Доклад на БКОНК от 10.06.2026 г.
БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА
София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3
Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164
Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855
www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Д О К Л А Д
от председателя на БКОНК[1]
Проф. д-р Манол Рибов
на тема „Корупцията – кървящата рана на обществото“
В историята на човешките общества винаги са съществували явления, които подкопават доверието между хората, отслабват държавните институции и възпрепятстват общественото развитие. Едно от най-опасните сред тях е корупцията – сложен социален, политически и икономически феномен, който засяга всички сфери на обществения живот. Независимо от историческата епоха, формата на управление или степента на икономическо развитие, корупцията остава сериозно предизвикателство пред изграждането на справедливо, демократично и правово общество.
В условията на преход от авторитарна към демократична система проблемът придобива още по-голяма значимост. Периодите на политически и икономически промени често създават предпоставки за злоупотреба с власт, неправомерно облагодетелстване и преразпределение на обществени ресурси в полза на тесни групови интереси. Така корупцията постепенно се превръща не само в нарушение на закона, но и в заплаха за общественото доверие, икономическата стабилност и демократичните ценности.
С течение на времето това явление започва да прониква в различни обществени сфери – от политиката и държавната администрация до земеделието, индустрията, енергетиката, здравеопазването, образованието и други области, от които зависи развитието на държавата. Неговите последствия се изразяват в отслабване на институциите, нарушаване на принципите на равнопоставеност и справедливост, както и в създаване на усещане за безнаказаност и недоверие сред гражданите.
Не случайно корупцията често е определяна като „кървящата рана на обществото“. Подобно на рана, която не получава необходимото лечение, тя постепенно отслабва жизнените сили на държавата, разрушава моралните устои на обществото и възпрепятства неговото развитие. Борбата срещу нея изисква не само ефективни закони и институции, но и висока степен на гражданска отговорност, образованост, почтеност и нетърпимост към злоупотребата с власт.
Настоящото изследване има за цел да разгледа същността, причините и проявленията на корупцията, както и възможностите за нейното ограничаване чрез дейността на държавните институции, образованието, културата и активното участие на гражданското общество. Само чрез осъзнаване на мащабите на проблема и последователни усилия за неговото преодоляване може да бъде изградена държава, основана на принципите на справедливостта, законността и общественото доверие.[2]
Макар да не е характерна само за определен тип политически режим, корупцията придобива особено специфични измерения в периодите на обществена и политическа трансформация. Такъв е случаят с държавите от Източна Европа, включително България, които в края на ХХ век преминават от авторитарна към демократична политическа система и от централизирана планова икономика към пазарни отношения.
Генезисът на корупцията в условията на преход се свързва с процесите на институционално преструктуриране, приватизация и преразпределение на икономически ресурси. При авторитарните режими голяма част от икономическите активи се намират под контрола на държавата, а достъпът до ресурси често се осъществява чрез партийни и административни канали. След началото на демократичните промени тези механизми формално се трансформират, но в много случаи старите мрежи на влияние успяват да се адаптират към новите условия. Именно тогава се създава благоприятна среда за възникването на нови форми на политическа и икономическа корупция.
В периода на прехода се наблюдава своеобразен сблъсък между новосъздадените демократични институции и наследените практики на неформални зависимости. Липсата на достатъчно стабилни контролни механизми, несъвършенствата в законодателството и отслабеният институционален капацитет често създават условия за неправомерно облагодетелстване на определени политически и икономически групи. В общественото пространство постепенно се утвърждава възприятието, че успехът невинаги е резултат от предприемчивост, професионализъм или конкуренция, а понякога зависи от близостта до властта и достъпа до публични ресурси.
Именно в този контекст се появява популярната сентенция „далаверата е чиста печалба“, която се превръща в символ на определени обществени нагласи през периода на прехода. Макар фразата да има разговорен и неформален характер, тя отразява разпространеното убеждение, че чрез заобикаляне на правилата и използване на лични връзки могат да се постигнат значителни икономически ползи без реален производствен или обществен принос. Тази нагласа постепенно подкопава принципите на законността, честната конкуренция и обществената отговорност, които са основополагащи за демократичната система.
