проф. д-р Манол Рибов

Председател на БКОНК

Професионален профил:

Манол Рибов е професор, доктор по икономика. След завършване на висшето си икономическо образование работи като експерт в СП „Булгарконтрола” към Българската търговско-промишлена палата. Впоследствие с конкурс постъпва във Висшия икономически институт „Карл Маркс”, където получа научната си степен и звание по първа и втора хабилитация.

Специализирал е по проблемите на стоковия контрол в международната търговия („Полкарго” – Гдиня), теория и методика на квалиметрията (Московкия институт за народно стопанство), управление и осигуряване на качеството (Берус Академи – Регенсбург), управление на качеството в непроизводствената сфера (Атински университет) и организация и управление на национални награди за качеството (Институт по качеството Чартърър и Британската фондация за осигуряване на качеството).

Притежава богат практически опит. Продължително време е заместник-председател на Съвета по лека промишленост и на Съвета по хранително-вкусова промилешленост към Българската търговско-промишлена палата. Бил е председател на Съвета на директорите на „Балкантурист” АД и на ЕАД „ССО”, както и член на колегиума на Комитета по туризма към Министерски Съвет. Член е на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество "Търговия и туризъм" към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.

Активно участва в дейността на различни органи в областта на управлението на качеството. Дълги години ръководи Междууниверситетския център по мениджмънт на качеството. Бил е председател на технически комитет „Управление и осигуряване на качеството. Сертификация” към Българския институт по стандартизация и на технически комитет „Акредитация на органите по сертификация на системи” към Българската служба за акредитация. Освен това е участвал като член в работата на специализираните научно-технически съвети на Научно-изследователния институт по качество и на Централния машино-строителен институт. Заместник председател е на Съюза на специалистите по качеството в България.

Определено място в професионалната му реализация заема и неговата дейност в разработването на подзаконови актове от областта на стандартизацията и управлението на качеството. Автор е на:   БДС 6.10.1 - 86 и БДС 6.10.2 - 86 от серията стандарти "Унифицирани системи за управленска документация. Системи за документация на Народната просвета" (1986 г.) с възложител Министерството на народната просвета;   Наредба и Методически указания за контрол на качеството на стоките във вътрешната търговия и битовото обслужване (1976 г.) с възложител Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет;   Наредба и Методически указания за планиране на качеството на промишлената продукция (1985 г.), за материално стимулиране на персонала на промишленото предприятие (1986 г.), за информиране на потребителите за качеството на продукцията (1987 г.) с възложител Комитета по качеството при Министерския съвет;   Комплексна система за управление на качеството на битовото обслужване (1979 г.) и   Комплексна система за управление на качеството на търговското обслужване (1986 г.) с възложител Министерството на вътрешната търговия и услугите (Научен център по вътрешна търговия, услуги, месна промишленост и туризъм).

Участвал е в редакционните колегии на списанията "Рационализация и стандартизация", "Изобретателство, стандартизация и качество", "Стандартизация и качество", "Стандартизация и метрология", "Стандартизация, метрология и сертификация". 

Взема дейно участие в разработване на учебна документация и в проектиране на системи за управление и тяхното одитиране в различни висши училища. През периода 1993 - 1994 г. е ръководил внедряването на система за образователни кредити в УНСС и подготовката на учебна документация за ОКС "Бакалавър", включваща учебни планове, характеристики на учебните дисциплини, професионални характеристики на преподавателския състав и учебни програми (Учебна документация за ОКС "Бакалавър", С., Университетска печатница на УНСС, Том 1, 1993 г. - 172 стр.;  Том 2, 1994 г. - 551 стр.; Том 3, 1994 г. - 280 стр.; Том 4, 1994 г. - 515 стр.). По-късно ръководи разработването на 110 работни инструкции (РИ-01 - РИ-110) и на 57 документирани процедури (ДП-01 -ДП-57) за съществуващите към 2001-2002 г. длъжностни наименования и структурни звена, ползвани при проектирането на университетската система за качеството (Проект за управление на качеството в УНСС, С., Университетско издателство "Стопанство", 2006 г., Том 1 - 407 стр. и Том 2 - 845 стр.); В МВБУ във връзка с предстоящи одити от сертифициращия орган Lloyd's Register Quality Assurance Limited е ръководил провеждането в екип на всеки 6 месеца през периода 2007-2010 г. вътрешни одити (N1 - 67/12.03.07; N2 - 460/26.09.07; N3 - 84/25.02.08; N4 - 540/20.10.08; N5 - 60/18.03.09; N7 - 46/25.02.10).

