Доклад на БКОНК от 23.05.2024 г.
БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА
София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3
Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164
Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855
www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Д О К Л А Д
от председателя на БКОНК[1]
Относно: Любопитството и въображението – пренебрегнатите компоненти на креативността
Креативността на човека има огромно значение за индивидуалното и общественото развитие. Тя играе ключова роля в личния и професионалния живот, като стимулира иновациите, решаването на проблеми и културното развитие. По своята същност креативността представлява процес на създаване на нещо ново и ценно чрез използването на въображение, оригинално мислене и иновативни идеи.[2] Тя включва способността да се генерират нови концепции, решения или продукти, които са едновременно новаторски и полезни в даден контекст. Креативността не се ограничава само до изкуството и дизайна, тя е ключов компонент и в науката, технологията, бизнеса и ежедневието.
Важно място в креативността заемат любопитството и въображението. В този смисъл любопитството е двигателят, който тласка хората към откриване на нови знания и опит. То насърчава изследването и задаването на въпроси, което е основополагащо за иновациите и креативното мислене. Начините, по които любопитството влияе на креативността включват изследването и откриването, непрестанното учене, и задаването на въпроси.
Любопитството подтиква хората да изследват непознати територии, както в буквален, така и в преносен смисъл. Това води до нови открития и разширяване на хоризонтите. Хората, които са любопитни, постоянно търсят нови знания и умения. Това им позволява да комбинират различни идеи и концепции по нови и интересни начини. Задаването на въпроси е съществена част от креативния процес. Любопитството насърчава задаването на въпроси, което може да доведе до нови прозрения и решения.
Що се отнася до въображението, другият компонент на креативността, представлява способността да си представяме неща, които не съществуват в действителност. То позволява на хората да визуализират нови идеи и концепции, да създават сценарии и да намират иновативни решения на проблеми. Ролята на въображението в креативността включва създаването на нови идеи, визуализацията и разчупването на конвенционалното мислене.
Въображението позволява генерирането на оригинални идеи и концепции, които не са ограничени от реалността. Въображението помага на хората да визуализират крайния резултат от своите креативни усилия, което може да бъде мощен мотиватор. Чрез него, хората могат да се откъснат от традиционните начини на мислене и да разработват нестандартни решения.
Особен интерес представлява взаимодействието между любопитството и въображението. Те често работят заедно в креативния процес. Любопитството подтиква към търсене и изследване, докато въображението помага за интерпретиране на новите знания и за създаване на иновативни идеи. Например, един учен може да бъде подтикнат от любопитството си да изследва нови теории, а въображението му позволява да визуализира как тези теории могат да бъдат приложени на практика.
Обобщено казано, любопитството и въображението са неразривно свързани с креативността. Те стимулират нови открития, подпомагат генерирането на уникални идеи и решения и разширяват границите на възможното. Развиването на тези качества може значително да увеличи способността на човек да мисли креативно и да иновира. За да бъдем по-конкретни ще отбележим, че основните елементи на креативността са оригиналност, ценност, гъвкавост и флуидност.
В смисъла на казаното, оригиналността представлява способността да се създават нови и уникални идеи, които не са просто повторение на съществуващите. От своя страна ценностите са идеите или продуктите, които трябва да имат определена стойност или значимост в конкретен контекст, било то практическа, естетическа или социална. За разлика от ценностите, гъвкавостта представлява умението да се мисли извън стандартните рамки и да се преминава между различни подходи и перспективи. Що се отнася до флуидността, тя е лекотата, с която човек може да генерира множество идеи или решения за даден проблем.
Разгледана от различни гледни точки, креативността като многоетапен процес е съставена от фазите подготовка, инкубация, озарение, оценка и реализация. По-конкретно подготовката е събиране на информация и разширяване на знанията в дадена област. За разлика от нея инкубацията представлява размисъл и подсъзнателна работа върху проблема или задачата. Озарението е моментът на внезапно осъзнаване или разкритие, когато възниква нова идея. Оценката представлява преценка на идеята от гледна точка на нейната стойност и осъществимост. Реализация е превръщане на идеята в реалност чрез разработка и изпълнение.
Разгледана в по-широк обхват, креативността би могла да се изследва в контекста на науката и технологията, бизнесът и предприемачеството, изкуството и литературата, и образованието. В смисъла на казаното креативността е от решаващо значение за иновациите и напредъка, като учените и инженерите разработват нови теории, методи и устройства. Същевременно, креативността води до нови продукти, услуги и бизнес модели, които могат да дадат конкурентно предимство. От друга страна, художниците, писателите и музикантите използват креативността, за да изразят емоции, идеи и да създават културни произведения. За разлика от тях, учителите прилагат креативни методи за преподаване, за да направят обучението по-ангажиращо и ефективно.
