ДОБРИ АКАДЕМИЧНИ ПРАКТИКИ

В тази статия БКОНК публикува добрите академични практики на отделни висши училища с цел техният опит да бъде популяризиран. За улесняване на заинтересованите страни, в края на всяка статия е посочен адрес за контакти.

 

 

ОТЗИВ

от проф. д-р Манол Рибов - Председател на БКОНК

24.07.2013  г.

 

Проведената на 4 юни 2013 г. Юбилейнамеждународна научно-практическа конференция “Бизнесът – позитивната сила в обществото“, организирана от департамент „Бизнес администрация“ към Нов български университет беше едно от редките събития на 2013 г., предизвикало такъв голям интерес в научната общност и деловите кръгове на бизнеса.

Обстоятелството, че конференцията е юбилейна и с нея се чества 20-годишнината от създаването на първата в Република България магистърска програма „Бизнес администрация“ стана причина в докладите от пленарната сесия да бъде изяснена вътрешната логика на случилите се през годините исторически факти и събития, възприемани като непрекъснат процес на обновление и изменение, на отрицания и утвърждаване, на приемственост и промени.

От друга страна международният характер на конференцията даде възможност на докладчиците и участниците да дискутират световните тенденции в бизнеса и отражението им в общественото развитие, както и да разменят идеи за тяхното приложение в Република България. В този смисъл изнесените доклади се явяват аналитично и концептуално обобщение на съвременни практики и знания в областта на икономиката и развитието с акцент позитивното влияние на бизнеса върху обществото.

Актуалността на темата “Бизнесът – позитивна сила в обществото“ се обуславя от взаимната зависимост между „бизнеса“ и „обществото“. На макроравнище тази зависимост е толкова силна, че за степента на общественото развитие може да се съди по динамиката на средствата за производство, начинът на организация на бизнеса, способите на разпределение на богатствата, както и организацията на финансово-кредитната система.

От друга страна обществото активно влияе върху равитието на бизнеса, чрез определяне на законодателната база, механизмите на разпределение и преразпределение на произведения доход, стимулирането на едни и ограничаването на други производства, регулиране на външноикономическите отношения. Несъмнено своя отпечатък върху бизнеса дават и религията, историческото наследство, културата и моралът на дадено общество.

На микроравнище зависимостта между „бизнеса“ и „обществото“ се проявява най-вече чрез стремежа на всяка бизнес организация да максимизира печалбата от своята дейност. Обществото е приело, че при други равни условия, максимизирането на печалбата съответства на неговия интерес, доколкото по-високите приходи би следвало да са признак за висока конкурентоспособност. Тя от своя страна е символ на качествени стоки и услуги, произведени с най-малко разходи. Не винаги обаче се реализира този принцип. Заради преследването на максималната печалба не малко бизнес организации нарушават корпоративната етика, т.е. поведението им нанася вреди на бизнес партньорите, на куповачите и на цялото общество.

Както на макро, така и на микро равнище зависимостта между „бизнеса“ и „обществото“ се проявява под формата на множество връзки и отношения. По- конкретно става въпрос за вътрешни, външни, генетични, функционални, линейни, нелинейни непосредствени, опосредствени, статични, динамични и други връзки. Върху изследването на тези зависимости и механизмите за тяхното регулиране е фокусирано вниманието на немалко икономисти, психолози, социолози и други учени, занимаващи се с въпросите на икономическата теория, бизнес администрацията, управлението, иновациите, човешкия капитал, корпоративната социална отговорност и други направления и области на науката.

С провеждането на конференцията организаторите са си поставили за цел да анализират и обобщят широк кръг от проблеми на теорията и практиката, да очертаят протичащите процеси на обновление и да предложат адекватни на новите реалности модели на бизнеса, основаващи се на взаимодействието между културни нрави (традиции) и икономическа активност. Това се налага, тъй като в тази област трябва да се преодоляват множество натрупали се през годините неправилни постановки, да се търсят нови пътища и подходи за усъвършенстване на теорията и практиката на бизнеса.

Задачите, които се поставят за решаване с тази конференция е да се дефинират, а където е възможно и да се предложат решения на проблемите, породени от:

  1. Съвременните тенденции в развитието на обществото, свързани с използване на информационните и комуникационните технологии, демасовизирането на социалните и икономически процеси, високата заетост в сферата на услугите, непрекъснатия процес на квалификация в динамично променящия се свят, нарастването на социалната роля на индивида, глобализацията, икономическата и социална кохезия;
  2. Промените в бизнес мениджмънта и обучението, намерили израз в дългосрочните цели, стратегиите, политиките, ресурсите и фирмената структура, в широкото прилагане на формални и неформални програми за обучение и професионално развитие на служители от всички организационни нива, целящи придобиване на управленски умения и стилове за справяне с различни ситуации;
  3. Мениджмънта и лидерството, фокусирани в разллични области като краткосрочният поглед се противопоставя на дългосрочната перспектива, планирането и бюджетирането - на определянето на посоката на развитие, поддържането – на надграждането, администрирането – на новаторството, организирането и формирането на щат – на привличането на хора;
  4. Иновациите в туризма, осъществявани чрез проучване, проектиране, внедряване и реализация на нововъведения.

В конференцията са участвали преподаватели от висши учебни заведения, законодатели и висши служители, ръководители в търговски дружества и други организации, управители и аналитични специалисти, ангажирани в сферата на образованието, научноизследователската дейност и държавното управление, както и представители на браншовите организации. Специални гости на конференцията бяха:

-          посланик д-р Елена Кирчева, генерален секретар на Виенския икономически форум

-          г-жа Саша Безуханова – директор „Публична администрация“ в Хюлет Пакард за Централна и Източна Европа.

-          д-р Мара Дел Бладо – Университет на Урбино, департамент по „Икономика, социални и политически науки“ (Италия)

-          г-н Никола Стоянов – Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП)

-          г-н Алекс Първанов – Директор системни решения

-          г-н Евгени Каракановски – Маркетинг директор на „Мобилтел“ ЕАД

-          г-жа Невена Драгостинова – Връзки с обществеността в Германо-българска индустриално-търговска камара (ГБИТК)

С доклади и научни съощения в конференцията участваха представители на академичния състав на департаменти и катедри по „Мениджмънт“, „Икономика“ и „Туризъм“ на СУ „Св. Клиемт Охридски“, УНСС, НБУ, Икономически университет – Варна, СА „Д. Ценов“ – Свищов, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, Института по аграрна икономика, БАН и други научни организации.

На конференцията бяха изнесени 58 доклада. Тематично докладите са разделени в четири дискусионни панела, включващи пленарна сесия и три секции.

В пленарнарта сесия са намерили място встъпителното слово на ръководителя на Департамент „Бизнес администрация“ доц. д-р Кристиян Хаджиев и посланието до участниците в конференцията на бившия дългогодишен директор на МП „Бизнес администрация“ – доц. д-р Димитър Панайотов. По своята същност встъпителното слово на доц. Хаджиев представлява своеобразно приветствие към участниците в конференцията, в което е направен задълбочен преглед на миналото и настоящето на МП „Бизнес администрация“ и са определени насоките за нейното развитие в бъдеще, отразени в целите и задачите на проведената Юбилейна международна научно-практическа конференция. В посланието на доц. Панайотов са обоосновани тематичните направления на конференцията, свързани с коренното преустройство на бизнеса и обучението и придобиването от тях на нови характеристики, издигнати на равнището на съвременните идеи и теоретични концепции.

            В проведеното непосредствено след пленарната сесия заседание на секция I „Мениджмънт и лидерство“ са включени 33 доклада. Тематичният спектър на тези доклади е доста широк, но независимо от това, те се вместват в названието на секцията и отговарят на целите и задачите на конференцията. Засегнатите в тях въпроси ни дават основание да ги систематизираме в осем групи, както следва:

  1. Общотеоретични въпроси на икономиката
  2. Управление на организацията
  3. Маркетинг на организацията
  4. Икономика на организацията
  5. Екология и земеделие
  6. Транспорт и електроенергия
  7. Образование

Първата група доклади от секция I третира общотеоретични въпроси на икономиката. Изследвано е продуктово-ресурсното взаимодействие в икономиката и влиянито на устойчивото развитие за активизиране на иновациите. В отделен доклад се разглежда прагматичния модел на прехода към пазарна икономика. Засегнати са също така въпросите за движещите сили в глобализиращата се среда и особеностите на глобализацията в България. Специално внимание е отделено на мениджмънта на организационно равнище, в условия на икономика, основана на знанията. Разбира се, не е пренебрегнато и изследването на такива въпроси като управлението на пенсионните фондове.

Тематично втората група доклади се отнася за управлението на организацията. В тях се засягат въпроси, свързани с управлението на бизнес процесите, лидерството в новата парадигма, мениджърските аспекти в нематериалните активи и новите теории и инструменти за изследване на мотивацията. В тази група доклади са изследвани също въпроси, свързани с администрирането чрез компетенции и управлението на организациите в условия на нарастваща сложност. Обърнато е внимание на управлението чрез тотално качество, както и на предизвикателствата пред мениджмънта на продажбения процес в условията на криза. В отделни доклади са намерили място и въпросите, свързани с корпоративните социални инициативи и корпоративната социална отговорност .

Третата група доклади, засягат предимно въпроси за маркетинга на организацията. Изследвана е маркетинговата организация на фирмата, иновационните подходи в телемаркетинга и развитието на корпоративния ПР.

Следващата група доклади се отнасят за икономиката на организацията. Вниманието в тях е насочено към планирането, финансовата политика, финансовия риск, груповата ефективност на фона на вътрешногруповите противоречия.

В петата група доклади авторите фокусират своето внимание върху екологията и земеделието. По конкретно в тях се засягат въпросите за влиянието на глобализацията върху мениджмънта на земеделските стопанства, подхода за анализ на системата за еко-управление и държавната политика за опазване на околната среда.

Докладите в предпоследната шеста група третира въпроси, свързани с транспорта и електроенергията. В тях за изследвани „умните мрежи“ за пренос на електроенергия и енергийния сектор в железопътния транспорт. Специално внимание е отделено на ефективното управление на пристанищната инфраструктура и на спомагателните дейности в транспорта.

Последната седма група от доклади в Секция I„Мениджмънт и лидерство“ се отнася за образованието. Тя е представена с два доклада. В единият от тях са разгледани нагласите на студентите в Училището по мениджмънт за учене чрез мобилни технологии. Другият доклад се отнася за предимствата от използването на международните стандарти за качество от групата ISO в образованието.

Секция II „Иновациите в туризма“ се различава от секция I не само тематично, но и по броя на докладите. Тя е представена с 21 доклада с общ обем от 232 стандартни страници, компютърно набран текст. В тематично отношение тези доклади могат да бъдат обособени в седем групи както следва:

  1. Управление в туризма
  2. Маркетинг в туризма
  3. Иновации в туризма
  4. Конкурентоспособност в туризма
  5. Финансови и счетоводни инструменти в туризма
  6. Специфични форми на туризъм
  7. Транспорт и пътна инфраструктура

Първата група доклади се отнася до управлението в туризма. В тях са представени интегрираните системи за управление, стратегическото управление и управленското консултиране.

Втората група доклади са посветени на маркетинга и борсите в туризма. Те засягат въпросите, свързани с внедряването на нови продукти на туристическия пазар, участието на български туристически фирми на туристическите борси и туристическото поведение.

Третата група доклади отразава въпросите за иновациите в туризма. Реално погледнато това е групата с най-голям брой доклади в тази секция. В тях са изследвани въпросите, свързани с онлайн комуникациите, иновативната роля на естетизацията, европейските насоки за иновации, съвременните стратегии за управление на иновациите, иновационните модели и повишаването на конкурентоспособността и иновациите в СПА технологиите.

Със своите тематични особености се отличава и четвъртата група доклади . В тях се интерпретират въпросите за конкурентоспособността в туризма. Изследвано е състоянието и развитието на теоретичната мисъл за конкурентоспособността в хотелиерството и е представена хотелската политика за повишаване на конкурентоспособността.

Следващата група доклади се отнасят за финансовите и счетоводни инструменти в туризма. В тях е изследвано влиянието на франчайзинга върху международния туризъм и моделите за счетоводно отчитане на бартерните сделки с нетекущи материални активи .

Шестата група доклади засягат въпросите за специфичните форми на туризъм. По коннкретно имаме предвид културния екологичния и градския туризъм. Акцентът в тези доклади е поставен върху тенденциите в развитието на туризма, неговите нови измерения и глобална промяна в околната среда.

Последната седма група доклади ортазяват въпросите, свързани с транспорта и пътната инфраструктура. В тях е изследвано състоянието на транспорта в България и перспективите за неговото развитие, като е обърнато особено внимание на повишаването на качеството на транспортното обслужване чрез развитието на пътно-шосейната инфраструктура .

Секция III “Международно сътрудничество“ е представена само с два доклада, единият то които засяга въпросите за корпоративната социална отговорност на италианските семейни фирми, а другият се отнася за методите на измерване на устойчивото развитие).

Цялостната оценка на изнесените доклади ми дава основание да отбележа, че в преобладаващата си част, в тях се съдържат научно-приложни приноси, които могат да бъдат представени по следния начин:

  1. Разработен е специфичен категориален и терминологичен апарат, с който се задълбочава познанието в определени области на икономическата наука;
  2. Установено е действието на определени закономерности, които намират отражение върху сегашното състояние на икономиката и предопределят до голяма степен тенденциите в нейното развитие;
  3. Изведени са обобщения, които имат теоретично и методологическо значение за конкретни научни направления и близки до тях научни области;
  4. Приложени са конкретни решения на тясно формулирани задачи с непосредствена практическа приложимост;
  5. Формирани са изводи и препоръки за професионалната и управленски области на различни икономически дейности.

Докладите се отличават с ясно формулирана цел, задълбочени проучвания и полезни за науката и практиката изводи. Те са с добре структуриран езиков текст, с композиционна схема, осигуряваща необходимата архитектоника, характерна с определена разчлененост и организираност на текста. Стилът на авторите е ясен и недвусмислен. Логичната им мисъл допринася да се затвърди впечатление за доброто познаване от тях на изследваните проблеми.

Конференцията се проведе в условията на интензивен и засилен диалог. В нея бяха еднакво добре представени академичните среди, бизнеса, държавната администрация и браншовите организации. Участниците във форума демонстрираха засилена активност и повишен интерес. Създадената творческа обстановка стимулира специалистите в областта на бизнес администрацията и туризма да обсъдят актуални проблеми, да представят своя опит и да коментират въпроси от взаимен интерес.

Конференцията увеличи и разшири възможностите за лични контакти между представителите на бизнеса и преподавателите от висшите училища. В резултат на нейното провеждане бяха обменени академични практики в сферата на :

-          използването на съвременни подходи, иновативни решения и европейски стандарти при осъществяването на поетапни и качествени промени в основните университетски дейности;

-          широкото въвеждане на информационните и комуникационни технологии за постигане на по-висока ефективност на управлението в обучението и изследванията;

-          интегрирането на преподаването, обучението и изследванията на базата на решаването на конкретни задачи, свързани с развитието на висшето образование.

Обсъдените на конференцията доклади съдържат резултати, теоретични обобщения и решения на научни и научно-приложни проблеми, които съответстват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески ги развиват. Изнасянето на тези доклади на проведения научен форум породи оживени дебати, обменени бяха добри академични практики и се предложиха решения на някои от дискутираните проблеми.

                                             

 

 

 

 

 

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 

от проф.д-р Манол Рибов-БКОНК

10.06.2013 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 10.06.2013 г. обсъди необходимостта отново да фокусира вниманието на ръководствата на висшите училища върху реформата във висшето образование. В доклада са проучени възможностите за комбиниране на средното с висшето образование. Изтъкната е необходимостта от актуализиране на професионалните направления.Специално внимание е отделено на преструктурирането на учебните планове. Обоснована е нуждата от интегрирането на научното познание в учебното съдържание. Доказана е необходимостта от усъвършенстване на работата на първичните структурни звена. Аргументирано са представени ценностите и поведенческият модел на студентите. Не са пренебрегнати и проявите на неприемливо поведение на университетските преподаватели. Засегнати са и въпросите за интегрираните системи и по-специално за надграждането над базовата система за качеството на подсистемите за интелектуалния капитал, организационната култура, корпоративната социална отговорност и бизнес интелигентните системи. В заключителната част на публикацията са посочени и някои от тенденциите в развитието на висшето образование.

Постоянно нарастващата роля на образованието е една от важните закономерности на XXIвек. В дълбоката си същност просперитетът на икономиката и развитието на образованието са неделими един от друг компоненти. Тази истина, потвърдена от досегашния опит на развитите в икономическо отношение страни, придобива особена актуалност в условията на изострена конкуренция, когато надпреварата при осъществяване на идеи в различните сфери на живота на хората, е средата, която осигурява свободата на икономическите действия и създава възможност за компромиси при разрешаването на противоречията между отделните частни интереси.

Когато се поставя въпросът за необходимостта от усъвършенстване на висшето образование, не трябва да се подценява обстоятелството, че в тази област по принцип са заложени големи възможности за постигането на значими резултати. По начало всички въпроси на образователната сфера съдържат такива възможности, защото акумулират изключително ценна информация, която има широко въздействие. Известно е, че в исторически аспект образованието е един от най-мощните фактори за развитието на човека и напредъка на обществото. Големият въпрос е как да се използва този фактор, как съдържащата се в него полезна информация да се превръща в средство за въздействие върху човека и обществото.

Не е тайна, че въпросите за усъвършенстването на висшето образование с доста голяма настойчивост, а в някои случаи и в определена припряност, се разработват все по-интензивно. Заедно с това става все по-очевидно, че върху основата на традиционните решения и методи не може да се постигне качествен скок в подготовката на специалисти с висше образование, че и в тази област назряват принципно нови проблеми със стратегическо значение за настоящето и бъдещето на образованието, на неговото въздействие върху човека, че и тук са нужни нови виждания, нови постановки, нарушаващи редица вкоренени в теорията и практиката представи.

Комбиниране на средното с висшето образование

Едно от тези нови виждания се отнася до съчетаване на средното с висшето образование. Същественото за него е, че се основава на търсенето и намирането на такива системни характеристики, които водят до съвместяване на различните образователно-квалификационни степени. От позициите на този подход, от висшите училища се изисква паралелно с бакалавърската и магистърската степен да се осигурява и обучение за придобиване на професионално образование /professional training option/. Задачата е да бъдат изградени в тях „центрове на професионална подготовка”, обучението, в които ще се извършва срещу заплащане. В случая става въпрос за краткосрочно обучение, което ще обхваща широк спектър от атрактивни професии, представляващи интерес за студенти от всички професионални направления. Придобивайки тази квалификация, студентите ще имат възможност да упражняват по време на следването си квалифицирана работа, която би могла да подпомогне тяхната издръжка. Същата квалифицирана работа те биха могли да продължат да упражняват и след завършване на висшето си образование до намиране на подходяща работа по специалността.

По примера на водещи университети в света /Харвард, Станфорд, Йейл, Принстън/, висшите училища биха могли да осъществят затворен цикъл на обучение /closed education cycle/, включващ подходящи форми на интегриране със средното образование. Опитът на тези университети потвърждава добре известния факт, че подготовката на конкурентоспособни специалисти с висше образование зависи в много голяма степен от нивото на подготовка на приетите в университета кандидат-студенти. Оттук е и вниманието, което следва да се отделя на профилираните и професионални гимназии, осигуряващи до 80% от студентите в някои от специалностите във висшите училища. Това изисква висшите училища да окажат методическа помощ на средните училища, осигуряващи основния контингент от кандидат-студенти. Освен това, те могат да предлагат и образователни пакети, включващи дисциплини от учебния план на висшето училище, оценките за които в средните училища при определени условия могат да бъдат признавани и във висшето училище. Спрямо тези образователни структури, висшите училища следва да провеждат политика на партньорство, с реализирането както на икономическата, така и на институционалната страна на взаимоотношенията.

