Д О К Л А Д

на председателя на БКОНК,

относно: образователните стандарти за качеството

            В съвременните условия, когато модерните технологии завземат все по-голяма част от нашия материален и духовен живот проблемът за високото качество във всички сфери на човешката дейност се превръща в ключов проблем, чието решаване стои пред нас с цялата си острота и категоричност. Това е и причината да се пристъпи към управлението на качеството на дейността на висшето училище. В този контекст важно място заема оценката на качеството на тази дейност. Без нея не бихме могли да планираме, контролираме и стимулираме качеството на различните дейности във висшето училище. Нещо, което е обяснимо, като се има предвид, че управлението на качеството в много голяма степен зависи от адекватната оценка на осъществяваната от него образователна, изследователска и управленска дейност.

            В този доклад[1] ще се ограничим само на оценката на качеството на дейността на висшето училище. Това, което трябва да отбележим обаче още в началото е, че тази оценка продължава да се осъществява предимно по качествени признаци, а това се отразява неблагоприятно на нейната обективност. Разбира се, има и други нежелателни последици, изразяващи се в нарастване на обема на изготвяните в тази връзка доклади за самооценка. И това е обяснимо, тъй като в тях преобладават описанията на състоянието на образователната, изследователската и управленската дейност на висшето училище. От друга страна се влошава качеството на анализа. С него не може да се установи какви са абсолютните стойности на техните дейности, за предходната и предстоящата акредитация, как са се изменили тези стойности във времето, какви тенденции очертават, доколко равнището и темпа им на развитие, следват световните тенденции във висшето образование.

            В интерес на истината трябва да отбележим, че този проблем винаги е стоял в полезрението на Акредитационните съвети на НАОА, което обяснява и няколкократната актуализация на критериалната система за акредитация на висшите училища. От друга страна, това не е проблем само на образователната система. Неговото решаване е на дневен ред също и за здравеопазването, правосъдието, отбраната, системата на вътрешните и външните работи на страната и др.

            Както се вижда, днес ние все повече се изправяме пред кардинален проблем, който рефлектира върху цялостния социално-икономически живот на обществото, върху развитието и прилагането на съвременните постижения на науката. Едно от решенията на този проблем – при това извънредно ефективно е свързано с метрологичната концепция. В рамките на общата теория на измерванията все по-голямо значение придобива разбирането, че измерването не трябва да се свързва единствено и само с физическите измервания. Привържениците на това направление предлагат да се разширят рамките на метрологията и наред с измерванията на количествените признаци да се признае правомерността и на измерванията на качествени признаци, чиято характеристика се изразява с вербално (словесно) описание. В този смисъл условно се говори за показатели за качеството, които нямат цифрови характеристика.

            Изложените съображения станаха причина в общата теория на измерванията да се утвърди разбирането, че показателите за качеството могат да бъдат измерими и неизмерими. При това за измерими се считат онези показатели, стойностите на които се определят в резултат на измерванията и могат да бъдат изразени в количествена форма. Към тях се отнасят например показателите: брой творчески командировки и специализации в чужбина на един преподавател; брой работни места за аудиторна и лабораторна работа на 100 студенти; брой компютри на 100 студенти и др. За разлика от тях неизмеримите показатели се поддават само на вербално, т.е. на словесно описание и нямат непосредствени цифрови характеристики. Това се отнася например за показателите, свързани с учебната документация, съвременните методи на преподаване и оценяване на постиженията на студентите, проследяването на реализацията на завършилите обучението студенти и др.

            Разбира се, тези показатели също могат да бъдат изразени количествено. Дори беглото запознаване с общата теория на измерванията показва, че нейния методически инструментариум с успех може да се използва за усъвършенстване на критериалната система за акредитация на висшите училища и за оценяване на проекти за откриване и преобразуване на техните основни звена или филиали. Това усъвършенстване сега е особено наложително, тъй като в доклада на ЕК за България за 2016 г. е подчертана необходимостта от ускоряване на приемането и прилагането на академичните стандарти за качеството, включени в стратегията за развитие на висшето образование в България за 2014 г.– 2020 г.

