Д О К Л А Д
от проф. д-р Манол Рибов, председател на БКОНК,
изнесен на Общото събрание на Камарата,
проведено на 12.05.2018 г. в зала № 20 на Нов български университет
В пъстрата и все още твърде нестройна поредица от събития на времето, в което живеем дръзко навлиза четвъртата индустриална революция. Реално погледнато преживяваме началото на една технологична трансформация, която коренно променя начина, по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. Очевидно е, че по своя мащаб, обхват и комплексност тази революция няма аналог в досегашната ни история.
Промените, на които сме свидетели са исторически по отношение на скоростта, ширината и дълбочината на въздействие върху икономиката. За разлика от предишните индустриални революции, сегашната се развива с експоненциална, а не линейна скорост. Това е резултат от многоликия, дълбоко взаимосвързан свят, в който живеем, както и от факта, че новите технологии пораждат още по-нови и все по-сполучливи технологии.
Четвъртата индустриална революция надгражда върху основите на цифровата революция и съчетава множество технологии, които водят до безпрецедентни промени на парадигмата в икономиката, бизнеса, обществото и отделния индивид. Тя променя не само „какво правим“ и „как го правим“, но също и „кои“ сме ние всъщност.
Тази революция включва трансформация на цели системи, водейки до фундаментални и глобални промени. Тя ще влияе и ще бъде повлияна от всички държавни икономии, обществени сфери и хора. Затова е важно да вложим внимание и енергия в сътрудничеството между нас, с участието на колкото е възможно по-широк кръг заинтересовани, като прекосим академичните, социални, политически, национални и отраслови граници. Тези взаимодействия и сътрудничества са нужни, за да се създадат положителни, споделени и изпълнени с надежда послания, които да дадат възможност на отделни хора и групи от всички части на света да участват и да се възползват от протичащите трансформации.
Изложените съображения са основният ни мотив, за да продължим стартиралата през 2016 г. поредица от публикации, посветени на Четвъртата индустриална революция. През 2017 г. бяха публикувани три монографии и сборника от доклади на проведения, съвместно с УНСС, двадесет и пети симпозиум на БКОНК.
Първата от посочените три монографии е озаглавена „Епохата на креативността“. В нея се разглежда същността на креативността и нейната връзка с културата, демаркетинга, онлайн маркетинга, управлението, иновациите и устойчивото развитие. Специално внимание е отделено на изследванията на креативността в контекста на човешката трансформация и комерсиализацията на човешкия живот, профилът на новото поколение, заплахите за обществото и управлението на несигурността.
Втората монография се отнася за глобалните проблеми на хилядолетието. Тук се третират въпросите на теорията и методологията на науката, структурата и технологията на изследователския процес, механизмите на научния подход и изборът на приоритети в науката. Специално внимание е отделено на технологичната трансформация и по-конкретно на трансхуманитарният проект, новите технологии, глобалните центрове на иновациите и социалните мрежи. Освен това са изследвани структурните изменения в икономиката и позитивния обрат в нея. В тази връзка се обръща внимание на достъпа като реалност и перспектива, на споделената икономика и на глобалните тенденции в развитието на икономиката. Взети са под внимание и проблемите на висшето образование, свързани с реформата и факторите на развитие в него.
Третата монография е посветена на добрите академични практики. В нея се интерпретира широк спектър от въпроси, свързани с одитите и надзорните визи във висшите училища, конфигурацията на процесите и прилаганите критерии и показатели за анализ и оценка на учебната и научноизследователска дейност. Специално внимание е отделено на регистрите и зоните на креативност, на годишните, индивидуални и лични творчески планове, на институционалната, програмна и докторска акредитация. Освен това монографията съдържа методически указания за определяне на образователния капацитет, формирането на индивидуалното трудово възнаграждение, приложението на европейската система за трансфер на кредити и оценката на рейтингите на висшите училища. В нея са включени и документирани процедури за изпълнение на целите на системата, вътрешните одити, прегледа на ръководството, непрекъснатото подобрение, управлението на промените, коригиращите и превантивни действия, управлението на несъответстващите продукти, използването на логото, управлението на риска и реализацията на завършилите студенти.
Друга изява на Българската камара за образование, наука и култура е проведения на 28 ноември 2017 г. двадесет и пети симпозиум под надслов „Предизвикателствата на новата технологична трансформация“. Отпечатаният по този повод сборник съдържа 38 доклада на преподаватели от Университета за национално и световно стопанство, СУ „Св. Кл. Охридски“, СА „Димитър А. Ценов“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Великотърновския университет и Нов български университет. В посочените доклади намериха отражение теми, отнасящи се до конфигурациите на технологичната трансформация, мрежовата икономика и интернет технологиите, технологичните трансформации и дигитализацията, технологиите и иновациите, влиянието на технологичните трансформации върху преструктурирането на човешките ресурси, технологичната трансформация в бизнеса, секторните политики за насърчаване на иновациите и конкурентоспособността в бизнеса, новите технологии в търговията, туризма и др.
Това са само някои от темите, застъпени в докладите на двадесет и петия симпозиум на БКОНК. Тези теми, както и съдържанието на предходните две монографии създават погрешното впечатление за абстрактност, за научноизследователска дейност, която е откъсната от реалната икономика. Разбира се, това е само привидно, тъй като обсъжданите технологични промени ще оформят нашия бъдещ цифровизиран и хиперсвързан свят. Няма съмнение, че технологичната трансформация ще обхване цялата икономика през следващите десет години, илюстрирайки по този начин дълбоките промени, предизвикани от Четвъртата индустриална революция.
В заключение искам отново да отбележа, че пред членовете на БКОНК стоят за решаване няколко задачи. Първата от тях е свързана с продължаване на издаването на научните трудове на БКОНК, от които са публикувани само три тома. Стои открит и въпросът за реферирането на списанието „Science & Research“. Но може би най-злободневна е задачата, свързана с участието на членовете на камарата в научноизследователски проекти, разработени от БКОНК. Такова участие те имат, но то е по линията на университетите, в които работят.
София, 04.05.2018 г. Председател:
(проф. д-р М. Рибов)