Доклад на БКОНК от 23.08.2022 г.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК[1]

относно икономиката на четвъртата вълна – дигиталната промяна

            Промените, породени от сегашната технологична революция са исторически по отношение на своя размах, скорост и обхват[2]. Преди обаче да можем да ги контролираме и канализираме, ние трябва да ги идентифицираме и анализираме. Втази връзка е необходимо да се извърши обстоен анализ на т.нар. „вълнови фронт“[3]. С този именно анализ се идентифицират ключовите модели на промяната от самото им възникване така, че „да можем“ не само да вникнем в тях, но и да им влияем. Приема се, че възникването на земеделието eпървата повратна точка в социалното развитие на човечеството, а индустриалната революция – вторият голям пробив. Възприетият подход визира тези събития не като дискретни и независими едно от друго, а като вълни на промяната, движещи се с определена скорост.

            Ще започнем с това, че преди първата вълна на промяна повечето хора живеели на малки, често мигриращи групи. В даден момент започнала аграрната революция, формираща първата вълна на промяна. Тя бавно се разгръща на планетата, като оставя след себе си села, колонии, обработваема земя и нов начин на живот. Преди тази революция да е изчерпила своята енергия към края на седемнадесети век се заражда индустриалната революция, отприщваща втората голяма вълна на промяна. Този нов процес – индустриализацията – започва да се придвижва през нации и континенти много по-бързо. Така на земята едновременно протичат с различна скорост два отделни и ясно изразени процеса на промяна. След като революционизира живота в Европа, Северна Америка и някои други части на земното кълбо за няколко кратки столетия, междувременно втората вълна продължава да се разпространява, като много страни, които са били досега главно земеделски, се надпреварват да строят стоманолеярни комбинати, автомобилни заводи, текстилни фабрики, железопътни линии, предприятия на хранителната промишленост и др. Още се чувстват импулсите на индустриализацията, втората вълна не е изчерпала изцяло своята сила, но въпреки, че този процес продължава, започнал е друг, още по-значим. Защото, макар че приливът на индустриализацията да достига своята кулминационна точка в годините след Втората световна война, върху земята започва да се разгръща една слабо разбираема трета вълна. В този смисъл много страни чувстват въздействието на три твърде различни вълни на промяна, които ги движат.

            Третата вълна започва през 60-те години на ХХ в. Тя е катализирана от развитието на полупроводниците, мейнфрейм компютрите, персоналните компютри и интернет. Характерното за нея е, че първоначално набира сили в Съединените щати, а след това се развива по различно време в повечето индустриално развити държави – Великобритания, Франция, Швеция, Германия, Съветския съюз и Япония. За разлика обаче от предходните повратни точки, четвъртата вълна, която започна в началото на този век се основава на бурното развитие на дигиталните технологии и в този смисъл представлява едно по-нататъшно развитие на третата вълна. Тя се отличава от нея най-вече с далеч по-повсеместно разпространен и мобилен интернет, с по-малки и по-мощни сензори, които стават и все по-евтини, а също и с изкуствения интелект и машинното обучение. Въпросът обаче е и в това, че дигиталните технологии, в чиято основа са компютърния хардуер, софтуер и мрежи, не са нови, но откъсвайки се от третата вълна, те стават по-сложни и интегрирани и в резултат на това трансформират човешкото общество и глобалната икономика.

Конфигурация на растежа

            Всичко това обуславя новите черти и характеристики на четвъртата вълна, които могат да бъдат установени чрез начина й на въздействие върху такива макропроменливи, като растежа, заетостта, човешкия труд, бизнеса и др. Важно е потенциалните въздействия на този процес на промяна върху икономиката да се постави в контекста на актуалните тенденции и други фактори, които допринасят за растежа. В годините преди икономическата и финансова криза, която започна през 2008 г. световната икономика нарастваше с около 5 % годишно. Непосредствено след тази криза широко се споделяха очаквания, че световната икономика ще се върне към предишния си модел на висок растеж. Това обаче не се случи. Глобалната икономика сякаш е зациклила при стойности на растежа, които са по-ниски от средните за следвоенния период, т.е. около 3-3,5 % годишно. Аналогична ситуация се очертава и след пандемичната криза, но с по-ниски стойности на растеж[4].

            Съществуват много обяснения за днешния по-бавен глобален растеж, сред които са неправилното разпределение на капитала, свръхзадлъжнялостта, променящата се демография и др. Тясно свързани обаче с технологичния напредък, а от там и с растежа на икономиката, са застаряването на населението и производителността. Обикновено се твърди, че застаряването засяга основно богатите страни на Запада. Това обаче не е така. Раждаемостта, която е свързана със статистическите данни за застаряването, пада под нивата на естественото заместване на населението в много региони на света, а не само в Европа, откъдето тръгва този спад, но и в повечето страни от Южна Америка и Карибския басейн, голяма част от Азия, включително Китай и Южна Индия, а дори и в някои държави в Близкия Изток и Северна Африка, като Ливан, Мароко и Иран.

            Очевидно е, че тук става въпрос за икономическо предизвикателство, защото освен ако годините за пенсиониране не се увеличат драстично, така че по-възрастните членове на обществото да продължат да участват в работната сила, населението в трудоспособна възраст намалява, а се увеличава процентът на финансово зависимите възрастни хора. Поради застаряването на населението и по-малкия брой млади хора ще намалеят покупките на скъпоструващи артикули, като жилища, мебели, автомобили и домакински уреди. Освен това по-малко хора ще са склонни да поемат предприемачески рискове, защото за възрастните работещи е по-характерно да съхраняват активите, от които се нуждаят, за да се пенсионират без притеснение, вместо да създават нови предприятия. Това донякъде се балансира от факта, че с пенсионирането си хората започват да теглят от натрупаните спестявания, което в края на краищата понижава спестяванията и инвестиционния темп.

            С постоепенното адаптиране на застаряващите общества тези навици и модели могат да се променят. Общата тенденция обаче е, че един застаряващ свят е осъден да расте по-бавно, освен ако технологичната революция не предизвика голям скок в производителността, общо дефинирана като способност да се работи по-ефективно, а не с влагане на повече усилия. Изобщо, сегашната технологична революция ни дава възможност да живеем по-дълъг, по-здравословен и по-активен живот. Тъй като живеем в общество, в което се очаква над една четвърт от децата, родени днес в различните икономики да доживеят до сто години, ще трябва да преосмислим концепциите за населението в трудоспособна възраст, пенсиониране и индивидуално планиране на живота[5].

Парадоксът на производителността

            Специфицирането на производителността налага да отбележим,че тя е главният фактор за ускоряване растежа на икономиката. През последните години обаче производителността[6] в целия свят остава в застой, въпреки експоненциалното нарастване в технологичния напредък и инвестициите в иновациите[7]. Това въплъщение на парадокса на производителността – показващ, че технологичните иновации не успяват да доведат до по-високи нива на производителност – е една от икономическите загадки на съвремието, която предшества появата на световната рецесия и за която няма задоволително обяснение[8].

            Ясно е, че производителността е един от най-важните и определящи фактори за дългосрочния растеж и повишаването на жизнения стандарт. В този смисъл ако липсата й продължи да се проявява по този начин и през настоящата вълна на промяна, това на практика ще означава, че ще имаме едновременно и по-малък растеж и по-ниска производителност. Но как можем да намерим съответствие между данните, показващи намаление на производителността и очакванията за по-висока производителност, които обикновено се свързват с напредъка на технологиите и иновациите? Един от основните аргументи се фокусира върху предизвикателството при измерване на началните ресурси и изходния продукт, чрез които се определя производителността.