            С цел да подпомогнем решаването на този проблем сме разработили проект на процедура за оценка на качеството на дейността на висшето училище, в която са обхванати, предвидените в критериалната система на НАОА четири сфери на дейност, а именно образователната, изследователската, управленската и тази, която се отнася за конкурентоспособността на висшето училище. В проекта са включени 49 показатели, за качеството, отнасящи се за седем критерия. На този етап от разработването на проекта показателите са конкретизирани само по отношение на календарното време и начина на отчитане на тяхното изпълнение. Вторият етап от разработването на проекта ще включва и количествените характеристики на показателите, както и тяхното изменение във времето. Сега това е направено само в приложения към настоящия доклад проект по сферата на дейност, отнасящо се за конкурентоспособността на висшето училище (адаптивност към средата). В него са включени 18 показателя, като за всеки един от тях е предвидено изменението в стойността му от предходната акредитация с отчитане на промяната в абсолютна стойност и в проценти.

            Изводите и обобщения до които стигнахме при подготовката на този проект, засягат както въпроси на теорията и практиката, така и въпроси, които имат непосредствено отношение към оценката на качеството на дейностите във висшето училище.

            Очевидно е, че за да се определи равнището на качеството[2] на дадена дейност на висшето училище, е необходимо преди всичко да се конкретизира системата от показатели, по които ще се извърши оценката. При нейното определяне трябва да се отчита предназначението на предоставяната образователна и изследователска услуга, съставът и структурата на свойствата на качеството, условията, при които се прилагат изискванията на потребителите на образователния и научноизследователски продукт, както и задачите на управлението на качеството.

            В нашия случай системата от показатели е определена на основата на критериалната система на НАОА. Това е направено като последователно сме изследвали всеки критерий, неговите характеристики, измерители и източниците на информация. По този начин са обособени и дефинирани отделните показатели за качеството.

            Включените в тази система показатели е необходимо да отговарят на определени условия. Преди всичко те трябва максимално да способстват за удовлетворяване на изискванията на потребителите, т.е. на студентите и на потенциалните им работодатели. В тях е необходимо да бъдат отчетени съвременните постижения на науката, както и тенденциите в развитието на висшето образование. Освен това в тази система не бива да се включват взаимнозаменяеми и взаимозависими показатели, чиито числени стойности могат да бъдат определени, ако са известни стойностите на други показатели за качеството.

            При определянето на системата от показатели трябва да се спазва известна последователност в процедурите по подбора и систематизирането на отделните показатели. Първо, необходимо е да се конкретизира вида на висшето училище по отношение на професионалните направления, образователно-квалификационните степени и формата на обучение, предназначението и условията на реализация на подготвяните специалисти. Второ, трябва да се изясни целта и по-конкретно случаят, за който се използва системата от показатели за качеството. Тя може да е свързана с регламентиране на изискванията към качеството, с оценката на качеството, с неговото прогнозиране, планиране и т.н. Трето, нужно е да се определи изходната номенклатура на групите показатели за качеството. Имаме предвид показателите за качеството на образователната, изследователската и управленската дейност. Това се извършва съобразно случая, за който е предназначена системата, с отчитане вида на висшето училище и приложимостта на съответната група показатели. Четвърто, необходимо е да се конкретизира степента на определеност, както и схемата и методът, по който ще бъде разработена системата от показатели.

            Разглежданата система от показатели би могла да бъде разработена в условия на пълна, непълна и статистическа определеност или при абсолютна неопределеност. Тя може да се определи по диференцираната или интегралната схема. При разработването на системата се прилагат експертният метод, методът на априорното ранжиране, методът на корелационния анализ, методът на „претегляне“, методът за анализ на разходите и методът на случайния баланс. Всеки метод съдържа по един или няколко критерия, в съответствие с които се преценява целесъобразността от включването на отделните показатели в системата. В този смисъл, според броя на прилаганите критерии, системата от показатели може да бъде еднокритериална и многокритериална. В първия случай оценката на различните варианти от показатели се осъществява по един критерий, а във втория – по няколко[3].

