Доклад на БКОНК от 15.03.2024 г.
БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА
София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3
Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164
Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855
www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Д О К Л А Д
от председателя на БКОНК[1]
Относно: Цифровите технологии и изкуственият интелект в Европейския съюз, САЩ, Китай и България
Свидетели сме на наслагващи се глобални кризи, турбуленция и нелинейно развитие, представляващи сериозни предизвикателства за световната икономика. Тези явления могат да бъдат причинени от различни фактори, като например финансови кризи, екологични бедствия, пандемии, политически конфликти, технологични промени и други.
По-конкретно, когато става въпрос за глобалните кризи се имат предвид финансовите кризи или пандемиите, които имат потенциал да причинят значителни икономически смущения и загуби. Те могат да доведат до спад в икономическата активност, безработица, финансови сривове и други негативни последици за икономиката. Що се отнася до турбуленция, тя се характеризира с непредсказуемост и нестабилност. Това може да бъде предизвикано от различни фактори, като внезапни промени в пазарните условия, геополитически събития или неочаквани екологични бедствия.
От друга страна нелинейното развитие на икономиката означава, че икономическият растеж не протича по линеен път, а може да бъде прекъсван от периоди на спад или на ускорен растеж. Това е обичайно явление, което може да бъде предизвикано от различни фактори като технологични иновации, политически реформи, демографски промени и други.
Необходимо е обаче да се има предвид, че всяка криза и турбулентност в икономиката носят и възможности за промяна и иновации. Въпреки, че предизвикват нестабилност и загуби, те могат също така да насърчат промени в бизнес моделите, да ускорят технологичния напредък и да доведат до нови възможности за икономически растеж и развитие. Важно е за правителствата и бизнеса да се адаптират към тези условия, да разработват стратегии за управление на кризи и да се стремят към устойчиво и инклузивно икономическо развитие.
В съвременните условия, постигането на инклузивно развитие се осъществява на базата на цифровите технологии и изкуственият интелект. И това е обяснимо, като се има предвид, че те предоставят възможности за иновации, подобряване на производствените процеси, развитие на нови продукти и услуги, както и за подобряване на ефективността на икономическите системи. Конкретизирайки казаното, ще отбележим, че подходите по които цифровте технологии и изкуственият интелект допринасят за развитието на икономиката са повишаването на производителността, иновациите в продуктите и услугите, усъвършенстването на комуникацията и свързаността, стимулирането на икономическия растеж и подобряването на образованието и здравеопазването.
Цифровите технологии и изкуственият интелект могат да автоматизират производствените процеси, да оптимизират управлението на ресурсите и да подобрят ефективността на работата. Това води до по-голяма производителност и конкурентоспособност на предприятията. От своя страна, цифровите технологии позволяват създаването на нови продукти и услуги, както и подобряването на съществуващите. Примери за това са различни мобилни приложения, онлайн платформи за търговия, изкуствен интелект за персонализирани услуги и др.
Същевременно цифровите технологии и изкуственият интелект улесняват комуникацията между хората и компаниите, както и достъпа до информация и ресурси. Това помага за развитието на нови бизнес модели, сътрудничество и иновации. Освен това, те създават нови възможности за икономически растеж и разкриват работни места. Тези технологии стимулират въвеждането на нови индустрии и подпомогнат развитието на малки и средни предприятия.
Важно е да се подчертае, че цифровите технологии могат да подобрят достъпа до образование и здравеопазване, като предоставят онлайн образователни ресурси, телемедицински услуги и други. Това води до по-ефективно използване на ресурсите и подобряване на качеството на живот.
В крайна сметка, цифровите технологии и изкуственият интелект представляват ключов фактор за икономическото развитие, иновациите и конкурентоспособността на съвременните икономики. Важно е за правителствата, предприятията и обществото като цяло да инвестират в тези технологии и да създадат благоприятна среда за тяхното развитие и приложение. В тази връзка ще разгледаме политиката на Европейския съюз, САЩ, Китай и България в областта на цифровите технологии и изкуственият интелект.
Цифровите технологии и изкуственият интелект играят ключова роля в развитието на икономиките в Европейския съюз. Публикуваните регламенти, директивии стратегии в тази област вклюват: Регламент ЕС/2016/679 от 27 април 2016 г. за защита на данните (GDPR); Регламент ЕС/910/2014 от 23 юли 2014 г. за електронна идентификация и електронни услуги (eIDAS Regulation); Директива ЕС/2016/1148 от 6 юли 2016 г. за мрежите и информационната сигурност (NIS Directive); Европейска стратегия за данните (доклад на Европейската комисията – COM (2020) 66 final от 9 февруари 2020 г.); Стратегия за изкуствен интелект в Европа (комуникация на Европейската комисия – COM (2018) 237 final от 25 април 2018 г.) и други.
