Доклад на БКОНК от 19.10.2022 г.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК относно дигиталната адаптация[1]

            Във време на война в непосредствена близост до нас, когато цените на енергоносителите растат, а инфлацията се разраства, когато ни застрашава свръхбюджетен дефицит и увеличен държавен дълг, когато сме обхванати от продоволствена несигурност и непосилни разходи за живот, когато страната ни е подложена на миграционен натиск, климатична криза и пандемията COVID -19 не може да бъде спряна. В тези критични условия пословичният човек от улицата казва, че светът „е полудял“, а експертът се позовава на причините, които водят до криза. Но има и учени, които твърдят, че зад привидно безсмислените събития в действителност стои един внушителен и обнадеждаващ модел на новата вълна на промени, породена от Четвъртата индустриална революция.

            Към всичко това ще прибавим и надигащата се мощна приливна вълна, заливаща голяма част от света, създавайки среда, която ни повече, ни по-малко ще преобразува човечеството. В тази объркваща среда бизнесмените се придвижват срещу непостоянни икономически течения, политиците гледат как рейтингът им ту се издига, ту спада, а институциите се борят отчаяно с инфлацията. Същевременно ценностните системи се пропукват, докато спасителните пояси на общности и институции се приближават или отдалечават. Вглеждайки се в тези бурни промени, можем да ги възприемем като изолирани факти, които сочат нестабилност. Но ако ги изследваме задълбочено, стават видими някои неща, които иначе биха могли да минат незабелязано.

            Не е нужна особена прозорливост, за да се разбере, че много от днешните промени не са независими една от друга, нито са случайни. Глобалната енергийна криза, инфлацията, данъчните преференции, фиксирането на цените и субсидиите за потребителите, всички те изглеждат като изолирани явления. Но е вярно и точно обратното. Тези и много други привидно нямащи нищо общо явления са взаимносвързани. Всъщност те са елементи от едно много по-значимо явление – зараждането на една нова цивилизация, носеща със себе си нова икономика, нови политически конфликти и освен всичко това – променено съзнание.

            Милиони хора вече настройват своя живот към утрешния ден. Други, ужасени от бъдещето се впускат в отчаяно безполезно бягство в миналото и се опитват да възкресят умиращия свят, който ги е създал. Изборът им да стоят на едно място всъщност означава, че се движат назад, защото светът се променя около тях. А когато светът се променя, дори в детайли, те в края на краищата са изтеглени напред, не рядко съпротивлявайки се, защото не всеки е готов да приеме промените. Самото признание, че промените са неминуеми води до известно успокоение. Да се поеме управлението над промените, които се изживяват прави живота по-лек. Това, разбира се, може да бъде свързано с много работа и неудобства, но хората контролират положението, съсредоточени в движението напред. И докато се придвижват напред трябва да се вижда ясно и обективно какво се случва, така че да се направи най-добрия избор на посока.

            И така, за каква промяна става въпрос? Касае се за фундаментална промяна, породена от Четвъртата индустриална революция. Няма съмнение, че тя наистина е носител на обновителни процеси, но предизвикателствата, които тази революция носи са наше собствено дело. Затова е в наша власт да предприемем мерки и да приемем промените и правилата, които са необходими, за да се адаптираме в зараждащата се нова среда. Очевидно към тези предизвикателства можем да подходим по смислен начин единствено ако мобилизираме колективната мъдрост на своите умове, сърца и души. Казано по-конкретно, за да направим това е необходимо да пригодим, оформим и приведем в действие потенциала на иновативните въздействия, като подхраним и приложим интелигентността си.

Трансформация на технологиите

            Една от особеностите на прилаганите технологии от организациите е, че те представляват динамична величина. Независимо дали целта ни е да поддържаме тези технологии, да изградим постоянство в тяхното използване или да придвижим организацията напред е, че трябва не само да сме предразположени към промяна, но и да имаме готовност сами да я инициираме. Твърде често мениджърите са на мнение, че след като прилаганите технологии са добри не е нужно да бъдат променяни. Това правило обаче не винаги е вярно. Онова, което е вършело работа в миналото, може да не е най-добрият подход за настоящето или бъдещето. Колкото и добре да се справяме днес промените, породени от новите технологии на Четвъртата индустриална революция сигнализират за нужда нещата да се вършат по различен начин.

            Днес индустриите изглеждат по много по-различен начин отколкото в миналото. Двадесет и първи век се отличава с цифрово и компютърно присъствие навсякъде, големи данни и изкуствен интелект за вземане на решения, имплантируеми и невротехнологии, интернет на нещата, роботика и услуги, 3 Д печат, автономни транспортни средства, свързани домове, умни градове, икономика на споделянето, биткойн и блокови вериги.

            Всяка от установилите се в миналото индустрии е преминала през една или повече „преси“ през последното десетилетие. В резултат на това в тези индустрии качеството се е подобрило, прилагат се нови методи, налице е адаптиране към новите технологии и което е особено важно, реагира се своевременно на регулаторните промени. И накрая, не може да не отбележим, че повечето от обсъжданите индустрии ще бъдат принудени да преминат през нови промени през следващите години.

            Очевидно е, че ако самите индустрии са се променили толкова драстично организациите в тях са преживели собствени уникални сътресения. IBM, например, се носеше и бавно потъваше преди да бъде спасена от ново лидерство и от ядро от енергични и отдадени служители. Microsoftсе трансформира от софтуерна компания в интегратор на компютърни интернет решения, General Electric премина през няколко последователни вълни на промяна през последните години. Enron се издигна като ракета въз основа на новаторския си подход към търговията с енергия преди измамният му мениджмънт да го взриви. Тези компании представляват просто няколко епизода в сагата на корпоративната трансформация . В такива условия дори малките независими организации се променят. И това е разбираемо, тъй като тези, които не се променят са обречени на стагнация или провал.