С развитието на пазарната икономика и разширяването на публичните инвестиции корупционните практики започват все по-често да се свързват с управлението на значителни финансови ресурси. Особено чувствителни се оказват сферите на обществените поръчки, европейските проекти и различните форми на държавно финансиране. В обществените дебати започват да се използват прозвищата „господин 10 %“ и „господин 50 %“, които символично обозначават подозренията за неправомерно отклоняване на част от средствата, предназначени за реализацията на обществени дейности и инвестиции. Независимо дали тези определения се използват буквално или като метафора, те отразяват общественото недоволство от възможността значителна част от публичния ресурс да бъде пренасочвана към частни интереси.
Особено сериозно внимание привличат средствата по европейските фондове, които имат за цел да подпомагат икономическото развитие, инфраструктурните проекти и модернизацията на обществото. Когато съществуват съмнения за непрозрачно разпределение на тези средства или за фаворизиране на определени икономически субекти, се подкопава доверието както в националните институции, така и в самите механизми на европейската солидарност. Подобни проблеми възникват и при възлагането на обществени поръчки, където липсата на прозрачност може да доведе до ограничаване на конкуренцията и до неефективно използване на публичните средства.
В обществените дискусии често се поставя и въпросът за ролята на различни финансови институции, включително държавни банки за развитие, чиято основна функция е да подпомагат икономическия растеж и бизнеса. Когато около тях възникват съмнения за неравнопоставено кредитиране или за предоставяне на значителни ресурси на ограничен кръг икономически субекти, общественият интерес към прозрачността и отчетността на тези институции нараства значително.
Развитието на корупцията в условията на демократичен преход показва, че формалното изграждане на демократични институции не е достатъчно условие за утвърждаването на принципите на правовата държава. Необходима е и устойчива система от механизми за контрол, отчетност, прозрачност и гражданско участие, които да ограничават възможностите за злоупотреба с власт и публични ресурси. Именно затова борбата с корупцията се превръща в една от основните цели на реформите в много посткомунистически държави.
Корупцията в периода на преход от авторитарна към демократична система представлява сложен социален, политически и икономически феномен. Тя се развива в условията на институционални промени, икономическо преструктуриране и преразпределение на ресурси. Сентенции като „далаверата е чиста печалба“ и обществени прозвища като „господин 10 %“ и „господин 50 %“ се превръщат в символичен израз на обществените опасения относно злоупотребата с публични средства и власт. Преодоляването на тези явления изисква не само законодателни промени, но и изграждане на култура на почтеност, обществена отговорност, върховенство на закона и нетърпимост към корупцията, които са в основата на всяко зряло общество.
Следва да се обърне внимание на конкретните форми на проявление на корупцията в различните обществени и икономически сектори. В условията на демократични трансформации и пазарна икономика корупцията не остава ограничена само до политическата сфера, а постепенно прониква в различни отрасли на общественото производство и публичните услуги. Нейните проявления се различават според спецификата на съответния сектор, но във всички случаи водят до нарушаване на принципите на законността, равнопоставеността, ефективността и обществения интерес.
Особено чувствителен към корупционни практики е секторът на земеделието. През периода на прехода земеделското производство претърпява сериозни структурни промени, свързани с възстановяването на собствеността върху земята, създаването на нови стопански субекти и усвояването на средства от национални и европейски програми. В тази среда възникват предпоставки за неправомерно разпределение на субсидии, манипулиране на процедури за подпомагане и предоставяне на предимства на определени производители. Корупцията в земеделието често се свързва с конфликт на интереси, непрозрачност при разпределението на финансови средства и злоупотреба с административни правомощия.