Обсъжданите реглaменти, директиви и стратегии предоставят възможности за подобряване на производствените процеси, увеличаване на производителността, създаване на нови продукти и услуги, както и за увеличаване на конкурентоспособността на европейските компании на глобалния пазар. Подходите, прилагани за тази цел включват повишаването на производителността, стимулирането на иновациите, подобряването на услугите, развитието на цифровата инфраструктура, и подпомагане на малките и средни предприятия.
Разгледана в хронологичен ред, повишаването на производителността се осигурява чрез цифровите технологии и изкуственият интелект. Използването на нови технологии и автоматизацията на производствените процеси благоприятстват повишаването на производителността на предприятията. Това води до по-ефективно използване на ресурсите и по-голяма конкурентоспособност.
От друга страна, цифровите технологии и изкуственият интелект създават нови възможности за иновации в различни сектори като здравеопазване, енергетика, финанси, транспорт и други. По този начин се създават нови работни места и се стимулира икономическия растеж. Използването на тези технологии може да подобри качеството на обслужване в здравеопазването, образованието, обществената администрация и търговията. Това води до по-добро удовлетворение на потребителите и по-голяма ефективност на публичните услуги.
Същевременно, инвестициите в цифровата инфраструктура, като например широколентов интернет и облачни технологии, създават условия за развитие на дигиталната икономика и за повишаване на достъпността на технологиите за всички граждани и предприятия в Европейския съюз. Цифровите технологии и изкуственият интелект също така могат да помогнат на малките и средни предприятия да увеличат ефективността си, да разширят пазарното си присъствие и да се конкурират по-ефективно с по-големите компании.
Като цяло, цифровите технологии и изкуственият интелект представляват важни катализатори за икономическото развитиена Европейския съюз, като създават нови възможности за растеж и иновации, както и да повишават конкурентоспособността на европейските компании на световния пазар. Европейския съюз продължава да инвестира и разработва стратегии, които да насърчат употребата на цифровите технологии и изкуственият интелект, като същевременно се гарантира зачитане на правата на гражданите и защита на личните им данни.
Интерес представлява и политиката на САЩ в областта на новите технологии. Тук също, както в Европейския съюз, съществуват различни законодателни и регулаторни документи, свързани с цифровите технологии и изкуственият интелект. Въпреки, че те може да не са структурирани точно като европейските регламенти и директиви, те играят ключова роля в развитието и регулирането на тези области. По-конкретно тук става въпрос за Закона за защита на данните на потребителите в Интернет (COPPA) от 21 декември 1999 г.; Закона за дискриминацията в интернет (ADA) от 26 юли 1990 г.; Закона за патентите в САЩ (US Patent Law) от 16 март 2013 г.; Указ относно използването на изкуствен интелект и автоматизирани системи от федералните агенции (Executive Order on AI) от 11 февруари 2019 г.; National Artificial Intelligence Research and Development Strategic Plan (NAIRDP) от 1 октомври 2016 г. и актуализиран на 11 септември 2019 г.; National Quantum Initiative Act от 21 декември 2018 г.; National Institute of Standards and Technology (NIST) AI Standards Program от 2019 г.; TechHire Initiative от 2015 г.; Digital Government Strategy от 2012 г. и други.
Разбира се, нещата не се свеждат само до законодателната рамка, програмите и стратегиите. На практика, влиянието на цифровите технологии и изкуствения интелект върху развитието на икономиката в САЩ е огромно и има множество аспекти. Конкретното проявление на това влияние намира израз в повишаването на продуктивността, стимулирането на иновациите, развитието на нови индустрии и сектори, увеличаването на конкурентоспособността на предприятията, новите възможности за работни места и подобряването на услугите за гражданите.
Необходимо е да отбележим, че цифровите технологии и изкуственият интелект позволяват автоматизация на рутинните задачи, оптимизация на процесите и по-ефективно използване на ресурсите. Това води до увеличение на производителността на труда и растеж на икономиката. Разглежданите технологии създават нови възможности за иновации в различни сектори на икономиката, като засилват конкуренцията и насърчават появата на нови продукти, услуги и бизнес модели.
В същото време, изкуственият интелект и цифровите технологии създават основата за развитието на нови индустрии и сектори, като например роботика, киберсигурност, финтех и биотехнологии. Предприятията, които инвестират в цифровите технологии и използват изкуствения интелект имат по-голяма конкурентоспособност чрез по-добро анализиране на данни, по-добро предсказване на тенденциите на пазара и по-ефективно управление на производствените процеси.
