Доклад на БКОНК от 10.11.2016 г.

 

Д О К Л А Д

на председателя на БКОНК, относно актуализирането

на системите за качество във висшето образование

Днес ръководителите на висшите училища се нуждаят от една много по-голяма архитектура на управленското мислене, отколкото през всеки друг период от началото на индустриалната революция до наши дни[1]. Причината за това е ускоряващата се промяна от новите технологии и нарасналите заплахи от социални и военни конфликти. Поради това, поглеждайки към бъдещето никак не сме сигурни къде отиваме и как ще стигнем там, където сме се запътили. Вече не виждаме дългата и права магистрала на познанието, простираща се чак до хоризонта. Вместо това установяваме некартографирания пейзаж на утрешния ден. Живеем в свят, в който икономиката се основава не на финансите и материалните ресурси, а на интелектуалния капитал. Свят, в който малките компании доминират над гигантските корпорации в глобален мащаб, клиентите имат безкраен достъп до продукти, услуги и информация, а електронните и социалните мрежи успешно преодоляват бариерите на националните граници и разстоянията.

Сега основите на модерния живот започват да се разпадат. Институцията, подбуждала някога хората към идеологически битки, революции и войни, бавно отмира като последица от новото съотношение на икономическите реалности. В новата ера пазарите отстъпват място на мрежите, продавачите и купувачите се заменят от доставчици и клиенти, а собствеността непрестанно бива измествана от достъпа. В един свят на продукти по поръчка, на непрекъснати изменения и обновления, където всичко остарява почти незабавно традиционният начин на производство се оказва прекалено мудна институция, за да успее да се приспособи към почти влудяващата скорост на културата на наносекундата. Стесняването на жизнения цикъл на продуктите като пряк резултат от действието на закона на Мур е обхванало както материалното производство, така и общественото обслужване, налагащо ускоряване на икономическите дейности.

Към всичко това би могло да се прибави още по-респектиращия факт, че съществуването на човечеството в глобален мащаб става все по-несигурно. На всички континенти водните запаси намаляват, ледниците се топят, кораловите рифове умират, половината от горния почвен слой в света е унищожен, задръстванията и замърсяванията на въздуха задушават големите градове, подоходното неравенство расте все повече, младежката безработица достига застрашителни размери, стачките и протестите растат, гражданските свободи са заплашени, а половината от хората в света живеят в политически нестабилни райони, зачестяват атентатите и нападенията от терористи, военните конфликти и броят на бежанците расте, организираната престъпност печели два пъти повече от военните бюджети на всички страни в света, взети заедно.

При създалата се ситуация е необходимо да се извърши тотална преоценка на управлението на икономиката – от най-висшите равнища, до най-конкретните и делнични работи и механизми на действие. Днешната революция в познанието принуждава ръководителите на висшите училища да действат по радикално нови начини. Всяка част от философията на индустриалната ера сега се подлага на нов анализ и се преформулира. От тук могат да бъдат изведени и съществени изисквания към управлението,както на организациите, така и на висшите училища към прилаганите в тях системи за качеството.

Моделът на висшето образование, от който сега се ръководим, отразява основните постижения на научната мисъл и творческите способности в развитието на образователната ни система. Положени са не малко усилия за усъвършенстване на този модел. Въпреки това, пред нас продължават да възникват нови проблеми, решението на които се търси в системите за качеството. Фактите потвърждават извода, че тези системи доказаха своите възможности в подобряването на управлението, както в материалното производство, така и в духовната сфера. Това, разбира се, не означава, че не трябва да търсим несъвършенствата в приложението им. Безспорен е обаче фактът, че техният фундамент е обоснован и перспективен, че върху тази, а не върху друга управленска основа ще продължи по-нататък усъвършенстването на управлението на учебната и научноизследователска дейност на висшето училище.

В по-голямата си част сега действащите във висшите училища системи за качеството са проектирани съгласно международния стандарт БДС EN ISO 9001 : 2008. Този стандарт насърчава възприемането на процесния подход според който, за да функционира висшето училище ефикасно, е необходимо да се управляват взаимосвързаните процеси на учебната, научноизследователската и административната му дейност. Всяка една от тези дейности, която използва ресурси и се управлява, така че да бъде възможно превръщането на входните елементи в изходни, се възприема като процес. Ще уточним още, че входните елементи на процесите са съставени от човешки, материални, информационни и финансови ресурси. Те се преобразуват в изходен елемент, представляващ междинен или краен резултат от конкретната учебна, научно-изследователска или административна дейност. При това, често изходният елемент на един процес е входен елемент за друг процес, което обяснява връзката и зависимостта на процесите един от друг.