Сериозни корупционни рискове съществуват и в сферата на индустрията. В процеса на приватизация и преструктуриране на държавните предприятия нерядко възникват съмнения за занижени оценки на активи, преференциално отношение към определени инвеститори и непрозрачни сделки. Подобни практики могат да доведат до концентрация на икономическа власт в ограничен кръг лица и до изкривяване на принципите на свободната конкуренция. Освен това в индустриалния сектор корупцията може да се проявява чрез неправомерно издаване на разрешителни, лицензи и административни одобрения срещу материална облага.
Особено значимо място заема енергетиката, която традиционно е сред секторите с най-голям финансов ресурс и стратегическо значение за държавата. Големите инвестиционни проекти, обществените поръчки и дългосрочните договори създават условия за възникване на корупционни практики. В тази сфера корупцията може да се проявява чрез манипулиране на търгове, фаворизиране на определени компании, непрозрачни договорни отношения и неправомерно влияние върху регулаторните решения. Поради огромния финансов ресурс, който преминава през енергийния сектор, дори единични корупционни действия могат да доведат до значителни икономически загуби за обществото.
В областта на търговията корупцията често се проявява под формата на нелоялни практики, избягване на данъчни задължения и неправомерно влияние върху контролните органи. В някои случаи икономически субекти могат да търсят незаконни предимства чрез подкупи, неформални договорености или използване на лични връзки с представители на администрацията. Подобни действия нарушават принципите на честната конкуренция и създават неравнопоставени условия за стопанска дейност.
Друг сектор с повишен корупционен риск е транспортът. Изграждането и поддържането на транспортна инфраструктура изисква значителни публични инвестиции, което прави този сектор особено уязвим към злоупотреби. Корупцията може да се проявява при възлагането на обществени поръчки за строителство на пътища, железопътни линии, пристанища и летища. Възможни са също така случаи на неправомерно издаване на лицензи, разрешителни или административни документи, както и предоставяне на необосновани предимства на определени транспортни оператори.
Изключително чувствителна към корупционни практики е системата на здравеопазването. Тук корупцията има пряко отражение върху качеството на медицинските услуги и върху здравето на гражданите. Тя може да се проявява под формата на нерегламентирани плащания, злоупотреби при обществени поръчки за лекарства и медицинска техника, както и чрез неправомерно влияние при управлението на здравни заведения. Особено тревожни са случаите, когато достъпът до лечение или качеството на медицинската помощ зависят не от реалните потребности на пациента, а от неговите финансови възможности или лични контакти.
Не по-малко важно е проявлението на корупцията в сферата на образованието. Въпреки че образователните институции са призвани да изграждат ценности като честност, справедливост и отговорност, и тук могат да възникнат различни корупционни практики. Сред тях се открояват злоупотреби при прием на ученици и студенти, нерегламентирано влияние върху оценяването, неправомерно разпределение на финансови ресурси и фаворизиране на определени лица при назначения и академично развитие. Подобни явления подкопават доверието в образователната система и обезценяват принципа на равния достъп до образование.
Общото между всички тези форми на корупция е, че те водят до отслабване на общественото доверие в институциите и създават усещане за несправедливост и неравнопоставеност. Независимо дали става дума за земеделие, индустрия, енергетика, търговия, транспорт, здравеопазване или образование, корупцията нарушава нормалното функциониране на обществените отношения и препятства устойчивото развитие на държавата.
Формите на проявление на корупцията в различните обществени сектори са разнообразни, но всички те имат обща характеристика – злоупотреба с власт или ресурси за извличане на лична облага за сметка на обществения интерес. Ето защо успешното противодействие на корупцията изисква съчетание от ефективно законодателство, силни контролни механизми, прозрачност в управлението, независими институции и активна гражданска позиция. Само по този начин могат да бъдат защитени принципите на правовата държава, справедливостта и обществената отговорност, които са основа на всяко модерно демократично общество.
