Доклад на БКОНК от 07.06.2024 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

 София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3

  Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164

  Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855

www.bkonk.bg, e-mail:     Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК[1]

Относно: Климатичните промени - палитра от тектологични размествания в живота на човека и икономиката

          Климатичните промени имат широк и многостранен ефект върху живота на човека, засягайки различни аспекти от ежедневието, здравето, икономиката и околната среда. В хронологичен ред бихме отбелязали, че тези промени имат значително въздействие върху човешкото здраве, като техните ефекти влияят както пряко, така и косвено. По-конкретно, те намират израз в екстремните метеорологични явления, инфекциозните болести, замърсяването на въздуха, недостигът на храна и вода, хигиената, психичното здраве и уязвимите групи.[2]

          Ако вникнем в подробностите би следвало да отбележим, че екстремните метеорологични явления намират израз в горещите вълни, наводненията и ураганите. Повишените температури водят до по-чести и интензивни горещи вълни, които увеличават риска от топлинен удар, дехидратация и сърдечно-съдови заболявания. Същевременно наводненията и ураганите сасъбития, които могат да причинят директни травми, смърт и психически стрес, както и да разрушат домове и инфраструктура, което затруднява достъпа до медицинска помощ.

          От своя страна, инфекциозните болести намират проявление в преносимите от насекомите заболявания и заболяванията от замърсени водни източници. Тези промени разширяват ареала на насекоми като комари и кърлежи, които пренасят заболявания като малария, денга, жълта треска и лаймска болест. Необходимо е обаче да отбележим, че повишените температури и наводненията могат да доведат до замърсяване на водоизточниците, увеличавайки риска от водно-преносими заболявания като холера и диария.

          Освен казаното, ще отбележим, че замърсяването на въздуха може да доведе до увеличаване на концентрацията на озон и други замърсители, което влошава състоянието на хора с астма, хронични респираторни заболявания и сърдечно-съдови проблеми. От друга страна, промените в климатичните условия намалят добивите на важни земеделски култури, което води до недостиг на храна и повишен риск от недохранване, особено в развиващите се страни. Другото, което е от значение е, че промените в климата могат да доведат до засушавания и намаляване на наличността на прясна вода, което затруднява поддържането на хигиената и увеличава риска от заболявания.

          Не можем да не засегнем и въпросите, свързани с нарушаване на психичното здраве, включващо стреса, тревожността, травмата и посттравматичния стрес. Честите и интензивни екстремни метеорологични явления, както и несигурността, свързана с климатичните промени, могат да доведат до повишен стрес, тревожност и депресия. Хората, засегнати от природни бедствия, често изпитват посттравматичен стрес и други психични разстройства.

          Другото, което е от значение се отнася за уязвимите групи. Имаме предвид децата и възрастните хора, а така също и бедните и маргинализираните общности. И това е обяснимо, като се има предвид, че децата и възрастните хора са по-податливи на въздействието на климатичните промени поради по-слабата им способност да се адаптират и по-високата им чувствителност към болести и екстремни температури. Към казаното ще добавим, че бедните и маргинализирани общности често имат ограничен достъп до здравни услуги и ресурси за справяне с последиците от климатичните промени.

          Както се вижда, влиянието на климатичните промени върху здравето на човека е комплексно и многопластово, като включва както физически, така и психически аспекти. Необходимостта от адаптация и предприемане на превантивни мерки е от решаващо значение за намаляване на здравните рискове, свързани с климатичните промени.

          Не можем да не отбележим, че Климатичните промени оказват значително въздействие върху труда на човека, като влияят на работните условия, продуктивността, здравето на работниците и икономическата стабилност. Това по-конкретно намира израз в работните условия, здравето на работниците, продуктивността и икономиката, селското стопанство, миграцията на трудовата сила, работните места и новите възможности.

          Следвайки логиката на засегнатите от нас въпроси, е уместно да обясним, че работните условия включват температурните екстремуми и екстремните метеорологични явления. Повишените температури и горещите вълни затрудняват работата на открито, особено в селското стопанство, строителството и други физически натоварващи дейности. Това може да доведе до топлинен стрес и намалена продуктивност. Заедно с това, екстремните метеорологични явления, катонаводнения, урагани и суши могат да разрушат работни места, оборудване и инфраструктура, което забавя или прекратява работния процес.

