Д О К Л А Д

от проф. д-р Манол Рибов, председател на БКОНК, изнесен на общото събрание на камарата, състояло се на 13.04.2019 г. в зала № 111 на Нов български университет

 

            УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ,

            Свидетели сме на началото на една революция, която коренно променя начина, по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. Пред очите ни стават тектонични размествания във всички отрасли на икономиката, белязани от появата на нови бизнес модели, радикалното въздействие върху традиционните отрасли и преструктурирането на производството, потреблението, транспортирането и системите за доставка. Същевременно на фронта на обществените отношения тече дълбока промяна на парадигмата, относно начина, по който се трудим и общуваме, изразяваме и информираме. Променят се държавното управление, институциите и много други.

            По свята същност извършваната сега технологична революция предизвиква дълбоки преобразования в целия арсенал на науката, образованието и културата. В науката те засягат преди всичко нейния понятиен и методологически апарат. Новите принципи, новите методи на изследване влизат в противоречие не само със съществуващите принципи и методи, но налагат и определени изменения в цялата система от външно научни отношения, в субектите на научно изследователския процес, в организацията на изследванията и в материалната база, оказващи по този начин непосредствено въздействие върху научното изследване.

            Съществени промени настъпват и в образователната система, вкл. и във висшето образование. Те са продиктувани от промените в практиката, за която се подготвят кадри. Променя се предметът на дейност, а от там и изискванията към кадрите, осъществяващи тази дейност. По-конкретно тук става въпрос за реализация в условията на технологичния прогрес, глобализацията и концентрацията на пазарната сила в големи институционални инвеститори, което води до повишен интензитет на промени в бизнес средата. От една страна, подготовката и разпространението на информацията вече е сравнително по-евтино. От друга – нивото на конкуренция сред пазарните участници е чувствително повишено. Тези основни промени на свой ред са фактор за множество други по-конкретни въздействия. Става въпрос за по-високата степен на несигурност, възникването на нови сектори на индустрията и услугите, както и до аутсорсинга на услугите с ниска добавена стойност.

            Същевременно трябва да се има предвид, че навлизаме в един нов свят, в който културата все повече се поглъща от търговията, свят съпътстван от зашеметяващото навлизане на новите технологии в необятните области на човешките преживявания, свят в който социалните и търговските мрежи изтъкават паяжина около човешкия живот, свеждайки всеки момент от някакво преживяване до статута на стока.

            Изложените съображения са основния ни мотив, за да продължим започналата през 2016 г. поредица от публикации, посветени на Четвъртата индустриална революция. През 2018 г. бяха подготвени за печат три монографии. Първата от тях „Дигиталната трансформация“ е колективен труд, включващ студиите на единадесет автора. В него се третира широка гама от проблеми, свързани с дигитализацията на науката, маркетинга, бизнес планирането, търговията, туризма и развлекателната индустрия. Специално внимание е отделено на глобализацията и разпространението на новите технологии, както и на приложението на дигитализацията в управлението на човешките ресурси и свободното време.

            Втората монография „В ерата на дигиталните технологии“ е своеобразно продължение на отпечатаната през 2017 г. монография „Глобални проблеми на хилядолетието“. Тук се засягат въпросите на изкуствения интелект, технологичната трансформация и дигиталната икономика. Специално внимание е отделено на физическите измерения на промяната, човешката трансформация, комерсиализацията на човешкия живот и профилът на новото поколение. В контекста на новите реалности е изследвано преформулирането на обществените институции, управлението на несигурността и заплахите за обществото.

            Третата монография е книга втора на „Добрите академични практики“ и представлява продължение на отпечатаната през 20017 г. монография със същото заглавие. В нея са намерили място въпросите за дигитализацията на труда и на организациите от различните сектори на икономиката, като се обръща особено внимание на внедряването на новите технологии чрез реинженеринговите проекти. Освен това е изследвано прилагането на проектния подход в научното обслужване на организациите. В тази връзка е разгледана стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, европейската кохезионна политика и оперативните програми.

            Това са основните теми, застъпени в трите монографии. Някои от тях са намерили място и в докладите на председателя н БКОНК от 2018 г. С тях се стремим да фокусираме вниманието на образователните и управленските структури в държавата върху проблемите, свързани с ускореното внедряване на новите технологии във всички сфери на общественоикономическия живот.

            Промените, които внасят тези технологии са наистина толкова фундаментални, че от гледна точка на историята на човечеството никога досега не е имало епоха, която да носи толкова големи очаквания за просперитет или за потенциална опасност. И макар дълбоката несигурност, породена от развитието и възприемането на новите технологии действително да ни оставя в неведение по какъв начин ще се разгърнат в бъдеще трансформациите, задвижвани от тази индустриална революция, то тяхната сложности взаимосвързаност между отделните сфери недвусмислено сочи, че всички заинтересовани страни в глобалното общество – правителствата, бизнесът, академичните среди и гражданското общество – носим отговорността да действаме заедно, за да разберем по-добре нововъзникващите тенденции.

            В заключение ще отбележа, че ние също носим отговорност пред академичните общности на университетите, които имаме привилегията да представляваме в Българската камара за образование, наука и култура. Пред членовете на камарата стоят за решаване няколко неотложни задачи. Първата от тях е свързана с продължаване на издаването на научните трудове на БКОНК, от които са публикувани само три тома. Предстои и създаването на арбитраж към камарата, съставът на който ще се формира от правните факултети на СУ „Св. Климент Охридски“, УНСС, Нов български университет и ЮЗУ. Но може би най-злободневна е задачата, свързана с участието на членовете на камарата в научноизследователски проекти, разработени от БКОНК. Такова участие те имат, но то е по линията на университетите, в които работят.

София, 08.04.2019 г.                                                 Председател:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)