Не по-малък е опитът му в сферата на организацията и управлението на висшето образование. Бил е заместник декан и заместник ректор на Университета за национално и световно стопанство, заместник председател на Съюза на университетските преподаватели, член на управителния съвет на Центъра „Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” и на Постоянна научно-експертна комисия към Министерство на образованието и науката. Освен това продължително време е експерт, а в последствие става и член на Постоянната комисия по стопански науки и управление към Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация.

Член е на "Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика" при ВАК. Бил е член на Специализирания научен съвет по военни науки при ВАК и на "Научната комисия по икономически науки" на ВАК.

Има дългогодишен преподавателски стаж. Водил е лекционни курсове по учебните дисциплини "Стратегическо управление",  „Управление на конкурентоспособността”, „Системи за качеството” и „Реинжинеринг и управление на риска” пред студенти по специалност „Икономика на туризма”, „Международни икономически отношения” и „Икономика и управление на търговията” в Университета за национално и световно стопанство, Международното висше бизнес училище, Югозападния университет „Неофит Рилски” и в други висши училища в страната. Изнасял е цикъл от лекции на тема "Съвременни подходи в управлението на качеството" в Русия (Москва, Тула, Рязън) и Литва (Вилнюс, Каунас и Алитус). Посещението е организирано през 1986 година от Дружеството за разпространение на знания "Георги Кирков" и аналогичните дружества "Знание" в Русия и Литва.

Научните му интереси са главно в областта на праксеологията, квалиметрията и управлението на конкурентоспособността в различните сектори на икономиката. Има над 350 публикации, някои от които са публикувани в чужбина или е участвал с тях в различни международни форуми. През 2002 година му е присъдена годишната награда на "CIELA" за авторски принос в икономическата литература. Носител е и на ордена "Кирил и Методий".

Въпроси и отговори от проф. Манол Рибов

 за рубриката „Жива памет“.

 Ексклузивно интервю, взето от Десислава Паунска (ръководител отдел „Връзки с обществеността и маркетинг“ в УНСС) на 31.10.2024 г.

1. Кои са най-ярките Ви спомени, свързани с УНСС?

             Може би, когато говорим за най-ярките ми спомени, свързани с УНСС, в съзнанието ми изплават случаите с отнемането на двете сгради на университета от компетентните държавни органи. Става въпрос за сградата на ул. „Стефан Караджа“ и особено за другата сграда на ул. „Екзарх Йосиф“ 14 до синагогата, където се помещаваше Търговско-транспортният факултет. Тази сграда беше емблематична за мен. Там през 1965 г., след успешно издържан конкурс, започнах работа във ВИИ „К.Маркс“. Именно тук, като асистент водих упражненията на студентите от специалностите „Международни икономически отношения“, „Вътрешна търговия“ и „Материално-техническо снабдяване“, днешната специалност „Логистика“. Всяка година от месец септември до месец юни на следващата година, през делничните дни от 08 до 17 ч. провеждах занятия със студентите от редовно обучение, а от 18 до 22 ч. с вечерно обучение, като в почивните дни, в събота и в неделя имах занятия със студентите от задочно обучение. Същевременно, през месеците юли и август провеждах производствен стаж със студентите в заводите „Витоша“, „Електра“, „Винзавода“ и завод „Средец“.

