ДОБРИ АКАДЕМИЧНИ ПРАКТИКИ

В тази статия БКОНК публикува добрите академични практики на отделни висши училища с цел техният опит да бъде популяризиран. За улесняване на заинтересованите страни, в края на всяка статия е посочен адрес за контакти.

 

 

ОТЗИВ

от проф. д-р Манол Рибов - Председател на БКОНК

24.07.2013  г.

 

Проведената на 4 юни 2013 г. Юбилейнамеждународна научно-практическа конференция “Бизнесът – позитивната сила в обществото“, организирана от департамент „Бизнес администрация“ към Нов български университет беше едно от редките събития на 2013 г., предизвикало такъв голям интерес в научната общност и деловите кръгове на бизнеса.

Обстоятелството, че конференцията е юбилейна и с нея се чества 20-годишнината от създаването на първата в Република България магистърска програма „Бизнес администрация“ стана причина в докладите от пленарната сесия да бъде изяснена вътрешната логика на случилите се през годините исторически факти и събития, възприемани като непрекъснат процес на обновление и изменение, на отрицания и утвърждаване, на приемственост и промени.

От друга страна международният характер на конференцията даде възможност на докладчиците и участниците да дискутират световните тенденции в бизнеса и отражението им в общественото развитие, както и да разменят идеи за тяхното приложение в Република България. В този смисъл изнесените доклади се явяват аналитично и концептуално обобщение на съвременни практики и знания в областта на икономиката и развитието с акцент позитивното влияние на бизнеса върху обществото.

Актуалността на темата “Бизнесът – позитивна сила в обществото“ се обуславя от взаимната зависимост между „бизнеса“ и „обществото“. На макроравнище тази зависимост е толкова силна, че за степента на общественото развитие може да се съди по динамиката на средствата за производство, начинът на организация на бизнеса, способите на разпределение на богатствата, както и организацията на финансово-кредитната система.

От друга страна обществото активно влияе върху равитието на бизнеса, чрез определяне на законодателната база, механизмите на разпределение и преразпределение на произведения доход, стимулирането на едни и ограничаването на други производства, регулиране на външноикономическите отношения. Несъмнено своя отпечатък върху бизнеса дават и религията, историческото наследство, културата и моралът на дадено общество.

На микроравнище зависимостта между „бизнеса“ и „обществото“ се проявява най-вече чрез стремежа на всяка бизнес организация да максимизира печалбата от своята дейност. Обществото е приело, че при други равни условия, максимизирането на печалбата съответства на неговия интерес, доколкото по-високите приходи би следвало да са признак за висока конкурентоспособност. Тя от своя страна е символ на качествени стоки и услуги, произведени с най-малко разходи. Не винаги обаче се реализира този принцип. Заради преследването на максималната печалба не малко бизнес организации нарушават корпоративната етика, т.е. поведението им нанася вреди на бизнес партньорите, на куповачите и на цялото общество.

Както на макро, така и на микро равнище зависимостта между „бизнеса“ и „обществото“ се проявява под формата на множество връзки и отношения. По- конкретно става въпрос за вътрешни, външни, генетични, функционални, линейни, нелинейни непосредствени, опосредствени, статични, динамични и други връзки. Върху изследването на тези зависимости и механизмите за тяхното регулиране е фокусирано вниманието на немалко икономисти, психолози, социолози и други учени, занимаващи се с въпросите на икономическата теория, бизнес администрацията, управлението, иновациите, човешкия капитал, корпоративната социална отговорност и други направления и области на науката.

С провеждането на конференцията организаторите са си поставили за цел да анализират и обобщят широк кръг от проблеми на теорията и практиката, да очертаят протичащите процеси на обновление и да предложат адекватни на новите реалности модели на бизнеса, основаващи се на взаимодействието между културни нрави (традиции) и икономическа активност. Това се налага, тъй като в тази област трябва да се преодоляват множество натрупали се през годините неправилни постановки, да се търсят нови пътища и подходи за усъвършенстване на теорията и практиката на бизнеса.

Задачите, които се поставят за решаване с тази конференция е да се дефинират, а където е възможно и да се предложат решения на проблемите, породени от:

  1. Съвременните тенденции в развитието на обществото, свързани с използване на информационните и комуникационните технологии, демасовизирането на социалните и икономически процеси, високата заетост в сферата на услугите, непрекъснатия процес на квалификация в динамично променящия се свят, нарастването на социалната роля на индивида, глобализацията, икономическата и социална кохезия;
  2. Промените в бизнес мениджмънта и обучението, намерили израз в дългосрочните цели, стратегиите, политиките, ресурсите и фирмената структура, в широкото прилагане на формални и неформални програми за обучение и професионално развитие на служители от всички организационни нива, целящи придобиване на управленски умения и стилове за справяне с различни ситуации;
  3. Мениджмънта и лидерството, фокусирани в разллични области като краткосрочният поглед се противопоставя на дългосрочната перспектива, планирането и бюджетирането - на определянето на посоката на развитие, поддържането – на надграждането, администрирането – на новаторството, организирането и формирането на щат – на привличането на хора;
  4. Иновациите в туризма, осъществявани чрез проучване, проектиране, внедряване и реализация на нововъведения.

В конференцията са участвали преподаватели от висши учебни заведения, законодатели и висши служители, ръководители в търговски дружества и други организации, управители и аналитични специалисти, ангажирани в сферата на образованието, научноизследователската дейност и държавното управление, както и представители на браншовите организации. Специални гости на конференцията бяха:

-          посланик д-р Елена Кирчева, генерален секретар на Виенския икономически форум

-          г-жа Саша Безуханова – директор „Публична администрация“ в Хюлет Пакард за Централна и Източна Европа.

-          д-р Мара Дел Бладо – Университет на Урбино, департамент по „Икономика, социални и политически науки“ (Италия)

-          г-н Никола Стоянов – Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП)

-          г-н Алекс Първанов – Директор системни решения

-          г-н Евгени Каракановски – Маркетинг директор на „Мобилтел“ ЕАД

-          г-жа Невена Драгостинова – Връзки с обществеността в Германо-българска индустриално-търговска камара (ГБИТК)

С доклади и научни съощения в конференцията участваха представители на академичния състав на департаменти и катедри по „Мениджмънт“, „Икономика“ и „Туризъм“ на СУ „Св. Клиемт Охридски“, УНСС, НБУ, Икономически университет – Варна, СА „Д. Ценов“ – Свищов, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, Института по аграрна икономика, БАН и други научни организации.

На конференцията бяха изнесени 58 доклада. Тематично докладите са разделени в четири дискусионни панела, включващи пленарна сесия и три секции.

В пленарнарта сесия са намерили място встъпителното слово на ръководителя на Департамент „Бизнес администрация“ доц. д-р Кристиян Хаджиев и посланието до участниците в конференцията на бившия дългогодишен директор на МП „Бизнес администрация“ – доц. д-р Димитър Панайотов. По своята същност встъпителното слово на доц. Хаджиев представлява своеобразно приветствие към участниците в конференцията, в което е направен задълбочен преглед на миналото и настоящето на МП „Бизнес администрация“ и са определени насоките за нейното развитие в бъдеще, отразени в целите и задачите на проведената Юбилейна международна научно-практическа конференция. В посланието на доц. Панайотов са обоосновани тематичните направления на конференцията, свързани с коренното преустройство на бизнеса и обучението и придобиването от тях на нови характеристики, издигнати на равнището на съвременните идеи и теоретични концепции.

            В проведеното непосредствено след пленарната сесия заседание на секция I „Мениджмънт и лидерство“ са включени 33 доклада. Тематичният спектър на тези доклади е доста широк, но независимо от това, те се вместват в названието на секцията и отговарят на целите и задачите на конференцията. Засегнатите в тях въпроси ни дават основание да ги систематизираме в осем групи, както следва:

  1. Общотеоретични въпроси на икономиката
  2. Управление на организацията
  3. Маркетинг на организацията
  4. Икономика на организацията
  5. Екология и земеделие
  6. Транспорт и електроенергия
  7. Образование

Първата група доклади от секция I третира общотеоретични въпроси на икономиката. Изследвано е продуктово-ресурсното взаимодействие в икономиката и влиянито на устойчивото развитие за активизиране на иновациите. В отделен доклад се разглежда прагматичния модел на прехода към пазарна икономика. Засегнати са също така въпросите за движещите сили в глобализиращата се среда и особеностите на глобализацията в България. Специално внимание е отделено на мениджмънта на организационно равнище, в условия на икономика, основана на знанията. Разбира се, не е пренебрегнато и изследването на такива въпроси като управлението на пенсионните фондове.

Тематично втората група доклади се отнася за управлението на организацията. В тях се засягат въпроси, свързани с управлението на бизнес процесите, лидерството в новата парадигма, мениджърските аспекти в нематериалните активи и новите теории и инструменти за изследване на мотивацията. В тази група доклади са изследвани също въпроси, свързани с администрирането чрез компетенции и управлението на организациите в условия на нарастваща сложност. Обърнато е внимание на управлението чрез тотално качество, както и на предизвикателствата пред мениджмънта на продажбения процес в условията на криза. В отделни доклади са намерили място и въпросите, свързани с корпоративните социални инициативи и корпоративната социална отговорност .

Третата група доклади, засягат предимно въпроси за маркетинга на организацията. Изследвана е маркетинговата организация на фирмата, иновационните подходи в телемаркетинга и развитието на корпоративния ПР.

Следващата група доклади се отнасят за икономиката на организацията. Вниманието в тях е насочено към планирането, финансовата политика, финансовия риск, груповата ефективност на фона на вътрешногруповите противоречия.

В петата група доклади авторите фокусират своето внимание върху екологията и земеделието. По конкретно в тях се засягат въпросите за влиянието на глобализацията върху мениджмънта на земеделските стопанства, подхода за анализ на системата за еко-управление и държавната политика за опазване на околната среда.

Докладите в предпоследната шеста група третира въпроси, свързани с транспорта и електроенергията. В тях за изследвани „умните мрежи“ за пренос на електроенергия и енергийния сектор в железопътния транспорт. Специално внимание е отделено на ефективното управление на пристанищната инфраструктура и на спомагателните дейности в транспорта.

Последната седма група от доклади в Секция I„Мениджмънт и лидерство“ се отнася за образованието. Тя е представена с два доклада. В единият от тях са разгледани нагласите на студентите в Училището по мениджмънт за учене чрез мобилни технологии. Другият доклад се отнася за предимствата от използването на международните стандарти за качество от групата ISO в образованието.

Секция II „Иновациите в туризма“ се различава от секция I не само тематично, но и по броя на докладите. Тя е представена с 21 доклада с общ обем от 232 стандартни страници, компютърно набран текст. В тематично отношение тези доклади могат да бъдат обособени в седем групи както следва:

  1. Управление в туризма
  2. Маркетинг в туризма
  3. Иновации в туризма
  4. Конкурентоспособност в туризма
  5. Финансови и счетоводни инструменти в туризма
  6. Специфични форми на туризъм
  7. Транспорт и пътна инфраструктура

Първата група доклади се отнася до управлението в туризма. В тях са представени интегрираните системи за управление, стратегическото управление и управленското консултиране.

Втората група доклади са посветени на маркетинга и борсите в туризма. Те засягат въпросите, свързани с внедряването на нови продукти на туристическия пазар, участието на български туристически фирми на туристическите борси и туристическото поведение.

Третата група доклади отразава въпросите за иновациите в туризма. Реално погледнато това е групата с най-голям брой доклади в тази секция. В тях са изследвани въпросите, свързани с онлайн комуникациите, иновативната роля на естетизацията, европейските насоки за иновации, съвременните стратегии за управление на иновациите, иновационните модели и повишаването на конкурентоспособността и иновациите в СПА технологиите.

Със своите тематични особености се отличава и четвъртата група доклади . В тях се интерпретират въпросите за конкурентоспособността в туризма. Изследвано е състоянието и развитието на теоретичната мисъл за конкурентоспособността в хотелиерството и е представена хотелската политика за повишаване на конкурентоспособността.

Следващата група доклади се отнасят за финансовите и счетоводни инструменти в туризма. В тях е изследвано влиянието на франчайзинга върху международния туризъм и моделите за счетоводно отчитане на бартерните сделки с нетекущи материални активи .

Шестата група доклади засягат въпросите за специфичните форми на туризъм. По коннкретно имаме предвид културния екологичния и градския туризъм. Акцентът в тези доклади е поставен върху тенденциите в развитието на туризма, неговите нови измерения и глобална промяна в околната среда.

Последната седма група доклади ортазяват въпросите, свързани с транспорта и пътната инфраструктура. В тях е изследвано състоянието на транспорта в България и перспективите за неговото развитие, като е обърнато особено внимание на повишаването на качеството на транспортното обслужване чрез развитието на пътно-шосейната инфраструктура .

Секция III “Международно сътрудничество“ е представена само с два доклада, единият то които засяга въпросите за корпоративната социална отговорност на италианските семейни фирми, а другият се отнася за методите на измерване на устойчивото развитие).

Цялостната оценка на изнесените доклади ми дава основание да отбележа, че в преобладаващата си част, в тях се съдържат научно-приложни приноси, които могат да бъдат представени по следния начин:

  1. Разработен е специфичен категориален и терминологичен апарат, с който се задълбочава познанието в определени области на икономическата наука;
  2. Установено е действието на определени закономерности, които намират отражение върху сегашното състояние на икономиката и предопределят до голяма степен тенденциите в нейното развитие;
  3. Изведени са обобщения, които имат теоретично и методологическо значение за конкретни научни направления и близки до тях научни области;
  4. Приложени са конкретни решения на тясно формулирани задачи с непосредствена практическа приложимост;
  5. Формирани са изводи и препоръки за професионалната и управленски области на различни икономически дейности.

Докладите се отличават с ясно формулирана цел, задълбочени проучвания и полезни за науката и практиката изводи. Те са с добре структуриран езиков текст, с композиционна схема, осигуряваща необходимата архитектоника, характерна с определена разчлененост и организираност на текста. Стилът на авторите е ясен и недвусмислен. Логичната им мисъл допринася да се затвърди впечатление за доброто познаване от тях на изследваните проблеми.

Конференцията се проведе в условията на интензивен и засилен диалог. В нея бяха еднакво добре представени академичните среди, бизнеса, държавната администрация и браншовите организации. Участниците във форума демонстрираха засилена активност и повишен интерес. Създадената творческа обстановка стимулира специалистите в областта на бизнес администрацията и туризма да обсъдят актуални проблеми, да представят своя опит и да коментират въпроси от взаимен интерес.

Конференцията увеличи и разшири възможностите за лични контакти между представителите на бизнеса и преподавателите от висшите училища. В резултат на нейното провеждане бяха обменени академични практики в сферата на :

-          използването на съвременни подходи, иновативни решения и европейски стандарти при осъществяването на поетапни и качествени промени в основните университетски дейности;

-          широкото въвеждане на информационните и комуникационни технологии за постигане на по-висока ефективност на управлението в обучението и изследванията;

-          интегрирането на преподаването, обучението и изследванията на базата на решаването на конкретни задачи, свързани с развитието на висшето образование.

Обсъдените на конференцията доклади съдържат резултати, теоретични обобщения и решения на научни и научно-приложни проблеми, които съответстват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески ги развиват. Изнасянето на тези доклади на проведения научен форум породи оживени дебати, обменени бяха добри академични практики и се предложиха решения на някои от дискутираните проблеми.

                                             

 

 

 

 

 

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 

от проф.д-р Манол Рибов-БКОНК

10.06.2013 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 10.06.2013 г. обсъди необходимостта отново да фокусира вниманието на ръководствата на висшите училища върху реформата във висшето образование. В доклада са проучени възможностите за комбиниране на средното с висшето образование. Изтъкната е необходимостта от актуализиране на професионалните направления.Специално внимание е отделено на преструктурирането на учебните планове. Обоснована е нуждата от интегрирането на научното познание в учебното съдържание. Доказана е необходимостта от усъвършенстване на работата на първичните структурни звена. Аргументирано са представени ценностите и поведенческият модел на студентите. Не са пренебрегнати и проявите на неприемливо поведение на университетските преподаватели. Засегнати са и въпросите за интегрираните системи и по-специално за надграждането над базовата система за качеството на подсистемите за интелектуалния капитал, организационната култура, корпоративната социална отговорност и бизнес интелигентните системи. В заключителната част на публикацията са посочени и някои от тенденциите в развитието на висшето образование.

Постоянно нарастващата роля на образованието е една от важните закономерности на XXIвек. В дълбоката си същност просперитетът на икономиката и развитието на образованието са неделими един от друг компоненти. Тази истина, потвърдена от досегашния опит на развитите в икономическо отношение страни, придобива особена актуалност в условията на изострена конкуренция, когато надпреварата при осъществяване на идеи в различните сфери на живота на хората, е средата, която осигурява свободата на икономическите действия и създава възможност за компромиси при разрешаването на противоречията между отделните частни интереси.

Когато се поставя въпросът за необходимостта от усъвършенстване на висшето образование, не трябва да се подценява обстоятелството, че в тази област по принцип са заложени големи възможности за постигането на значими резултати. По начало всички въпроси на образователната сфера съдържат такива възможности, защото акумулират изключително ценна информация, която има широко въздействие. Известно е, че в исторически аспект образованието е един от най-мощните фактори за развитието на човека и напредъка на обществото. Големият въпрос е как да се използва този фактор, как съдържащата се в него полезна информация да се превръща в средство за въздействие върху човека и обществото.