Като продължение на разглеждането на формите на проявление на корупцията в различните обществени сфери, е важно да се отбележи, че това явление не остава незабелязано и от представителите на литературата, театъра и филмовото изкуство. През различни исторически епохи писатели, драматурзи и режисьори са използвали своите произведения, за да покажат разрушителното влияние на злоупотребата с власт, подкупността, алчността и моралния упадък върху обществото. Чрез художествените образи и сюжети те не само отразяват съществуващите проблеми, но и отправят критика към обществените порядки, които допускат или насърчават корупционни практики.
Един от най-ярките примери в световната литература е комедията „Ревизор“ на руския драматург Николай Гогол, публикувана през 1836 г. В това произведение авторът представя общество, в което местните чиновници са потънали в корупция, злоупотреби и безотговорност. Когато се разпространява слухът, че в града пристига държавен ревизор, всички представители на властта изпадат в паника и започват да прикриват нарушенията си. Гогол майсторски разкрива как страхът от проверка разкрива истинската същност на корумпираната администрация. Макар написана през XIX век, пиесата продължава да бъде актуална и днес като критика на злоупотребата с власт и липсата на отчетност.
Подобна тема откриваме и в творчеството на Оноре дьо Балзак. В романа „Дядо Горио“ авторът представя общество, в което стремежът към богатство и социално издигане често надделява над моралните ценности. Макар произведението да не е посветено изцяло на корупцията, то показва как финансовите интереси и личните амбиции могат да подкопаят принципите на честността и справедливостта.
В българската литература също могат да бъдат открити примери за критика към злоупотребата с власт и обществените пороци. В своите сатирични произведения Алеко Константинов често осмива стремежа към лесно забогатяване и използването на обществени позиции за лична изгода. Особено показателен е образът на Бай Ганьо, който се превръща в символ на безскрупулността, користолюбието и пренебрежението към обществените норми. Чрез този персонаж авторът критикува не само отделната личност, но и обществената среда, която допуска подобни прояви.
Темата за корупцията заема важно място и в театралното изкуство. Значим пример е пиесата „Тартюф“ на Молиер. Макар основният акцент да е върху лицемерието и религиозната измама, произведението показва как злоупотребата с доверие и манипулирането на хората могат да бъдат използвани за постигане на лична изгода. Тартюф е образ на човек, който прикрива истинските си намерения зад маската на добродетелността – поведение, което често се свързва и с корупционните практики в обществения живот.
В киното темата за корупцията също намира широко отражение. Един от най-известните примери е филмът „Кръстникът“ (1972 г.) на режисьора Франсис Форд Копола по романа на Марио Пузо. Макар произведението да разглежда основно дейността на организираната престъпност, то ясно показва връзките между престъпни структури, политици, представители на бизнеса и държавни служители. Филмът разкрива как корупцията може да проникне в различни обществени сфери и да подкопае функционирането на институциите.
Друг значим пример е филмът „Серпико“ (1973 г.) на режисьора Сидни Лъмет. Лентата е базирана на реалната история на полицая Франк Серпико, който разкрива системна корупция в полицейските структури на Ню Йорк. Чрез неговата борба срещу подкупите и злоупотребите филмът поставя въпроса за личната отговорност и необходимостта от защита на обществения интерес дори когато това изисква противопоставяне на цяла система.
Особено силно въздействие има и филмът „Всички хора на президента“ (1976 г.) на режисьора Алън Дж. Пакула. Той е посветен на разследването на аферата Уотъргейт, която довежда до оставката на Ричард Никсън. Произведението показва колко важни са свободната журналистика, прозрачността и общественият контрол за разкриването на злоупотребите с власт.
Общото между всички тези произведения е стремежът да се разкрият механизмите на корупцията, нейните последствия и влиянието ѝ върху обществото. Независимо дали става дума за литература, театър или кино, художествените творби изпълняват важна обществена функция – те предупреждават за опасностите от безконтролната власт, алчността, безнаказаността и моралния упадък.