            Качественото изменение на производството, което се извършва във връзка с Четвъртата индустриална революция, представляваща четвъртата вълна на промени, е свързана с диференцирането на производствения процес на съставни части и тяхното оптимизиране на основата на науката. От друга страна, предимството на технологиите на тази революция, е че те прекрачват границите на материалното производство и се превръщат в същностно изискване на социалните процеси и тяхното управление.

            Технологията изобщо описва и предписва рационален научно обоснован комплекс от операции и процедури за решаване на определен клас проблеми в икономическите дейности. Новите технологии разширяват кръга на решаваните проблеми и дават възможност да се повиши многократно ефикасността на решенията, вземани при управлението на процесите в организациите от различните сектори на икономиката[2].

            Ускореното навлизане на новите технологии в индустрията е мощен процес на трансформация, станал известен като Индустрия 4.0[3]. Той позволява да се събират и анализират данни от различни обекти (интернет на нещата, интернет на услугите, интернет на хората, интернет на данните). Това от своя страна дава възможност за реализиране на по-бързи, по-гъвкави и по-ефикасни производствени процеси, както и за създаването на продукти с по-високо качество при по-ниски разходи. Тази революция в производството увеличава значително неговата ефективност, променя икономиката, насърчава индустриалния растеж и изменя профила на работната ръка, като в крайна сметка повишава конкурентоспособността на предприятията и регионите.

            Новите технологии променят традиционните връзки между доставчици, производители и клиенти, както и между човека и машината. Тук по-конкретно става въпрос за универсална системна интеграция, позволяваща различни компютърни системи да бъдат свързани помежду си. Това дава възможност за ефективна комуникация и предаване на данни между тях, като софтуерът може да действа и да бъде кодиран централно. Тази технология е идеално решение за всички производствени предприятия, тъй като оборудването на предприятието като цяло може да бъде свързано през цялата производствена линия, за да се гарантира, че всички процеси се извършват гладко и ефективно.

Разглежданата технология е представена от интелигентни, свързани, вградени и цифрово интегрирани системи, подпомагащи автоматизирането и автономното управление на производствените процеси. Те обединяват хора, машини, продукти, логистични системи, които са в състояние да общуват и да си сътрудничат директно помежду си. Производствените и логистичните процеси могат дори да се интегрират интелигентно между различните предприятия с цел да се направи производството по-ефикасно и гъвкаво. С навлизането на новите технологии предприятията, бизнес структурите стават все по-интегрирани, с помощта на универсални мрежи за интегриране на данни, които способстват за изграждане на автоматизирани процеси.

            В сферата на приложението на новите технологии попадат разнородни дейности, бизнес модели и технологични решения. Те включват развитието на електронния бизнес и електронната търговия, автоматизираното промишлено производство и интелигентните производствени предприятия, интелигентните енергийни системи и др. Към тях спадат: интернет технологиите (интернет на нещата , интернет на услугите, интернет на хората, интернет на данните), облачните технологии, технологията на големите масиви от данни, блокчейн технологията, автоматизацията и индустриалната роботика и др. Тук отнасяме също обществения сектор – електронното управление, електронното здравеопазване, електронното образование и развитието на интелигентните и свързани градове, които са естествено приложно поле на продуктите и услугите, създадени от цифровата икономика.

            Приемането на общи технологични стандарти е една от мерките, за да се гарантира, че европейските индустрии са в челните редици на новите технологии. Те гарантират оперативна съвместимост между системите и тяхната надеждна работа, както и спазването на изискванията за поверителност, сигурност и достъпност.

            Напредъкът в дигиталните технологии съчетани с други базови технологии, променя начина, по който изследваме, разработваме, произвеждаме, реализираме на пазара и генерираме стойност от продуктите и свързаните с тях услуги. Нововъведенията в технологиите, като интернет на нещата, комуникационните мрежи от пето поколение (5G), облачните технологии, технологиите на големите масиви от данни, автоматизацията и индустриалната роботизация, променят продуктите, процесите и бизнес моделите във всички сектори, като в крайна сметка създават нова отраслова структура, тъй като глобалните вериги на стойността се променят.

            Цифровизирането на производството може да доведе в голяма степен до интелигентна автоматизация на индустрията, което ще позволи свободното движение на индустриални производства в Европа. От тази гледна точка индустрията представлява съвкупност от свързани цифрови решения, подпомагащи развитието на автоматизацията, интеграцията и обмена на данни в реално време в производствените процеси. По своята същност това отразява индустриален и технологичен трансформационен процес, който естествено следва развитието на научните и производствените практики.

            Осъществяваната сега трансформация е естествено продължение на цифровизирането и автоматизирането на производството и включва интернет свързаност и взаимодействие на кибернетично – физически системи без участието на човека, обработка и анализ, на големи информационни масиви и вземане на решение от изкуствен интелект, роботика, ползване на цифрово моделиране и симулиране на производствените процеси чрез виртуалната реалност интелигентна автоматизация, масово производство на индивидуализирани продукти и създаване на нови бизнес модели.

Структурните изменения на материалната база

            И така, пред нас е икономиката на четвъртата вълна, която би следвало да се възползва от голямото разнообразие от енергийни източници – водородна, слънчева, геотермична, вълнова, биологична енергия, ядрената енергия и др. Преходът към нова разнообразна енергийна бъза ще бъде в крайна сметка нестабилен, с неравномерна последователност от пресищания, дефицити и безумни колебания в цените. Но насоката от гледна точка на един по-дълъг период изглежда достатъчно ясна – движение от цивилизация, основаваща се на няколко източника на енергия, към цивилизация, основаваща се по-сигурно на множество източници. Накрая ще видим цивилизация, чиито основи са положени по-скоро върху самоустойчиви, възобновими, вместо изчерпаеми енергийни източници.

            Да отбележим във връзка с това, че цивилизацията на четвъртата вълна също така разчита на далеч по-разнообразна технологична база, произтичаща от биологията, генетиката, електрониката, науката за материалите, както и от космическото пространство и от работата вътре в океаните. Докато някои нови технологии изискват високо количество вложена енергия, голяма част от технологиите на четвъртата вълна са проектирани така, че да използват по-малко, а не повече енергия. Технологиите на четвъртата вълна не са така масивни и екологически опасни, както бяха тези от миналото. Много от тях са малки по мащаб, прости за действие, като отпадъците от един промишлен отрасъл се проектират за включване отново в цикъла като изходни материали за друг отрасъл.