Не е тайна, че въпросите за усъвършенстването на висшето образование с доста голяма настойчивост, а в някои случаи и в определена припряност, се разработват все по-интензивно. Заедно с това става все по-очевидно, че върху основата на традиционните решения и методи не може да се постигне качествен скок в подготовката на специалисти с висше образование, че и в тази област назряват принципно нови проблеми със стратегическо значение за настоящето и бъдещето на образованието, на неговото въздействие върху човека, че и тук са нужни нови виждания, нови постановки, нарушаващи редица вкоренени в теорията и практиката представи.

Комбиниране на средното с висшето образование

Едно от тези нови виждания се отнася до съчетаване на средното с висшето образование. Същественото за него е, че се основава на търсенето и намирането на такива системни характеристики, които водят до съвместяване на различните образователно-квалификационни степени. От позициите на този подход, от висшите училища се изисква паралелно с бакалавърската и магистърската степен да се осигурява и обучение за придобиване на професионално образование /professional training option/. Задачата е да бъдат изградени в тях „центрове на професионална подготовка”, обучението, в които ще се извършва срещу заплащане. В случая става въпрос за краткосрочно обучение, което ще обхваща широк спектър от атрактивни професии, представляващи интерес за студенти от всички професионални направления. Придобивайки тази квалификация, студентите ще имат възможност да упражняват по време на следването си квалифицирана работа, която би могла да подпомогне тяхната издръжка. Същата квалифицирана работа те биха могли да продължат да упражняват и след завършване на висшето си образование до намиране на подходяща работа по специалността.

По примера на водещи университети в света /Харвард, Станфорд, Йейл, Принстън/, висшите училища биха могли да осъществят затворен цикъл на обучение /closed education cycle/, включващ подходящи форми на интегриране със средното образование. Опитът на тези университети потвърждава добре известния факт, че подготовката на конкурентоспособни специалисти с висше образование зависи в много голяма степен от нивото на подготовка на приетите в университета кандидат-студенти. Оттук е и вниманието, което следва да се отделя на профилираните и професионални гимназии, осигуряващи до 80% от студентите в някои от специалностите във висшите училища. Това изисква висшите училища да окажат методическа помощ на средните училища, осигуряващи основния контингент от кандидат-студенти. Освен това, те могат да предлагат и образователни пакети, включващи дисциплини от учебния план на висшето училище, оценките за които в средните училища при определени условия могат да бъдат признавани и във висшето училище. Спрямо тези образователни структури, висшите училища следва да провеждат политика на партньорство, с реализирането както на икономическата, така и на институционалната страна на взаимоотношенията.

Друга сфера на проявление на приложението на разглеждания подход е създаването от висшите училища със стопанските субекти на стратегически алианси. Целта на изграждането на този вид сдружения с нестопанска цел е да се осигури реализацията на студентите в практиката и научно обслужване на стопанските субекти. По своята същност това е неперсонифицирано гражданско дружество, свързано с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел, т.е. извършване на съвместна дейност. Този тип неперсонифицирани дружества се регламентира от чл. 357 – 364 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Страни по договора за създаване на дружеството са висшето училище и работодателските организации от частния и публичния сектор.

Към казаното ще добавим, че висшето училище, като страна по договора, осигурява образователни услуги и научно обслужване на работодателските организации. Образователните услуги се изразяват в организиране наразлични форми на обучение на служителите от работодателските организации. Научното обслужване се осъществява под формата на консултации, проучвания и научни изследвания, програмно осигуряване, създаване на нови или усъвършенствани технологии, системи за управление, методики, стандарти и т.н.

Другата страна по договора – работодателските организации, осигуряват подходящи условия за провеждане на учебни практики и стажове за студенти, а след дипломирането им, при възможност, и наемане на работа.

В договора за създаване на дружеството се определят съдружниците, наименование на дружеството, предметът му на дейност, срокът на неговото съществуване, начинът на вземане на решения, размерът на дяловете на съдружниците управлението на дружеството и разпределението на печалбата и загубите.

Налага се още да уточним, че за уреждане на взаимоотношенията на висшите училища с професионалните и профилирани средни училища също се създава дружество по ЗЗД (чл. 357 – 364). В този случай, висшето училище подпомага обучението в партньорските средни училища, а те от своя страна мотивират учениците с висок успех да кандидатстват в тези висши училища. Освен това, висшето училище, като страна по договора, би могло да допуска подбрани ученици да посещават лекции и упражнения на негови преподаватели, да подпомага възприемането на ценностната му система, като съдейства за провеждането на съвместни културни, спортни и развлекателни мероприятия, да осигурява безвъзмездно единични бройки от университетски издания на учебници и учебни помагала за училищните библиотеки.

Това са само някои от възможните задължения на страните по договора за неперсонифицираното гражданско дружество. Даваме си сметка, че неговото прилагане при създаването на стратегическите алианси и сдруженията с професионалните и профилираните средни училища е още в самото начало. Въпросите за изграждането, обаче, на тези структури се поставят все по-настойчиво и решаването им изисква по-пълно да се използва потенциала не само на академичните общности, но и на работодателите, а защо не и на средните училища.

Актуализиране на професионалните направления

Задачите, които на сегашния етап се поставят в областта на висшето образование, могат успешно да се решат само на основата на своевременната актуализация на професионалните направления, по които се обучават студентите. Висшите училища са изправени пред съвършено други реалности и обществени потребности, които налагат разкриването на нови и закриването на традиционни специалности, интересът към които е силно намалял. Очевидно е, че образователният продукт на висшите училища не прави изключение от останалите продукти на труда. А това означава, че предлаганото от тях обучение по различни специалности също има своя жизнен цикъл и подобно на биологичните цикли преминава през растеж и упадък. По-конкретно става въпрос за онези специалности, които се отличават с рязкото спадане на търсенето и отлив на студенти, породено от новите технологии и социални тенденции. Те рано или късно трябва да бъдат изведени от учебния процес, като се положат усилия преподавателският състав да бъде пренасочен към нови перспективни мултидисциплинарни специалности. Такава специалност е например „Мениджмънт на развлекателната индустрия”, която дава възможност да бъдат привлечени преподаватели от различни области на висшето образование и по-конкретно от социалните, стопанските и правните науки, изкуствата, информатиката и техническите науки.

Тази специалност има голямо бъдеще, тъй като отразява трайни световни тенденции. Става въпрос за масовото разрастване на обслужващите дейности в напредналите икономики, а и не само в тях. В тези икономики делът на материалното производство в брутния вътрешен продукт е спаднал на 20 %. Такъв е този процент и в заетостта. Услугите днес съставляват 80 % от принадения продукт в Европа, Япония и САЩ, като от тях близо 20 % принадлежат на игралната и развлекателната индустрия. В България те съставляват 50 % от брутния вътрешен продукт, като средният темп на нарастване на брутната добавена стойност в сектора на услугите изпреварва темпа на нарастване в материалното производство с 2,5 %. Делът на игралната и развлекателната индустрия в общия обем на услугите е 12,8 %. Човек може да добие реална представа за мащабите на тази индустрия, запознавайки се с календара на развлекателните събития, включващи карнавали, фестивали, конкурси, спектакли на открито и др.

Привличането на огромни средства в развлекателната индустрия и главоломното нарастване на броя на развлекателните центрове се обяснява преди всичко с увеличаващата се средна класа в Европа, САЩ и Азия, където този процес се развива ускорено. Търсят се предимно ръководители и приложни специалисти с контролни функции. Такава е ситуацията и в България с тази разлика, че дефицитът на кадри тук е по-малък, тъй като тези процеси са още в началния си стадий.

Обновяването на специалностите в професионалните направления на висшето училище е необходимо условие за усъвършенстване на неговата образователна дейност, но тази дейност не е само консуматор на постиженията на науката, самата тя трябва да се преустрои коренно, да придобие нови характеристики, да се издигне до равнището на съвременните идеи и теоретични концепции. Остане ли такава, каквато е сега, тя няма да е в състояние да въплъти в образователната си политика теоретичния потенциал на съвременния модел на висшето образование, насочен към потребностите на обществото.

Усъвършенстване на квалификационните характеристики

На фона на очевидните факти от миналото не бива да се пренебрегват и процесите, които сега протичат на пазара на образователни продукти. Свидетели сме на ситуация, в която предлагането на образователни продукти надвишава тяхното търсене и това е добре, тъй като би следвало да доведе до подобряване на тяхното качество. При нас обаче се констатират и други явления.

Намаляването на броя на абитуриентите и по-лошото им представяне на конкурсните изпити принуди някои висши училища да търсят начини за привличане на повече кандидат студенти, като предлагат все по-облекчен режим на прием. Това донякъде стана причина в абсолвентските среди да се оформи контингент от кандидат студенти, които се интересуват не толкова от това какво ще научат, а къде биха могли най-лесно да бъдат приети за студенти.

От друга страна, естеството на реализация на образователния продукт не дава възможност той да бъде контролиран със средствата на държавния контрол на пазара на труда. Него би могъл да го контролира единствено работодателят, осъществяващ входящ контрол чрез интервюто за работа и последващ контрол в трудовия процес. Наличието обаче на дефицит на работна ръка в отделни сектори от икономиката стана причина изискванията и при този контрол да бъдат занижени. За да намерят решение на проблема, работодателите са принудени сами да организират обучението, за да отстранят отчасти пропуските, допуснати при подготовката на тези специалисти. Това обаче са епизодични случаи. Определящата тенденция е изострящата се конкуренция на пазара на труда, която принуждава висшите училища непрекъснато на усъвършенстват своята образователна, изследователска и управленска дейност. В България вече има елитни висши училища с завидно равнище на преподавателския състав и материално-техническата база. За съжаление техният опит малко се познава. А той би следвало да бъде изучаван, осмислян и използван.

Радикалният изход от така създадената ситуация би следвало да се търси в по-нататъшното усъвършенстване на учебната документация. Визползваните сега квалификационнихарактеристики за съответното професионално направление или специалност не са посочени предвидените по НКИД - 2010 икономически дейности и определените по НКПД - 2011 професии и длъжности, за които се подготвят специалистите с висше образование. Това е базова информация, въз основа на която се разработват изискванията към трудовите дейности (задачи) и професионалните компетенции, които трябва да притежават специалистите, завършили висше образование от съответното професионално направление или специалност. Във връзка с това е необходимо да се утвърди като норма, като първостепенно изискване във висшето образование, включването на дисциплини в учебните планове да става чрез задълбочен анализ на основните, подготвителните и заключителните трудови дейности, които е длъжен да извършва специалиста.

Аналогично решение трябва да се търси и на въпроса за учебните програми. При тяхното разработване е необходимо да се използва информацията за изискванията към знанията и уменията, включени в професионалните компетенции, които трябва да притежава специалиста, дипломиран по съответното професионално направление или специалност.

Разработването на учебните планове и програми въз основа на изискванията за икономическите дейности и професионални компетенции дава възможност да бъде усъвършенстван контрола на изпитните процедури. Този контрол се организира от университетска комисия и обхваща изготвянето на конспектите за семестриалните и държавните изпити и самото провеждане на тези изпити. Конспектите се проверяват за степента на съответствие на съдържащите се в тях въпроси с изискванията на трудовите дейности (задачи) и професионалните компетенции, които трябва да притежава специалиста по дадена учебна дисциплина или за целия курс на обучение. Самото провеждане на контрола се осъществява извадково чрез проверка на 3 % от писмените работи на студентите, но не по-малко от 2 оценени работи от титуляра на дисциплината или комисията, провеждаща изпита. Този контрол се извършва веднъж на три години. При него като база за сравнение се използват изискванията за трудовите дейности и професионалните компетенции, които се предполага, че притежава, специалистът, подготвен по съответната дисциплина или учебен курс. Проверката на работата се осъществява от външни хабилитирани преподаватели от други висши училища (outside/foreign estimation), каквато е и практиката на университетите в Харвард, Принстън, Йеил, Комумбийския и Пенсилванския университет.

Посочването в квалификационните характеристики на ключовите професии и длъжности улеснява диалога междувисшето училище, студентите работодателите. Налага се обаче да се внесат известни подобрения впроучванията, провеждани от висшите учили ща замнението на студентите и работодателите относно качеството на обучението. Събираната чрез тези проучвания информация е ограничена и неточна. Не всички изследвани студенти имат нужните познания за съвременните изисквания към учебната документация, методите на преподаване и системите за оценка на знанията и уменията. Понякога те са склонни да деформират тази информация под влияние на формираното у тях негативно отношение към даден преподавател. Това именно налага допълването на тази информация с резултатите от друго проучване, включващо информация за знанията и уменията на студентите да прилагат към обекта и предмета на изучаваната от тях учебна дисциплина анализа, синтеза, индукцията, дедукцията, аналогията, хипотезирането и други методи за научни изследвания. По този начин освен мнението на студентите за учебния процес се определя и резултата от участието им в този процес (results of participation training).Използваните в случая анкетни форми са унифицирани и се прилагат за всички преподавани дисциплини въввисшето училище.

Такова или приблизително такова е и състоянието на проучванията, провежданис работодателите. В анкетите, които им се предоставят, те трябва да оценят подготовката на своите служители, завършили висшето училище, провеждащо проучването. Здравата логика подсказва, че тази оценка ще бъде добра, тъй като засяга авторитета на техни служители и в известна степен е свързана с престижа на работодателя. Като правило тя се съпътства с препоръка за по-голяма практическа насоченост на обучението. Казаното дава достатъчно основание, за да се търсят пътища за повишаване ефективността на тези проучвания, а това означава да се промени структурата и обхвата на осигуряваната от работодателите информация. Тя би следвало да съдържа данни за развитието на стопанската и пазарната конюнктура и произтичащите от това изменения на пазара на труда. Това ще даде възможност да се установят тенденциите в търсенето на специалисти със съответните професионални компетенции. Въз основа на тази информация висшето училище ще бъде в състояние периодично да извършва актуализация на учебните си планове и програми.

Преструктуриране на учебните планове

Подготовката на специалисти с висше образование в условия на неопределеност и бързо променящ се свят изисква да се обърне много по-голямо внимание на учебните планове. В системата на висшето училище учебният план трябва да бъде един от най-съществените фактори на саморегулация на тази система.

Не е нужно да доказваме очевидната истина, че отлично подготвеният академичен състав, превъзходната материална база, доброто информационно осигуряване и всичко останало, от което зависи конкурентоспособността на висшето образование, се обезсмисля от провеждане на обучението по учебен план, в който са намерили място неадекватни на специалността дисциплини с нарушени пропорции между фундаменталните и специалните дисциплини.

Логиката на съвременното развитие поставя нови проблеми. Силното развитие на интегративните и синтетичните тенденции води до изграждането на мощни системни формации в познавателната и практическата дейност на човека, свързани със задълбочаване на знанията в учебните планове чрез тяхното стесняване и минимизиране в учебните дисциплини. Колкото повече се разширява кръгът на интегрираните знания, толкова повече се уплътнява знанието и неговия понятиен и методологически апарат. В резултат на това се формират силно синтезирани знания с голям обхват на приложимост при решаване на различни теоретични и практически задачи. Тази тенденция изисква интегриране в учебните планове на фундаменталните, специалните общонаучни и специалните частнонаучни дисциплини, като съотношението между тях, според образователните степени, в проценти е 50/30/20 за ОКС „Бакалавър”, 20/30/50 за ОКС „Магистър” и 10/20/70 за ОКС „Доктор”. При това, тук диспропорцията между фундаменталните, специалните-общонаучни и специалните-частнонаучни дисциплини може да се отрази сериозно върху качеството на плана.

Другото не по-малко важно изискване за усъвършенстване на учебните планове се отнася до насочването на включените в тях дисциплини към кардинални проблеми, свързани с новите технологии, иновациите, ефективността, качеството и т.н. Накратко казано, към проблеми и задачи, знанията за които повишават конкурентоспособността на подготвяните специалисти. Това изискване, обаче, не бива да се свежда само до създаването по тези проблеми на едни или други дисциплини или магистърски програми. Въпросът е при наличието на възможност, те да бъдат включени във всяка една от изучаваните дисциплини. По този начин се създадат условия за постигане на интегрален ефект от обучението. Разбира се, възможностите за постигането на такъв ефект следва да се търсят и в изучаването и прилагането на научни принципи, закони, понятия, теории, хипотези от една научна област в друга научна област и на тази основа да се реализира интегрален ефект.

Третото изискване е свързано с интегрирането в плана на учебната и научно-изследователската дейност. Същността на това изискване е сериозно да се измени учебният план като са включат в него дисциплини, а в учебните програми - теми, посветени на креативните техники и на научните изследвания. Тук става въпрос за нови знания, без които не е възможно да се достигне до оригинални идеи, както и на методи чрез които се възпроизвеждат достигнатите научни резултати за решаване на познавателни и практически задачи. Имаме предвид методи за избор на теми и формулиране на изследователски задачи, за теоретични и експериментални изследвания, за анализ и оформяне на резултати от тези изследвания, за тяхното внедряване и постигане на ефективност.

Към всичко това ще добавим и изискването в учебните програми да намерят място научните области и задачи, върху които работят преподавателите, титуляри на учебни дисциплини, като тематично те би следвало да съответстват на обекта и предмета на дисциплината. При това, в учебната програма трябва да бъдат определени и организационните форми за научна работа на студентите по посочените изследователски задачи.

