Доклад на БКОНК от 01.12.2020 г.

Д о к л а д

от председателя на БКОНК

Относно: Универсалният критерий за нашите действия и бездействия¹

Вирусът COVID – 19 разкри пред нас уязвимостта, която ни заобикаля. Той изкара наяве предизвикателствата на един модел, в който материалното богатство стои над здравето и щастието на хората. Нещо повече, тази пандемия промени самия начин, по който се държим и общуваме – със спазване на дистанция и лица, скрити зад маската. Тя показа колко е уязвима всъщност нашата общност, основана на ценности – и колко бързо тя може да бъде поставена под въпрос. Хората обаче искат да излязат от тази уязвимост, от тази несигурност. Те са готови за промяна, готови са да обърнат страницата, да променят критерия за своите действия и бездействия.

Въпросът за тези критерий е не само сложен, но и изключително актуален. В това ни убеждава самата практика и по-конкретно общоизвестният и безспорен факт, че в своята многостранна дейност както отделната личност, така и социалната група се оказват твърде често в сложни и поливариантни ситуации, за изхода от които са необходими правилен избор и обосновани решения. А изборът на оптималния вариант и безспорното решение във визираните ситуации, които възникват във всички сфери на обществото се предшества от оценка по даден критерий. Очевидно е, че не е едно и също дали въпросното решение и последващата практическа дейност за претворяването му в живота ще се предшестват от подходящия или неотговарящ на изискванията критерий. Сега критерият за правилността на едно или друго управленско решение е как и доколко то способства да се реализира максимална ефективност от съответната дейност, как и доколко осигурява основната преориентация на тази дейност към решаването на проблеми от различно естество².

Ефективното вземане на решение при възникнала проблемна ситуация изисква своевременно и точно информиране за ситуацията, нейното осмисляне, задълбочен анализ на причините, които са я породили, правилно формулиране на целите, осигуряването на научни знания за решаването ѝ, разработване на модел, определяне на алтернативи, мотивиране, избор и вземане на решение. Очевидно е, че допускането на неточности във всяка една от изброените процедури ще доведе до неефективно използване на големи количества жив и овеществен труд. При това положителният ефект, а следователно и загубата от подобно решение се намира в пропорционална зависимост от йерархичното равнище, на което се управлява дадената дейност. Ето защо имаме основание да твърдим, че размерът на живия и овеществения труд, който се намира под влияние на взетото решение, нараства многократно с преминаването към всяко следващо равнище на управление³.

Аналогична зависимост се констатира и в жизнения цикъл на продукта. Решенията взети на предпроизводствения стадий предопределят до голяма степен какви ще бъдат резултатите в производствения и следпроизводтвения стадий. Но има и нещо друго, свързано с управленските решения. В някои случаи те се вземат, организират и изпълняват от един и същи човек, който носи еднолична отговорност за постигнатите резултати. Преобладават обаче случаите, когато едно лице взема решението, друго организира реализацията, трето контрола, а четвърто осъществява изпълнението. Изобщо ключовите думи при вземането и изпълнението на управленското решение са креативност и дисциплина. Креативността, като творческа активност, е необходима за вземането на ефективни решения, а дисциплината като регулирано личностно поведение съобразно определени норми и изисквания за тяхното изпълнение⁴.

От друга страна, сега креативността и дисциплината ни са по-нужни от когато и да било. През следващите десетилетия ни очакват всевъзможни кризи (пандемийни, икономически, енергийни, екологични, политически и военни) и сигурни промени, като и едните и другите може да доведат както до най-доброто, така и до най-лошото според това какво ще направят съвременниците ни. Тези промени и кризи крият безброй заплахи за оцеляването на индивидите⁵, организациите⁶, нациите⁷ и на човечеството (по екологични причини). Но в същото време те откриват за всеки невероятни възможности за развитие, свобода и осмисляне на живота.