Корупцията не е само юридически или политически проблем, а и важна тема на културата и изкуството. Чрез произведенията на Николай Гогол, Алеко Константинов, Молиер, Оноре дьо Балзак, както и чрез филмите на Франсис Форд Копола, Сидни Лъмет и Алън Дж. Пакула, обществото получава възможност да осмисли сложната природа на това явление. Тези творби показват, че борбата срещу корупцията започва не само със закони и институции, но и с изграждането на морални ценности, гражданска отговорност и нетърпимост към злоупотребата с власт.
Особено важно е да се обърне внимание на един по-дълбок и дългосрочен фактор в борбата срещу корупцията – образованието и културата. Докато законите, институциите и контролните механизми могат да ограничават корупционните практики чрез санкции и надзор, именно образованието и културата изграждат вътрешните морални убеждения и ценности, които мотивират човека доброволно да спазва правилата и да отхвърля корупционното поведение.
В същността си корупцията не е само правен или политически проблем, а преди всичко морален и ценностен проблем. Тя възниква тогава, когато личният интерес се поставя над обществения, когато стремежът към бърза облага надделява над принципите на честността и справедливостта. Именно поради това борбата с корупцията не може да бъде успешна единствено чрез наказания и административни мерки. Необходимо е изграждането на обществена среда, в която ценности като почтеност, отговорност, справедливост и уважение към закона се възприемат като естествена част от човешкото поведение.
В този процес водеща роля има образованието. Още от ранна детска възраст училището не само предоставя знания, но и възпитава определени нравствени качества и социални умения. Чрез образователния процес младите хора се учат да уважават правилата, да поемат отговорност за своите действия и да осъзнават значението на обществения интерес. Училището е мястото, където се формират първите представи за честност, равнопоставеност и гражданска отговорност.
Особено важно значение има изучаването на дисциплини, свързани с гражданското образование, етиката, правото и историята. Чрез тях учениците придобиват разбиране за принципите на демокрацията, върховенството на закона и функционирането на държавните институции. Те осъзнават, че корупцията не е безобидно нарушение, а явление, което нанася вреди на цялото общество, подкопава доверието в институциите и възпрепятства развитието на държавата.
Висшето образование също има съществен принос за изграждането на антикорупционна култура. Университетите подготвят бъдещите юристи, икономисти, държавни служители, лекари, учители и инженери, които по-късно ще заемат ключови позиции в обществото. Затова е важно освен професионални знания студентите да придобиват и високи етични стандарти, които да ги ръководят в тяхната бъдеща дейност. Липсата на морална отговорност дори при висока професионална квалификация може да създаде предпоставки за злоупотреби и корупционни практики.
Наред с образованието, огромно значение има и културата. Тя представлява съвкупност от духовни ценности, традиции, норми и модели на поведение, които формират общественото съзнание. Чрез литературата, изкуството, театъра, киното и медиите обществото предава на новите поколения представите си за добро и зло, за справедливост и несправедливост, за честно и нечестно поведение.
Литературните произведения, театралните постановки и филмите често изпълняват важна възпитателна функция, като показват последствията от злоупотребата с власт и нарушаването на моралните принципи. Както беше разгледано в предходните примери, автори като Николай Гогол, Алеко Константинов, Молиер и други използват художествените си творби, за да критикуват обществените пороци и да насърчават нравственото поведение. По този начин културата се превръща в средство за изграждане на обществена нетърпимост към корупцията.
Особена роля играят и медиите, които чрез своята информационна и образователна функция могат да формират активна гражданска позиция. Когато журналистиката работи професионално и независимо, тя допринася за разкриването на злоупотреби, повишаването на прозрачността и утвърждаването на ценностите на демократичното общество. Информираният гражданин е много по-малко склонен да приема корупцията като нещо нормално или неизбежно.