            Иновативните продукти и услуги, създадени в рамките на четвъртаат вълна на промяна, са със значително по-висока функционалност и качество, но се доставят в пазари, коренно различни от тези, които традиционно сме свикнали да измерваме. Много нови стоки и услуги са „без конкуренти“, имат нулеви пределни разходи и/или използват високо конкурентни пазари чрез цифрови платформи, а всичко това води до по-ниски цени. При подобни условия традиционните методи на статистиката може и да не успеят да доловят реални увеличения в стойността, тъй като потребителският излишък все още не е отразен в общите продажби или по-високи печалби.

            Днес се предлагат много услуги, чието използване води до увеличаване на ефективността, а оттам и на производителността. И тъй като са по същество безплатни, те осигуряват стойност у дома и на работното място, която не може да бъде „преборена“ или изразена количествено. Така се поражда несъответствие между стойността, която е доставена чрез дадена услуга спрямо разтежа, измерен в националната статистика, а също така става ясно, че всъщност ние произвеждаме и потребяваме по-ефективно, отколкото сочат съществуващите икономически показатели. Това се потвърждава от повишената ефективност, от извикването на такси чрез мобилно приложеине или наемането на автомобил чрез „икономиката на повикване“. Има много други подобни услуги, чието използване води до увеличаване на ефективността, а оттам и на производителността. И все пак, тъй като са по същество безплатни, те осигуряват стойност у дома и на работното място, която не може да бъде „преброена“ или изразена количествено. Така се поражда несъответствие между стойността, която е доставена чрез дадена услуга спрямо растежа, измерен в националната статистика, а също така става ясно, че всъщност ние произвеждаме и потребяваме по-ефективно, отколкото сочат съществуващите икономически показатели[9].

            Независимо от това, че ползите от производителността, породени от третата вълна действително да се свиват, светът все още не е усетил бурния ръст в производителността, породен от новите технологии в рамките на четвъртата вълна. Тази повратна точка на промяна предлага възможности за интегриране на незадоволените потребности в световен мащаб, задвижвайки допълнително търсене на съществуващи продукти и услуги чрез овластяване и взаимно свързване на индивиди и общности по света. Четвъртата вълна в голяма степен ще увеличи способността ни за справяне с отрицателните външни ефекти, като по този начин ще засили потенциалния икономически растеж. Разбира се, срещат се и трудности. Представители на бизнеса, държавното управление и гражданското общество се оплакват, че срещат затруднения при трансформиране на своите организации, за да реализират напълно осигурената от дигиталните възможности ефективност. Все още сме в началото на четвъртата вълна и тя се нуждае от изцяло нови икономически и организационни структури, за да разгърне пълната си стойност.

            От друга страна, правилата за конкурентоспособността в икономиката на четвъртата вълна са различни от предишните периоди. За да запазят конкурентоспособността си, както организациите, така и държавите трябва да са начело на иновациите във всичките им форми, а това означава, че стратегиите, които основно се фокусират върху намаляване на разходите, ще бъдат по-малко ефективни, отколкото тези, които се основават на предлагането на продукти и услуги по по-иновативни начини. Както виждаме днес, утвърдените организации са поставени под огромен натиск от нововъзникващи иновативни участници и новатори от други отрасли и държави. Същото може да се каже и за държави, които пренебрегват необходимостта да се съсредоточат върху изграждането на иновационните си екосистеми.

            Обобщено казано, съчетанието от структурни[10] и системни фактори[11] ще ни принуди да ревизираме концепциите си по икономика. Четвъртата вълна на промени има потенциал както да увеличи икономическия растеж, така и да облекчи някои от най-големите глобални предизвикателства, с които колективно се сблъскваме. Затова обаче е нужно също да разпознаем и управляваме отрицателните въздействия, които тя може да създаде, особено по отношение на неравенството, заетостта и пазара на труда.

Натискът на знанието върху пазара на труда

            Независимо от положителното влияние на технологиите върху икономическия растеж, все пак е особено важно да се предприемат мерки, заради възможното им отрицателно въздействие, поне в краткосрочен план, върху пазара на труда. Новите технологии осезателно променят естеството на труда. Сега голяма част от работниците боравят повече с информация, отколкото с материални вещи. Налице е преход от физическия труд към умствения или друг вид труд, изискващ психологични и хуманни умения. Тази промяна в структурата на труда не бива да се пренебрегва, тъй като води след себе си до уволнения, банкрути и други катаклизми, които разтърсват икономиката, защото старите механични производства закъсняват с въвеждането на компютри, роботи, електронни информационни системи и с преструктурирането си, попадайки по този начин под ударите на по-предпримчиви конкуренти. Мнозина в такива случаи приписват проблемите си на чуждестранната конкуренция, на високите или ниските лихвени проценти, на прекаленото регулиране и на други фактори. Несъмнено някои от тези фактори играят определена роля. Но не по-малка вина имат тези производители, чието управленско късогледство наказва онези членове на обществото, които са най-малко виновни за назадничавостта на ръководството на съответния сектор или организация и най-малко могат да се защитят – работниците. Нещо повече, в тази ситуация попадат дори средните управленски кадри, почувствали парещия дъх на безработицата и преживели стопяването на банковите си сметки, на самочувствието, а понякога и разпадането на семейството си.

            С въвеждането на новите технологии организациите се нуждаят от коренно различна работна сила. Четвъртата вълна изисква все по-разнообразни и постоянно развиващи се умения, което означава, че работниците стават все по-малко заменяеми. А това преобръща целия проблем за безработицата с главата надолу. В началото на третата вълна и особено по време на втората вълна инжектирането на нови капитални разходи или нова покупателна система на потребителите можеше да стимулира икономиката и да разкрие работни места. Например при определен брой безработни икономиката можеше да бъде регулирана така, че да създаде същия брой нови работни места. Тъй като за тези работни места се изискваха или взаимозаменяеми работници или пък толкова малко нови умения, че те можеха да бъдат овладени в рамките на една работна смяна, практически всеки безработен можеше да заеме почти всяко работно място. И така, набързо, проблемът се разрешаваше.

            Тук се налага да уточним, че в днешната дигитална икономика това вече далеч не е така, поради което евентуална безработица, породена от новите технологии ще се окаже до голяма степен непреодолима, а традиционните кейнсианстки и монетаристки лекове не биха могли да помогнат. Нека да припомним, че навремето, за да бъде преодоляна Голямата депреси, Джон Кейнс настояваше правителствата да прелеят пари в джоба на потребителя чрез държавни разходи за сметка на увеличението на държавния дълг. Веднъж сдобили се с пари потребителите ще започнат да купуват. Това от своя страна ще подтикне производителите да разширят предприятията си и да наемат още работници, с което ще се преодолее безработицата. Монетаристите, напротив, настояваха за манипулиране на лихвените проценти или на количеството пари в обръщение, за да се повиши или намали според нуждите на момента покупателната способност.

