Д О К Л А Д

от проф. д-р Манол Рибов, председател на БКОНК,

изнесен на общото събрание на камарата, състояло се на 30.05.2020 г. в заседателната зала на нейния централен офис

            УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ,

            Прогресът на великите нации и напредъка в науката се случвал и защото големи групи от хора са се обединявали около обща кауза и са решавали да си сътрудничат, без да са наясно кога ще достигнат целта си. Техните дела са били пътувания за други вселени – далечни светове на въображението, мозайка от наука, култура и изкуство. Когато ракетата, отправила се към звездите падала, те установявали каква е била причината и пробвали отново и отново. И дори когато не са успявали са продължавали напред. Те са правили всичко това не в името на личното си благополучие, а защото имали усещането, че допринасят за нещо по-голямо от тях самите. Нещо със стойност, която ще ги надживее.

            Независимо от ползите си животът със своята дългосрочна цел никога не е бил лесен. Изискват се немалко усилия, за да може човек да води разумно своя живот. Като човешки същества ние сме природно програмирани да търсим незабавно разрешаване на проблемите си, като предпочитаме тяхното лесно решаване, често пъти с компромиси за сметка на качеството на постигнатите резултати. Разбира се, този модел би могъл да работи в краткосрочен план, но като стратегия, по която да се ръководи едно висше учебно заведение би имал катастрофални последици, особено ако е в дългосрочен план. И въпреки това, непрекъснатото намаляване на броя на кандидат-студентите и нарастването на броя на тези, които прекъсват обучението си, става причина не малко висши учебни заведения да прибягват именно до този модел на решаване на проблемите, свързани с образователната им политика.

            Напълно възможно е тази реалност да не се налага да е такава, не е изключено сегашното състояние на образователната ни система да не е това, което би следвало да бъде. Тя просто е състоянието, с което сме свикнали. Ако наистина нещата стоят така, тогава пред нас стои възможността да създадем различна реалност. Колкото по-сложен и взаимозависим става нашия свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него. В този смисъл той все по-малко прилича на миналото. И все по-малко на онова, което очакваме да бъде. Теорията на хаоса ни учи, че правата линейност, която сме свикнали да приемаме за даденост във всичко - от физиката до литературата, просто не съществува. Линейността е изкуствен начин да разглеждаме света. Реалният живот не е поредица от взаимосвързани събития, настъпващи едно след друго. Животът е поредица от срещи, в които едно събитие може да промени следващите по напълно непредвидим, дори унищожителен начин.

            Това осъзнаване изисква съвършено нов начин на разглеждане на сегашното състояние на образователната ни система. За да преосмислим тази система е нужно да заменим старата мисловна нагласа – идеята, че в някаква степен можем да прогнозираме развитието на висшето образование – с нова, основана на непрекъснатата промяна. Тя изисква да приемем аберацията като норма и да продължим напред. Истината е, че настоящето, а още по-малко бъдещето не е продължение на миналото. То е поредица от прекъсвания и само като приемем тези прекъсвания и се справим с тях имаме шанса да променим нещата. За да стане това трябва да оставим миналото да си отиде. Нещо повече, необходимо е да поставяме под съмнение и в много случаи да се отказваме от старите модели, старите парадигми, старите стратегии, старите представи и предписания за успех.

            Напълно по силите ни е да изградим конкурентоспособна система, подготвяща специалисти, които са в състояние сами да развиват своя творчески потенциал, сами да използват този потенциал най-резултатно. Защото целта на образованието е да разгръща и обогатява всички същностни сили на човека, неговите интелектуални, емоционални, волеви, физически и други възможности. Казано по друг начин, да се пробужда творческото начало у човека, да се формират личности, способни да създават нови материални и духовни ценности.

            Главното и новото в тази образователна система е, че творческата дейност се развива като висша жизнена потребност на човека. А когато става дума за творчество се обхващат в единство двете страни на този процес. От една страна, пробуждането и разгръщането на творческото начало у човека, развитието на неговия творчески потенциал, а от друга неговата способност да се реализира в една или друга дейност, да създава ценности.