          Към казаното ще добавим, че здравето на работниците е свързано и с топлинния стрес. Работниците, особено тези на открито, са изложени на риск от топлинен удар, дехидратация и други здравословни проблеми, свързани с високите температури.

          Другото, което е от значение, е да отбележим, че продуктивността и икономиката са свързани с намалената производителност и увеличените разходи. Горещите температури и екстремните метеорологични условия могат да намалят продуктивността на работниците, водейки до загуби за бизнеса и икономиката. Работодателите могат да бъдат принудени да инвестират в мерки за адаптация, като климатици, защитно облекло и по-добри условия на труд, което увеличава разходите за бизнесите.    

          В продължение на казаното ще отбележим, че Миграцията и трудовата сила се отнасят до Принудителната миграция, Конфликтите и социалната нестабилност. Климатичните промени могат да доведат до миграция на работници от засегнатите райони, което води до промени в трудовата сила и недостиг на работна ръка в определени региони. Недостигът на ресурси и миграцията могат да предизвикат социални и политически конфликти, които допълнително затрудняват условията на труд.

          Но има и нещо друго, отнасящо се за Работните места и новите възможности, които включват Зелени работни места и преквалификация. Увеличаването на усилията за борба с климатичните промени създава нови възможности за работа в секторите на възобновяемата енергия, устойчивото земеделие и екологичните технологии. Работниците в индустрии, които са особено засегнати от климатичните промени, може да се наложи да преминат през програми за преквалификация, за да се адаптират към новите условия и възможности.

          Обобщено казано, климатичните промени оказват значително влияние върху труда на човека, като създават предизвикателства за работните условия, здравето на работниците и икономическата стабилност. Адаптацията и предприемането на превантивни мерки са от решаващо значение за минимизиране на негативните ефекти и създаване на нови възможности в условията на променящ се климат.

          Този ред на мисли ще ни отведе до влиянието, което оказват климатичните промени върху икономиката. Това влияние е комплексно и засяга различни сектори и региони по различни начини. Климатичните промени оказват значително влияние върху селското стопанство и индустрията, като засягат различни аспекти на производствените процеси, веригите за доставки, енергийната ефективност и устойчивостта на предприятията.

          Както се вижда,промените в климатичните условия влияят на добивите от земеделски култури, като намаляват продуктивността и създават несигурност за земеделските работници. Освен това, недостигът на вода поради засушавания затруднява напояването на културите и животновъдството, като намалява възможността за ефективна работа.

          В този контекст не можем да не засегнем и влиянието на климатичните промени върху селското стопанство, като засягат продуктивността, здравето на растенията и животните, и икономическата устойчивост на земеделските производители. По-конкретно казано въпросите са свързани с промените в температурите и валежите, екстремните метеорологични явления, въздействието върху почвите, водните ресурси, вредителите и болестите, и ефектът върху добитъка, икономическите въздействия, адаптацията и устойчивостта.

          Увеличаването на температурите може да доведе до топлинен стрес за растенията и животните, което намалява добивите и продуктивността. Например, по-високите температури могат да намалят добивите от зърнени култури като пшеница и царевица. Промените във валежите водат до засушавания или наводнения. Засушаванията намаляват наличността на вода за напояване, докато наводненията могат да унищожат реколтата и да доведат до ерозия на почвата.

          От друга страна, честотата и интензивността на наводненията, бурите и ураганите се увеличават, което води до разрушаване на селскостопанската инфраструктура, загуба на реколти и загуба на животни. Горещите вълни могат да намалят добивите и качеството на земеделските продукти и да увеличат разходите за охлаждане и поддръжка на добитъка.

          Освен това, екстремните метеорологични условия биха могли да ускорят ерозията и деградацията на почвите, намалявайки тяхната плодородност и способността им да задържат вода. Засушаванията и неправилното напояване най-често водят до натрупване на соли в почвите, което намалява тяхната продуктивност.

          В същото време, промените в климата води до намаляване на наличността на водаза напояване, особено в региони, където селското стопанство е силно зависимо от напоителните системи. Повишаването на температурите и промените във валежите влошават качеството на водните ресурси, което води до замърсяване и недостиг на чиста вода за напояване и животновъдство.

          При това, повишените температури и промените във валежите разширяват ареала на вредителите и болестите, които застрашават селскостопанските култури и добитъка. Вредителите могат да развият устойчивост към пестициди по-бързо в променящите се климатични условия, което изисква използване на нови или по-големи количества пестициди.

