Доклад на БКОНК от 12.05.2025 г.

 БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3

Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164

 Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855

www.bkonk.bg, e-mail:   Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК[1]

Проф. д-р Манол Рибов

на тема: „Дългият и неравен път към творчеството“

           Човек винаги е търсил начини да изрази себе си – чрез думи, цветове, звуци или действия. Творчеството не е просто талант, а вътрешна необходимост да придадем смисъл на света около нас. Пътят към него често е неясен, но именно търсенето му ражда идеи, вдъхновение и нови хоризонти.

          Няма да сгрешим, ако отбележим, че творчеството е една от най-загадъчните и вдъхновяващи прояви на човешкия дух. То не следва строги правила, не се подчинява на формули и не идва по команда. Пътят към него често е дълъг, изпълнен с търсене, съмнения и стремеж към себепознание. Всеки човек притежава творчески потенциал, но не всеки знае как да го открие и развие. Именно това търсене – понякога трудно, но винаги вълнуващо – превръща творчеството не просто в резултат, а в начин на живот. 

          Въпреки тази строга специфичност на твореството за всеки човек, бихме направили опит да структурираме творческия процес, въвеждайки някакви алгоритми. Това би се възприело като противоречие в мисленето ни, тъй като творчеството често се свързва със свобода, спонтанност и нестандартност. Но в действителност в творческия процес съществуват повтаряеми етапи и стратегии, които могат да се опишат с алгоритмична структура – т.е. последователни стъпки за генериране на идея или решение.

          Какво означава "алгоритъм" в този контекст? Алгоритъмът е ясно подредена поредица от действия, които водят до определен резултат. В творчеството това не е задължително строго математически подход, а структуриран начин на мислене, който помага да се насочи въображението, да се стимулират идеи и да се решат творчески проблеми.

          В този ред на мисли, алгоритмизацията на творческия процес би могла да се изрази по начин, представен в Таблица 1.

Таблица 1

     Налага се да отбележим, че дефинирането на проблема в творческия процес се първата и една от най-важните стъпки. Това означава да формулираме ясно какво искаме да постигнем, да създадем или разрешим, т.е. да определим темата, целта или предизвикателството, върху което ще работим творчески.    Очевидно е, че без ясно дефиниран проблем, творчеството може да остане неорганизирано или неефективно. Ясната формулировка дава посока на мисленето, ограничава излишните идеи и помага да се търсят нестандартни решения на конкретна нужда. Когато се налага например да съдадем нещо оригинално, би следвало да зададем въпроса по следния начин „Как мога да представя темата за самотата чрез рисунка без човешки фигури?“.

     В този смисъл, полезните въпроси при дефиниране на проблема, които би следвало да се зададат в посочения пример са както следва: Какво искам да създам?; Коя е основната тема или идея?; Коя е аудиторията?; Има ли ограничения (време, материал, стил)?; Какво искам да предизвикам в аудиторията, която ще види/чуе/прочете творбата?

     За илюстрация в сферата на изкустото бихме задали въпроса: „Как да изразя вътрешния конфликт на човек чрез абстрактна картина? По този начин зададения въпрос би насочил художника към цветове, форми и композиция.

     Ако обобщим казаното, бихме отбелязали, че дефинирането на проблема е като компас в творческия процес – не диктува какво точно да направиш, но ти казва в каква посока да търсиш.

     В този ред на мисли, осигуряването на информация за дефинирания проблем в творческия процес се вторият ключов етап след формулирането на задачата. Това е моментът, в който творецът събира знания, вдъхновения и материали, за да разбере по-добре темата и да подготви основа за изграждане на идеи.

     Подчертавайки значимостта на осигуряването на информацията за творческата идея, бихме отбелязали, че тя разширява разбиранията за темата или проблема, подава нови гледни точки и възможности за подход, предпазва от повърхностни или клиширани решения и стимулира въображението чрез реални факти, примери или контексти.