Всеки един от нас, всяка организация, всяка нация, цялото човечество трябва да понесат тези сътресения, частни или обществени, и да намерят начин да оцелеят и да извлекат най-доброто от тях. Няма да е просто. Някои хора, организации или нации ще се оставят на случая или ще поверят съдбата си на някоя религия. Едни ще се опитат да действат, за да променят състоянието на света и да дадат други насоки на бъдещето. Други ще предпочетат да разчитат само на себе си, за да извлекат най-доброто от бъдещите промени. Ще оцелеят само някои от онези, които ще разчитат единствено на себе си, които не са нито наивни, нито примирени и не залитат нито към оптимизма, нито към песимизма. За да успеят те първо трябва да анализират и разберат какво ги очаква, после да използват стратегиите, създадени от човечеството през хилядолетията.

Въпросът за критерия обаче не се отнася само за оценката на едни или други явления. Това е въпрос за мобилизация на субективния фактор, за ясно виждане на предстоящите задачи, за оценяване на достигнатото равнище в развитието на една или друга сфера. Нещо повече, това е жизнено важен въпрос за нашето развитие – не само за теоретическото ни мислене, но и за съществуването ни като нация.

За да бъде обаче сигурен човек, че подхожда към избора и решението от позициите на коректно избран критерий трябва да познава неговите основни и необходими характеристики. Въпросът за природата на критерия, разбиран като мерило или средство, с помощта на което се установява истинността на знанието и се отличава истината от заблуждението е занимавал учените от дълбока древност до наши дни. Тук ние няма да се занимаваме с историята на търсенията по този въпрос⁸. Вниманието ни е насочено преди всички към човека. В случая ние се абстрахираме от т. нар. генезис на човешкия род, от процеса на формирането на човека в хода на еволюцията. За нас представлява интерес Homo sapiens във вид, в който той е придобил способността да бъде и автор и изпълнител на собствения си сценарий. Всичко, което се отнася до творчеството, до историята като „изкуствена“ природа произхожда от човека, преминава през човека и отново достига до човека. Това са и съображенията ни за избора на човека за критерий на нашите действия и бездействия. От гледна точка на този критерий всяко наше действие или бездействие се преценява по това доколко допринася или възпрепятства задоволяването на потребностите на човека, осигурявайки му многостранно развитие и пълноценна реализация в съвременните условя на живот, без разбира се да бъде подценявана дългосрочната перспектива в неговото развитие⁹.

Критерият включва както грижи за човека, така и изисквания, свързани с неговата ценностна система. В основата на светогледа на човека, на неговата жизнена чувствителност трябва да бъде вградено убеждението, че личността не може да бъде само потребител на ценностите, създадени в процеса на производството, а и техен съзидател и пазител. Активността в труда – социално мотивираната и обществено полезната - трябва да бъде издигната високо в скалата от ценностни ориентации на личността, да бъде превърната в определител на нейното поведение.

По силата на много причини обаче и преди всичко на недостатъчно противопоставяне на отрицателните явления в нашето общество се формираха някои социални типове личности, светоусещането и поведението на които не съдейства за развитието на обществото ни. На фона на продиктуваната от нравствени мотиви социална активност рязко се откроява несъвместимостта на проявите на отделни хора, нарушаващи плановата, технологична, договорната, трудова и финансова дисциплина. Наша отговорност и задължение е да създадем на всички равнища на управление обстановка на нетърпимост към нарушаването на дисциплината. Ние не сме ограничени от „двоичния избор да ги приемем и да живеем някак с тях“ или „да ги отхвърлим и да живеем без тях“. Дисциплината като елемент на човешката култура, съзнателност и поведение, на отношенията между хората в труда е необходимо условие за повишаването на производителността на труда и ефективността на производството и обслужването. Без да изчерпваме въпроса ще отбележим, че главното и същественото сега е органически да съчетаваме моралните и материалните стимули, както и строгите административни мерки срещу постоянните нарушители на дисциплината.

Със своята подчертана фундаментална роля обсъжданият критерия обхваща целият жизнен цикъл на човека от раждането до неговата смърт. Но както полагането на грижи, така и изпълнението на изискванията от човека е свързано с неговата дейност, същността на която се заключава във възпроизвеждането и целесъобразното преобразуване на действителността. Казано по друг начин, дейността се възприема като процес, чрез който се реализира едно или друго отношение на човека към околния свят – към другите хора, към задачите, които животът поставя пред него.