            Специално внимание заслужава фактът, че с нарастване на значението на информацията новата цивилизация повече от всякога преструктурира образованието, определя по нов начин научното търсене и най-вече реорганизира средствата за комуникация. Сегашните средства за масова информация – едновременно печатни и електронни – са недостатъчно подходящи, за да се правят с товара на комуникациите и да осигурят необходимото за оцеляването културно разнообразие. Вместо да бъдат в културно отношение управлявани от няколко средства за масова информация, цивилизацията на четвъртата вълна почива върху взаимодействащи си, демасифицирани средства за информация, захранващи изключително разнообразни и често силно персонализирани образи във и извън умствения поток на обществото. Ако погледнем напред ще видим, че телевизията дава път на „инди-видеото-малки емисиони блокове“, изведени до крайност: образи, които понякога са адресирани до един-единствен индивид. В крайна сметка бихме могли да използваме фармацевтичен продукт, пряко общуване мозък–срещу–мозък и други форми на електрохимично общуване, само смътно загатнати днес. И всички те ще повдигнат объркващи, макар и не нерешими политически и морални проблеми.

            Такива проблеми не само съществуват, но и постоянно напомнят за себе си. Компютрите ще са допълнени с чипове за интелигентност, вградени в една или друга форма във всеки дом, офис, хотел и болница, във всяко превозно средство или уред, фактически – във всяка вградена тухла. Въпреки масовите недоразумения това движение положено върху информацията, силно електронизирано общество още повече ще намали нуждата от скъпа енергия. Но тази компютъризация или по-точно информациализация на обществото не трябва да означава по-нататъшна деперсонализация на човешките отношения. Хората ще продължават да боледуват, да плачат, да се смеят, да могат да си доставят удоволствие един на друг и да играят, но те ще правят всичко това в един твърде променен контекст.

            Още тук би могъл да се изведе извода, че сливането на енергийните форми, технологии и информационните средства на четвъртата вълна ще ускори революционните промени в начина, по който се трудим. Заводите все още се строят, а в някои части на света това ще продължава и през следващите десетилетия, но заводът на четвъртата вълна малко ще прилича на онези, които сме познавали досега, а броят на хората – в богатите нации – на заводските работни места ще продължи да намалява. В цивилизацията на четвъртата вълна заводът вече няма да служи като модел за други типове институции. Нито пък масовото производство ще бъде първостепенна функция. Още сега заводът на четвъртата вълна произвежда демасифицирани – често по поръчка на клиента – крайни продукти - тази цивилизация се основава на авангардни методи. Така, в крайна сметка, ще се консумира по-малко енергия, ще бъдат изразходвани по-малко суровини, ще се работи с по-малко компоненти, но ще е нужна далеч повече креативност за проектирането. Най-важното обаче е, че много от машините ще се пускат пряко в действие не от работниците, а от самите потребители от разстояние.

            Преди всичко трябва да се отбележи, че онези, които се трудят в заводите на четвъртата вълна ще извършват далеч по-малко монотонна работа от тези, които все още са впримчени в капана на работните места от миналото. Техният ритъм на работа няма да се определя от лентите на механичния конвейер. Нивото на шума ще бъде ниско. Работниците ще идват и ще си отиват от работа в удобните за тях часове. Условията на конкретното работно място ще бъдат много по-човешки и съобразени с индивидуалността на работника, като в пространствата между машините ще има цветя и зеленина. Заплащането и основните пакети от допълнителни облаги все повече ще се определят според индивидуалните предпочитания.

            От друга страна офисите на четвъртата вълна повече няма да приличат на съществуващите все още канцеларии. Една ключова съставка от канцеларската работа – хартията – основно, макар и не изцяло, ще бъде изместена. Постепенно ще се стопят архивите. Ролята на секретарката ще се преобрази, тъй като електрониката ще премахне много от старите задължения и ще открие нови възможности. По-маловажно ще става често безсмисленото движение на книжата напред и назад по много бюра и това безкрайно повтарящо се печатане на колони от цифри, а ще нарасне значението на процеса на вземане на самостоятелни решения с възможност за участие на все повече хора.

            Същевременно, за да могат да функционират тези заводи и канцеларии, организациите на четвъртата вълна ще се нуждаят от работници, способни да вземат самостоятелни решения и да проявяват изобретателност, вместо да бъдат послушни изпълнители. За да могат да подготвят такива служители, училищата все повече ще се отдалечават от сегашните все още нашироко прилагани методи за създаване на работници, обучени предимно за монотонен труд.

            Няма да сгрешим ако отбележим, че една от удивителните промени на цивилизацията на четвъртата вълна е преместването, както на канцеларския, така и на фабричния труд обратно в дома. Разбира се, не всички дейности могат, ще или трябва да се извършват в домовете на хората. Но със заменянето на скъпия транспорт с евтини комуникационни средства, с нарастването на ролята на интелигентността и въображението в производството, което още повече ще намали ролята на грубата сила и рутинния умствен труд, значителен дял от работната сила в обществата на четвъртата вълна ще извършва поне част от своята работа вкъщи, а заводите ще останат само за онези, които по същество трябва да работят с физически материали.

            Всъщност тук става дума за институционалната структура на цивилизацията на четвъртата вълна. С увеличаването на значението на информацията в нея управленския екип на организацията се превръща в стълба на бъдещото. Представителите на професията „информационен мениджър“ възприемат своите компютърни зали като центрове на новата цивилизация. Учените се надяват на индустриалните изследователски лаборатории. Но не малка част от тях смятат, че домът ще придобие ново значение в цивилизацията на четвъртата вълна. Появата на потребителя, разпространението на електронното жилище, изобретението на нови организационни структури в деловата дейност, автоматизацията и демасификацията на производството – всичко това сочи повторното изплуване на семейството като централна единица в обществото на утрешния ден – единица с повишени икономически, медицински, образователни и социални функции.

