Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК,

изнесен на Общото събрание на камарата, състояло се на 11.03.2023 г.

            В предлагания на вниманието на членовете на БКОНК доклад се отчита дейността на камарата за календарната 2022 г. В него е отчетена работата, свързана с тримесечните доклади на БКОНК, изпращани до Президентството, Министерския съвет, министерствата и висшите училища в България. В доклада не е отчетена дейността, отнасяща се за печатните издания на БКОНК, тъй като те вече не се публикуват. Имам предвид списание „SCIENCE & RESEARCH“ и годишника на научните трудове на БКОНК „ОБЕСТВО И ПРАВО“. Не е отчетена и дейността по проекта E-QUALITY- Дигитално образование за социално и финансово включване и равенство между половете“. За него е подготвен отделен отчет от проектния координатор зам. председателя на БКОНК – проф. д-р Преслав Димитров. Тук само бих отбелязал, че проекта се изпълнява успешно в рамките на предвидените етапи и срокове.

            Изготвените тримесечни доклади на БКОНК през 2022 г. и изпратени до съответните институции се отнасят за икономиката на четвъртата вълна, приоритетите в условия на кризи, дигиталната цивилизация и научната етика. Всеки от тези четири доклада може да бъде възприет сам за себе си като самостоятелен труд. Заедно те образуват едно интелектуално цяло. Главната им тематика е промяната. Търси се отговор на въпроса: какво става с хората, когато цялото им общество рязко се преобрази в нещо ново и неочаквано? Посочените четири доклада са продължение на анализа в предхождащите ги доклади, обхващащи периода от 2016 г. до 2021 г. и съсредоточаващи вниманието върху новите технологии, идващи да заменят индустриалното ни минало.

            Същевременно, за да опишат сегашните бързи промени, масмедиите ни обсипват с информация за минали и настоящи кризи. Експертите от своя страна ни поднасят тясно специализирана информация за случващите се събития с нееднозначна интерпретация. За разлика от тях специалистите, които се занимават с прогнози определят различни тенденции, без да ги конструират в модел, който да ни покаже тяхната взаимна обвързаност или силите, които може да ги отклонят. Поради това самата промяна започва да ни изглежда хаотична.

            Другата страна на въпроса е, че в докладите на БКОНК се изхожда от презумпцията, че сегашните промени не са хаотични или произволни, както сме склонни да вярваме. По наше дълбоко убеждение зад външното проявление на основните събития има не само отчетливи тенденции, но и установени сили, които формират тези събития. Ако разберем тези тенденции и сили ще стане възможно да се справим с тях стратегически, а не разпокъсано и поединично.

            Но за да проумеем сегашните промени, за да мислим стратегически, ни е нужно нещо повече откъслечна информация. Трябва да видим как различните промени се отнасят една към друга. В докладите на БКОНК, подобно на шестте съпътстващи ги книги[1] се прави опит да се даде ясен и всеобхватен отговор на случващото се като последица от Четвъртата индустриална революция. Това по-конкретно означава, че новите технологии, които са резултат на тази революция се основават на всепроникващата сила на информационните технологии и цифровизацията[2]. Именно те пораждат разгръщащите се пред очите ни феноменални промени. Най-важното въздействие обаче на сегашната индустриална революция в областта на икономиката, бизнеса, правителствата и държавите, обществото и индивидите вероятно ще се породи от една-единствена сила: овластяването – с други думи, как правителствата се отнасят към своите граждани; как организациите се отнасят към своите служители, акционери и клиенти, или как суперсилите се отнасят към по-малките държави. Разбира се това делегиране на властови пълномощия ще изисква овластените участници да осъзнаят своята принадлежност към една система на разпределена власт, за чието успешно функциониране са нужни повече съвместни форми на взаимодействие.

            Новите форми на взаимодействие са необходими, за да се отговори на размера, скоростта и обхвата на промените, които налагат новите технологии. В областта на икономиката те са толкова мащабни и многолики, че е трудно да се разграничи един конкретен ефект от друг. Обхванати са всички макропроменливи като се започне от БВП и се премина през инвестициите и заетостта, за да се стигне до потреблението, търговията и инфлацията. Не бива обаче да се забравя, че сегашната икономика не се развива в съответствие с доминиращата в миналото парадигма на управление за линейност и равновесие, основаваща се на механистичните принципи на Нютоновата физика. Теорията на хаоса ни учи, че правата линейност, която сме свикнали да приемаме, за даденост във всичко от физиката до литературата не съществува. Линейността е изкуствен начин да разглеждаме света. Реалният живот не е поредица от взаимосвързани събития, настъпващи едно след друго. Животът обикновено е поредица от събития, в която едно събитие може да промени следващите по напълно непредвидим начин. И това го потвърди Световната рецесия (2008 г. – 2009 г.), Пандемията COVID-19, войната в Украйна, енергийната криза и инфлацията.

            Колкото по-сложен и взаимозависим става нашия свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него. Следователно бъдещето все по-малко прилича на миналото. И все по-малко на онова, което очакваме да бъде. В този смисъл докладите на БКОНК се фокусират към утрешните горещи точки, към конфликтите, които ни предстоят при сблъсъка на новата цивилизация с доминиращата в миналото парадигма за линейно развитие на икономиката и обществото.

09.03.2023 г.                                                              Председателна БКОНК:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)

 


[1] Новите технологии. Следващото поколение. С., Издателски комплекс – УНСС, 2021 г.; Дигитализацията в преддверието на Индустрията 5.0, С., Издателски комплекс – УНСС, 2020 г.; Дигиталната трансформация. С., Издателски комплекс – УНСС, 2019 г.; Дигиталната икономика. С., Издателство „Нова звезда“, 2019; В ерата на новите технологии, С., Авангард Прима, 2018; Глобални проблеми на хилядолетието, С., Авангард Прима, 2017; Дигиталните технологии, С., Авангард Прима.

[2]Преобладаващата част от нововъведенията на Четвъртата индустриална революция са възможни и са подобрени чрез цифровата мощ. Генното секвениране например не може да се случи без напредъка на изчислителния капацитет и анализа на данни. По същия начин усъвършенстваните роботи не биха съществували без изкуствен интелект, който от своя страна до голяма степен зависи от изчислителната мощност.