Доклад на БКОНК от 10.01.2024 г.
БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА
София 1000, ул. “Солунска” № 21, ет. 3
Пощенска кутия № 26, Пощенски клон 1164
Тел.: +359 2 865 31 89, Мобл. Тел +359 886 567 855
www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Д О К Л А Д
Устойчивото развитие на икономиката – реализация
и регламент на отчитане
Проф. д-р Манол Рибов
Съображенията ни за подготовката на този доклад е Програмата на ООН до 2030 г. за устойчивото развитие заедно с държавите членки на ЕС, както и Европеския зелен пакт (European Green Deal), а така също и Директива за управлението на отпадъците (Directive 2008/98/EC), Директива за енергийната ефективност (Directive 2012/27/EU), Директива за циркулярната икономика (Directive (EU) 2018/851), Директивата за работно време (Directive 2003/88/EC), Директива за равно третиране на мъжете и жените в работата (Directive 2006/54/EC), Директива за местното и регионално самоуправление (Directive 2001/23/EC), Директива за работниците на временна работа (Directive 2008/104/EC), Директива за създаване на европейски съвет на работниците (Directive 2009/38/EC), Директива за работниците в родилния и родителския отпуск (Directive 2010/18/EU), Директива за корпоративното управление (Directive 2017/828/EU), Директива за финансовите отчети (Directive 2013/34/EU), Директива за прозрачността на корпоративната информация (Directive 2013/50/EU), Директива за дружествените правомощия (Directive 2004/25/EC), Директива за природните местообитания (Habitats Directive 92/43/EEC), Директива за водите (Water Framework Directive 2000/60/EC), Директива за качеството на въздуха (Air Quality Directive 2008/50/EC), Директива за опазване на морската среда (Marine Strategy Framework Directive 2008/56/EC).
По своята същност устойчивото развитие е свързано със създаването на равновесие между икономическия растеж, социалната справедливост и опазването на околната среда, като се гарантира, че днешните нужди се удовлетворяват, без да се застрашават възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите собствени. Неговото конкретизиране намир израз в икономиеската устойчивост, социалната справедливост, екологичната устойчивост, защитата на околната среда, социалната стабилност, равнопоставеността и икономическото благосъстояние.
Детайлизирайки казаното ще отбележим, че устойчивото развитие на икономиката насърчава устойчив и дългосрочен икономически растеж, който не се изчерпва и не създава неблагоприятни последици за бъдещите поколения. От своя страна социалната справедливост включва осигуряване на равни възможности и достъп до ресурси и услуги за всички членове на обществото, намаляване на социалните неравенства и насърчаване на благополучието на цялото общество. Що се отнася до екологичната устойчивост, тяподразбира опазването на околната среда, биоразнообразието и екосистемите, като се избягва прекомерната експлоатация на ресурсите и се намаляват негативните въздействия върху природата.
От друга страна устойчивото развитие на организациите помага да се намалят замърсяването на въздуха, водите и почвата, с цел запазване на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие. В същото време се създават условия за равнопоставеност и социална стабилност, като се осигурява равен достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги за всички граждани. Освен това продължителният и устойчив икономически растеж допринася за благосъстоянието на обществото като цяло, като се създават работни места и се повишава жизненият стандарт. В смисъла на казаното, устойчивото развитие на икономиката е ключов елемент за създаване на устойчиво и благополучно общество, което може да продължи да съществува и да процъфтява в бъдеще.
Един от важните показатели на обсъжданото развитие е въглеродният отпечатък. Поради неговата значимост, той се разглежда отделно от екологичните изисквания. Въглеродният отпечатък е мярка за общото количество парникови газове, изпускани директно или косвено от дейността на индивиди, организации, продукти или услуги. Той обикновено се измерва в единици, еквивалентни на CO2 и включва емисии от различни газове като въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и диазотен оксид (N2O), които са основни причинители на климатичните промени.
Конкретизирайки начина на отчитане в организациите на въглеродният отпечатък, би следвало да засегнем въпросите за идентифицирането на обхвата на анализа, събирането на данни за емисиите, изчисляването на емисиите, отчитането и докладването.
В контекста на казаното ще отбележим, че въглеродният отпечатък може да бъде изчислен за различни обхвати на анализа, като например обхват 1 (директни емисии), обхват 2 (индиректни емисии от потребление на енергия) и обхват 3 (индиректни емисии от други източници като транспорт, доставки и др.). Освен това, за да се изчисли въглеродният отпечатък, е необходимо да се съберат данни за емисиите на парникови газове от всички релевантни източници. Това може да включва енергийната консумация, транспорта, материалите, производството на продукти и други.