От значение е също така постигането на поставените цели за конкурентоспособността, ефективността и практическата реализация на подготвените специалисти да става с възможно най-икономични средства и ресурси. В съвременните условия висшето образование се възприема като важна икономическа дейност за обучение и създаване на знания, която поглъща огромни средства. За обществото не е безразлично какви резултати дава тази дейност при вложените средства за нейното развитие. Ето защо неговата рентабилност е възможна, когато тя се развива икономично.

Прилагането на интегралния подход в разработването на учебните планове осигурява висока адаптивност на подготвените специалисти, умения и способност те бързо да се приспособяват към изменящите се условия, да се преквалифицират, да усвояват и прилагат нови методи и методики. Широката специализация, съчетана с голяма компетентност и професионална вещина в дадена област, позволява на специалистите по-умело и бързо да използват знанията в различни области, да адаптират теоретическите и технологическите решения в нови производствени условия, да търсят възможности за приложения на съпътстващи решения.

Интегриране на научното познание в учебното съдържание

Задачата да се реорганизира учебното съдържание не означава стремеж да се разширява още повече обхватът на учебния материал или пък да се подценява в каквато и да е степен специалната професионална подготовка. До това би се стигнало, ако не се отчетат новите тенденции и процеси в съвременното познание, които днес са доминиращи.

В миналото ограниченото познание за предмета на учебните дисциплини е станало причина той да бъде изучаван диференцирано, тоест повече или по-малко детайлно, но без да се прониква във вътрешната му структура. Изследвани са били отделните съставни части на предмета на дисциплината, но не и взаимното влияние и връзките им с външната и вътрешна среда. Този подход се отличава с декомпозиция на изучаваните фрагменти на действителността и намира израз в диференциацията на научното познание, което в една или друга степен забавя неговото развитие. Независимо от тази констатация диференцираният подход продължава да се прилага и сега, което проличава от тематичното структуриране на немалка част от учебниците във висшите училища. Обикновено те са съставени от въвеждаща и заключителна рубрика и от по-голям или по-малък брой рубрики за основното съдържание. Във въвеждащата рубрика авторите най-често изясняват обекта, предмета, методите и принципите на дадената дисциплина. В следващите рубрики се разглеждат частни въпроси на предмета на учебната дисциплина, за да се стигне до заключителната рубрика, в която се правят обобщени констатации и изводи. Липсата обаче в тези учебници на встъпителна рубрика, представляваща предмета на дисциплината като цялостна система предопределя като резултат едностранчивостта на учебното съдържание.

Продължително време това фрагментиране на природата, обществото и мисленето е създавало бариери, които са разединявали учебните дисциплини, задържали са тяхното прогресивно развитие, но заедно с това е създавало обективни предпоставки за сближаване на научното знание. Периодът обаче на господство на диференциация на научното знание не е бил безплоден. Натрупан е бил значителен материал, а това е обусловило възможността и необходимостта от задълбочено изучаване на предмета на тези дисциплини. Фрагментите на заобикалящата действителност постепенно започнали да се изучават общо като е имало стремеж да се проникне във вътрешните им закономерности, да се изяснят явленията и процесите на тяхното изменение и развитие, а също и проявлението на връзките между съставните им части. Така възникват наченките на нова противоположна тенденция, известна под наименованието интегриране. С течение на времето проявлението на тези тенденции нараства с бързи темпове, тъй като взаимодействието между науките и включените в тях учебни дисциплини е част от универсалното взаимодействие, което обуславя всеобщата връзка на всички предмети и явления като основна закономерност на съществуването на света.

Натрупването на информация в историческото развитие на дадена учебна дисциплина определя нейното конкретно състояние и възможности за установяване на нови връзки с други учебни дисциплини. Това подсказва, че взаимодействието между науките ще се определя от състоянието на отделните дисциплини в тяхното историческо развитие. Особеното в случая е, че взаимодействието в науката се определя, от една страна, от степента на развитие на естествените, обществените и технически науки, а от друга, от характера и обема на социалните функции на науката и превръщането й в универсална социалнопреобразуваща сила, която определя динамиката на осъществяване на нововъведения в обществото. Съществуването на приемственост в научното знание и в историческото развитие на учебните дисциплини показва важността на историческите аспекти в анализа на проблема на взаимодействието между обществените, естествените и техническите науки.

Интегрираното разглеждане на предмета на учебните дисциплини става необходимо условие за познаването и практическата дейност. Но докато при диференцирания подход изходно начало е разчленяването на фрагментите на действителността, то при интегрирания подход това е събиране на разчлененото цяло, търсенето и установяването на такива характеристики, които водят до синтез на частите.

Приложението на интегрирания подход в тематичното структуриране на учебниците във висшите училища поставя като задължително условие встъпителната рубрика да съдържа въпроси, интерпретиращи предмета на учебната дисциплина с неговите съставни части като подсистеми на една цялостна система със своите връзки, зависимости и влияния от външната и вътрешна среда. Това ще даде възможност в следващите рубрики на учебника, съставните части на предмета на учебната дисциплина, да бъдат разглеждани в контекста на цялостната система. Казано по друг начин, не сами за себе си, а с отчитане на връзките и зависимостите с останалите съставни части и системата като цяло.

Пътят за ефективна реорганизация на учебното съдържание преминава не през непрекъснатото разширяване на обема на информацията, не през механичното прибавяне на нов учебен материал, а през преустройството на това съдържание в съответствие с новите тенденции и процеси в съвременното познание. Това е преди всичко тенденцията към интеграция на различните научни знания и дисциплини, в резултат на която се формират нови понятия, нови теории, нови подходи. Днес сме свидетели на интегриране на различни науки, между които по-рано е отсъствало или почти е отсъствало под някаква форма взаимодействие. Такъв процес се осъществява не само на фундаменталните, но и на професионалните знания. Днес все по-голямо значение започват да придобиват интегрално изградените учебни дисциплини, които осигуряват широка професионална подготовка, а това означава възможност както за мобилност, така и за по-дълбоко овладяване на конкретната професионална специализация.

Опитът показва, че правилното разбиране на явленията и процесите в обективната действителност е възможно само при тяхното изследване във взаимодействие, взаимовръзка и взаимозависимост. Сега това изискване често се нарушава. Разглеждат се отделни процеси и явления с характерните им признаци и елементарни връзки, без да се изследват техните връзки, отношения и изменения, които настъпват при прехода им от едно качествено състояние в друго. При разглеждането даже на един отделно взет процес или явление се установява, че във всеки промеждутък от време той притежава множество връзки и отношения. Констатират се вътрешни и външни, съществени и несъществени, генетични и функционални, краткотрайни и дълготрайни, линейни и нелинейни, непосредствени и опосредствани, преки и обратни, положителни и отрицателни, статични, динамични и други видове връзки.

Не е нужно да се доказва, че тези връзки трябва да бъдат осмислени и обосновани теоретически в предмета на учебните дисциплини. Това, разбира се, не би могло да стане, ако неговите съставни части не бъдат изследвани от позициите на интегрирания подход, като подсистеми на една цялостна система. И ако частта и цялото са вътрешно свързани, не можем да очакваме истинска и трайна научност там, където тази връзка е нарушена, тоест при явен дисонанс в учебниците за съответната дисциплина.

Понастоящем образователната система прилага учебно съдържание, съобразено преди всичко с традиционната дисциплина структура на научното познание. И тъй като обемът на научната информация непрекъснато расте, досегашното образование започва да се затруднява при осигуряването на нормалното усвояване на учебния материал. Свидетели сме на информационен взрив, проявяващ се в съдържанието на научните знания, в количествените параметри на тези знания и в носителите на научна информация. Такива са измеренията на информационния взрив, с който се сблъсква и ученият, и потребителят на знания. Неслучайно той предизвиква основателна тревога за това ще съумеят ли хората разумно да използват постиженията на науката.

Този процес е в основата на една фундаментална закономерност в еволюцията на научното знание. Установено е, че с обогатяването на науката все повече се налага необходимостта тези знания да се изграждат интегрирано в системи с относително малък информационен пълнеж. Опорна точка в случая би могла да бъде постановката за минимизация на информацията във всяка развиваща се система от знания, каквато е и учебната дисциплина. Последователното съобразяване с тази постановка ни води до извода, че в сложния свят на науката и образованието може да се съхрани и да има бъдеще само система, която постоянно намалява своята информационна натовареност.

Мисловните конструкции, в които се осъществява синтезът на знанията са понятията, категориите, теориите, научните области и направления. Всяко едно от тях има свое място и свое реално значение както в научното познание, така и в образованието. Към това ще добавим, че проблемът за интензификацията на учебното съдържание си остава проблем дори тогава, когато цялото това съдържание бъде изградено върху основата на посочените мисловни конструкции. Трудностите произтичат от това, че на самите синтетични конструкции също е присъща способността да се множат, при това много по-бързо и с твърде разнообразни черти, което затруднява тяхното систематизиране. Аналогична е ситуацията и в областта на методите на научното познание. Много от тях, които днес се представят като интегрирано изградени в близкото бъдеще ще бъдат част от методи от по-висш ранг.

Очевидно е, че въпросите на висшето образование не биха могли да се решат, ако при тях се процедира по правилото „от всяка мисловна конструкция по малко“. Решаващо в случая ще бъде разкриването на онези пестеливи изразни форми, в които се концентрира богатството на научната информация, съдържащо се в самите синтетични феномени.

Изтъкнатото съображение ни навежда на мисълта, че такава форма са научните принципи. Именно в тях се концентрират понятията, категориите и законите. С оглед на това изучаването на основните принципи редуцира знанията и позволява безпроблемно да се усвояват научни области, без да се повтаря цялото съдържание на тези науки. Изучаването на научните принципи създава условия за нов подход и при усвояването на научните методи. Причината е, че научният принцип, приведен в действие се превръща в научен подход. Действителният проблем по-нататък е да се изолират водещи принципи на равнището на отделните дисциплини, науки, групи от науки и всички науки.

В съвременните условия все по-голямо значение придобиват общонаучните принципи, които е прието да се наричат трасдисциплинарни. Успешното прилагане на тези принципи ще доведе до качествени промени във висшето образование. Постигнатият от това резултат не се свежда само до това, че се съкращава обемът на учебния материал. Изучаването на трансдисциплинарните принципи позволява да се вникне в универсалните връзки и закономерности на света, и което е особено важно да се развива мащабно и глобално виждане за него.

Подобряване работата на първичните структурни звена

От друга страна, и най-добрият учебен план, колкото и той да е съобразен с изискването на интегрирания подход, не може да гарантира получаването на желания резултат, ако се нарушават изискванията на организацията и управлението на учебния процес. Този проблем е свързан с все по-голямото оскъпяване на висшето образование, със сложността на учебния процес, криещ винаги изненади и рискове. Поради това, сега все по-често се обсъжда въпросът за рационализиране работата на първичните звена във висшите училища. Истинската причина, обаче, за поставянето на този въпрос е необходимостта от развитието на творческия потенциал на студентите и на способността им да се реализират в една или друга дейност. Изумителните постижения на научната и културната мисъл днес правят все по-належаща задачата висшето образование решително да се ориентира към подготовка, която не само и не просто осигурява знания, но и формира и развива способност за творческо мислене, за самостоятелно усвояване на нови знания. Може да се каже, че конкурентоспособно образование е това, което научава студентите сами да се образоват, сами да развиват своя творчески потенциал, сами да използват този потенциал по най-резултатния начин.

За да бъде изпълнена тази задача, е нужен безусловен отказ от стереотипа академичният състав в първичното звено да се ограничава само в осъществяване на обичайните дейности, свързани с изпълнението на предвидения по норматив хорариум за аудиторна заетост, отчитане на резултати от научни изследвания и публикации, както и участие в научни форуми. Наред с отразяването на тези дейности в индивидуалните планове и особено в учебните програми би следвало да намерят отражение конкретни ангажименти на научно-преподавателския състав за формиране и развитие на творческото мислене в студентите. Съществено за него е, че разкрива невидими за дескриптивното мислене факти, явления и процеси, техните връзки и зависимости, развитието им в по-близка и по-далечна перспектива, ползите и негативите от проявлението им в различни фрагменти от действителността. Става въпрос за прилагането на цялата гама от диалогови, аналитични, интуитивни и морфологични методи на обучение, за възлагането на аудиторни и извънаудиторни творчески задачи, за осъществяване на текущ контрол за усвояване на знанията.

При определяне на комплекса от качества, които са нужни на специалистите с висше образование, е необходимо да се вземе под внимание и тяхната способност за творческо мислене, за творческо търсене, за творческа работа. Не бива да се задоволяваме с тривиалното мислене на студентите. Оттук идва и разликата в характерите и способностите. Мисълта е това, което създава човека, или по-точно казано – управлява материята. Студентите трябва да са в състояние да изменят действителността, а това означава да притежават умения да боравят с методите на познавателната и практическата дейност. Чрез тези методи подготвяните специалисти придобиват способността да мислят самостоятелно и да се ориентират самостоятелно, когато животът ги поставя в нова трудова и житейска ситуация.

Очевидно е, че усвояването на посочените умения от студентите не биха могли да се постигнат в рамките на обичайните ангажименти на научно-преподавателския състав. Необходимо е преди всичко да се утвърдят творчески организационни форми за работа със студентите, чрез които те да придобият умения не само да се ориентират самостоятелно в знанията, но и сами да разкриват своите способности, сами да разгръщат потенциалните си възможности. Такава форма са творческите групи от студенти, участващи в изпълнението на научно-изследователски задачи, изнасянето на доклади на студентски научни конференции и извършването на презентации на трудови борси. В тази връзка е необходимо да се предвидят средства за отпечатване на сборници с доклади от конференциите и на сборници със CV–та на студентите, предназначени за потенциалните им работодатели, посетили организираните от висшите училища трудови борси.

Обсъжданите творчески групи следва да бъдат създавани още през първата година на обучение и да продължават да функционират през следващите години, като разработваните от студентите теми, първоначално са свързани с изучаваните от тях фундаментални дисциплини, а в последствие със специалните общонаучни и частнонаучни дисциплини. На тази принципна основа е необходимо да се определят и ръководителите на творческите групи, които са титуляри на някои от посочените дисциплини.

Добре би било, студентите, участващи в творческите групи, да притежават известни умения в академичните комуникации. Това впрочем се отнася и за останалите студенти. Впечатленията, които имаме от курсовите работи, есетата и магистърските тези, показват недвусмислено, че те трябва още в първи курс да опреснят познанията си по правописните норми и правила и да овладеят жанровете на писаната академична комуникация. Този въпрос има отношение и към подготвяните от тях доклади и презентации за участието им в конференциите и мероприятията, свързани с трудовите борси.

Не по-малко внимание заслужава организирането, в рамките на „дните на кариерата”, на трудови борси, където студентите установяват непосредствен контакт с потенциалните си работодатели. И тук трябва да се излезе от шаблона, като предназначението на тези борси не се ограничава само до осигуряване на професионална реализация на студентите, а чрез паралелно организиране на симпозиуми, изложби, видеофилми и презентации на резултати от научно-изследователската работа на преподаватели и студенти, да се демонстрират възможностите на висшето училище в областта на научните изследвания. По презумпция в него работят съвместно представители на различни науки, които могат да обхванат целия цикъл – от фундаменталното решение, до разработката, а често и внедряването. Всичко това дава възможност във висшето училище, от една страна, да се провеждат на широка основа комплексни, многопрофилни, интердисциплинарни изследвания със затваряне на цикъла и, от друга страна, да се организира по-резултатно и ускорено разпространяването на знания в различни области, за което решаваща е преди всичко подготовката на специалисти по отделните професионални направления.

Без да се подценява направеното, може да се каже, че висшите училища още не са постигнали завидни резултати в развитието на творческото мислене на студентите. Постигането на такива резултати изисква да се внасят не просто едни или други корекции, а основно да се подобри и усъвършенства подготовката на специалисти с висше образование. В тази връзка се обръща сериозно внимание на разработването на нормативен теоретичен модел за тези специалисти, съдържащ изисквания за задълбочено познаване на фундаменталните и профилиращите науки, за формиране на потребност от постоянно обогатяване и обновление на знанията, за притежание на максимално развити творчески способности, за владеене на методологията на научните изследвания, на навиците и знанията за самостоятелна творческа и организаторска работа.

Ценности и поведенчески модел на студентите

Зачестилите трагични инциденти със студенти отново ни връщат към проблема за ценностите и поведенческия модел на младите хора. Тези инциденти неизбежно пораждат проблемни ситуации, изискващи принципно нови решения, съобразени с мотивационната структура на студентите, в която днес са включени много повече осъзнати и неосъзнати фактори, отколкото в миналото. Да се пренебрегва този факт означава да се ограничават възможностите на използвания инструментариум за интегрирането им към учебния процес.

Все по-очевидно става, че всичко, което се случва по време на обучението на студентите, оказва влияние върху тяхната ценностна система. Това засяга цялостния учебен процес, като се започне от отношението на преподавателите към тях и се премине през учебното съдържание на изучаваните дисциплини, за да се стигне до интериорния дизайн на висшето училище. Тази съвкупност от явления, процеси и предметна среда оказва въздействие върху ценностите и поведението на студентите и може да внесе качествени изменения върху тяхната професионална подготовка и социална реализация. Тя обаче не се инструментализира, за да се превърне в адекватен механизъм за вземане на управленски решения от ръководствата на висшите училища.