Действията или бездействията, за които се отнася критерия са съставна част на дейността и я характеризират от гледна точка на нейната активна и пасивна страна. При това ние се ограничаваме само до евентуалните решения, които могат да бъдат взети или невзети и които имат отношение към развитието на човека или социалната група. От друга страна бездействието или отказът от вземането на решения може не само да забави развитието, но и да го върне назад във времето, особено като се има предвид, че колкото по-сложен и взаимозависим става нашия свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него.

В този смисъл линейното мислене е безполезно в нелинейния свят, в който живеем. Вместо това трябва да осъществим интелектуален скок от линейното към нелинейното мислене. От известното към неизвестното. От terra firma към terra incognita. Все по-очевидно става, че проблемите, пред които се изправят организациите стават все по-комплексни, динамични и многомерни, попадайки по този начин в категорията „адаптиращи проблеми“. Сред тях са промяната във всички сфери на бизнеса, свързани с автоматизацията и дигитализацията на работните процеси, постоянната икономическа несигурност, ангажираността на служителите и др. Тези проблеми ни засягат пряко, но нямат лесен и бърз отговор, тъй като вътрешната им динамика постоянно се променя и усложнява.

При адаптиращите се проблеми като управлението на промяната нямаме тази яснота и е трудно да определим кое е най-ефективното решение, защото или нямаме достатъчно информация за всички елементи на проблема или е прекалено сложен и заинтересованите страни са твърде много. Всъщност управлението на промяната е толкова сложно, че изисква постоянно да усвояваме нови умения. Казано с други думи да „свързваме точките“ по нов начин и да свикнем с постоянната несигурност и динамика. В действителност тази сложност често ни плаши и предпочитаме да се откажем от търсенето на решение и да останем в „зоната на сигурността“.

Изправени пред несигурността в един объркан свят организациите установяват, че им е все по-трудно уверено да вземат стратегически решения. Те се нуждаят от коректна диагноза за състоянието им и терапия, основана на дигитализацията и информационните технологии. За да стане това с необходимо да се извърви пътят от симптомите към статуса (субективен и обективен), а от него към поставяне на диагноза и предписване на терапия.

Приложена не само спрямо организациите, но и към обществото тази процедура би следвало да се основава не само на изследване на настоящето, но и при проектирането на бъдещето. И това е обяснимо като се има предвид, че развитието на обществото е безграничен процес на обновление и изменение, на отрицание и утвърждаване, на приемственост и революционни промени. Затова теоретическата мисъл трябва да бъде насочена не към установяване на постигнатото, а към обосноваване на пътищата и методите на ускоряване на социалноикономическия прогрес, с който са свързани качествените промени и различните сфери на нашия живот.

В този смисъл планираните мерки и реформи за икономическо и социално възстановяване от кризата, породена от COVID – 19 пандемията би следвало да доведат не само до възстановяване на потенциала за растеж на икономиката, но и да я развиват като осигурят устойчивост спрямо негативните външни въздействия. По този начин планираните мерки и предизвикателства превръщат във възможност огромното предизвикателство, пред което сме изправени не само чрез подкрепа за възстановяването, но и чрез инвестиция за бъдещето. В това отношение отделните държави имат различни приоритети. В Япония и Германия вниманието е насочено към създаването на производствени мощности за водородно гориво. Във Великобритания изграждат вятърни турбини в Северно море. Във Франция инвестират в производството на електромобили, а в САЩ финансират строителството на енергийно ефективни жилища. По този начин инвестирайки във възобновяеми енергийни източници тези държави разкриват и нови работни места.

В този смисъл създалата се в страната ни ситуация на висока степен на несигурност, породена от COVID – 19, изисква целенасочени мерки, своевременното изпълнение на които е от ключово значение за запазване на икономическия потенциал и конкурентоспособността на икономиката ни в последващото възстановяване. В краткосрочен план усилията са насочени към повишаване на устойчивостта на здравната система и смекчаване на социално-икономическите последици. Разбира се, това е възможно да стане чрез мерки за подкрепа на предприятията и заетостта за гарантиране на подходящи безопасни условия на труд с оглед на възстановяването на икономическата дейност, като се използват пълноценно различните налични инструменти¹⁰.