     По-конкретно, осигуряването на информация включва проучване на съдържанието, наблюдение и анализ, събиране на лични впечатления и контекстуална информация. Проучването на съдържанието се отнася за въпроси, свързани с четенето на текстове (книги, статии и научни трудове), гледането на филми или интервюта по темата, и слушането на музика, свързана с емоционалната атмосфера на проблема. Наблюдението и анализът касаят разглеждането на снимки, картини и предмети, както и анализът на други творби, които засягат подобна тема. Събирането на лични впечатления се отнася за спомени, преживявания и разговори с други хора, а така също и водене на бележки, дневник и снимки. Контекстуалната информация засяга историческия, социалния или културния фон, ако темата го изисква.

     Илюстрирайки казаното, в сферата на фотографията бихме задали въпроса: Как да изобразя „човешката изолация“ чрез фотография? Информацията, необходима за отговора на този въпрос включва мнението на психологите за самотата и образите, използвани в изкуството и отнасящи се за тази тематика, както и асоцоациите, породени от празното пространство, сянката и огледалото, и ситуациите, които предизвикват чувството на изолация.

     Обобщавайки, бихме отбелязали, че този етап от творческия процес е като „храната“ за творчеството – без нея, идеите могат да са неустойчиви или плитки. Колкото по-богата е информацията, толкова по-дълбоко и оригинално може да бъде творческото решение.

     От съществено значение в творческия процес е генерирането на идеи. Това е етапът, в който събраната информация започва да се превръща във възможни решения. В случая става въпрос за свободното мислене, експериментиране и асоцииране – без притеснение дали идеята е „правилна“ или „реалистична“.

     От друга страна, генерирането на идеи би могло да се определи като процес на създаване на много и разнообразни възможности за реализиране на дадена тема или проблем. Целта не е веднага да намери „перфектното решение“, а да освободи мисълта от ограничения и шаблони. Очевдно е, че колкото повече идеи – толкова по-голям шанс за оригинално и силно творческо решение.

     Разбира се, за генерирането на идеи е необходимо да бъдат разработени различнни методи. Някои от тях са мозъчната атака, мисловната карта SCAMPER техниката и свободното писане/скициране. По-конкретно, мозъчната атака (brainstorming) представлява бързо изреждане на идеи без оценка. Може да се прави индивидуално или в група. Важно е да няма „безсмислени“ идеи на този етап. От своя страна, мисловната карта (mind map) е визуалното разклоняване на асоциации около една основна тема. Тя помага да се видят връзките между понятия и идеи. Със своите особености се отличава и SCAMPER техниката. Това е метод за измисляне на нови идеи чрез следните въпроси: Substitute – Какво мога да заменя?, Combine – Какво мога да съчетая?, Adapt – Мога ли да приспособя нещо съществуващо?, Modify – Какво мога да променя?, Put to another use – Мога ли да използвам нещо по друг начин?, Eliminate – Какво да премахна?, Rearrange – Мога ли да пренаредя нещо?. Що се отнася до свободното писане/скициране, то се отличава със започване да се пише или рисува без цел, а това често води до интересни идеи.[2]

        За илюстриране на генерирането на идеи бихме посочили като пример частния случай „Вътрешна борба“. Идеите за неговото решаване биха могли да бъдат „Танц между светлина и сянка“, „Диалог между два гласа в едно стихотворение“, „Използване на счупено огледало като метафора“, „Скулптура от противоположни материали (гладко/грубо)“.

     И накрая, при генерирането на идеи би следвало да се приложат странни и неочаквани идеи, защото често там е магията, както и да се комбинират различни идеи в една нова, а оценките да се оствят за по-късен етап.

          Друго ного важно изискване в творческия процес е комбинирането на различни идеи и метафори. Това е моментът, когато се ражда неочакваното, иновативното, поетичното – не чрез създаване на нещо изцяло ново, а чрез свързване на вече съществуващи елементи по нов начин.

     Комбинирането на различни идеи и метафори е от съществено значение, тъй като позволява да излезем от стандартното мислене, да създадем нови значения и гледни точки и да вдъхнем живот на абстрактни идеи чрез конкретни образи. Всичко това често предизвиква емоционален или естетически ефект.