Цялостният процес на висшето училище, стартиращ с кандидатстудентската кампания и завършващ с дипломирането на студентите, може да бъде структуриран на подпроцеси, като за всеки един от тях се определи кой е клиентът и доставчикът и какви са изискванията към входните и изходните елементи към дейностите, ресурсите и технологиите. Същественото тук е, че доставчиците и клиентите на висшето училище могат да бъдат както външни, представени от юридически и физически лица, така и вътрешни, формирани от състава на преподавателите и администрацията. От друга страна, клиенти на висшето училище са не само студенти и техните потенциални работодатели, но и лица със съответните длъжностни наименования от академичния и административния състав, които в едни взаимоотношения се явяват доставчици, а в други клиенти.

Прилагането на процесния подход от висшето училище означава, че то осъществява идентифициране, взаимодействие и управление на системата от процеси, постоянно наблюдава връзките помежду им, тяхното комбиниране и взаимодействие и своевременно реагира ако констатира отклонения от предписания режим на работа. Другото уточнение се отнася за идентифицирането на процесите, което означава определянето на всеки един от тях в учебната, научноизследователската и административната дейност. И тук, още при проектирането на системата, се допуска първият пропуск. Става въпрос за пренебрегването на процесите в отделни структурни звена, най-често осъществяващи административна дейност. Това естествено води до накъсване на веригата от процеси и до ограничаване на т.нар. емерджентен ефект. Имаме предвид ефектът, породен от наличието в системата от процеси на свойството цялостност, характерно за системата като цяло, но не и за съставящите я отделни процеси. В хода на обсъждането на този въпрос стана ясно, че много често грешките и забавянето в попълнението на важни задачи идват от пропуснатия процес на изглеждащото на пръв поглед незначително структурно звено.

Друг не по-малко съществен недостатък е липсата на документирани процедури за изискванията към качеството на входните и изходните елементи на отделните процеси към дейностите или съвкупността от дейности, използваните ресурси и технологията на превръщане на входните елементи в изходни. Това поставя под въпрос управлението на тези процеси, тъй като липсата на такива изисквания, изразени със съответните показатели за качеството, прави невъзможно планирането и контрола на тези процеси. Този въпрос очаква своето решение, защото без него остава неизпълнено изискването на споменатия вече международен стандарт за всеки процес да се прилага метода Деминг, известен като „планиране - изпълнение - проверка - действие” (РDСА).

Разнообразието от системи за управление, непрекъснато расте като обхваща все по-нови сфери от дейността на висшето училище. Новото и главното в това отношение е, че интегрираното разглеждане на управлението става необходимо условие за практическата дейност на висшето училище. Изходно начало в него е търсенето и установяването на такива характеристики в процесите и явленията, които водят до синтез на елементите в системата. Принципно под термина „интегриране” се разбира сливане, срастване или обединяване на елементи от различни системи. Същественото при интегрираните системи е, че се състоят от базова система за качеството, над която се надграждат не само елементите на традиционните подсистеми за екологичност, здравословни условия на труд, безопасност на храните и информационна сигурност, но и елементите на подсистемите на интелектуалния капитал, организационната култура и корпоративната социална отговорност.

Събирането и обработката на информация за вземане на управленски решения по въпроси свързани с базовата система за качеството и надгражданите над нея подсистеми става чрез бизнес интелигентната система. Моделът на такава интегрирана система обаче не бива да се възприема като окончателно решение за интегрираните системи, тъй като е само етап от един обоснован подход за аргументирано решение. И това е така, защото цялостната система притежава т.нар. интегративни свойства, които са резултат на взаимодействието на включените в нея подсистеми. Тези свойства не са присъщи на самите подсистеми на цялостната система поотделно. Освен това всяка цялостна система се строи на принципа на йерархичност, а това означава, че трябва да се говори всъщност за базисна или изходна система. Елементите на тази система следва на свой ред да бъдат разглеждани като подсистеми на изходната система или като системи на друго по-ниско равнище.

Въпреки големият брой подсистеми с тях не се изчерпва цялостното управление на висшето училище. За тъждественост между интегрираната система и системата за цялостно управление може да се говори едва след като бъдат разработени стандарти за всички области, обхванати от цялостното управление на висшето училище. Поради това е логично да се предположи, че създаването на интегрирана система ще продължи докато не се стандартизират всички области на цялостното управление, а това може да се окаже безкрайно дълъг процес.

Информационната епоха, започнала през ХХ век стана причина много от фундаменталните постулати на традиционната конкуренция да престанат да бъдат валидни в новите условия. Завоюването на трайно конкурентно предимство единствено чрез внедряването на нови технологии и управление на финансовите активи и пасиви, вече не е достатъчно. За постигането на успех в новите условия са необходими нови възможности, свързани с използването на интелектуалния капитал или с т.нар. нематериални активи.