            Независимо от изискванията и методът, който се прилага, системата от показатели трябва най-пълно да характеризира качеството на образователната, изследователската и управленската дейност на висшето училище. В същото време включените в нея показатели не трябва да бъдат много на брой, за да ограничават вземането на конструктивни решения и възможността за системно усъвършенстване на дейността на висшето училище. Системата трябва да бъде стабилна, т.е. да се запази неизменна за продължително време. Това дава възможност да бъде изследвана динамиката в качеството на дейността на висшето училище.

            Другото уточнение, което трябва да направим се отнася за измерването на качеството и по-конкретно за определянето на абсолютните стойности на показателите за качеството. В разработвания от нас проект за оценка на качеството на дейността на висшето училище, този въпрос е решен по експертния метод, тъй като имаме показатели за качеството, които нямат цифрови характеристики. Определянето на абсолютната стойност на тези показатели се извършва с оглед изпълнението на изискванията за всеки един от тях. Когато тези изисквания са изпълнени се начислява цялата стойност, предвидена за показателя. Ако това изпълнение е частично се начислява ½ от тази стойност, а при неизпълнение не се начислява стойност.

            Самото физическо измерване представлява съвкупност от експериментални операции, осъществявани с цел да се определи стойността на една величина, сравнявайки я с друга еднородна величина, стойността на която е приета за единица физическа величина. Въпросът обаче за абсолютните стойности на показателите за качеството на дейността на висшето училище е сравнително по-малко свързан с физическите измервания. Това се обяснява с факта, че повечето от тези показатели представляват качествени признаци, чиято характеристика се изразява описателно. В по-голяма или по-малка степен такива показатели се срещат и при други дейности, независимо от това дали са финансови или нефинансови.

            Важен начален етап при измерването е определянето на скалата на измерванията. Тя представлява ограничен ред от определени цифри или описателни характеристики, които се поставят в еднозначно съответствие с измерваните признаци в съответствие с начина на тяхното изразяване. За неизмеримите показатели за качеството може да бъде използвана сто степенна скала като условната единица, отразяваща една степен в скалата, носи названието бал (б.е.). Тя би могла да бъде пет степенна и да включва оценките: незадоволителна 0-39 б.е.;задоволителна 40-49 б.е.; добра 50-69 б.е.; мн. добра 70-89 б.е.; отлична 90-100 б.е. Тази скала обаче не би могла да се ползва механично, тъй като има значими показатели, чиито абсолютни стойности са от порядъка на 10, 15, 20 или 30 б.е., за които не са изпълнени изискванията обобщената оценка, отнасяща се за всички показатели се обезсмисля и би следвало, по т.нар. правило „вето“, да се нулифицира.

            Прилаганите методи за измерване на показателите за качеството имат своята специфика, обусловена от обекта на измерване. За определяне на поддаващите се на метрифициране показатели за качеството се използват измерителният, регистрационният и изчислителният метод. При измерителния метод определянето на числените стойности на показателите на качеството се осъществява с помощта на технически средства за измерване. Това е станало причина той да се нарича още инструментален или технически. Методът се прилага предимно за определяне на аудиторната и лабораторната площ, включително и за площта на компютърните зали във висшето училище.

            Със своите особености се характеризира и регистрационният метод. Същественото при него е, че се основава на откриването и определянето на количеството събития или обекти от различно естество. Например брой научни публикации (монографии, студии, статии) на един преподавател, брой работни места за аудиторна и лабораторна работа на 100 студенти и др.

            Интерес представлява и изчислителният метод. При него показателите за качеството се определят чрез изчисляване на базата на теоретични или емпирични зависимости с показатели, определени по други методи. Така се установява например, използваемостта на библиотеките и информационните центрове от студентите от съответната образователно-квалификационна степен или специалност.