            Разбира се, проява на лекомислен модернизъм би било твърдението, че домът ще играе толкова централна роля, колкото фабриката. Защото семейството най-вероятно ще се гради по-скоро около мрежата, отколкото около йерархия от нови институции. Това предполага също, че организациите няма вече да се надграждат над други социални институции. В обществата на четвъртата вълна компаниите ще се приемат за сложни организации, каквито са и ще преследват едновременно множество цели – а не само печалби или производствени квоти. Вместо да съсредоточава усилията си единствено върху печалбата, както биват обучавани много от днешните мениджъри, проницателният мениджър на четвъртата вълна ще следи и ще бъде държан отговорен, за много други фактори.

            В тази диалектика, заплатите и премиите на висшите служители ще започнат постепенно да отразяват тази нова многофункционалност, тъй като организациите по собствено желание, а и защо ще бъдат принудени, ще започнат да обръщат повече внимание на разглежданите днес като неикономически, а от там и в голяма степен – като ирелевантни, екологически, политически, социални, културни и морални фактори.

            Касае се за нова теоретическа, постановка и практически подход. Разбирането за ефективността – обикновено основаващо се на способността на организацията да прехвърля косвените си разходи върху потребителя и данъкоплатеца – ще се преработи по такъв начин, че да държи сметка за скритите социални, политически и други разходи, които по-късно също получават икономическо изражение. Икономическото мислене – характерно за мениджърите в миналото ще бъде по-слабо разпространено.

            Изобщо, може да се каже, че организацията ще претърпи решително преструктуриране, тъй като ще бъдат взети под внимание основните правила на цивилизацията на четвъртата вълна. Вместо крайната стандартизация на поведението, идеите, езика и стиловете на живот в условията на масовото производство обществото на четвъртия вълна ще наложи в основата на своето изграждане сегментацията и разнообразието. В замяна на концентрацията на населението, енергийните потоци и другите страни на живота, обществото на четвъртата вълна ще ги разпръсва и деконцентрира. Вместо да залага на принципите на гигантоманията „колкото по-голямо, толкова по-добре“ обществото на четвъртата вълна ще осъзнава значението на „подходящия мащаб“. На мястото на силната централизация, това общество ще възприеме децентрализираното вземане на решения.

            Ясно е, че такива промени предполагат забележително отдалечаване от старомодната стандартна бю рокрация и появяването на голямо разнообразие от нови стилове организации в сферата на деловата дейност, управлението, училищата и други институции. Там, където йерархиите остават, те ще проявяват тенденция към по-малко равнища и по-голяма преходност. Много нови организации ще приключат със старото изискване „един човек – един шеф“, което предполага трудов свят, в който повече хора ще си поделят временно властта за вземане на решения.

            В случая не е нужно да се прави анализ на тези постановки. Всички общества, които извършват преход към четвъртата вълна, се изправят пред задълбочаващи се краткотрайни проблеми на безработицата. В миналото голямото нарастване на трудовата заетост в сферата на белите якички и услугите поглъщаше милиони работници, уволнени от смаляващия се производствен сектор. Днес, когато на свой ред се автоматизира трудът на белите якички, се поставя важния въпрос дали едно по-нататъшни разширяване на традиционния сектор на услугите ще може да поеме освободените хора. Някои страни маскират проблема, като принуждават работодателите да наемат повече от необходимия брой работници, разширяват обществените и честните бюрокрации, осъществяват износ на излишна работна ръка и други подобни начинания. Но проблемът си оставаше неразрешен.

            В крайна сметка всичко това помага да се обясни значението на сливанията между производителите и потребителите, възприемано като възход на потребителите. Цивилизацията на четвъртата вълна носи със себе си повторното изплуване на един значим сектор на икономиката, основаващ се на производството за употреба, а не за размяна, по-скоро сектор на основата на направи-си-сам, вместо направи-го-за пазара. Този драматичен обрат след продължителният период на „маркетизация“ ще изисква и ще направи възможно съвършено ново мислене по всички наши икономически проблеми – от безработицата и социалните грижи до свободното време и ролята на труда.

            Но цивилизацията на четвъртата вълна носи със себе си и една изменена оценка за ролята на „домакинската работа“ в икономиката и произтичащата от това фундаментална промяна в ролята на жените, които все още съставляват огромно мнозинство от доминиращите работници. Могъщата вълна на маркетизация по света вече достига своя предел с последствия, които все още не можем да си представим, за бъдещите цивилизации.

            Специално внимание заслужава фактът, че хората на четвъртата вълна възприемат нови основни положения за природата, прогреса, еволюцията, времето, от аналогиите с машините и повече се формира от понятия като процес, обратна връзка и неравновесие. Те по-добре разбират дисконтинюитетите, които пряко произтичат от континюитета.

            На фона на това именно разните възникват множество нови концепции, за науката, нови представи за човешката природа, нови форми на изкуството – тяхното разнообразие е далеч по-богато от възможното или необходимото разнообразие през индустриалния век. Докато не се разработят нови форми за разрешаване на груповите конфликти, появяващата се мултикултура ще продължава да бъде раздирана от противоречия.

            Заедно с това увеличаващата се диференциация на обществото, означава още по-голямо понижаване на ролята на националната държава – досега основна движеща сила на стандартизацията. Цивилизацията на четвъртата вълна се основава на едно ново разпределение на властта, в което нацията като такава вече не е толкова влиятелна колкото преди, докато други институции, като автономните области придобиват по-голямо значение. Те добиват по-голяма власт, тъй като националните пазари и икономики се разпадат, някои от които са по-обширни от националните пазари и икономики на миналото. Възможно е да възникнат нови съюзи, които се основават не толкова на географската близост, колкото на общите културни, екологически или икономически сходства. Обвързването на всичко това няма да се осъществи от единен световен център, а от гъста мрежа от нови транснационални организации.