Друга сфера на проявление на приложението на разглеждания подход е създаването от висшите училища със стопанските субекти на стратегически алианси. Целта на изграждането на този вид сдружения с нестопанска цел е да се осигури реализацията на студентите в практиката и научно обслужване на стопанските субекти. По своята същност това е неперсонифицирано гражданско дружество, свързано с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел, т.е. извършване на съвместна дейност. Този тип неперсонифицирани дружества се регламентира от чл. 357 – 364 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Страни по договора за създаване на дружеството са висшето училище и работодателските организации от частния и публичния сектор.

Към казаното ще добавим, че висшето училище, като страна по договора, осигурява образователни услуги и научно обслужване на работодателските организации. Образователните услуги се изразяват в организиране наразлични форми на обучение на служителите от работодателските организации. Научното обслужване се осъществява под формата на консултации, проучвания и научни изследвания, програмно осигуряване, създаване на нови или усъвършенствани технологии, системи за управление, методики, стандарти и т.н.

Другата страна по договора – работодателските организации, осигуряват подходящи условия за провеждане на учебни практики и стажове за студенти, а след дипломирането им, при възможност, и наемане на работа.

В договора за създаване на дружеството се определят съдружниците, наименование на дружеството, предметът му на дейност, срокът на неговото съществуване, начинът на вземане на решения, размерът на дяловете на съдружниците управлението на дружеството и разпределението на печалбата и загубите.

Налага се още да уточним, че за уреждане на взаимоотношенията на висшите училища с професионалните и профилирани средни училища също се създава дружество по ЗЗД (чл. 357 – 364). В този случай, висшето училище подпомага обучението в партньорските средни училища, а те от своя страна мотивират учениците с висок успех да кандидатстват в тези висши училища. Освен това, висшето училище, като страна по договора, би могло да допуска подбрани ученици да посещават лекции и упражнения на негови преподаватели, да подпомага възприемането на ценностната му система, като съдейства за провеждането на съвместни културни, спортни и развлекателни мероприятия, да осигурява безвъзмездно единични бройки от университетски издания на учебници и учебни помагала за училищните библиотеки.

Това са само някои от възможните задължения на страните по договора за неперсонифицираното гражданско дружество. Даваме си сметка, че неговото прилагане при създаването на стратегическите алианси и сдруженията с професионалните и профилираните средни училища е още в самото начало. Въпросите за изграждането, обаче, на тези структури се поставят все по-настойчиво и решаването им изисква по-пълно да се използва потенциала не само на академичните общности, но и на работодателите, а защо не и на средните училища.

Актуализиране на професионалните направления

Задачите, които на сегашния етап се поставят в областта на висшето образование, могат успешно да се решат само на основата на своевременната актуализация на професионалните направления, по които се обучават студентите. Висшите училища са изправени пред съвършено други реалности и обществени потребности, които налагат разкриването на нови и закриването на традиционни специалности, интересът към които е силно намалял. Очевидно е, че образователният продукт на висшите училища не прави изключение от останалите продукти на труда. А това означава, че предлаганото от тях обучение по различни специалности също има своя жизнен цикъл и подобно на биологичните цикли преминава през растеж и упадък. По-конкретно става въпрос за онези специалности, които се отличават с рязкото спадане на търсенето и отлив на студенти, породено от новите технологии и социални тенденции. Те рано или късно трябва да бъдат изведени от учебния процес, като се положат усилия преподавателският състав да бъде пренасочен към нови перспективни мултидисциплинарни специалности. Такава специалност е например „Мениджмънт на развлекателната индустрия”, която дава възможност да бъдат привлечени преподаватели от различни области на висшето образование и по-конкретно от социалните, стопанските и правните науки, изкуствата, информатиката и техническите науки.

Тази специалност има голямо бъдеще, тъй като отразява трайни световни тенденции. Става въпрос за масовото разрастване на обслужващите дейности в напредналите икономики, а и не само в тях. В тези икономики делът на материалното производство в брутния вътрешен продукт е спаднал на 20 %. Такъв е този процент и в заетостта. Услугите днес съставляват 80 % от принадения продукт в Европа, Япония и САЩ, като от тях близо 20 % принадлежат на игралната и развлекателната индустрия. В България те съставляват 50 % от брутния вътрешен продукт, като средният темп на нарастване на брутната добавена стойност в сектора на услугите изпреварва темпа на нарастване в материалното производство с 2,5 %. Делът на игралната и развлекателната индустрия в общия обем на услугите е 12,8 %. Човек може да добие реална представа за мащабите на тази индустрия, запознавайки се с календара на развлекателните събития, включващи карнавали, фестивали, конкурси, спектакли на открито и др.

Привличането на огромни средства в развлекателната индустрия и главоломното нарастване на броя на развлекателните центрове се обяснява преди всичко с увеличаващата се средна класа в Европа, САЩ и Азия, където този процес се развива ускорено. Търсят се предимно ръководители и приложни специалисти с контролни функции. Такава е ситуацията и в България с тази разлика, че дефицитът на кадри тук е по-малък, тъй като тези процеси са още в началния си стадий.

Обновяването на специалностите в професионалните направления на висшето училище е необходимо условие за усъвършенстване на неговата образователна дейност, но тази дейност не е само консуматор на постиженията на науката, самата тя трябва да се преустрои коренно, да придобие нови характеристики, да се издигне до равнището на съвременните идеи и теоретични концепции. Остане ли такава, каквато е сега, тя няма да е в състояние да въплъти в образователната си политика теоретичния потенциал на съвременния модел на висшето образование, насочен към потребностите на обществото.

Усъвършенстване на квалификационните характеристики

На фона на очевидните факти от миналото не бива да се пренебрегват и процесите, които сега протичат на пазара на образователни продукти. Свидетели сме на ситуация, в която предлагането на образователни продукти надвишава тяхното търсене и това е добре, тъй като би следвало да доведе до подобряване на тяхното качество. При нас обаче се констатират и други явления.

Намаляването на броя на абитуриентите и по-лошото им представяне на конкурсните изпити принуди някои висши училища да търсят начини за привличане на повече кандидат студенти, като предлагат все по-облекчен режим на прием. Това донякъде стана причина в абсолвентските среди да се оформи контингент от кандидат студенти, които се интересуват не толкова от това какво ще научат, а къде биха могли най-лесно да бъдат приети за студенти.

От друга страна, естеството на реализация на образователния продукт не дава възможност той да бъде контролиран със средствата на държавния контрол на пазара на труда. Него би могъл да го контролира единствено работодателят, осъществяващ входящ контрол чрез интервюто за работа и последващ контрол в трудовия процес. Наличието обаче на дефицит на работна ръка в отделни сектори от икономиката стана причина изискванията и при този контрол да бъдат занижени. За да намерят решение на проблема, работодателите са принудени сами да организират обучението, за да отстранят отчасти пропуските, допуснати при подготовката на тези специалисти. Това обаче са епизодични случаи. Определящата тенденция е изострящата се конкуренция на пазара на труда, която принуждава висшите училища непрекъснато на усъвършенстват своята образователна, изследователска и управленска дейност. В България вече има елитни висши училища с завидно равнище на преподавателския състав и материално-техническата база. За съжаление техният опит малко се познава. А той би следвало да бъде изучаван, осмислян и използван.

Радикалният изход от така създадената ситуация би следвало да се търси в по-нататъшното усъвършенстване на учебната документация. Визползваните сега квалификационнихарактеристики за съответното професионално направление или специалност не са посочени предвидените по НКИД - 2010 икономически дейности и определените по НКПД - 2011 професии и длъжности, за които се подготвят специалистите с висше образование. Това е базова информация, въз основа на която се разработват изискванията към трудовите дейности (задачи) и професионалните компетенции, които трябва да притежават специалистите, завършили висше образование от съответното професионално направление или специалност. Във връзка с това е необходимо да се утвърди като норма, като първостепенно изискване във висшето образование, включването на дисциплини в учебните планове да става чрез задълбочен анализ на основните, подготвителните и заключителните трудови дейности, които е длъжен да извършва специалиста.

Аналогично решение трябва да се търси и на въпроса за учебните програми. При тяхното разработване е необходимо да се използва информацията за изискванията към знанията и уменията, включени в професионалните компетенции, които трябва да притежава специалиста, дипломиран по съответното професионално направление или специалност.

Разработването на учебните планове и програми въз основа на изискванията за икономическите дейности и професионални компетенции дава възможност да бъде усъвършенстван контрола на изпитните процедури. Този контрол се организира от университетска комисия и обхваща изготвянето на конспектите за семестриалните и държавните изпити и самото провеждане на тези изпити. Конспектите се проверяват за степента на съответствие на съдържащите се в тях въпроси с изискванията на трудовите дейности (задачи) и професионалните компетенции, които трябва да притежава специалиста по дадена учебна дисциплина или за целия курс на обучение. Самото провеждане на контрола се осъществява извадково чрез проверка на 3 % от писмените работи на студентите, но не по-малко от 2 оценени работи от титуляра на дисциплината или комисията, провеждаща изпита. Този контрол се извършва веднъж на три години. При него като база за сравнение се използват изискванията за трудовите дейности и професионалните компетенции, които се предполага, че притежава, специалистът, подготвен по съответната дисциплина или учебен курс. Проверката на работата се осъществява от външни хабилитирани преподаватели от други висши училища (outside/foreign estimation), каквато е и практиката на университетите в Харвард, Принстън, Йеил, Комумбийския и Пенсилванския университет.

Посочването в квалификационните характеристики на ключовите професии и длъжности улеснява диалога междувисшето училище, студентите работодателите. Налага се обаче да се внесат известни подобрения впроучванията, провеждани от висшите учили ща замнението на студентите и работодателите относно качеството на обучението. Събираната чрез тези проучвания информация е ограничена и неточна. Не всички изследвани студенти имат нужните познания за съвременните изисквания към учебната документация, методите на преподаване и системите за оценка на знанията и уменията. Понякога те са склонни да деформират тази информация под влияние на формираното у тях негативно отношение към даден преподавател. Това именно налага допълването на тази информация с резултатите от друго проучване, включващо информация за знанията и уменията на студентите да прилагат към обекта и предмета на изучаваната от тях учебна дисциплина анализа, синтеза, индукцията, дедукцията, аналогията, хипотезирането и други методи за научни изследвания. По този начин освен мнението на студентите за учебния процес се определя и резултата от участието им в този процес (results of participation training).Използваните в случая анкетни форми са унифицирани и се прилагат за всички преподавани дисциплини въввисшето училище.

Такова или приблизително такова е и състоянието на проучванията, провежданис работодателите. В анкетите, които им се предоставят, те трябва да оценят подготовката на своите служители, завършили висшето училище, провеждащо проучването. Здравата логика подсказва, че тази оценка ще бъде добра, тъй като засяга авторитета на техни служители и в известна степен е свързана с престижа на работодателя. Като правило тя се съпътства с препоръка за по-голяма практическа насоченост на обучението. Казаното дава достатъчно основание, за да се търсят пътища за повишаване ефективността на тези проучвания, а това означава да се промени структурата и обхвата на осигуряваната от работодателите информация. Тя би следвало да съдържа данни за развитието на стопанската и пазарната конюнктура и произтичащите от това изменения на пазара на труда. Това ще даде възможност да се установят тенденциите в търсенето на специалисти със съответните професионални компетенции. Въз основа на тази информация висшето училище ще бъде в състояние периодично да извършва актуализация на учебните си планове и програми.

Преструктуриране на учебните планове

Подготовката на специалисти с висше образование в условия на неопределеност и бързо променящ се свят изисква да се обърне много по-голямо внимание на учебните планове. В системата на висшето училище учебният план трябва да бъде един от най-съществените фактори на саморегулация на тази система.

Не е нужно да доказваме очевидната истина, че отлично подготвеният академичен състав, превъзходната материална база, доброто информационно осигуряване и всичко останало, от което зависи конкурентоспособността на висшето образование, се обезсмисля от провеждане на обучението по учебен план, в който са намерили място неадекватни на специалността дисциплини с нарушени пропорции между фундаменталните и специалните дисциплини.

Логиката на съвременното развитие поставя нови проблеми. Силното развитие на интегративните и синтетичните тенденции води до изграждането на мощни системни формации в познавателната и практическата дейност на човека, свързани със задълбочаване на знанията в учебните планове чрез тяхното стесняване и минимизиране в учебните дисциплини. Колкото повече се разширява кръгът на интегрираните знания, толкова повече се уплътнява знанието и неговия понятиен и методологически апарат. В резултат на това се формират силно синтезирани знания с голям обхват на приложимост при решаване на различни теоретични и практически задачи. Тази тенденция изисква интегриране в учебните планове на фундаменталните, специалните общонаучни и специалните частнонаучни дисциплини, като съотношението между тях, според образователните степени, в проценти е 50/30/20 за ОКС „Бакалавър”, 20/30/50 за ОКС „Магистър” и 10/20/70 за ОКС „Доктор”. При това, тук диспропорцията между фундаменталните, специалните-общонаучни и специалните-частнонаучни дисциплини може да се отрази сериозно върху качеството на плана.

Другото не по-малко важно изискване за усъвършенстване на учебните планове се отнася до насочването на включените в тях дисциплини към кардинални проблеми, свързани с новите технологии, иновациите, ефективността, качеството и т.н. Накратко казано, към проблеми и задачи, знанията за които повишават конкурентоспособността на подготвяните специалисти. Това изискване, обаче, не бива да се свежда само до създаването по тези проблеми на едни или други дисциплини или магистърски програми. Въпросът е при наличието на възможност, те да бъдат включени във всяка една от изучаваните дисциплини. По този начин се създадат условия за постигане на интегрален ефект от обучението. Разбира се, възможностите за постигането на такъв ефект следва да се търсят и в изучаването и прилагането на научни принципи, закони, понятия, теории, хипотези от една научна област в друга научна област и на тази основа да се реализира интегрален ефект.

Третото изискване е свързано с интегрирането в плана на учебната и научно-изследователската дейност. Същността на това изискване е сериозно да се измени учебният план като са включат в него дисциплини, а в учебните програми - теми, посветени на креативните техники и на научните изследвания. Тук става въпрос за нови знания, без които не е възможно да се достигне до оригинални идеи, както и на методи чрез които се възпроизвеждат достигнатите научни резултати за решаване на познавателни и практически задачи. Имаме предвид методи за избор на теми и формулиране на изследователски задачи, за теоретични и експериментални изследвания, за анализ и оформяне на резултати от тези изследвания, за тяхното внедряване и постигане на ефективност.

Към всичко това ще добавим и изискването в учебните програми да намерят място научните области и задачи, върху които работят преподавателите, титуляри на учебни дисциплини, като тематично те би следвало да съответстват на обекта и предмета на дисциплината. При това, в учебната програма трябва да бъдат определени и организационните форми за научна работа на студентите по посочените изследователски задачи.

От значение е също така постигането на поставените цели за конкурентоспособността, ефективността и практическата реализация на подготвените специалисти да става с възможно най-икономични средства и ресурси. В съвременните условия висшето образование се възприема като важна икономическа дейност за обучение и създаване на знания, която поглъща огромни средства. За обществото не е безразлично какви резултати дава тази дейност при вложените средства за нейното развитие. Ето защо неговата рентабилност е възможна, когато тя се развива икономично.

Прилагането на интегралния подход в разработването на учебните планове осигурява висока адаптивност на подготвените специалисти, умения и способност те бързо да се приспособяват към изменящите се условия, да се преквалифицират, да усвояват и прилагат нови методи и методики. Широката специализация, съчетана с голяма компетентност и професионална вещина в дадена област, позволява на специалистите по-умело и бързо да използват знанията в различни области, да адаптират теоретическите и технологическите решения в нови производствени условия, да търсят възможности за приложения на съпътстващи решения.

Интегриране на научното познание в учебното съдържание

Задачата да се реорганизира учебното съдържание не означава стремеж да се разширява още повече обхватът на учебния материал или пък да се подценява в каквато и да е степен специалната професионална подготовка. До това би се стигнало, ако не се отчетат новите тенденции и процеси в съвременното познание, които днес са доминиращи.

В миналото ограниченото познание за предмета на учебните дисциплини е станало причина той да бъде изучаван диференцирано, тоест повече или по-малко детайлно, но без да се прониква във вътрешната му структура. Изследвани са били отделните съставни части на предмета на дисциплината, но не и взаимното влияние и връзките им с външната и вътрешна среда. Този подход се отличава с декомпозиция на изучаваните фрагменти на действителността и намира израз в диференциацията на научното познание, което в една или друга степен забавя неговото развитие. Независимо от тази констатация диференцираният подход продължава да се прилага и сега, което проличава от тематичното структуриране на немалка част от учебниците във висшите училища. Обикновено те са съставени от въвеждаща и заключителна рубрика и от по-голям или по-малък брой рубрики за основното съдържание. Във въвеждащата рубрика авторите най-често изясняват обекта, предмета, методите и принципите на дадената дисциплина. В следващите рубрики се разглеждат частни въпроси на предмета на учебната дисциплина, за да се стигне до заключителната рубрика, в която се правят обобщени констатации и изводи. Липсата обаче в тези учебници на встъпителна рубрика, представляваща предмета на дисциплината като цялостна система предопределя като резултат едностранчивостта на учебното съдържание.

Продължително време това фрагментиране на природата, обществото и мисленето е създавало бариери, които са разединявали учебните дисциплини, задържали са тяхното прогресивно развитие, но заедно с това е създавало обективни предпоставки за сближаване на научното знание. Периодът обаче на господство на диференциация на научното знание не е бил безплоден. Натрупан е бил значителен материал, а това е обусловило възможността и необходимостта от задълбочено изучаване на предмета на тези дисциплини. Фрагментите на заобикалящата действителност постепенно започнали да се изучават общо като е имало стремеж да се проникне във вътрешните им закономерности, да се изяснят явленията и процесите на тяхното изменение и развитие, а също и проявлението на връзките между съставните им части. Така възникват наченките на нова противоположна тенденция, известна под наименованието интегриране. С течение на времето проявлението на тези тенденции нараства с бързи темпове, тъй като взаимодействието между науките и включените в тях учебни дисциплини е част от универсалното взаимодействие, което обуславя всеобщата връзка на всички предмети и явления като основна закономерност на съществуването на света.

Натрупването на информация в историческото развитие на дадена учебна дисциплина определя нейното конкретно състояние и възможности за установяване на нови връзки с други учебни дисциплини. Това подсказва, че взаимодействието между науките ще се определя от състоянието на отделните дисциплини в тяхното историческо развитие. Особеното в случая е, че взаимодействието в науката се определя, от една страна, от степента на развитие на естествените, обществените и технически науки, а от друга, от характера и обема на социалните функции на науката и превръщането й в универсална социалнопреобразуваща сила, която определя динамиката на осъществяване на нововъведения в обществото. Съществуването на приемственост в научното знание и в историческото развитие на учебните дисциплини показва важността на историческите аспекти в анализа на проблема на взаимодействието между обществените, естествените и техническите науки.

Интегрираното разглеждане на предмета на учебните дисциплини става необходимо условие за познаването и практическата дейност. Но докато при диференцирания подход изходно начало е разчленяването на фрагментите на действителността, то при интегрирания подход това е събиране на разчлененото цяло, търсенето и установяването на такива характеристики, които водят до синтез на частите.