            Всичко това е наистина така, но в днешната глобална икономика вкарването на повече пари в джоба на потребителя може просто да доведе до изтичането им в чужбина, без да допринесат за съживяването на родната икономика. Потребителят от дадена националност, купуващ телевизионен приемник или уредба за компактдискове, просто изпраща пари в Япония, Корея, Малайзия или някъде другаде, където се произвежда тази техника. Очевидно е, че такива покупки не водят до създаване на нови работни места у дома.

            Списъкът на подобни примери е безкраен. Но старите стратегии имат и много по-дълбок недостатък: те все още се съсредоточават върху обращението на парите, а не върху знанието. В действителност обаче вече не е възможно да се намали безработицата чрез просто увеличаване на броя на работните места, защото проблемът не се свежда само до бройката. Безработицата се превърна от количествена в качествена. Ситуацията днес е такава, че дори да има работни места за всеки безработен, те не биха могли да бъдат заети, ако не се притежават необходимите знания и умения. Нещо повече, тъй като нови работни места едва ли ще бъдат разкрити в онези отрасли, които все още свързваме с понятието „индустрия“, ще бъдат нужни не просто механични умения, а и широка палитра от културни и междуличностни умения.

            Налага се да бъдат подготвяни хора в училищата, при стажуване и чрез обучение на работното място за труд в такива сфери като например: в хуманитарното обслужване – грижи за бързо увеличаващото се население в „третата“ възраст, в здравните заведения, в сигурността на личността, в образованието, в почивното дело и развлеченията, в туризма и др. Ще трябва също така да бъде издигнат престижът на труда в хуманитарното обслужване до равнището на престижа, на който навремето се радваха заетите в индустрията, а не да се отнасяме пренебрежително към целия сектор на услугите. Ако, както често се посочва, заплащането в сектора на услугите е ниско, разрешението не е да се оплакваме от относителното намаляване на работната сила в индустрията, а да се увеличи производителността на труда в услугите и да се намерят нови форми на организация на работната сила.

            Дигиталната икономика наложи актуализирането не само на разбиранията ни за безработицата, но и представите ни за самия труд. За да се осмисли този факт ще ни е нужно дори да създадем нов речник. Например делението на икономиката на такива сектори като земеделие, индустрия и услуги замъглява, а не изяснява същинското положение на нещата. Вместо да се придържаме към старите класификации е необходимо да вникнем под етикетите и да се запитаме какво точно правят хората в тези организации, за да създават принадена стойност. Когато си зададем този въпрос, откриваме, че все по-голяма част от труда и в трите сектора представлява обработване на информация или умствена работа. Сега фермерите използват компютри, за да пресмятат фуражните смески; стоманолеярите следят сигнални табла и видеоекрани; инвестиционните банкери включват постоянните си терминали, за да моделират финансовите пазари. В този смисъл е твърде несъществено дали специалистите ще обявят тези дейности за земеделски, индустриални или услуги. Дори категориите труд вече не съответстват на старите описания. Обявяването на някого за механик или продавач повече прикрива, отколкото разкрива истинското съдържание на работата му. Названията могат да останат, но същността на работата се променя.

            От тази гледна точка е много по-полезно да се класифицират работниците според това каква информация ползват и как я ползват, т.е. според умствената дейност, която вършат като част от задълженията си, а не според названията на дължностите им или според това дали работят във ферма, завод, болница или канцелария. В горния край на това, което бихме могли да наречем „спектър на умствения труд“, е изследователят учен, финансовия аналитик, компютърния програмист, но и архиварят. Независимо от това, че функциите им се различават и те работят на крайно отдалечени едно от друго нива на абстракция и ученият и архиварят – а и милиони други като тях – не правят нищо друго, освен да разместват и комбинират информация в различни конфигурации или да създават още информация.

            Заедно с това в средата на спектъра на умствения труд намираме широка гама от „смесен“ труд – длъжности, които изискват от работника да извършва физически труд, но да борави и с информация. В модерните заводи машинният оператор е добре обучен информационен работник. Администраторът в хотела, медицинската сестра и много други професионалисти имат работа с хора, но използват значителна част от времето си да създават, получават или предават информация. Механиците в представителствата на автомобилните компании използват компютърна система, която им помага в експертното диагностициране на повреди и им осигурява моментален достъп до хиляди мегабайти памет, съдържаща техничеки данни.

            Същевременно чисто физическите работници, разположени в долния край на спектъра на умствения труд са на изчезване. С непрестанното намаляване на ръчния труд в икономиката „пролетариатът“ вече е малцинство. Възловите критерии, които определят характера на всяка отделна работа, са каква част от работата изисква обработка на информация, колко рутинна или програмируема е тя, какво е нивото на необходимата абстракция, какъв достъп има работникът до централната информационна банка и до информационната система за управление и каква е степента на автономност и отговорност на индивида. Тези критерии характеризират точно онази част от икономиката, която е свързана със съдбоносната нова роля на знанието в производството на блага и създаването на нови работни места.

Новата производствена парадигма

            Сам по себе си проблемът за информацията заема важно място в дейността на организациите. Реално погледнато тази дейност се задвижва от информация на всички стадии от създаването и реализацията на продукта. А това ще рече, че делът на работната сила в организациите е от ниския, средния и високия обхват на знания от спектъра на умствения труд. При това някои организации трябва да обработват повече информация от други, за да произвеждат блага. Подобно на индивидуалните работници те могат да бъдат разположени на различни места в спектъра на умствения труд според количеството и сложността на умствената работа, която осъществяват. Реалният проблем тук е, че тези различия от своя страна се отразяват върху общото равнище на интелигентност, което се изисква от работниците. Това ни дава основание да считаме, че съществува колективно ниво на интелигентност за всяка отделна организация. В този смисъл организациите могат приблизително да бъдат класифицирани като „интелектуални“, „полуинтелектуални“ и „неинтелектуални“ според знаемкостта на персонала им. Тази класификация се подкрепя от обстоятелството, че собствеността на материалния капитал, някога сърцевината на промишления начин на живот, става все по-второстепенна за икономическия процес. По-вероятно е тя да бъде разглеждана от организациите просто като оперативен разход, а не като актив и да се счита за нещо, което се взема на заем, а не се притежава. Интелектуалният капитал, от друга страна, е движещата сила в дигиталната епоха и е нещо силно желано. Понятията, идеите и образите – а не нещата – са истинските обекти със стойност в новата икономика. Богатството вече не се влага в материалния капитал, а в човешкото въображение и творческите способности. Трябва да се подчертае, че интелектуалния капитал рядко се разменя. Вместо това той се пази добре от доставчиците и се отдава под наем или с лиценз на други партньори за ограничена употреба от тяхна страна.

            От друга страна, не е нужно да измисляме екцентрични сценарии, за да забележим, че независимо от нивото на интелегентност на отделните работници интелектуалните организации постъпват по-различно от организациите, които не са така зависими от знанието. Неинтелектуалните организации по правило съсредоточават умствената работа в малък брой хора на върха, предоставяйки физическата работа на всички останали. Те функционират съгласно съображението, че работниците не притежават нужните знания. Дори в интелектуалния сектор днес може да бъдат посочени примери за деквалифициране. Става въпрос за елементаризиране на работни операции чрез раздробяването им до най-малките съставни части и проследяване на производството стъпка по стъпка. Тези опити да се приложат методите на Фредерик Тейлър, създадени за фабриките от началото на двадесети век, представляват отзвук от неинтелектуалното минало, а не артефакти от интелектуалното настояще. Защото всяка работа, която е толкова еднотипна и проста, че може да бъде изпълнена механично, ще бъде в крайна сметка обект на роботизиране.