            Анализът на цялата достъпна действителност показва, че неиндустриализираните три четвърти от човечеството извън богатите нации ще се борят срещу бедността с нови средства, без повече да се опитват сляпо да имитират обществото на втората вълна. Ще се появят съвършено нови „стратегии на развитието“, които ще отразяват специфичния културен характер на всеки регион и ще действат съзнателно за свеждането до минимум на шока на бъдещето.

            С оглед на това, без повече да изкореняват своите традиции, семейна структура и социален живот с надеждата, че ще създадат огледален образ на някои от напредналите държави, много страни ще се опитват да се изграждат върху основата на своето минало, като държат сметка за съвместимостта между определени черти на миналите общества и едва сега появяващите се характерни черти в страните на четвъртата вълна.

Измененията на промяната в духовната сфера

            Разсъждавайки по въпроса за четвъртата вълна на промени осъзнаваме, че сме осъдени да променим и нашето съзнание, т.е. – начина, по който мислим за проблемите си, начина по който синтезираме информацията, начина, по който предвиждаме последиците от собствените си действия. Вероятно ще променим и ролята на образованието в живота ни. Възможно е дори да променим химията на мозъците си. Същевременно терминалите за вкарване на данни чрез гласа, който днес съществуват, вече са способни да разпознават и да отговарят на определен речников състав от думи, а много компании от гиганти като IBM или „Нипън Илектик“ до малки фирми като „Хюристике Инк“ или корпорацията „Сентиграм“ се надпреварват да разширяват този речников запас, да опростяват технологията и коренно да съкращават разходите.

            Очевидно е, че новите технологии не са свръхестествени. Те също се повреждат и правят грешки, понякога и опасни. Няма нищо магическо в тях. Но и с тази квалификация те си остават сред най-изумителните и обезпокояващи човешки постижения, защото усилват нашата умствена мощ така, както технологиите на втората върна усилваха мускулите ни, а ние не знаем докъде в крайна сметка ще ни отведат нашите собствени мозъци. Тъй като ставаме все по-добре запознати с интелигентното обкръжение и се научаваме да разговаряме с него още от момента, в който напускаме детската количка ние ще започнем да използваме новите технологии. А те ще помагат на всички нас – не само на неколцина „супертехнократи“ да мислим по-задълбочено за себе си и за света.

            Ще отбележим освен това, че днес, когато се появи проблем, ние веднага търсим да открием неговите причини. Така или иначе дори най-дълбоките мислители досега обикновено са се опитали да обясняват нещата от гледна точка на относително малък брой причини. Защото дори за най-добрия човешки ум е трудно да осмисли, а какво остава да борави с повече от няколко променливи едновременно[4]. Вследствие на това, когато се изправяме пред наистина сложен проблем – като този защо инфлацията възпрепятства развитието на икономиката, или защо урбанизацията засяга екологията на близката река – ние сме склонни да фокусираме два или три фактора и да пренебрегнем много други, които могат - поотделно или заедно – да бъдат далеч по-значими.

            От друга страна, още по-лошо е това, че всяка група от експерти в типичния случай настоява на първостепенното значение на „нейните собствени“ причини като изключва другите. Изправени през потресаващите проблеми, свързани с упадъка на някои градове жилищният експерт ги свежда до пренаселването и недостига на жилища. Транспортният експерт от своя страна, изтъква липсата на достатъчно пътни артерии, а експерта по социалните помощи сочи недостатъчните бюджетни средства за центровете за целодневни грижи, докато експертът по икономически въпроси отбелязва, че високите данъци обезсърчават инвестициите в бизнеса и т.н. Всички са съгласни, че тези проблеми са взаимосвързани – че образуват една самоусилваща се система. Но никой не може да удържи в главата си това сложно формирование, докато се опитва да намери решение на проблема.

            Разбира се, това е само един от множеството проблеми с които се сблъскваме. Няма съмнение, че все по-често ще срещаме кризи, които не се подават на причинно следствен анализ, а изискват анализ на взаимозависимостта, който не се състои от лесно отделими елементи, а от стотици общи влияния, идващи от десетки независими, отчасти припокриващи се източници. Поради това, че могат да запаметяват и взаимоотнасят голям брой причини, новите технологии ще ни помогнат да се справим с тези проблеми на по-дълбоко от обичайното равнище. Те са в състояние да пренасят големи масиви от данни, за да се намерят незабележимите модели. Могат да помагат за сглобяването на „блокчетата“ в по-голямо, по-смислено цялостно формирование. Ако има даден набор от предпоставки или модел, те могат да извлекат последиците от алтернативните решения и да направят това по-систематично и по-пълно от всеки индивид, който прави същото по нормалния начин. Могат дори да предложат невероятни решения за определени проблеми чрез идентифицирането на нови или досега незабелязани отношения между хората и ресурсите.

            От особено значение в случая е обстоятелството, че човешката интелигентност, въображение и интуиция ще продължават в обозримото десетилетие да бъдат по-важни отколкото е машината. Въпреки това може да се очаква, че новите технологии ще задълбочават цялостния възглед на културата за причинността, издигайки нашето разбиране за взаимосвързаността на нещата и помагайки ни да систематизираме смислено „цялостни формирования от несвързани данни, които хаотично преминават край нас. Същевременно интелигентното обкръжение най-накрая може да започне да променя не само начина, по който анализираме проблемите и интегрираме информацията, но и химията на нашите мозъци[5]. Разбира се, на този етап всичко това, което можем да направим е да гадаем. Но не е невъзможно едно интелигентно обкръжение да бъде в състояние да доведе до развитието на нови синапси и по-голяма мозъчна кора. По-интелигентното обкръжение може да направи хората по-умни. Но всичко това само загатва голямата значимост на промените, които дигиталната среда носи със себе си. Защото демасификацията на медиите и появата на новите технологии заедно променят нашата социална памет.