Важен аспект е и възпитаването на гражданска култура. Това означава изграждане на чувство за принадлежност към обществото и осъзнаване на личната отговорност за неговото развитие. Гражданите трябва да разбират, че всяка форма на корупция, независимо колко малка изглежда, нанася вреди на общото благо. Само когато обществото проявява нетърпимост към подобни практики, могат да бъдат постигнати трайни резултати в борбата с тях.
Освен това образованието и културата насърчават развитието на критично мислене. Човек, който умее да анализира информацията, да поставя под съмнение неправомерните действия и да защитава своите права, е по-малко податлив на манипулации и по-склонен да се противопоставя на несправедливостта. Критичното мислене е важен инструмент за изграждането на активно и отговорно гражданско общество.
В дългосрочен план именно образованието и културата създават условия за формиране на общество на почтеността, в което спазването на закона не е резултат единствено от страх от наказание, а от вътрешно убеждение за правилното и справедливото. Те изграждат личности, които осъзнават значението на честния труд, уважават обществения интерес и отхвърлят всяка форма на злоупотреба с власт.
Образованието и културата са едни от най-мощните средства за ограничаване на корупцията. Чрез тях се формират ценности като честност, отговорност, справедливост, почтеност, гражданска активност и уважение към закона. Докато институциите могат да санкционират корупционното поведение, именно образованието и културата имат способността да предотвратяват неговото възникване, като изграждат личности с висока нравствена култура и чувство за обществен дълг. Ето защо устойчивата борба с корупцията започва не само в съдебните зали и държавните институции, а преди всичко в училището, семейството, университета и културната среда, където се формират ценностите на бъдещите поколения.
След всичко казано дотук, логично възниква въпросът за ролята на държавните институции в противодействието на това явление. Всяко демократично общество се нуждае от ефективни механизми за ограничаване на корупцията, тъй като тя подкопава доверието в институциите, нарушава принципите на правовата държава и възпрепятства икономическото и социалното развитие. В този процес особено важна е ролята на законодателната и изпълнителната власт, които разполагат с основните инструменти за създаване и прилагане на антикорупционни политики.
Ролята на законодателната власт се изразява преди всичко в създаването на ясна, ефективна и последователна правна рамка за превенция и противодействие на корупцията. Парламентът има задачата да приема закони, които определят какви действия се считат за корупционни престъпления, какви санкции следва да бъдат налагани и какви механизми трябва да съществуват за тяхното разкриване и предотвратяване. Ефективното законодателство е основна предпоставка за успешната борба с корупцията, защото осигурява правна сигурност и яснота относно допустимото и недопустимото поведение в обществения живот.
Особено значение има приемането на закони, свързани с конфликта на интереси, обществените поръчки, финансирането на политическите партии, декларирането на имущество и интереси и защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Чрез тези нормативни актове се създават механизми за ограничаване на възможностите за злоупотреба с публична власт и за неправомерно облагодетелстване на определени лица или групи.
Освен законодателната си функция парламентът изпълнява и важна контролна функция. Чрез парламентарни въпроси, изслушвания, временни комисии и разследвания народните представители могат да упражняват контрол върху дейността на изпълнителната власт и да изискват отчетност относно управлението на публичните ресурси. По този начин се укрепват принципите на прозрачността и отговорността в държавното управление.
Не по-малко значима е ролята на изпълнителната власт в ограничаването на корупцията. Ако законодателната власт създава правилата, то изпълнителната власт е тази, която трябва да осигури тяхното практическо прилагане. Министерствата, агенциите, общинските администрации и останалите държавни органи носят пряка отговорност за управлението на публичните средства и за предоставянето на услуги на гражданите.
Една от най-важните задачи на изпълнителната власт е изграждането на ефективна система за вътрешен контрол и административен надзор. Това включва създаване на механизми за наблюдение върху разходването на бюджетни средства, провеждането на обществени поръчки и управлението на държавното имущество. Колкото по-прозрачни са процедурите и колкото по-строг е контролът върху тяхното изпълнение, толкова по-малки са възможностите за корупционни практики.