            За определяне числените стойности на неизмеримите показатели за качеството се прилагат експертният и социологическият метод. Експертният метод се основава на решението, взето от експертите, извършващи оценка на място във висшето училище, както и от членовете на постоянните комисии и акредитационните съвети. Що се отнася до социологическия метод, той се основава на мнението на потребителите за качеството на висшето образование. Това могат да бъдат анкетни проучвания за мнението на студентите относно методите на преподаване и оценяването на техните постижения от преподавателите. Възможно е също да се проучва мнението на работодателите за подготовката на завършилите специалисти.

            Другата страна на въпроса е, че определените абсолютни стойности на показателите за качеството не ни осигуряват необходимата информация за това, дали качеството на висшето образование е „добро“ или „лошо“. За да получим отговор на този въпрос, е необходимо абсолютната стойност на съответния показател за качеството да се съпостави с неговата базова стойност.

            При оценките, извършвани в нашия случай не разполагаме с базови стойности. Такива стойности има в образователните стандарти за качеството. Но те не са внедрени още у нас, което няма как да не се отрази на обективността на оценката. Това се отнася както за измеримите, поддаващи се на количествена оценка показатели, така и за неизмеримите показатели. Защото ние можем да знаем какъв е броят на компютрите на 100 студенти, или какъв е броят на местата в университетската библиотека на 100 студенти, но ако нямаме база за сравнение, така или иначе оценката ще страда от субективизъм. Обективността на оценката още повече се влошава при т.нар. неизмерими показатели, тъй като там оценяваме на принципа: има, няма или е недостатъчно съответствието с изискванията на съответния показател. Трудно е например да се определи базата за сравнение по даден показател, ако изискването за него е формулирано по един от следните начини: поддържа се организирането и участието в научни и художествени творчески форуми у нас и в чужбина за представяне на резултатите от научноизследователската и художествено-творческа дейност; разпространени са в подходяща форма научноизследователски и художествено-творчески постижения от обществен, научен и приложен интерес.

            Разбира се, въпросът с базовите стойности на показателите за качеството, има своето решение. Според задачата, която се изпълнява при тази оценка, базовите стойности могат да бъдат от различно естество. Това биха могли да са стойностите на показателите за дейността на водещи висши училища. Възможно е също така за базови да се приемат и стойностите на показателите за качеството, достигнати през някакъв предшестващ период. Това се прави, когато е необходимо да се определи динамиката в стойностите на показателите за качеството. Базови могат да бъдат и планираните стойности на показателите за качеството. Най-после това могат да бъдат и стойностите на показателите за качеството, които са отразени в узаконените образователни стандарти. Базовите стойности на показателите намират приложение главно при решаването на два вида задачи. При единия вид резултатите от оценяването и взетото решение не се влияят от базовия образец, тъй като той не подлежи на избор. Тези задачи се свързват с анализа на динамиката на качество на дейността на висшите училища, ранжирането на висшите училища по качеството и др.

            Характерното за втория вид задачи е, че при тях резултатите от оценяването и взетите решения зависят съществено от избора на базовия образец. Това се отнася преди всичко за случаите, когато се оценява равнището на качеството на дейността на висшите училища и се извършва програмна или институционална акредитация. В тези случаи е необходимо базовите стойности да отразяват високите постижения на науката и висшето образование и да бъдат оптимални. Във връзка с това се използва базов образец за дейността на висшите училища, който се характеризира с реално достижимата съвкупност от оптимални стойности на показателите за качеството. За такъв образец може да се приеме висшето образование, което отговаря на перспективните изисквания. Към него спада също така качеството на образование, предлагано от висши училища, отговарящо в момента на оценката на най-високите изисквания за качеството. Най-после към базовия образец бихме могли да отнесем нормативните актове, регламентиращи изискванията към висшето образование.