            Интересно е да се отбележи, че несподелената, лична памет умира с индивида, докато социалната продължава да живее. Забележителната ни способност да съхраняваме и възстановяваме спомени е тайната на успешната еволюция на нашия вид. И следователно всяко нещо, което в значителна степен променя начина на изграждане, съхраняване или използване на социалната памет, се докосва до самите извори на съдбата. Преди това човечеството три пъти е революционизирало социалната си памет в историята. Днес, когато изграждаме нова дигитална среда, заставаме на прага пред ново такова преобразуване.

            Първоначално човешките общности са били принудени да съхраняват своята обща памет на същото място, където са съхранявали и личната си памет – т.е. в мозъците на индивидите. Старейшините, „мъдреците“ и други са носели тези два вида памет със себе си във формата на истории, знания или легенди и са ги предавали на своите поколения. Целият натрупан опит на общността бил съхранен в невроните, глиатите и синапсите на човешките същество. Дотогава, докато това оставало в сила, размерът на социалната памет бил силно ограничен. Независимо от достойнствата на паметта на възрастните, независимо от спомените за техните песни или уроци в мозъците на всяка човешка общност оставало извънредно много свободно пространство.

            Въпросът, обаче е и в това, че цивилизациите на следващите вълни на промяна премахнаха бариерите на паметта. Те разпространиха масовата грамотност. Въведоха систематичните архиви на деловата работа. Построиха се хиляди библиотеки и музеи. Изобретена беше картотеката. Казано по друг начин социалната памет беше преместена извън мозъка. Намерени бяха нови начини да бъде съхранявана и така тя беше разширена извън предишните ѝ граници. Чрез увеличаване на запаса от натрупано знание тя ускори всички процеси на иновациите и социалната промяна, давайки на цивилизацията на следващите вълни на промяна най-бързо променящата се и развиваща се култура, позната до този момент на света.

            Няма да бъде пресилено, ако отбележим, че сме на път да осъществим скок към изцяло нов стадий в развитието на социалната памет. Коренната демасификация на медиите, изобретяването на нови медии, картографирането на земята от спътниците, наблюдението на болничните пациенти чрез електронни сензорни устройства, компютъризирането на архивите на корпорациите – всичко това означава, че ние записваме дейността на цивилизацията в детайли, доближавайки се до тоталната памет. В действителност цивилизацията на четвъртата вълна има на свое разположени повече и по-добре организирана информация за себе си, от когато и да било.

            Ще изтъкнем освен това, че преминаването към социалната памет на четвъртата вълна е нещо повече от едно често количествено преминаване. Тук, така да се каже, става въпрос за вдъхване на живот и на паметта си. Когато социалната памет се е съхранявала в човешките мозъци, тя непрекъснато е избледнявала, била е опреснявана наново, разбъркване, съчетавана и прекомбинирана по нови начини. Ставала е активна и динамична. Била е жива в буквалния смисъл на думата.

            Същевременно когато индустриалната цивилизация извади голяма част от социалната памет извън мозъка, тази памет се обективира с влагането и в артефакти, книги, филми и др. Но след като веднъж знака се запише върху хартиения носите, след като веднъж фотографията се заснеме върху лентата, те остават пасивни и статични. Само когато тези знаци отново се вкарат в мозъка на човека, те оживяват отново, за да бъдат обработени и прекомбинирани по нов начин.

            Но има и нещо друго. Онова, което прави толкова вълнуващ историческия скок към дигиталната среда на четвъртата вълна, е че тя не само отново всестранно разширява социалната памет, но от смъртта я възвръща към живота. Поради това, че обработва данните, които съхранява, компютърната техника създава безпрецедентна в историята ситуация: прави социалната памет едновременно и пространна, и активна. А тази комбинация ще се окаже движеща сила.

            Ще отбележим освен това, че активирането на тази наново разширена памет ще отприщи свежи енергийни потоци в културата. Защото дигиталната техника не само ни помага да организираме или да синтезираме „блокчетата“ в съгласувани модели за действителността, но и разширява далечните граници на възможното. Никоя библиотека или архив не могат да мислят, а да не говорим за мислене по неортодоксален начин. За разлика от това ние можем да изискаме от дигиталната техника „да мисли немислимото“ и по-рано неизмисленото. Тя прави възможен потока от нови теории, идеи, идеологии, художествени прозрения, технически новости, икономически и политически нововъведения, които по-рано са били буквално немислими и невъобразими. По този начин тя ускорява историческата промяна и подхранва тласъка към социалното разнообразие на четвъртата вълна.

            Трябва да изтъкнем още, че във всички предишни общества информационната среда е осигурявала средствата за общуване между хората. Четвъртата вълна умножава тези средства. Но тя също така осигурява мощни средства за улесняване на общуването машина-с-машина и още по-поразяващо – на контактуването между хората и тяхното интелигентно обкръжение. Когато се отдръпнем и погледнем по-цялостно картината, става ясно, че революцията в информационната среда е поне толкова драматична, колкото и в техносферата - енергийната система и технологичната база на обществото.

Новата представа за интелигентността

            Каквато и информационна среда и техносфера обаче да имаме, без нужната интелигентност на хората съставляващи дадена общност възможностите, предоставени от Четвъртата индустриална революция няма да бъдат оползотворени. Разбира се, тук няма да анализираме различните схващания за интелигентността. За нашите нужди е достатъчно да се съгласим с разбирането, че тя характеризира способността да се решават проблеми и да се създават продукти, които са ценни за дадена културна среда или общество[6]. Чрез умението да се решават проблеми се постига дадена цел и се определя подходящия път към нея. От друга страна, чрез създаването на продукти на цивилизацията пък става възможно да се трупа и предава познание, да се изразяват заключения, убеждения, чувства. Проблемите за решаване варират от измислянето на научна теория до композирането на музикално произведение или провеждане на успешна политическа кампания.

            Към казаното ще прибавим, че улеснението за решаване на проблеми има биологичен произход. Предвид се взимат само онези умения, които са универсални за човешкия вид. Биологичната предразположеност към включване в определена форма на решаване на проблем трябва да е съчетана с културологичното развитие на съответната област. Например езикът – това универсално умения – в една култура може да се изразява най-вече чрез писмеността, в друга чрез ораторство, а в трета – като таен език, състоящ се от анаграми или кодирани скоропоговорки.