Студентите вече не се интересуват само от знанията, които им се предоставят, но и от това как, къде и в каква среда им се предлагат. Дизайнът на сградния фонд, неговият екстериор и интериор, както и поведението на преподавателите и служителите, като елементи на тази среда, са също сред важните стратегически активи на висшето училище. Те добавят психологическа стойност на предлагания образователен продукт, формират доверие и сигурност на студентите в институцията и повишават удовлетвореността на преподавателите и служителите от работата им. Реално погледнато, средата е не по-малко важен компонент на корпоративния имидж и репутацията на висшето училище. Оказва се, че тя може активно да влияе върху психологическото състояние на студентите и на тяхната успеваемост.

Предметните ценности на студентите, свързани с хуанизма, честността, справедливостта, скромността и трудолюбието, трябвада намерят място под различни форми в цялостната духовна и материална среда на висшето училище. В студентите е необходимо да се култивира убеждението, че смисълът на обучението им е в оставянето в бъдеще от тях на трайна, полезна за обществото биологична, духовна и материална среда. В живота те не могат да бъдат само потребители на блага, а би следвало и да са активни участници в тяхното създаване. В този смисъл активността им в учебния процес следва да бъде издигната високо в скалата на ценностната им ориентация и да се превърне в определител на поведението им. Назрял е моментът, когато от студентите трябва да се изисква да усвоят нов поведенчески модел не само във висшето училище, но и в семейството, и на обществените места.

Студентите са зрели индивиди, с които висшето училище сключва своеобразен, „образователен договор”. С него университетът има задължението да осигури не само желаното от тях обучение, но и да култивира в тях добродетели. Това изискване следва да бъде отразено, както в законовите и подзаконовите актове за висшето образование, така и във вътрешните нормативни актове на висшите училища. В подходяща форма то е необходимо да намери място и в интериорния дизайн на висшето училище. Нещо повече изграждането на добродетели следва да бъде деликатно осъществявано и по време на учебните занятия от всеки преподавател.

При коренно променящата се ситуация, при качествено новите задачи, които висшите училища решават, преподавателите трябва да имат друг комплекс от качества и способности, да овладяват нов стил на работа. Сега, повече от когато и да било, са ни необходими радетели за обществен напредък, които не отмерват своите действия единствено и само с лична изгода, а с големия обществен интерес. Необходимо е да се установи нов, по-висок критицизъм, който утвърждава само действителни ценности в образователната и научно-изследователската дейност като се отхвърля всичко онова, което противоречи на академичната етика.

Прояви на неприемливо поведение на университетския преподавател

В сравнение с другите професии, за академичната общност са особено важни недоговорните страни на договора за образователната услуга. Затова контрактното споразумение на професионалния модел не разкрива в достатъчна степен спецификата на професионалните отношения. Това е и причината тези отношения да се квалифицират като консенсусни, а природата им да бъде винаги под въпрос в една конфликтна ситуация. Самата академична общност е съставена от хора, които имат нееднаква, а в някои случаи и противоположни житейски правила на поведение. Възходящото нравствено развитие на личността не изключва и обратни процеси, включващи дълъг списък от прояви на неприемливо поведение от страна на университетските преподаватели. На първо място това е загубата на интелектуална независимост в следствие на участие в икономическия живот и в научни изследвания, спонсорирани от бизнеса. Тук спадат и етичните проблеми, произтичащи от фактора конкуренция в научната продуктивност и в обновяването на учебното съдържание. Заслужава внимание и провеждането на обучението в несъответствие с учебната програма. Ще споменем и противоречията между образователните програми за различните професионални направления. Не можем да не отбележим и взаимстването на идеи от други автори, неприемливите форми на самоцитиране и мултиплицираното авторство. Има, разбира се, и не малко случаи на злоупотреба с властовата позиция на преподавателя.

Снизходителното отношение към тези и други отрицателни явления има нежелателни социални последици. Правното противодействие на тези явления обхваща само онази част от тях, които имат характер на закононарушения. Но в реалната академична практика масови са неподаващите под въздействие на закона отрицателни факти и деяния. Борбата срещу тях трябва да се води преди всичко със силата на общественото мнение и въздействие, с оръжията на нравствената санкция, в които са и големите възможности на академичната общност.

В миналото вниманието на преподавателите беше насочено към предоставянето на студентите в достъпна форма на необходимите знания. Това беше свързано с преодоляването на много пречки и често пъти набавянето на необходимата информация продължаваше с месеци. Днес, чрез единната глобална компютърна мрежа - интернет, тези знания се осигуряват без особени затруднения и от самите студенти, и то за сравнително кратко време, при това в желаните от тях параметри. И това е обяснимо като се има предвид, че интернет представлява мрежа от мрежи, съставена от свързани помежду си милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи, чиито обхват е от местен до глобален, пренасящ голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги. Възприемането на заобикалящата ни действителност става по-бързо и по-добре, отколкото в недалечното минало и това промени изискванията към съотношението на знанията и уменията в компетенциите, необходими за професионалната подготовка. Сега акцентът се поставя върху придобиването на умения за ползване на знанията, които човек лесно може да получи от глобалната мрежа, по всяко време на денонощието, извън учебната зала и университетската библиотека, дори и когато пътува, ползвайки лаптоп, таблет или смартфон.

Промени се и статуквото на субекта и обекта на учебния процес. Поставиха се качествено различни изисквания към двете страни на този процес. Лесният достъп до знания срина авторитети, изградени върху тяхното монополизиране. Днес, авторитетът на субекта на учебния процес се създава не само на базата на владеенето на знания, но и на уменията те да бъдат интерпретирани. Става въпрос за предоставяне на знанията в различен аспект, като се вземат предвид междинните, страничните и бъдещите резултати от тяхното прилагане в различни области от обществения живот. В този смисъл XXI век е не само век на икономиката на знанието, но и на неговата интерпретация. Накратко казано на човешкото въображение.

Системите за качество

Моделът на висшето образование, от който сега се ръководим, отразява основните постижения на научната мисъл и творческите способности в развитието на образователната ни система. Положени са не малко усилия за усъвършенстване на този модел. Въпреки това, пред нас продължават да възникват нови проблеми, решението на които се търси в системите за качеството. Фактите потвърждават извода, че тези системи доказаха своите възможности в подобряването на управлението, както в материалното производство, така и в духовната сфера. Това, разбира се, не означава, че не трябва да търсим несъвършенствата в приложението на системата за качеството. Безспорен е обаче фактът, че техният фундамент е обоснован и перспективен, че върху тази, а не върху друга управленска основа ще продължи по-нататък усъвършенстването на управлението на учебната и научноизследователска дейност на висшето училище.

В по-голямата си част сега действащите във висшите училища системи за качеството са проектирани съгласно международния стандарт БДС EN ISO 9001 : 2008. Този стандарт насърчава възприемането на процесния подход според който, за да функционира висшето училище ефикасно, е необходимо да се управляват взаимосвързаните процеси на учебната, научноизследователската и административната му дейност. Всяка една от тези дейностикоято използва ресурси и се управлява, така че да бъде възможно превръщането на входните елементи в изходни, се възприема като процес. Ще уточним още, че входните елементи на процесите са съставени от човешки, материални, информационни и финансови ресурси. Те се преобразуват в изходен елемент, представляващ междинен или краен резултат от конкретната учебна, научно-изследователска или административна дейност. При това, често изходният елемент на един процес е входен елемент за друг процес, което обяснява връзката и зависимостта на процесите един от друг.

Цялостният процес на висшето училище, стартиращ с кандидатстудентската кампания и завършващ с дипломирането на студентите, може да бъде структуриран на подпроцеси, като за всеки един от тях се определи кой е клиентът и доставчикът и какви са изискванията към входните и изходните елементи към дейностите, ресурсите и технологиите. Същественото тук е, че доставчиците и клиентите на висшето училище могат да бъдат както външни, представени от юридически и физически лица, така и вътрешни, формирани от състава на преподавателите и администрацията. От друга страна, клиенти на висшето училище са не само студенти и техните потенциални работодатели, но и лица със съответните длъжностни наименования от академичния и административния състав, които в едни взаимоотношения се явяват доставчици, а в други клиенти.

Прилагането на процесния подход от висшето училище означава, че то осъществява идентифициране, взаимодействие и управление на системата от процеси, постоянно наблюдава връзките помежду им, тяхното комбиниране и взаимодействие и своевременно реагира ако констатира отклонения от предписания режим на работа. Другото уточнение се отнася за идентифицирането на процесите, което означава определянето на всеки един от тях в учебната, научноизследователската и административната дейност. И тук, още при проектирането на системата, се допуска първият пропуск. Става въпрос за пренебрегването на процесите в отделни структурни звена, най-често осъществяващи административна дейност. Това естествено води до накъсване на веригата от процеси и до ограничаване на т.нар. емерджентен ефект. Имаме предвид ефектът, породен от наличието в системата от процеси на свойството цялостност, характерно за системата като цяло, но не и за съставящите я отделни процеси. В хода на обсъждането на този въпрос стана ясно, че много често грешките и забавянето в попълнението на важни задачи идват от пропуснатия процес на изглеждащото на пръв поглед незначително структурно звено.

Друг не по-малко съществен недостатък е липсата на документирани процедури за изискванията към качеството на входните и изходните елементи на отделните процеси към дейностите или съвкупността от дейности, използваните ресурси и технологията на превръщане на входните елементи в изходни. Това поставя под въпрос управлението на тези процеси, тъй като липсата на такива изисквания, изразени със съответните показатели за качеството, прави невъзможно планирането и контрола на тези процеси. Този въпрос очаква своето решение, защото без него остава неизпълнено изискването на споменатия вече международен стандарт за всеки процес да се прилага методът на Деминг, известен като „планиране - изпълнение - проверка - действие” (РDСА).

Интегрираните системи

Разнообразието от системи за управление, непрекъснато расте като обхваща все по-нови сфери от дейността на висшето училище. Новото и главното в това отношение е, че интегрираното разглеждане на управлението става необходимо условие за практическата дейност на висшето училище. Изходно начало в него е търсенето и установяването на такива характеристики в процесите и явленията, които водят до синтез на елементите в системата. Принципно под термина „интегриране” се разбира сливане, срастване или обединяване на елементи от различни системи. Същественото при интегрираните системи е, че се състоят от базова система за качеството, над която се надграждат не само елементите на традиционните подсистеми за екологичност, здравословни условия на труд, безопасност на храните и информационна сигурност, но и елементите на подсистемите на интелектуалния капитал, организационната култура и корпоративната социална отговорност. Моделът на тази система е показан на фиг. 1.

Входни елементи

Доставчици на ресурс за обучение

Доставчици на познавателен ресурс (знания)

Доставчици на трудови ресурси

Доставчици на материални ресурси

Доставчици на информационни ресурси

Доставчици на услуги

Доставчици на финансов ресурс

Детерминанти за качеството на входните елементи

(доставян ресурс и услуги)

Методи за преобразуване на входните елементи (ресурси) в изходни елементи (ресурс с добавена стойност)

Изходниелементи

Ресурс с добавена стойност за компетенции на ОКС „Бакалавър”

Ресурс с добавена стойност за компетенции на ОКС „Магистър”

Ресурс с добавена стойност за компетенции на ОКС „Доктор”

Детерминанти за качеството на изходните елементи (ресурс с добавена стойност за компетенции)

Клиенти (потенциални работодатели)

подсистема за екологичност,

подсистема за здравословни условия на труд,

подсистема за безопасност на храните,

подсистема за информационна сигурност,

подсистема за интелектуален капитал,

подсистема за организационна култура,

подсистема за корпоративна социална отговорност

 

Система SCM

 

Система ERP

 

Система CRM

 

Интелигентна система

Фиг. 1 Модел на интегрирани системи за управление на качеството, основан на процесите.

Събирането и обработката на информация за вземане на управленски решения по въпроси свързани с базовата система за качеството и надгражданите над нея подсистеми става чрез бизнес интелигентната система. Моделът на такава интегрирана система е посочен на фиг. 1 и в приложение 1, 2 и 3. Този модел обаче не бива да се възприема като окончателно решение за интегрираните системи, тъй като е само етап от един обоснован подход за аргументирано решение. И това е така, защото цялостната система притежава т.нар. интегративни свойства, които са резултат на взаимодействието на включените в нея подсистеми. Тези нейни интегративни свойства не са присъщи на самите подсистеми на цялостната система поотделно. Освен това всяка цялостна система се строи на принципа на йерархичност, а това означава, че трябва да се говори всъщност за базисна или изходна система. Елементите на тази система следва на свой ред да бъдат разглеждани като подсистеми на изходната система или като системи на друго по-ниско равнище.

Въпреки големият брой подсистеми с тях не се изчерпва цялостното управление на висшето училище. За тъждественост между интегрираната система и системата за цялостно управление може да се говори едва след като бъдат разработени стандарти за всички области, обхванати от цялостното управление на висшето училище. Поради това е логично да се предположи, че създаването на интегрирана система ще продължи докато не се стандартизират всички области на цялостното управление, а това може да се окаже безкрайно дълъг процес.

Нарастващата роля на интелектуалния капитал

Информационната епоха, започнала през ХХ век стана причина много от фундаменталните постулати на традиционната конкуренция да престанат да бъдат валидни в новите условия. Завоюването на трайно конкурентно предимство единствено чрез внедряването на нови технологии и управление на финансовите активи и пасиви, вече не е достатъчно. За постигането на успех в новите условия са необходими нови възможности, свързани с използването на интелектуалния капитал или с т.нар. нематериални активи.

През 21-ви век тези активи имат много по-голямо значение за развитието на икономиките в света от иновациите и управлението на материалните активи. Налице е много осезаемо изместване на ударението на природните ресурси към висококвалифицираните кадри, необходими за развитието на нематериалните активи. Същественото за тези активи е, че те нямат естествен дом и могат да бъдат развивани навсякъде по света. А това означава, че всяка страна и организация от материалната и духовна сфера, включително и висшето училище потенциално може да се конкурира с тях стига да е в състояние да организира необходимия интелект.

Способността на висшите училища да мобилизират и в пълна степен да използват тези активи придобива много по-голямо значение от инвестициите и управлението на материалните активи. Това именно налага да се преустрои управлението на висшите учебни заведения като с него бъдат обхванати не само материалните, но и нематериалните активи.

По принцип може да се приеме, че с интелектуалния капитал, разглеждан като подсистема на системата за качество, се надграждат елементи на човешкия, структурния и пазарния капитал. Те намират отражение в една обща или три обособени документирани процедури. Тук е уместно да се отбележи, че елементите на човешкия капитал съставляват една значителна част от интелектуалния капитал на висшето училище и оказват силно влияние върху възникването и развитието на структурния и пазарния капитал. Сам по себе си човешкия капитал обхваща съвкупност от знания, умения, практически навици, творчески способности и морални ценности на академичната общност, които са източник на доходи както за научно-преподавателския състав – собственик на човешкия капитал, така и за висшето училище, което при определени условия използва този капитал.

Разбира се, в развитието на човешкия капитал участва не само научно-преподавателския състав. За него полагат усилия както висшите училища, така и държавата. Преподавателят сам преценява необходимостта и размера на инвестициите, които трябва да направи за развитието на собствения си човешки капитал. Изходна база за вземане на решение по този въпрос е съпоставянето на очакваните ползи за личността от образованието и професионалната квалификация с разходите, които трябва да бъдат направени за тази цел. тези ползи се състоят главно в очаквания за по-висока заплата, по разнообразна и творческа работа, възможности за кариерно развитие, по-широки и по-интересни професионални контакти, по-благоприятни условия на труд, по-малък риск за здравето и работоспособността, по-голяма сигурност на работното място.

От своя страна, висшите учебни заведения са силно заинтересовани от наемането на преподаватели с висок потенциал на човешкия капитал, защото това е решаващ фактор за тяхната конкурентоспособност, за качеството на обучение и практическата реализация на подготвяните от тях специалисти. Това в еднаква степен се отнася и за развитието на научно-преподавателския състав. Съизмерването на инвестициите в човешкия капитал с очакваните изгоди за висшето училище е все още слабо разработен и много рядко разглеждан въпрос. Ясно е обаче, че висшите училища, които не инвестират в човешкия капитал нямат бъдеще. Притежаваните знания, умения и опит от преподавателите бързо остаряват и стават непригодни за динамичните промени в живота. Ето защо човешки ресурси, чиято професионална квалификация не се развива и актуализира с течение на времето намалява способността си „да произвежда" допълнителна стойност, т.е. губят характеристиките и качеството си на човешки капитал.

В учебният процес преподавателският състав като носител на човешкия капитал е своеобразен доставчик на този капитал, а обучаваните студенти са негови потребители или клиенти. В този процес знанията, уменията и практическите навици на преподавателите са трансформирани в знания, умения и трудови навици на студентите. По този начин студентите стават носители на нов човешки капитал, който се наслагва върху човешкия капитал придобит от тях в основното и средното образование. Формираният съвкупен човешки капитал се преобразува в управленски решения, вземани от подготвените специалисти с висше образование, в процеса на тяхната реализация в практиката. В случая се получава резонансен ефект, който се проявява като въздействие на преподавателския човешки капитал върху човешкия капитал на студентите, а той от своя страна се преобразува в управленски решения, чието изпълнение ускорява или забавя развитието на едно или друго явление в материалната или духовната сфера.