През 21-ви век тези активи имат много по-голямо значение за развитието на икономиките в света от иновациите и управлението на материалните активи. Налице е много осезаемо изместване на ударението на природните ресурси към висококвалифицираните кадри, необходими за развитието на нематериалните активи. Същественото за тези активи е, че те нямат естествен дом и могат да бъдат развивани навсякъде по света. А това означава, че всяка страна и организация от материалната и духовна сфера, включително и висшето училище потенциално може да се конкурира с тях стига да е в състояние да организира необходимия интелект.

 

Способността на висшите училища да мобилизират и в пълна степен да използват тези активи придобива много по-голямо значение от инвестициите и управлението на материалните активи. Това именно налага да се преустрои управлението на висшите учебни заведения като с него бъдат обхванати не само материалните, но и нематериалните активи.

 

По принцип може да се приеме, че с интелектуалния капитал, разглеждан като подсистема на системата за качество, се надграждат елементи на човешкия, структурния и пазарния капитал. Те намират отражение в една обща или три обособени документирани процедури. Тук е уместно да се отбележи, че елементите на човешкия капитал съставляват една значителна част от интелектуалния капитал на висшето училище и оказват силно влияние върху възникването и развитието на структурния и пазарния капитал. Сам по себе си човешкия капитал обхваща съвкупност от знания, умения, практически навици, творчески способности и морални ценности на академичната общност, които са източник на доходи както за научно-преподавателския състав – собственик на човешкия капитал, така и за висшето училище, което при определени условия използва този капитал.

 

Разбира се, в развитието на човешкия капитал участва не само научно-преподавателския състав. За него полагат усилия както висшите училища, така и държавата. Преподавателят сам преценява необходимостта и размера на инвестициите, които трябва да направи за развитието на собствения си човешки капитал. Изходна база за вземане на решение по този въпрос е съпоставянето на очакваните ползи за личността от образованието и професионалната квалификация с разходите, които трябва да бъдат направени за тази цел. Тези ползи се състоят главно в очаквания за по-висока заплата, по разнообразна и творческа работа, възможности за кариерно развитие, по-широки и по-интересни професионални контакти, по-благоприятни условия на труд, по-малък риск за здравето и работоспособността, по-голяма сигурност на работното място.

 

От своя страна, висшите учебни заведения са силно заинтересовани от наемането на преподаватели с висок потенциал на човешкия капитал, защото това е решаващ фактор за тяхната конкурентоспособност, за качеството на обучение и практическата реализация на подготвяните от тях специалисти. Това в еднаква степен се отнася и за развитието на научно-преподавателския състав. Съизмерването на инвестициите в човешкия капитал с очакваните изгоди за висшето училище е все още слабо разработен и много рядко разглеждан въпрос. Ясно е обаче, че висшите училища, които не инвестират в човешкия капитал нямат бъдеще. Притежаваните знания, умения и опит от преподавателите бързо остаряват и стават непригодни за динамичните промени в живота. Ето защо човешки ресурси, чиято професионална квалификация не се развива и актуализира с течение на времето намалява способността си „да произвежда" допълнителна стойност, т.е. губят характеристиките и качеството си на човешки капитал.

 

В учебния процес преподавателският състав като носител на човешкия капитал е своеобразен доставчик на този капитал, а обучаваните студенти са негови потребители или клиенти. В този процес знанията, уменията и практическите навици на преподавателите са трансформирани в знания, умения и трудови навици на студентите. По този начин студентите стават носители на нов човешки капитал, който се наслагва върху човешкия капитал придобит от тях в основното и средното образование. Формираният съвкупен човешки капитал се преобразува в управленски решения, вземани от подготвените специалисти с висше образование, в процеса на тяхната реализация в практиката. В случая се получава резонансен ефект, който се проявява като въздействие на преподавателския човешки капитал върху човешкия капитал на студентите, а той от своя страна се преобразува в управленски решения, чието изпълнение ускорява или забавя развитието на едно или друго явление в материалната или духовната сфера.

 

Изложените съображения обясняват заинтересоваността на държавата да инвестира в развитието на човешкия капитал, защото по този начин се постига по-високо качество и производителност на труда, увеличена конкурентоспособност, по-високи и устойчиви темпове на растеж и по-висок жизнен стандарт на населението. Това е така, защото в много страни, богати на природни ресурс, но с ниско качество на човешкия ресурс, цари бедност и мизерия. И обратно – редица страни, бедни на природни ресурси, но притежаващи висококачествени човешки ресурси, са икономически „оазиси" с висок жизнен стандарт. В този дух е и стратегията на Европейския съюз „Европа 2020", предвиждаща „интелигентен растеж", т.е. икономика, основаваща се не на знания и иновации, като водещи фактори. Тя изисква да се подобри качеството на образованието, да се насърчава разпространяването на иновациите и знанията в рамките на Европейския съюз, като се използват в максимална степен информационните и комуникационните технологии. Европа трябва да предприеме действия, се казва в стратегията, за образование и обучение през целия живот. Имат се предвид всички учебни дейности „от люлката до гроба", от ранното детство през целия живот и до дълбока старост, надграждащи един общ основен запас от знания и способности, които надхвърлят основните умения. Обучението през целия живот включва не само придобиване на квалификации, които са непосредствено свързани с професията, но и непрекъснато обновяване на всички способности, интереси, знания и разбирания на човека през целия му живот. Това обучение се осъществява посредством всички видове учебни дейности, вкл. неформалното и самостоятелно учение, придобиването на свързаните с професията умения на работното място и всички други форми.