Приложението на интегрирания подход в тематичното структуриране на учебниците във висшите училища поставя като задължително условие встъпителната рубрика да съдържа въпроси, интерпретиращи предмета на учебната дисциплина с неговите съставни части като подсистеми на една цялостна система със своите връзки, зависимости и влияния от външната и вътрешна среда. Това ще даде възможност в следващите рубрики на учебника, съставните части на предмета на учебната дисциплина, да бъдат разглеждани в контекста на цялостната система. Казано по друг начин, не сами за себе си, а с отчитане на връзките и зависимостите с останалите съставни части и системата като цяло.

Пътят за ефективна реорганизация на учебното съдържание преминава не през непрекъснатото разширяване на обема на информацията, не през механичното прибавяне на нов учебен материал, а през преустройството на това съдържание в съответствие с новите тенденции и процеси в съвременното познание. Това е преди всичко тенденцията към интеграция на различните научни знания и дисциплини, в резултат на която се формират нови понятия, нови теории, нови подходи. Днес сме свидетели на интегриране на различни науки, между които по-рано е отсъствало или почти е отсъствало под някаква форма взаимодействие. Такъв процес се осъществява не само на фундаменталните, но и на професионалните знания. Днес все по-голямо значение започват да придобиват интегрално изградените учебни дисциплини, които осигуряват широка професионална подготовка, а това означава възможност както за мобилност, така и за по-дълбоко овладяване на конкретната професионална специализация.

Опитът показва, че правилното разбиране на явленията и процесите в обективната действителност е възможно само при тяхното изследване във взаимодействие, взаимовръзка и взаимозависимост. Сега това изискване често се нарушава. Разглеждат се отделни процеси и явления с характерните им признаци и елементарни връзки, без да се изследват техните връзки, отношения и изменения, които настъпват при прехода им от едно качествено състояние в друго. При разглеждането даже на един отделно взет процес или явление се установява, че във всеки промеждутък от време той притежава множество връзки и отношения. Констатират се вътрешни и външни, съществени и несъществени, генетични и функционални, краткотрайни и дълготрайни, линейни и нелинейни, непосредствени и опосредствани, преки и обратни, положителни и отрицателни, статични, динамични и други видове връзки.

Не е нужно да се доказва, че тези връзки трябва да бъдат осмислени и обосновани теоретически в предмета на учебните дисциплини. Това, разбира се, не би могло да стане, ако неговите съставни части не бъдат изследвани от позициите на интегрирания подход, като подсистеми на една цялостна система. И ако частта и цялото са вътрешно свързани, не можем да очакваме истинска и трайна научност там, където тази връзка е нарушена, тоест при явен дисонанс в учебниците за съответната дисциплина.

Понастоящем образователната система прилага учебно съдържание, съобразено преди всичко с традиционната дисциплина структура на научното познание. И тъй като обемът на научната информация непрекъснато расте, досегашното образование започва да се затруднява при осигуряването на нормалното усвояване на учебния материал. Свидетели сме на информационен взрив, проявяващ се в съдържанието на научните знания, в количествените параметри на тези знания и в носителите на научна информация. Такива са измеренията на информационния взрив, с който се сблъсква и ученият, и потребителят на знания. Неслучайно той предизвиква основателна тревога за това ще съумеят ли хората разумно да използват постиженията на науката.

Този процес е в основата на една фундаментална закономерност в еволюцията на научното знание. Установено е, че с обогатяването на науката все повече се налага необходимостта тези знания да се изграждат интегрирано в системи с относително малък информационен пълнеж. Опорна точка в случая би могла да бъде постановката за минимизация на информацията във всяка развиваща се система от знания, каквато е и учебната дисциплина. Последователното съобразяване с тази постановка ни води до извода, че в сложния свят на науката и образованието може да се съхрани и да има бъдеще само система, която постоянно намалява своята информационна натовареност.

Мисловните конструкции, в които се осъществява синтезът на знанията са понятията, категориите, теориите, научните области и направления. Всяко едно от тях има свое място и свое реално значение както в научното познание, така и в образованието. Към това ще добавим, че проблемът за интензификацията на учебното съдържание си остава проблем дори тогава, когато цялото това съдържание бъде изградено върху основата на посочените мисловни конструкции. Трудностите произтичат от това, че на самите синтетични конструкции също е присъща способността да се множат, при това много по-бързо и с твърде разнообразни черти, което затруднява тяхното систематизиране. Аналогична е ситуацията и в областта на методите на научното познание. Много от тях, които днес се представят като интегрирано изградени в близкото бъдеще ще бъдат част от методи от по-висш ранг.

Очевидно е, че въпросите на висшето образование не биха могли да се решат, ако при тях се процедира по правилото „от всяка мисловна конструкция по малко“. Решаващо в случая ще бъде разкриването на онези пестеливи изразни форми, в които се концентрира богатството на научната информация, съдържащо се в самите синтетични феномени.

Изтъкнатото съображение ни навежда на мисълта, че такава форма са научните принципи. Именно в тях се концентрират понятията, категориите и законите. С оглед на това изучаването на основните принципи редуцира знанията и позволява безпроблемно да се усвояват научни области, без да се повтаря цялото съдържание на тези науки. Изучаването на научните принципи създава условия за нов подход и при усвояването на научните методи. Причината е, че научният принцип, приведен в действие се превръща в научен подход. Действителният проблем по-нататък е да се изолират водещи принципи на равнището на отделните дисциплини, науки, групи от науки и всички науки.

В съвременните условия все по-голямо значение придобиват общонаучните принципи, които е прието да се наричат трасдисциплинарни. Успешното прилагане на тези принципи ще доведе до качествени промени във висшето образование. Постигнатият от това резултат не се свежда само до това, че се съкращава обемът на учебния материал. Изучаването на трансдисциплинарните принципи позволява да се вникне в универсалните връзки и закономерности на света, и което е особено важно да се развива мащабно и глобално виждане за него.

Подобряване работата на първичните структурни звена

От друга страна, и най-добрият учебен план, колкото и той да е съобразен с изискването на интегрирания подход, не може да гарантира получаването на желания резултат, ако се нарушават изискванията на организацията и управлението на учебния процес. Този проблем е свързан с все по-голямото оскъпяване на висшето образование, със сложността на учебния процес, криещ винаги изненади и рискове. Поради това, сега все по-често се обсъжда въпросът за рационализиране работата на първичните звена във висшите училища. Истинската причина, обаче, за поставянето на този въпрос е необходимостта от развитието на творческия потенциал на студентите и на способността им да се реализират в една или друга дейност. Изумителните постижения на научната и културната мисъл днес правят все по-належаща задачата висшето образование решително да се ориентира към подготовка, която не само и не просто осигурява знания, но и формира и развива способност за творческо мислене, за самостоятелно усвояване на нови знания. Може да се каже, че конкурентоспособно образование е това, което научава студентите сами да се образоват, сами да развиват своя творчески потенциал, сами да използват този потенциал по най-резултатния начин.

За да бъде изпълнена тази задача, е нужен безусловен отказ от стереотипа академичният състав в първичното звено да се ограничава само в осъществяване на обичайните дейности, свързани с изпълнението на предвидения по норматив хорариум за аудиторна заетост, отчитане на резултати от научни изследвания и публикации, както и участие в научни форуми. Наред с отразяването на тези дейности в индивидуалните планове и особено в учебните програми би следвало да намерят отражение конкретни ангажименти на научно-преподавателския състав за формиране и развитие на творческото мислене в студентите. Съществено за него е, че разкрива невидими за дескриптивното мислене факти, явления и процеси, техните връзки и зависимости, развитието им в по-близка и по-далечна перспектива, ползите и негативите от проявлението им в различни фрагменти от действителността. Става въпрос за прилагането на цялата гама от диалогови, аналитични, интуитивни и морфологични методи на обучение, за възлагането на аудиторни и извънаудиторни творчески задачи, за осъществяване на текущ контрол за усвояване на знанията.

При определяне на комплекса от качества, които са нужни на специалистите с висше образование, е необходимо да се вземе под внимание и тяхната способност за творческо мислене, за творческо търсене, за творческа работа. Не бива да се задоволяваме с тривиалното мислене на студентите. Оттук идва и разликата в характерите и способностите. Мисълта е това, което създава човека, или по-точно казано – управлява материята. Студентите трябва да са в състояние да изменят действителността, а това означава да притежават умения да боравят с методите на познавателната и практическата дейност. Чрез тези методи подготвяните специалисти придобиват способността да мислят самостоятелно и да се ориентират самостоятелно, когато животът ги поставя в нова трудова и житейска ситуация.

Очевидно е, че усвояването на посочените умения от студентите не биха могли да се постигнат в рамките на обичайните ангажименти на научно-преподавателския състав. Необходимо е преди всичко да се утвърдят творчески организационни форми за работа със студентите, чрез които те да придобият умения не само да се ориентират самостоятелно в знанията, но и сами да разкриват своите способности, сами да разгръщат потенциалните си възможности. Такава форма са творческите групи от студенти, участващи в изпълнението на научно-изследователски задачи, изнасянето на доклади на студентски научни конференции и извършването на презентации на трудови борси. В тази връзка е необходимо да се предвидят средства за отпечатване на сборници с доклади от конференциите и на сборници със CV–та на студентите, предназначени за потенциалните им работодатели, посетили организираните от висшите училища трудови борси.

Обсъжданите творчески групи следва да бъдат създавани още през първата година на обучение и да продължават да функционират през следващите години, като разработваните от студентите теми, първоначално са свързани с изучаваните от тях фундаментални дисциплини, а в последствие със специалните общонаучни и частнонаучни дисциплини. На тази принципна основа е необходимо да се определят и ръководителите на творческите групи, които са титуляри на някои от посочените дисциплини.

Добре би било, студентите, участващи в творческите групи, да притежават известни умения в академичните комуникации. Това впрочем се отнася и за останалите студенти. Впечатленията, които имаме от курсовите работи, есетата и магистърските тези, показват недвусмислено, че те трябва още в първи курс да опреснят познанията си по правописните норми и правила и да овладеят жанровете на писаната академична комуникация. Този въпрос има отношение и към подготвяните от тях доклади и презентации за участието им в конференциите и мероприятията, свързани с трудовите борси.

Не по-малко внимание заслужава организирането, в рамките на „дните на кариерата”, на трудови борси, където студентите установяват непосредствен контакт с потенциалните си работодатели. И тук трябва да се излезе от шаблона, като предназначението на тези борси не се ограничава само до осигуряване на професионална реализация на студентите, а чрез паралелно организиране на симпозиуми, изложби, видеофилми и презентации на резултати от научно-изследователската работа на преподаватели и студенти, да се демонстрират възможностите на висшето училище в областта на научните изследвания. По презумпция в него работят съвместно представители на различни науки, които могат да обхванат целия цикъл – от фундаменталното решение, до разработката, а често и внедряването. Всичко това дава възможност във висшето училище, от една страна, да се провеждат на широка основа комплексни, многопрофилни, интердисциплинарни изследвания със затваряне на цикъла и, от друга страна, да се организира по-резултатно и ускорено разпространяването на знания в различни области, за което решаваща е преди всичко подготовката на специалисти по отделните професионални направления.

Без да се подценява направеното, може да се каже, че висшите училища още не са постигнали завидни резултати в развитието на творческото мислене на студентите. Постигането на такива резултати изисква да се внасят не просто едни или други корекции, а основно да се подобри и усъвършенства подготовката на специалисти с висше образование. В тази връзка се обръща сериозно внимание на разработването на нормативен теоретичен модел за тези специалисти, съдържащ изисквания за задълбочено познаване на фундаменталните и профилиращите науки, за формиране на потребност от постоянно обогатяване и обновление на знанията, за притежание на максимално развити творчески способности, за владеене на методологията на научните изследвания, на навиците и знанията за самостоятелна творческа и организаторска работа.

Ценности и поведенчески модел на студентите

Зачестилите трагични инциденти със студенти отново ни връщат към проблема за ценностите и поведенческия модел на младите хора. Тези инциденти неизбежно пораждат проблемни ситуации, изискващи принципно нови решения, съобразени с мотивационната структура на студентите, в която днес са включени много повече осъзнати и неосъзнати фактори, отколкото в миналото. Да се пренебрегва този факт означава да се ограничават възможностите на използвания инструментариум за интегрирането им към учебния процес.

Все по-очевидно става, че всичко, което се случва по време на обучението на студентите, оказва влияние върху тяхната ценностна система. Това засяга цялостния учебен процес, като се започне от отношението на преподавателите към тях и се премине през учебното съдържание на изучаваните дисциплини, за да се стигне до интериорния дизайн на висшето училище. Тази съвкупност от явления, процеси и предметна среда оказва въздействие върху ценностите и поведението на студентите и може да внесе качествени изменения върху тяхната професионална подготовка и социална реализация. Тя обаче не се инструментализира, за да се превърне в адекватен механизъм за вземане на управленски решения от ръководствата на висшите училища.

Студентите вече не се интересуват само от знанията, които им се предоставят, но и от това как, къде и в каква среда им се предлагат. Дизайнът на сградния фонд, неговият екстериор и интериор, както и поведението на преподавателите и служителите, като елементи на тази среда, са също сред важните стратегически активи на висшето училище. Те добавят психологическа стойност на предлагания образователен продукт, формират доверие и сигурност на студентите в институцията и повишават удовлетвореността на преподавателите и служителите от работата им. Реално погледнато, средата е не по-малко важен компонент на корпоративния имидж и репутацията на висшето училище. Оказва се, че тя може активно да влияе върху психологическото състояние на студентите и на тяхната успеваемост.

Предметните ценности на студентите, свързани с хуанизма, честността, справедливостта, скромността и трудолюбието, трябвада намерят място под различни форми в цялостната духовна и материална среда на висшето училище. В студентите е необходимо да се култивира убеждението, че смисълът на обучението им е в оставянето в бъдеще от тях на трайна, полезна за обществото биологична, духовна и материална среда. В живота те не могат да бъдат само потребители на блага, а би следвало и да са активни участници в тяхното създаване. В този смисъл активността им в учебния процес следва да бъде издигната високо в скалата на ценностната им ориентация и да се превърне в определител на поведението им. Назрял е моментът, когато от студентите трябва да се изисква да усвоят нов поведенчески модел не само във висшето училище, но и в семейството, и на обществените места.

Студентите са зрели индивиди, с които висшето училище сключва своеобразен, „образователен договор”. С него университетът има задължението да осигури не само желаното от тях обучение, но и да култивира в тях добродетели. Това изискване следва да бъде отразено, както в законовите и подзаконовите актове за висшето образование, така и във вътрешните нормативни актове на висшите училища. В подходяща форма то е необходимо да намери място и в интериорния дизайн на висшето училище. Нещо повече изграждането на добродетели следва да бъде деликатно осъществявано и по време на учебните занятия от всеки преподавател.

При коренно променящата се ситуация, при качествено новите задачи, които висшите училища решават, преподавателите трябва да имат друг комплекс от качества и способности, да овладяват нов стил на работа. Сега, повече от когато и да било, са ни необходими радетели за обществен напредък, които не отмерват своите действия единствено и само с лична изгода, а с големия обществен интерес. Необходимо е да се установи нов, по-висок критицизъм, който утвърждава само действителни ценности в образователната и научно-изследователската дейност като се отхвърля всичко онова, което противоречи на академичната етика.

Прояви на неприемливо поведение на университетския преподавател

В сравнение с другите професии, за академичната общност са особено важни недоговорните страни на договора за образователната услуга. Затова контрактното споразумение на професионалния модел не разкрива в достатъчна степен спецификата на професионалните отношения. Това е и причината тези отношения да се квалифицират като консенсусни, а природата им да бъде винаги под въпрос в една конфликтна ситуация. Самата академична общност е съставена от хора, които имат нееднаква, а в някои случаи и противоположни житейски правила на поведение. Възходящото нравствено развитие на личността не изключва и обратни процеси, включващи дълъг списък от прояви на неприемливо поведение от страна на университетските преподаватели. На първо място това е загубата на интелектуална независимост в следствие на участие в икономическия живот и в научни изследвания, спонсорирани от бизнеса. Тук спадат и етичните проблеми, произтичащи от фактора конкуренция в научната продуктивност и в обновяването на учебното съдържание. Заслужава внимание и провеждането на обучението в несъответствие с учебната програма. Ще споменем и противоречията между образователните програми за различните професионални направления. Не можем да не отбележим и взаимстването на идеи от други автори, неприемливите форми на самоцитиране и мултиплицираното авторство. Има, разбира се, и не малко случаи на злоупотреба с властовата позиция на преподавателя.

Снизходителното отношение към тези и други отрицателни явления има нежелателни социални последици. Правното противодействие на тези явления обхваща само онази част от тях, които имат характер на закононарушения. Но в реалната академична практика масови са неподаващите под въздействие на закона отрицателни факти и деяния. Борбата срещу тях трябва да се води преди всичко със силата на общественото мнение и въздействие, с оръжията на нравствената санкция, в които са и големите възможности на академичната общност.

В миналото вниманието на преподавателите беше насочено към предоставянето на студентите в достъпна форма на необходимите знания. Това беше свързано с преодоляването на много пречки и често пъти набавянето на необходимата информация продължаваше с месеци. Днес, чрез единната глобална компютърна мрежа - интернет, тези знания се осигуряват без особени затруднения и от самите студенти, и то за сравнително кратко време, при това в желаните от тях параметри. И това е обяснимо като се има предвид, че интернет представлява мрежа от мрежи, съставена от свързани помежду си милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи, чиито обхват е от местен до глобален, пренасящ голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги. Възприемането на заобикалящата ни действителност става по-бързо и по-добре, отколкото в недалечното минало и това промени изискванията към съотношението на знанията и уменията в компетенциите, необходими за професионалната подготовка. Сега акцентът се поставя върху придобиването на умения за ползване на знанията, които човек лесно може да получи от глобалната мрежа, по всяко време на денонощието, извън учебната зала и университетската библиотека, дори и когато пътува, ползвайки лаптоп, таблет или смартфон.

Промени се и статуквото на субекта и обекта на учебния процес. Поставиха се качествено различни изисквания към двете страни на този процес. Лесният достъп до знания срина авторитети, изградени върху тяхното монополизиране. Днес, авторитетът на субекта на учебния процес се създава не само на базата на владеенето на знания, но и на уменията те да бъдат интерпретирани. Става въпрос за предоставяне на знанията в различен аспект, като се вземат предвид междинните, страничните и бъдещите резултати от тяхното прилагане в различни области от обществения живот. В този смисъл XXI век е не само век на икономиката на знанието, но и на неговата интерпретация. Накратко казано на човешкото въображение.

Системите за качество

Моделът на висшето образование, от който сега се ръководим, отразява основните постижения на научната мисъл и творческите способности в развитието на образователната ни система. Положени са не малко усилия за усъвършенстване на този модел. Въпреки това, пред нас продължават да възникват нови проблеми, решението на които се търси в системите за качеството. Фактите потвърждават извода, че тези системи доказаха своите възможности в подобряването на управлението, както в материалното производство, така и в духовната сфера. Това, разбира се, не означава, че не трябва да търсим несъвършенствата в приложението на системата за качеството. Безспорен е обаче фактът, че техният фундамент е обоснован и перспективен, че върху тази, а не върху друга управленска основа ще продължи по-нататък усъвършенстването на управлението на учебната и научноизследователска дейност на висшето училище.

В по-голямата си част сега действащите във висшите училища системи за качеството са проектирани съгласно международния стандарт БДС EN ISO 9001 : 2008. Този стандарт насърчава възприемането на процесния подход според който, за да функционира висшето училище ефикасно, е необходимо да се управляват взаимосвързаните процеси на учебната, научноизследователската и административната му дейност. Всяка една от тези дейностикоято използва ресурси и се управлява, така че да бъде възможно превръщането на входните елементи в изходни, се възприема като процес. Ще уточним още, че входните елементи на процесите са съставени от човешки, материални, информационни и финансови ресурси. Те се преобразуват в изходен елемент, представляващ междинен или краен резултат от конкретната учебна, научно-изследователска или административна дейност. При това, често изходният елемент на един процес е входен елемент за друг процес, което обяснява връзката и зависимостта на процесите един от друг.