          Към казаното ще добавим, че топлинният стрес и недостигът на вода могат да намалят продуктивността и репродуктивността на животните, както и да увеличат смъртността. Промените в климата най-често водят до намаляване наличността и качеството на фуража, което увеличава разходите за животновъдите и намалява продуктивността на животните.

          От друга страна, земеделските производители могат да се сблъскат с повишени разходи за напояване, пестициди и мерки за защита от екстремни метеорологични условия. Намалените добиви и загубата на реколта водят до намалени приходи за земеделските производители, което може да доведе до финансови затруднения и дори фалити. Повишените рискове от природни бедствия увеличават разходите за застраховкана селскостопанските предприятия.

          В този контекст, земеделските производители следва да приемат нови техники и технологии за адаптация към променящите се климатични условия, като например устойчиви на суша култури, подобрени напоителни системи и агролесовъдство. Правителствата и международните организации е необходимо да предоставят подкрепа и ресурси за земеделските производители, за да се справят с предизвикателствата на климатичните промени и да подобрят устойчивостта на селското стопанство.

          Вкрайна сметка, климатичните промени имат дълбоко и широкообхватно въздействие върху селското стопанство, като засягат продуктивността, здравето на растенията и животните и икономическата устойчивост на земеделските производители. Адаптацията и предприемането на превантивни мерки са от съществено значение за справяне с тези предизвикателства и осигуряване на производствена сигурност в условията на променящ се климат.

          Климатичните промени оказват значително влияние и върху индустрията, като засягат различни аспекти на производствените процеси, веригите за доставки, енергийната ефективност и устойчивостта на предприятията. При производствените процеси това намира израз в намалената продуктивност и затрудненията в производството. Повишените температури могат да намалят продуктивността на работниците, особено в производствени сектори, които изискват физически труд. Това може да доведе до по-ниски производствени обеми и повишени разходи за предприятията. Екстремните метеорологични явления като наводнения и урагани могат да прекъснат производствените процеси, причинявайки щети на оборудването и съоръженията.

          Не по-малко важни са въпросите, свързани с веригата за доставки. При тях влиянието на климатичните промени намират израз в прекъсванията и забавянията, и повишените разходи. Тези промени могат да предизвикат прекъсвания в глобалните вериги за доставки, като наводненията и ураганите могат да затворят пътища, пристанища и летища, което води до забавяния в доставката на суровини и компоненти. Забавянията и прекъсванията във веригите за доставки увеличават разходите за логистика и складиране, което се отразява на крайната цена на продуктите.

          Освен това, ще засегнем и въпросите, свързани с енергийната ефективност и разходите. Това се налага, тъй като повишените температури водят до по-голямо потребление на енергия за охлаждане на производствените помещения, което увеличава разходите за електроенергия. Нуждата от намаляване на въглеродните емисии и адаптация към климатичните промени подтиква индустриалните предприятия да инвестират в енергийно ефективни технологии и възобновяеми енергийни източници, което изисква значителни първоначални инвестиции.

          Заслужават внимание и въпросите, свързани с устойчивостта и корпоративната отговорност. Увеличаващият се натиск за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на устойчивостта водят до въвеждане на нови екологични стандарти и регулации, които изискват адаптация на производствените процеси. Очакванията за корпоративна отговорност към околната среда нарастват, което подтиква компаниите да предприемат инициативи за устойчиво развитие и да инвестират в екологични технологии. Същевременно, рискът от природни бедствия увеличава разходите за застраховане на индустриалните съоръжения и инвентар. Това води до повишени оперативни разходи за предприятията.

          От друга страна, нуждата от адаптация към климатичните промени създава възможности за развитие на нови технологии и продукти, свързани с енергийната ефективност, устойчивото развитие и възобновяемите енергийни източници. Преминаването към зелена икономика и устойчиви практики създава нови пазарни сегменти и бизнес възможности за компаниите, които могат да предложат иновативни и екологично чисти продукти и услуги.

          Не можем да не засегнем и въздействието на климатичните промени върху производството на храни и напитки, тежката промишленост, текстилната и модната индустрия. Климатичните промени влияят на наличността и цената на суровините като зърнени култури, което сеотразява на производството и цените на крайните продукти. Екстремните метеорологични явления могат да нарушат производствените процеси и да увеличат разходите за поддръжка и ремонт на инфраструктурата. Климатичните промени влияят на добива на суровини като памук, което води до колебания в цените и качеството на текстилните продукти.