 

Вторият компонент на интелектуалния капитал е структурния капитал. Той обхваща знанията, запазени и институционализирани в структурата, процесите и културата на висшето училище. Към него се отнасят патентите, авторските права, разработения софтуер, търговските марки, търговските тайни и цялото документирано организационно ноу-хау. Освен това структурния капитал съществува и под формата на документирани процедури, бази данни, експертни системи, организационни схеми, софтуер за вземане на решения и системи за управление на знанията. Към този капитал отнасяме и документираните процедури, като от тях особено внимание заслужават процедурите за управление на креативността и риска. Не е случайно, че в центъра на вниманието на сега функциониращите системи стоят именно тези две процедури. В тях се поставят двата основни проблема на нашето съвремие, а именно развитието чрез иновации и осигуряването на стабилност и сигурност в развитието. В първата от тях се третират въпросите, свързани с въвеждането на нови пазари, привличането на нови клиенти, създаването на нови партньорства, използването на нови технологии и други желани и осъществими възможности за реализиране потребностите на организацията или на нейните клиенти. По съвършено нов начин се интерпретира и тематиката за риска във втората процедура. Тук се поставя въпросът не само за избягване на риска или премахване на източника за него, но и за поемането на риска с цел възползване от дадена възможност, промяна на вероятността или последствията и задържане на риска на базата на разумно решение.

 

Другият компонент на интелектуалният капитал е пазарният капитал, известен още като клиентски капитал. Той отразява външните връзки на висшето училище, които оказват въздействие върху неговите приходи и определят лоялността и удовлетвореността на студентите и на техните бъдещи работодатели. Тук се включват и взаимоотношенията с доставчиците на различни видове ресурси и всички други заинтересовани лица от подготовката на специалисти с висше образование. Стойността на този капитал зависи от репутацията на висшето училище, от лоялността и удовлетвореността на потребителите от образователни и научноизследователски услуги, от дългосрочни взаимоотношения с партньорите, от наличието на стратегически партньорства и др.

 

Колкото и да е голямо значението на интелектуалния капитал и на неговите компоненти, не бива да се пренебрегва и значението на организационната култура. Нейните елементи също се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В тази процедура организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми и неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе ролята на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференциация, които често са неизбежно явление в живота на академичната общност.

 

Повечето специалисти в областта на организационните изследвания признават, че организационната култура оказва силно влияние върху ефективността от дейността на висшето училище . Непрестанната, непредсказуема и понякога обезпокоителна промяна в условията на работа пречи на висшите учебни заведения да държат нещата под контрол, да предугаждат правилно бъдещето, както и да разчитат на последователност в провежданата политика. Мащабите на неуспеха при въвеждане на предварително набелязани промени често пъти са значителни и причината за това не рядко е пренебрежението към организационната култура. Казано по друг начин, пропускът да се въведат изменения в културата на съответното висше училище осъжда от самото начало всички други видове организационни промени, които са замислени. Макар необходимите инструменти и техники да са налице, а стратегиите за промяна да се провеждат енергично, множество подобни инициативи пропадат, тъй като фундаменталната култура на учебното заведение , включваща ценности, начин на мислене, стил на мениджмънт, парадигми, подходи към разрешаване на проблеми, си остават същите. Успешното прилагане както на програми за подобряване на качеството, така и за съкращения на административен персонал или реорганизация на процесите са поставени в зависимост от тяхното интегриране в по- общи програми, насочени към изменение на организационната култура. Когато се прилагат самостоятелно, те не носят успех. Ако обаче културната промяна е главна цел на програмата, така че свързаните с качеството, персонала и процесите мероприятия да се превърнат в елементи на цялостно усилие, те постигат успех.

 

Зависимостта на общото подобряване във висшето училище от промените в неговата култура се свързват с обстоятелството, че когато ценности, ориентации, дефиниции и цели се оставят непроменени , дори при изменени стратегии или процедури, висшите учебни заведения много бързо се връщат към статуквото. Същото се отнася и за хората. Личностни типове, стилове и поведенчески привички рядко търпят по-дълбоки изменения, независимо от следването на специализирани програми за тази цел, каквито са диети, физически упражнения или курсове за добри обноски.

