Доклад на БКОНК от 28.05.2025 г.

  БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

  София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3

  Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164

  Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855

 www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК[1]

Проф. д-р Манол Рибов

на тема: „Разбрахме ли образованието, ориентирано към практиката. Краят остава отворен“

          В условията на бързо променящ се свят и динамичен трудов пазар, традиционното образование все по-често отстъпва пред модели, които свързват теорията с реалната практика. Образованието, ориентирано към практиката, се стреми не само да предаде знания, но и да развие умения, нагласи и опит, които да подготвят младите хора за реални житейски и професионални ситуации. Това образование се основава на определени ключови детерминанти - фактори, които определят неговата ефективност, насоченост и устойчивост. 

          Образованието, което има практическа насоченост, трябва да отговаря на актуалните изисквания на бизнеса, индустрията и обществото. Затова основна детерминанта е постоянният диалог между училища, университети и работодатели, за да се осигури адекватност на знанията и уменията, които се преподават. Такова образование, което е ориентирано към практиката е от ключово значение и включва проекти, казуси, симулации, стажове и лабораторни дейности, чрез които обучаемите прилагат знанията си в реални или близки до реалността условия. Този вид образование има за цел да развие ключови умения като критическо мислене и креативност, работа в екип и комуникация, дигитална грамотност, адаптивност и инициативност. В случая, преподавателят е не само източник на информация, а и водач (ментор, фасилитатор), който създава среда за активна работа, сътрудничество и самостоятелно мислене. Педагогическите подходи са интерактивни, ориентирани към решаване на проблеми и съвместно учене. Важно е и учащите да се учат в условия, максимално близки до професионалната реалност - чрез стажове, практика в реални компании, учебни фирми или симулационни среди. Това повишава мотивацията и ангажираността на учащите се. Оценяването в образованието, ориентирано към практиката не се базира само на тестове, а и на реални резултати, като проекти, презентации, портфолиа, продуктови разработки и практическа работа. Това насърчава личната отговорност и професионалния подход.

          Този образователен модел е отговор на нуждите на съвременното общество - то подготвя личности, които могат да се справят с реални предизвикателства, да мислят критично и да действат уверено. Детерминантите на това образование са основата, върху която може да се изгради една по-ефективна, смислена и устойчива образователна система, която свързва знанието с живота.

          Образованието, ориентирано към практиката би следвало да бъде изследвано за трите образователни степени, а именно за основното, средното и висше образование. Основното образование се фокусира върху развиването на умения и знания, които са приложими в реалния живот и отговарят на нуждите на съвременното общество и пазара на труда. По -конкретно тук става въпрос за практическата насоченост на учебното съдържание, развитието на ключови компетентности, интегрираните и междупредметни подходи, ученето чрез правене (learning by doing), използването на технологии и дигитални инструменти, оценяването с фокус върху процеса, а не само резултата, партньорствата с външни институции, и ориентацията към кариерно и житейско планиране.

          Практическата насоченост на учебното съдържание засяга уроците и задачите в учебния процес. Уроците се свързват с реални житейски ситуации, за да може обучаващите се да разбират защо учат даден материал. Задачите често имат практическо приложение - например изготвяне на бюджет, създаване на проект, решаване на проблем от ежедневието. От своя страна, развитие на ключови компетентности е с фокус върху комуникацията (устна и писмена), работата в екип, критичното мислене, творческото решаване на проблеми, инициативността и предприемачеството. Учениците не само "знаят", но и "могат да прилагат".

          Освен това, интегрираните и междупредметни подходи свързват различни учебни предмети чрез общи теми или проекти. Например природни науки се свързват с математика и технологии в STEM[2] проекти. Що се отнася до ученето чрез правене (learning by doing), то използва експерименти, симулации, практически дейности, работилници и ролеви игри. Ученикът става активен участник, а не просто пасивен слушател.

          По друг начин стоят нещата при използването на технологии и дигитални инструменти в обучението. Това се осъществява посредством интерактивни платформи, онлайн проекти и използване на софтуерни решения за решаване на задачи. Развива се дигиталната грамотност още в основния етап на обучение. В смисъла на казаното, оценяването с фокус върху процеса, а не само върху резултата се осъществява посредством формиращо оценяване, при което акцента е върху напредъка и участието на ученика, а не само върху крайната оценка. Често се включват самооценка, рефлексия и портфолио.