Изложените съображения обясняват заинтересоваността на държавата да инвестира в развитието на човешкия капитал, защото по този начин се постига по-високо качество и производителност на труда, увеличена конкурентоспособност, по-високи и устойчиви темпове на растеж и по-висок жизнен стандарт на населението. Това е така, защото в много страни, богати на природни ресурс, но с ниско качество на човешкия ресурс, цари бедност и мизерия. И обратно – редица страни, бедни на природни ресурси, но притежаващи висококачествени човешки ресурси, са икономически „оазиси" с висок жизнен стандарт. В този дух е и стратегията на Европейския съюз „Европа 2020", предвиждаща „интелигентен растеж", т. е. икономика, основаваща се не на знания и иновации като водещи фактори. Тя изисква да се подобри качеството на образованието, да се насърчава разпространяването на иновациите и знанията в рамките на Европейския съюз, като се използват в максимална степен информационните и комуникационните технологии. Европа трябва да предприеме действия, се казва в стратегията, за образование и обучение през целия живот. Имат се предвид всички учебни дейности „от люлката до гроба", от ранното детство през целия живот и до дълбока старост, надграждащи един общ основен запас от знания и способности, които надхвърлят основните умения. Обучението през целия живот включва не само придобиване на квалификации, които са непосредствено свързани с професията, но и непрекъснато обновяване на всички способности, интереси, знания и разбирания на човека през целия му живот. Това обучение се осъществява посредством всички видове учебни дейности, вкл. неформалното и самостоятелно учение, придобиването на свързаните с професията умения на работното място и всички други форми.

Вторият компонент на интелектуалния капитал е структурния капитал. Той обхваща знанията, запазени и институционализирани в структурата, процесите и културата на висшето училище. Към него се отнасят патентите, авторските права, разработения софтуер, търговските марки, търговските тайни и цялото документирано организационно ноу-хау. Освен това структурния капитал съществува и под формата на документирани процедури, бази данни, експертни системи, организационни схеми, софтуер за вземане на решения и системи за управление на знанията. Накратко казано структурният капитал обхваща всичко нематериално, което остава във висшето училище, включително и създадените взаимоотношения с външни партньори.

Другият компонент на интелектуалният капитал е пазарният капитал, известен още като клиентски капитал. Той отразява външните връзки на висшето училище, които оказват въздействие върху неговите приходи и определят лоялността и удовлетвореността на студентите и на техните бъдещи работодатели. Тук се включват и взаимоотношенията с доставчиците на различни видове ресурси и всички други заинтересовани лица от подготовката на специалисти с висше образование. Стойността на този капитал зависи от репутацията на висшето училище, от лоялността и удовлетвореността на потребителите от образователни и научноизследователски услуги, от дългосрочни взаимоотношения с партньорите, от наличието на стратегически партньорства и др.

Колкото и да е голямо значението на интелектуалния капитал и на неговите компоненти, не бива да се пренебрегва и значението на организационната култура. Нейните елементи също се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В тази процедура организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми и неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе ролята на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференциация, които често са неизбежно явление в живота на академичната общност.

Значението на организационната култура

Колкото и важен да е интелектуалния капитал и неговите компоненти, не бива да се пренебрегва значението на организационната култура. Повечето специалисти в областта на организационните изследвания признават, че организационната култура оказва силно влияние върху ефективността от дейността на висшето училище. Непрестанната, непредсказуема и понякога обезпокоителна промяна в условията на работа пречи на висшите учебни заведения да държат нещата под контрол, да предугаждат правилно бъдещето, както и да разчитат на последователност в провежданата политика. Мащабите на неуспеха при въвеждане на предварително набелязани промени често пъти са значителни и причината за това не рядко е пренебрежението към организационната култура. Казано по друг начин, пропускът да се въведат изменения в културата на съответното висше училище осъжда от самото начало всички други видове организационни промени, които са замислени. Макар необходимите инструменти и техники да са налице, а стратегиите за промяна да се провеждат енергично, множество подобни инициативи пропадат, тъй като фундаменталната култура на учебното заведение, включваща ценности, начин на мислене, стил на мениджмънт, парадигми, подходи към разрешаване на проблеми, си остават същите. Успешното прилагане както на програми за подобряване на качеството, така и за съкращения на административен персонал или реорганизация на процесите са поставени в зависимост от тяхното интегриране в по-общи програми, насочени към изменение на организационната култура. Когато се прилагат самостоятелно, те не носят успех. Ако обаче културната промяна е главна цел на програмата, така че свързаните с качеството, персонала и процесите мероприятия да се превърнат в елементи на цялостно усилие, те постигат успех.

Зависимостта на общото подобряване във висшето училище от промените в неговата култура се свързват с обстоятелството, че когато ценности, ориентации, дефиниции и цели се оставят непроменени, дори при изменени стратегии или процедури, висшите учебни заведения много бързо се връщат към статуквото. Същото се отнася и за хората. Личностни типове, стилове и поведенчески привички рядко търпят по- дълбоки изменения, независимо от следването на специализирани програми за тази цел, каквито са диети, физически упражнения или курсове за добри обноски.

Организационната култура оказва силно влияние върху отделната личност. Имаме предвид духа на академичния административно-управленски персонал, неговата всеотдайност, производителността на труда, физическото здраве, емоционалното благополучие и др. Влиянието на доминиращата организационна култура върху отделната личност се превръща в предмет на особено внимание като се има предвид постоянния упадък на нейната лоялност към висшите учебни заведения, който причинява значителни допълнителни разходи за търсене и обучаване на заместници, изтичане на служебни тайни в резултат на умишлени действия и напускания, съдебни искания и други форми за търсене на възмездие от страна на огорчени преподаватели и служители.

При отсъствие на изменения във фундаменталните цели, ценности и очаквания, свързани с висшето училище и индивида, промяната остава повърхностна и мимолетна. За съжаление пропадналите опити за промяна често пъти имат като следствие раздразнение, загуба на доверие и понижаване на колективния дух сред академичния състав на висшето училище. Както показват изследванията, новото състояние на висшето училище може да се окаже по-лошо от онова, в което се е намирало, преди да се правят каквито и да било опити за промени. С други думи, изменението на организационната култура е ключ към успешното прилагане на други стратегии за усъвършенстване, както и към приспособяване към все по бурната околна среда, в която действат съвременни висши училища.

Основните елементи на организационната култура са убежденията, ценностите, нормите, поведението и психологическия климат. Тя се отличава с откритост, доверие, взаимно уважение, зачитане на личното достойнство и обмен на знания . Разбира се осъществяват се и други елементи, които отразяват особеностите на висшето училище. Това е неговата история, легендите, митовете, ритуалите, церемониите и символите. От значение е също и кога е създадено висшето училище, какви са професионалните му направления и предпочитания на неговото ръководство.

Елементите на организационната култура се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В нея организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе роля на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференциация, които често са неизбежно явление в живота на персонала.

Всяка култура се изявява посредством свой уникален жаргон, символика, правила и етноцентрични тежнения. Още по-малко всеобхватна остава културата на отделното училище. Организационната култура се изразява в съответни ценности, доминиращи стилове на ръководство, език и символи, процедури и рутина, дефиниране на успехите- всичко това прави съответното висше учебно заведение уникално по своя характер и облик.

Вътре в самото висше училище се обособяват поднива, каквито са структурните звена (факултети катедри и др.), които също стават подвластни на свои уникални култури. Това проличава от факта, че много пъти възникват затруднения при интегриране и координиране на различни мероприятия и дейности в рамките на едно висше училище. Те са резултат именно от стълкновения между различни звена в него. Една от причините за всичко това е обстоятелството, че всяко отделно структурно звено на учебното заведение развива собствени перспективи, разбирания, ценностна система, собствена култура. Лесно е да се забележи как подобни противоречия довеждат до предефиниране на мероприятията от звената в учебното заведение, което пречи да се постигне желаното равнище на ефективност. Това по конкретно означава, че наблягането върху културните различия на ниските равнища на управление довежда до отчуждаване и конфликти.

Всяко структурно звено в рамките на висшето училище се характеризира и с общи за него елементи. Подобно на холограма, при която всеки отделен елемент от образа съдържа характерни за цялото черти, в едно със своите собствени, културата на структурно звено крие основни елементи от общата за висшето училище в добавка към своята собствена. Винаги е на лице невидима спойка, която свързва висшето учебно заведение в едно цяло. В този смисъл при оценяване на организационната култура можем да се съсредоточим върху нея като цяло, а можем да анализираме отделните ù поднива, като изолираме общите преобладаващи атрибути на съставните култури и ги насложим едни върху други. Очевидно е, че подобна комбинация е в състояние да ни приближи значително да вникнем в същината на общата за висшето училище култура.

Вниманието, отделяно на корпоративната социална отговорност

Интензивните процеси на глобализацията, нарасналите социални и обществени изисквания, както и безпрецедентните климатични промени, поставят нови предизвикателства пред висшите училища, които могат да бъдат преодолени единствено чрез отговорно и прозрачно управление с отчитане на икономическите, социалните и екологичните въздействия от образователната и научноизследователската дейност. Това обяснява и вниманието отделяно на корпоративната социална отговорност, елементите на която се надграждат над базовата система за качеството и се описват в документирана процедура. По своята същност социалната отговорност характеризира отношенията между висшето училище и обществото. Тя се интерпретира като съвкупност от нагласи, решения и действия на ръководството на висшето училище, които са ориентирани към обществото. В този смисъл социалната отговорност се възприема като социално задължение на висшето училище, а това означава, че целта на неговото управление не се свежда само до реализирането на приходи, а и до защита и повишаване на благосъстоянието на обществото. Следователно, висшите училища не би следвало да се възприемат единствено като независими образователни структури, които носят отговорност само пред своите колективни органи на управление. В действителност това са учебни институции, които отговарят чрез компетентните органи и пред широката общественост, дала съгласие за тяхното създаване.

Освен като задължение социалната отговорности се разглежда и като социална реакция, което означава съобразяване на висшите училища със социалните норми, ценности и очаквания на обществото. Това естествено са не само очаквания за подготовка на кадри и провеждане на научни изследвания. Към тях се включват още и очаквания за опазване на средата, за социални разходи, както и надеждата, че висшите училища ще участват в разрешаването на социални проблеми, с които обществото не може да се справи.

Социалната отговорност обаче се възприема и като социална активност. Това означава, че висшите училища имат нагласи, вземат решения и извършват действия, които изпреварват събитията. Например, откриват потребности и правят всичко възможно да ги удовлетворят чрез обучение и научни изследвания или чрез комуникации с обществени групи и държавни органи. Казано с други думи, социално активните висши училища и техните академични ръководства активно търсят начини за разрешаване на социални проблеми, свързани със сродни общообразователни и професионални училища, паметници на културата, опазване на околната среда и т.н.

Отговорността на висшите училища за въздействието, което оказват на обществото изисква те да насочат вниманието си към увеличаване степента на оказвано доверие за осъществяваната от тях образователна и научноизследователска политика. Налага се също така да се подобрят процесите на самоконтрол и регулиране на дейностите, оказващи влияние на общественото мнение. Друго не по-малко важно изискване е да се повиши отговорността на висшите училища за тяхното поведение на пазара за образователни услуги. Това изискване е особено актуално като се имат предвид зачестилите случаи на нелоялна конкуренция, изразяваща се в действия или поведение на висшето училище, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и водят до увреждане на интересите на други висши училища.

Определен интерес представлява и изискването за подобряване прозрачността на осъществяваните социални и екологични дейности. Това означава положителен принос за обществото и управление на въздействието, което висшите училища оказват на околната среда. От значение е и изискването за интегриране на корпоративната социална отговорност в управлението на учебната и научно-изследователска дейност. Би било неправилно обаче отговорността на висшите училища да се разглежда изолирано от другите икономически дейности. В този смисъл висшите учебни заведения би следвало да се съобразят със задачите, произтичащи от националната политика за корпоративната социална отговорност. Нещо повече, усилията в тази насока трябва да бъдат съобразени и с посветената на тези въпроси обновена стратегия на Европейския съюз.

Чрез корпоративната социална отговорност висшите училища интегрират в дейността си своите социални ангажименти и загрижеността си за околната среда, което се отнася и за взаимоотношенията им с партньорите, като всичко това се прави на доброволни начала. По този начин висшите училища формират в академичния състав, обучаваните студенти и техните бъдещи работодатели дългосрочно доверие, което е фундамента на съвременния образователен модел. Тяхното отговорно поведение е особено важно при предоставянето на образователни и научноизследователски услуги. Самата корпоративна социална отговорност предлага комплекс от ценности, които се явяват основа за изграждането на едно по-сплотено общество и за прехода към устойчива икономическа система.Всъщност тези ценности се нуждаят от друго теоретическо осмисляне и практическо отношение. Те трябва да бъдат интерпретирани в духа на изискването за активност на човешкия фактор, да бъдат съобразени с обстоятелството, че тази активност не може да се реализира само по официален път. Извънорганизационната спонтанна социална активност има своето място в общия процес на повишаване ролята на корпоративната социална отговорност. При правилно ръководство от страна на висшите училища възможните деструктивни прояви в нея могат да се ограничават и преодоляват и тя да се превърне в един от двигателите на прогреса на обществото.

Предимствата от използването на интелигентните системи

Същевременно трябва да се има предвид, че надграждането над базовата система за качеството на елементите на нови подсистеми поставя с цялата си сериозност въпроса за промяната на начина, по който висшето училище осъществява дейността си. За да стане това е необходимо преди всичко да се усъвършенстват процесите на учебната, научноизследователска и управленска дейност, като процесите за вземане на решение се преобразуват в процеси, които във все по-голяма степен се основават на анализ на данни. Всичко това би могло успешно да се постигне чрез интелигентните системи, осигуряващи информация, която служи за основа на предприемането на съответни действия, предоставена в подходящия момент, на подходящото място, в подходящия вид, за да подпомогне представители на академичния и административен състав при вземането на управленски решения.

Интелигентните системи се основават на така наречената делова (бизнес) интелигентност, възприемана като съвкупност от понятия и методи за подобряване процесите на вземане на управленски решения чрез използването на информационни системи, работещи с реални данни за конкретната дейност. В по-широк контекст деловата интелигентност е не само понятия и методи, но и процеси, чрез които се подобрява взимането на управленски решения, като се използват различни източници на информация, прилага се предишен опит и се правят предположения с цел да се получи точна представа за динамиката на конкретната дейност. Всичко това включва събиране, управление и анализ на данните за получаване на информация, която се предоставя на служителите в дадена организация, за да се подобрят стратегическите и тактическите решения.

Налага се още да уточним, че дейностите по деловата интелигентност се осъществяват чрез система с пирамидална структура, в основата на която се намира склада за данни, а над него са разположени аналитичните звена, отнасящи се за „запитвания и сведения”, „аналитична обработка в реално време” и „извличане на закономерности от данните”. Системата извършва събиране и съхранение на данни и управление на знания с помощта на аналитични средства, с цел да се представи сложна и важна информация, необходима за планиране и взимане на управленски решения. Тя представлява архитектура и съвкупност от интегрирани приложения за обслужване на оперативната дейност и за подпомагане процесите на вземането на управленски решения, както и база данни, които осигуряват на потребителите лесен достъп до данните.

Опитите за конкретизиране на интелигентните системи водят авторите до различни повече или по-малко обосновани констатации. Едни ги определят като процеси, средства и технологии, необходими за превръщането на данните в информация, а информацията в знания и планове, които определят ефективната дейност. На заден план се включват технологиите и процесите, свързани със складовете на данни, а на преден план – средствата и процесите, използвани за осъществяване на запитвания, подаване на сведения, анализиране и представяне на информация. Други автори смятат, че интелигентната система притежава способността да събира и анализира вътрешни и външни данни, с цел генерирането на знания и предимства за висшето училище, което включва подпомагане на процеса на вземане на управленски решения на стратегическо, тактическо и оперативно ниво.

Това, което е безспорно за интелигентните системи е, че те позволяват на висшето училище да подобри своята дейност чрез пълноценно използване на информацията за неговите клиенти (студенти, работодатели, възложители на научноизследователски задачи), доставчици на ресурси и вътрешни процеси. Системата извлича информация от системата за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), системата за управление на веригата на доставките (SCM), системата за управление ресурсите на училището (ERP) и др. Тя централизира, организира и стандартизира информацията в склада или залата за данни. Разбира се, тези процеси включват още изчистване на данни и допълване с информация. Освен това системата предоставя аналитични средства, които позволяват на широк кръг от специалисти да търсят необходимата информация, да откриват закономерности и да решават проблеми. Обобщавайки всичко казано можем да приемем, че същността на интелигентната система се изразява в пълноценното използване на данни, генерирани в висшето училище, чрез превръщането им в информация и знание, които подпомагат процесите на взимане на управленски решения и предприемане на съответни действия с цел увеличаване на конкурентоспособността на висшето училище.