 

Организационната култура оказва силно влияние върху отделната личност. Имаме предвид духа на академичния административно- управленски персонал, неговата всеотдайност, производителността на труда, физическото здраве, емоционалното благополучие и др. Влиянието на доминиращата организационна култура върху отделната личност се превръща в предмет на особено внимание като се има предвид постоянния упадък на нейната лоялност към висшите учебни заведения, който причинява значителни допълнителни разходи за търсене и обучаване на заместници, изтичане на служебни тайни в резултат на умишлени действия и напускания , съдебни искания и други форми за търсене на възмездие.

 

При отсъствие на изменения във фундаменталните цели, ценности и очаквания, свързани с висшето училище и индивида, промяната остава повърхностна и мимолетна. За съжаление пропадналите опити за промяна често пъти имат като следствие раздразнение, загуба на доверие и понижаване на колективния дух сред академичния състав на висшето училище. Както показват изследванията, новото състояние на висшето училище може да се окаже по- лошо от онова , в което се е намирало, преди да се правят каквито и да било опити за промени. С други думи, изменението на организационната култура е ключ към успешното прилагане на други стратегии за усъвършенстване , както и към приспособяване към все по бурната околна среда, в която действат съвременни висши училища.

 

Основните елементи на организационната култура са убежденията, ценностите, нормите, поведението и психологическия климат. Тя се отличава с откритост, доверие, взаимно уважение, зачитане на личното достойнство и обмен на знания . Разбира се осъществяват се и други елементи, които отразяват особеностите на висшето училище. Това е неговата история, легендите, митовете, ритуалите, церемониите и символите . от значение е също и кога е създадено висшето училище , какви са професионалните му направления и предпочитания на неговото ръководство.

 

Елементите на организационната култура се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В нея организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе роля на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференция, които често са неизбежно явление в живота на персонала.

 

Всяка култура се изявява посредством свой уникален жаргон, символика, правила и етноцентрични тежнения. Още по-малко всеобхватна остава културата на отделното училище. Организационната култура се изразява в съответни ценности, доминиращи стилове на ръководство, език и символи, процедури и рутина, дефиниране на успехите- всичко това прави съответното висше учебно заведение уникално по своя характер и облик.

 

Вътре в самото висше училище се обособяват поднива, каквито са структурните звена (факултети катедри и др.), които също стават подвластни на свои уникални култури. Това проличава от факта, че много пъти възникват затруднения при интегриране и координиране на различни мероприятия и дейности в рамките на едно висше училище. Те са резултат именно от стълкновения между различни звена в него. Една от причините за всичко това е обстоятелството , че всяко отделно структурно звено на учебното заведение развива собствени перспективи, разбирания, ценностна система, собствена култура. Лесно е да се забележи как подобни противоречия довеждат до предефиниране на мероприятията от звената в учебното заведение, което пречи да се постигне желаното равнище на ефективност. Това по конкретно означава, че наблягането върху културните различия на ниските равнища на управление довежда до отчуждаване и конфликти.

 

Всяко структурно звено в рамките на висшето училище се характеризира и с общи за него елементи. Подобно на холограма, при която всеки отделен елемент от образа съдържа характерни за цялото черти , в едно със своите собствени, културата на структурно звено крие основни елементи от общата за висшето училище в добавка към своята собствена. Винаги е на лице невидима спойка , която свързва висшето учебно заведение в едно цяло. В този смисъл при оценяване на организационната култура можем да се съсредоточим върху нея като цяло, а можем да анализираме и отделните ù поднива, като изолираме общите преобладаващи атрибути на съставните култури и ги насложим едни върху други. Очевидно е, че подобна комбинация е в състояние да ни приближи значително да вникнем в същината на общата за висшето училище култура.

 

Интензивните процеси на глобализацията, нарасналите социални и обществени изисквания, както и безпрецедентните климатични промени, поставят нови предизвикателства пред висшите училища, които могат да бъдат преодолени единствено чрез отговорно и прозрачно управление с отчитане на икономическите, социалните и екологичните въздействия от образователната и научноизследователската дейност. Това обяснява и вниманието отделяно на корпоративната социална отговорност, елементите на която се надграждат над базовата система за качеството и се описват в документирана процедура. По своята същност социалната отговорност характеризира отношенията между висшето училище и обществото. Тя се интерпретира като съвкупност от нагласи, решения и действия на ръководството на висшето училище, които са ориентирани към обществото. В този смисъл социалната отговорност се възприема като социално задължение на висшето училище, а това означава, че целта на неговото управление не се свежда само до реализирането на приходи, а и до защита и повишаване на благосъстоянието на обществото. Следователно, висшите училища не би следвало да се възприемат единствено като независими образователни структури, които носят отговорност само пред своите колективни органи на управление. В действителност това са учебни институции, които отговарят чрез компетентните органи и пред широката общественост, дала съгласие за тяхното създаване.