Същевременно се налага да подчертаем, че креативността е многоизмерна характеристика на човека, която включва оригиналност, стойност, гъвкавост и флуидност. Тя е от съществено значение за напредъка във всички сфери на човешката дейност и може да бъде развивана и насърчавана чрез подходящи методи и практики.
Необходимо е обаче отново да засегнем въпроса за любопитството и въображението, като съставни елементи на креативността, тъй като формирането и поддържането на любопитството и въображението са от съществено значение за насърчаване на креативността. Тези характеристики могат да бъдат развивани и поддържани чрез различни методи и подходи, които стимулират откритото мислене, иновациите и личностното развитие. Стратегиите, които се прилагат при тях включват формирането и поддържането на любопитството и въображението.
В този смисъл, формирането на любопитството включва задаването на въпроси, активното учене, изследването на различни области и откриването на нови преживявания. На практика, това се осъществява чрез насърчаване задаването на въпроси, както на себе си, така и на другите. Това стимулира изследването и откриването на нови идеи и знания. От друга страна, постоянното търсене на нови знания и умения е ключово, а това изисква участието в курсове, четенето на книги, гледането на образователни видеоклипове и включването в дискусии. Заедно с това е необходимо да се разширяват хоризонтите и да се изследват различни области на знанието и интересите, а това включва наука, изкуство, технологии, култура и др. Към всичко това бихме могли да прибавим пътуванията, посещенията на нови места и изпробването на нови дейности. По този начин новите преживявания могат да стимулират любопитството и да вдъхновят за нови идеи.
От друга страна поддържането на любопитството е свързано с практикуването на рефлексия, околната среда на подкрепата, гъвкавостта и адаптивността. В случая поддържането на рефлексията изисква да се отделя време за размисъл върху наученото и преживяното. Освен това, следва да се задават въпроси като „Какво ново научихте днес?“ или „Как бихте могли да приложите това знание?“. Във втория случай, касаещ околната среда е необходимо да се създаде среда, която подкрепя и насърчава любопитството. Това може да включва работа с хора, които споделят същите интереси и страст към знанието. Третият случай изисква отвореност към промени и готовност за адаптиране на интересите и подходите към новите обстоятелства.
Със своите особености се отличава и формирането на въображението. То включва творческите упражнения, мозъчната атака (brainstorming),разказването на истории и игрите. Когато се говори за творчески упражнения е необходимо да се практикува рисуване, писане, музика или други изкуства. Това стимулира въображението и развива способността за визуализация на нови идеи. При положение, че става въпрос за мозъчна атака се изисква участие в сесии за такава атака, където биха могли да се генерират идеи без ограничение. Това насърчава свободното мислене и развива способността за създаване на нови концепции. Третият случай, който се отнася за създаването и разказването е полезен за развиването на въображението и способността да се мисли в различни перспективи и сценарии. Когато обаче става въпрос за игри, би следвало да се има предвид, че те стимулират въображението. По-конкретно става въпрос за пъзели, стратегически игри или игри с ролеви сценарии.
Същевременно, поддържането на въображението касае откритите мисловни техники, креативната рутина и вдъхновението от други хора. При мисловните техники се използват техники като медитация, визуализация и мечтание, за да поддържа въображението активно. При положение обаче, че става въпрос за креативната рутина е необходимо да се включат креативни дейности в ежедневната рутина. Редовната практика на творчеството помага за поддържане на въображението свежо и активно. В третия случай е необходимо да се търси вдъхновение от работата на други креативни хора. Освен това се изисква да се четат книги, да бъдат гледани филми, да се посещават изложби и да се осъществяват срещи с творчески личности.
Финализирайки, ще отбележим, че формирането и поддържането на любопитството и въображението са от решаващо значение за креативността. Чрез активно търсене на нови знания, преживявания и стимулиране на творческите способности, хората могат да развият и поддържат тези ключови качества. Тези усилия водят до генериране на нови идеи, решения и иновации, които са от съществено значение за личния и професионалния успех.
Не бива обаче да се забравя, че любознателността и въображението са съставни елементи на креативността и в този смисъл тяхното формиране и поддържане се осъществява в контекста на формирането и поддържането на креативността.
В този смисъл, създаването и закрепването на креативността в човека е процес, който може да се развива през различните етапи от неговия живот. Всеки един от тези етапи предлага уникални възможности и предизвикателства, които могат да стимулират креативното мислене и иновациите. Основните подходи, прилагани за осигуряване на креативността в различните възрасти, се отнасят за детството, училищната възраст, юношеската възраст, възрастните, зрялата възраст и хората след зрялата възраст.