От определена гледна точка еволюцията на човека е развитие, обогатяване и реализация на неговите функционални възможности, т.е. на неговото мислене, на неговия емоционален живот, на неговите интелектуални и физически способности. Те, макар и да имат своя вътрешна логика на изменение, се развиват и обогатяват в пряка зависимост от потребностите и възможностите на самото общество, на неговата икономика. Богатството на действителните практически – материални, социални и духовни отношения, в които живее човекът, е условие за разкриването и обогатяването на неговите способности. В този смисъл проблемът за човека е в края на краищата проблем за развитието на човешките функционални възможности. Именно те, утилитаризирани и въплътени в материалното производство, в социалните форми на живот и в културата са показатели за степента на развитие на човека.

Прецизният анализ ще ни покаже, че на даден етап във всяка дейност се проявява противоречие между създадените възможности за по-нататъшен прогрес и възможностите на човека. Така например с развитието на техниката възникнаха извънредно сложни технологични процеси, чието управление е възможно само на основата на информация за голям брой променливи. Ако тези променливи се наблюдават дори чрез система от технически датчици, то психиката на човека по същество е неспособна да обхване показанията на тези датчици едновременно, а освен това не може да вземе достатъчно бързо необходимите решения. Човекът със своите рецептори не е в състояние едновременно да фиксира такива параметри като електрически потенциал, магнитно поле, степен на радиация и т.н.

Казано по друг начин, днес сложността на управлявания процес се оказа над възможностите на човека. При това става дума не само за ситуации, в които тези или онези интелектуални задачи биха се решили по-бързо, а и за това, че такива задачи изобщо не могат да се решават. Пречка за това са недостатъчната бързина и пропускателната възможност на човешкия ум.

Обобщено казано днес сме свидетели на тотална информационализация на всички дейности, на всички сфери на живота. Същевременно човешките сетива са в състояние да канализират в мозъка огромен поток информация, от която той може да преработи само 0,00015 процента¹¹. Изобщо оказва се, че днес голяма част от интелектуалните задачи на производството не могат да се решават по традиционен път. Ако се разчита само на биологическия „мозъчен център“, тези задачи ще бъдат неразрешими, а това значи, че остава открит въпросът за интелектуализацията на производството. В наше време пътят за тяхното решаване преминава през създаването на нов „мозъчен център“ в самата система от машини.

По принцип може да се приеме, че с развитието на кибернетиката и електрониката се осигуриха реални предпоставки да се създават технически устройства, които моделират важни функции на умствения труд и в редица отношения компенсират и допълват човешкия мозък, решават сложни интелектуални задачи. Така се стигна до възможността машините да започнат сами да се справят с решаването на задачи, за които преди беше необходимо участието на човека. За развитието на такъв нов „информационен мозък“ на производството беше създаден съответен материален субстрат – електронноизчислителните машини. Тяхното по-нататъшно развитие доведе до създаването на микроелектронизацията и микропроцесорите.

Наред с това е необходимо да се има предвид, че автоматизацията и кибернетизацията на производството са два качествено различни етапа на научно-техническия прогрес. Автоматизацията освобождава човека от непосредствено участие в производствения процес, но запазва за човека функциите на управлението, контрола и регулирането на производствения цикъл. Кибернетизацията пък освобождава човека от функциите по управлението, контрола и регулирането. Тук човекът само задава на автоматизираните системи „какво“ да правят и те без човека – чрез електронни кибернетични устройства, сами решават едновременно и „какво“ да правят и „как да го правят“. При това положение човешкият фактор има решаваща роля да определя общата стратегия на производството. По-нататък обаче конкретизирането на тази стратегия в отделната производствена система, определянето на конкретните цели – какво да се произвежда и как да се произвежда, е процес, който се осъществява по автоматизиран кибернетичен път. Това изисква също така да се създаде единна система на управление на производството и процесите на планирането, координацията и контрола.