 

Освен като задължение социалната отговорности се разглежда и като социална реакция, което означава съобразяване на висшите училища със социалните норми, ценности и очаквания на обществото. Това естествено са не само очаквания за подготовка на кадри и провеждане на научни изследвания. Към тях се включват още и очаквания за опазване на средата, за социални разходи, както и надеждата, че висшите училища ще участват в разрешаването на социални проблеми, с които обществото не може да се справи.

 

Социалната отговорност обаче се възприема и като социална активност. Това означава, че висшите училища имат нагласи, вземат решения и извършват действия, които изпреварват събитията. Например, откриват потребности и правят всичко възможно да ги удовлетворят чрез обучение и научни изследвания или чрез комуникации с обществени групи и държавни органи. Казано с други думи, социално активните висши училища и техните академични ръководства активно търсят начини за разрешаване на социални проблеми, свързани със сродни общообразователни и професионални училища, паметници на културата, опазване на околната среда и т.н.

 

Отговорността на висшите училища за въздействието, което оказват на обществото изисква те да насочат вниманието си към увеличаване степента на оказвано доверие за осъществяваната от тях образователна и научноизследователска политика. Налага се също така да се подобрят процесите на самоконтрол и регулиране на дейностите, оказващи влияние на общественото мнение. Друго не по-малко важно изискване е да се повиши отговорността на висшите училища за тяхното поведение на пазара за образователни услуги. Това изискване е особено актуално като се имат предвид зачестилите случаи на нелоялна конкуренция, изразяваща се в действия или поведение на висшето училище, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и водят до увреждане на интересите на други висши училища.

 

Определен интерес представлява и изискването за подобряване прозрачността на осъществяваните социални и екологични дейности. Това означава положителен принос за обществото и управление на въздействието, което висшите училища оказват на околната среда. От значение е и изискването за интегриране на корпоративната социална отговорност в управлението на учебната и научноизследователска дейност. Би било неправилно обаче отговорността на висшите училища да се разглежда изолирано от другите икономически дейности. В този смисъл висшите учебни заведения би следвало да се съобразят със задачите, произтичащи от националната политика за корпоративната социална отговорност. Нещо повече, усилията в тази насока трябва да бъдат съобразени и с посветената на тези въпроси обновена стратегия на Европейския съюз.

 

Чрез корпоративната социална отговорност висшите училища интегрират в дейността си своите социални ангажименти и загрижеността си за околната среда, което се отнася и за взаимоотношенията им с партньорите, като всичко това се прави на доброволни начала. По този начин висшите училища формират в академичния състав, обучаваните студенти и техните бъдещи работодатели дългосрочно доверие, което е фундамента на съвременния образователен модел. Тяхното отговорно поведение е особено важно при предоставянето на образователни и научноизследователски услуги. Самата корпоративна социална отговорност предлага комплекс от ценности, които се явяват основа за изграждането на едно по-сплотено общество и за прехода към устойчива икономическа система.Всъщност тези ценности се нуждаят от друго теоретическо осмисляне и практическо отношение. Те трябва да бъдат интерпретирани в духа на изискването за активност на човешкия фактор, да бъдат съобразени с обстоятелството, че тази активност не може да се реализира само по официален път. Извънорганизационната спонтанна социална активност има своето място в общия процес на повишаване ролята на корпоративната социална отговорност. При правилно ръководство от страна на висшите училища възможните деструктивни прояви в нея могат да се ограничават и преодоляват и тя да се превърне в един от двигателите на прогреса на обществото.

 

Същевременно трябва да се има предвид, че надграждането над базовата система за качеството на елементите на нови подсистеми поставя с цялата си сериозност въпроса за промяната на начина, по който висшето училище осъществява дейността си. За да стане това е необходимо преди всичко да се усъвършенстват процесите на учебната, научноизследователска и управленска дейност, като процесите за вземане на решение се преобразуват в процеси, които във все по-голяма степен се основават на анализ на данни. Всичко това би могло успешно да се постигне чрез интелигентните системи, осигуряващи информация, която служи за основа на предприемането на съответни действия, предоставена в подходящия момент, на подходящото място, в подходящия вид, за да подпомогне представители на академичния и административен състав при вземането на управленски решения.

 

Интелигентните системи се основават на така наречената делова (бизнес) интелигентност, възприемана като съвкупност от понятия и методи за подобряване процесите на вземане на управленски решения чрез използването на информационни системи, работещи с реални данни за конкретната дейност. В по-широк контекст деловата интелигентност е не само понятия и методи, но и процеси, чрез които се подобрява взимането на управленски решения, като се използват различни източници на информация, прилага се предишен опит и се правят предположения с цел да се получи точна представа за динамиката на конкретната дейност. Всичко това включва събиране, управление и анализ на данните за получаване на информация, която се предоставя на служителите в дадена организация, за да се подобрят стратегическите и тактическите решения.

