Д О К Л А Д

от проф. д-р Манол Рибов, председател на БКОНК, изнесен на Общото събрание на камарата, проведено на 25.03.2017 г. в зала № 20 на Нов български университет

 

            Уважаеми членове на Общото събрание,

            Ситуацията, характеризираща времето, в което живеем е белязана от новата технологична революция. Ускорението на процесите при нея върви с такива темпове, че човешкото съзнание трудно може да го възприеме. Промените са исторически по отношение на скоростта, ширината и дълбочината на въздействието върху икономиката. За разлика от предишните индустриални революции сегашната се развива с експоненциална, а не линейна скорост. Това е резултат от многоликия, дълбоко взаимосвързан свят, в който живеем, както и от факта, че новите технологии пораждат още по-нови и все по-сполучливи технологии.

            В резултат на съвременната технологична революция възможностите на милиарди хора, притежаващи електронни устройства, е невижданата досега способност за достъп до познанието. При това тези възможности ще бъдат умножени от пробивите в развиващите се технологични сектори като изкуствен интелект, роботика, интернет на нещата, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, нанотехнологията, биотехнологията, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовото изчисление.

            Реално погледнато това е светът, в който ще живеем след не повече от десет години. И той ще е коренно различен. До 2025 г. половината от сега съществуващите професии ще бъдат заменени с нови. Структурата на обществото ще е коренно различна. За повечето от нас тези фактори са известни, но не предприемаме нищо, за да се адаптираме към тях. Така вървим след събитията като държава, икономика и народ. Нашето мислене продължава да изостава, а бъдещето е там, някъде другаде и пак ще ни подмине.

            Това е и основният мотив, за да пристъпя към публикуването на поредицата „Проблеми на хилядолетието“. Първите три книги излязоха през 2016 г. В тях са засегнати проблеми, свързани с висшето образование, теорията и методологията на науката и дигиталната икономика.

            Тематиката за висшето образование, обхваща проблеми, свързани с реформата, използването на творческия потенциал на академичния състав, факторите на развитие на образованието и новите измерения на науката.

            Втората монография се отнася за теорията и методологията на науката. В нея са намерили място проблеми, свързани със структурата на изследователския процес, неговата хронология и механизми на научния подход, вкл. и избора на приоритети в научната работа. В тази връзка се обръща внимание на достъпа като реалност и перспектива, на разместването на конфигурациите в икономиката, на профила на новото поколение, на комерсиализацията на живота и настъпващата промяна, несигурността, посткапитализма и глобалните тенденции.

            Третата монография е посветена на дигиталната икономика. В нея се интерпретират проблеми, свързани с творчеството и креативността, цифровата икономика, новите технологии, преформулирането на обществените институции, заплахите за обществото и несигурността.

            Освен тези печатни издания през 2016 г. беше публикувана и фундаменталната колективна монография „Съвременни тенденции в развитието на туризма“. В нея участват Манол Рибов, Невяна Кръстева, Преслав Димитров, Стоян Маринов, Мария Станкова, Соня Милева, Мариана Янева, Лилия Терзиева, Диане Найс, Еленита Великова, Петя Иванова, Ирена Емилова       , Елена Александрова, Гергана Ангелова и Динка Златева. Монографията третира изключително актуални проблеми за туризма като се започне от проекциите на промяната в този сектор на икономиката и се премине през общите и локални тенденции в неговото развитие, за да се стигне до влиянието на военните конфликти и бедността.

            Под печат е и колективната монография „Ерата на креативността“ с авторски колектив Манол Рибов, Невяна Кръстева, Преслав Димитров, Мария Станкова, Милена Филипова, Динка Златева и Христина Бойчева. В нея са намерили място проблемите за творчеството, креативността и креативните решения в демаркетинга и онлайн маркетинга.

            Разбира се, публикационната активност на членовете на БКОНК не се изчерпва само с монографичните издания. От началото на 2010 г. на основание решение на УС на БКОНК и съгласно чл. 5, ал. 2 от Устава на БКОНК стартира издаването на списанието „Science & Research(„Наука & Изследване“) на английски език, първоначално с 2 книжки годишно. От 2014 г., изданието излиза веднъж годишно. До момента от печат са излезли общо 9 броя. Материалите са систематизирани в две основни направления (1) общонаучни и (2) теоретико-приложни въпроси.