          Освен казаното, партньорствата с външни институции включват сътрудничество с местни бизнеси, институции, музеи и библиотеки за реални практически дейности, посещения на работни места и привличане на практици в обучението. Същевременно, ориентацията към кариерно и житейско планиране е насочено към уроци и дейности, които помагат на учениците да опознаят себе си, своите интереси и възможни професионални пътища. Формират се навици за самоусъвършенстване и учене през целия живот.        

          Със своите особености се отличава и средното образование, ориентирано към практиката, което има за цел да подготви учениците не само за продължаване на образованието, но и за включване в реалната работна среда и обществения живот. То е особено важно за професионалното и дуалното обучение, но е приложимо и в общообразователните гимназии. Основните особености на тази образователна степен се характеризират с фокус върху придобиването на практически умения, тясна връзка с реалния сектор (дуално обучение), интердисциплинарен подход, модули, профили и избор на специализация, развитие на ключови компетентности за 21 век, реални казуси и проектно-базирано обучение, оценяване, базирано на процес и резултат, кариера и житейска ориентация.

          Стартирайки с фокуса върху придобиването на практически умения, бихме отбелязали, че учениците усвояват конкретни технически, технологични и социални умения, които могат да прилагат директно в професия или житейска ситуация. Обучението включва практически занятия, лабораторни упражнения, стажове и работа по реални проекти. Тясната връзка с реалния сектор (дуалното обучение) представлява сътрудничество между училища и работодатели, при което учениците работят и учат едновременно. Част от обучението се провежда в реални фирми, под ръководството на наставници. Това развива професионалната култура, дисциплината и отговорността.

          В този ред на мисли, интердисциплинарният подход комбинира знания от различни предмети, за да се решават комплексни практически задачи. Например в проект за изграждане на „умен дом“ се включват изкуствен интелект, електроника, математика и предприемачество. Модулите, профилите и изборът на специализация дават възможност за профилиране и избор на професионална насоченост (технически, хуманитарни, природонаучни и др.). Учениците могат да се фокусират върху области, които съответстват на техните интереси и бъдещи кариерни планове.

          Налага се обаче да подчертаем, че средното образование с практическа насоченост развива ключови компетентности за 21 век, които включват инициативност и предприемачество, критично и логическо мислене, работа в екип и комуникация, дигитални и медийни умения, и финансова грамотност. При реалните казуси и проектно-базираното обучение, учениците работят по реални проблеми от практиката, като разработват решения и ги представят. Насърчава се иновативността и креативността в търсенето на подходи и решения.

          Тук разбира се би следвало да се има предвид, че оценката при оценяването, базирано на процес и резултат, включва както теоретични знания, така и практически умения. Използват се портфолиа, презентации, практически изпити, наблюдение и самооценка. При това, кариерата и житейската ориентация включват елементи на професионалното ориентиране, планирането на кариера, изготвянето на автобиография, интервютата за работа и др. Насърчава се ученето през целия живот и адаптивността към промените в пазара на труда.

          Следвайки възприетата от нас хронология за образователните степени, бихме отбелязали, че висшето образование, ориентирано към практиката, поставя акцент върху приложимостта на знанията в реална професионална среда. Целта му е да подготви студентите не само теоретично, но и професионално и практически за успешна кариера. Основните особености на тази образователна степен засягат свързването на теорията с практиката, стажовете, практиките и обучението в реална среда, обучението чрез проекти и решаване на реални проблеми, участието на външни експерти и работодатели в обучението, меките умения (soft skills) и кариерното развитие, интердисциплинарността и адаптивността, оценяването, базирано на резултати и участие, а така също учебно-тренировъчните фирми и образователните клъстери.

          Това, което е характерно за свързването на теорията с практика е, че учебният процес включва анализ на реални случаи (case studies), симулации, работа по проекти и практически задачи. Знанията се прилагат в реални контексти - бизнес, инженерство, медицина, право и др. Стажовете, практиките и обучението в реална среда са от съществено значение. Студентите имат задължителни или препоръчителни стажове в компании, институции или организации по специалността. Това създава директна връзка с пазара на труда и дава реален опит още по време на обучението.

          Често се прилага проектно-базирано обучение, при което студентите работят по задачи, зададени от реални компании или организации. Акцентът е върху иновации, екипна работа и креативност. Ключов момент е участието на външни експерти и работодатели в обучението. Гост-лектори от бизнеса, индустрията и публичния сектор участват в лекции, семинари и практически занятия. Създава се реален диалог между академичната и професионалната общност.