 

Налага се още да уточним, че дейностите по деловата интелигентност се осъществяват чрез система с пирамидална структура, в основата на която се намира склада за данни, а над него са разположени аналитичните звена, отнасящи се за „запитвания и сведения”, „аналитична обработка в реално време” и „извличане на закономерности от данните”. Системата извършва събиране и съхранение на данни и управление на знания с помощта на аналитични средства, с цел да се представи сложна и важна информация, необходима за планиране и взимане на управленски решения. Тя представлява архитектура и съвкупност от интегрирани приложения за обслужване на оперативната дейност и за подпомагане процесите на вземането на управленски решения, както и база данни, които осигуряват на потребителите лесен достъп до данните.

 

Опитите за конкретизиране на интелигентните системи водят авторите до различни повече или по-малко обосновани констатации. Едни ги определят като процеси, средства и технологии, необходими за превръщането на данните в информация, а информацията в знания и планове, които определят ефективната дейност. На заден план се включват технологиите и процесите, свързани със складовете на данни, а на преден план – средствата и процесите, използвани за осъществяване на запитвания, подаване на сведения, анализиране и представяне на информация. Други автори смятат, че интелигентната система притежава способността да събира и анализира вътрешни и външни данни, с цел генерирането на знания и предимства за висшето училище, което включва подпомагане на процеса на вземане на управленски решения на стратегическо, тактическо и оперативно ниво.

 

Това, което е безспорно за интелигентните системи е, че те позволяват на висшето училище да подобри своята дейност чрез пълноценно използване на информацията за неговите клиенти (студенти, работодатели, възложители на научноизследователски задачи), доставчици на ресурси и вътрешни процеси. Системата извлича информация от системата за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), системата за управление на веригата на доставките (SCM), системата за управление ресурсите (ERP) и др. Тя централизира, организира и стандартизира информацията в склада или залата за данни. Разбира се, тези процеси включват още изчистване на данни и допълване с информация. Освен това системата предоставя аналитични средства, които позволяват на широк кръг от специалисти да търсят необходимата информация, да откриват закономерности и да решават проблеми. Обобщавайки всичко казано можем да приемем, че същността на интелигентната система се изразява в пълноценното използване на данни, генерирани в висшето училище, чрез превръщането им в информация и знание, които подпомагат процесите на взимане на управленски решения и предприемане на съответни действия с цел увеличаване на конкурентоспособността на висшето училище.

 

Традиционните интелигентни системи използват голям обем от статични данни, които са били извлечени, изчистени и заредени в склада от данни за изготвяне на отчети и анализи. Осигуряването на отчетност обаче не е единствената необходимост, тъй като потребителите се нуждаят от анализ на изпълнението и установяване на причините за възникването на едно или друго събитие. Тези нови приложения могат да информират потребителите буквално в реално време за промени в данните или за наличност на съответните отчети и да уведомят за събития и възникващи тенденции в интернет приложенията, приложенията за електронна поща и приложенията за незабавно предаване на съобщения. Освен това самите делови приложения биха могли да бъдат програмирани така, че да реагират по отношение на всичко, което е установено, от интелектуалните системи в реално време. Това по-конкретно означава, че приложението за управление на веригата от доставките може автоматично да направи поръчка за още компоненти, когато запасите намалеят под определен праг, а приложението за управление на взаимоотношенията с клиентите може автоматично да уведоми представител на звеното за обслужване на клиентите да провери изпълнението на договорните задължения от даден клиент.

 

Определено място в изследването на интелигентните системи заема изясняването на теоретичния еквивалент на техните системно-структурни характеристики. Това би могло да стане ако се проследи потока на данни от оперативната система (ERP, SCR, CRM и др.) към склада за данни. Самият склад е подготвен да обезпечава работа на приложенията за подпомагане на процесите при вземане на решения. Той се конструира с методики, главно метаданни и извличане, преобразуване и зареждане на данни.

 

Друг не по-малко важен въпрос е този за онлайн аналитичната обработка (OLAP). Тя се осигурява от софтуерни инструменти, които позволяват на потребителите да изготвят отчети и запитвания при поискване, и да извършват анализ на данни. Чрез тези средства те могат да анализират различни измервания на многомерни данни като времеви редове и анализ на тенденции. Следователно потребителите могат бързо и лесно да определят тенденциите за развитие, като използват разпределен във времето анализ на информация и графичните възможности на продукти, обезпечаващи сложен анализ на данни и притежаващи интегрирани възможности на изчисляеми полета. За да извърши обаче анализ, потребителят се нуждае от интерактивен софтуер, наречен междинно програмно осигуряване за достъп до склада от данни.