            Базовият образец може да се подбере от група висши училища, аналогични на оценяваното висше училище. В тази група е необходимо да бъдат включени конкурентоспособни висши училища със стабилно търсене на предлаганото от тях обучение, заемащи значителна част от образователния пазар. При спазването на тези изисквания базовият образец характеризира постигнатото равнище на качеството, което е близко до оптималното. В случая е необходимо да се има предвид, че оптималните стойности на показателите за качеството могат и да не се отнасят за реално съществуващото висше образование. Те биха могли да бъдат приложени и за откриване на нови висши училища с реално достижими стойности на показателите за качеството.

            Показателите за качеството на базовия образец трябва да съответстват на системата от показатели за качеството на оценяваната дейност на висшите училища. Това се отнася и за единиците за измерване, и за методите за определяне на стойностите на показателите. Те би трябвало да са едни и същи, за да осигуряват съпоставимост на оценяваната дейност на висшето училище с базовия образец. Освен това базовият образец трябва да бъде перспективен. Спазването на това изискване е твърде съществено, като се има предвид динамиката в развитието на висшето образование. В случая би трябвало да се има предвид, че от избора на базовия образец в значителна степен зависят резултатите от оценяването на равнището на качеството на дейността на висшите училища и вземаните решения. Ето защо е необходимо да се осигури добре обмислен подход при избора на базовия образец. Опитът показва, че използването на остарели и несъвършени образци води до необосновано завишаване на оценката на качеството.

            Разглеждан в по-широк аспект, въпросът за правилния подбор на базовия образец е непосредствено свързан с организацията на информационното осигуряване на управлението на качеството във висшите училища. В този смисъл от тях се изисква да отделят по-голямо внимание на осигуряването на актуална информация за постиженията на водещите висши училища. Набавянето на тази информация, както и на информацията за мнението на потребителите за подготовката на завършилите образованието си студенти, трябва да се превърне в един от централните въпроси за осигуряване обективността на оценката на качеството на висшето образование.

            Оценяването на качеството на висшето образование е насочено към определена, предварително поставена цел, чието постигане изисква да се отчита съвкупност от принципни положения, функционално свързани в прилаганите операции за осъществяването на тази дейност. Накратко казано, поставя се въпросът за метода за оценяване, видът на който зависи от целта и решението, взети въз основа на това оценяване. Най-често целта на оценяването е определяне качеството на дейността на висшите училища. Въз основа на резултатите от това оценяване се взема решение за акредитирането на висшите училища, както и за откриване и преобразуване на училища, основни звена, филиали, професионалните направления и специалностите.

            Като правило качеството на дейността на висшите училища може да бъде определено по диференцирани, комплексния и комбинирания метод за оценяване. Диференцираният метод се основава на използването на единични показатели за качеството. При него оценяването се извършва чрез сравняването на тези показатели за качеството на дейността на изследваното висше училище с базовите стойности на съответните показатели:

Ои =    Пи                                                                                                       (1)

           Пиб     

Ои =    Пиб                                                                                                     (2)

           Пи       

където:

Ои е стойността на и-тия относителен показател за качеството на дейността на оценяваното висше училище;

Пи – стойността на и-тия абсолютен показател за качеството на дейността на оценяваното висше училище;

Пиб – базовата стойност на и-тия абсолютен показател за качеството на дейността на оценяваното висше училище.

            От формула 1 и 2 се избира тази, при която нарастването на относителния показател съответства на повишаването на качеството.

            Диференцираният метод дава възможност да се отговори на въпросите: кои показатели се различават най-много от базовите, достигнато ли е базовото равнище като цяло, по кои показатели е достигнато и т.н. В резултат от оценяването по този метод може да се вземе решение, че равнището на качеството на дейността на оценяваното висше училище е по-високо или съответства на равнището на базовия образец. Това става в случаите, когато всички стойности на относителните показатели за качеството са по-големи или равни на единица. Ако тези стойности са по-малки от единица, решението е, че равнището на качеството на дейността на оценяваното висше училище е по-ниско от базовия образец.