Традиционните интелигентни системи използват голям обем от статични данни, които са били извлечени, изчистени и заредени в склада от данни за изготвяне на отчети и анализи. Осигуряването на отчетност обаче не е единствената необходимост, тъй като потребителите се нуждаят от анализ на изпълнението и установяване на причините за възникването на едно или друго събитие. Тези нови приложения могат да информират потребителите буквално в реално време за промени в данните или за наличност на съответните отчети и да уведомят за събития и възникващи тенденции в интернет приложенията, приложенията за електронна поща и приложенията за незабавно предаване на съобщения. Освен това самите делови приложения биха могли да бъдат програмирани така, че да реагират по отношение на всичко, което е установено, от интелектуалните системи в реално време. Това по-конкретно означава, че приложението за управление на веригата от доставките може автоматично да направи поръчка за още компоненти, когато запасите намалеят под определен праг, а приложението за управление на взаимоотношенията с клиентите може автоматично да уведоми представител на звеното за обслужване на клиентите да провери изпълнението на договорните задължения от даден клиент.

Определено място в изследването на интелигентните системи заема изясняването на теоретичния еквивалент на техните системно-структурни характеристики. Това би могло да стане, ако се проследи потока на данни от оперативната система (ERP, SCR, CRM и др.) към склада за данни. Самият склад е подготвен да обезпечава работа на приложенията за подпомагане на процесите при вземане на решения. Той се конструира с методики, главно метаданни и извличане, преобразуване и зареждане на данни.

Друг не по-малко важен въпрос е този за онлайн аналитичната обработка (OLAP). Тя се осигурява от софтуерни инструменти, които позволяват на потребителите да изготвят отчети и запитвания при поискване, и да извършват анализ на данни. Чрез тези средства те могат да анализират различни измервания на многомерни данни като времеви редове и анализ на тенденции. Следователно потребителите могат бързо и лесно да определят тенденциите за развитие, като използват разпределен във времето анализ на информация и графичните възможности на продукти, обезпечаващи сложен анализ на данни и притежаващи интегрирани възможности на изчисляеми полета. За да извърши обаче анализ, потребителят се нуждае от интерактивен софтуер, наречен междинно програмно осигуряване за достъп до склада от данни.

В пряка връзка с аналитичната обработка е извличането на закономерности от данните. В случая става въпрос за клас от анализа на информацията в базите от данни, при който се търсят скрити модели в група данни, но може да се използва и за прогнозиране на бъдещо поведение. Това извличане на закономерности от данни може да помогне на висшето училище да открие клиенти с общи интереси. В същото време обаче сме свидетели и на случаи когато терминът се използва неправилно, като се свърза единствено с възможността за представяне на данните по нов начин, но истинският софтуер за извличане на закономерности от данните не само променя начина на представяне, но и наистина открива неизвестни до момента взаимоотношения между данните. В последствие това знание се прилага при взимането на решения и постигането на целите на училището. Разглежданите инструменти се използват за подсилване на човешката интелигентност чрез сканиране на мащабни хранилища от данни, за откриване на смислени нови взаимовръзки, модели и тенденции. Мощните технологии за извличане на закономерности от данни биха могли да бъдат различни по характер и цели и се избират в зависимост от нуждите на висшето училище.

Не по-малко важен е въпросът за управлението на резултатите от дейността на висшето училище. Същественото при това управление е, че се основава на система от балансирани показатели, представляващи рамка за определяне, изпълнение и управление на стратегията на висшето училище. Управлението използва отчетността и записванията от анализа. Неговата цел е да оптимизира общите резултати на висшето училище. Използваните пакети позволяват да се приложи система от балансирани показатели, което дава възможност лесно да се сравняват резултатите с определени целеви стойности. Тези пакети осигуряват и платформа за съставяне на целевите стойности на резултатите и действителните резултати в рамките на цялото висше училище, което позволява на ръководството да разбере насоките за развитие на образователната и научноизследователска дейност. Управлението на резултатите обикновено включва електронни табла, които дават пълна представа за постигнатите резултати чрез графично представяне. Таблата показват измервания на резултати, тенденции и изключения и интегрират информация от множество области. Освен това във всеки проект за електронни табла са събрани метрични данни и показатели за резултати, които се комбинират, за да се проучат графики, отразяващи състоянието на образователната и научноизследователска дейност.

Интелигентните системи използват предимствата на вече разработените и инсталирани компоненти на информационните технологии и помагат на висшите училища да получават повече от направените инвестиции за тези технологии, като използват данните, съхранени в съществуващите стари системи и системите за транзакции по нов ефективен начин. За някои висши училища, които са направили големи инвестиции за изграждане на складове и зали за данни е добре да се насочат към разработването на интелигентни системи като естествена следваща стъпка към пълното използване на информацията, което ще доведе до пряк ефект върху възвръщаемостта на направените инвестиции. Заслужава внимание и фактът, че на пазара се появяват и навлизат аналитични инструменти, предназначени за специализирани функции, които дават възможност на висшите училища да изградят само онази част от интелигентните системи, която се отнася до деловата аналитичност, вместо да се изгражда цялостна, базирана на склад за данни интелигентна система.

Не е нужна особена прозорливост, за да се разбере, че висшите училища получават много нови предимства благодарение на използването на интелигентните системи, като имат възможност да придобива надеждна информация, даваща основание за предприемане на съответни действия, с което се увеличава максимално потенциалът на наличните активи от данни. Тенденцията е да се разработват и предоставят все по-голям брой специализирани аналитични инструменти, които извършват почти всякакъв вид анализ и подпомагат процесите на вземане на обосновани решения по цялата йерархия от висшите нива до нивата на потребителите в рамките на висшето училище и цялостно интегриращата се образователна среда.

Необходимостта от внедряването на интелигентните системи става все по- очевидна. Тя е наложителна от непрестанната, непредсказуема и нерядко обезпокоителна промяна, която пречи на ръководствата на висшите училища да държат нещата под контрол, да предвиждат правилно бъдещето, както и да разчитат на последователност в провежданата от тях образователна и научна политика. Това, разбира се, не означава, че тези системи са някаква панацея за справяне с бурното съвремие. Задачата, която се поставя с внедряването им е по- скромна, тъй като с тях се предлага един разумен инструмент, който дава възможност на ръководства на висшите учебни заведения да се приспособят към изискванията на тяхната среда.

Някои тенденции във висшето образование

Един трезв поглед за бъдещото развитие на висшето образование показва, че елементите на обучението все повече нахлуват в света на свободното време, както и обратно – свободното време продължава да живее като сянка в процеса на обучението. Създават се нови норми на свободно време и на обучение, при които учебният процес е свързан с интереса на свободното време. Понятието за обучение се разширява в качествен и количествен аспект, академичната етика се трансформира в по-широко обхваната етика на свободното време. Заличават се границите между обучението във висшето училище и обучението в свободното време. Личността на студента в свободното му време съчетава и изпълнява много роли. Онова, което се изживява и изпитва в свободното време, би следвало да бъде възможно и по време на обучението, като се осигуряват по-голяма степен на свобода, повече смислени дела и творчество в обучението. Качеството на живота във висшето училище трябва да бъде сравнимо с качеството на живота в свободното време. Студентът иска да се чувства добре във висшето училище, да има успехи и да бъде почитан. Постиженията в обучението все повече се изместват към свободното време, а емоциите – от свободното време към обучението. Гъвкавостта и мобилността по време на обучението са необходими, както и в живота през свободното време.

В по-близка перспектива бъдещето принадлежи на дистанционното и на продължаващото обучение. След десет години това ще бъдат преобладаващите форми на обучение. Предимството на дистанционното или т. нар. онлайн обучение пред традиционното е преди всичко в интензифицирането на учебния процес. То не се свежда само до ограничената аудиторна заетост, а и в редица други преимущества, свързани с практическата насоченост на обучението, активизиране на студентите, нарастване на тяхната творческа активност, стандартизиране на организацията на учебния процес, либерализиране режима на полагане на изпити и заверка на семестри, елиминиране на субективния фактор при оценяване на знанията, по-големите възможности за институционален контрол, за самоконтрол и взаимен контрол от участниците в този процес, икономия на ресурси, което обуславя по-ниската цена на това обучение.

Не по-малко значение придобива и продължаващото обучение, като се има предвид, че дипломите за образователно-квалификационните степени ще трябва да се актуализират на всеки пет години. Това означава, че на 35 години от специалиста с висше образование ще се изискват две актуализации на дипломата, на 40 години – три и т. н. На пазара на труда ще бъдат предпочитани специалисти с актуализация на дипломите си за висше образование. Онези, които нямат такава актуализация, ще бъдат неконкурентоспособни за работодателите и ще попълват редиците на безработните или ще бъдат ангажирани с дейност, която не изисква тяхната квалификация.

Действащите сега ректорски ръководства имат прекрасния шанс да работят в епохата на прехода, когато все още това, което се прави от тях е забележимо. Ускорението обаче е токова, че цикълът на научно-техническото обновление все повече се скъсява. Промените са толкова много и настъпват така бързо, че не е далеч денят, когато това, което се прави, ще става все по-незабележимо. В този смисъл и реформата във висшето образование би следвало да се разглежда като перманентен процес, протичащ в условията на висока степен на преходност, при която взаимоотношенията с обкръжаващия свят се амортизират много бързо. Това оказва силно въздействие върху начина, по който се възприема действителността, върху чувството на ангажираност, върху способността и върху неспособността да се решават проблемите. Ето защо, реформата във висшето образование не бива да се свежда или изчерпва с един или с повече законови или подзаконови актове. В действителност с тях само се въвежда правов ред в решаването на проблеми за бъдещ период от не повече от пет години. Казано по друг начин, до момента, когато субективният фактор не е повече в състояние да регулира с наличните методи и средства протичащите във висшето образование процеси.

Проведените през последното десетилетие изследвания показаха, че реформата на висшето образование е извънредно специфичен, своеобразен и неповторим процес, който не се покрива с нито една от известните ни категории за иновациите в духовната сфера. Този процес се асоциира с процесите на възходящото развитие, усъвършенстването, преминаването на количествените натрупвания в коренно качествени изменения, но в никакъв случай не може да се отъждествява с тях. Той е уникален процес, в който се извършва лавинообразно натрупване, при това нарастване не на части от него, а на резултата от цялостната образователна, научна и управленска дейност на висшите училища в Р. България. Фактите показват, че някои от тях имат сериозни постижения в това отношение. Има и такива, които изостават в този процес, създавайки условия за неефективно използване на финансовия ресурс. Историята, обаче, не прощава на тези, които не успяват да се движат в крак с нея. Образованието е магистрала, по която всяко висше училище се придвижва напред – едни по-бързо, други – по-бавно, а трети – продължават да стоят на едно място.

 

РЕФОРМАТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ 

от проф. д-р Манол Рибов - председател на БКОНК

16.07.2019 г.

 

             Колкото и да са рисковани широките фундаментални обобщения едва ли някой ще оспорва твърдението, че доброто образование е в основата на проспериращата икономика. Когато образователната система не следва в унисон социално-икономическите промени в страната това очевидно ще е в ущърб не само на учащите се, но и на държавата. Изправена пред нови реалности и обществени потребности, образователната ни система и в частност висшето образование е пред прага на нова реформа. Да изчакваме повече означава да обричаме академичната мисъл на бездействие пред динамично протичащите събития. Натрупани са проблеми, които отдавна очакват своето решение. Не по-малко важни са и протичащите в света сложни демографски, икономически, социални и политически процеси. Но това, което коренно променя сегашната ситуация е четвъртата индустриална революция, довела до резки радикални промени в икономическите системи и социални структури. Успоредно с това расте и отговорността на човешкия фактор, който е призван да оползотвори предимствата на сегашната технологична революция и да реализира присъщата й закономерност.

           Като проект реформата е вече факт. В нея са включени основни изисквания, без решаването на които се обезсмисля самия разговор за реформа. Оттук нататък предстои нейното обсъждане, приемане и включване в Закона за висшето образование. Силно се надявам, че този път това ще стане. Както и в миналото критики не липсват. И това е нормално. Реформата е открита и динамична, способна за обновяване и развитие, но има базови изисквания, без които не би могла да се осъществи, която и да е реформа.

             Към тях на първо място отнасяме сключването на договорите за управление между ректорите и просветния министър, в чиито правомощия занапред влиза утвърждаването на политиката за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи и индикатори за изпълнението им. По този начин Министерството на образованието и науката възприема нов модел на комуникация с висшите училища, а те от своя страна преустройват своята политика за развитие на учебната, научноизследователска и управленска дейност. И едните и другите правят това в съответствие с новите технологии, предизвикващи фундаментални промени в начина по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. Накратко казано в начина, по който възприемаме света.

         Предстои ни обективно необходим прелом във висшето образование, който трябва стратегически да преориентира тази социална дейност към принципно нови изисквания и ценности. В утрешния свят ще се появят много нови позиции и професии, породени не само от конкретната индустриална революция, но и от нетехнологични фактори, като демографски натиск, геополитически размествания и новите социални и културни норми. Днес не сме в състояние да предвидим какви точно ще бъдат те, но сме убедени, че компетенциите на работната сила, съответстващи на изискванията на новите технологии – повече от капитала – ще представляват критичния производствен фактор. Ето защо недостигът на квалифицирана работна ръка, а не липсата на капитал е по-вероятно да бъде ограничението, което ще спъва иновациите, конкурентоспособността и растежа на икономиките. Резултатът вероятно ще се окаже един пазар на труда, който е все по-сериозно разделен на ниско квалифицирани и висококвалифицирани сегменти. Това по всяка вероятност ще доведе до по-голямо неравенство и увеличаване на социалното напрежение, ако не се подготвим за тези промени още от сега.

             Така създалата се ситуация ще ни принуди да преразгледаме дори разбирането си за „висока квалификация“ в контекста на Четвъртата индустриална революция. Традиционните дефиниции за квалифицирана работна ръка разчитат на наличието на разширено или специализирано образование и набор от определени способности в рамките на дадена професия или област на експертност. Предвид нарастващия темп на промяна в технологиите обаче, Четвъртата индустриална революция ще изисква и ще поставя много по-силен акцент върху способността на работещите да се адаптират непрекъснато и да усвояват нови умения и подходи в различни контексти. Сред основните пречки това да стане е липсата на разбиране от страна на образователните институции и на ръководствата на организациите за същността на „подривните“ промени, слабото или дори липсващо съответствие между образователните стратегии и стратегиите за работната сила с иновационните стратегии на една и съща институция или организация, ресурсните ограничения и натискът на краткосрочната рентабилност. В резултат на това проличава несъответствието между мащаба на предстоящите промени и сравнително незначителните действия, предприети от образователните институции и организациите, за да отговорят на тези предизвикателства.

             Към всичко това ще прибавим и засилващата се под влиянието на технологичните иновации тенденция, в която доминиращият трудов модел, представляващ поредица от договори между работника и организацията, а не трайни отношения. Това е причината все повече работодатели да използват „човешки облак“, за да вършат работата си. Професионалните дейности се разчленяват на прецизни задачи и дискретни проекти, след което биват „хвърлени“ в един виртуален облак, населяван от амбициозни работници, намиращи се в различни кътчета на земното кълбо. Това е новата икономика „на поискване“, където доставчиците на труд вече не са служители в традиционния смисъл на думата, а по-скоро независими наемници, които изпълняват специфични задачи. Не е случайно да се озовем в едно бъдеще, в което малка част от работната сила ще върши всякакви задачи, за да генерира доход – едновременно като шофьор на Uber, купувач на Instacar, домакин на Airbnb и помощник в Taskrabbit.

             Именно от бъдещето на универсалната работна сила днешните висши училища трябва да преустроят своята политика и на тази основа да разработят учебните си планове и програми, учебниците и учебните помагала, стратегиите, методите и техниките на обучение и оценки. Фундамента на този процес трябва да бъде системно-интегрираният начин на мислене и анализ, наложен от дълбоките и мащабни изменения, които настъпват в живота на науката и обществото. Изходното начало на този подход е интеграцията на естествените, технически, медицински, селскостопански и обществени науки, търсенето и установяването на такива системни характеристики, които водят до синтез на научните дисциплини. Продукт на този процес са синтетичните научни дисциплини и направления. На тази основа в съвременната наука получиха силно развитие междудисциплинните изследвания. Разбира се, проблемът за дисциплинната логическа структура и организация на науката си остава реален проблем. Тук прекаленият оптимизъм би бил проява на некомпетентен ентусиазъм. Но досадна проява на такъв ентусиазъм би било и подценяването на обстоятелството, че сега интегрираният подход овладява терена на всички науки, че това е подходът, който осигурява по-нататъшният прогрес в познанието и практическата дейност на хората. Във връзка с това първостепенно значение и за науката и за образованието, и за културата, и за материално-производствената дейност придобива задачата да се разкрият мисловните конструкции, в които и чрез които се осъществява синтезът на знанията и практическите действия.

             Въпросът обаче е и в това, че сега образователната система прилага учебно съдържание, съобразено преди всичко с традиционната дисциплинна структура на научното познание. И тъй като обемът на научната информация нараства лавинообразно, досегашното образоване започва да се задъхва в невъзможност да осигури нормално усвояване на учебния материал. Изходът е в синтеза, в интегралния подход. В случая е важно да уточним, че мисловните конструкции, в които се осъществява синтезът на знанията са понятията, категориите, теориите, цели научни области и направления. Погледнато абстрактно, всеки един от тези елементи на мисловните конструкции има своето място и реално значение, както в научното познание, така и в образователния процес. Заедно с това проблемът за интензификацията на учебното съдържание си остава проблем, дори и цялото това съдържание да бъде изградено върху основата на посочените синтетични мисловни конструкции. Трудността произтича от това, че на самите синтетични феномени също е присъщо свойството да се размножават, при това много по-бързо и с удивително разнообразни черти, което затруднява тяхното систематизиране и овладяване. Доскоро се смяташе, че решението ще се намери, ако образователната система въведе изучаването на науки с „двойно название“. Става въпрос за физико-химията, биохимията, геохимията и т.н. Оказа се обаче, че тези науки вече са въвлечени в орбитата на синтетични науки от по-висш ранг от рода например на физикохимичната биология. Такава картина се разкрива и в областта на методите на научното познание. Много методи, които днес ни се представят като интегрално изградени, утре ще бъдат части или страни на методи от по-висш ранг.