            Един от въпросите, които възниква в случая е как да определям кое е интелигентност, като се има предвид, че искаме да включим онези интелигентности, които имат биологична основа и са ценност за една или повече култури? Освен, че трябва да отговаря на определени критерии, всяка интелигентност трябва да притежава ядро от характерна само за нея логическа операция или набор от операции. Като базираща се върху невроните изчислителна система, всяка интелигентност се задейства от специфични за нея вътрешни или информационни стимули. Ядрото, например, на музикалната интелигентност е чувствителността към тоновете, а ядрото на лингвистичната интелигентност – чувствителността към звуковете на речта.

            Но има и нещо друго. Една интелигентност трябва да може да се кодира в символна система, представляваща културологична система от знаци, която носи и предава важни форми на информация. Езикът, изображенията и математическите знаци са трите разпространени почти в цял свят символни системи, необходими за оцеляването и продуктивността на човечеството. Всяка интелигентност трябва да има съответна система от символи. Наличието на сърцевинен изчислителен капацитет предполага реално или потенциално създаване на система от символи, която да използва този капацитет. Дори и да е възможно една интелигентност да са разните без съпътстващата я система от символи, основна характеристика на човешката интелигентност продължава да бъде това, че тя клони към такава система.

            От друга страна, вземайки под внимание когнитивната наука, невронауката и практиката бихме могли да говорим за контекстуална, емоционална, въодушевена и физическа интелигентност. В тази връзка ще отбележим, че усещането за контекст се определя като способност и желание да предвидиш нововъзникващите тенденции и да „свържеш точките“, така че от привидно неразбираемата картина да се получи ясен образ. Това са общи характеристики на ефективното управление от поколения напред, а при четвъртата вълна на промяна те са предпоставка за адаптиране и оцеляване.

            Изтъкнатото означава, че за да развият контекстуалната си интелигентност, хората на управляващи позиции трябва първо да осъзнаят ценността на разнообразните мрежи. Те могат да се противопоставят на значителни нива на иновативни развития единствено ако са силно свързани и добре поставени в мрежа, прекрачвайки традиционните граници. Ръководителят трябва да притежава живот капацитет и готовност да общуват с всички онези, които имат интерес към съответния въпрос. По този начин се осигурява по-голяма свързаност и приобщаване с персонала.

            Както всеки може да се убеди цялостен поглед върху случващото се може да се добие единствено чрез обединяване и сътрудничество с ръководителите от бизнеса, правителствата, гражданското общество, академичните среди и младото поколение. Освен това от решаващо значение е да се развият и приложат интегрирани идеи и решения, които ще доведат до устойчива промяна.

            В същото време трябва да се има предвид, че границите между икономическите сектори и професии са изкуствени и се оказват все по-контрапродуктивни. Повече от всякога днес е важно да се премахнат тези бариери, като се използва силата на мрежите, за да се изградят ефективни партньорства. Организациите, които не успеят да сторят това и които не превърнат думите в действия, като изградят богати в многообразието си екипи, ще имат трудности с адаптирането към иновативните тенденции в четвъртата вълна на промени.

            Заедно с това, ръководителите трябва да докажат, че са способни да променят своите ментални и концептуални рамки, както и принципите на организация. В днешния разрушаващ познатите ни структури, бързо променящ се свят ограниченото мислене и непроменящите се възгледи за бъдещето се превръщат в анахронизъм за обществото. Ръководителите на организациите не могат да си позволят да мислят ограничено в сегашната комплекса и иновативна среда. Техният подход към проблемите, наболелите въпроси и предизвикателствата трябва да бъде цялостен, гъвкав и адаптивен, като непрекъснато интегрира много различни интереси и мнения.

            Като подкрепа на това твърдение контекстуалната интелигентност се явява допълнение на емоционалната интелигентност, която става все по-неизменна характеристика на четвъртата вълна на промени. Тя не трябва да се разглежда като противоположност на рационалната интелигентност или „триумф на сърцето над мозъка“ – тя е уникалната пресечна точка на двете[7]. В академичната литература за емоционалната интелигентност се твърди, че позволява на ръководителите да бъдат по-иновативни и да бъдат носители на промяната.

            От казаното става ясно, че за ръководителите в бизнеса и за политиците емоционалната интелигентност е жизненоважна основа за изграждането на умения ,които са критични за успеха в условията на четвъртата вълна на промяна, а именно самосъзнанието, саморегулирането, мотивацията, емпатията и уменията на общуване[8]. Учени, които са специализирани в изучаването на емоционалната интелигентност, доказват, че великите водачи се различават от останалите по нивото си на емоционалната интелигентност.

            Обобщено казано в един свят, характеризиращ се с устойчива и интензивна промяна, институциите, чиито ръководители имат висока емоционална интелигентност, ще бъдат не само по-креативни, но също така ще са по-добре подготвени за повишена гъвкавост и издръжливост – все основни качества за справяне с иновативните въздействия. Подготвеният за дигиталната епоха мироглед, способен да институционализира междусекторното сътрудничество, да намалява йерархичното подреждане и да изгражда среда, която насърчава раждането на нови идеи, е дълбоко зависим от емоционалната интелигентност.

            Какво следва от това? Наред с контекстуалната и емоционална интелигентност има и трети критичен елемент, от който се нуждаем, за да приведем човечеството през опасните бързеи на четвъртата вълна от промени. Става въпрос за въодушевената ентусиазирана интелигентност, основаваща се на непрекъснатото търсене на смисъл и цел. Акцентът при нея пада върху поддържането на творческия импулс и издигането на човечеството към ново колективно и морално съзнание, основаващ се на споделеното усещане за съдбата ни. Тук ключовото понятие е споделянето. Ако технологията е една от възможните причини, заради които се движим към егоцентрично общество, то съществува абсолютна необходимост да възстановим баланса на тази тенденция с твърде силен акцент върху човешкото „аз“, чрез едно широко разпространено усещане за обща цел. Всички ние сме „в една лодка“ и рискуваме да не се справим с предизвикателствата на четвъртата вълна на промени и напълно да се възползваме от предимствата ѝ, ако не развием заедно подобно усещане за споделена цел.