            При положение, че едни от относителните показатели са по-големи или равни на единица, а други по-малки от единица, прилагането на диференцирания метод се усложнява и качеството на дейността на висшето училище трудно може да бъде оценено. В тези и други случаи, когато оценяването на качеството е необходимо да обхване няколко или повече показатели, а крайният резултат трябва да се изрази в едно число, се прибягва до прилагането на комплексния метод. Алгоритъмът на този метод включва: формирането на система от показатели, установяването на техните абсолютни стойности, избора на базови стойности, определянето на относителния показател, вземането на решение за резултатите от диференцираната оценка, изчисляването на коефициента на значимост на показателите, избора на метод за комплексна оценка на качеството и установяването на комплексния обобщен показател.

            За определяне на обобщения показател може да се построи функционална зависимост, като се излиза от неговото основно предназначение. В този случай той се нарича основен или главен показател за качеството, който най-пълно отразява възможностите на висшето училище да изпълнява своето основно предназначение.

            Когато не е възможно да бъде определен основния показател и да се установи неговата зависимост от изходните показатели за качеството, се използват средните статистически претеглени (средноаритметичната, средногеометричната и средноквадратичната) величини. Тези величини обаче не са равностойни. Така например среднопретегленият аритметичен показател може да се прилага само в случаите, когато отклоненията на стойностите на показателите за качеството на оценяваното висше образование от базовите стойности са незначителни. Това се налага, тъй като определеният по този начин обобщен комплексен показател може да бъде висок и при ниски стойности на отделни важни показатели. В такива случаи се препоръчва използването на среднопретегления геометричен или квадратичен показател.

            Понякога самостоятелното прилагане на комплексната и диференцираната оценка не осигурява задоволителен резултат. Такъв е например случаят, когато обобщеният показател не обхваща всички съществени свойства на качеството и не дава възможност да се направят изводи за някои от тях. Незадоволителни са и резултатите, когато съвкупността от единичните показатели за качеството е достатъчно обширна и анализът на стойностите по всеки показател по диференцирания метод ни лишава от възможността да направим обобщени изводи. Посочените случаи извеждат на преден план комбинирания метод за оценяване равнището на качеството на дейността на висшите училища. По-съществено той е основан на съвместното прилагане на диференцирания и комплексния метод. Във връзка с това повечето от единичните показатели се обединяват в групи и за всяка една от тях се определя съответният комплексен показател. Разбира се, отделни значими показатели се анализират като единични. По такъв начин оценяването на равнището на качеството се извършва на основата на получената съвкупност от комплексни и единични показатели.

            За изясняването на комплексните показатели става все по-очевидна ролята на параметъра на значимост на единичните показатели. По-конкретно имаме предвид коефициента на значимост, използван в средните статистически претеглени величини. Опитът показва, че единичните показатели за качеството нямат еднакво значение за дейността на висшите училища. Поради това е необходимо, преди да се пристъпи към привеждането им в комплексни показатели, да се определят техните параметри на значимост. Те представляват количествена характеристика на значимостта на единичния показател за качеството. В този смисъл параметърът на значимост би трябвало да се разглежда като влияние на единичния показател за качеството върху стойността на комплексния показател за качеството.

            В ретроспективен план проблемът, свързан с определянето на параметъра на значимост, се е решавал по различен начин. В едни случаи при определянето на абсолютния показател за качеството са били използвани скали с различна размерност. Това е давало възможност в стойността на този показател да намери отражение не само количествената характеристика на оценяваното свойство, но и неговата значимост. В други случаи тези два параметъра се дават поотделно. Освен това параметърът на значимост се определя в размерни и безразмерни величини. В случаите, когато в обобщения показател сумата от тези показатели е равна на единица, те се наричат коефициент на значимост.

            Обикновено се приема, че показателите, по които се оценява качеството на дейността на висшите училища, са от едно и също равнище в йерархичната съвкупност и техните параметри на значимост се подчиняват на зависимостта:

n

∑Зu=1                                                                                     (3)

n=1

където:

Зu е параметърът на значимост на и-тия показател за качеството;

n – броят на показателите за качеството, по които се извършва оценяването.