 

В пряка връзка с аналитичната обработка е извличането на закономерности от данните. В случая става въпрос за клас от анализа на информацията в базите от данни, при който се търсят скрити модели в група данни, но може да се използва и за прогнозиране на бъдещо поведение. Това извличане на закономерности от данни може да помогне на висшето училище да открие клиенти с общи интереси. В същото време обаче сме свидетели и на случаи когато терминът се използва неправилно, като се свърза единствено с възможността за представяне на данните по нов начин, но истинският софтуер за извличане на закономерности от данните не само променя начина на представяне, но и наистина открива неизвестни до момента взаимоотношения между данните. В последствие това знание се прилага при взимането на решения и постигането на целите на училището. Разглежданите инструменти се използват за подсилване на човешката интелигентност чрез сканиране на мащабни хранилища от данни, за откриване на смислени нови взаимовръзки, модели и тенденции. Мощните технологии за извличане на закономерности от данни биха могли да бъдат различни по характер и цели и се избират в зависимост от нуждите на висшето училище.

 

Не по-малко важен е въпросът за управлението на резултатите от дейността на висшето училище. Същественото при това управление е, че се основава на система от балансирани показатели, представляващи рамка за определяне, изпълнение и управление на стратегията на висшето училище. Управлението използва отчетността и записванията от анализа. Неговата цел е да оптимизира общите резултати на висшето училище. Използваните пакети позволяват да се приложи система от балансирани показатели, което дава възможност лесно да се сравняват резултатите с определени целеви стойности. Тези пакети осигуряват и платформа за съставяне на целевите стойности на резултатите и действителните резултати в рамките на цялото висше училище, което позволява на ръководството да разбере насоките за развитие на образователната и научноизследователска дейност. Управлението на резултатите обикновено включва електронни табла, които дават пълна представа за постигнатите резултати чрез графично представяне. Таблата показват измервания на резултати, тенденции и изключения и интегрират информация от множество области. Освен това във всеки проект за електронни табла са събрани метрични данни и показатели за резултати, които се комбинират, за да се проучат графики, отразяващи състоянието на образователната и научноизследователска дейност.

 

Интелигентните системи използват предимствата на вече разработените и инсталирани компоненти на информационните технологии и помагат на висшите училища да получават повече от направените инвестиции за тези технологии, като използват данните, съхранени в съществуващите стари системи и системите за транзакции по нов ефективен начин. За някои висши училища, които са направили големи инвестиции за изграждане на складове и зали за данни е добре да се насочат към разработването на интелигентни системи като естествена следваща стъпка към пълното използване на информацията, което ще доведе до пряк ефект върху възвръщаемостта на направените инвестиции. Заслужава внимание и фактът, че на пазара се появяват и навлизат аналитични инструменти, предназначени за специализирани функции, които дават възможност на висшите училища да изградят само онази част от интелигентните системи, която се отнася до деловата аналитичност, вместо да се изгражда цялостна, базирана на склад за данни интелигентна система.

 

Не е нужна особена прозорливост, за да се разбере, че висшите училища получават много нови предимства благодарение на използването на интелигентните системи, като имат възможност да придобива надеждна информация, даваща основание за предприемане на съответни действия, с което се увеличава максимално потенциала на наличните активи от данни. Тенденцията е да се разработват и предоставят все по-голям брой специализирани аналитични инструменти, които извършват почти всякакъв вид анализ и подпомагат процесите на вземане на обосновани решения по цялата йерархия от висшите нива до нивата на потребителите в рамките на висшето училище и цялостно интегриращата се образователна среда.

 

Проведените през последните десетилетия изследвания показаха, че системите за качество са извънредно специфичен, своеобразен, неповторим инструмент за управление. Натрупаното познание за тях е толкова голямо, че промените днес се извършват експоненциално. Истината не е, че всяко допълнително знание за тези системи допринася за някаква промяна. Истината по-скоро е, че това познание си взаимодейства с цялото натрупано знание за системата и ефектът е кумулативен. А това означава, че успехът в миналото не означава успех в бъдещето. Светът се е променил толкова много, че формулите за вчерашния успех почти с гаранция са формули за утрешния неуспех. Днес победители в острите конкурентни стълкновения ще бъдат онези висши учебни заведения, които се откъсват напред по кривата на промяната като непрекъснато предефинират управлението на многостранната си дейност, прокарват нови технологии, създават нови знания и нови области за подготвяните от тях специалисти.

 

Необходимостта от внедряването на системите за качество става все по-очевидна. Тя е наложителна от непрестанната, непредсказуема и нерядко обезпокоителна промяна , която пречи на ръководствата на висшите училища да държат нещата под контрол, да предвиждат правилно бъдещето, както и да разчитат на последователност в провежданата от тях образователна и научна политика. Това, разбира се, не означава, че тези системи са някаква панацея за справяне с бурното съвремие. Задачата, която се поставя с внедряването им е по- скромна, тъй като с тях се предлага един разумен инструмент, който дава възможност на ръководства на висшите учебни заведения да се приспособят към изискванията на тяхната среда.

 

София, 10.11.2016 г.                                                            Председател:

 

                                                                                              (проф. д-р М. Рибов)

 



[1] Докладите на БКОНК се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.v