          Същественото при интердисциплинарността и адаптивността е това, че програмите често обединяват знания от различни области - например изкустве интелект и икономика, инженерство и мениджмънт. По този начин се насърчава гъвкаво мислене и адаптивност към различни професионални сфери. При меките умения (soft skills) и кариерното развитие, внимание се обръща не само на специализираните знания, но и на комуникацията, презентационните умения, лидерството, работата в екип и управление на времето и проектите. Университетите често предлагат кариерни центрове, обучения „как се пише автобиографии“ и подготовка за интервюта за работа.

          От друга страна, при оценяването, базирано на резултати и участие, се оценяват портфолиа, практически проекти, публични защити, групови задания, наред с изпитите. Цени се не само "знанието", но и начинът на прилагането му. При институционалните партньорства с бизнеса университетите сключват договори за сътрудничество с фирми и организации. Резултатът е съвместни програми, стажове, дори съвместно ръководство на дипломни работи.

          Но има и нещо твърде съществено, сързано с организационните форми на ориентираното към практиката обучение. Става въпрос за учебно-тренировъчните фирми и образователните клъстери. Те свързват ученето с реалната икономика, пазара на труда и социалната среда, като дават възможност на учениците и студентите да прилагат знанията си в практичен контекст.

          Учебно-тренировъчните фирми представляват симулирани предприятия, създадени в учебна среда, където учащите изпълняват реални бизнес дейности без реален обмен на стоки и пари. Имитира се цялата дейност на една фирма - управление, счетоводство, маркетинг, продажби, доставки и т.н. Учениците/студентите се обучават чрез правене, като усвояват практически бизнес умения. По този начин се развиват ключови компетенции, като предприемачество, работа в екип, финансова грамотност, цифрови умения. Осъществява се подготовка за реална работна среда. Има възможност и за участие в национални и международни панаири на учебно-тренировъчните фирми, които симулират бизнес средата. Тези учебно-тренировъчни фирми често се използват в професионалното средно и висше образование в специалнсти, свързани с предмети като "Икономика", "Предприемачество" и "Бизнес администрация". Разбира се, учебно-тренировъчните фирми биха могли чрез съответната трансформация да намерят приложение и в други специалости.

          Със своите особености се отличават и образователните клъстери. Те представляват мрежи за сътрудничество между училища, университети, фирми, институции (министерства, ведомстава и др.) и неправителствени организации (браншови и др.). Създават се с цел обмен на ресурси, опит и иновации в обучението, ориентирано към практиката. Тези клъстери обединяват участници с общи интереси и цели - например в STEM, зелени технологии, индустрия, търговия, туризъм и др. Също така насърчават съвместни проекти, стажове и разработване на нови учебни програми. По този начин се осигурява реална връзка между образование и бизнес и се улеснява трансфера на иновации от бизнеса в образованието. Освен това се повишават качеството, релевантността и адаптивността на обучението и се създават възможности за финансиране чрез европейски програми (вж. Таблица 1).

          Таблица 1

          Симулирането на бизнес средата в учебния процес е изключително ефективен метод в образованието, ориентирано към практиката. То позволява на учащите се да усетят реалния ритъм на бизнеса, без да се излагат на реален риск, и да придобият умения чрез активно участие. Тук се налага да уточним, че тази среда представлява учебна ситуация, в която учащите се „играят“ ролята на реални служители, мениджъри или предприемачи, извършвайки дейности, които отразяват реалните процеси в една компания. Тези симулации могат да бъдат учебно-тренировъчни фирми, казуси и симулационни игри, проектно-базирани задачи, зададени от реални фирми и софтуерни симулатори на бизнес процесите (ERP системи, маркетингови симулатори и др.). За да бъдем по-конкретни, ще посочим и елементите на бизнес средата, като ги представим в Таблица 2.

Таблица 2

          Ползите от тази дисекция на бизнес средата биха могли да бъдат разгледани от гледна точка на учащите се и учебното заведение. Ползите за учащите се могат да бъдат определени като придобиване на практически умения (комуникация, организация и управление на време), разбиране на бизнес логиката и процесите (как работи една фирма отвътре), подготовка за реалната заетост (увереност и опит в професионалната среда), работа в екип и решаване на проблеми (учене чрез сътрудничество). Що се отнася до ползите за учебното заведение, те биха могли да бъдат дефинирани по отношение на мотивацията на обучаемите, подобряване връзката с бизнеса и общността. Всичко това позволява по-добро съответствие с нуждите на пазара на труда.