     Разбира се, при комбинирането идеи и метафори ви следвало да се осъществява по няколко начина, а именно чрез свързването на различни теми или образи (свобода + вода = свобода като река, която не може да бъде задържана), използването на контраст или противоположности (комбиниране на светлина и тъмнина, нежност и агресия, живот и безжизненост, например „Мълчанието ѝ беше по-силно от крясък“), превръщането на абстрактното в образ (преобразуването на понятия като „вина“, „любов“ и „време“ в конкретни метафори, например „Вината е тежък куфар, който влачиш без дръжка“, „Времето е пясък, който се изплъзва между пръстите“), и комбинирането на емоции с неочаквани предмети или действия (например „Тъгата се загърна в старото ми палто и излезе без да заключи“).

     Освен казаното, бихме посочили конкрени примери от литературата и изкуството, а именно: Метафора на живота като път – често използвана, но може да бъде освежена чрез нови детайли (например „Път с дупки, в който и светлината се спъва“); Сюрреализъм – съчетава несъвместими образи (например часовниците, които се топят – на Салвадор Дали).

     Освен това е необхнодимо да се съблюдават следните изисквания: Да не се страхуваме от странни комбинации, защото именно там се крие оригиналността; Да се записват асоциациите, дори и когато са нелогични; Да пробваме да напишем 5 метафори за една и съща емоция, всяка с различен образ.

     Особено внимание би следвало да се отдели на вземането на решение за идеята в творческия процес. Това е етапът, в който творецът избира най-подходящата идея сред всички генерирани възможности и я подготвя за реализация. Става въпрос за преминаване от въображението към конкретното действие.

     На този етап, по-конкретно става въпрос за оценка на идеите (Кои имат най-голям потенциал?), сравнение спрямо целта (Коя идея най-добре отговаря на дефинирания проблем или тема?), съобразяване с ограниченията (време, ресурси, технически възможности и аудитория) и интуитивно усещане (често творците просто „усещат“ коя идея има живот и енергия).

     Оценката и изборът на идеи става по определени критерии, които посочваме в Таблиза 2.

Таблица 2

     За илюстрация на избора на идеи бихме посочили като пример възникналата ситуация „Самотата в дигиталния свят“, генерираща идеите: Поема от гледната точка на изкуствения интелект; Колаж от чатове без отговор; Черно-бяла снимка на човек, обграден от екрани (снимката комбинира визуален и емоционален ефект, лесна е за реализация и силно внушава темата).

     Освен това е необходимо да се спази следното условие – след като направим избора на идея, да я запишем ясно и да я оформим в няколко изречения. Така ще имаме посока за работа и ще избегнем разсейване.

     Последният етап от творческия процес се отнася за проверката и усъвършенстването на идеите. Това е моментът, в който първоначалната идея се преглежда критично, подобрява се и се довежда до по-зряла, завършена форма. Проверката е вторичен поглед върху създаденото, с цел да се открият слабости, да се направят подобрения и да се постигне по-голяма яснота, дълбочина или естетическа стойност. Тя включва критичният самоанализ, обратната връзка от другите хора, техническото усъвършенстване, емоционалната преценка и премахването на излишното.

     Критичният самоанализ отговаря на въпроса „Изразява ли творбата точно това, което искам да кажа?, т.е. дали дадена метафора е неясна или прекалено абстрактна? За разлика от него, обратната връзка от другите хора е важда, поради факта, че другият поглед често разкрива скрити слабости или нови възможности. Това е полезно при текстове, визуални творби, музика и др. От своя страна, техническото усъвършенстване касае граматиката, композицията, цветовият баланс, ритъмът и логиката на структурата. Със своите особености се отличава и емоционалната преценка. В този смисъл могат да се зададат въпросите: Усеща ли се автентичност? и Достига ли до сърцето на зрителя/читателя? Същевременно, чрез премахването на излишното се отстраняват части, които разсейват или повтарят казаното. Тук в случая понякога по-малкото е повече.

     За илюстрация на казаното, ще използваме примера „Поетичен текст за загубата“. В посочения пример, проверката, която следва да се извърши, включва изчистване на клишираните фрази, засилване на образите с конкретни детайли, преход от обобщения към лично изживяна емоция и добавяне на ритъм и мелодия в звученето.