             По-късно през годините, когато станах доцент и професор и особено, когато ме избраха за зам.-ректор на УНСС, процедурата за отнемане на сградата на ул. „Екзарх Йосиф“ беше в заключителната си фаза и тогава вложих целият си потенциал за нейното запазване за университета. В тази връзка проведох редица срещи с представители на компетентните държавни органи, включително и с министъра на правосъдието, но така и не можах да запазя тази сграда. Аргументът, който се изтъкваше за нейното отнемане беше, че новата сграда в студентски град задоволява напълно нуждите ни и не се нуждаем от друг сграден фонд.

             Но има и нещо друго, касаещо УНСС и Комисията на МОН за определяне статута и наименованията на висшите учебни заведения в Република България. Председател на тази комисия беше зам.-министъра на образованието, а нейни членове бяха представителите на висшите учебни заведения и председателя на Комисията по образование към Народното събрание. Въпросът за трансформацията на нашия университет във филиал на Софийския университет беше поставен изненадващо от председателя на комисията на МОН в края на нейното първо заседание. По този повод реагирах остро и поисках обсъждането на този въпрос да стане на следващото заседание. На последвалото след това заседание, доведох със себе си проф. Душанов, който е бил жив свидетел и участник в създаването и развитието на нашия университет. Той запозна членовете на комисията с фактическото състояние на нещата, като подкрепи своите аргументи с конкретни документи. По този начин този болезнен за нас въпрос беше свален от дневния ред на комисията и престана да бъде обект на коментари. Четири години по-късно обаче, той отново е бил повдигнат в Съвета на ректорите, което е станало причина тогавашния ректор на УНСС проф. Миркович писмено да обоснове несъстоятелността на неговото обсъждане.

2. Какви предизвикателства преодоляхте?

          В университета дойдох от практиката. Преди това работих в СП „Булгарконтрол“ към Търговско-промишлената палата. Там, аз и още двама колеги, отговаряхме за контрола на вноса и износа на стоки от Република България за държавите от т.нар. второ направление, т.е. капиталистическите страни. Работеше се денонощно, целогодишно в пристанища и гари на открито без да се държи сметка за работното време. Отбелязвам всичко това, за да подчертая значението на практиката за бъдещата ми работа в УНСС.Като асистент, след като съм имал 12 часа занятия със студентите, вкл. в събота и в неделя, намирах сили, за да продължа да работя по дисертацията си, а след като я защитих, върху публикуването на материали, необходими за първата ми хабилитация. След това, този режим на работа се превърна в навик, а след време, в смисъл на живота ми.

3. С какво се откроява периодът, в който сте преподавател в университета?

             Започнах работа в ВИИ „К.Маркс“ през есента на 1965 г., т.е. по време на социалистическия строй, тогава защитих дисертацията си и станах доцент. По време на събитията през 1989 - 1990 г. бях в процедура за втора хабилитация и се наложи да бъда избиран за професор както от старата комисия, действала през социализма, така и от новата комисия по икономически науки на ВАК. През следващите години заемах длъжността зам.-ректор по учебната работа на УНСС. Бяха трудни времена, когато трябваше да се работи много и да се отстояват позиции, за да се спасяват хора и институции.

4. Кои са най-важните уроци, които искате да предадете на вашите студенти?

        Основното ми послание към студентите е било да оставят общественополезна, биологическа, духовна и материална следа след себе си. Да бъдат любознателни, с богато въображение и да не престават да инвестират време и средства в познанията си. Прилагал съм различни похвати, за да превърна това послание в тяхно верую.

5.Разкажете за Вашият принос за УНСС?