Освен това, въпреки автоматизацията на някои работни места, цифровите технологии създават и нови възможности за работа във високотехнологични сектори и нови индустрии. Тези технологии и изкуственият интелект могат да подобрят качеството на услугите в области като здравеопазване, образование, транспорт и обществено управление.
Общо взето, цифровите технологии и изкуственият интелект играят ключова роля в развитието на икономиката на САЩ, като създават нови възможности за растеж, иновации и подобряване на жизнения стандарт.
Другата страна, която е във фокуса на нашето внимание е Китай. В него също се изпълняват различни програми и инициативи за развитие на икономиката, включително цифрови технологии и изкуствен интелект. Те играят ключова роля в стимулирането на икономическия растеж и иновациите в Китай. По-значимите от тях програми и инициативи включват Made in China от 2025 г.; Next Generation Artificial Intelligence Development от 2017 г.; Internet Plus от 2015 г.; Digital Silk Road от 2014 г., Smart Cities Initiative от 2012 г. и други.
Както в Европейския съюз и САЩ, така и в Китай, влиянието на цифровите технологии и изкуственият интелект е значително и играе ключова роля в трансформацията на икономическия модел на страната. По-конкретно, това намира израз в повишаването на производителността и ефективността, иновациите и новите бизнес модели, развитието на цифровата инфраструктура, формирането на нови сектори и индустрии и подобряването на услугите за гражданите.
В смисъла на казаното, цифровите технологии и изкуственият интелект позволяват на китайските предприятия да автоматизират производствените процеси, да оптимизират управлението на ресурсите и да увеличат ефективността на бизнеса. Тези технологии стимулират иновациите в различни сектори на китайската икономика, като създават възможности за нови продукти, услуги и бизнес модели.
От друга страна, Китай активно инвестира в развитието на цифровата инфраструктура, включително и в широколентовата мрежа, облачните услуги и интернет на нещата, което подпомага развитието на цифровата икономика и стимулира иновациите.
Необходимо е още да отбележим, че цифровите технологии и изкуственият интелект създават основата за развитието на нови индустрии и сектори в Китай, като роботика и други. Освен това, тези технологии могат да подобрят качеството на живот на гражданите, като предоставят по-ефективни услуги в области като здравеопазване, образование и обществени услуги.
Общо взето, цифровите технологии и изкуственият интелект играят решаваща роля в трансформацията на китайската икономика, като подпомагат иновациите, стимулират растежа и подобряват конкурентоспособността на страната в глобалния икономически контекст.
Справката за влиянието на цифровите технологии и изкуственият интелект за развитието на икономиката в България показва, че разработените в тази област документи включват Стратегия за дигитален единен пазар (2021-2027 г.), Национална стратегия "Интелигентна специализация" (2014-2020 г.), Програма "Смарт специализация", Програма за развитие на цифровите умения и образование, Подкрепа за дигитални стартъпи и иновации, и други.
По принцип, цифровите технологии и изкуственият интелект би следвало да имат значително влияние върху развитието на икономиката и общественият живот в България. Това по-конкретно следва да намери отражение в повишаването на производителността и ефективността, стимулирането на иновациите и предприемачеството, развитието на цифровите индустрии и конкурентоспособността, подобряването на услугите за гражданите и създаването на работни места.
Цифровите технологии и изкуственият интелект позволяват на предприятията да автоматизират процесите, да оптимизират управлението на ресурсите и да повишат производителността, което води до икономии от време и ресурси. Освен това тези технологии предоставят нови възможности за иновации и създаване на нови продукти, услуги и бизнес модели, което стимулира предприемачеството и икономическия растеж.
Разбира се, развитието на цифровите технологии създава възможности за развитие на нови индустрии и сектори в България, включително софтуерна индустрия, информационни технологии, електронна търговия и дигитални услуги. Предприятията, които инвестират в тези технологии стават по-конкурентоспособни на международния пазар, като повишават качеството на продуктите и услугите си, намаляват разходите и увеличават удовлетворението на клиентите.
От другаа страна, цифровите технологии и изкуственият интелект могат да подобрят качеството на услугите в области като здравеопазването, образованието и общественото управление, като предоставят по-ефективни и персонализирани решения. Въпреки автоматизацията на някои работни места, цифровите технологии и изкуственият интелект създават и нови възможности за работа във високотехнологични сектори и нови индустрии.
В крайна сметка, внедряването на цифровите технологии и на изкуственият интелект играе критична роля във възстановяването и устойчивото развитие на икономиката в България, като подпомага растежа, иновациите и конкурентоспособността на страната.[2]
Налага се обаче да обърнем внимание на онези причини от субективен и обективен характер, които възпрепятстват внедряването на новите технологии. Въпреки, че цифровите технологии и изкуственият интелект имат потенциал да трансформират и подобрят различни аспекти на обществото и икономиката, съществуват и някои причини и предизвикателства, които възпрепятстват техните приложения. По-конкретно имаме предвид липсата на достъп до технологии и обучение, сигурността и защитата на данните, недостатъчната регулаторна рамка, недостигът на технически експертизи, и отказът от технологии от страна на потребителите.