            По този начин коефициентът на значимост на всеки един от показателите, по които се оценява качеството на дейността на висшите училища, се намира в интервала:

О ≤Зu≤1                                                                                              (4)

            Разбира се, възможни са и случаи, когато сумата от параметрите на значимост за показателите, по които се оценява качеството на висшите училища, да не е единица, а десет или сто. Значимостта обаче на всички показатели за качеството, по които се извършва оценяването, е постоянна величина:

n

∑Зu=const.                                                                                         (5)

n=1

            Това означава, че параметърът на значимост на даден показател може да се увеличи само за сметка на намаляването на параметъра на друг показател от същото равнище на йерархичната съвкупност.

            За определяне на параметъра на значимост могат да бъдат използвани методът на стойностните регресионни зависимости, методът на пределните и номиналните стойности, методът на еквивалентните съотношения и експертният метод. Тези методи се различават по изходната информация, но при правилното им прилагане те би трябвало да доведат до еднакви резултати.

            Ако се вземе предвид спецификата на метода на стойностните регресионни зависимости, би могло да се отбележи, че той е основан на приблизителната зависимост между разходите за откриването и функционирането на висшето училище и значимостта на изходните показатели за качеството на неговата дейност. Колкото по-значим е един показател, толкова по-голям е относителният дял на разходите, необходими, за да се постигне такава абсолютна стойност на този показател, която ще съответства на качеството, при което ще бъде открито и ще функционира висшето училище.

            Със свои особености се характеризира и методът на пределните и номиналните стойности на показателите за качеството на дейността на висшите училища. При него значимостта на показателя за качеството се определя от разликата между пределните и номиналните абсолютни стойности на показателя за качеството.

            Заслужава внимание и методът на еквивалентните съотношения. Той би трябвало да се прилага в случаите, когато е възможно да се обоснове какво е относителното изменение на количеството на аудиторната натовареност на студентите, еквивалентно от гледна точка на общия ефект от осъществяването на дейността на висшето училище по неговото предназначение и за изменението на съответния показател за качеството. Казано по друг начин, с колко процента може да бъде намалена аудиторната натовареност, за да се удовлетворят същите потребности при изменение на стойността на дадения показател за качеството с един процент.

            Накрая ще посочим експертния метод, към който се прибягва, когато прилагането на други методи с свързано с големи трудности или е невъзможно. При него определянето на параметъра на значимост се основава на решението, взето от група висококвалифицирани специалисти експерти. Това решене може да бъде взето по „анкетния“ метод на основата на усреднените оценки от експертите или по метода на комисията чрез гласуване. При разработването на процедурите за тези два метода трябва да се вземат мерки за ограничаване субективността на съжденията, присъщи за експертното оценяване. Във връзка с това както анкетното допитване, така и гласуването на комисията би трябвало да се осъществяват на няколко тура.

            В заключение ще отбележим, че количествената оценка на качеството на дейността на висшите училища представлява сложен алгоритъм, изграден на принципите на общата теория на измерванията. При изследването на този алгоритъм бяха засегнати редица частни въпроси, свързани със системата от показатели за качеството, тяхното измерване, базовите им стойности, методите за оценка и параметъра на значимост. Отговорите, които бяха дадени на тези въпроси, са до голяма степен приемливи за сегашния етап от развитието на науката в областта на висшето образование. Разбира се, това не изключва по-нататъшното изследване на тези въпроси. Сега повече от когато и да било това се налага, тъй като сме свидетели на дълбока радикална по своята същност промяна, довела до драматично ускорение на иновационните процеси във висшето образование.

Приложение: Вж. Главното меню на БКОНК ("АКРЕДИТАЦИЯ").

                                                                                Председател на БКОНК:

                                                                                                         (проф. д-р М. Рибов)