Цялостният процес на висшето училище, стартиращ с кандидатстудентската кампания и завършващ с дипломирането на студентите, може да бъде структуриран на подпроцеси, като за всеки един от тях се определи кой е клиентът и доставчикът и какви са изискванията към входните и изходните елементи към дейностите, ресурсите и технологиите. Същественото тук е, че доставчиците и клиентите на висшето училище могат да бъдат както външни, представени от юридически и физически лица, така и вътрешни, формирани от състава на преподавателите и администрацията. От друга страна, клиенти на висшето училище са не само студенти и техните потенциални работодатели, но и лица със съответните длъжностни наименования от академичния и административния състав, които в едни взаимоотношения се явяват доставчици, а в други клиенти.

Прилагането на процесния подход от висшето училище означава, че то осъществява идентифициране, взаимодействие и управление на системата от процеси, постоянно наблюдава връзките помежду им, тяхното комбиниране и взаимодействие и своевременно реагира ако констатира отклонения от предписания режим на работа. Другото уточнение се отнася за идентифицирането на процесите, което означава определянето на всеки един от тях в учебната, научноизследователската и административната дейност. И тук, още при проектирането на системата, се допуска първият пропуск. Става въпрос за пренебрегването на процесите в отделни структурни звена, най-често осъществяващи административна дейност. Това естествено води до накъсване на веригата от процеси и до ограничаване на т.нар. емерджентен ефект. Имаме предвид ефектът, породен от наличието в системата от процеси на свойството цялостност, характерно за системата като цяло, но не и за съставящите я отделни процеси. В хода на обсъждането на този въпрос стана ясно, че много често грешките и забавянето в попълнението на важни задачи идват от пропуснатия процес на изглеждащото на пръв поглед незначително структурно звено.

Друг не по-малко съществен недостатък е липсата на документирани процедури за изискванията към качеството на входните и изходните елементи на отделните процеси към дейностите или съвкупността от дейности, използваните ресурси и технологията на превръщане на входните елементи в изходни. Това поставя под въпрос управлението на тези процеси, тъй като липсата на такива изисквания, изразени със съответните показатели за качеството, прави невъзможно планирането и контрола на тези процеси. Този въпрос очаква своето решение, защото без него остава неизпълнено изискването на споменатия вече международен стандарт за всеки процес да се прилага методът на Деминг, известен като „планиране - изпълнение - проверка - действие” (РDСА).

Интегрираните системи

Разнообразието от системи за управление, непрекъснато расте като обхваща все по-нови сфери от дейността на висшето училище. Новото и главното в това отношение е, че интегрираното разглеждане на управлението става необходимо условие за практическата дейност на висшето училище. Изходно начало в него е търсенето и установяването на такива характеристики в процесите и явленията, които водят до синтез на елементите в системата. Принципно под термина „интегриране” се разбира сливане, срастване или обединяване на елементи от различни системи. Същественото при интегрираните системи е, че се състоят от базова система за качеството, над която се надграждат не само елементите на традиционните подсистеми за екологичност, здравословни условия на труд, безопасност на храните и информационна сигурност, но и елементите на подсистемите на интелектуалния капитал, организационната култура и корпоративната социална отговорност. Моделът на тази система е показан на фиг. 1.

Входни елементи

Доставчици на ресурс за обучение

Доставчици на познавателен ресурс (знания)

Доставчици на трудови ресурси

Доставчици на материални ресурси

Доставчици на информационни ресурси

Доставчици на услуги

Доставчици на финансов ресурс

Детерминанти за качеството на входните елементи

(доставян ресурс и услуги)

Методи за преобразуване на входните елементи (ресурси) в изходни елементи (ресурс с добавена стойност)

Изходниелементи

Ресурс с добавена стойност за компетенции на ОКС „Бакалавър”

Ресурс с добавена стойност за компетенции на ОКС „Магистър”

Ресурс с добавена стойност за компетенции на ОКС „Доктор”

Детерминанти за качеството на изходните елементи (ресурс с добавена стойност за компетенции)

Клиенти (потенциални работодатели)

подсистема за екологичност,

подсистема за здравословни условия на труд,

подсистема за безопасност на храните,

подсистема за информационна сигурност,

подсистема за интелектуален капитал,

подсистема за организационна култура,

подсистема за корпоративна социална отговорност

 

Система SCM

 

Система ERP

 

Система CRM

 

Интелигентна система

Фиг. 1 Модел на интегрирани системи за управление на качеството, основан на процесите.

Събирането и обработката на информация за вземане на управленски решения по въпроси свързани с базовата система за качеството и надгражданите над нея подсистеми става чрез бизнес интелигентната система. Моделът на такава интегрирана система е посочен на фиг. 1 и в приложение 1, 2 и 3. Този модел обаче не бива да се възприема като окончателно решение за интегрираните системи, тъй като е само етап от един обоснован подход за аргументирано решение. И това е така, защото цялостната система притежава т.нар. интегративни свойства, които са резултат на взаимодействието на включените в нея подсистеми. Тези нейни интегративни свойства не са присъщи на самите подсистеми на цялостната система поотделно. Освен това всяка цялостна система се строи на принципа на йерархичност, а това означава, че трябва да се говори всъщност за базисна или изходна система. Елементите на тази система следва на свой ред да бъдат разглеждани като подсистеми на изходната система или като системи на друго по-ниско равнище.

Въпреки големият брой подсистеми с тях не се изчерпва цялостното управление на висшето училище. За тъждественост между интегрираната система и системата за цялостно управление може да се говори едва след като бъдат разработени стандарти за всички области, обхванати от цялостното управление на висшето училище. Поради това е логично да се предположи, че създаването на интегрирана система ще продължи докато не се стандартизират всички области на цялостното управление, а това може да се окаже безкрайно дълъг процес.

Нарастващата роля на интелектуалния капитал

Информационната епоха, започнала през ХХ век стана причина много от фундаменталните постулати на традиционната конкуренция да престанат да бъдат валидни в новите условия. Завоюването на трайно конкурентно предимство единствено чрез внедряването на нови технологии и управление на финансовите активи и пасиви, вече не е достатъчно. За постигането на успех в новите условия са необходими нови възможности, свързани с използването на интелектуалния капитал или с т.нар. нематериални активи.

През 21-ви век тези активи имат много по-голямо значение за развитието на икономиките в света от иновациите и управлението на материалните активи. Налице е много осезаемо изместване на ударението на природните ресурси към висококвалифицираните кадри, необходими за развитието на нематериалните активи. Същественото за тези активи е, че те нямат естествен дом и могат да бъдат развивани навсякъде по света. А това означава, че всяка страна и организация от материалната и духовна сфера, включително и висшето училище потенциално може да се конкурира с тях стига да е в състояние да организира необходимия интелект.

Способността на висшите училища да мобилизират и в пълна степен да използват тези активи придобива много по-голямо значение от инвестициите и управлението на материалните активи. Това именно налага да се преустрои управлението на висшите учебни заведения като с него бъдат обхванати не само материалните, но и нематериалните активи.

По принцип може да се приеме, че с интелектуалния капитал, разглеждан като подсистема на системата за качество, се надграждат елементи на човешкия, структурния и пазарния капитал. Те намират отражение в една обща или три обособени документирани процедури. Тук е уместно да се отбележи, че елементите на човешкия капитал съставляват една значителна част от интелектуалния капитал на висшето училище и оказват силно влияние върху възникването и развитието на структурния и пазарния капитал. Сам по себе си човешкия капитал обхваща съвкупност от знания, умения, практически навици, творчески способности и морални ценности на академичната общност, които са източник на доходи както за научно-преподавателския състав – собственик на човешкия капитал, така и за висшето училище, което при определени условия използва този капитал.

Разбира се, в развитието на човешкия капитал участва не само научно-преподавателския състав. За него полагат усилия както висшите училища, така и държавата. Преподавателят сам преценява необходимостта и размера на инвестициите, които трябва да направи за развитието на собствения си човешки капитал. Изходна база за вземане на решение по този въпрос е съпоставянето на очакваните ползи за личността от образованието и професионалната квалификация с разходите, които трябва да бъдат направени за тази цел. тези ползи се състоят главно в очаквания за по-висока заплата, по разнообразна и творческа работа, възможности за кариерно развитие, по-широки и по-интересни професионални контакти, по-благоприятни условия на труд, по-малък риск за здравето и работоспособността, по-голяма сигурност на работното място.

От своя страна, висшите учебни заведения са силно заинтересовани от наемането на преподаватели с висок потенциал на човешкия капитал, защото това е решаващ фактор за тяхната конкурентоспособност, за качеството на обучение и практическата реализация на подготвяните от тях специалисти. Това в еднаква степен се отнася и за развитието на научно-преподавателския състав. Съизмерването на инвестициите в човешкия капитал с очакваните изгоди за висшето училище е все още слабо разработен и много рядко разглеждан въпрос. Ясно е обаче, че висшите училища, които не инвестират в човешкия капитал нямат бъдеще. Притежаваните знания, умения и опит от преподавателите бързо остаряват и стават непригодни за динамичните промени в живота. Ето защо човешки ресурси, чиято професионална квалификация не се развива и актуализира с течение на времето намалява способността си „да произвежда" допълнителна стойност, т.е. губят характеристиките и качеството си на човешки капитал.

В учебният процес преподавателският състав като носител на човешкия капитал е своеобразен доставчик на този капитал, а обучаваните студенти са негови потребители или клиенти. В този процес знанията, уменията и практическите навици на преподавателите са трансформирани в знания, умения и трудови навици на студентите. По този начин студентите стават носители на нов човешки капитал, който се наслагва върху човешкия капитал придобит от тях в основното и средното образование. Формираният съвкупен човешки капитал се преобразува в управленски решения, вземани от подготвените специалисти с висше образование, в процеса на тяхната реализация в практиката. В случая се получава резонансен ефект, който се проявява като въздействие на преподавателския човешки капитал върху човешкия капитал на студентите, а той от своя страна се преобразува в управленски решения, чието изпълнение ускорява или забавя развитието на едно или друго явление в материалната или духовната сфера.

Изложените съображения обясняват заинтересоваността на държавата да инвестира в развитието на човешкия капитал, защото по този начин се постига по-високо качество и производителност на труда, увеличена конкурентоспособност, по-високи и устойчиви темпове на растеж и по-висок жизнен стандарт на населението. Това е така, защото в много страни, богати на природни ресурс, но с ниско качество на човешкия ресурс, цари бедност и мизерия. И обратно – редица страни, бедни на природни ресурси, но притежаващи висококачествени човешки ресурси, са икономически „оазиси" с висок жизнен стандарт. В този дух е и стратегията на Европейския съюз „Европа 2020", предвиждаща „интелигентен растеж", т. е. икономика, основаваща се не на знания и иновации като водещи фактори. Тя изисква да се подобри качеството на образованието, да се насърчава разпространяването на иновациите и знанията в рамките на Европейския съюз, като се използват в максимална степен информационните и комуникационните технологии. Европа трябва да предприеме действия, се казва в стратегията, за образование и обучение през целия живот. Имат се предвид всички учебни дейности „от люлката до гроба", от ранното детство през целия живот и до дълбока старост, надграждащи един общ основен запас от знания и способности, които надхвърлят основните умения. Обучението през целия живот включва не само придобиване на квалификации, които са непосредствено свързани с професията, но и непрекъснато обновяване на всички способности, интереси, знания и разбирания на човека през целия му живот. Това обучение се осъществява посредством всички видове учебни дейности, вкл. неформалното и самостоятелно учение, придобиването на свързаните с професията умения на работното място и всички други форми.

Вторият компонент на интелектуалния капитал е структурния капитал. Той обхваща знанията, запазени и институционализирани в структурата, процесите и културата на висшето училище. Към него се отнасят патентите, авторските права, разработения софтуер, търговските марки, търговските тайни и цялото документирано организационно ноу-хау. Освен това структурния капитал съществува и под формата на документирани процедури, бази данни, експертни системи, организационни схеми, софтуер за вземане на решения и системи за управление на знанията. Накратко казано структурният капитал обхваща всичко нематериално, което остава във висшето училище, включително и създадените взаимоотношения с външни партньори.

Другият компонент на интелектуалният капитал е пазарният капитал, известен още като клиентски капитал. Той отразява външните връзки на висшето училище, които оказват въздействие върху неговите приходи и определят лоялността и удовлетвореността на студентите и на техните бъдещи работодатели. Тук се включват и взаимоотношенията с доставчиците на различни видове ресурси и всички други заинтересовани лица от подготовката на специалисти с висше образование. Стойността на този капитал зависи от репутацията на висшето училище, от лоялността и удовлетвореността на потребителите от образователни и научноизследователски услуги, от дългосрочни взаимоотношения с партньорите, от наличието на стратегически партньорства и др.

Колкото и да е голямо значението на интелектуалния капитал и на неговите компоненти, не бива да се пренебрегва и значението на организационната култура. Нейните елементи също се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В тази процедура организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми и неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе ролята на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференциация, които често са неизбежно явление в живота на академичната общност.

Значението на организационната култура

Колкото и важен да е интелектуалния капитал и неговите компоненти, не бива да се пренебрегва значението на организационната култура. Повечето специалисти в областта на организационните изследвания признават, че организационната култура оказва силно влияние върху ефективността от дейността на висшето училище. Непрестанната, непредсказуема и понякога обезпокоителна промяна в условията на работа пречи на висшите учебни заведения да държат нещата под контрол, да предугаждат правилно бъдещето, както и да разчитат на последователност в провежданата политика. Мащабите на неуспеха при въвеждане на предварително набелязани промени често пъти са значителни и причината за това не рядко е пренебрежението към организационната култура. Казано по друг начин, пропускът да се въведат изменения в културата на съответното висше училище осъжда от самото начало всички други видове организационни промени, които са замислени. Макар необходимите инструменти и техники да са налице, а стратегиите за промяна да се провеждат енергично, множество подобни инициативи пропадат, тъй като фундаменталната култура на учебното заведение, включваща ценности, начин на мислене, стил на мениджмънт, парадигми, подходи към разрешаване на проблеми, си остават същите. Успешното прилагане както на програми за подобряване на качеството, така и за съкращения на административен персонал или реорганизация на процесите са поставени в зависимост от тяхното интегриране в по-общи програми, насочени към изменение на организационната култура. Когато се прилагат самостоятелно, те не носят успех. Ако обаче културната промяна е главна цел на програмата, така че свързаните с качеството, персонала и процесите мероприятия да се превърнат в елементи на цялостно усилие, те постигат успех.

Зависимостта на общото подобряване във висшето училище от промените в неговата култура се свързват с обстоятелството, че когато ценности, ориентации, дефиниции и цели се оставят непроменени, дори при изменени стратегии или процедури, висшите учебни заведения много бързо се връщат към статуквото. Същото се отнася и за хората. Личностни типове, стилове и поведенчески привички рядко търпят по- дълбоки изменения, независимо от следването на специализирани програми за тази цел, каквито са диети, физически упражнения или курсове за добри обноски.

Организационната култура оказва силно влияние върху отделната личност. Имаме предвид духа на академичния административно-управленски персонал, неговата всеотдайност, производителността на труда, физическото здраве, емоционалното благополучие и др. Влиянието на доминиращата организационна култура върху отделната личност се превръща в предмет на особено внимание като се има предвид постоянния упадък на нейната лоялност към висшите учебни заведения, който причинява значителни допълнителни разходи за търсене и обучаване на заместници, изтичане на служебни тайни в резултат на умишлени действия и напускания, съдебни искания и други форми за търсене на възмездие от страна на огорчени преподаватели и служители.

При отсъствие на изменения във фундаменталните цели, ценности и очаквания, свързани с висшето училище и индивида, промяната остава повърхностна и мимолетна. За съжаление пропадналите опити за промяна често пъти имат като следствие раздразнение, загуба на доверие и понижаване на колективния дух сред академичния състав на висшето училище. Както показват изследванията, новото състояние на висшето училище може да се окаже по-лошо от онова, в което се е намирало, преди да се правят каквито и да било опити за промени. С други думи, изменението на организационната култура е ключ към успешното прилагане на други стратегии за усъвършенстване, както и към приспособяване към все по бурната околна среда, в която действат съвременни висши училища.

Основните елементи на организационната култура са убежденията, ценностите, нормите, поведението и психологическия климат. Тя се отличава с откритост, доверие, взаимно уважение, зачитане на личното достойнство и обмен на знания . Разбира се осъществяват се и други елементи, които отразяват особеностите на висшето училище. Това е неговата история, легендите, митовете, ритуалите, церемониите и символите. От значение е също и кога е създадено висшето училище, какви са професионалните му направления и предпочитания на неговото ръководство.

Елементите на организационната култура се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В нея организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе роля на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференциация, които често са неизбежно явление в живота на персонала.

Всяка култура се изявява посредством свой уникален жаргон, символика, правила и етноцентрични тежнения. Още по-малко всеобхватна остава културата на отделното училище. Организационната култура се изразява в съответни ценности, доминиращи стилове на ръководство, език и символи, процедури и рутина, дефиниране на успехите- всичко това прави съответното висше учебно заведение уникално по своя характер и облик.

Вътре в самото висше училище се обособяват поднива, каквито са структурните звена (факултети катедри и др.), които също стават подвластни на свои уникални култури. Това проличава от факта, че много пъти възникват затруднения при интегриране и координиране на различни мероприятия и дейности в рамките на едно висше училище. Те са резултат именно от стълкновения между различни звена в него. Една от причините за всичко това е обстоятелството, че всяко отделно структурно звено на учебното заведение развива собствени перспективи, разбирания, ценностна система, собствена култура. Лесно е да се забележи как подобни противоречия довеждат до предефиниране на мероприятията от звената в учебното заведение, което пречи да се постигне желаното равнище на ефективност. Това по конкретно означава, че наблягането върху културните различия на ниските равнища на управление довежда до отчуждаване и конфликти.

Всяко структурно звено в рамките на висшето училище се характеризира и с общи за него елементи. Подобно на холограма, при която всеки отделен елемент от образа съдържа характерни за цялото черти, в едно със своите собствени, културата на структурно звено крие основни елементи от общата за висшето училище в добавка към своята собствена. Винаги е на лице невидима спойка, която свързва висшето учебно заведение в едно цяло. В този смисъл при оценяване на организационната култура можем да се съсредоточим върху нея като цяло, а можем да анализираме отделните ù поднива, като изолираме общите преобладаващи атрибути на съставните култури и ги насложим едни върху други. Очевидно е, че подобна комбинация е в състояние да ни приближи значително да вникнем в същината на общата за висшето училище култура.

Вниманието, отделяно на корпоративната социална отговорност

Интензивните процеси на глобализацията, нарасналите социални и обществени изисквания, както и безпрецедентните климатични промени, поставят нови предизвикателства пред висшите училища, които могат да бъдат преодолени единствено чрез отговорно и прозрачно управление с отчитане на икономическите, социалните и екологичните въздействия от образователната и научноизследователската дейност. Това обяснява и вниманието отделяно на корпоративната социална отговорност, елементите на която се надграждат над базовата система за качеството и се описват в документирана процедура. По своята същност социалната отговорност характеризира отношенията между висшето училище и обществото. Тя се интерпретира като съвкупност от нагласи, решения и действия на ръководството на висшето училище, които са ориентирани към обществото. В този смисъл социалната отговорност се възприема като социално задължение на висшето училище, а това означава, че целта на неговото управление не се свежда само до реализирането на приходи, а и до защита и повишаване на благосъстоянието на обществото. Следователно, висшите училища не би следвало да се възприемат единствено като независими образователни структури, които носят отговорност само пред своите колективни органи на управление. В действителност това са учебни институции, които отговарят чрез компетентните органи и пред широката общественост, дала съгласие за тяхното създаване.