Но има и още нещо. Научно-техническата революция е революция и в областта на науката. Става въпрос за науката не само като система от знания, но и като социален институт, който притежава две основни функции. От една страна, научните знания се въплъщават в техниката и технологията, в материалното производство. От друга страна, те се въплъщават в самия човек. По този начин се изменя взаимоотношението между личността и техническата ориентация на науката. Без да се намалява значението на техническата ориентация все повече се увеличава ролята и на личностната ориентация. Заедно с това както техниката се проявява като средство на човешката сила, така и науката ни се представя като средство на човешкия интелект. Качествената промяна обаче настъпва с Четвъртата индустриална революция или т. нар. индустрия 4.0, при която подобрената когнитивна мощ подсилва производителността на човека.

Тази революция започна в началото на този век и се основава на бурното развитие на дигиталните технологии, довели до мащабно и масово автоматизиране на човешките дейности, вкл. и до т. нар. безлюдни производства. Сама по себе си дигиталната трансформация притежава огромен потенциал за растеж на икономиката. Тя дава шанс на страната ни да надгради дигиталните технологии в секторите, в които има силно присъствие на пазара, възползвайки се от възможностите на 5 G мрежите, интернет на нещата, големите данни, роботизацията, изкуствения интелект, блокчейна, 3 D печата и др.

Развитието обаче на тези технологии доведе до връщането на човешкия елемент в производствения процес, т.е. до колаборацията между робот и човек, известна като индустрия 5.0. Това повторно разгръщане на човешката креативност е породено от нуждите на пазара за индивидуализация на продукта. Нещо, което не може да бъде постигнато през призмата на автоматизирането на стандартните операции в големите производствени обеми. Накратко казано става дума за добавянето на т.нар. „уау“ елемент към всеки продукт, ползван от човека. Тук говорим за предизвикателство, с което може да се справи само човешката креативност.

Реално погледнато, автоматизираното производство с традиционните индустриални роботи изпълнява само команди, които са ясно зададени, често само след дълго и трудно програмиране. Колоборативните роботи (коботи), обаче функционират в синхрон с човека. Техните действия взаимно се допълват и работят много добре заедно. Хората добавят човешки елемент и индивидуализират продукта, а роботът го подготвя за човешка намеса или го обработва в последствие. На практика персоналът използва кобота като много функционален инструмент. Той не е предназначен да замени човека, а да осъществява напрегнатите, дори опасни за изпълнение задачи. По този начин, хората ангажирани в производството, могат да използват своята креативност при справяне с по-сложни казуси.

Няма да сгрешим, ако отбележим, че организациите в страната ни не се възползват изцяло от новите дигитални технологии и иновативните бизнес модели. Състоянието на дигитализацията на промишлеността варира в различните сектори особено между високотехнологичните и традиционните сектори. За да се осигури ускорена дигитализация на икономиката трябва да се даде възможност на всяка организация да осъществява дейности, подпомагащи разработването, тестването и експериментирането на нови продукти и услуги, базирани на дигитални технологии, вкл. и на изкуствения интелект. Необходимо е да се обърне особено внимание на финансирането и достъпа до консултантски услуги за високорисковите иновативни стартиращи организации, както на ранния етап от тяхното развитие, така и в процеса на тяхното разрастване.

Очевидно е, че бъдещето на индустрията е в дигиталната трансформация, която е същността на настоящата индустриална революция. Дигиталните технологии навлизат все повече във всички сектори на световната икономика и обществото. И това е обяснимо като се има предвид, че бързото развитие и иновациите в дигиталната област създава икономически възможности за иновации, растеж и работни места, улеснявайки по този начин живота на хората.

От друга страна, промишлеността и нейното взаимодействие със сферата на услугите заемат голям дял и изпълняват важна роля за развитието на икономиката на страната ни. Това взаимодействие трябва да се подкрепи като се улесни инвестирането в нови технологии и се приемат промените, настъпили в резултат на все по-голямата дигитализация и на прехода към кръгова и ниско въглеродна икономика.