Първата от тези причини се състои в това, че организациите и индивидите нямат достъп до необходимите технологии или обучение, за да използват цифрови технологии и изкуствен интелект ефективно. Това води до неравенства във възможностите за развитие и иновации. В същото време, за да бъдат успешни, цифровите технологии и изкуственият интелект изискват събиране и обработка на големи количества данни. Липсата на сигурност и защита на тези данни може да представлява сериозно предизвикателство, особено когато става въпрос за чувствителни лични данни.
Но има и нещо друго. В много случаи, регулаторната среда не е подготвена да се справи с новите предизвикателства, които възникват с внедряването на цифрови технологии и изкуствен интелект. Това може да доведе до правни и етични проблеми, които затрудняват приложението и развитието на тези технологии. Незавсимо от това, че цифровите технологии и изкуственият интелект изискват специфични технически умения и експертизи, пазарът на труда често не може да отговори на тази нужда, като резултатът е недостиг на квалифицирани специалисти. Разбира се, има и случаи, в които потребителите може да изразят опасения или отказ да приемат нови цифрови технологии и изкуствен интелект поради недоверие в тяхната ефективност, сигурност или възможните етични проблеми.
Разгледаните причини и предизвикателства са често взаимосвързани и изискват комплексни решения от страна на правителствата, бизнеса и обществото като цяло, за да се справят с тях и да се осигури устойчиво внедряване на цифровите технологии и изкуственият интелект.
Не можем обаче да не подчертаем, че отлагането на прилагането на цифровите технологии и изкуствения интелект води до негативни последици за икономиките както на местно, така и на глобално ниво. Накратко казано, при сегашната индустриална революция, забавянето води до изоставане от проспериращите икономики с десетилетия. Някои от тези негативни последици намират израз в намаляването на конкурентоспособността, неравенството във възможностите, закъснението в иновациите и развитието, и загубата на работни места.
Стаrтирайки изясняването на негативните последици ще отбележим, че икономиките, които не успяват да се адаптират и да приложат цифрови технологии и изкуствен интелект, рискуват да не могат да постигнат конкурентно предимство на световния пазар. Технологичната пропаст може да доведе до ограничаване на икономическия растеж и възможности за иновации. Освен това, забавянето във внедряването на цифрови технологии и изкуствен интелект влошава неравенството между различните сектори на икономиката и между различните групи от населението. Това би могло да увеличи различията в достъпа до образование, заетост и стандарт на живот.
От друга страна, недостигът на инвестиции и ресурси в развитието на цифровите технологии и изкуственият интелект води до забавяне в иновациите и развитието на нови продукти и услуги. Това ограничава икономическия растеж и конкурентоспособността на страната. Същевременно, въвеждането на цифрови технологии и изкуствен интелект води до автоматизация на определени видове работа, което става причина за загуба на работни места в традиционни сектори на икономиката. Практиката показва, че без подходящи политики за преквалификация и приспособяване на работната сила, последиците са възникване на социални и икономически проблеми.
Тук се налага да отбележим, че отлагането на прилагането на цифровите технологии и на изкуствения интелект може да доведе до неимоверното нарастване на разликата в технологичните равнища между развитите и развиващите се страни. Това увеличава зависимостта на развиващите се икономики от по-развитите страни и ограничава възможностите им за развитие и иновации.
Обобщено казано, забавянето на прилагането на цифровите технологии и на изкуствения интелект води до сериозни икономически последици, които могат да затруднят икономическото развитие и конкурентоспособността на дадена страна или регион.
Председател на БКОНК:
София, 15.03.2024 г. Проф. д-р М. Рибов
___________________________________
[1]Докладите на БКОНК са качени в сайта на БКОНК (доклади от 11.08.2010 г. до 15.03.2024 г.) и се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Министерствата, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.
[2]Вж по-подробно.: Seungahn N., Shedaker D., Research Handbook on Artificial Intelligence and Communication, Elgar, 2023; Pereira P., Bianchi I., Roncha A., Digital Technologies and Transformation in Business, Industry and Organizations, Springer Link, 2022; Vankatesh R., Goel R., Baral S., Artificial Intelligence and Digital Diversity Inclusiveness in Corporate Restructing, Internet of Thinking and Macjine Learning, Nova, 2022; Kristensen T., Artificial Intelligence: Models, Algorithms and Applications, Bentham Books, 2021; Swarnalatha P., Applications of Artificial Intelligence for Smart Technology, Scopus, 2020.