            Сегашната технологична революция е не само промяна на това, което правим, но и на това, което сме. Въздействието, което тя оказва върху нас като индивиди е комплексно, като засяга нашата идентичност и много сродни аспекти. Имаме предвид усещането ни за неприкосновеност на личния живот, представите ни за собственост, моделите ни на потребление, времето отделяно за работа и отдих, похватите, с които развиваме своята кариера и култивираме уменията си. Тя все повече оказва влияние върху начина, по който се срещаме с хората и развиваме взаимоотношенията си, йерархиите, от които зависим, здравето ни, а може би и доста по-скоро , отколкото си мислим, тя може да доведе до форми на „допълване“, които да ни накарат да поставим под въпрос самия характер на човешкото съществуване.

            Такива въпроси не само съществуват, но и постоянно напомнят за себе си. Досега технологиите ни позволяваха предимно да правим нещата по-лесно, по-бързо и по-ефективно. Освен това те ни предоставиха и възможността за личностно развитие. Но вече започваме да виждаме, че заедно с добрите промени идват и много други последствия, които поставят на карта важни аспекти от живота ни.

            Виждаме как личните ни разговори лице в лице все повече се изтласкват от „общуването“ онлайн[1]. Съществуват опасения, че младежите от цяло едно поколение, напълно погълнато от социалните мрежи, вече изпитват огромни затруднения да изслушват човека отсреща, да осъществяват контакт с очи или да разчитат езика на тялото[2]. Мобилните технологии са добър пример в това отношение. Фактът, че постоянно сме „свързани“, може да ни лиши от възможността да си дадем време за размишление и провеждане на съдържателен разговор, който не е подпомогнат от технологиите и социалните мрежи. Има изследвания, които показват, че когато двама души разговарят, самото физическо присъствие на мобилния телефон между тях – или дори в обхвата на периферното им зрение – променя едновременно темата, по която си говорят и степента на свързаност помежду им[3]. Това не означава да се откажем от телефоните си, а по-скоро ги използваме по-целенасочено.

            И не само това. Други изследвания показват, че колкото повече време прекарваме потопени в „цифровия океан“, толкова по-плитки стават нашите познавателни способности, поради факта, че сме престанали да упражняваме контрол върху своето внимание. Интернет по самия си замисъл е една разсейваща система, една машина, специално предназначена да отклонява вниманието ни. Честите откъсвания на вниманието разпръскват мислите ни, отслабват паметта и ни карат да се чувстваме напрегнати и неспокойни. Колкото по-сложна е веригата на мислите, с които сме ангажирани, толкова повече ни вреди такова отвличане на вниманието[4].

            Изследванията, проведени още през 70-те години на двадесети век са показали, че изобилната информация води до оскъдно внимание. Ситуацията се е влошила още повече днес, когато човекът е свързан с всички електронни устройства 24 часа в денонощието и това го прави неспокоен и изнервен[5]. Всичко това изисква да се реорганизира учебното съдържание, да се преосмислят учебните планове и програми в съответствие с новите тенденции и програми в съвременното познание, които днес доминират. Но това е друга тема, на която отново и отново ще се връщаме, засягайки и въпросите за подходите, стратегиите и методите на обучение. Сега обаче вниманието ни е насочено към дигиталните технологии[6]. Възможностите, които предоставят тези технологии за развитието на човешкото общество и глобалната икономика изискват те да бъдат изучавани и внедрявани в практиката, а това означава, че е необходимо да намерят отражение в образователната и научноизследователската стратегия на политиката, провеждана от висшите учебни заведения.