Съществен принос за ограничаване на корупцията има и развитието на електронното управление. Дигитализацията на административните услуги намалява преките контакти между гражданите и администрацията, което ограничава възможностите за нерегламентирани договорки и подкупи. Освен това електронните системи създават условия за по-добра проследимост на решенията и за по-голяма прозрачност в работата на институциите.
Изпълнителната власт играе ключова роля и при разработването и реализирането на антикорупционни стратегии и програми. Чрез тях се определят конкретни цели, мерки и механизми за превенция на корупцията, както и индикатори за оценка на тяхната ефективност. Важен елемент от тези политики е сътрудничеството между различните институции, неправителствения сектор, медиите и гражданското общество
Особено значение има и насърчаването на етичните стандарти в публичната администрация. Изпълнителната власт следва да създава условия за професионализъм, почтеност и безпристрастност сред държавните служители. Това включва обучение по етика, ясни правила за поведение и ефективни дисциплинарни механизми при установяване на нарушения.
Необходимо е също така да се подчертае значението на международното сътрудничество в борбата с корупцията. В условията на глобализирана икономика корупционните схеми често надхвърлят националните граници. Затова законодателната и изпълнителната власт трябва да работят в сътрудничество с международни организации и европейски институции, като прилагат добри практики и изпълняват международни ангажименти в областта на противодействието на корупцията.
Взаимодействието между законодателната и изпълнителната власт е от решаващо значение за успеха на антикорупционната политика. Ефективните закони не биха могли да дадат резултат без тяхното последователно прилагане, а административните мерки не биха били достатъчни без стабилна нормативна основа. Само чрез съчетаване на качествено законодателство, ефективно управление, строг контрол, прозрачност и обществена отчетност може да се постигне трайно ограничаване на корупционните практики.
Законодателната и изпълнителната власт са сред основните стълбове в системата за противодействие на корупцията. Чрез създаването на адекватна правна рамка, осъществяването на ефективен контрол, гарантирането на прозрачност и прилагането на модерни управленски практики те имат възможност значително да ограничат условията, които пораждат корупция. Само когато държавните институции действат в съответствие с принципите на законността, отговорността, почтеността и обществения интерес, може да бъде изградена устойчива система, основана на върховенството на закона и доверието на гражданите в демократичната държава.
В заключение може да се отбележи, че корупцията е едно от най-сериозните предизвикателства пред развитието на съвременното общество. Както беше разгледано в предходните части, тя има дълбоки исторически корени и се проявява в различни форми през периода на преход от авторитарна към демократична система. Независимо дали се изразява чрез злоупотреба с власт, конфликт на интереси, неправомерно разпределение на публични ресурси или използване на служебно положение за лична облага, корупцията винаги нанася тежки щети върху държавността, икономиката и общественото доверие.
Анализът на нейните проявления в земеделието, индустрията, енергетиката, търговията, транспорта, здравеопазването и образованието показва, че няма сфера от обществения живот, която да е напълно защитена от подобни практики. Корупцията нарушава принципите на справедливостта, равнопоставеността и честната конкуренция, като поставя личния интерес над обществения. Тя създава усещане за безнаказаност, демотивира честните и предприемчивите хора и отслабва вярата в институциите и закона.
Не случайно темата за корупцията намира отражение и в произведенията на редица писатели, драматурзи и режисьори. Чрез творчеството на Николай Гогол, Алеко Константинов, Молиер, Оноре дьо Балзак и много други творци обществото получава възможност да осмисли опасностите от злоупотребата с власт и моралния упадък. Художественото слово и изкуството показват, че корупцията не е просто нарушение на закона, а преди всичко нарушение на нравствените принципи, върху които се изгражда едно справедливо общество.