Първия случай, отнасящ се за детството включва свободната игра, творческите дейности и четенето на книги. По-конкретно, насърчаването на свободната игра позволява на децата да изследват своето въображение и да създават собствени истории и светове. От своя страна творческите дейности включват рисуване, моделиране с пластилин, музикални игри и разказване на истории, които са начини за стимулиране на детската креативност. Заедно с това, четенето на разнообразни книги и приказки развива въображението и разширява познанията на децата.
По друг начин се развива креативността при училищната възраст. Тя включва проектно-базирано обучение, експериментиране и извънкласни дейности. Проектно-базираното обучение насърчава учениците да работят по проекти, които изискват творческо мислене и решаване на проблеми. От друга страна експериментирането включва лабораторни упражнения и практически опити в науките и изкуствата, които развиват способността за изследване и иновации. Извънкласните дейности съдържат участие в клубове по интереси, като театър, музика, изобразително изкуство и спорт, предоставящи допълнителни възможности за креативно развитие.
Що се отнася до юношеската възраст, тя включва критичното мислене, интердисциплинарното обучение, стажовете и практиките. В първия случай насърчаването на критичното мислене чрез дискусии, дебати и анализи на различни теми помага за развитието на креативността. За разлика от критичното мислене, интердисциплинарното обучение представлява свързването на различни учебни предмети и откриване на връзките между тях, което стимулира иновативното мислене. В третият случай стажовете и практиките представляват натрупан опит, който дава възможност на младежите да приложат своите идеи на практика и да развият своите креативни умения.
По друг начин стоят нещата при възрастните хора. Тук креативното мислене се развива чрез продължаващото образование, творческите хобита,менторството и коучинга. По-конкретно казано продължаващото образование включва участие в курсове и семинари за придобиване на нови умения и знания, които стимулират креативното мислене. От своя страна ангажирането с хобита като писане, рисуване, музика или градинарство поддържат въображението и креативността. Възрастните хората трябва да работят с ментори или коучове за да развият креативните си способности и личностното си развитие.
На друга основа се развива креативността при хората в зряла възраст. Тук са в оборот личната рефлексия, социалното участие, пътуването и новите преживявания. В случая се налага да поясним, че лична рефлексия представлява отделяне на време за размисъл и анализ на житейския опит, което може да вдъхнови нови идеи и проекти. От друга страна, участието в обществени дейности и доброволчески проекти стимулира социалната креативност и приносът към общността. Що се отнася до техниките, свързани с откриването на нови култури и места, то при тях се обогатява жизнения опит и разширява креативните перспективи.
И накрая ще засегнем въпросът за креативността на хората след зряла възраст. При тях креативността се развива чрез житейските истории и мемоарите, творческите общности и продължаващото учение. За да бъдем по-конкретни ще отбележим, че писането на мемоари или споделянето на житейски истории помага за поддържането на творческата активност. Прилагат се също участия в клубове и групи по интереси за възрастни, чрез които се обменят идеи и се създават приятелски връзки. Освен това, хората от тази категория се включват в обучение и творчески курсове, които поддържат тяхната креативност.
Креативността може да се развива и поддържа през целия живот чрез различни подходи и дейности, съобразени с възрастта и индивидуалните интереси на човека. Създаването на подкрепяща среда и активно търсене на нови преживявания и знания са ключови за насърчаване на креативното мислене и иновациите във всяка възраст.[3]
Председател на БКОНК:
София, 23.05.2024 г. (Проф. д-р М. Рибов)
___________________________________
[1]Докладите на БКОНК са качени в сайта на БКОНК (доклади от 11.08.2010 г. до 23.05.2024 г.) и се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерствата, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.
[2]Вж.: Регламент (ЕС) № 1291/2013 от 11 декември 2013 г. относносъздаване на "Хоризонт 2020" – рамкова програма за научни изследвания и иновации за периода 2014-2020г., Регламент (ЕС) 2021/695 от 28 април 2021 г. относно създаване на "Хоризонт Европа" – рамкова програма за научни изследвания и иновации за периода 2021-2027 г., Регламент (ЕС) 2018/1488 от 28 септември 2018 г. относно създаване на Европейски институт за иновации и технологии и насърчаване на иновациите чрез интеграция на образование, изследвания и бизнес, Директива 2001/29/ЕО от 22 май 2001 г. относно хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
[3]Вж. по-подробно: Zurn P., Basset D., Curious Minds: The Power of Connection, Paperback, 2023; Nixon N., The Creativity Leap: Unleash Curiosity, Improvisation and Intuition at Work, Paperback, June 23, 2020; James Al., Brookfield St., Engaging Imagination: Helping Students Become Creative and Reflective Thinkers, Hardcover, May 9, 2014; Carson S., Your Creative Brain: Seven Steps to Maximize Imagination, Productivity and Innovation in Your Life, Kindle Edition, 2013; Downey J., Creative Imagination: Studies in the Psychology of Literature, Routlege, 1999.