В същото време, след като са събрани данните, емисиите на парникови газове се изчисляват чрез умножение на количеството на конкретния газ с неговия фактор, еквивалентен на CO2. Това дава общото количество на емисиите, еквивалентни на CO2. Въглеродният отпечатък обикновено се представя във вид на доклад или отчет, който да представи резултатите от анализа. Тази информация може да бъде полезна за измерване на напредъка в намаляването на емисиите и за планиране на действия за смекчаване на климатичните промени. Важно е да се отбележи, че съществуват различни методи и инструменти за изчисляване на въглеродния отпечатък, и те могат да варират в зависимост от целите на анализа и ресурсите на разположение.
От друга страна, екологичните изискванияи начините на отчитане в организациите са ключови за управлението на околната среда и намаляването на негативното им въздействие върху нея. Включването на екологичните въпроси във всички аспекти на дейността на организацията може да допринесе за постигането на устойчиво развитие и намаляването на въглеродния отпечатък.
Рекапитулирането на тези изисквания се свежда до изготвянето на екологична политика и цели, измерването на екологичния отпечатък, планирането на екологични инициативи и програми, използването на екологични технологии и практики, обучението и осведомеността на персонала, отчетността и прозрачността.
Изяснявайки казаното, ще отбележим, че При Изготвяне на екологична политика и цели, организациите трябва да формулират и публикуват екологична политика, която да определя ангажимента им към опазване на околната среда. След това трябва да се поставят конкретни цели и мерки за постигането им. Освен това, при Измерване на екологичния отпечатък, организациите могат да използват инструменти като оценка на въглеродния отпечатък и екологичния баланс, за да измерят въздействието на своите дейности върху околната среда.
В допълнение на казаното ще отбележим, че при планиране на екологични инициативи и програми,на базата на резултатите от измерванията на екологичния отпечатък, организациите могат да разработят и приложат различни екологични инициативи и програми за намаляване на отпечатъка си. Освен това, при Използване на екологични технологии и практики, организациите могат да инвестират в екологично ефективни технологии и практики за намаляване на потреблението на енергия и ресурси, както и за намаляване на отпадъците и емисиите.
Заедно с това, при Обучение и осведоменост на персонала, всички негови членове трябва да бъдат обучени и информирани за екологичните цели на организацията и за техния принос към тях. Заедно с това, при Отчетност и прозрачност, организациите трябва редовно да докладват за своите екологични постижения и резултати на своите дейности, за да бъдат прозрачни пред заинтересованите страни и да могат да получат обратна връзка и подкрепа. Като цяло, екологичните изисквания и начините на отчитане в организациите са необходими за опазването на околната среда и устойчивото развитие на бизнеса в бъдеще.
Следвайки логиката на изложението, ще отбележим, че социалните изисквания и начините на отчитането им в организациите са важен аспект от корпоративната отговорност и устойчивото бизнес управление. Те обхващат широк спектър от области, свързани със зачитането на правата на човека, равенството, разнообразието, справедливостта на работното място, обществената отговорност и социалното въздействие в общността.
Конкретизирайки тези изисквания, бихме могли да ги свържем със заетостта и работните условия, разнообразието и включването, обучението и развитието на персонала, баланса между работата и личният живот, и социалното въздействие в общността.
В смисъла на казаното, организациите трябва да гарантират създаването на работни места с добри условия, без дискриминация, заплащане на реално и достатъчно възнаграждение, и зачитане на правата на работниците според международните стандарти на труда. Разбира се, организациите трябва да се стремят към разнообразие и включване на работното място, като насърчават равенството на възможностите и премахват бариерите за участие на хора от различни социални и културни групи.
Заедно с това, организациите трябва да инвестират в обучение и развитие на своя персонал, за да гарантират, че те притежават необходимите умения и знания за успешното изпълнение на работните си задължения. Освен това, организациите трябва да се стремят към създаване на условия за баланс между работа и личен живот за своя персонал, като предлагат гъвкави работни графици, програми за работа от вкъщи и други подобни инициативи. Необходимо е също така организациите да се ангажират с общността, в която действат, като подкрепят местни инициативи за развитие, фондации и проекти, имащи положително социално въздействие върху общността.
Налага се обаче да отбележим, че отчитането на социалните изисквания и постижения в организациите често се извършва чрез корпоративни отчети за устойчивост, които представят информация за социалните практики, програми и резултати на организацията. Тази информация може да бъде включена в годишните отчети на организацията или да бъде представена като отделни документи за обществена отчетност.
