Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК

изнесен на Общото събрание на камарата, състояло се през март 2024 г.

         

          Ценностната система на нацията играе важна роля в развитието на икономиката, като влияе на поведението на хората, институциите и бизнеса. Въз основа на ценностите си, обществото определя приоритетите си, решава какви икономически модели да подкрепи и как да се ангажира с икономическата дейност.[1] По-конкретно това се отнася за етиката и честността в бизнеса, инвестициите в образованието и научните изследвания, подкрепата за предприемачеството и иновациите, спазването на правата на човека и социалната справедливост, околната среда и устойчивостта.

          Няма съмнение, че когато обществото цени честността и етиката в бизнеса, това обикновено подтиква предприемачите и корпорациите да се ангажират с дейности, които спазват законите и етичните стандарти. По този начин се създава доверие сред потребителите и инвеститорите, което допринася за устойчиво икономическо развитие.

          Освен това, при положение че обществото цени образованието, научните изследвания и иновациите, то това обикновено води до по-голямо финансиране и инвестиции в тези области. Образованата и иновативна работна сила създава конкурентно предимство за нацията и стимулира икономическия растеж.

          От друга страна, ако обществото цени предприемачеството и иновациите, то ще създаде по-благоприятна среда за развитие на нов бизнес и технологии. Това може да доведе до създаване на нови работни места, повишаване на производителността и подобряване на жизнения стандарт.

          Същевременно, ако обществото цени социалната справедливост и спазването на правата на човека, то това може да води до създаване на по-стабилна и справедлива икономическа система. Равните възможности за всички граждани стимулират таланта и креативността, което е ключово за иновациите и растежа на икономиката.

          Заедно с това, ако обществото цени опазването на околната среда и устойчивото развитие, то това може да доведе до инвестиции в зелени технологии и практики, които са по-благоприятни за околната среда и за здравето на хората. Такива инвестиции могат да подкрепят нови сектори на икономиката и да създадат работни места в тях.

          Не можем обаче да пренебрегнем влиянието на ценностната система на нацията върху решаването на възловите проблеми на икономиката. И това е обяснимо, като се има предвид, че тази система играе важна роля във формирането на подхода й към зеления и дигитален преход. Накратко казано ценностите и принципите на обществото влияят на тези процеси чрез формиране на съзнанието в членовете на обществото за околната среда и екологичната осведоменост, интересът към иновациите и технологичният напредък, демократичните принципи и участието на гражданите, социалната справедливост и равните възможности, солидарността и международното сътрудничество.

          В смисъла на казаното, ако обществото цени природната среда и здравето на планетата, то е по-склонно да подкрепи инициативи за зелен преход и опазване на околната среда. Такъв подход може да включва инвестиции във възобновяеми източници на енергия, намаляване на емисиите на въглерода и подкрепа за екологичните технологии. В същото време, при положение, че обществото цени иновациите и технологичният напредък, то е по-склонно да подкрепи дигиталния преход и внедряването на нови технологии за решаване на екологични проблеми. Този подход може да включва разработване на интелигентни градове, цифровизация на индустриите и използване на данни за оптимизиране на ресурсите.

          От друга страна, ако обществото се основава на демократични принципи и активното участие на гражданите, то е по-вероятно да се постигне консенсус за зеления и дигитален преход и да се гарантира, че тези процеси отразяват нуждите и интересите на всички слоеве на обществото. Същевременно, ако обществото цени социалната справедливост и равните възможности, то зеленият и дигиталният преход трябва да бъдат насочени към създаване на работни места и подобряване на достъпа до услуги и възможности за всички граждани. При положение обаче, че обществото цени солидарността и международното сътрудничество, то зеленият и дигиталният преход трябва да бъдат част от глобалните усилия за решаване на общите предизвикателства като изменението на климата и дигиталното неравенство.

          Така че, ценностната система на нацията може да служи като основа за разработване и изпълнение на стратегии за зелен и дигитален преход, които отразяват уникалните нужди и предпочитания на обществото. Тези процеси трябва да бъдат насочени към постигане на конкурентоспособност, устойчиво развитие и подобряване качеството на живот на гражданите.

          Засягайки въпросът за конкурентоспособостта ще отбележим, че в случая тя се явява последица от зеления и дигитален преход и ценностната система е финдамента за нейното възникване. Причините за това са от различно естество и са свързани преди всичко с определянето на стратегията и приоритетите, привличането на таланти и инвестиции, способността за адаптация и устойчивост, повишаването на производителността и качеството на живот.