          За по-доброто осмисляне на симулацията на бизнес средата бихме я илюстрирали с примери от учебно-тренировъчните фирма, симулационните игри и ERP симулациите. Учебно-тренировъчната фирма представлява фиктивна фирма в учебна среда, при която се използва платформа (например BUCT, EUROPEN) за взаимодействие с други учебно-тренировъчни фирми, при което се реализират всички процеси, освен физическия стоков обмен. От своя страна, симулационната игра използва ограничени ресурси, вземане на решения и маркетингови стратегии. Например симулационната игра „Създай свой стартъп“, при която учащите се създават продукт, изготвят бизнес план и го представят пред „инвеститори“ (преподаватели). Що се отнася до ERP симулациите, те се използват в университетите и икономическите училища. Прилагат се софтуери като SAP, ERPsim, BizCafe, които симулират бизнес процеси, като производство, продажби, управление на персонал и др.

          В смисъла на казаното, симулираната бизнес среда би могла да се приеме като мост между образованието и реалността. Тя превръща пасивния ученик или студент в активен участник, подготвя го за реалния живот и му дава увереност да се справя с бъдещи предизвикателства.

          В заключение, бихме отбелязали, че в днешната динамична и непрекъснато променяща се среда, образованието, ориентирано към практиката, се утвърждава като ключ към бъдещето. То надхвърля рамките на теорията и поставя акцент върху уменията, опита и реалната подготовка за живота и професионалната реализация.

          Такъв тип обучение изгражда самостоятелни, мислещи и действащи личности, които не просто притежават знания, а умеят да ги прилагат. Свързването на образованието с реалния свят чрез стажове, симулации, учебно-тренировъчни фирми и партньорства с бизнеса създава не само подготвени специалисти, но и отговорни граждани, готови да посрещнат предизвикателствата на съвременния свят.

          Образованието, ориентирано към практиката не е само метод, а философия на учене чрез правене - философия, която отваря път към по-гъвкава, смислена и устойчива подготовка за бъдещето. И най-важното - то поставя човека в центъра на знанието.

          Това е образование, което говори не само на ума, но и на сърцето. Което не пита само „Какво знаеш?“, а и „Какво можеш?“, „Какво искаш да създадеш?“. То учи не само на отговор, но и на инициатива, на смелост, на проба и грешка, на истински избор. Защото най-важният урок не е написан на дъската. Той се учи в действието, в труда, в опита.
И точно там в реалността, образованието намира своята най-голяма стойност. Затова нека продължим да учим не само какво е светът, а и как да бъдем част от него с умения, с идеи и с човечност.

          Това образование не е завършена конструкция, а движеща се, адаптивна система, която се развива заедно с обществото, технологиите и пазара на труда. Именно затова краят остава отворен – за нови идеи, нови форми на учене и нови отговорности.[3]

                                                                   Председател на БКОНК:

София, 28.05.2025г.                                                       Проф. д-р М. Рибов

___________________________________

[1]Докладите на БКОНК са качени в сайта на БКОНК (доклади от 11.08.2010 г. до 28.05.2025 г.) и се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерствата, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.

[2]STEM проектите са обучение, фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика (Science, Technology, Engineering, and Mathematics). Тези проекти насърчават учащите се да участват в експерименти, да споделят идеи и да работят в екип, за да решават реални проблеми. STEM обучението обединява отделни предмети в интегрирана учебна програма, което позволява на учащите да разберат връзките между тях и да видят как знанията им се прилагат в реалния свят.

[3]Вж. по-подробно: Divaakaran D., Outcome Based Education: A Practical Guide for Higher Education Teachers: From Theory to Practice – Achieving Academic Quality, Accreditation and Ranking, Paperback, 2023; Kennedy M., Billett St., Gherardi S., Grealish L., Practice-based Learning in Higher Education, Springer, 2015; Croke A., Trede F., Higgs J., Practice-Based Education: Joining Multiple Communities of Practice, Springer, 2013; Higgs J., Barnett R., Billett St., Hutchings M., Trede F., Practice-Based Education: Perspectives and Strategies, Springer, 2012; Billett St., Learning through Practice: Models, Traditions, Orientations and Approaches, Springer, 2010.