     Обобщаваки, ще отбележим, че проверката като елемент на творческия процес изисква да оставим творбата да „отлежи“ и да се върнем към нея след ден-два с нов поглед, да бъдем безпощадни към слабите места, но не унищожавайки себе си като творец, и да помним, че първите идеи са само началото, а истинското творчество е в доизграждането.

     Има обаче и нещо друго, свързано с факторите, които влияят на творческият процес. Те могат да бъдат вътрешни (личностни) и външни (социални, културни, образователни и др.). Тези фактори се проявяват по различни начини и притежават своята специфична структура.

     Вътрешните (индивидуални) фактори включват интелектуалните способности, личностните качества и емоционалната чувствителност. Интелектуалните способности засягат дивергентното мислене – умението да се генерират много различни идеи чрез гъвкавост, оригиналност и аналитично мислене. От своя страна, личностните качества засягат въпроси като любопитство, откритост към новото, самостоятелност, нестандартно мислене, смелост да се греши и упоритост. Високата вътрешна мотивация често е по-важна от външните стимули. Що се отнася до емоционалната чувствителност, тя се проявява чрез силната интуиция, емпатията, въображението, както и чрез умението да се преживяват дълбоко идеи, образи или състояния.

     Със своите особености се отличават и външните (социални и културни) фактори. Те включват семейната и образователната среда, културният контекст, свободата и сигурността, и груповата динамика и сътрудничеството. Семейната и образователна среда насърчава към самостоятелност, задаване на въпроси и експериментиране. Важна е ролята и на преподавателите, които поощряват различното мислене. От своя страна, културният контекст се отнася за общности, които ценят новаторството и свободата на изразяване, както и достъпът до изкуство, литература, технологии и наука. От друга страна, творчеството изисква чувство на свобода, но и базова сигурност (емоционална или социална), за да се рискува и експериментира. При груповата динамика и сътрудничеството идеите често се раждат и развиват в контакт с другите чрез диалог, критика и съвместна работа.

     Обощено казано, бихме отбелязали, че творчеството не е резултат само на вроден талант. То се формира под влияние на много взаимосвързани фактори – от личността на човека до средата, в която живее. Осмислянето на въздействието на тези фактори спомага не само да се развие творческият потенциал, но и да се създаде общество, в което креативността е ценена и насърчавана.[3]

        В заключение бихме отбелязали, че творческият път рядко е прав и гладък – по-често е изпълнен със съмнения, страх и колебания, но и с искри на вдъхновение, моменти на яснота и радост от съзиданието. Това не е просто път към произведение – това е път към себе си. Всяка трудност ни изковава, всяка малка победа ни приближава до гласа, който носим дълбоко в себе си. И точно затова, въпреки че е дълъг и неравен, този път е най-истинският, най-човешкият – пътят към сътворяването.

          Творчеството не е мигновено вдъхновение, нито лесна пътека, обсипана с озарения. То е движение през съмнение, търсене, грешки и прозрения – понякога колебливо, понякога вдъхновено. Всеки творец преминава през лабиринт от въпроси, решения и пренаписвания, но именно този неравен път му придава стойност и дълбочина. В края му не винаги стои съвършенство, но винаги стои истинско усилие, личен глас и смелостта да създаваш въпреки трудностите. А това е най-силното доказателство, че пътят към творчеството е не само дълъг, но и напълно заслужаващ всяка крачка. 

                                                                                                  Председател на БКОНК:

София, 12.05.2025 г.                                                                               Проф. д-р М. Рибов

___________________________________

[1]Докладите на БКОНК са качени в сайта на БКОНК (доклади от 11.08.2010 г. до 12.05.2025 г.) и се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерствата, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.

[2]Вж. по-подробно: Рибов М., Реинженеринг и управление на риска, Авангард Прима, 2018.

[3] Вж. по-подробно: Bellini P., The „Creative Processes“, The Creative Gesture, Springer, 2024; Doyle Ch., The Creative Process, 1^st Edition, Routledge, 2021; Lubart T., The Creative Process, Springer, 2018; McChrystal K., The Creative Process: Awakening Inspiration for Art, Work, Love and Life, Warm Springs Press, 2016; Stamm B., Managing Innovation, Design and Creativity, 2^nd Edition, Wiley, 2008.