             Безспорно въпросите на образованието не биха могли да се решат успешно, ако тук се процедира по правилото: „по малко от всичко“, т.е. по малко от всяка синтетична мисловна конструкция. Решаващо в случая е разкриването на онези минимизирани форми, в които се концентрира цялото многообразие на научната информация, съдържаща се в самите синтетични мисловни конструкции. Такава минимизирана форма е налице и тя намира свята практическа реализация в научните принципи. Именно в научния принцип се акумулират понятия, категории и закони. С оглед на това изучаването на основните принципи минимизира знанията и позволява бързо и по-безболезнено да се усвояват цели научни области без да се повтаря цялото съдържание на дадена наука. Изучаването на научните принципи осигурява нов подход и при овладяване на научните методи, доколкото научния принцип, приведен в действие се превръща в научен подход.

             Особено важно е да се изолират водещите принципи на равнището на отделните науки, групи от науки и всички науки. Сега все по-голямо значение придобиват общонаучните принципи и проблеми, които е прието да се наричат трансдисциплинарни. Умелото въвеждане на тези принципи и проблеми ще доведе до дълбока революция в образователното дело. Въпросът в случая не се свежда само до това, че се съкращава обемът на учебния материал. Изучаването на трансдисциплинарните принципи и проблеми позволява да се вникне в универсални връзки и закономерности на света, да се развива широкомащабно мислене и глобално виждане.

             Другото не по-малко важно изискване от образователната реформа се отнася за Националната карта на висшето образование. С нея се определя териториалната и профилната структура на висшето образоване в страната по професионални направления, т.е. тя конкретизира в кои градове и райони какви вузове и професионални направления трябва да има. Разработването и прилагането на такава карта е свързано с обвързването на висшето образоване с практиката. За да се реализира това изискване на реформата е необходимо преди всичко да се осъзнае, че образованието в оня вид, в който съществува вече е не само недостатъчно, но и непригодно, за да бъде инструмент за фундаментални промени, засягащи нашите икономически, социални и политически системи, които ще превърнат Четвъртата индустриална революция в нова възможност. Националната карта ще подпомогне както учебната, така и научноизследователската дейност на висшите училища. Тя ще способства за създаването на учебно тренировъчните фирми и изграждането на стратегически алианси и клъстери между висшите училища и организациите от съответния град или район.

             Създаването на такива организационни структури се налага по редица причини. Едната от тях е невъзможността да се усвои ефекта от новите технологии в рамките на досегашното равнище на теорията и практиката и на съществуващите форми на техния синтез в учебното съдържание на дисциплините, изучавани във висшите училища. За да стане това е необходимо да се оптимизира цялата познавателна верига, всички нейни компоненти и звена. Често цитираната максима, че няма нищо по-практично от добрата теория е вярна само в своя глобален вид. От теорията не могат да се изведат директно оптимални решения, докато не се извърши трансформирането й в технологии и програми за действие на икономическия субект. Необходимо е да се разкрие сложния обратен път на човешката мисъл, издигнала се на висините на абстракцията към конкретно-приложната теория и конкретните решения. Очевидно е, че всичко това няма как да се случи, ако висшите училища не се интегрират с организациите от съответните градове и райони. Задачата, която сега те трябва да изпълняват е да създадат такъв режим на подготовка на специалисти с висше образование, които да са в състояние да разсъждават стратегически за подривното действие на новите технологии, благодарение на достъпа им до глобалните цифрови платформи за научни изследвания, развитие, маркетинг, продажби и дистрибуция.

        Интерес представлява и предвиденото в образователната реформа сключване на споразумение между държавните висши училища и държавните или общински училища. По смисъла на тези споразумения ще бъде възможно съвместната учебна дейност по учебни предмети и/или модули на преподаване на профилирана и професионална подготовка в средната степен на образование. Върху тази основа е възможно да се задълбочи взаимодействието между висшето и средното образоване. Същественото за това взаимодействие е, че се основава на търсенето и намирането на такива системни характеристики, които водят до съвместяване на различните образователно-квалификационни степени.

             По примера на водещи университети в света (Харвард, Станфорд, Иейл, Принстън), висшите училища биха могли да осъществят затворен цикъл на обучение (closed education cycle), включващ подходящи форми на интегриране със средното образование. Опитът на тези университети потвърждава добре известния факт, че подготовката на конкурентоспособни специалисти с висше образование зависи в много голяма степен от нивото на подготовка на приетите в университета кандидат-студенти. Оттук и вниманието, което следва да се отделя на профилираните и професионални гимназии, осигуряващи до 80 % от студентите в някои от специалностите във висшите училища. Това изисква висшите училища да окажат методическа помощ на средните училища, осигуряващи основния контингент от кандидат-студенти. Освен това, те могат да предлагат и образователни пакети, включващи дисциплини от учебния план на висшето училище, оценките за които в средните училища при определени условя могат да бъдат признавани и във висшето училище. Спрямо тези образователни структури висшите училища следва да провеждат политики на партньорство с реализирането, както на икономическата, така и на институционалната страна на взаимоотношенията.

       В реформата е намерил място и въпросът за реда на отчитане на участието на преподавателите в акредитацията. Предлага се един преподавател на основен трудов договор да може да участва в акредитацията на само едно висше училище, а не на две, както е досега. Основният проблем в случая е не участието на тези преподаватели в акредитацията, а как ще се отрази тяхното отстраняване върху качеството на учебния процес, като се има предвид, че преподавателят, който е автор на учебната програма, учебниците и учебните помагала за тази дисциплина се създава за не по-малко от десет години. Недоразуменията в случая са породени и от това, че целта на обучението обикновено се свежда само и единствено до усвояване на учебното съдържание на изучаваната дисциплина. Не се държи сметка за това, че моделът на учебния процес днес се обвързва с много по-високи в сравнение с миналото цели и критерии. Онова, което преди ни изглеждаше като напълно достатъчно, за да функционира успешно учебния процес сега придобива значение на етапно постижение и междинен критерии.

            В съвременния модел на учебния процес целта на обучението не се ограничава само до придобиването на знания от студентите, а е свързана и с усвояването на когнитивни, адаптивни и социално-поведенчески умения за прилагането на тези знания в различни житейски и делови ситуации и тяхната трансформация във времето в трудови навици. При това е важно в какъв вид и форма ще се предоставят и ще бъдат прилагани тези знания, умения и навици. Разбира се, не бива да се забравя, че обучението освен всичко друго съдържа в себе си и импровизация, спонтанност, стил и ритъм на преподаване.

           Но с това съвсем не се изчерпват задълженията на преподавателя, тъй като в учебния процес той осъществява и функции, свързани с възпитанието и развитието на студентите. В този смисъл от него се изисква да формира за студентите нови ценностни ориентации, нови критерии за прогрес на личността, нови адекватни на съвременните условия и изисквания жизнени цели. И всичко това той може да постигне с взискателността си към студентите, с личния си пример и умелото включване в учебния материал на ситуации от различно естество.

        В началото сме на обективно необходим прелом във висшето образование, който трябва стратегически да преориентира тази исконна социална дейност към принципно нови изисквания и ценности. Реформата в образователното дело трябва да стане един от магистралните пътища за превръщане на сегашната технологична революция в мащабно дело с участието на колкото е възможно по-широк кръг заинтересовани лица. Днес е ясно, че преходът от едно към друго равнище във висшето образование не е еволюционен, а революционен процес, свързан с качествени промени във всички компоненти на образователната система. Затова с пълно основание сега се поставя задачата да си изясним какво представлява Четвъртата индустриална революция, за да се адаптира, формира и оползотвори нейния потенциал. Накратко казано, за да впрегнем нейната мощ за общото благо. 

 

ПРАКТИЧЕСКАТА РЕАЛИЗАЦИЯ НА РЕФОРМАТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

 от проф. д-р Манол Рибов - председател на БКОНК

15.08.2019 г.

            Преживяваме началото на Четвъртата индустриална революция, чиито технологични постижения чертаят изискванията към човека и институциите, които осигуряват подготовката му за живота. Между тях системата на образованието е институцията, която формира облика на нацията. От нея зависи дали тази нация ще бъде във възход или упадък. В този смисъл, никак няма да бъде преувеличено, ако се отбележи, че това в най-голяма степен се отнася за висшето образование, факт, който е неопровержим. И това е обяснимо като се има предвид, че именно във висшите учебни заведения се подготвят бъдещите ръководители на организациите и държавата. От подготовката на тези кадри, от решенията, които те вземат на различните равнища на управление зависи в крайна сметка какви ще бъдат статистическите отчети за заетостта, производителността, икономическият растеж и т.н. Това обяснява и сериозните задачи, които стоят пред системата за висшето образование, една от които е разработването на адекватен на сегашната технологична революция модел на личността и програмиране на неговото осъществяване. Този модел би послужил като информационна основа при търсенето на пътища и средства за многостранното развитие и пълноценна реализация на личността в съвременните условия. Разбира се, тук не става въпрос за абстрактни нормативистични анализи и постановки, а за търсене на адекватен отговор на потребностите преди всичко на икономическата дейност, осъществявана под въздействието на сегашната индустриална революция.

 Вече има данни, че новите технологии упражняват огромно въздействие върху начина, по който се води, организира и финансира икономическата дейност. Потокът от информация, който залива днес мениджърите, скоростта на подривните технологични развития и ускоряването на иновациите са трудни за разбиране или предвиждане явления. Те постоянно поднасят изненади. В такъв контекст именно способността на мениджъра непрекъснато да се учи, да се адаптира и да поставя под съмнение собствените си концептуални и оперативни модели за успех ще бележи следващото поколение успешни бизнес лидери, които висшите учебни заведения трябва да подготвят.

             В приетата наскоро реформа за висшето образование са създадени необходимите предпоставки за осигуряване на такава подготовка. На първо място това ще бъде подпомогнато чрез сключването на договорите за управление между ректорите и просветния министър, в чиито правомощия занапред влиза утвърждаването на политиката за развитие на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи и индикатори за изпълнението им. Очевидно е, че съдържанието на тази политика трябва да бъде адекватно на сегашните условия и, което е особено важно, тя би следвало успешно да бъде внедрена в практиката. Висшите училища разполагат с необходимите специалисти за да изпълнят тази задача. Те ползват привилегията да работят във висше учебно заведение, но и отговорността да я защитят с работата си.

 Императивите на преломното време, в което живеем макар и трудно, с неизбежните в такива случаи противоречия и колизии все повече се осъзнават. Формира се комплекс от теоретически постановки, социални механизми и практически подходи, с които качествените промени могат да се извършат. При създалата се ситуация, когато новите технологии и новите начини на възприемане на света предизвикват фундаментална промяна в икономическите системи и социалните структури теоретическото познание трябва по-дълбоко да изучава закономерностите в развитието на цифровите технологии, органически да се интегрира в революционнопреобразователните процеси и да бъде надеждна основа за утвърждаване на нова по-висша практика на икономическата дейност.

         От гледна точка на фундаменталните промени, действащата правна уредба[1] и академичните постулати архитектониката на политиката за развитие на висшите учебни заведения би могла да бъде съставена от елементите визия, мисия, цел, задачи, стратегии за образователната и научно изследователска дейност със съответните субстратегии и тактическо осигуряване. За да се направят реални стъпки към разработването на обсъжданата политика е необходимо да се извърши диагностика на външната среда и системен анализ на висшето училище, анализ на смущенията, проекция на училището в бъдеще, сценарий за бъдещето на висшето училище и модел за неговото развитие.

             Специално внимание заслужава процесът на разработване на отделните компоненти на политиката за висшето училище. Този процес стартира с визията и завършва с тактиката. Визията като начална стъпка на процеса очертава бъдещето на висшето училище. Тя дефинира направленията на неговото развитие в контекста на висшето образование в България и Европейския съюз. За разлика от нея мисията определя смисъла на съществуването на висшето училище и това, което го отличава от останалите висши учебни заведения. Що се отнася до главната цел, тя се възприема като желан резултат, който висшето училище се стреми да постигне през определен период. Въз основа на нея се определят целите и задачите на стратегиите и на структурните звена. на учебното заведение. Очевидно трябва да бъде даден отговор и за това какво представляват стратегиите? Те конкретизират обхвата, целите и методите за осъществяване на образователната и научно изследователска дейност на висшето училище, осигуряват координацията помежду им и намаляват риска от неизпълнение на главната цел. От друга страна субстратегиите осигуряват необходимите човешки, материални, информационни и финансови ресурси за осъществяване на стратегиите. При тях може да се говори за повишаване качеството на работната сила, обновяване на материално техническата база, усъвършенстване на информационния ресурс, подобряване на финансовата осигуреност и т.н. И накрая би следвало да уточним, че тактиката конкретизира реализацията на стратегиите по отношение на основните ѝ специфични функции на управлението на висшето училище. Тя определя дейностите в детайли и установява сроковете за тяхното изпълнение.

             Надявам се, че обсъжданата политика няма да стане обект на самоцелно теоретизиране и по този начин да бъде откъсната от социалната реалност. Схоластичното умуване не ни обогатява теоретически, нито пък прави нашата работа за развитие на висшето образоване по-ефективно. При създалата се ситуация за нас няма по-съществена социална поръчка от потребността да преустроим политиката за развитие на висшето образование в съответствие с логиката на Четвъртата индустриална революция.

             Всъщност тук става дума за друго „лице“ на политиката, а именно за възможностите, които тя предоставя на основата на технологиите на сегашната индустриална революция да осигури такова управление на образователната и изследователска дейност, което ще е в състояние да обезпечи подготовката на специалисти с широкопрофилно образование, способни да се самоусъвършенстват духовно и професионално, непрекъснато да попълват и обновяват своите знания и умения, следвайки динамично развиващата се наука.

             Характерът на съвременните икономически дейности изисква да се развива интелектът, да се изявяват неговите потенции, да се направи способен да асимилира огромно количество информация и да я преработва творчески и целево в зависимост от работата си и съобразно с личните си творчески планове. От друга страна, най-съществения компонент на Четвъртата индустриална революция са новите технологии. Затова сред комплекса от качества, които трябва да притежава съвременната личност на преден план излиза способността за технологично мислене. Става дума за умението на човека да разчленява всеки сложен процес на необходимите процедури и операции, да разбира неговата вътрешна логика и върху тази основа да се търсят ефективни решения.

 Всяка подобна задача има много неизвестни и решаването ѝ изисква творческо, нерутинно мислене. Оттук и необходимостта в най-тясна връзка с технологичното мислене да се развива и съвременната организационна култура на личността, основен елемент на която е умението да се управлява социалното време и действията на хората да се интензифицират в синхрон с интензивността на икономическите дейности и живота като цяло.

             Всъщност тук става дума за един хипотетичен модел на специалист, който ще работи в условия, когато върху икономическата дейност, а и не само върху нея, ще въздействат източниците на иновативни технологични влияния от всякакъв характер. Един бегъл поглед върху тази дейност показва, че в сферата на предлагането много браншове преживяват въвеждането на технологии, които създават изцяло нови начини на обслужване и на практика разрушават съществуващите вериги на стойността. При това технологиите за съхранение и мрежово свързване на енергетиката ускоряват преминаването към по-децентрализирани източници. От друга страна, информацията в реално време и интелигентните системи предоставят уникални данни за клиентите и действителното функциониране на продуктите, а това от своя страна засилва други технологични тенденции. Към казаното ще добавим, че иновативни въздействия идват и от нововъзникнали „гъвкави“ конкуренти, които благодарение на достъпа си до глобални цифрови платформи за научни изследвания, развитие, маркетинг, продажби и дистрибуция могат да изпреварят утвърдени титуляри по-бързо и от всякога чрез подобряване на качеството, скоростта или цената, на която доставят стойност. Цифровизацията обаче също дава възможност на големите традиционни оператори да пресичат границите на своя отрасъл, като използват „лостовия механизъм“ на клиентската си база, инфраструктурата или технологията. Сериозни промени от страна на търсенето също действат иновативно на бизнеса. Въпросът е в това, че повишаването на прозрачността и ангажираността на потребителите, както и новите им модели на поведение, все изградени върху достъп до мобилни мрежи и данни, принуждават организациите да адаптират към търсенето начина, по който проектират, правят маркетинг и реализират съществуващите и нови продукти и услуги.

             В обобщен вид влиянието на сегашната индустриална революция върху икономическата дейност се проявява като неумолим преход от обикновена цифровизация към много по-сложна форма на иновации, основана на комбинацията от множество технологии по нов начин. Това принуждава всички организации да преразгледат начина, по който правят бизнес и приема различни форми. За някои от тях завладяването на нови граници на стойността може да означава разработване на нови фирми в съседни сегменти, а за други откриване на изместващи се ниши на стойността в съществуващите сектори.