Концепцията за дигиталната трансформация на родната индустрия, както и други документи, използвани за разработване на Националната стратегия за малки и средни предприятия за периода 2021 г. – 2027 г. предвижда цели и мерки за подкрепа на индустрията и предприятията за внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0. Една от шестте приоритетни области в нея е „Дигитализация и умения“. Предвидените в тази сфера мерки са насочени към подкрепа на дигитализацията на предприятията, включително за усвояване на усъвършенствани дигитални и свързани технологии. Предвижда се също така дигитализиране на продуктите и услугите на тези предприятия, както и обучение на персонала им за развиване на дигитални умения. Разбира се, прилагат се и индиректни мерки за дигитализиране. В тази връзка се подкрепя създаването и развитието на среда и инфраструктура за тези предприятия, като се обръща особено внимание на инкубаторите, акселераторите, хъбовете и клъстерите.

Сега се отделя особено внимание на основните области, насочени към достигане на средноевропейското равнище за навлизане на дигиталните технологии в икономиката и обществото. Казано по-конкретно вниманието е фокусирано върху дигитализацията на бизнеса, експортната ориентираност и конкурентоспособността. Това налага укрепване на връзките между науката и индустрията и ускорено интегриране на страната ни в европейски и международни програми, инициативи и мрежи, свързани с развитието и прилагането на индустрия 4.0. В тази връзка е необходимо създаването на предпоставки за регулярно идентифициране и популяризиране сред българските организации на възможностите за участие в различни международни програми, инициативи и мрежи за развитието и прилагането на индустрия 4.0.

Не по-малко важен е въпросът за технологичното обновяване на икономиката чрез въвеждане на стандарти, изграждане на инфраструктура, разработване на конкретни механизми за стимулиране, проектиране и пазарното внедряване на нови продукти, услуги и производствени процеси. Факт е, че индустрия 4.0 означава надфирмена интеграция и вериги за създаване на стойност. Тази съвместна дейност между различни организации и сектори би имала успех само с помощта на общи, единни стандарти. От значение е също така производствените системи да стават все по-персонализирани, което води до необходимостта от разработването на подходящи модели за планиране и управление, създаване на референтни модели, обмяна на добри практики и модели за обмяна на опит.

Не е нужно подробно да се указва значението на сигурността за бизнеса. Именно сигурността и защитеността са ключови фактори в интелигентните производствени системи. От една страна, вградените производствени системи и продукти не трябва да водят до пряка опасност за хората. От друга страна, самите системи и продукти следва да са защитени от злоупотреба и непозволен достъп – и особено съдържащите се в тях данни и информация. За целта следва да се интегрират стандарти и модели, гарантиращи сигурността на всяко ниво от проектиране, изработване и внедряване на системите.

Съществено значение за индустрия 4.0 има и широколентовата инфраструктура. Основополагаща предпоставка за тази индустрия са надеждните, висококачествени комуникационни мрежи. Затова е необходима мащабна широколентова интернет инфраструктура.

В условията на извършващата се сега дигитална трансформация подобряването на бизнес средата и на регулаторната рамка придобива голямо значение. Новите производствени процеси и хоризонтални бизнес мрежи следва да са организирани в съответствие със закона, а съществуващата правна рамка следва да се доразвие адекватно на новите условия. Към предизвикателствата спадат защитата на фирмените данни, въпросите за отговорността, използването на лични данни и търговските ограничения. Ангажирани са не само законодателите, а преди всичко и представителите на икономиката. Подходящи инструменти биха били съответните наръчници, образци на договори и фирмени споразумения или средства за саморегулиране, като одити и други.

Във връзка с всичко казано дотук заслужава внимание и ресурсната осигуреност. Високото потребление на суровини и енергия в индустриалното производство означава не само повече разходи, но и замърсяване на околната среда и риск от сривове. Индустрия 4.0 помага за повишаване на ресурсната продуктивност и ресурсната ефективност. Трябва да се търсят компромиси между повишеното влагане на ресурси, реализирано от умния завод и възможностите за икономията им.