Освен като задължение социалната отговорности се разглежда и като социална реакция, което означава съобразяване на висшите училища със социалните норми, ценности и очаквания на обществото. Това естествено са не само очаквания за подготовка на кадри и провеждане на научни изследвания. Към тях се включват още и очаквания за опазване на средата, за социални разходи, както и надеждата, че висшите училища ще участват в разрешаването на социални проблеми, с които обществото не може да се справи.

Социалната отговорност обаче се възприема и като социална активност. Това означава, че висшите училища имат нагласи, вземат решения и извършват действия, които изпреварват събитията. Например, откриват потребности и правят всичко възможно да ги удовлетворят чрез обучение и научни изследвания или чрез комуникации с обществени групи и държавни органи. Казано с други думи, социално активните висши училища и техните академични ръководства активно търсят начини за разрешаване на социални проблеми, свързани със сродни общообразователни и професионални училища, паметници на културата, опазване на околната среда и т.н.

Отговорността на висшите училища за въздействието, което оказват на обществото изисква те да насочат вниманието си към увеличаване степента на оказвано доверие за осъществяваната от тях образователна и научноизследователска политика. Налага се също така да се подобрят процесите на самоконтрол и регулиране на дейностите, оказващи влияние на общественото мнение. Друго не по-малко важно изискване е да се повиши отговорността на висшите училища за тяхното поведение на пазара за образователни услуги. Това изискване е особено актуално като се имат предвид зачестилите случаи на нелоялна конкуренция, изразяваща се в действия или поведение на висшето училище, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и водят до увреждане на интересите на други висши училища.

Определен интерес представлява и изискването за подобряване прозрачността на осъществяваните социални и екологични дейности. Това означава положителен принос за обществото и управление на въздействието, което висшите училища оказват на околната среда. От значение е и изискването за интегриране на корпоративната социална отговорност в управлението на учебната и научно-изследователска дейност. Би било неправилно обаче отговорността на висшите училища да се разглежда изолирано от другите икономически дейности. В този смисъл висшите учебни заведения би следвало да се съобразят със задачите, произтичащи от националната политика за корпоративната социална отговорност. Нещо повече, усилията в тази насока трябва да бъдат съобразени и с посветената на тези въпроси обновена стратегия на Европейския съюз.

Чрез корпоративната социална отговорност висшите училища интегрират в дейността си своите социални ангажименти и загрижеността си за околната среда, което се отнася и за взаимоотношенията им с партньорите, като всичко това се прави на доброволни начала. По този начин висшите училища формират в академичния състав, обучаваните студенти и техните бъдещи работодатели дългосрочно доверие, което е фундамента на съвременния образователен модел. Тяхното отговорно поведение е особено важно при предоставянето на образователни и научноизследователски услуги. Самата корпоративна социална отговорност предлага комплекс от ценности, които се явяват основа за изграждането на едно по-сплотено общество и за прехода към устойчива икономическа система.Всъщност тези ценности се нуждаят от друго теоретическо осмисляне и практическо отношение. Те трябва да бъдат интерпретирани в духа на изискването за активност на човешкия фактор, да бъдат съобразени с обстоятелството, че тази активност не може да се реализира само по официален път. Извънорганизационната спонтанна социална активност има своето място в общия процес на повишаване ролята на корпоративната социална отговорност. При правилно ръководство от страна на висшите училища възможните деструктивни прояви в нея могат да се ограничават и преодоляват и тя да се превърне в един от двигателите на прогреса на обществото.

Предимствата от използването на интелигентните системи

Същевременно трябва да се има предвид, че надграждането над базовата система за качеството на елементите на нови подсистеми поставя с цялата си сериозност въпроса за промяната на начина, по който висшето училище осъществява дейността си. За да стане това е необходимо преди всичко да се усъвършенстват процесите на учебната, научноизследователска и управленска дейност, като процесите за вземане на решение се преобразуват в процеси, които във все по-голяма степен се основават на анализ на данни. Всичко това би могло успешно да се постигне чрез интелигентните системи, осигуряващи информация, която служи за основа на предприемането на съответни действия, предоставена в подходящия момент, на подходящото място, в подходящия вид, за да подпомогне представители на академичния и административен състав при вземането на управленски решения.

Интелигентните системи се основават на така наречената делова (бизнес) интелигентност, възприемана като съвкупност от понятия и методи за подобряване процесите на вземане на управленски решения чрез използването на информационни системи, работещи с реални данни за конкретната дейност. В по-широк контекст деловата интелигентност е не само понятия и методи, но и процеси, чрез които се подобрява взимането на управленски решения, като се използват различни източници на информация, прилага се предишен опит и се правят предположения с цел да се получи точна представа за динамиката на конкретната дейност. Всичко това включва събиране, управление и анализ на данните за получаване на информация, която се предоставя на служителите в дадена организация, за да се подобрят стратегическите и тактическите решения.

Налага се още да уточним, че дейностите по деловата интелигентност се осъществяват чрез система с пирамидална структура, в основата на която се намира склада за данни, а над него са разположени аналитичните звена, отнасящи се за „запитвания и сведения”, „аналитична обработка в реално време” и „извличане на закономерности от данните”. Системата извършва събиране и съхранение на данни и управление на знания с помощта на аналитични средства, с цел да се представи сложна и важна информация, необходима за планиране и взимане на управленски решения. Тя представлява архитектура и съвкупност от интегрирани приложения за обслужване на оперативната дейност и за подпомагане процесите на вземането на управленски решения, както и база данни, които осигуряват на потребителите лесен достъп до данните.

Опитите за конкретизиране на интелигентните системи водят авторите до различни повече или по-малко обосновани констатации. Едни ги определят като процеси, средства и технологии, необходими за превръщането на данните в информация, а информацията в знания и планове, които определят ефективната дейност. На заден план се включват технологиите и процесите, свързани със складовете на данни, а на преден план – средствата и процесите, използвани за осъществяване на запитвания, подаване на сведения, анализиране и представяне на информация. Други автори смятат, че интелигентната система притежава способността да събира и анализира вътрешни и външни данни, с цел генерирането на знания и предимства за висшето училище, което включва подпомагане на процеса на вземане на управленски решения на стратегическо, тактическо и оперативно ниво.

Това, което е безспорно за интелигентните системи е, че те позволяват на висшето училище да подобри своята дейност чрез пълноценно използване на информацията за неговите клиенти (студенти, работодатели, възложители на научноизследователски задачи), доставчици на ресурси и вътрешни процеси. Системата извлича информация от системата за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), системата за управление на веригата на доставките (SCM), системата за управление ресурсите на училището (ERP) и др. Тя централизира, организира и стандартизира информацията в склада или залата за данни. Разбира се, тези процеси включват още изчистване на данни и допълване с информация. Освен това системата предоставя аналитични средства, които позволяват на широк кръг от специалисти да търсят необходимата информация, да откриват закономерности и да решават проблеми. Обобщавайки всичко казано можем да приемем, че същността на интелигентната система се изразява в пълноценното използване на данни, генерирани в висшето училище, чрез превръщането им в информация и знание, които подпомагат процесите на взимане на управленски решения и предприемане на съответни действия с цел увеличаване на конкурентоспособността на висшето училище.

Традиционните интелигентни системи използват голям обем от статични данни, които са били извлечени, изчистени и заредени в склада от данни за изготвяне на отчети и анализи. Осигуряването на отчетност обаче не е единствената необходимост, тъй като потребителите се нуждаят от анализ на изпълнението и установяване на причините за възникването на едно или друго събитие. Тези нови приложения могат да информират потребителите буквално в реално време за промени в данните или за наличност на съответните отчети и да уведомят за събития и възникващи тенденции в интернет приложенията, приложенията за електронна поща и приложенията за незабавно предаване на съобщения. Освен това самите делови приложения биха могли да бъдат програмирани така, че да реагират по отношение на всичко, което е установено, от интелектуалните системи в реално време. Това по-конкретно означава, че приложението за управление на веригата от доставките може автоматично да направи поръчка за още компоненти, когато запасите намалеят под определен праг, а приложението за управление на взаимоотношенията с клиентите може автоматично да уведоми представител на звеното за обслужване на клиентите да провери изпълнението на договорните задължения от даден клиент.

Определено място в изследването на интелигентните системи заема изясняването на теоретичния еквивалент на техните системно-структурни характеристики. Това би могло да стане, ако се проследи потока на данни от оперативната система (ERP, SCR, CRM и др.) към склада за данни. Самият склад е подготвен да обезпечава работа на приложенията за подпомагане на процесите при вземане на решения. Той се конструира с методики, главно метаданни и извличане, преобразуване и зареждане на данни.

Друг не по-малко важен въпрос е този за онлайн аналитичната обработка (OLAP). Тя се осигурява от софтуерни инструменти, които позволяват на потребителите да изготвят отчети и запитвания при поискване, и да извършват анализ на данни. Чрез тези средства те могат да анализират различни измервания на многомерни данни като времеви редове и анализ на тенденции. Следователно потребителите могат бързо и лесно да определят тенденциите за развитие, като използват разпределен във времето анализ на информация и графичните възможности на продукти, обезпечаващи сложен анализ на данни и притежаващи интегрирани възможности на изчисляеми полета. За да извърши обаче анализ, потребителят се нуждае от интерактивен софтуер, наречен междинно програмно осигуряване за достъп до склада от данни.

В пряка връзка с аналитичната обработка е извличането на закономерности от данните. В случая става въпрос за клас от анализа на информацията в базите от данни, при който се търсят скрити модели в група данни, но може да се използва и за прогнозиране на бъдещо поведение. Това извличане на закономерности от данни може да помогне на висшето училище да открие клиенти с общи интереси. В същото време обаче сме свидетели и на случаи когато терминът се използва неправилно, като се свърза единствено с възможността за представяне на данните по нов начин, но истинският софтуер за извличане на закономерности от данните не само променя начина на представяне, но и наистина открива неизвестни до момента взаимоотношения между данните. В последствие това знание се прилага при взимането на решения и постигането на целите на училището. Разглежданите инструменти се използват за подсилване на човешката интелигентност чрез сканиране на мащабни хранилища от данни, за откриване на смислени нови взаимовръзки, модели и тенденции. Мощните технологии за извличане на закономерности от данни биха могли да бъдат различни по характер и цели и се избират в зависимост от нуждите на висшето училище.

Не по-малко важен е въпросът за управлението на резултатите от дейността на висшето училище. Същественото при това управление е, че се основава на система от балансирани показатели, представляващи рамка за определяне, изпълнение и управление на стратегията на висшето училище. Управлението използва отчетността и записванията от анализа. Неговата цел е да оптимизира общите резултати на висшето училище. Използваните пакети позволяват да се приложи система от балансирани показатели, което дава възможност лесно да се сравняват резултатите с определени целеви стойности. Тези пакети осигуряват и платформа за съставяне на целевите стойности на резултатите и действителните резултати в рамките на цялото висше училище, което позволява на ръководството да разбере насоките за развитие на образователната и научноизследователска дейност. Управлението на резултатите обикновено включва електронни табла, които дават пълна представа за постигнатите резултати чрез графично представяне. Таблата показват измервания на резултати, тенденции и изключения и интегрират информация от множество области. Освен това във всеки проект за електронни табла са събрани метрични данни и показатели за резултати, които се комбинират, за да се проучат графики, отразяващи състоянието на образователната и научноизследователска дейност.

Интелигентните системи използват предимствата на вече разработените и инсталирани компоненти на информационните технологии и помагат на висшите училища да получават повече от направените инвестиции за тези технологии, като използват данните, съхранени в съществуващите стари системи и системите за транзакции по нов ефективен начин. За някои висши училища, които са направили големи инвестиции за изграждане на складове и зали за данни е добре да се насочат към разработването на интелигентни системи като естествена следваща стъпка към пълното използване на информацията, което ще доведе до пряк ефект върху възвръщаемостта на направените инвестиции. Заслужава внимание и фактът, че на пазара се появяват и навлизат аналитични инструменти, предназначени за специализирани функции, които дават възможност на висшите училища да изградят само онази част от интелигентните системи, която се отнася до деловата аналитичност, вместо да се изгражда цялостна, базирана на склад за данни интелигентна система.

Не е нужна особена прозорливост, за да се разбере, че висшите училища получават много нови предимства благодарение на използването на интелигентните системи, като имат възможност да придобива надеждна информация, даваща основание за предприемане на съответни действия, с което се увеличава максимално потенциалът на наличните активи от данни. Тенденцията е да се разработват и предоставят все по-голям брой специализирани аналитични инструменти, които извършват почти всякакъв вид анализ и подпомагат процесите на вземане на обосновани решения по цялата йерархия от висшите нива до нивата на потребителите в рамките на висшето училище и цялостно интегриращата се образователна среда.

Необходимостта от внедряването на интелигентните системи става все по- очевидна. Тя е наложителна от непрестанната, непредсказуема и нерядко обезпокоителна промяна, която пречи на ръководствата на висшите училища да държат нещата под контрол, да предвиждат правилно бъдещето, както и да разчитат на последователност в провежданата от тях образователна и научна политика. Това, разбира се, не означава, че тези системи са някаква панацея за справяне с бурното съвремие. Задачата, която се поставя с внедряването им е по- скромна, тъй като с тях се предлага един разумен инструмент, който дава възможност на ръководства на висшите учебни заведения да се приспособят към изискванията на тяхната среда.

Някои тенденции във висшето образование

Един трезв поглед за бъдещото развитие на висшето образование показва, че елементите на обучението все повече нахлуват в света на свободното време, както и обратно – свободното време продължава да живее като сянка в процеса на обучението. Създават се нови норми на свободно време и на обучение, при които учебният процес е свързан с интереса на свободното време. Понятието за обучение се разширява в качествен и количествен аспект, академичната етика се трансформира в по-широко обхваната етика на свободното време. Заличават се границите между обучението във висшето училище и обучението в свободното време. Личността на студента в свободното му време съчетава и изпълнява много роли. Онова, което се изживява и изпитва в свободното време, би следвало да бъде възможно и по време на обучението, като се осигуряват по-голяма степен на свобода, повече смислени дела и творчество в обучението. Качеството на живота във висшето училище трябва да бъде сравнимо с качеството на живота в свободното време. Студентът иска да се чувства добре във висшето училище, да има успехи и да бъде почитан. Постиженията в обучението все повече се изместват към свободното време, а емоциите – от свободното време към обучението. Гъвкавостта и мобилността по време на обучението са необходими, както и в живота през свободното време.

В по-близка перспектива бъдещето принадлежи на дистанционното и на продължаващото обучение. След десет години това ще бъдат преобладаващите форми на обучение. Предимството на дистанционното или т. нар. онлайн обучение пред традиционното е преди всичко в интензифицирането на учебния процес. То не се свежда само до ограничената аудиторна заетост, а и в редица други преимущества, свързани с практическата насоченост на обучението, активизиране на студентите, нарастване на тяхната творческа активност, стандартизиране на организацията на учебния процес, либерализиране режима на полагане на изпити и заверка на семестри, елиминиране на субективния фактор при оценяване на знанията, по-големите възможности за институционален контрол, за самоконтрол и взаимен контрол от участниците в този процес, икономия на ресурси, което обуславя по-ниската цена на това обучение.

Не по-малко значение придобива и продължаващото обучение, като се има предвид, че дипломите за образователно-квалификационните степени ще трябва да се актуализират на всеки пет години. Това означава, че на 35 години от специалиста с висше образование ще се изискват две актуализации на дипломата, на 40 години – три и т. н. На пазара на труда ще бъдат предпочитани специалисти с актуализация на дипломите си за висше образование. Онези, които нямат такава актуализация, ще бъдат неконкурентоспособни за работодателите и ще попълват редиците на безработните или ще бъдат ангажирани с дейност, която не изисква тяхната квалификация.

Действащите сега ректорски ръководства имат прекрасния шанс да работят в епохата на прехода, когато все още това, което се прави от тях е забележимо. Ускорението обаче е токова, че цикълът на научно-техническото обновление все повече се скъсява. Промените са толкова много и настъпват така бързо, че не е далеч денят, когато това, което се прави, ще става все по-незабележимо. В този смисъл и реформата във висшето образование би следвало да се разглежда като перманентен процес, протичащ в условията на висока степен на преходност, при която взаимоотношенията с обкръжаващия свят се амортизират много бързо. Това оказва силно въздействие върху начина, по който се възприема действителността, върху чувството на ангажираност, върху способността и върху неспособността да се решават проблемите. Ето защо, реформата във висшето образование не бива да се свежда или изчерпва с един или с повече законови или подзаконови актове. В действителност с тях само се въвежда правов ред в решаването на проблеми за бъдещ период от не повече от пет години. Казано по друг начин, до момента, когато субективният фактор не е повече в състояние да регулира с наличните методи и средства протичащите във висшето образование процеси.

Проведените през последното десетилетие изследвания показаха, че реформата на висшето образование е извънредно специфичен, своеобразен и неповторим процес, който не се покрива с нито една от известните ни категории за иновациите в духовната сфера. Този процес се асоциира с процесите на възходящото развитие, усъвършенстването, преминаването на количествените натрупвания в коренно качествени изменения, но в никакъв случай не може да се отъждествява с тях. Той е уникален процес, в който се извършва лавинообразно натрупване, при това нарастване не на части от него, а на резултата от цялостната образователна, научна и управленска дейност на висшите училища в Р. България. Фактите показват, че някои от тях имат сериозни постижения в това отношение. Има и такива, които изостават в този процес, създавайки условия за неефективно използване на финансовия ресурс. Историята, обаче, не прощава на тези, които не успяват да се движат в крак с нея. Образованието е магистрала, по която всяко висше училище се придвижва напред – едни по-бързо, други – по-бавно, а трети – продължават да стоят на едно място.

 

 

 

 

СЕКТОРНА ПОЛИТИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА В МВБУ. МОДЕЛ НА КОМПЕТЕНЦИИТЕ.

 от проф. д-р Руслан Пенчев

 15.05.2012 г.

Общ преглед

Целта на нашите програми е да произвежда лидери в областта на бизнеса и публичния сектор. По-конкретно, ние се стремим да създаваме ново поколение на организационни и политически лидери. За да се постигне тази цел, завършилите нашите програми трябва да покажат компетентност, и в крайна сметка съвършенство, в знания и умения, които ще допринесат за успеха им и за подобряване на бизнеса.

 

Традиционен подход

Подход на компетенциите

Фокус

Една дисциплина в даден момент

Мултидисциплинарен и интегративен подход

Стилове на преподаване

Акцент върху стиловете на предаване на знания

Акцент върху процеса на вземане на решения

Роля на студента

Пасивен обучаем

Активен участник

Излизане от учебното съдържание

Направлявано от преподавателите

Направлявано от преподавателите, лекари и други заинтересовани страни

Използвайки модел за компетентност за преподавателите е осигурена възможност да актуализират дисциплините си идентифицирайки компетенциите, които се разглеждат в техните курсове в съответствие с мисията на МВБУ.


Модел на компетенции на МВБУ - Описание

Моделът на МВБУ за компетенциитесе състои от 4 области:

Лидерство,

Политика,

Управление и

Личностни качества.