            Вече този факт изисква да се разкрие анатомията на дигиталните технологии в икономическата дейност на организациите от различните сектори на икономиката. Става дума за това, че тези технологии създават условия на организациите да автоматизират процесите, т.е. да заменят труда с машини, да внедряват иновации, да разширяват предмета си на дейност. Те позволяват на организациите да увеличават или намаляват мащаба си за сравнително кратко време, размивайки своите граници и оспорвайки традиционните модели на икономическа дейност. От тях в много голяма степен зависи качеството на предлагания продукт и размерът на разходите на организациите за единица продукт. Това обяснява и вниманието, което се отделя на дигиталните технологии. Тяхното въздействие е толкова мащабно и многолико, че е трудно да се разграничи един конкретен ефект от друг. Благодарение на тези технологии е възможно да се подобри проектирането и изпълнението на инфраструктурата и суперструктурата на производствените обекти. Нещо повече, те дават възможност да се оптимизира и приближи максимално до изискванията на потребителите номенклатурата, асортимента и качеството на създавания продукт. Тяхното прилагане създава условия за снижаване на разходите за производството и предлагането на продукта, а от там и за постигането на конкурентоспособни цени. С това, разбира се, съвсем не се изчерпват възможностите на дигиталните технологии. С тях без да се оскъпява продукта може да се удължава работния режимна търговските обекти и да се съкрати времето за изпълнение на поръчките. От друга страна, новите технологии дават възможност да се подобри средата на производствените обекти и самото обслужване на клиентите във всички негови аспекти.

            Новите технологии правят първите си стъпки в различните сектори на икономиката и вече достигат точката на ускорение в своето развитие, като взаимно се надграждат и усилват. Организациите обаче все още нямат готовност, за да посрещнат тези промени. Някои от прилаганите от тях сега традиционни технологии ще бъдат изместени от дигиталните технологии, а част от съпътстващите ги работни места ще бъдат закрити. Ръководителите на тези организации си дават сметка, че когато са принудени да намаляват персонала и в същото време да осигуряват по-висока производителност – дигиталната трансформация няма алтернатива. Именно тя все повече оказва влияние върху начина, по който се води, организира и финансира бизнеса. Конкретен симптом на това явление е спадането на средната продължителност на съществуване на организациите, както и промяната в периода от време, който е нужен на новите участници да заемат доминираща позиция на пазара и да достигнат пределни прагове на приходи. Очевидно е, че новите технологии – почти винаги захранвани и активирани от дигиталните възможности – увеличават скоростта и мащаба на промяна на бизнеса. От друга страна, потокът от информация, който ни залива днес, скоростта на трансформацията и ускоряването на иновациите са трудни за възприемане и предвиждане явления. Именно те са тези, които постоянно поднасят изненади. В тези условия способността на ръководителя постоянно да се учи, да се адаптира и да поставя под съмнение собствените си концептуални и оперативни модели за успех ще бележат следващото поколение успешни бизнес лидери.

            За да оцелеят през следващите години и да функционират успешно, организациите ще трябва да преминат през дълбока културна промяна. Хората, съставляващи техния ръководен екип, а и не само те, ще трябва да мислят по-бързо, да работят по-интелигентно, да мечтаят по-дръзко и да контактуват помежду си по много по различен начин. И най-важното, тази културна промяна ще изисква съвършено нов тип лидери – лидери много по-различни от ръководителите, за които повечето от нас са работили и в каквито някои дори са се и превърнали. Сегашните лидери ще трябва да изграждат точна визия и чувство за ценностите на организацията, която ръководят. От тях се изисква да общуват с хората и да ги мотивират далеч по-ефективно, отколкото техните колеги в миналото. Ще трябва да развиват съобразителността си в условия на съвършено нова среда.

            Промяната, за която става въпрос няма да е лесна, но е възможна. С добри ръководители тази идея може да заживее. Истинските лидери мислят отвъд противопоставянето „краткосрочни срещу дългосрочни резултати“. Те знаят, че целта не лежи в следващата година или в следващите избори, а в следващото поколение. Великите лидери изграждат организацията така, че те да са успешни дори след смъртта им, а когато го правят ползите от това – както за нас, така и за икономиката са изумителни.

            Ако повярваме в свят, в който всичко това може да се случи и сме убедени, че лидерите ни са онези, които могат да ни поведат към него, значи, нашата обща отговорност е да намерим, обучим и подкрепим хората, които да се отдадат на каузата да ни поведат по път, който ще ни приближи до тази реалност.

София, 13.03.2020 г.                                                             Председател:

                                                                                                            (проф. д-р Манол Рибов)