          В този контекст, ценностната система на обществото определя неговите цели, приоритети и стратегически насоки. Ако обществото цени иновациите, образованието и справедливостта, това може да насърчи инвестициите в науката и технологиите, подобряването на образователната система и създаването на равни възможности за всички. Тези фактори са от съществено значение за формирането на конкурентоспособна икономика, която може да се справи с предизвикателствата на глобализацията и бързо развиващите се технологии.

          Не е необходимо да доказваме, че обществата със силни ценности като свободата, справедливостта и иновациите са по-привлекателни за талантливите хора и инвеститорите. Когато индивидите и компаниите чувстват, че техните ценности са зачитани и подкрепяни, те са по-склонни да се ангажират с развитието на икономиката и да инвестират в нея. Това може да доведе до по-голямо иновационно развитие и насърчаване на предприемачеството, което е ключово за конкурентоспособността на икономиката.

          Ценностната система може да определи гъвкавостта и устойчивостта на икономиката във времена на промени и кризи. Обществата, които ценят иновациите, образованието и социалната справедливост са по-подготвени да се адаптират към промените в технологиите, пазарните условия и социалните нужди. Това ги прави по-устойчиви и конкурентоспособни в дългосрочен план.

          Когато ценностите на обществото насърчават образованието, иновациите и работата, това често води до повишаване на производителността и качеството на живота на гражданите. По-образованата и мотивирана работна сила е по-продуктивна и създава по-високо добавена стойност, което повишава конкурентоспособността на икономиката като цяло.

          В този контекст е необходимо да подчертаем изключителната роля на научната общност за зеления, дигиталния и конкурентен преход. Нещо, което е обяснимо, тъй като ценностите играят важна роля във формирането на стратегии и политики, насочени към устойчиво и иновационно развитие на икономиката и обществото. По-конкретно имаме предвид категориите и произтичащите от тях понятия устойчивост и отговорност, инклузия и справедливост, иновации и креативност, образование и умения, сътрудничество и партньорство.

          Ценностите за устойчивост и отговорност играят ключова роля в зеления, дигиталния и конкурентен преход. Тези ценности насърчават развитието на икономика, която е способна да задоволява нуждите на настоящите поколения, без да застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. От своя страна инклузивното развитие е ключово за успешния преход към устойчива и конкурентна икономика. Това изисква справедливо разпределение на благата и възможностите, както и признаване на разнообразието и включването на всички обществени групи в процеса на развитие.

          Същевременно ценностите, отнасящи се за иновациите и креативността са от съществено значение за зеления, дигиталния и конкурентен преход. Те насърчават разработването на нови технологии, бизнес модели и подходи, които могат да повишат ефективността, да намалят въглеродните емисии и да подобрят качеството на живот. Заедно с това, ценностите, свързани с образованието и уменията са от особено значение в контекста на дигиталния преход. Инвестициите в образованието и обучението на работната сила са изключително важни за подготовката на хората за работа в цифровата и зелена икономика. В този ред на мисли, ценностите, касаещи сътрудничеството и партньорството са важни за успешния преход към устойчива и конкурентна икономика. Те насърчават сътрудничеството между различните сектори, страни и обществени групи за справяне с глобални предизвикателства като изменението на климата и цифровото неравенство. Посочените ценности са катализатори за промяна и насърчават обществата да постигнат устойчив и иновационен растеж, който осигурява благоденствие и благосъстояние за всички граждани.

          Обобщено казано, ценностите на научната общност и на обществото като цяло играят ключова роля за формирането на конкурентоспособна икономика, като определят стратегията и приоритетите й, привличат таланти и инвестиции, насърчават иновациите и подобряват качеството на живот на гражданите.

          В заключение, ще отбележим че ценностната система на нацията има дългосрочен ефект върху икономическото развитие, като влияе на инвестициите, иновациите, предприемачеството и социалната справедливост. Затова е важно обществото да се ангажира с изграждането на ценности, които подкрепят устойчив икономически растеж и благосъстояние за всички граждани.[2]

 

                                                                                    Председател на БКОНК:

София, 03.2024 г.                                                                    (Проф. д-р М. Рибов)

 

___________________________________

[1]Вж по-подробно:Конституцията на Република България,Закон за правата на човека, Закон за културното наследство, Закон за образованието, Закон за здравеопазването; Харта на основните права на Европейския съюз, Рамкова директива за заетостта, Директиви относно социалните и трудовите въпроси, Директиви за защита на правата на потребителите.

[2]Вж по-подробно: Bruni L., The Economics of Value, Ideals and Organizations (Economics and Humanities), 1st Edition, Routlege, 2021; Lubacha J., Maihaniemi B., Wisla R., The European Digital Economy, Routlege, 2024; Djolov G., The Economics of Competition, Routlege, 2006; Porter M., Competitive Strategy: Techniques for Analyzing Industries and Competitors, Free Press, 1998.