            Първото направление включва две статии с фундаментална насоченост като се засягат два изключително актуални свързани с промените и предизвикателствата пред съвременната наука въпроси – за нелинейното развитие на теорията и нейното отражение във висшето образование (проф. Манол Рибов) и взаимовръзките на политическия риск с маркетинговата окръжаваща среда (проф. Н. Кръстева).

            Във второто направление, засягащо теоретико-приложни въпроси са включени общо 10 статии от които 5 в съавторство. Засегнати са няколко основни кръга въпроса, сред които дигиталния маркетинг на национално ниво (Милева С., Воденска М., Попова Н.), включително усилията и мерките за насърчаване утвърждаване разпознаваемостта на туристическите дестинации. Темата е допълнена и от гл. т. на устойчивото туристическо развитие, което се изтъква като невъзможно без научен подход, креативни идеи и технологични трансформации и комуникациите (Алексиева С.). Различен поглед върху темата за дигиталната среда и спецификата на маркетинга е представен в статията на Проиун и Терзиева, където фокусът е върху предизвикателствата през рекламните агенции в търсене на по-големи възможности за привличане на потребителското внимание върху рекламираните продукти.

            В материалът на Шааф В., Терзиева Л. „Културата в хотелиерската индустрия – съвременни перспективи“ е изведен оригинален модел за интегриран подход на иновационната култура в хотелиерската индустрия. Специално внимание е отделено на т. нар. ускорители и ограничители на иновационната култура.

            Темата за организацията на събития, в т.ч. на туристически борси като специфичен елемент на дистрибуционната и комуникационна политика са застъпени в материалите на Янева М. и Мишева М. Развита е тезата, че събитията могат да служат като инструменти за утвърждаване и развитие на туристическата дестинация.

            Специално място в броя на списанието има и темата за конкурентоспособността, както в туроператорския бизнес (Емилова И., Мишева М.), допълнена с фокус върху човешките ресурси като основа и инструмент за въздействие (Караилиева М.). В тази насока е и статията, посветена на т. нар. стартъп предприятия в туризма като иновативен подход за стартиране и правене на конкурентен бизнес в туризма (Бойчева Хр.).

            Специфичен и различен прочит за отговорното поведение и познание за ползите от активното опазване на околната среда е представен като част от проучване на обучаваните с основни и средни училища в Сърбия (Йованович и колектив).

            Анализът на излезлите от печат издания позволява да се направят няколко важни констатации. Първо, забелязва се ръст в броят на авторите, в т. ч. от чужбина, които публикуват в списанието. Второ, разширяват и се обогатяват изследователските теми по обект и предмет на изследванията. Това безспорно е свидетелство за признание и видимост на изданието, както у нас, така и в чужбина.

            Друга не по-малко важна публична изява на камарата са ежегодно разпространяваните тримесечни доклади за актуални проблеми на висшето образование, подготвяни от председателя на БКОНК. Те се изпращат до всички висши училища в България, БАН, МОН, Комисията по образованието към Народното събрание, Президентството, Министерския съвет, БТА, БНТ и БНР. В тези доклади са намерили място проблеми, свързани с интегрирането на научното познание в учебното съдържание, преструктурирането на учебните планове, актуализирането на професионалните направления, стратегическите алианси в образователната система, подобряването на работата на първичните структурни звена във висшите училища, ценностите и поведенческите модели на студентите и преподавателите, системите за качество, интегрираните системи за управление, нарастващата роля на интелектуалния капитал, организационната култура, корпоративната социална отговорност, интелигентните системи, пълноценното използване на творческите възможности на академичния състав, добрите академични практики, предизвикателствата пред университетската наука, индикаторите за научната дейност, висшето образование в новите измерения на науката и др.

            В заключение искам да отбележа, че пред членовете на БКОНК стоят за решаване няколко задачи. Първата от тях е свързана с продължаване на издаването на научните трудове на БКОНК, от които са публикувани само три тома. Стои открит и въпросът за реферирането на списанието „Science & Research. Но може би най-злободневна е задачата, свързана с участието на членовете на камарата в научноизследователски проекти, разработвани от БКОНК. Такова участие те имат, но то е по линията на университетите, в които работят.

София, 25.03.2017 г.                                                 Председател:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)