Всяка компетенция е насочена за развитие в едно от три нива:

Ниво 1: Познаване (Знае),

Ниво II: Владеене (Демонстрира); и

Ниво III: Съвършенство (Прави)

Области на компетенции

Областта Лидерство обхваща онези умения, които са необходими, за да помогне на групите за постигане на решения, които мотивират другите да развиват организационните системи цели, които помагат на прехода чрез промяна, накратко, всички умения и находчивост, необходими за да бъдат ефективни в изпълнение на организационния дневен ред, открито и етично, и същевременно да отговарят на личния дневен ред, които не са в конфликт с целите на организацията.



Областта Политика обхваща всички тези умения от по-висок ред като аналитично мислене, системно мислене, иновативно мислене, стратегическо мислене и за търсене на информация, необходима както за анализ на политиката, така и за развитието на други умения.

Областта Управление обхваща тези оперативни умения, необходими за ефективно управление на бизнеса и обществените здравни организации. В основата на тези умения се включват финансово управление, управление на проекти, управление на човешките ресурси, информационните технологии, управление на операции и процеси и измерване на резултатите.

Областта Личностни качества (личност) обхваща ключови личностни умения, необходими за завършилите да успеят като лидери. Това включва ефективна комуникация, професионализъм, коефициент на емоционална интелигентност, ориентация на постиженията, управление на репутацията и отчетност.


Преглед на компетенциите

МВБУ осъзнава, че предложените показатели и мерки не могат да бъдат изчерпателни по отношение на множеството възможни критерии и индикатори, но те осигуряват насоката за създаване и развитие на учебните програми и на специфичните курсове.

МВБУ споделя разбирането, че това е първоначален списък на компетенции, който ще бъдат усъвършенствани с течение на времето. Обратна връзка от работодателите, завършили, и тези с познания в областта ще продължи да се събира и ще се прилага към този базов модел, така че ние да можем по-точно да се стремим да постигнем набора от умения и знания, които ще са необходими за нашите възпитаници , за да успеят като лидери в управлението и политиката в областта на бизнеса .

Нива за усъвършенстване на компетенциите

Тъй като компетенцията сама по себе си може да се характеризира в различна степен, моделът на МВБУ следва известна адаптирана схема (Милър 1990) в три нива:

(1)познаване;

(2) владеене; и

(3)съвършенство.

Използвайки предложените показатели за всяка компетенция като ръководство, преподавателите могат да оценяват общото ниво на компетентност на студентите за тази компетенция . Наред с това, студентите също могат самостоятелно да правят оценка на тяхното ниво на компетентност. Някои от тези показатели са податливи на относително прецизно измерване в класната стая, доката други се нуждаят от косвени измервания.. Въпреки това, ние ще продължим да разработваме и утвърждаваме възможни допълнителни мерки, които могат да бъдат използвани за оценка на постигнатото в дадена компетенция.



Ниво I – Познаване (Знае): Студентът знае какво се изисква, за да се извършва професионалната функция. Освен това, студентът знае какво (той или тя) не знае за функцията осъзнава това, което трябва да се научи.


Ниво II - Владеене (Демонстрира): Студентът може концептуално да изброи стъпки за изпълнение на функцията. Знае как да се търси информация, за да се задълбочи разбирането на функцията. Освен това студентът може да прилага своето разбиране в ограничен брой ситуации.


Ниво III - Съвършенство (Прави): Студентът интегрира независимо знания и умения в широк спектър от ситуации, последователно и независимо, демонстрирайки владеене на професионалната функция в процеса на вземане на решения.

Целта за всеки един от нашите студенти при преминаване през бакалавърските ни и магистърски програмие да се постигне равнище III на владее на всяка компетенция.. Въпреки това, при дипломирането си, повечето студенти не ще могат да постигне пълно съвършенство (ниво III) за всички компетенции, в зависимост от компетентността и предишен опит на индивида.

Практиката показва, че достигането на съвършенство може да отнеме години на за съответното работно място. С други думи някои компетенции, ще се развиват с течение на времето, след като завършилите се интегрират с професионалната им роля. Ние очакваме след дипломирането всеки студент, да е постигнал владеене (Ниво II) или по-високо за всяка компетенция.

Нашият модел за компетенции описва равнища на развитие към съвършенство

НИВА НА КОМПЕТЕНЦИИ

НИВО III                               СЪВЪРШЕНСТВО                        ПРАВИ

НИВО II                                 ВЛАДЕЕНЕ                                     ДЕМОНСТРИРА

НИВО I                                  ПОЗНАВАНЕ                                   ЗНАЕ


Базови компетенции

Този списък изброява основният набор от компетенции, които завършилите МВБУ трябва да притежават

• Формулиране, изпълнение и оценка на политика на бизнеса

• Организационно развитие /теория за организационно поведение и прилагането й

• Управление и структурен анализ на бизнесорганизации, в това число оценка и преструктуриране

• Оценка и подобряване на операциите

• Управление на човешките ресурси

• Оценка и управление на информационни системи

• Разработване на правни принципи, прилагането им и оценката

• Умения за писмена, устна, и междуличностна комуникация

• Статистически анализ и прилагането му

• Икономически анализ и прилагането му за вземане на решения

• Анализ на пазара, научни изследвания и оценка

• Финансов анализ и управление

• Формулирането и прилагането на стратегия

• Оценка на качеството

• Професионално развитие на уменията


Описания на компетенциите

Всяка компетенция включва дефиниция и предложени показатели и мерки, които са предназначени да предоставят допълнителна информация за определянето на компетенцията. Чрез тях трябва да се определи в каква степен курсът покрива определени компетенции.

Степента на покриване на компетенция (обучителен резултат) се определя в CV на дисциплината за студентас това, че преподавателят изрично описва какво се очаква като резултат по отношение на демонстрация на знания, умения, отношения или ценности.

Степента на покриване на компетенция включва:

(1) предоставяне на насоки за това как студентите могат да се представят успешно в области на компетенцията и

(2) осигуряване на обратна връзка и оценка за степента на демонстриране на компетенции.

Лидерство

Самоувереност


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: вярата в решения, становища и способност за ефективно изпълнение на дадена задача или решаване на проблем, включително и при все по-трудни обстоятелства.


Предложени показатели и мерки


1) Работи уверено в рамките на професионалната роля. Работи без да е необходимо пряко наблюдение и представя имидж на човек уверен в себе си.


2) Работи уверено в границите или малко извън границите на професионална роля. Взема решения самостоятелно, дори когато другите не са съгласни и при несигурни обстоятелства.


3) Изразява увереност в собствените си способности. Описва себе си като лидер и сред най-изявените в своята партньорска група. Комуникира самостоятелно и уверено при поемане нови роли, отговорности и предизвикателства.


4) Поема предизвикателства. Търси предизвикателни задачи. Търси и получава нови отговорности. Изказва се, когато не е съгласен с колегите си и тези в позиции на власт, като посочва собствено виждане, ясно, учтиво и уверено, дори и в конфликти.


5) Избира изключително предизвикателни ситуации или задачи. Изправя пред авторитетни фигури и други пряко във властта и е прям и смел, когато е необходимо и подходящо.

Развитие на таланта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Стремеж за изграждане на ширината и дълбочината на човешките способности и професионализъм на групата, включително и подкрепа на най-добре представилите се индивиди, проявява личен интерес в обучението, менторство и подкрепа на бъдещи лидери.





Предложени показатели и мерки

                                                     

1) Изразява положителните очаквания от другите. Включва положителни коментари за бъдещето развитие на другите, дори и на тези, в които другите не виждат или признават присъствие на висок потенциал. Вярва, че другите искат и / или могат да се научат, за да подобрят своята работа..



2) Осигурява конструктивна обратна връзка и подкрепа. Дава краткосрочни, ориентирани към задачите инструкции или демонстрации с причини или обосновка като стратегия за обучение. Предоставя практическа подкрепа или помощ, за да се направи едно задание по-лесно за другите. Предоставя доброволно допълнителни ресурси, инструменти, информация и експертни съвети. Подкрепя обучението и професионалното израстване на другите.



3) Поддържа постоянно развитие. Разбира силните страни на таланта и нуждите на групата и активно подкрепя инвестиции на ресурси, за да се запълнят пропуските в един талант. Улеснява възможностите за други да имат повече отговорности и " задачи извън посочените в работната характеристика"



4) Развива таланта в другите. Има чувство за отговорност към групата или организацията, за да помогне в развитието на знанията, уменията и способностите на другите.

Обучава последователи на ключови челни позиции в група или организация.

5) Отделя лично време и енергия за наставничество и подобряване на талант в бизнеса като цяла индустрия. Разработва визия за най-високи изисквания за лидерство и работи с професионални колеги за изпълнение на тази визия. Работи като наставник или преподавател в програми за развитие на лидерски умения в индустрията.

Групова динамика

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: способността да работят в сътрудничество в екип ефективно, да поемат ролята на участник и лидер, когато е подходящо, и последователно допринасяйки по начин, който увеличава растежа и знанията на екипа..


Предложени показатели и мерки

1) Провежда ефикасни и ефективни срещи

2) Създава задачи въз основа на умения и знания на членовете на екипа

3) Комуникира ефективно прогреса и резултатите на екипа на заинтересованите групи
4) Улеснява комуникацията между членовете на екипа

5) Получава необходимите ресурси за функциониране на екипа

6) Координира подкрепа за екипа с усилия на външни групи

7) Установява норми за поведение на група

8) Решава конфликтите в рамките на екипа

9) Споделя информация

10) Изпълнява своя дял от работата

11) Активно се стреми към въвеждане на другите, за да се подобри качеството на работа

12) Популяризира добрите работни взаимоотношения с другите членове на екипа
13) Упълномощава функциите за извършване на работа

14) Поддържа напълно решенията на екипа

Управление на промяната

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способност да признае необходимостта от промяна, за да се определи какво и как да се промени и да извършва, управлява и ръководи промяната.

Предложени показатели и мерки


1) Определя области за промяна. Определя проблем; диагностицира проблеми: може да различава причина / ефект / симптоми.


2) Изразява визия за промяна. Определя алтернативни решения; идентифицира добрите решения, определя критичните фактори за успех; анализира (разходи-ползи) добрите решения, за да избере най-добрата промяна.


3) Осигурява чуването на посланието, което стои зад тази промяна.. Ясно изразява и комуникира стратегията и процеса на промяна.


4) Разбира изпълнение на процеса на промяна. Създава концепция (и може да се развива) за стратегията за извършване на промяната; обръща се (потенциална и /или действителна) към съпротива срещу промяната, разбира как да се мобилизират другите, за да се извърши промяната..


5) Знае как да се поддържат усилията за промяната. Оценява ефективността на промяната, знае какво е необходимо за институционализиране на промяната.

Организационна информираност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способност да разбира и изучава формални и неформални структури за вземане на решения и отношения с управляващите в една организация или индустрия (например, заинтересованите страни, доставчици). Това включва способността да идентифицира които са действителните създатели на решения и лицата, които могат да им влияние, и да се предскаже как новите събития ще се отразят на отделни лица и групи в рамките на организацията.

Предложени показатели и мерки

1) Разбира формална структура. Разбира концепцията на формалната структура и йерархия в организацията и как те оказват влияние върху правене на нещата, разбира веригата за издаване на заповеди, позицията на властта, правила и наредби, политики и процедури и др.

2) Разбира неформална структура. Разбира концепцията на неформалната структура в организацията и как да я използва, когато формалната структура не работи както се желае; разграничава ключови актьори, лица, които оказват влияние върху вземане на решения, и др, и може да прилага тези знания, когато формалната структура не работи както е желано.


3) Адаптира действия към климат и култура. Признава норми и ценности на организацията, включително неизречени насоки за това какво хората са и не са склонни да правят и какво е и не е възможно в определени моменти или от хора в определени позиции, разбира културата на една организация, може да я идентифицира и може да определи как да работи ефективно в рамките на специфична култура.


4) Отчита приоритети и ценности на множество клиенти. Определя очаквания, приоритети и стойностите на различните заинтересовани страни; разбира как да използва тази информация към изграждане на коалиции и консенсус около визията на организацията, приоритети, и дневния ред; признава настоящата власт и политически отношения, вътрешни и външни за организацията и как да се използват те за организационно въздействие.


Инициативност

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: способността да се идентифицира проблем, пречка или възможност, както и да предприема действия, за да се справят с тях по-активно.

Предложени показатели и мерки

1) Разпознава и адекватно отговаря на текущите проблеми, пречки и възможности


2) Решителен е в ситуации, чувствителни към времето. Действа своевременно и с чувство за спешност за отстраняване на проблемите, да отговори на препятствия или се възползва от възможностите.

3) Предвижда краткосрочните възможности, пречки и проблеми и предприема съответните действия.

4) Оценява средата, да се предвидят промени, които ще доведат в по-дългосрочен план до потенциални проблеми, пречки или възможности и предприема подходящи действия, за да се предотвратят или поправят проблеми или пречки и да се възползва от възможностите.

Политическа находчивост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Умение за етично изграждане на достатъчна подкрепа.

Предложени показатели и мерки

1) Определя "ядро" от вземащите решения и определя смисъла на "лични и професионални програми” на основните членове


2) Определя ключови мениджъри, вземащи решение и дали те упражняват влияние „за" или "против" даден проблем за решаване.


3) Разработва най-вероятния път за доверието, по който да убеди тези, които не са взели решение по въпроса.


4) Разбира организационните тактики и техники за убеждаване и знае кога да ги използва,


5) Разбира деветте "закони" на лично убеждаване и знае кога да ги използва, за да влияе върху другите..


6) Оценява етичните граници на техниките за убеждаване.

7) Разработва ефективните техники за противодействие на злоупотребяващи и манипулативни служители и мениджъри.


Политика


Търсене на информация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Показва любознателност по отношение на професионални тенденции и развития в бизнеса, организацията и промишлеността . Стреми се към точна информация, разрешава несъответствия, като задава серия от въпроси, както и изследва потенциалните възможности или информация, които могат да бъдат използвани в бъдеще, както и да е информиран за и търси най-добрите практики за прилагане.

Предложени показатели и мерки

1) Консултира се с наличните ресурси. Задава директни въпроси на хора, които са информирани за ситуацията, като хора, които са пряко ангажирани; използва лесно достъпна информация или се консултира с други ресурси.


2) Разследва отвъд рутинни въпроси. Извършва предварителни разследвания по отношение на даден проблем или ситуация извън рутинното проучване; намира най-близките до проблема и изследва допълнително, като пита: "Какво се случи?"

3) Проучва в дълбочина. Задава серия от изпитателни въпроси, за да стигне до основата на ситуация, проблем или потенциална възможност под повърхността на проблема; допитва се други, които не са лично ангажирани, за да получи тяхната гледна точка, обща информация, опит и експертиза, не спира с първият отговор; установява, защо нещо се случило, търси цялостна информация, включително очаквана сложност.


4) Провежда изследвания, за да поддържат знанията. Полага систематични усилия в продължение на ограничен период от време, за да получи необходимите данни или обратна връзка; провежда задълбочено разследване от необичайни изследвания, (например, пазарни, финансови, конкурентни) чрез вестници, списания, компютърни системи за търсене или други ресурси, свързани с практиките в областта на бизнеса и други индустрии с цел да е в течение на нещата; търси експертна гледна точка и знания; сканира публикации, които се описват най-добрите практики в областта на бизнеса и други индустрии.

Иновативно мислене

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способността да се прилагат сложни концепции, разработват творчески решения или да се адаптират предишни решения по нови начини.

Предложени показатели и мерки


1) Прилага прости правила, здрав разум, доказателства и минал опит, за да се открият проблемите; познава, когато настоящата ситуация е точно същата като такава в миналото.

2) Разпознава модели, въз основа на житейския опит. Когато търси информация, вижда модели, тенденции или липсващите елементи/връзки; забелязва когато сегашната ситуация е подобна или по-различна от минала такава и посочва приликите и/или разликите.


3) Прилага "изпитани" концепции или тенденции. Използва познания за теорията и различни предишни тенденции или събития, за да разглежда текущи ситуации; прилага и променя концепции или методи по подходящ начин.

4) Пояснява сложни идеи или ситуации. Прави сложни идеи или ситуации ясни, и прости и/или разбираеми (например, очертаването на проблема, използването на аналогията); сглобява идеи, проблеми и наблюдения в ясно и полезно обяснение; потвърждава съществуващи наблюдения или знания по по-прост начин ; взема сложни данни и ги поставя в определени условия; "свежда" информация.


5) Разработва креативни решения. Създава нови понятия, които не са очевидни за другите и не са изучавани в предишно образование, за да обясни ситуации или решава проблемите; разглежда нещата по нови начини, които дават нови или иновационни подходи; започва нов ред на мисли.

Стратегическа ориентация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способност за разглеждане на бизнес, демографски, етно-културни, политически и регулаторни последици от решенията, и да се разработят стратегии, които непрекъснато да подобряват успеха и жизнеспособността на организацията в дългосрочен план.

 

Предложени показатели и мерки


1) Провежда изследвания. Извършва анализи, които идентифицират конкурентни/пазарни, правителствени и регулаторни, на обществени мнение, научни, и технологични сили, които сега оформят или ще оказват влияние върху решенията на организацията; идентифицира силните страни и предизвикателствата на организация лице в лице със силните днес и в бъдеще; идентифицира необходимата социална и икономическа позиция на организацията в светлината на сканиране на околната среда.

2) Разработва стратегия, за да се определи влиянието на околната среда. Определя как да позиционира организация в светлината на екологичните сили през следващите три до пет години; разработва стратегически цели и планове за организацията, която ще се възползват от силните си страни; занимава се с нейните недостатъци, създава възможности и свежда до минимум заплахите за околната среда; регулира организационни единици и инвестиционна стратегия (финанси, хора, технологии, материали), за да се постигне цялостна стратегия.

3) Разбира как организацията трябва да се пригоди към околната среда в дългосрочен план. Разбира силите, които ще определят здравето през следващите 5 до 10 години (пазарни, социални, културни, икономически и политически); може да пригоди стратегия, структура и/или хора към среда в дългосрочен план; може да посочи дългосрочна стратегия на една организация (включително конкурентни, финансови, структурни елементи и хора), за да изведе организацията в позиция за успех през следващите десет години.

Аналитично мислене

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способността да се разбира ситуация, въпрос или проблем чрез разбиване на по-малки парчета или проследяване на неговите последици стъпка по стъпка. Тя включва организирането на части от ситуация, въпрос или проблем, систематично, системни сравнения на различни функции или аспекти, определяне на приоритетите на рационална основа, както и идентифициране на времеви секвенции, причинно-следствените връзки, или „ако-тогава” взаимоотношения.

Предложени показатели и мерки

1) Разбива проблеми, идентифицира основни взаимоотношения и разпознава множество отношения.

2) Прави множество причинно-следствени връзки, анализира връзките между няколко части на даден проблем или ситуация.

3) Разработва комплексни планове или анализи, с помощта на подходящи аналитични техники за идентифициране и оценка на потенциалните решения.

4) Представи интегрирани планове от аналитични констатации, обяснява отношенията между препоръки и синтезира препоръките в единен план.

Системно мислене

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способността да разпознае система на ниво свойства, които са резултат от динамичните взаимодействия между човешки и социални системи и как те влияят на отношенията между лица, групи, организации, общности и среди.


           

Предложени показатели и мерки

1) Идентифицира характеристиките на системата


2) Илюстрира как контекстите на пол, раса, бедност, история, миграцията и културата са важни при проектирането на интервенциите в рамките на икономическите системи

3) Анализира ефектите на политическите, социалните и икономическите политики на местно, държавно, национално и международно ниво.


4) Обяснява как системи (например физически лица, социални мрежи, организации и общности) могат да се разглеждат като системи в рамките на системи при анализ на проблемите, свързани с общественото здраве.