             За моят принос за УНСС бих могъл да говоря само от гледна точка на задълженията ми като преподавател, а в последствие и като зам.-ректор по учебната работа в УНСС. Разгледани в този контекст, така наречените приноси са както следва:

5.1. Като преподавател:

     5.1.1. Осъществих научното ръководство на 27 успешно защитили докторанти, двама от които са професори в УНСС (единият от които е ръководтел на катедра, а другият е главен секретар по науката), един е професор в Софийския университет и е зам.-ректор на този университет, а други двама са професори в Югозападния университет, единият от които е ръководител на катедра, а другият е декан. Освен това, от тези докторанти, двама са доценти в Нов български университет, един е доцент в университета в Бреда, Холандия, а друг в университета в Сан Франциско, САЩ;

5.1.2. Организирах съвместно с колеги от Софийски университет, Нов български университет и Югозападен университет, постоянно действащ симпозиум озаглавен „Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие“, функциониращ ежегодно от 1993 г. до 2015 г.;

5.1.3. На основата на симпозиума „Качество, конкурентоспособност, устойчиво развитие“ беше създадена неформалната творческа общност „Херодот“, включваща докторанти и преподаватели от БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, УНСС, Нов български университет и Югозападния университет. В тази общност се обсъждаха актуални научни проблеми. Там се роди идеята и беше създаден „Съюзът на университетските преподаватели в България“ с председател изключителния ерудит проф. Николай Генчев (бивш ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски) и зам.-председател проф. Манол Рибов. По това време беше учредена и „Българската камара за образование, наука и култура“ с председател проф. Манол Рибов и гл. секретар гл.ас. Маргарита Мишева (НБУ), а така също и със зам.-председатели по ресори проф. Соня Милева (Софийски университет) – сектор „Образование“, проф. Преслав Димитров (ЮЗУ) – сектор „Наука“, проф. Мария Станкова (ЮЗУ) – сектор „Добри академични практики“, доц. Ирена Емилова (НБУ) – сектор „Култура“, доц. Лили Христова (Университета в Бреда, Холандия) – сектор „Междууниверситетски програми“, Лена Гайдарска (МВБУ) – сектор „Международно сътрудничество“ и адв. Пламена Маркова – сектор „Административно гражданско право“;

5.1.4. Разработих комплект от документи за провеждане на стажове от студентите, включващи типов договор и документирани процедури за ръководство, провеждане и отчитане на стажа;

5.1.5. Не успях обаче да реализирам проекта ми за учебно-тренировъчните фирми и клъстера между УНСС, община София и министерствата. Имам предвид Министерството на икономиката и Министерсвото на иновациите и развитието. Замисълът ми беше да се организира по катедри създаването на учено-тренировъчни фирми, отговарящи на тяхната специалност. Студентите от трети курс на тази специалност щяха да изучават и анализират процесите на организациите (предприятията), чиито предмет на дейност съответства на тяхната специалност. В четвърти курс същите студенти следваше да дигитализират тези процеси. В случая става въпрос за широк спектър от технологии като облачни изчисления, автоматизация, анализ на данни, изкуствен интелект и инструменти за цифрова комуникация. Например, дигитализирането на счетоводен процес може да включва използването на облачен софтуер за автоматизиране и рационализиране на процеса, което го прави по-бърз, по-точен и рентабилен. Чрез дигитализирането на бизнес администрацията организациите могат да подобрят скоростта и точността на своите процеси и да намалят разходите си. Тази транформация позволява мениджърите да вземат решения, базирани на данни, които от своя страна могат да доведат до подобрени бизнес резултати. По този начин ще се осъществи права и обратна връзка с практиката. В трети курс студентите щяха да я изучават, а в четвърти курс биха могли да я усъвършенстват. Така организациите също щяха да бъдат заинтересовани от реализацията на този проект.

5.2. Като зам.-ректор:

          5.2.1. Разработих програма за развитие на творческия потенциал на студентите. Ръководител на тази програма беше проф. Иванка Съйкова. В програмата се предвиждаше провеждане със студентите на учебен курс по „Евристика“ и проследяване изменението на коефициента на интелигентност (IQ) от първи до четвърти курс;

5.2.2. Съвместно с колегите разработихме по специалности нови учебни планове, отразяващи създадената от нас вътрешна кредитна система, комплектувани с преподавателски екипи и публикувани в три тома;

5.2.3. Във връзка с проектирането на система за качеството на УНСС съвместно със студенти, на които преподавах учебната дисциплина „Системи за качеството“, разработихме работни инструкции за целия ръководен, преподавателски, административен, технически и друг състав на университета. Тези инструкции бяха публикувани в два тома;

5.2.4. Подготвих процедура за „Седмица на специалността“, включваща провеждането по Катедри на научен форум (кръгла маса, симпозиум или конференция), среща с изтъкнати специалисти от практиката, презентация на монографии, изложба на публикации от преподаватели на Катедрата, прожекции на тематични видеофилми и др.