            С придвижването на икономиката към информационното производство всички организации са принудени да преосмислят ролята на знанието. Водещите организации в интелектуалния сектор първи преосмислят ролята на знанието и преустройват самия труд. Те действат въз основа на презумцията, че производителността и печалбите ще нараснат, ако механичният труд бъде сведен до минимум или ако тези операции се извършват автоматично от високоинтелигентни машини, а пълният потенциал на работника се оползотворява по-разумно. Целта е по-високо платена, но по-малобройна и по-умна работна сила. Дори средноинтелектуалните дейности, които все още изискват физическа работа използват повече знания и се придвижват нагоре в спектъра на умствения труд.

            Както показва практиката интелектуалните и средноинтелектуални организации отделят голямо внимание на привеждането на квалификацията на персонала в съответствие с изискванията на конкретния вид дейност, съобразно с прилаганата технология. Характерът на съвременното производство изисква да се развие интелектът на личността, да се изявят неговите потенции, да се направи способен да асимилира голямо количество информация и да я преработва творчески и целево в зависимост от мястото си в организацита и обществото. Това изискване към личността отразява промените, които стават в хода на преминаване от епохата, характеризираща се с физическа сила, към такава, която се основава на умствена находчивост. Промишлената епоха бе свят на грубата сила, на тялото и мускулите. Създадени бяха гигантски инструменти за откриване, усвояване и преобразуване на физическия свят в материални продукти. Това бе епоха в която постиженията се измерваха с височината, теглото и степента с твърдото убеждение, че „по-голямото е по-добро“. Острият мирис на изгорели газове, видът на промишлените комини, затъмняващи небосклона и неумолимият звук на машините – всичко това напомняше за мащабния експеримент, предприет за преобразуване на физичесия свят по наш образ и подобие.

            В противоположност на него новият свят е по-нематериален и интелектуален. Това е свят на Платоновите форми; на идеи, образи и архетипи, на понятия и фантазии. Ако хората през промишлената епоха бяха заети с присвояването и преобразуването на материята, първото поколение на дигиталната епоха е далеч по-заинтресовано от манипулирането на съзнанието. В тази епоха, когато идеите са мливото на търговията, да бъдеш всезнаещ е богоподобна цел. Да си способен да разшириш собственото си интелектуално присъстие, да бъдеш универсално свързан, така че да влияеш и на човешкото съзнание и да го оформяш – това е, което мотивира икономическата дейност във всяка индустрия.

            Като човешки същества ние всички живеем с идеите и мислите си. Ако промишлената епоха ни хранеше като физически същества, то дигиталната ни подхранва като интелектуални, емоционални и духовни същества. Докато контролирането на размяната на стоки характеризираше отминаващата епоха, то контролирането на размяната на понятия характеризира настъпващата нова епоха. В двадесет и първи век институциите все повече ще търгуват с идеи, а хората на свой ред все повече ще купуват достъп до тези идеи и физическите въплъщения, в които се съдържат те. Способността да се контролират и предават мисли е крайното изражение на новата икономическа предприемчивост.

            В резултат на случващото се, учените днес си задават въпросите какво е поведението на икономическите системи в условия на турболентност, как възниква ред от хаоса, как развиващите се системи се издигат на по-високи нива на многообразие. Подобни въпроси са изключително уместни за деловия живот и за икономиката. В трудовете по въпросите на управлението се говори за „преуспяване от хаоса“. Икономистите преоткриват трудовет на Йозеф Шумпетер, който говореше за „творческо разрушение“ като необходимо условие за прогреса. В една вихрушка от поглъщания, разграждания, реорганизации, банкрути, нови начинания, смесени предприятия и вътрешни реорганизации цялата икономика придобива нова структура, която по многообразието си, бързата си променливост и сложността си е отдалечена на светлинни години от старата икономика на механичните производства.

            Връщайки се към въпроса, това издигане на друго ниво на многообразие, бързина и сложност е свързано със съответен скок към по-високи, по-съвършени форми и интеграция, което от своя страна изисква решително по-високо равнище на обработка на знанията. Без тази висша координация и умствения труд, който тя изисква, не е възможно икономиката да създава нова принадена стойност и ново богатство. Поради това стойността вече не се определя от комбинацията между земя, труд и капитал. Цялата земя, цялата работна сила и всичкият капитал в света не ще са в състояние да задоволят потребителските нужди, ако не бъдат в състояние да се интегрират на много по-високо ниво от когато и да било. А това променя цялото съдържание на понятието „стойност“.

            Културата на индустриализма възнаграждаваше хората, които можеха да раздробят процесите и проблемите до възможно най-елементарните им съставни части. Този дезинтеграционен или аналитичен подход, приложен към икономиката ни доведе до състоянието да разглеждаме призводството като редица от отделни самостоятелни стъпки.

            И така пред нас е новият модел на производството, който израства от дигиталната икономика и е коренно различен. Той се основава на системно-интегриращият подход и разглежда производството като все по-едновременен и синтетичен процес. Частите на процеса не са цялото и не може да бъдат изолирани една от друга. Информацията, придобита от маркетолозите и пласьорите, захранва инженерите, чиито нововъведения трябва да бъдат разбрани от финансистите, способността на които да набират нужния капитал зависи от това доколко точен и стриктно е спазван графикът в производството, което пък зависи отчасти от заинтересоваността на наемните работници и служители, а това от своя страна зависи от заплащането и чувството за лична изява.

            Тук се налага да уточним, че свързаността, а не разпокъсаността, интеграцията, а не дезинтеграцията, едновременността, а не последователността на етапите – това са разбиранията, върху които се основава новата производствена парадигма. В действителност „производството“ нито започва, нито свършва в предприятието. Новите модели на производството разширяват процеса в предпроизводствен и следпроизводствен стадий, а това означава, че се включва следпродажбеното обслужване или поддържане на продукта като ремонтите в гаранционния срок или поддръжката, която се очаква от продавача на дребно, когато човек си купи компютър. Не след дълго разбирането що е производство ще включи и екологичното безопасно освобождаване от продукта след изчерпване на полезността му. Организациите ще трябва да вземат мерки за прочистването на изчерпаните продукти, което ще им наложи да внесат промени в конструкцията, в изчислението на разходите, в производствените методи и др. Като вършат това те се занимават повече с обслужване, отколкото с производство и ще прибавят нова стойност.

            Интересно е да се отбележи, че по подобен начин дефиницията „що е производство“ може да включи такива функции като обучение на работниците, осигуряване на дневни грижи за децата им и други услуги. Очевидно е, че обременения с грижи работник не може да бъде принуден да е „продуктивен“. В този смисъл производството започва още преди работникът да е пристигнал на работа. За новата генерация лидери на дигиталната икономика, приучени да мислят в системни категории, а не от гледна точка на изолирани етапи, това е напълно естествено.

            В индустриалната икономика начинът, по който можеше да се подобри крайният резултат беше чрез експлоатация на природни ресурси. В икономиката на знанието обаче най-важният актив стават уменията на работната сила. Възможно е да се повиши значимостта на даден човек, като бъде образован, но също така и да се подобри производствената му дейност, като се развие неговата духовна същност. Не случайно обръщането към духовните практики с цел подобряване на бизнес уменията е тренд сред технологичните компании. Първоначално за персонала са се организирали курсове за йога, а впоследствие и обучение за усвояване на будистки практики, включващи концентрация и медитация. Благодарение на тези практики, прилагани на работните им места, все повече млади специалисти се свързват трайно с тях[12]. Освен познания за духовни практики технологичните компании предоставят на служителите си и здравословно хранене, наемат им лайф коучове и им осигуряват безплатно ползване на уелнес услуги.