Същевременно борбата с корупцията не може да бъде водена успешно само от една институция или чрез един-единствен механизъм. Тя изисква активното участие на законодателната власт, която създава необходимата нормативна рамка, на изпълнителната власт, която осигурява нейното прилагане, както и на съдебната система, която гарантира справедливо и безпристрастно правораздаване. Наред с това огромно значение имат гражданското общество, медиите, образованието и културата, които формират обществена нетърпимост към всяка форма на злоупотреба и беззаконие.
Особено важна е ролята на образованието и културата, защото те изграждат ценностите, които определят поведението на човека. Закони могат да бъдат приети и институции могат да бъдат създадени, но истинската промяна настъпва тогава, когато в съзнанието на хората се утвърдят принципите на почтеността, отговорността, уважението към закона и грижата за обществения интерес. Само общество, основано на тези ценности, може успешно да се противопостави на корупционните практики и да защити своето демократично развитие.
В крайна сметка корупцията с основание може да бъде определена като „кървящата рана на обществото“. Тя не унищожава държавата внезапно, а бавно и постепенно подкопава нейните устои, отслабва институциите, разрушава доверието между хората и обезсмисля усилията на честните граждани. Затова борбата с корупцията не е само задача на държавните органи, а обща отговорност на цялото общество.
И ако законите могат да наказват корупцията, то само моралът, образованието и гражданската съвест могат да я предотвратят. Защото бъдещето на едно общество не се определя единствено от неговото богатство или политическа сила, а от способността му да защитава справедливостта, достойнството и честността. Само тогава раната може да започне да заздравява. Само тогава доверието може да бъде възстановено. И само тогава следващите поколения ще живеят в общество, в което успехът се постига не чрез връзки, влияние и „далавера“, а чрез труд, знание, почтеност и уважение към закона. Това е не просто цел, а кауза, която заслужава усилията на всеки гражданин и надеждата на всяко демократично общество.
Председател на БКОНК:
София, 10.06.2026 г. Проф. д-р М. Рибов
___________________________________
[1]Докладите на БКОНК са качени в сайта на БКОНК (доклади от 11.08.2010 г. до 10.06.2026 г.) и се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерствата, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.
[2] Директива (ЕС) 2017/1371 от 5 юли 2017 г., относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз чрез наказателното право; Директива (ЕС) 2019/1937 от 23 октомври 2019 г., касаеща защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, гарантира защита на т.нар. „whistleblowers“, които разкриват случаи на корупция и злоупотреби; Директива 2014/24/ЕС от 26 февруари 2014 г., относно обществените поръчки, въвежда правила за прозрачност, равнопоставеност и предотвратяване на корупционни практики при възлагането на обществени поръчки; Директива 2014/23/ЕС от 26 февруари 2014 г. урежда възлагането на договори за концесия, цели да ограничи злоупотребите и непрозрачните процедури при предоставяне на концесии; Директива 2014/25/ЕС от 26 февруари 2014 г., относно обществените поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, укрепва механизмите за прозрачност и конкуренция; Регламент (ЕС) 2017/1939 от 12 октомври 2017 г. - създава Европейската прокуратура (EPPO), която разследва и преследва престъпления, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, включително корупция и злоупотреба с европейски средства; Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 от 16 декември 2020 г. - установява режим на обвързване на европейското финансиране със спазването на принципите на върховенството на правото и позволява спиране на средства при сериозни корупционни нарушения; Регламент (ЕС) № 883/2013 от 11 септември 2013 г., урежда разследванията, извършвани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), насочени към предотвратяване на измами, корупция и други незаконни дейности, засягащи бюджета на ЕС; Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 от 25 октомври 2012 г. (заменен впоследствие от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046) – определя финансовите правила за бюджета на ЕС и включва механизми за предотвратяване на измами и корупция; Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 от 18 юли 2018 г., относно финансовите правила, приложими към общия бюджет на Съюза, засилва контрола върху разходването на европейските средства и предотвратяването на злоупотреби и корупция.