Доклад на БКОНК от 28.03.2012 г.
По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 28.03.2012 г. обсъди последния трагичен инцидент в Студентски град и взе решение да информира заинтересованите институции за своето становище по този въпрос, разгледан в контекста на съвременните тенденции във висшето образование.
Зачестилите инциденти на смъртни случаи в Студентски град отново ни връща към проблема за ценностите и поведенческия модел на младите хора. Този и други случаи неизбежно пораждат нови проблемни ситуации, изискващи принципно нови решения, съобразени с мотивационната структура на студентите, в която днес са включени много повече осъзнати и неосъзнати фактори, отколкото в миналото. Да се пренебрегва този факт означава да се ограничават възможностите на използвания инструментариум за интегрирането им към учебния процес .
Все по-очевидно става, че всичко което се случва по време на обучението на младите хора, оказва влияние върху тяхната ценностна система. Това засяга цялостния учебен процес, като се започне от отношението на преподавателите към студентите и се премине през учебното съдържание на изучаваните дисциплини, за да се стигне до интериорния дизайн на висшето училище. Тази съвкупност от явления, процеси и предметна среда оказва въздействие върху ценностите и поведението на студентите и може да внесе качествени изменения върху тяхната професионална подготовка и социална реализация. Тя обаче не се инструментализира, не се превръща в адекватен механизъм за вземане на управленски решения от ръководствата на висшите училища.
Предметните ценности на студентите, свързани с хуманизма, честността, справедливостта, скромността и трудолюбието, трябва да намерят място под различни форми в цялостната духовна и материална среда на висшето училище. В студентите е необходимо да се култивира убеждението, че смисълът на тяхното обучение е в оставянето от тях на трайна, полезна за обществото биологична, духовна и материална следа. Те не могат да бъдат само потребители на блага, а би следвало и да са активни участници в тяхното създаване. В този смисъл активността им в учебния процес следва да бъде издигната високо в скалата на ценностната им ориентация и да се превърне в определител на поведението им. Назрял е моментът, когато от студентите трябва да се изисква да усвоят нов поведенчески модел не само във висшето училище, но и в семейството и на обществени места.
Студентите са зрели индивиди, с които висшето училище сключва своеобразен „образователен договор“. Университетът има задължението да осигури не само желаното от тях обучение, но и да култивира в тях добродетели. При коренно променящата се ситуация, при качествено новите задачи, които висшите училища решават, преподавателите трябва да имат друг комплекс от качества и способности, да овладеят нов стил на работа. Сега, повече от когато и да било, са ни необходими радетели за обществен напредък, които не отмерват своите действия единствено и само с личната изгода, а с големия обществен интерес. Необходимо е да се установи нов, по-висок критицизъм, който утвърждава само действителни ценности в образователната и научно-изследователската дейност, като се отхвърля всичко онова, което противоречи на академичната етика.
В миналото вниманието на преподавателите беше насочено към предоставянето на студентите в достъпна форма на необходимите знания. Това беше свързано с преодоляването на много пречки и често пъти набавянето на необходимата информация продължаваше с месеци. Днес, чрез социалната мрежа, тези знания се осигуряват без особени затруднения и от самите студенти, и то за сравнително кратко време, при това в желаните от тях параметри. Възприемането на заобикалящата ни действителност става по-бързо и по-добре, отколкото в недалечното минало и това променя статуквото на субекта и обекта на учебния процес, поставя качествено различни изисквания към двете страни в този процес. Лесният достъп до знания срина авторитети, изградени върху тяхното монополизиране. Днес, авторитетът на субекта на учебния процес се създава не само на базата на владеенето на знания, но и на уменията те да бъдат интерпретирани. Става въпрос за предоставяне на знанията в различен аспект, като се вземат предвид междинните, страничните и бъдещите резултати от тяхното прилагане в различни области от обществения живот. В този смисъл XXI век е не само век на икономиката на знанието, но и на неговата интерпретация на човешкото въображение.
Бъдещето принадлежи на дистанционното и на продължаващото обучение. След десет години това ще бъдат преобладаващите форми на обучение. Предимството на дистанционното или т.нар. онлайн обучение пред традиционното е преди всичко в интензифицирането на учебния процес. То не се свежда само до ограничената аудиторна заетост, а и в редица други преимущества, свързани с практическата насоченост на обучението, активизиране на студентите, нарастване на тяхната творческа активност, стандартизиране на организацията на учебния процес, либерализиране режима на полагане на изпити и заверка на семестри, елиминиране на субективния фактор при оценяване на знанията, по-големите възможности за институционален контрол, за самоконтрол и взаимен контрол от участниците в този процес, икономия на ресурси, което обуславя по-ниската цена на това обучение.
Не по-малко значение придобива и продължаващото обучение, като се има предвид, че дипломите за образователно-квалификационните степени ще трябва да се актуализират на всеки пет години. Това означава, че на 35 години от специалиста с висше образование ще се изискват две актуализации на дипломата, на 40 години – три и т.н. На пазара на труда ще бъдат предпочитани специалисти с актуализация на дипломите си за висше образование. Онези, които нямат такава актуализация, ще бъдат неконкурентоспособни за работодателите и ще попълват редиците на безработните или ще бъдат ангажирани с дейност, която не изисква тяхната квалификация.
Действащите сега ректорски ръководства имат прекрасния шанс да работят в епохата на прехода, когато все още това, което се прави от тях е забележимо. Ускорението обаче е токова, че цикълът на научно-техническото обновление все повече се скъсява. Промените са толкова много и настъпват така бързо, че не е далеч денят, когато това, което се прави, ще става все по-незабележимо. В този смисъл и реформата във висшето образование би следвало да се разглежда като перманентен процес, протичащ в условията на висока степен на преходност, при която взаимоотношенията с обкръжаващия свят се амортизират много бързо. Това оказва силно въздействие върху начина, по който се възприема действителността, върху чувството на ангажираност, върху способността и върху неспособността да се решават проблемите. Ето защо, реформата във висшето образование не бива да се свежда или изчерпва с един или с повече законови или подзаконови актове. В действителност с тях само се въвежда правов ред в решаването на проблеми за бъдещ период от не повече от пет години. Казано по друг начин, до момента, когато субективният фактор не е повече в състояние да регулира с наличните методи и средства протичащите във висшето образование процеси.