            Обобщено казано, производството се преосмисля като далеч по-обхватен процес, отколкото се възприемаше в миналото. А с всяка стъпка напред именно знанието, а не евтиния труд, информацията, а не суровите материали ще въплъщават и ще прибавят стойност. В новата икономика както клавиатуристът, така и пласьорът, а също така и системконструкторът и телекомуникационният специалист – всички те създават нова стойност. Нещо повече, даже купувачът прибавя стойност. Следователно стойността е производното от общото усилие, а не продукт на един изолиран етап от процеса. Всички коментари за нежелателните последици от приоритизирането на интелектуалния капитал пред материалния няма да премахнат нарастващата значимост на умствения труд. Нито пък ще бъде премахната новата концепция за начинът, по който се създават блага. Защото наблюдаваме могъщо съчетаване на промените – свързването на трансформацията в производството с трансформацията в капитала и парите. Заедно те образуват една революционна нова система за създаване на блага в нашия свят.

Промяна в софтуера на икономическата дейност

            Една от фундаменталните особености на икономическата дейност, осъществявана в условията на четвъртата вълна е, че начинът по който тя се води, организира и финансира във все по-голяма степен се привежда към новите технологии[13]. Очевидно е, че тези технологии – почти винаги захранвани и активирани от дигиталните възможности – увеличават скоростта и мащаба на промяна на икономическата дейност[14]. Те обаче постоянно поднасят изненади. В такъв контекст именно способността на ръководителя непрекъснато да се учи, да се адаптира и да поставя под съмнение собствените си концептуални и оперативни модели за успех, ще бележи следващото поколение успешни лидери. Затова първият императив на въздействието върху икономическата дейност на четвъртата вълна е спешната необходимост лидерите да се вгледат в собствените си действия като хора, на които е възложено управлението на организацията. В този смисъл е необходимо да се установи дали има доказателства, че организацията и ръководството й имат капацитет да учат и да се променят, както и дали има данни от миналото за изграждане на прототипи и инвестиционни решения, вземани с бързо темпо? Освен това, трябва да се уточни дали културата на организацията приема иновации и възможни неуспехи? По всичко личи, че събитията тепърва ще се ускоряват, че промените ще бъдат фундаментални и затова се изисква един сериозен и честен преглед на способността на организациите да работят бързо и гъвкаво.

            На този фон на промени на четвъртата вълна върху икономическата денйст въздействат източници на иновативни влияния от всякакъв характер. От страна на предлагането много браншове преживяват въвеждането на нови технологии, които създават изцяло нови начини за обслужване и на практика разрушават съществуващите вериги на стойността. Примерите в това отношение изобилстват. Новите технологии за съхранение и мрежово свързване в енергетиката ще ускорят преминаването към по-децентрализирани източници. Широкото навлизане на 3Д принтирането ще направи разпределеното производство и поддържането на резервни части по-лесно и по-евтино. Информацията в реално време и интелигентните ситеми ще предоставят уникални данни за клиентите и реалното функциониране на продуктите, а това от своя страна ще засили други технологични тенденции.

            С изложеното, разбира се, не се изчерпва иновативното влияние на четвъртата вълна. Иновативните въздействия ще идват и от гъвкави конкуренти, които благодарение на достъпа си до глобални цифрови платформи за научни изследвания, развитие, маркетинг, продажби и дистрибуция – могат да изпреварят утвърдени „титуляри“ по-бързо от всякога чрез подобряване на качеството, скоростта или цената, на които доставят стойност. Това е причината, поради която много ръководители смятат за най-голяма заплаха точно конкуренти, които все още дори не се разглеждат като такива. Би било грешка обаче да се мисли, че иновативното въздействие чрез конкуренцията ще дойде само от стартиращи фирми. Дигитализацията също дава възможност на големите традиционни оператори да пресичат границите на своя отрасъл, като използват „лостовия механизъм“ на клиентската си база, инфраструктурата или технологията. Прехвърлянето на телекомуникационни компании към сегмента на здравеопазването и автомобилната промишленост са достатъчно ясни примери за това. От друга страна, размерът все още може да бъде конкурентно предимство, ако се използва по интелигентен начин.

            Прецизният анализ показва, че сериозни промени от страна на търсенето също действат иновативно на икономическата дейност. В тази връзка ще посочим повишаването на прозрачността, ангажираността на потребителите и новите им модели на поведение, все изградени върху достъпа до мобилни мрежи и данни. Всичко това принуждава организациите да адаптират начина, по който проектират, правят маркетинг и реализират съществуващи и нови продукти и услуги.

            Обобщено казано влиянието на промените, предизвикани от четвъртата вълна в икономическата дейност биха могли да се разглеждат като неумолим преход от обикновена дигитализация, характеризираща третата вълна, към много по-сложна форма на иновации, основана на комбинация от множество технологии по нов начин. Това принуждава организациите да преразгледат начина, по който осъществяват икономическата си дейност и да въведат различни организационни форми на работа. За някои организации завладяването на нови граници на стойността може да означава създаване на нови фирми в съседни сегменти, а за други – откриване на изместващи се ниши на стойността в съществуващи сектори. Ръководителите на организациите трябва да разберат, че новите технологии се отразяват както на търсенето, така и на предлагането в техния сегмент. Това от своя страна би следвало да ги принуди да поставят под съмнеине стереотипите и да открият нови начини за извършване на дейността си. Накракто казано, те трябва непрекъснато да включват нововъведения в своята работа.

Клиентите на интелигентния продукт

            Днес се създава ситуация, в която клиентите – независимо от това дали са представени като индивиди или организации са в центъра на икономиката на четвъртата вълна. При това вниманието е изцяло насочено към начина, по който те биват обслужвани, като очакванията им се преформулират като реални преживявания. Преживяванията в Apple, например не са концентрирани само върху това как се използва продукта, но също и върху опаковката, маркировката, пазаруването и обслужването. По този начин специалистите на Apple не се концентрират само върху това как се използва продукта, но също и върху опаковката, маркировката, пазаруването и обслужването. По този начин Apple предефинира очакванията, така че те включват и самото „преживяване“, т.е. преките впечатления от продукта.

            Всъщност става дума за областта, където би трябвало да се срещнат непосредствено науката и практиката. В този контекст традиционните подходи за демографска сегментация се изместват към насочване чрез цифрови критерии, при което потенциалните клиенти могат да се идентифицират въз основа на готовността си да споделят данни и да си взаимодействат. Тъй като преминаването от собственост към споделен достъп се засилва, обменът на данни ще бъде необходима част от предположението за стойност. Например схемата на споделяне на пътувания ще изисква включването на лична и финансова информация от множесто фирми в автомобилостроененето, комуналните услуги, комуникациите и банковия сектор. Повечето организации претендират, че са ориетирани към клиента, но тези претенции ще бъдат поставени на изпитание, като върху начинът, по който те се насочват към клиента и го обслужват, бъдат наложени данни и анализи в реално време. В дигиталната епоха основното е достъпът, използването на данни, рафинирането на продуктите, преживяването с тях и постоянното адаптиране и усъвършенстване, като същевременно се гарантира, че човешкото измерение на взаимодействието остава в основата на процеса.