          В края на краищата, климатичните промени оказват значително въздействие върху индустрията, създавайки както предизвикателства, така и възможности. За да се справят с тези промени, предприятията трябва да инвестират в устойчиви практики, енергийно ефективни технологии и иновации. Адаптацията към новите условия и намаляването на въглеродните емисии са от решаващо значение за дългосрочната устойчивост и конкурентоспособност на индустриалните предприятия.

          Другото, което е от значение, се отнася за социалната сфера. Климатичните промени имат дълбоко въздействие върху нея, като засягат здравето, миграцията, бедността, неравенството, социалната стабилност, образованието, културните и психологическите въздействия.

          Когато засягаме въпросите за здравето, би следвало да се има предвид, че повишените температури и промените във валежите могат да увеличат разпространението на болести като малария, денга и лаймска болест. Освен това, замърсяването на въздуха и водата може да доведе до респираторни и други здравословни проблеми. Горещите вълни увеличават риска от топлинен удар и други здравословни проблеми, особено за уязвими групи като възрастни хора, деца и хора с хронични заболявания. Засушаванията и екстремните метеорологични явления могат да доведат до недостиг на храна и чиста вода, което застрашава здравето на населението, особено в развиващите се страни.

          От друго естество са въпросите, касаещи миграцията и разселването. Климатичните промени могат да принудят хората да напуснат домовете си поради наводнения, засушавания и други природни бедствия. Това води до увеличаване на броя на екологичните бежанци и разселени лица. Влошаването на условията в селските райони може да доведе до увеличаване на миграцията към градовете, което създава допълнителни натоварвания върху градската инфраструктура и услуги.

          При положение, че става въпрос за бедността и неравенството, би следвало да се вземе под внимание, че най-бедните и уязвими общностиса най-силно засегнати от климатичните промени, тъй като им липсват ресурси за адаптация и възстановяване. Това задълбочава съществуващите неравенства. Промените в климата могат да унищожат селскостопанските добиви, риболовните ресурси и други източници на препитание, което води до увеличаване на бедността и социалната несигурност.

          Особено внимание заслужават въпросите, свързани със социалната стабилност и конфликтите. Недостигът на вода, храна и други основни ресурси може да доведе до конфликти между общности и държави, което увеличава социалната и политическа нестабилност. Принудителната миграция и нарастващите неравенства могат да нарушат социалната кохезия и да увеличат социалното напрежение.

          Не по-малко значими са въпросите, отнасящи се до образованието и социалните услуги. Екстремните метеорологични явления могат да повредят училищната инфраструктура и да прекъснат учебния процес, особено в уязвими общности. Климатичните бедствия могат да нарушат достъпа до здравеопазване, вода и други основни социални услуги, което увеличава уязвимостта на засегнатите общности.

          Във фокуса на вниманието са също така въпросите, касаещи културните и психологическите въздействия. Наводненията и ерозията могат да унищожат културни и исторически обекти, които имат голямо значение за идентичността и културното наследство на общностите. Загубата на домове, препитание и ресурси води до психологически стрес, тревожност и депресия, особено в засегнатите общности.

          Финализирайки обсъдените въпроси, следва да отбележим, че климатичните промени имат комплексно и многостранно въздействие върху социалната сфера, като създават нови предизвикателства за здравето, социалната стабилност, миграцията и неравенството. За справяне с тези предизвикателства е необходимо комплексен подход, включващ адаптационни мерки, намаляване на въглеродните емисии и подкрепа за най-уязвимите общности. Това изисква сътрудничество между правителства, международни организации, гражданско общество и частния сектор.

          Няма съмнение, че въпросите, свързани с влиянието на климатичните промени върху човека и неговата дейност са важни, но още по-важно е ограничаването на това влияние чрез зеления и дигитален преход, представляваща една от основните стратегии, които съвременните общества прилагат, за да осигурят устойчиво бъдеще. Тези два прехода са тясно свързани и взаимно допълващи се, като използват технологии и иновации за намаляване на въглеродните емисии и подобряване на устойчивостта на икономиките и обществата.