             Очевидно е, че иновативните технологии се отразяват както на търсенето, така и на предлагането. Това от своя страна принуждава ръководния персонал на организацията да подлага на съмнение стереотипите в своята работа. Затова основният императив на Четвъртата индустриална революция е необходимостта специалистите и ръководителите да се вгледат добре в собствените си действия и в организацията, в която работят, за да установят има ли капацитета да се учат и да се променят? Има ли данни от миналото за изграждане на прототипи и инвестиционни решения, вземани с бързи темпове? Културата на организацията приема ли иновациите и възможните неуспехи? По всичко личи, че събитията тепърва ще се ускоряват, че промените ще бъдат фундаментални и затова се изисква един сериозен и честен поглед към способността на организациите да работят бързо и добросъвестно.

             Всичко това обаче трябва да се възприема като една от възможните версии на твърде агрегиран фрагмент от действителността, върху който се изгражда образователната дейност на висшето училище. Няма съмнение, че той ще се отличава съществено при различните професионални направления, но моделът, който представяме ще е в сила за всяко едно от тях. Реално погледнато обсъжданият фрагмент намира отражение в съответните икономически дейности с техните длъжностни наименования и характеристики, а те от своя страна са базата, върху която се разработват учебните планове и програми за всяка специалност, включена в съответното професионално направление на висшето училище. (Вж. Табл. 1).

 

Таблица 1

 

Етапи на разработване на учебния план

 

Икономическа дейност по НКИД

Длъжности (Длъжностни наименования по НКП)

Професионални направления

Специалност

Учебни дисциплини (предмети), вкл. в учебния план

1

2

3

4

5

6

           

 

Засягам тези въпроси между другото, тъй като основният проблем, който би следвало да се обсъди самостоятелно се отнася до избора на учебните дисциплини (предмети), които се включват в учебния план и до учебното съдържание на тези дисциплини. Но има и още нещо. Както е известно обемът на научната информация расте лавинообразно, в резултат на което образователната система започва да се задъхва в невъзможност да осигури нормално усвояване на учебния материал. Изходът се търси в редуциране на обема на информацията до равнището на научния принцип. С оглед на това изучаването на основните принципи минимизира знанията и позволява по-безболезнено да се усвояват цели научни области, без да се повтаря цялото съдържание на тези науки. Това обаче не означава, че учебното съдържание по дадена учебна дисциплина е намаляло, напротив информацията за нея на всеки пет години се удвоява. Въпросът е тази информация да бъде трансформирана в научни принципи, чието изучаване ще бъде възможно в рамките на предвидения за учебната дисциплина хорариум.

             Фундаменталната роля, която отреждам на научния принцип произтича от това, че той представлява концентрирана форма на знанието, в която се обединяват понятията и законите на дадена научна област. По същество принципът е основополагащо начало, което се отличава с непротиворечивост и пълнота, позволяващи да се обясни цялата съвкупност от явления в даден отрасъл на знанието, както и да се извеждат други понятия и закони в този отрасъл.

             Изправени пред нови реалности и потребности висшите училища преоценяват стратегията си за образователната дейност. Но Четвъртата индустриална революция засяга и стратегията им за научноизследователската дейност[2]. По принцип всяко научно изследване е насочено към решаването на даден проблем. То започва при определена „даденост“, т.е. при наличието на някакви знания (факти, хипотези, теории, методи), начин на организация на изследователския процес, научно равнище на субекта на научната дейност и т.н. По-нататък в най общ план изследването представлява реализация на определи операции, с чиято помощ се обработва наличното знание и емпиричния материал. Заключителният етап на този процес е формулирането на ново знание (във вид на хипотеза, теория и т.н.), на което се „приписват“ съответни структурни характеристики. Заедно с това трябва да се има предвид, че във всеки един от разглежданите процеси се извършва съзнателна или стихийна една или друга реконструкция на съществуващия начин на организация на изследванията, „внасят“ се едни или други изменения в субекта на научната дейност.

       Експоненциалното развитие на сегашната индустриална революция, нейното надграждане върху цифровизацията на множество технологии стана причина за безпрецедентни промени в икономиката, бизнеса и отделния индивид. Всичко това доведе до качествени промени в стратегията за изследователската дейност и преди всичко в нейния понятиен и методически апарат. Новата тематика породи необходимостта от нови методи на изследване, които влизат в известно противоречие не само с някои от съществуващите принципи и методи, но налагат и определени изменения в системата от външнонаучни отношения, в субектите на научноизследователския процес, в организацията на изследванията и в материално-техническата база.

             Логиката на изследователската дейност не може да не ни отведе до проблемната ситуация[3]. Тя представлява основна клетка на научната дейност, където се реализира конкретно взаимодействие и единство на вътрешнонаучните и външнонаучните отношения. Същественото при нея е, че възниква тогава, когато са налице въпроси, на които не може да се даде отговор, ако се излиза само от наличните знания. Казано по друг начин в основата на научния проблем стои знанието за незнанието. Той отразява противоречие между нови факти и съществуващи теории, с чиято помощ не могат да се обяснят тези факти или да се разрешат определени практически задачи. В този си вид научният проблем представлява противоречие между знание и знание за незнанието. По принцип поставянето, формулирането и решаването на нов научен проблем е индикатор за определени изменения в научното познание. В този смисъл всеки напредък в научната дейност, осъществяван чрез преодоляване на противоречията между нови принципи и съществуващи теории означава в крайна сметка решаване на научни проблеми.

             Този процес нерядко протича с години. Самото поставяне, формулиране и още повече решаване на проблема се структурира по естествен път на етапи и намира отражение в трудовете на десетки учени. (Вж. Табл. 2).

 

Таблица 2

 

Етапи на решаване на проблемната ситуация

 

Възникване на противоречие, обуславящо необходимостта от промяна (наличие на потребност)

Задача (Възможност за решаване на противоречието, а оттам и задоволяване на потребността от промяна с наличните знания, методи и средства)

Проблем (Невъзможност за решаване на противоречието, а оттам и задоволяване на потребността от промяна с наличните знания, методи и средства. До известна степен субектът може да преодолява възникващите последици от това противоречие, без да е в състояние да го снеме от дневен ред).

Проблемна ситуация Субектът не е в състояние повече да регулира протичащите процеси с наличните знания, методи и средства. Ситуацията е толкова по-остра, колкото по-голямо е несъответствието между назрелия проблем и способността на субекта да разреши този проблем).

Резултат от решаване на проблемната ситуация

1

2

3

4

5

6

           

 

И точно в неговото направляване и подпомагане се заключава управлението на научноизследователската дейност на учебното заведение. Разбира се, тук не става въпрос само за административно управление на тази дейност, а и за нейното включване в стратегията за научните изследвания на висшето училище.

             Обръщам специално внимание на тези въпроси, тъй като именно решаването на проблемни ситуации, свързани с възпроизводство на достигнати научни резултати и генериране на нови знания са тези, които изменят радикално научния фонд от знания и движат икономиката напред. В този контекст стратегията за научните изследвания на висшето училище представлява двуединен процес, включващ приложни и фундаментални изследвания. С приложните изследвания висшето училище възпроизвежда достигнати научни резултати за решаване на определени приложни задачи, а с фундаменталните – се генерират принципно нови знания. Тук ние се абстрахирахме от факта, че в хода на приложните изследвания нерядко се достига до принципно нови резултати с фундаментално значение, което показва, че в научното изследване е налице единство на продуктивна и репродуктивна дейност.

             Описанието на проблемната ситуация като специфична формация от вътрешнонаучни и външнонаучни отношения би било непълно ако не се отчете обстоятелството, че именно в нея, в нейното разкриване, формулиране, разрешаване и т.н. се проявява преди всичко ролята на научния подход като субстанциален регулатор. В най- общия си вид този подход може да се разглежда като израз на общите и трайните тенденции в развитието на научното познание през даден период, като основа за формирането на съответна система от специални методи и методика като средство за общата ориентация на научното изследване.

             От друга страна, дълбоките и мащабни изменения, които настъпиха в науката и живота станаха причина да се развие системно интегрирания начин на мислене. На тази основа в съвременната наука получиха силно развитие междудисциплинните изследвания. И не само това. Все повече стават проблемите с комплексен характер, изискващи за решението им интердисциплинарен подход. Това особено ясно проличава когато се запознаем с проблемите на общините и предприятията в контекста на Националната карта на висшето образование, а да не говорим за глобалните проблеми, свързани с хората, планетата, икономиката и знанието.

             В контекста на качествените промени, настъпващи под влияние на Четвъртата индустриална революция все по-актуални за научноизследователската дейност стават проблемите, свързани с мегатенденциите (физически, цифрови, биологични), повратните точки в развитието, икономиката (растеж, заетост и естеството на човешкия труд), бизнеса (очаквания на клиентите, информационно подобрените продукти, колаборативните иновации и новите оперативни модели), националите и глобални проблеми (правителствата, държавите, регионите и градовете, международната сигурност), обществото (неравенството и средната класа, общността) и индивидът (идентичност, морал и етика, човешката връзка, управлението на публичната и частната информация)[4].

             Разработването на посочените направления и включените в тях теми е свързано с изпълнението на последователност от действия. В случая нито е възможно, нито пък е нужно да се описва методиката на този процес. Решаващото е, че разглеждания процес винаги започва с осъзнаването на даден назрял проблем. Ще се абстрахираме от възможните различия в оценката на проблема от страна на субекта и изобщо на субективния фактор. При положение, че проблемът е осъзнат като назрял кардинално значение придобива задачата да се разкрият реалните противоречия, които са в основата на този проблем и които го възпроизвеждат в хода на обективното развитие. Естествено звено в по-нататъшната работа е оценката на наличните средства, които не позволяват да се разреши проблема.

             Тук логиката на анализа ни отвежда към алгоритъм, по който с помощта на научния подход се разрешава конкретна проблемна ситуация. В на-общ вид предлаганите от този алгоритъм операции включват формирането на целта, определянето на стратегията и на подхода, разработването на адекватен на възприетия подход механизъм, прилагането на съответен стил и методи на ръководство, организиране на практическата работа за решаване на проблема.

             Едва ли е нужно в случая да се припомня, че творческия процес в науката не може да бъде подведен под строго определен алгоритъм. Заедно с това не бива да се пренебрегва обстоятелството, че своеобразието, неповторимостта, индивидуалността на творческия процес се отнася до неговото конкретно протичане в творческата лаборатория на отделния учен, нещо което не отменя наличието на общи принципи, на логика в изследователския процес. Един от общите проблеми, засягащи както образователната, така и научноизследователската дейност на висшите училища, а следователно и техните стратегии, е запазеният в известна степен диференциран подход. Съзнателно не искам да навлизам в детайли, но е добре да се помисли по тези въпроси. Сега все по-ясно се очертават контурите на конкретния механизъм, чрез който се разрушава дисциплинарната структура на научното познание и се формира новия облик на науката. Ядрото на този механизъм е изследователският проблем. Както е известно, в предните позиции на науката все повече излизат проблеми, които са комплексни и в зависимост от това изискват интердисциплинарен подход. Тук се извършват дълбоки и сложни интеграционни процеси, протичащи на равнището на отделен изследователски проблем. Те са необходими не за да се обособят нови науки, а за да се изследва с помощта на методи от различни науки даден конкретен проблем. Интердисциплинарният подход има смисъл и е оправдан само в такъв контекст. Бъдещето е на изследвания от подобен характер. Развитието на науката и нейното възпроизводство ще се извършва не чрез обогатяването на отделни науки, а чрез разрешаване на отделни комплексни проблеми. Във връзка с това все повече ще намалява ролята на дисциплинната структура, науките ще изчерпват своите възможности за собствено развитие, ще се изгражда единен и общ изследователски апарат за разрешаване на конкретни научни и практически проблеми.

             Тези и други въпроси в условията на Четвъртата индустриална революция придобиват изключително значение за висшите учебни заведения, за политиката, която те провеждат, чертаеща развитието им през следващите години. Очевидно не всяко от тях е достигнало една и съща позиция на иновативно въздействие от новите технологии, но всички те биват тласкани нагоре по кривата на трансформацията от движещите сили на тази революция. Има известни различия в зависимост от професионалните им направления, по които се провежда обучението в тях. Но в един свят, характеризиращ се с несигурност, способността за адаптация е от решаващо значение. Ако едно висше училище не е в състояние да се движи нагоре по иновативната крива, то може окончателно да отпадне от нея. Институциите, които оцеляват и се развиват ще трябва да поддържат и непрекъснато да изострят иновативността си. Висшите учебни заведения ще бъдат подложени на един непрекъснат Дарвинов натиск за оцеляване и по тази причина философията „винаги на бета“, т.е. в развитие ще стане още по-разпространена. Предлаганите идеи за политиката, които естествено могат да бъдат допълнени, представляват база за образователната и научноизследователска дейност на висшето училище. Тяхната реализация не може да не бъде трудно дело не само защото се извършва технологична революция, но и защото идеите още не означават нито готова политика за действие при определена непредвидима ситуация, нито конкретна програма за необходимите преобразования.

 

 

 


[1] Закон за висшето образование, Закон за развитие на академичния състав в Република България; Правилник за прилагане на Закона за развитие на академичния състав в Република България, Закон за насърчаване на научните изследвания, Стратегия за развитието на висшето образование в Република България 2014 г. – 2020г., Национална стратегия за развитието на научните изследвания 2020 г., Стандарти и насоки за осигуряване на качеството на висшето образование, НАОА, София, 2016 г.

[2]Става въпрос само за научните изследвания. Тук не е включено обучението на докторанти, организацията на научни форуми, издателската дейност и др.

По своята същност това е социална ситуация, която възниква там и тогава, където и когато е назрял социален проблем, който не може да бъде решен с наличните знания. Тези ситуации са необходими звена във функционирането и развитието на обществото, както и в осъществяването на практиката, чрез която се разрешават назрели проблеми в обществения живот. Там, където има развитие и функциониране, където се появява ново и старо има и проблеми, които на определен етап прерастват в социални ситуации. Изобщо практиката, която би следвало да бъде в полезрението на висшите училища се осъществява като верига от социални ситуации.

[3]  В смисъла на казаното представлява интерес начинът, по който възниква социалната ситуация. Като правило тя се появява в условия на опредени противоречия, които обуславят необходимостта от някаква промяна, а това означава, че е налице една или друга потребност. Но наличието на потребност, колкото и тя да е сериозна, още не означава възникването на проблем и проблемна ситуация. Има различни степени на потребност. Едни от тях могат да се разрешат с наличните знания, т.е. с методите и средствата, с които разполага упълномощения за тази цел оператор. В този случай обективната потребност от някаква промяна би могла да се разглежда като задача. Ако обаче има несъответствие между потребността и средствата, с които операторът регулира процесите, обективната потребност се проявява като проблем. Независимо от това до известна степен операторът може да преодолява възникващите последици от тази потребност, без да е в състояние да я изпълни напълно. Самият проблем прераства в проблемна ситуация при определени условия, а именно когато операторът не е в състояние повече да регулира протичащите процеси с наличните методи и средства на управление. При това социалната ситуация е толкова по-остра, колкото по-голямо е несъответствието между назрелия проблем и способността на операторът да разреши този проблем.

[4]В рамките на всяко едно от тези направления могат да бъдат обособени десетки, ако не и стотици теми, свързани с някои от следните въпроси:

-        трансформация на икономическите и организационни структури с оглед реализация на ефекта от цифровизацията на предприятията;

-        въздействие на новите технологии върху начина по който се води, организира и финансира бизнеса;

-        преход от обикновена цифровизация към по-сложни форми на иновации, основани на комбинация от множество технологии, осигуряващи повишена ефективност от икономическата (стопанска) дейност;

-        използване на цифровите платформи за научни изследвания, маркетинг и продажби за подобряване на качеството или цените на които се доставя стойност;

-        новите технологии трансформиращи начина, по който организациите възприемат и управляват своите активи, отличаващи се с цифрови възможности, които повишават стойността им;

-        бизнес модели, поставящи основен акцент върху внедряването на новите технологии за по-евтино използване на енергията и материалите, като по този начин съхраняват ресурси, намаляват разходите и имат положително въздействие върху околната среда;

-        концепцията за „талинатизма“, като едно от важните направления за повишаване на конкурентоспособността, в което на способните служители се гледа като на доминираща форма на стратегическото предимство;

-        преминаване на организациите от йерархични структури към свързани в мрежа и основани на сътрудничество модели;

-        компании, организирани на принципа на разпределени екипи, дистанционни работници и динамични колективи, с постоянен обмен на данни и информация за продуктите или задачите, по които се работи;

-        използване на „носими технологии“, които, съчетани с интернет на нещата дават възможност за сливане на цифровото и физическо преживяване в полза на работниците и потребителите;

-        хората и техните умения се подобряват чрез актуализиране на облачно базиран софтуер, а обновяването на активите с данни чрез облака;

-        нови алгоритми за „роботизирани консултации“ и съответните им приложения, предоставящи консултантски услуги и инструменти за управление;

-        рационализиране чрез технологията „споделена база данни“ на клиентски сметки, трансгранични плащания, клиринг и сетълмент на търговски сделки, вкл. продукти и услуги, които все още не съществуват, например фючърсни договори, които се самоизпълняват, без намесата на търговеца;

-        създаване на гъвкави, отговорни регулаторни и законодателни екосистеми, които позволяват на иновативните предприятия да се развиват, като същевременно снижават до минимум рисковете, за да се гарантира стабилността и просперитетът на обществото.