            От друга страна, способността да се използват множество източници на данни – от лични до индустриални, от свързани с начина на живот до поведенчески – предлага опознаване на клиента и покупката в такива детайли, каквито доскоро бяха немислими. Днес данните и показателите доставят в квазиреално време критична информация за потребностите и поведението на клиента, които ръководят решенията за маркетинг и продажби. Тази тенденция на дигитализация в момента се придвижва в посока на по-голяма прозрачност, което значи повече данни във веригата на доставки, повече данни, достигащи лесно до потребителите – и следователно повече сравнения на експлоатационните характеристики на продуктите, които изместват властта в посока потребителя[15]. Организациите вече не могат да бягат от отговорността за лошото си представяне. Капиталовата тежест на марката е награда, която се печели трудно и лесно се губи. Очевидно е, че всичко това само ще се усили в един по-прозрачен свят.

            Казаното, разбира се, не бива да се разглежда като решение на обсъждания въпрос. Поколението на новото хилядолетие вече до голяма степен задава потребителските тенденции. Дори в момента живеем в един свят „на поискване“, в който всеки ден се изпращат тридесет милиарда съобщения по WhatsApp[16] и в който 87 % от младите хора в Съединените американски щати отговарят, че никога не се разделят със своя смартрфон, а 44 % използват функцията фотоапарат всеки ден[17]. Това е свят, в който споделянето между равнопоставени участници и генерираното от потребителите съдържание стават все по-важни. Това е светът „на сега“ – един свят в реално време, в който посоките за навигация се предлагат на секундата, а хранителните стоки се доставят директно на вратата. Този свят „на сега“ изисква от организациите да реагират в реално време, независимо къде се намират те самите или техните клиенти. Би било грешка да се предполага, че това се отнася само за икономиките с високи доходи. Вземете за пример онлайн пазаруването в Китай[18].

            Но има и нещо друго свързано с информационно подобрените продукти. Новите технологии трансформират начина, по който организациите възприемат и управляват своите активи, тъй като продукти и услуги са подобрени с дигиталните възможности, които повишават стойността им. Това например показва как софтуерните актуализации и свързаността могат да се използват за подобряване на даден продукт след покупката, вместо да бъде оставен да се обезцени с течение на времето. Не само че новите материали правят активите по-трайни и издръжливи, но данните и анализите също трансформират ролята на следпродажбеното обслужване. Анализи, предоставени от монтирани в продуктите сензори, позволяват тяхното постоянно наблюдение и поддръжка, като по този начин експлоатацията им се увеличава до максимума.

            Всичко това е наистина така, но вече не става дума дори само за откриване на конкретни дефекти, а по-скоро за използване на критерии за работните харкатеристики, които показват кога част от оборудването функционира извън нормалните си параметри[19]. Ако се обърнем към практиката ще се окаже, че освен улеснената подръжка, способността да се предскаже работата на даден актив, позволява и създаването на нови бизнес модели. Работните характеристики на активите могат да се измерват и наблюдават като с течение на времето – аналитичните данни предоставят информация за оперативния толеранс и създават основата за аутсорнинг на продукти, които не са основни или стратегически за нуждите на организацията[20]. От друга страна възможността за прогнозиране на работните характеристики на даден актив също така предлага нови опции за цените на услугите. Активи с висока производителност, например асансьори или ескалатори могат да бъдат оценявани според експлоатацията им, а доставчиците на услуги да получават заплащане въз основа на действителното използване спрямо праг 99,5 % от времето на непрекъсната работа за даден период[21].

Отвъд традиционните модели

            Тук няма да изброяваме всички известни и общоприети логически правила за реализация на иновациите и бизнес моделите. Достатъчно е да посочим, че живеем в света на промените на четвъртата вълна. Един свят, който се основава на преживяванията на клиентите, на базирани на данните услуги работни характеристики на продуктите, изразявани чрез аналитични данни. Очевидно е, че този свят на промяна изисква и нови форми на сътрудничество, особено като се има предвид скоростта, с която настъпват иновациите и новите технологии. Това важи за установени и утвърдени организации, но също така и за по-младите, динамични фирми. Първите често не разполагат със специфични умения и имат по-ниска чувствителност към променящите се потребности на клиентите, докато на вторите липсва капитал и не разполагат с много данни, генерирани от добре разработена дейност. Когато организациите споделят ресурси чрез колаборативни иновации, може да се генерира значителна стойност едновременно и за двете страни и за икономиките, в които се осъществяват подобни сътрудничества[22].

            Същевременно трябва да се има предвид, че тези сътрудничества не са никак елементарни. Те изискват значителни инвестиции и от двете страни за разработване на твърда стратегия, търсене на подходящи партньори, установяване на комуникационни канали, координиране на процеси и гъвкаво реагиране на променящите се условия, както вътре, така и извън партньорството. Понякога такива сътрудничества дават началото на изцяло нови бизнес модели – например схеми за споделено пътуване в града – което обединява предприятия от различни отрасли, за да осигури интегрирано преживяване на клиента. Качеството на сътрудничеството е толкова добро, колкото и на най-слабото звено във веригата за партньорство. Налага се организациите да отидат далеч отвъд споразуменията за маркетинг и продажби, за да разберат как да приемат широко обхватни съвместни подходи. Четвъртата вълна принуждава предприятията да мислят за това как „офлайн“ и „онлайн“ светът действително влиза в досег с реалния живот.

            Специално внимание заслужават оперативните модели. Това се обяснява с разнообразните въздействия, оказвани върху организациите, което ги принуждава да преосмислят своите оперативни модели. Разбира се, това се отнася и за стратегическото планиране заради необходимостта организациите да работят по-бързо и с по-голяма гъвкавост. Във връзка с това ще отбележим, че платформата е един важен оперативен модел, създаден от мрежовия ефект на дигитализацията. Докато в края на третата вълна станахме свидетели на появата на изцяло дигитални платформи, то отличителния белег на четвъртата вълна е появата на глобални платформи, които са тясно свързани с физическия свят. Реално погледнато платформената стратегия е не само неотрализираща конкурента, но и печеливша[23]. Тази стратегия, съчетана с необходимостта от по-силна ориентация към клиента с цел подобряване на продуктите с данни измества фокуса на много отрасли от продажбата на продукти към предоставянето на услуги. Все по-голям брой потребители вече не купуват и не притежават физически предмети, а по-скоро плащат за доставянето на свързаната с тях услуга, до която получават достъп посредством дигиталната платформа. Възможно е например да се получи дигитален достъп до милиарди книги чрез Kindle Storeна Amazon, да се възпроизведе почти всяка песен в света чрез Spotifyили човек да се присъедини към платформа за споделено пътуване, която предоставя услуги за мобилност, без да е необходимо да притежава самия автомобил. Тази промяна е изключително мощна и дава възможност за по-прозрачни и устойчиви модели на размяна на стойност в икономиката. Но тя също така създава предизвикателства заради начина, по който дефинираме понятието „собственост“, как използваме и по какъв начин се ангажираме с на практика неограниченото съдържание и как си взаимодействаме с все по-мощните платформи, които предоставят тези услуги в значителен мащаб.