5) Анализира взаимовръзките между системите, които оказват влияние върху качеството на живот на хората в техните общности


6) Осигурява примери на обратната връзка и "запаси и потоци" в рамките на икономиката и бизнеса.


7) Идентифицира непредвидените последици от промените, направени в икономиката и бизнеса.

8) Обяснява как моделите системи могат да бъдат тествани и валидирани.

9) Илюстрира как могат да се измерят промени в системите (включително на входа, по време на процесите и на изхода).

10) Анализира влиянието на глобалните тенденции и взаимозависимости върху икономиката и бизнеса.

11) Обяснява как време-закъснения в системата се развиват и водят до резистентност към политиката и зацикляне на политиката.


12) Оценка на силните и слабите страни на прилагането на системен подход към проблемите на икономиката и бизнеса.

Управление


Измерване на развитието и оперативната дейност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способност да се разбират и използват статистически и финансови методи и показатели за поставяне цели и измерване както на оперативната дейност на фирмено ниво така и на организационното развитие; ангажираност и използване на техники, основаващи се на доказателства.

Предложени показатели и мерки


1) Оценява и предлага показатели за оценка на развитието. Използва знания на клиенти, пазари и финансово и управленско счетоводство за измерване дейността на организацията и финансовите резултати; обяснява основното проследяване на пациента (например, регистрация, фактуриране, платци на трети страни) и операционни (например, брой на процедурите, използване на оборудване) системи за измерване; интерпретира резултатите, в които ясно се показва дейността на една организация.


2) Оценява чрез количествени и качествени мерки. Оценява финансови дейности, клиенти, качество на изпълнение и работа на служители;, планове и инвестиции; използва както количествена, така и качествена информация за поведението на потребителите, пазарна позиция, както и финансовата рентабилност; разработва процедури въз основа на доказателства, използва системи за измерване, за да се определи "ранно предупреждение".


3) Оценява системата за измерване на производителността. Определя дали системата изпълнява зададените цели; идентифицира пропуски в данните и нуждата от допълнителна информация.

Управление на човешките ресурси

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способността за прилагане на развитие на персонала и други практики за управление, които представляват най-добрите съвременни практики, в съответствие с правни и регулаторни изисквания, и оптимизиране на производителността на работната сила, включително оценки за изпълнение, алтернативни методи за обезщетение ипридобивки, както и привеждане в съответствие на човешките ресурси и процеси, за да отговарят на стратегическите цели на организацията.

Предложени показатели и мерки


1) Демонстрира разбиране за важността на анализа на работната позиция и длъжностната характеристика; в сътрудничество с други води процеса на анализ на работната позиция, включително използването на подходящи методи за събиране на данни за дадена работа и развитие на основните задължения за тази позиция, изисквания за заемана на тази позиция и длъжностна характеристика.

2) В сътрудничество с други, ръководи усилията за набиране на персонал, определя подходящи пазари на труда за позициите, изработва стратегии за набиране на персонал, подходящ за позицията, и идентифицира ключовите елементи на данни, за да се включат в проследяване на набирането на персонал.


3) В сътрудничество с други, води процес за избор на служител; идентифицира източниците на данни за оценка на кандидатите; и развива валидни и надеждни методи за събиране на данни за кандидата.


4) Провежда интервюта за работа в рамките на законовите ограничения; показва уважение към всички кандидати; взаимодейства спонтанно, когато е уместно, по коментари и въпроси на кандидата; демонстрира способността да „улавя” емоционалните и когнитивни елементи в отговорите на кандидата.


5) Критикува ефективно системата за обезщетение, включително идентифициране на потенциални области на уязвимост и риск от нежелани последствия.


6) Оглавява екип за разработване на система за управление дейността на служител; провежда ефективни интервюта за атестиране на служителите, демонстрира способността да се поставят реалистични цели, съобщава очаквания, постига съгласие от страната на служителите.


7) В сътрудничество с други, използва информация от множество източници, за да се идентифицират нуждите от обучение на служителите и потенциални методи на обучение; води екип за проектиране програма за ориентация на служителите.


8) Прилага ефективно принципите в преговори, базирани на интереси в взаимодействия с отделни служители и групи служители.

9) Оценява и променя практики на управление на човешки ресурси, така че да са по-добре пригодени към бизнес стратегията

 

 

Финансови умения


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Разбира и комуникира финансова и счетоводна информация, оценява бюджети, взема задълбочени дългосрочни инвестиционни решения.

 

Предложени показатели и мерки


1) Обяснява финансовите показатели и отчети на организацията. Използва финансови показатели за измерване на успеха на организацията, разбира и обяснява отчета за приходи и разходи, баланс, паричен поток; обяснява показатели за финансовото здраве, и начина, по който операциите се отразяват на финансовите отчети на една организация.


2) Управлява бюджети и активи. Анализира бюджети и процес на бюджетиране ; оценява стратегии за управление на приходите и разходите; оценява управлението на оборотния капитал; анализира разлики в бюджета и препоръчва коригиращи действия; обяснява източници на разходи и алтернативи за управление с последици; разбира източници на приходи, включително анализ на чувствителността; демонстрира капиталово бюджетиране и управление на активи.


3) Разбира въздействието на моделите за възстановяване на пари. Оценява възстановяване на пари и алтернативи на платежната система; обяснява връзките между модели и поведението на доставчици и платци; създава стимули; разглежда въздействието на възстановяване на пари и платежни системи, при оценяване на алтернативни варианти на управление.


4) Оценява финансови анализи и инвестиции. Анализира нормата на възвръщаемост, нетна настояща стойност, анализи за паричните потоци; анализи на населението и използването на данни; разбира основите на застрахователния рейтинг и актюерски риск.



5) Разработва дългосрочни планове за финансиране на растежа и развитието (например, нови услуги, нови продукти и др.); разработва дългосрочни капиталови разходи за изграждане, обновяване и разширяване; разработва източници на финансиране и техните финансови последствия.


6) Оценява информация за разходите. Използва информация за разходите и информация за постепенно нарастване на разходите при анализиране на алтернативите за управление. Използва анализ на разходите, за да направи препоръки за управленски действия.


7) Прилага счетоводни принципи на отговорност. Оценява създаването и дейността на центъра за разпределение на отговорности; прави препоръки, по отношение на използването на ресурсите вътре в организацията и ценообразуване; оценява счетоводни системи за отчетност.

Информационни технологии

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Вижда потенциала и разбира използването на административни и информационни технологии и инструменти за подкрепа на решения в подобряване на процеса и на ефективността. Активно подпомага тяхното използване и постоянното усъвършенстване на възможностите за управление на информация.

Предложени показатели и мерки


1) Описва рамките на ИТ системи и идентифицира компонентите и функционалността на общото понятие на системи.


2) Концептуализира информационните системи като Системи за информация, т.е. прилага основни понятия на Теория за системите и информация към информационни системи за управление на от реалния свят .


3) Определя начини, по които бизнесът за бизнеса използва ИТ, за да развие стратегическо конкурентно предимство.


4) Разпознава и дискутира основните тенденции в информационните технологии на бизнеса.

5) Като се има предвид административна функция, изготвя искане за предложение (RFP) за Система за информационни технологии.


6) Като се има предвид множество предложения за информационни технологии, оценява силните и слабите страни на всяко в съответствие с изискванията на искането за предложение (RFP).


7) Създава технологични схеми, за да се проследяват процесите и да се уточни вида на компютърни системи, които биха могли да подобрят работата.


8) Определя основния модел за прилагане на база данни


9) Разпознава и оценява специализирани информационни системи за управление и подкрепата на управляващия в процеса на вземане на решения.


10) Посочва как инструментите за информационни технологии могат да бъдат използвани в различни условия за рационализиране и подобряване на бизнеса.


11) Прави разлика между интранет, екстранет и Интернет, и илюстрира как тези технологии се използват в операции и управление на бизнеса.


12) Познава и дискутира етични въпроси, свързани с използването на информационни технологии в бизнеса.



Управление на проекти


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способността да се планира, изпълнява и контролира мащабен проект, който включва значителни ресурси, обхват и въздействие.

Предложени показатели и мерки


1) Прилага подходящи инструменти и техники в изготвянето на подробен план на проекта. Илюстрира необходимите стъпки, реалистични срокове, знания, умения и способности, необходими на членовете на екипа. Сформира екип от квалифицирани лица, определя критериите и процеси за избор на доставчици и други доставчици на услуги; идентифицира изисквания за изпълнение, системи за измерване, проследяване и отчитане на процеси и изготвя бюджета.

2) Ръководи проекти ефективно. Проследява изпълнението спрямо плана и бюджета; държи доставчиците и членовете на екипа да се отчитат; докладва резултатите от проекта, регулира плана, както е необходимо и осигурява доставка в рамките на предписани срокове и бюджет.



3) Ръководи управлението на международни проекти. Определя изискванията за изпълнението на проекта, включително финансирането и възвръщането на инвестиции; определя изискванията на проекта; избира ръководител, предвижда план на проекта и преглед и надзор на основните решения; придобива ресурси, управлява основните пречки; предвижда проект за преглед на дейността, докладване и решаване на проблеми.


 


Управление на процеси и модел на организация


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Способност за анализиране и проектиране или подобряване на организационния процес, в това число включването на принципите за управление на качеството и удовлетвореността на клиентите.

Предложени показатели и мерки

1) Извършва анализ на работния процес. Използва диаграмите на процеса и софтуер за анализ; схеми със стъпки на процеса; идентифицира ключови моменти за решения, определя изисквания за персонала (брой, разходи и основните знания, умения и други спецификации ), последиците върху цената и услугите.


2) Идентифицира добри процеси и практики. Извършва сравнителен анализ и изследвания на най-добрите практики и тяхното тълкуване, за да се определи как да се подобрят практиките в организацията; разбира обслужване на клиентите и показателите на удовлетвореността, определя ролите и отговорностите на администраторите и ведомствата; разбира правни и регулаторни изисквания , знае изискванията за поверителност на информацията.


3) Оценява организационната структура и модел. Може да идентифицира различни модели за организацията и организационни структури (функционални, ведомствени, линия от услуги и др.), и може да оценява техните предимства и недостатъци и да определя ефективността на всеки в определена ситуация; разбира основни разлики в структурите на доставчиците ; разбира, как да се използва структурата на организация за проектиране и подобряване на работата.


4) Разбира основите на управление на организацията. Разбира практики за управление; знае как да използва ключови организации, регулиращи и регулаторни, както и на държавни, областни и градски органи за управление; знае как да използва управлението на организацията за повишаване на качеството на удовлетвореността на клиентите, както и изпълнение на работата.

Професионални аспекти

Отговорност


ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Способността да държи хората отговорни за стандарти на изпълнение или да осигури спазването им, използвайки силата на позиция или сила на личността по подходящ начин и ефективно, като има предвид доброто на организацията в дълго-срочен план.

Предложени показатели и мерки


1) Точно и последователно съобщава очакванията си на другите.


2) Включва и други в разработването очаквания за изпълнение, графици и мерки за изпълнение.

3) Ефективно делегира права, като държи на отчетност за резултатите.


4) Демонстрира разбиране на собствените отговорности и търси яснота по изпълнение на собствените си очаквания .

5) Открито, честно, последователно и справедливо се изправя пред проблеми с изпълнението и разработва практически стратегии, ориентирани към определена цел за подобряване на сътрудничеството с другите.


6) Демонстрира способност да анализира и дава приоритет на главните причини за проблеми с изпълнението; може да прави разлика между проблеми в изпълнението, дължащи се на такива фактори като индивидуален дефицит на умения или познания, нефункциониращи системи и процедури, обем на работа и липсата на яснота и спецификата в съобщаване на очакванията.


7) Ефективно създава и комуникира последователности за различни нива на изпълнение.
8) Разбира целите на дисциплинарното наказание и неговото прилагане, когато е необходимо.

Ориентация към ефективност и върхови постижения


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Обяснява ясно и работи, за да отговори и надмине стандартите за качество. Стандартът може да е собствено минало изпълнение (стремеж за подобряване); обективна мярка (ориентация на резултати); по-добро представяне от други (конкурентоспособност); предизвикателни цели или нещо, което не е направено по-рано (иновации).

Предложени показатели и мерки

1) Създава собствени мерки за върхови постижения.

2) Задава си цели и работи, за да отговори на предизвикателни цели.

3) Активно изразява желание да се подобри производителността и да разработва конкретни стратегии за постигане на цел.


Еемоционална интелигентност


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Показва високо ниво на чувствителност и информираност за

емоционалните потребности (своите и на другите).


Предложени показатели и мерки


1) Демонстрира реален поглед в собствения си стил на управление и свързаните с него силни и слаби страни; демонстрира разбиране на функционалните и нефункционални аспекти на лидерския си стил и модели на взаимодействие и непрекъснато създава методи за самоусъвършенстване.


2) Предвижда, планира и отговаря на собствените си и емоционалните реакции на другите към организационни проблеми и решения.


3) Разбира емоционално съдържание и движещи сили на поведение и нагласи на служителите.

4) Признава как примерът може да повлияе на способността за разбиране и съпричастност с другите.


5) Чрез взаимодействие с другите, развива опит с широк диапазон от реакции на служителите към предизвикателства.


6) Избира от набора на възможните отговори подходяща реакция на служител към предизвикателства на базата на когнитивното и емоционално съдържание на предизвикателството, както и уникални организационни или лични обстоятелства на предизвикателството.


7) Отчита индивидуалните различия в разработването на подходяща интервенция и комуникационни стратегии, т.е емоционални, социални, културни, базиращи се на различия на поколенията, пол, расова или религиозна основа.


8) Демонстрира познания за собствените си предразсъдъци и пристрастия, свързани с индивидуалните различия, независимо дали те са емоционални, социални, културни, базиращи се на различия на поколенията, пол, расова или религиозна основа .



Професионализъм



ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Демонстрира висок стандарт на етика, солидни професионални умения и практика, социална отговорност.

Предложени показатели и мерки

1) Работи по открит и честен начин, в съответствие с професионалните стандарти на етика и практика.

2) Показва смелостта да заяви непопулярни възгледи, когато е необходимо и споделя информация, идеи и коментари, когато ще бъде по-лесно да се въздържи от това.


3) Насърчава целостта на етиката на групата, професионална практика, социална отговорност и стопанисване в общността, включително насърчаване на професионални роли и ценности.


4) Цени социалната отговорност и е в състояние да формулира план за мониторинг и поддържане на ангажименти за групи или общности. Притежава кураж и ангажимент да се справи с трудните проблеми или грешки открито, честно и справедливо.


5) Демонстрира ангажимент за професионални роли и ценности, които са съвместими с подобряване на здравето на физически лица и населението и се отнася с уважение към различните културни предпочитания, ценности и нагласа за здраве.



Управление на репутацията


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Процесът на проследяване на публични отчети за поведение и

становища и проверка дали те са точно представени.


Предложени показатели и мерки


1) Поддържа всеобхватен и добре моделиран живот.


2) Поддържа цялостно и добре проектирани професионално присъствие в мрежи като Интернет, но се въздържа от публикуване на лична информация в Интернет, която може да компрометира професионални цели, въздържа се от действия или да казва неща, които ще компрометират репутацията, ако са публикувани в Интернет.


3) Разработва система за управление на контакти.


4) Проследява информации за себе си в Интернет (кредитни доклади, блокове, протоколи т.н.)


5) Подходящо предприема коригиращи действия, ако докладите в Интернет са неточни.


6) Членува в най-малко две професионални организации в бизнеса.


7) Доброволно участва в лидерската роля в поне една благотворителна организация.

Комуникативни умения


ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Комуникира ефективно устно и в писмена форма с широк кръг от хора в различни ситуации.

Предложени показатели и мерки

1) Говори и пише по ясен, логически и граматически правилен начин във формални и неформални ситуации. Подготвя убедителни бизнес презентации и ефективно улеснява срещите на групата. Използва правилно синтаксиса, знае правилата за пунктуация и изграждане на изречение или параграф, както и за кратки тематични изразявания в устна и писмена комуникация.



2) Изготвя ефективни писмени бизнес казуси или презентации. Използва точно и пълно представяне на факти; използва логическо представяне на аргументите за и против; развива добре мотивирани препоръки, подготвя стегнато резюме.


3) Прави убедителен устни презентации. Използва ясен и разбираем език, използва ефективни аудио-визуални средствал Фокусиран е върху темата; участва в задаване на уместни въпроси ; спазва рамките на времевото разпределение.


4) Улеснява групови взаимодействия. Използва разнообразни комуникационни техники за управление, брейнсторминг, изграждане на консенсус, решаване на проблеми в групата и разрешаването на конфликти; демонстрира добри техники за управление на среща (дневен ред, управление на времето).


Прилагане на модела на компетенции

Планиране на учебния план

.

Всяко програмно направление трябва да:

Определи набора от компетенции получавани чрез специалностите на база индивидуалните дисциплини.

• Идентифициране и начертаване целите на компетенции от програмата .

• Идентифициране и начертаване целите на областите на домейн.

• Организиране поднасяне на знания в отделни единици (напр., модули / сесии / теми).
• Избор на методи на обучение, които са подходящи за уменията или областите на съдържание.

• Избор на методите за оценка, който оценяват знания, умения, нагласи или ценности, идентифицирани в учебните цели.

• Превеждане на методи за обучение и оценка в съответствие с целите на курса и компетенции от програмата.

Този процес на планиране е илюстриран по-долу.

НИВА НА ПЛАНИРАНЕ

Педагогика                                       Курс                                                   Програма

Метод на                                Цели на курса                                                Компетенции от

преподаване                                                                                                  програмата

Метод на                                Теми на курса                                                Области

Оценяване                                                                                                     на домейна

След преработването на своите курсове, преподавателите съвместно с други преподаватели, които водят курсове в същите области н, особено там, където има възможност за припокриване или заемане на съдържанието.:



1. Финансов мениджмънт

2. Количествен анализ


3. Мениджмънт и лидерство


4. Анализ и развитие на политиката


 
Предметът на тези срещи на групите е да се премахне ненужно припокриване на съдържанието на курса и да се гарантира, че материалът, необходим в други курсове, ще бъдат покрит.


След като преподавателите са определили модела на курсовете си, те ще започнат трудната, но най-креативна и стимулираща задача, на развитие на методите на ученето и преподаване, които са необходими, за да реализират целите на своите курсове и да увеличат нивата на компетентност на своите студенти. Следната диаграма улавя този процес. Имайте предвид, че процесът е идентичен с процеса на планирането, но протича отдолу нагоре, а не отгоре надолу.

НИВА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ

Педагогика                                       Курс                                                   Програма

Метод на                                Цели на курса                                                Компетенции от

преподаване                                                                                                  програмата

Метод на                                Теми на курса                                                Области

Оценяване                                                                                                     на домейна




Ниво Педагогика



Педагогическо ниво е най-ниското ниво на изпълнение и представлява набор от методите за обучение и за оценка или предмети, които обикновено са включени в дисциплината. Те могат да включват някои от следните методи от следващата таблица:



Контролен списък на модули на учебните методи



Допълнителни Web-базирани

ресурси

Уеб връзки, както и други ресурси

Анализ на казус или Симулации

Една задача, която използва един или повече казуси, за да обясни основните концепции за модула; може да включва въпроси и отговори, дискусия или други интерактивни техники за изпълнение на задачата. Може също така да бъде ролева симулация или друг вид симулация.

Резултати от настоящи изследвания

Кратко резюме на съответните научни открития по темите, включени в модула. Тези открития трябва да бъдат от
рецензирани списания и други авторитетни източници.

Дискусионен форум и други асинхронни
методи

Дейности на направлява дискусия с ясни насоки и очаквания за участието на студентите.

Набор от упражнения/задачи

Набори от задачи, които дават възможност на студентите да прилагат умения, придобити в модула.