СРЕЩА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ТУРИЗМА

ЗА НАГРАЖДАВАНЕ НА ДОАЙЕНИТЕ

В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА

ПРОФ. Д-Р МАНОЛ РИБОВ

              УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ДАМИ И ГОСПОДА,

            Пътят, който съм извървял до деня вторник 07.01.2025 г. е дълъг и мъчителен. В този смисъл наградата, която получавам днес от Министерството на туризма има голяма стойност за мен, което е и основание да поднеса своята благодарност към ръководството на Министерството. В Университета за национално и световно стопанство, т.е. бившия ВИИ „Карл Маркс“ работя от 1965 г. и съм преподавал на студенти от бакалавърската и магистърската степен от 4 специалности. Успоредно с това, съм осъществявал преподавателска дейност в Югозападния университет, Нов български университет, Софийския университет и Международното висше бизнес училище. Същевременно, съм подготвил 27 докторанта, 6-ма от които са професори, 7 са доценти, а останалите заемат ръководни длъжности в различни организации, ведомства и министерства.

            Научноизследователската ми дейност в университетите, в които съм работил е намерила отражение в над 350 публикации, в които съществено място заемат монографиите ми. В публикациите ми от последните 5 години се отчита турбулентното време, в което живеем, белязано от наслагването на пандемични, военни, енергийни, икономически и екологични кризи. Тяхното преодоляване изисква комплексен и координиран подход за управление и минимизиране на последиците от тях. Реално погледнато, това е свързано със спешното решаване на проблеми, касаещи автоматизацията и роботизацията, дигиталната трансформация, прилагането на изкуствения интелект, зеления преход, социалната трансформация и корпоративното управление, изследвани в контекста на устойчивото развитие на икономиката.

            Обсъжданите проблеми изискват внедряването на новите технологии в икономиката, включително и в туризма, осигуряващи възможности за повишаване на ефективността, конкурентоспособността и удовлетворението на клиентите. Изследването на тези проблеми е намерило отражение в монографиите ми „Дигиталната общност“, „Глобални проблеми на хилядолетието“, „Епохата на креативността“, „Предизвикателствата на новата технологична трансформация“, „Дигиталната икономика“, „В ерата на дигиталните технологии“ и последната ми монография, озаглавена „Новите технологии“.

            Проточване решението на обсъжданите проблеми води до прерастването им в проблемна ситуация, изискваща друга методология, друг подход и други стратегии, съставляващи новата политика в управлението на икономиката. Именно прилагането на тези технологии за преодоляването на последиците от наслагването на кризи и осигуряване развитието на икономиката е исконната цел на всяко правителство и на всяка реформа. В този смисъл, от гледна точка на субективния фактор при вземането на управленски решения човекът вместо да решава проблеми, несъзнателно поражда проблемни ситуации. В случая, опонентите не могат да бъдат оправдание, тъй като залогът е голям и за решаване на създалата се проблемна ситуация ще ни бъде нужна и помощта на опонентите. Защото в процеса на постигането на исконната цел ще бъдат решени и т.н. проблеми от тривиалното множество.[1]

            Моето послание към всички обучавани от мен студенти и особено към бившите ми докторанти е да положат максимални усилия, като вложат своята енергия и творчество за решаването на проблемите, породени от наслагващите се кризи, и внедряването на новите технологии в икономиката, и по-конкретно в сферата на туризма.

По-важни трудове, публикувани в периода 2000-2018 г.