Обсъжданите от нас изисквания и начина на тяхното отчитане в организациите се свързват с корпоративното управление, етиката и отговорността, както и със съответствието със законодателството и регулациите. Те обхващат различни аспекти на дейността на организацията и се съобразяват със стандартите на отговорното бизнес поведение и устойчивото развитие.
Структурирането на тези изисквания касае етиката и интегритета, управлението на риска, съответствието със законодателството и регулациите, отчетността и прозрачността, обществената отговорност и социалната ангажираност.
Казано по друг начин, организациите трябва да прилагат високи стандарти на етика и интегритет във всички аспекти на своята дейност. Това включва зачитане на правата на човека, борба срещу корупцията, зачитане на конфиденциалността и други. Организациите трябва да управляват рисковете, свързани с техните операции и дейности, чрез изграждане на ефективни системи за управление на риска и вътрешен контрол.
От друга страна, организациите трябва да се съобразяват с всички приложими закони, регулации и стандарти, които регулират техните дейности в областите като финансово докладване, данъчно облагане, защита на потребителите, защита на околната среда и др. Освен това, организациите трябва да бъдат отчетни и прозрачни по отношение на техните дейности, резултати и въздействие върху обществото и околната среда. Това включва публикуване на годишни отчети, корпоративни отчети за устойчивост и други форми на обществена отчетност. Заедно с това, организациите трябва да бъдат ангажирани с общността и да допринасят за нейното благосъстояние, като подкрепят местни инициативи, фондации и проекти за социално развитие.
Налага се обаче да отбележим, че отчитането на корпоративните изисквания и постижения обикновено се извършва чрез различни механизми за докладване и обществена отчетност, включително годишни отчети, специализирани корпоративни отчети за устойчивост, стандартизирани инструменти като GRI (Global Reporting Initiative) и други. Тези отчети представят информация за корпоративната дейност, стратегии, постижения и цели в различни области на устойчивост и корпоративна отговорност.
Ситуирането на обсъдените от нас изисквания към съвременните технологии е свързано с използването на дигиталните технологии и изкуственият интелект, които играят ключова роля в реализацията и отчитането на устойчивото развитие, като предоставят нови възможности за постигане на по-ефективни, иновативни и устойчиви решения в различни области.
Конкретизирането на реализацията на разглежданите технологии е свързано със системите за управление на енергия и ресурси, интелигентните градове и транспортните системи, устойчивото земеделие и горското стопанство, отчитането и мониторинга на екологични данни, и иновациите в продуктовите и производствени процеси.
Конкретизирането на реализацията на разглежданите технологии е свързано със Системите за управление на енергия и ресурси, Интелигентните градове и транспортните системи, Устойчивото земеделие и горското стопанство, Отчитането и мониторинга на екологични данни, и Иновациите в продуктовите и производствени процеси.
В смисъла на казаното, дигиталните технологии позволяват създаването на интелигентни системи за управление на енергия и ресурси, които намаляват консумацията на енергия и ресурси в сгради, индустриални производства и други сфери. Очевидно е, че използването на изкуствен интелект и дигитални технологии може да допринесе за развитието на интелигентни градове и транспортни системи, които да намалят замърсяването на въздуха, да забавят конгестията и да оптимизират управлението на ресурсите.
Но има и нещо друго. Дигиталните технологии и изкуствен интелект могат да бъдат прилагани за подобряване на управлението на селскостопански и горски земи, като например предоставяне на точни земеделски прогнози, оптимизиране на използването на вода и ресурси и наблюдение на горски пожари. Освен това, тези технологии позволяват автоматизирано събиране, обработка и анализ на данни за околната среда, което е от съществено значение за отчитането на въздействието върху околната среда и за предприемането на корективни действия. Използването на дигитални технологии и ИИ може да насърчи разработването на иновативни продукти и производствени процеси, които да са по-екологосъобразни и устойчиви.
В заключение ще отбележим, че отчитането на устойчивото развитие с използването на дигитални технологии и изкуствен интелект може да се извършва чрез автоматизирани системи за събиране и анализ на данни, както и чрез интелигентни алгоритми за оценка на екологичното въздействие и отчитане на социалните и икономически аспекти. Това може да допринесе за по-добро разбиране и управление на устойчивото развитие в организациите и обществото като цяло.
Председател на БКОНК:
София, 10.01.2024г. Проф. д-р М. Рибов