            Постановката за максимално използване на възможностите на четвъртата вълна чрез бизнес и оперативни модели е намерила своето отражение и в клиентоцентричността. Нейните привърженици, един от които е Nespresso – съсредоточават своите усилия върху директната работа с клиентите, като поставят клиента на първо място. Наред с този модел, други „спестовни“ бизнес модели използват възможностите, предоставени от взаимодействието между цифровата, физическата и човешката сфера за откриване на нови форми на оптимизация – например усилията на Michelin да предоставя висококачествени услуги на по-ниска цена. Заедно с това, информационно задвижваните бизнес модели създават нови източници на приходи чрез достъпа до ценна информация за клиентите в по-широк контекст и все повече разчитат на анализи и софтуерна „интелигентност“, за да достигнат до нужните прозрения. Отворени и ликвидни компании се позиционират като част от флуидна система за създаване на стойност, докато Skynet компаниите поставят акцент върху автоматизацията, все по-често в рискови производства и места. Има и много примери на фирми, чиито бизнес модели поставят основен акцент върху внедряването на новите технологии за по-ефективно използване на енергия и материали, като по този начин съхраняват ресурси, намаляват разходите и имат положително въздействие върху околната среда.

            Реалният проблем тук е, че организациите ще трябва да инвестират сериозно в системи за киберсигурност и сигурност на данните, за да избегнат директни подривни действия от престъпници, активисти или неволни сривове в дигиталната инфраструктура. Общите годишни разходи на организациите заради кибератаки са от порядъка на 500 милиарда долара[24].

            Тук се налага да уточним, че възникващите в момента оперативни модели също така означават, че квалификацията и културата в организациите трябва да бъдат преосмислени в светлината на новите изисквания към уменията и необходимостта от привличане и задържане на подходящ човешки капитал. Тъй като данните стават особено важни както за вземането на решения, така и за оперативните модели, работната ръка се нуждае от нови умения, докато процесите трябва да бъдат модернизирани, а културата е необходимо да се развива.

            Иначе казано, организациите трябва да се адаптират към концепцията за „талантизъм“. Това е един от най-важните новопоявили се двигатели на конкурентоспособността. В един свят, където на способните служители се гледа като на доминиращата форма на стратегическо предимство естеството на организационни структури ще трябва да бъде преосмислено. Гъвкавите йерархии, новите начини за измерване и възнаграждаване на изпълнението, новите стратегии за привличане и задържане на квалифицирани талантливи хора – всичко това ще стане ключово важно за успеха на организацията. Капацитетът за гъвкавост ще бъде свързан колкото с мотивацията и комуникацията на служителите, толкова и с определянето на бизнес приоритетите и управлението на материалните активи.

            Във връзка с казаното ще отбележим, че успешните организации все повече ще преминават от йерархични структури към по-скоро „свързани мрежи“ и основани на сътрудничество модели. Мотивацията ще бъде все повече вътрешно присъща, водена от съвместното желание на служителите и ръководството да се постигне майсторско съвършенство, независимост и усещане за смелост. Това предполага, че компаниите все повече ще бъдат организирани на принципа на „разпределени“ екипи, дистанционни работници и динамични колективи, с постоянен обмен на данни и информация за продуктите или задачите, по които се работи. Един нововъзникващ сценарий на работното място, който отразява тази промяна, се основава на бързото нарастване на „носимите технологиии“, а това съчетано с интернет на нещата, постепенно дава възможност за сливане на дигиталното и физическото преживяване в полза и на работниците и на потребителите. Например работници, опериращи с много сложна техника или в трудни ситуации, могат да използват носими устройства при проектиране и ремонт на компоненти. Актуализации на свързаните машини ще гарантират, че както работниците на терен, така и капиталовото оборудване, което те използват, са в крак с последните развития. В света на четвъртата вълна на промени, когато е стандартна практика да се актуализира облачно базиран софтуер и да се обновяват активи с данни чрез облака ще бъде още по-важно да се гарантира, че хората и техните умения съответстват на най-новите изисквания.

Свързаните технологии

            Интеграцията в организацията е извикана на живот от дълбоките и мащабни изменения, които настъпват в нейната икономическа дейност. Организациите, които са в състояние да съчетаят няколко измерения – цифрово, физическо и биологическо – често успяват да въздесйтват иновативно на целия отрасъл и свързаните с него системи за производство, разпределение и потребление. Популарността на Uber в много градове започва именно с подобреното преживяването на клиента – проследяване на местоположението на автомобила чрез мобилно устройство, описание на стандартите за автомобила и безпроблемния процес на плащане, като по този начин се избягват закъснения при дестинацията. Преживяването се подобрява допълнително и върви в пакет с физическия продукт чрез оптимизиране на използването на актива – колата, която е собственост на водача. В такъв случай дигиталните възможности често не означават само по-висока цена или по-ниски разходи, но и представляват съществена промяна на бизнес модела. Подходът е „от край до край“ – от придобиване на услугата до доставката.

            Обобщено казано тези комбинирани бизнес модели илюстрират степента на подкопаващия ефект, който възниква при използване на дигиталните активи и интересни комбинации от съществуващи дигитални платформи, за да се реорганизират взаимоотношенията с физическите активи. Нито една обаче от тези компании не притежава активите в своята пазарна ниша: шофьорът на автомобила е и негов собственик и го прави достъпен, домовладелецът осигурява стаята си на разположение. И в двата случая конкурентното предимство е построено върху по-доброто преживяване, съчетано с намалени трансакционни и фрикционни разходи. Освен това тези компании намират съответствие между търсенето и предлагането по бърз и удобен начин, като така „подкопават“ бизнес моделите на утвърдените пазарни играчи.

            И така, този подход постепенно ерозира отдавна установената позиция на традиционните оператори и заличава границите между отраслите. Много висши мениджъри очакват конвергенцията на отраслите да бъде основната сила, въздействаща върху техния бизнес през следващите три до пет години[25]. Когато производителите вече са създали репутация за надеждност чрез платформата за дигиталния доставчик става лесно да се предлагат и други продукти и услуги. От друга страна, бързо развиващите се конкуренти предизвикват разпадане на по-традиционните изолирани индустриални сегменти и вериги на стойността, а освен това губят и позицията на медиатор между фирмите и техните клиенти. Новите „подкопаващи елементи“ са в състояние бързо да се мащабират при много по-ниски цени, отколкото традиционните участници, като в този процес генерират бърз растеж на финансовите резултати чрез мрежови ефекти. Еволюцията на Amazon от търговец на книги до конгломерат със 100 милиарда долара годишен оборот показва как лоялността на клиентите, съчетана с информация за предпочитанията им и стабилно изпълнение, може да доведе до проникване на търговията в съвсем различни ниши. Освен това тя илюстрира и ползите от мащаба.

            Както показва практиката дигиталните технологии създават в почти всички отрасли нови, иновативни начини за комбиниране на продукти и услуги, като в този процес се стопяват традиционните граници между отделните сектори на икономиката. В автомобилната индустрия една кола днес представлява компютър на колела, като електрониката й е приблизително 40 % от цената на автомобила. Решението на Аpрle и Google да навлязат на автомобилния пазар показва, че една технологична компания вече може да се превърне в автомобилна. Нещо повече, с допълнителното бъдещо нарастване на стойността на електрониката, технологията и лицензионния софтуер може да се окажат по-стратегически изгодни, отколкото производстото на самия автомобил.