          Следвайки възприетата хронология, ще отбележим, че зеленият преход се фокусира върху намаляване на въглеродния отпечатък и опазването на околната среда се осъществява чрез възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност, устойчиво земеделие, хранителни системи, кръгова икономика, и опазване на биологичното разнообразие. В тази връзка следва да отбележим, че възобновяемите енергийни източници представляват внедряване на слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия за замяна на изкопаемите горива. От друга страна подобряването на енергийната ефективност в промишлеността, сградите и транспортния сектор се постига чрез нови технологии и оптимизация на процесите. Що се отнася до устойчивото земеделие и хранителните системи,тяхната реализация се осъществява чрез насърчаването на биологичното земеделие, намаляването на хранителните отпадъци и интегрирането на агроекологичните практики. От своя страна кръговата икономика представлява преход към модели на производството и потреблението, които минимизират отпадъците и максимизират повторното използване и рециклирането на ресурси. В този контекст опазването на биологичното разнообразие се осъществява чрез защита и възстановяване на екосистемите и естествените местообитания.

          За разлика от зеления, дигиталният преход използва нови технологии за подобряване на ефективността и устойчивостта на различни сектори чрез интернет на нещата (IoT), изкуственият интелект (AI), блокчейн технологиите, умните градове и дигиталните близнаци. В този контекст, интернет на нещата се осъществява чрез свързването на устройства и системи за мониторинг и управление на ресурсите в реално време. Изкуственият интелект представлява използване на алгоритми за анализ на данни и оптимизация на процесите в енергийния сектор, транспорта, земеделието и други. Същевременно блокчейн технологиите осигуряват прозрачност и проследимост във веригите на доставка и управлението на ресурсите. Заедно с това, умните градове се изграждат посредствомразработка на интелигентни инфраструктури, които оптимизират потреблението на енергия, транспорт и услуги в градската среда. От своя страна, дигиталните близнаци представляват създаване на цифрови копия на физически обекти и системи за симулация и оптимизация на техните операции.

          Особен интерес представлява синергията между зеления и дигиталния преход. В тази връзка ще отбележим, че комбинирането на зеления и дигиталния преход може значително да подобри устойчивостта и адаптивността към климатичните промени посредством управлението на енергията, транспортът, земеделието и индустриалните процеси. В първия случай, синергията намира израз в това, че интелигентните мрежи и цифрови решения за управление на енергията позволяват по-ефективно използване на възобновяемите източници и намаляване на загубите. От своя страна електрификацията на транспортните средства, съчетана с дигитални системи за управление на трафика намалява емисиите и подобрява ефективността. В същото време, прецизното земеделие използва дигитални технологии за оптимизиране на водните и хранителните ресурси, намалявайки въздействието върху околната среда. От своя страна, интеграцията на дигитални технологии в производствените процеси позволява по-добър контрол и оптимизация на ресурсите и енергията.

          Обобщено казано, зеленият и дигиталният преход са ключови елементи в борбата с климатичните промени. Те предлагат иновативни решения, които не само намаляват въглеродните емисии, но и подобряват ефективността и устойчивостта на различните сектори. Инвестициите в тези области са от съществено значение за осигуряване на по-добро и устойчиво бъдеще за всички.[3]

                                                                                                                Председател на БКОНК:

София, 07.06.2024 г.                                                                                          (Проф. д-р М. Рибов)

___________________________________

[1]Докладите на БКОНК са качени в сайта на БКОНК (доклади от 11.08.2010 г. до 07.06.2024 г.) и се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерствата, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.

[2] Вж.: Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година, относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата; Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за установяване на рамка за постигане на климатична неутралност (Европейски закон за климата); Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции; Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година, относно енергийната ефективност; Директива 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година, относно насърчаването използването на енергия от възобновяеми източници.

[3]Вж. по-подробно:Wolf C., Cetin S., Bocken N., А Circular Built Environment in the Digital Age Editors, Springer, 2024; Urban F., Nordensvard J., Handbook on Climate Change and Technology, Edward Elgar, 2023; Sharma S., Sharma K., Environment and Society: Climate Change and Sustainable Development, Routlege, 2023; Abraham B. Digital Games After Climate Change, Springer, 2022; Herberger T., Dotsch J., Digitalization, Digital Tranformation and Sustainability in the Global Economy: Risk and Opportunities, Springer, 2021.