            От друга страна, за да се постигне това, от най-съществено значение е доверието. Високото ниво на доверие подхранва ангажираността и съвместната работа, а това се усеща още по-остро при четвъртата вълна на промени, където колаборативните иновации са в основата на всичко. Този процес може да стане факт само ако бъде породен в една среда на доверие, тъй като именно с доверието са свързани твърде много различни съставки и важни въпроси. В крайна сметка всички участници имат своята роля да гарантират, че иновациите „работят“ за общото благо. Ако някои голяма група заинтересовани смята, че това не е така, доверието ще бъде подкопано.

            Очевидно е, че в един свят, в който вече нищо не е постоянно доверието се превръща в една от най-ценните придобивки. Доверието може да се печели и запази, ако вземащите решения са истинска част от общността и вземат решения винаги в името на общия интерес, а не единствено за преследване на личните си цели.

            Същевременно необходимо е да се има предвид, че контекстуалната, емоционална и въодушевена интелигентност са все основни качества за справяне с предизвикателствата и усвояване на новите технологии. Те обаче се нуждаят от жизненоважната опора, която ще намерим в четвъртата форма на интелигентност - физическата. Характерното за нея е, че включва поддържане и грижи за личното здраве и благосъстояние. Нещо, което не бива да се подценява, защото с увеличаване на темпа на промяна расте и сложността, и броят на участниците в процесите за вземане на решения, и необходимостта всеки един от тях да поддържа форма и да запазва спокойствие, когато е подложен на стрес.

            Във връзка с всичко това заслужава внимание епигенетиката, представляваща процес, чрез който околната среда променя експресията на гените на хората. Това показва по безспорен начин изключителната важност на съня, храненето и физическата активност в живота на човека. Редовните физически упражнения например имат положително въздействие върху неговото мислене и чувства. Това оказва пряко влияние върху ефективността на работата му и в крайна сметка върху неговата способност да постигне успех.

            Всичко това е наистина така, но разбирането и възприемането на нови начини за запазване на хармонията между тялото и ума на човека, собствените му емоции и света около него са изключително важни и ние научаваме все повече по тези въпроси благодарение на невероятните постижения в редица области, включително в медицината, носимите устройства, имплантируемите технологии и научните изследвания на мозъка.

            Към казаното трябва да се добави, че светът се променя с шеметна скорост, той е хиперсвързан, все по-комплексен и става все по-фрагментиран, но въпреки това можем да оформим бъдещето си по начин, който е от полза на всички. Отрязъкът от врем, когато имаме възможността да го направим, е днес, сега. Като първа и важна стъпка трябва да продължим да повишаваме осведомеността и да насърчаваме познанието във всички обществени групи. Налага се да бъде преустановена практиката да се мисли „на парче“, когато се взема решение – най-вече защото предизвикателствата, пред които сме изправени, стават все по-вплетени помежду си. Само един цялостен подход може да доведе до ниво на познание, което е нужно, за да се справим с много от проблемите на четвъртата вълна на промени. Това изисква основани на сътрудничество гъвкави структури които отразяват интеграцията на различните екосистеми и да бъдат взети предвид всички заинтересовани участници, събирайки на едно място публичния и частния сектор.

            Ясно е, че надграждайки върху споделени възгледи обществото трябва да създаде позитивни, общоприети и всеобхватни послания за това как да се оформи Четвъртата индустриална революция в полза на сегашните и бъдещите поколения. Макар точното съдържание на тези послания да не ни е известно, ние знаем критично важните елементи, които е нужно да бъдат включени. Например те трябваясно да посочват ценностите и етичните принципи, които нашите бъдещи системи задължително трябва да въплъщават. Пазарът е ефективен двигател за създаването на богатство, но трябва да гарантират, че ценностите и етиката са в основата на нашето индивидуално и колективно поведение.

            Днес вече можем да твърдим, че на базата на повишената информираност и споделени послания е необходимо да са захванем с преструктурирането на икономическите, социалните и политическите системи, позволявайки им да се възползват от откритите възможности. Ясно е, че съществуващите модели за вземане на решения и доминиращите начини за създаване на богатство са създадени и постепенно са еволюирали през първите три индустриални революции. Тези системи обаче вече не са достатъчно ефективни за нуждите на сегашните, а още повече за бъдещите поколения в контекста на четвъртата вълна на промени. Очевидно ще бъдат нужни системни инвестиции, а не само малки корекции или дребни реформи.

            Опитът, натрупан през годините показва, че не можем да постигнем успех без постоянно сътрудничество и диалог - на местно, национално и наднационално ниво, като се чува гласът на всички заинтересовани страни. Трябва да се съсредоточим върху осигуряването на базови условия, а не само да се вторачваме в техническите аспекти. Може да се каже, че през годините на еволюция на човечеството сътрудничеството е било основна движеща сила, защото е дала възможност да се променяме във все по-комплексна обстановка и засилва политическото , икономическото и социалното сближаване чрез които се постига значим прогрес.

            Светът, в който живеем изисква и нови форми на сътрудничество, особено като се има преди скоростта, с която настъпват иновациите и новите технологии. Това важи за установени и утвърдени организации, но също така и за по-младите от тях. Първите често не разполагат със специфични умения и имат по-ниска чувствителност към променящия се пазар, докато на вторите липсва капитал и не разполагат с обилни данни, генерирани от добре разработена дейност. Когато организациите споделят ресурси чрез колаборативни иновации, може да се генерира значителна стойност едновременно и за двете страни, и за икономиките, в които се осъществяват подобни сътрудничества[9].

София, 19.10.2022 г.                                                             Председател:                                                                                                                                                (проф. д-р М. Рибов)