            Аналогични процеси се наблюдават във финансовата индустрия, преживяваща подобен период на иновтивна промяна. Платформите „партньор към партьор“ Р2Р вече премахват бариерите за навлизане на пазара и намаляват разходите. В инвестиционния бизнес нови алгоритми за „роботизирани консултации“ и сътоветните им приложения предоставят консултантски усулги и инструменти за управление на портфейла при съвсем малка част от старата трансакционна цена – 0,5 % вместо традиционните 2 %, като по този начин е заплашен цял един сегмент от съществуващата финансова индустрия. В самия отрасъл също са наясно, че блоковата верига скоро ще направи революция в операциите, тъй като нейните възможни приложения в областта на финансите могат да намалят разходите за сетълмент и трансакции с до 20 милиарда доларпа и да преобърнат начина, по който функционират този тип организации. Технологията на „споделената база данни“ може да рационализира различни дейности като съхранение на клиентски сметки, трансгранични плащания, клиринг и сетълмент на търговски сделки, както и продукти и услуги, които все още не съществуват, например интелигентни фючърсни договори, които се „самоизпълняват“ без намесата на търговец[26].

            Трябва да се има предвид, че секторът на здравеопазването също е изправен пред предизвикателството да инкорпорира едновременния напредък във физическите, биологичните и дигитални технологии. Разработването на нови диагностични подходи и терапии съвпада с все по-големия стремеж да се дигитализират медицинските досиета на пациентите и да се използва богатата информация, събрана чрез носими устройства и имплантируеми технологии.

            Тези проблеми са много и разнообразни. При това не всички индустрии са достигнали една и съща точка на иновативно въздействие, но всички те биват тласкани нагоре по кривата на трансформацията от движещите сили на четвъртата вълна. Има известни различия в зависимост от отрасъла и демографския профил на клиентската база. Но в един свят, характеризиращ се с несигурност, способността за адаптация е от решаващо значение – ако една организация не е в състояние да се движи нагоре по кривата, тя може просто да бъде окончателно остранена от нея. Организациите, които оцеляват или процъфтяват, ще трябва да поддържат и непрекъснато да изострят иновативността си. Върху този фундамент организации, индустрии и корпорации ще са подложени на един непрекъснат дарвинов натиск за оцеляване на най-приспособените и по тази причина философията „винаги на бета“, което означава винаги в развитие, ще стане още по-разпространена. Това предполага, че в световен мащаб броят на предприемачите и предприемчивите мениджъри на организации ще се увеличи. Малките и средни предприятия ще имат предимствата на бързината и гъвкавостта, необходими за справяне с ерозиращите ефекти и иновациите.

            Що се касае до големите организации те ще оцелеят чрез използване предимствата на мащаба. При стартиращите организации, както и при малките и средни предприятия това ще става чрез инвестиране в собствената екосистема или чрез придобиване и партньорства с други по-малки и по-иновативни фирми. По този начин те ще си запазят автономията в съответните отрасли, като в същото време ще имат възможност да осъществяват по-ефективни и гъвкави операции. Решението на Google да се реорганизира в холдингово дружество, наречено Alphabet, е ярък пример за тази тенденция, движена от необходимостта да се поддръжа иновативният характер и гъвкавост.

            От друга страна, макар новите технологии и иновативните предприятия да предлагат продукти и услуги, които ще подобрят живота на мнозина, същите тези технологии и системите, които ги подкрепят, биха могли да създадат въздействия, които искаме да избегнем. Става въпрос за масова безработица, увеличаване на неравенството, опасности от автоматизирани оръжейни системи и нови рискове в киберпространството. Това би могло да се избегне, ако се създадат гъвкави и отговорни регулаторни и законодателлни екосистеми, които ще позволят на иновациите да процъфтяват, като същевременно снижават до минимум рисковете, за да се гарантира стабилността и просперитетът на обществото.

Вълните на утрешния ден

            Всяка вълна на утрешния ден носи със себе си нова цивилизация, нов начин на живот и работа, предизвиквайки фундаментална промяна в икономическите системи и социални структури. Накратко казано очертава моделът на бъдещето развитие. Когато вълната е една могат да се предвидят с доста голяма точност много от промените, които предстои да донесе със себе си. Тази яснота на виждането има преки политически ефекти. Партии и политически движения могат да се ориентират в бъдещето. Този образ на бъдещето има също така важни психологически ефекти. Възможно е между хората да няма съгласие, да участват в остри, понякога дори кървави разпри, което влошава живота им. Независимо от това, като цяло споделеният от всички тях образ на бъдещето, изглежда им дава възможности за избор, дава им чувство не само за това кои и какво са те, но и какви биха могли да бъдат. Дава им степен на стабилност и чувство за собствено Аз, дори в разгара на най-големи обществени промени.

            Не така стоят обаче нещата, когато обществото е поразено от две или повече вълни на промяната, като никоя от тях не доминира ясно. В такива случаи представата за бъдещето е неясна, а това означава, че става изключително трудно да се определи значението на промяната и на конфликтите, които тя възбужда. Сблъсъкът на вълновите фронтове създава изригващ океан от бушуващи течения, които прикриват по-дълбоките и по-важни исторически пластове. Колизията например между две вълни на промяната създава социални напрежения, опасни конфликти и нови политически вълнови фронтове, които се врязват в обичайното деление на класи, раси, полове и партии. Този сблъсък унищожава традиционния политически речник и силно затруднява отделянето на прогресивните от реакционни идеи. При тези условия не е чудно, че хората се объркват и се отказват от опитите си да разберат света.

            Наред с всичко случаващо се, средствата за информация изнаят репортажи за безкраен низ от нововъведения, нови огнища на пандемия, военни конфликти, кибератаки, убийства, изстрелване на космически совалки, смяна на правителства – и всичко това изглежда без връзка едно с друго. Тази очевидна разбърканост на политическия живот се оглежда в дезинтеграцията на личността. Хората се лутат безцелно всред конкуриращи се примитивни или изтънчени терапии. Убеждавани, че действителността е абсурдна, някои хора се поддават или на култове и секти или на патологични лишения. Животът наистина може да изглежда абсурден в някакъв широк, космически смисъл. Но това едва ли доказва, че няма общо между събитията днес. Всъщност съществува един особен скрит ред, който става забележим в момента, в който се научим да разграничаваме промените на новата вълна от тези, свързани с изчезващата стара вълна.

            В крайна сметка едно разбиране на конфликтите, породени от сблъсъкът на вълновите фронтове ни дава не само по-ясни, а също и алтернативна картина на бъдещето, но и рентгеново око към политическите и социалните сили, които ни движат. Освен това ни предлага да вникнем в нашата собствена роля в историята. Защото всеки от нас, независимо колко маловажен изглежда, е една жива частица от историята. Противоположните течения, създадени от вълните на промяна, се отразяват в нашата работа, в нашия семеен живот, в отношението ни към личния ни морал. Проявяват се в нашия стил на живот и поведение при гласуване. Защото в личния си живот и политическите си действия всеки от нас, без значение дали осъзнава или не знае това е или човек на отиващата си вече вълна, поддържащ с всички сили отминаващия ред или човек на новата вълна, стоящ в едно съвсем различно утре, или е една объркана самоунищожаваща се смесица от двете.

23.08.2022 г.,                                                             Председател:

София                                                                                     (проф. д-р М. Рибов)