Опит, придобит извън класната стая

Студентите са поставени в не академични среди в реалния свят и им се дава възможност да се учат от професионалния опит, включително практики и стажове.

Гост-лектор

Презентации от експерти в областта.




Презентации в класната стая

Студенти официално предоставят информация на останалата част от класа в добре подготвен формат, който изисква анализ и подготовка

Лекция с
B / Мулти-Медийна поддръжка

Професорът говори през по-голяма част от времето с или без Мулти-Медийна поддръжка

Дискусия

Направлявана дискусия в рамките на класа или в рамките на екипи или он-лайн или във физическа класна стая.

Четене

Списък на задължителните и незадължителните текстове за четене; може да включва справки за четене, връзки към четения, или действително приложените брошури и други материали .

Рефлективно мислене

Студентите завършват структуриран процес като изказване, една
минутен отговор, за да преразглеждат, да разбират, анализират и оценят собствените си знания и работа.

Решени задачи

Банка на решените проблеми, които демонстрират подходи, които студенти могат да предприемат за решаване на проблеми

Стратегически или
консултантски
проекти

Студентите участват активно в завършването на действителни консултантски проекти за здравна организация. Алтернативно, студентите завършат задача, която симулира реалистичен проект в здравна организация

Дейности на екипа

Три или повече студенти работят заедно като група, за да изпълнят едно задание.

 

Контролен списък на методите за оценка

Тестване на знания /умения

преди /след обучението

Всяко официална, сравнителна оценка на знанията на студентите и/или умения, както преди, така и след обучението.



Изпит

Всеки формален процес (включително есе, кратък отговор, множествен избор, вярно/ невярно и т.н.), за да се оценят знанията на студента (напр. изпит в средата на семестъра , краен изпит)

Доклади

Писмената работа на студента, която е част от учебния процес или е окончателната документация на обучение, включително и изследователски доклади, курсови работи в средата на семестъра или края.

Разглеждане на казус/обратна връзка

Използване на предварително определен набор от променливи/ критерии за оценка на работата на анализ на казуса и да осигури ефективни предложения/препоръки за подобрение.

Разглеждане на проект/обратна връзка

Използване на предварително определен набор от променливи/ критерии за оценка на работата на анализ на проекта и да осигури ефективни предложения/препоръки за подобрение.

Оценка на ефикасността на екипа

Обратна връзка за поведението на студентите и възможни резултати от работа в екип, използвайки наблюдение, базирано на критерии.

Самооценка

Всеки процес, чрез който студентите оценяват своята собствена продукция и постижения в квалификацията или зони   на домейна.

Списания

Събиране на писания, структурирани или в свободна форма, за дадена тема.

Оценка от колегите

Всеки процес, чрез който студентите оценяват техните връстници по отношение на   приноса от усилия, нивото на продукцията или качеството на работата в екип

Участие клас/форум

Активно наблюдение, обратна връзка и оценка на честотата, последователността и качеството на участието на студента по време на
лице в лице или онлайн дискусии.

Портфолио

Събиране на доказателства, изготвени от студентите и оценени от преподавател, за да демонстрират майсторство, с разбиране, приложение и синтез срещу стандартизирана рубрика за оценка.

Набори от задачи/упражнения


 

Проблеми или въпроси, които изискват решение или добре обмислен отговор, които обикновено се изискват при приключване на задача за четене.
 


Като се имат предвид ограниченията на човешката памет, опитът показва, че методите за обучение имат по-голяма вероятност да се задържат с течение на времето.

НАСЛОЯВАНЕ: Опит да се даде на студентите достъп до колкото се може повече различни обяснения на концепция.. Обяснявайки чрез подхода "от много посоки " се наслояват знания, които се превръщат в солидна памет.


НАУЧАВАНЕ НА СТАРОТО: В процеса на преподаване, опитайте се да накарате студентите да развият персонални метод, за да се научат бързо забравено съдържание и умения. Целта не е просто да се научат, но да се научат как да учат бързо, тъй като всички студенти ще забравят много от материала в програмата.


ПРАКТИКА: Предоставяне на студентите възможност да практикуват уменията си в различни ситуации. Това е единственият начин студентите да имат възможност за постигане на напредък от владеене към майсторство.


Преподавателите избират методи на обучение за своите курсове. Те също трябва да гарантират, че всеки метод насърчава една или повече цели на програмата, което от своя страна поддържа една или повече компетенции.


 
Компетенции и области на съдържание за включване в Учебния план

Преподавател:
Номер/Наименование на курса:



Базови компетенции - изберете всички, които се отнасят за курса (дисциплината:


Отчетност                                                                 

Ориентация на постиженията

Ориентация
Аналитично мислене

Политически
Управление на промяната

Комуникативни умения

Общност и ориентация на общественото здравеопазване

Финансови умения

Управление на човешките ресурси

Търсене на информация

Информационни технологии

Инициатива

Иновативно мислене

Междуличностна информираност и емоционална интелигентност

Организационна информираност

Оценяване на изпълнението

Политическа находчивост

Управление на проекти

Професионализъм

Управление на репутацията

Самоувереност

Стратегическа ориентация

Системно мислене

Развитие на таланта

Динамика на екипа


Примерна области на професионални компетенции (бизнесадминистрация) - изберете всички, които се отнасят за:


III.B.1 - Благосъстояние на населението и оценка на икономическото развитие

III.B.2- Формулиране, изпълнение и оценка – бизнес политика

III.B.3 - Организационно развитие / Теория за организационно поведение и прилагане

III.B.4 -Управление и анализ на бизнес организации, включително оценка и преструктуриране

III.B.5 - Оценка на операциите и подобряване

III.B.6 - Управление на човешките ресурси

III.B.7 - Управление на информационни системи и оценка


III.B.8 – Разработване, прилагане и оценка на правни принципи,

III.B.9 - Управление (структура, роли, отговорности и привеждане в съответствие с ръководството)

III.B.10 - Лидерство (визия, управление на промяната, и развитие на екип)

III.B.11 - Писмена, вербална и междуличностни умения за комуникация

III.B.12 - Статистически анализ и прилагане

III.B.13 - Икономически анализ и прилагане на процеса на вземане на решения

III.B.14 - Анализ на пазара, научни изследвания и оценка

III.B.15 - Финансов анализ и управление

III.B.16 - Етика в бизнеса и вземане на организационни решения

III.B.17 - Формулиране и прилагане на стратегия

III.B.18 - Оценка за качество за подобряване на грижите за пациентите

III.B.19 - Професионално развитие на уменията

 

 
Процес на оценяване на компетенциите



Ниво дисциплина (
CV)


Преподавателите трябва да напишат методите за оценяване, които специално проверява една или повече компетенции, определени в техните учебни планове.

 

Обучение

Оценяване

Курсове

Всички учебни планове (CVна дисциплината) включват изрично заявление за компетенции, разгледани по време на курса на обучение.

Множество методи



Стаж

Плановете за стаж включват идентифицирането на 4-5
компетенции, на които да се обърне внимание

Оценка от преподавателя

Самооценка

Интегративни функции на учебната програма

Магистърска теза

Множество оценители

Дейности за професионално развитие

Активно заангажиране на студента

Ангажимент включен като компонент от дейности

Студент

Самостоятелно изпитване
Дискусиите с работодателите

самостоятелно оценяване

Официална самооценка, извършена в:

1. Началото на програмата

2. Средата на програма

3. Края на програмата


Ниво програма


Всички студенти ще бъдат оценявани три пъти по време на програмата, с помощта на инструмента за самооценка на компетенциите на студента, описан по-долу.


 Инструмент за разглеждане на компетенциите


Самооценка на компетенциите на студента



Инструкции за самооценка


Самооценка на
компетенциите е първоначалната оценка на това, което възприемате да бъде настоящата ви способност във всяка от базовите компетенции – набор от умения на изхода, около които са изградените нашите програми.

Всички студенти ще извършат такава самооценка за път преди дипломиране. Многото оценки дават възможност за програмата да се проследява напредъка, да се набелязват специфични области на изследване и да се гарантира постигане компетенции.


Използвайки скалата Ликерт от 1 до 5, моля посочете текущото си ниво на възможностите за всяка една от компетенциите. Въпреки че Моделът на Компетентност определя три нива на компетентност: Знае • Демонстрира • Прави- 5-точковият континуум ще ви позволи да изберете нивото на компетентност, по-точно:


1. Не знам

Вие не сте запознати с компетенцията или сте чували за нея, но не сте в състояние я да обясните, когато тя е свързана с политика или управленски функции и задачи


2. Знам (Разпознаване)

Знаете какво се изисква да изпълните компетенцията и вие знаете какво трябва да се научите, за да я владеете.


3. Владея в значителна степен

Можете да посочите стъпки за прилагане на компетенция и знаете как да получите информация за по-доброто й разбиране; можете да приложите вашето разбиране в ограничен брой ситуации

           

4 Демонстрирам = Владеене

Можете да посочите стъпки за прилагане на компетенция и знаете как да получите информация за по-доброто й разбиране; можете да приложите вашето разбиране в значителен брой ситуации

5 Правя изцяло (Съвършенство)

Вие сте в състояние да интегрирате знания и умения на тази компетенция в широк спектър от ситуации и го правите последователно и независимо, (като следствие от компетентността и предишен опит. Съвършенството не може да бъде постигнато за няколко години!)


Имайте в предвид, че тази оценка ще ви помогне да определите силните си страни и области, които се нуждаят от подобрение. Няма правилни или грешни отговори или очаквани нива на постижение. Тази оценка ще бъде най-полезна за вас, ако я споделите, при консултация с вашия преподавател, ръководител и други ментори, като се използват резултатите, за да разработите личен план за подобрение. Проучването на обобщени данни за цялата ви група ще предостави на програмата средства за оценка на нашия успех в подпомагането на студентите, за да израстват и се развиват професионално.



 

1

2

3

4

5

ЛИДЕРСТВО

         
  1. Самоувереност

Вярата в решенията, мнение, и възможност за ефективно изпълнение на дадена задача или решаване на проблема, включително и в все по-предизвикателни обстоятелства

         


2 Развитие на таланта

Движещите сили за изграждане на широтата и дълбочината на човешките възможности и професионализъм на групата, включително подкрепа за за-добре справящите се и проява на личен интерес към обучението, менторството и подкрепа на бъдещи лидери

         

3. Динамика на екипа

Способност за работа в сътрудничество в екип, ефективно , приемайки ролята на участник и лидер където е уместно и последователно допринасяне по начин, който увеличава производителност, израстване и обучение на екипа.

         


4. Управление на промяната

Възможност да се признае необходимостта от промяна, за да се определи какво и как да се промени, и за изпълнение, управление и направляване на промяната

         


5. Организационна информираност

Способност да разбирате и да   изучавате формални и неформални структури за вземане на решения и на йерархическите отношения в една организация или индустрия (например, заинтересованите страни, доставчици). Включва способността да се идентифицират кои са истинските създателите на решения и лица, които да им оказват влияние, и да се предскаже как новите събития ще се отразят на отделни лица и групи в рамките на организацията

         



6. Инициатива

Способността да се идентифицира проблем, пречка или възможност и да се предприемат действия, за да се справят с него по-активно

         

7. Политическа находчивост

Умение за изграждане етично на критична маса от необходимата подкрепа за идеята, за която ви е грижа.

         




1

2

3

4

5


ПОЛИТИКА

         

8. Търсенето на информация

Покажете любопитство и желание да знаете повече за нещата, хората или въпроси, включително и желанието за знания и да сте в течение с професионални тенденции и развития на бизнеса, организацията и промишлеността. Търсите точна информация за разрешаване на несъответствия, като си задавате серия от въпроси и сканиране за потенциалните възможности или информация, които могат да ви бъдат полезни в бъдеще, както и да сте в течение на нещата и търсите най-добрите практики за прилагане.

         

9. Иновативно мислене

Възможност да се прилагат сложни концепции, разработване на творчески решения, или да се адаптират предишни решения по нови начини.

         

10. Стратегическа ориентация

Възможност за разглеждане на бизнес, демографски, етно-културни, политически и регулаторни последици на решенията, и да разработване на стратегии, които непрекъснато да подобряват успеха в дългосрочен план и жизнеспособността на организацията.

         

11. Аналитично мислене

Способност да се разбира ситуация, въпрос или проблем чрез разбиване на по-малки парчета или проследяване на неговите последици стъпка по стъпка. Включва системно организиране на части от ситуация, въпрос или проблем; системни сравнения на различни функции или аспекти, определяне на приоритети на рационална основа и определяне на времеви секвенции, причинно-следствените връзки, и ако-тогава

Взаимоотношения.

         

12. Системно мислене

Способност да се разпознават свойства на системно ниво, които са резултат от динамичните взаимодействия между човешки и социални системи и как те влияят на отношенията между лица, групи, организации, общности и среди.

         





1

2

3

4

5


УПРАВЛЕНИЕ

         

13. Измерване на изпълнението

Способност да разбираме и да се използват статистически и финансови методи и показатели за поставяне на цели и измерване на клиничните резултати, както и изпълнението на организацията; ангажираност и заетост, основани на доказателства.

         

14. Управление на човешките ресурси

Възможност за развитие уменията на персонала и други практики за управление, които представляват съвременните най-добри практики, в съответствие с правни и регулаторни изисквания, както и оптимизиране на производителността на работната сила, включително оценки за изпълнение, алтернативни методи за обезщетение и придобивки, както и привеждане в съответствие на човешките ресурси и процеси за постигане на стратегическите цели на организацията

         

15. Финансови умения

Разбирате и боравите с финансова и счетоводна информация, оценка на бюджети и умения да вземате разумни дългосрочни инвестиционни решения.

         



         

16. Информационни технологии

Виждате потенциал и разбирате използването на административни и клинични технологии и инструменти за подкрепа на решения в процеса и подобряване на ефективността. Активно подкрепяте тяхното използване и постоянното усъвършенстване за управлението на информацията

         

17. Управление на проекти

Способност да се планира, изпълнява и контролира мащабен проект в продължение на няколко години, който включва значителни ресурси, обхват и въздействие.

         

18. Управление на процес и модел на организация

Възможност за анализ, създаване или подобряване на организационния процес, в това число включването на принципите за качество

         




1

2

3

4

5

           

19. Отчетност

Възможност да се държат хората отговорни за стандарти на работа или осигуряване на съответствие с помощта на силата на позицията си или
сила на личността по подходящ начин и ефективно за добруването на организацията н дългосрочен план.

         

20. Ориентация към постиженията

Способността да работи, за да се отговори на или надминат стандартите за качество. Стандартът може да е моето собствено минало изпълнение (в стремежа за подобряване); обективна мярка (ориентация на резултати); надминаване на другите (конкурентоспособност); предизвикателни цели или нещо, което не е правено по-рано (иновации).

         

21. Междуличностна информираност и емоционална интелигентност
Изразяване на високо ниво на чувствителност към и информираност за емоционалните нужди на себе си и другите.

         

22. Професионализъм

Демонстриране на висок стандарт на етика, стабилни професионални умения на практика, социална отговорност и стопанисване в общността.

         

23. Управление на репутацията
Проследяване на публични реакции за моето собствено поведение и становища и проверка на това, че те са точно отразени, например цялостно и добре планирано ежедневие, професионално присъствие в мрежа на Интернет; система за управление на контакти;
наблюдаване и коригирамне ако са неточни Интернет докладите за мен, членуване в медицинска организация, водеща роля в благотворителна организация (организации).

         

24. Общността и ориентация на общественото развитие
Възможност да се идентифицират и да се уеднаквят професионалните приоритети с нуждите и ценностите на общността, в насърчаването на общественото развитие.

         

25. Комуникативни умения
Комуникирате ефективно устно и писмено с широк кръг от хора в различни ситуации.

         

 


Речник за изграждане на дисциплината

Област на съдържание

Покриването на област на съдържанието

Компетенция

Покриване на компетенция



Ключови компетенции

Обучителни цели на дисциплината

Обучителни цели на модул

Модули

Методи на преподаване / учене

Процес на изграждане на курс на базата на компетенции

Натоварване на студента

Методи за оценяване

Една от 19 области, идентифицирани като "зоните на управление на съдържание на бизнеса" не е задължително за даден курс, но по-скоро съдържание, което трябва да се преподава някъде в програмата.

Покриването на област на съдържанието

означава, че преподавателят изрично представя, или очаква демонстрация на знания, умения, нагласи или ценности в рамките на 19 области на съдържание , идентифицирани от. Покриването на област на съдържанието включва:

(1) предоставяне на насоки за това как студентите могат да работят успешно, за да овладеят съдържанието на области и

(2) осигуряване на обратна връзка
и оценка на демонстрация на знания, умения, нагласи и ценности в рамките на съдържанието.


Ефективното прилагане на знания, умения, нагласи, и ценности, които са от съществено значение за изпълнение на специфични задачи или работа в сложни ситуации.
Професионалното направление идентифицира определен брой компетенции, които студентите, завършили програмата, трябва да са достигнали. Измерванията на постигането на компетентност , следва да се разглеждат като приблизителни.


Покриване на компетенция означава, че преподавателят изрично представя или очаква демонстрация на знания, умения, нагласи или ценности.
Покриването на компетенция включва:

(1) предоставяне на насоки за това как студентите могат да се представят успешно в области на компетентност, и

(2) осигуряване на обратна връзка и оценка в областта на демонстрирането на компетенции.


Основни понятия и идеи, които са от фундаментално значение за разбирането на дисциплините, обхванати в курсове или блокове на обучение. От студентите се очаква като минимум да запомнят и да могат да обясняват ключови концепции.


Знания, умения, нагласи или ценности, които се очакват да се усвоят от студентите до края на курса. Всяка дисциплина има за цел да
адресира знания, умения, отношение, или стойност, която се оценява по някое време по време на курса.

.

Кратко, ясни, конкретни изявления на какво студенти ще бъде в състояние да изпълняват след приключването на учебни дейности. Обучителните цели са посочени на ниво   модул или сесия на преподаване на учебен материал..
 
Логически блокове за преподаване на съдържанието и умения, които стоят като цяло и могат да бъдат представени отделно от друго съдържание в курса. Преподавателят преценява дали всички, някои или никои от материалите в курса могат да се обхванат в "модули."


Специфични действия за преподаване, които представляват доставка на съдържание или развитие на умения. Методите на обучение включват: лекции (с или без медийна подкрепа), четения, казуси, уеб-базирани модули, гост-лектори/комисии или други експерти, стратегически/консултантски проекти, дейности на екипа, рефлективно обучение (списания, самостоятелно/с колеги в партньорите и обратна връзка), дискусии в клас .

• Идентифициране областите, сесии / теми, основни понятия и цели на курса.
• Идентифициране на учебните цели и кръстосана препратка към компетенции на специалността.
• Организиране на преподаването на отделни единици (напр. модули / сесии /теми).
• Избор на методи на преподаване / изучаване, които са подходящи за уменията или съдържание.
• Избор методите за оценка, които специално измерват знания, умения, нагласи или ценности, идентифицирани в учебните цели.


Определяне на времето, което един студент трябва да посвети на курса. Изразено чрез кредитната система (
ECTS).
Всички курсове трябва да бъдат изградени, по начин определящ подходящи нива на усилие на студентите.

Методите, които оценяват усвояването на съдържанието от страна на студентите и придобиване на умения, нагласи или ценности. Един метод за оценка може да
оценява повече от една компетенция. Методите за оценка включват, но не се ограничават до тестване знания/умения преди /след, изпити, документи, списъци за проверка и наблюдение, преглед на проекта и обратна връзка, оценка на екипна ефективност, списания, портфолиа, самостоятелна оценка, партньорска оценка, участието в клас.

За контакти:

Проф д-р. Руслан Пенчев

Тел. 0899 189 741

Mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.