Разбира се, главното за развитието и внедряването на индустрия 4.0 е изграждането на необходимия човешки, научен, организационен и институционален капацитет. Очевидно е, че за да се внедрят новите технологии в пълния си капацитет в икономиката е необходимо да се създават висококвалифицирани специалисти. Приоритет за това трябва да бъде повишаването на дигиталните умения като част от учебния процес във всички степени в националната образователна система, както и популяризирането им чрез програми за преквалификация. Това налага прилагането на адекватни стратегии за квалификация, привличане на специалисти от чужбина, както и създаването на организация на трудовия процес, която да стимулира обучението и да осигурява възможност за учение през целия живот и образоване в близост до работното място.

По този начин се решава фундаменталният проблем за привеждане на квалификацията на кадрите, заети в различни сектори на икономиката в съответствие с изискванията на съвременното производство. И това е обяснимо като се има предвид, че внедряването на новите технологии в икономиката и обществото изисква друго по-висше равнище на компетенции от кадрите. Сега повече от когато и да било ни са необходими такива кадри. Те са ни нужни буквално за всяка наша стъпка напред. Нито един повече или по-малко важен практически въпрос не може да бъде решен, ако не бъде осмислен и обоснован от гледна точка на Четвъртата индустриална еволюция. Технологиите на тази революция се превърнаха в една от най-важните движещи сили на икономиката, най-важен инструмент на нашето развитие.

Реално погледнато задачата сега е да се вземат нови съответстващи на потребностите решения по целия фронт на икономическия и социален организъм. В тях трябва да намерят отражение новите технологии и новите начини на възприемане на света, предизвикали фундаментална промяна в икономическите системи и социални структури¹². Само такава и никаква друга политика може да интегрира в обновителните процеси, да се превърне в техен мотор и инструмент.

Разработването и внедряването на новите технологии е индикатор за умение да се върви в крак с Четвъртата индустриална революция. Реалният проблем в случая е да се разработят механизми за оптимално функциониране на технологиите. Съвременната икономика се изгражда и развива като сложна динамична система, в която са налице различни връзки и отношения. Важно място в тази система заемат технологиите, всяка една от които е специфична, относително самостоятелна и същевременно тясно свързана с другите технологии в по-близки или по-далечни области. Това по-конкретно означава, че прогресът във всяка област на технологиите зависи от прогреса на други технологии, с които са свързани тези технологии. В този смисъл се говори за баланс на технологичните връзки, които се изграждат във вид на матрица или мрежов модел на технологичните взаимовръзки. Усъвършенстването на този модел дава възможност да се определят „критичните“, „възловите“ технологии, от които зависи прогресът в един или друг сектор на икономиката. Те са едно от най-важните средства за реализиране на висок, постоянно нарастващ ефект в мащаба на цялата икономика на държавата.

Обсъжданият баланс (модел) би могъл да се разработи за основните звена на веригата „изследване–производство“. Става въпрос за структурирането на веригата „изследване-производство“, отделянето на нейните основни звена и тяхното разполагане в естествена последователност. По този начин става възможно преходът от едно към друго звено да увеличава ефекта и в крайна сметка да води до получаването на сумарен ефект. Първо звено в разглежданата верига е областта на базисните теоретически изследвания, в която главно място заемат така наречните фундаментални изследвания, насочени към разширяване на съществуващия фонд от знания, към разкриване на нови явления, процеси, закономерности. Това звено може да се разглежда като първи ешелон във веригата „изследване-производство“.

Ще изтъкнем освен това, че фундаменталните изследвания са източник на знанията, които революционизират науката и техниката, изменят коренно едни или други представи, стават начало на принципно нови области и направления. Без тези изследвания не бихме имали теорията на относителността и ядрената физика, молекулярната биология и съвременната химия, генното секвениране и нанотехнологиите, възобновяемите енергийни източни и квантовите компютри. Казано по друг начин фундаменталните изследвания са моторът на научния прогрес, без тях в наше време не е възможен какъвто и да е технически прогрес.

Може да се каже, че способността на фундаменталните изследвания да прекрачат прага на неизвестното, да установяват принципно нови явления, процеси и закономерности предопределя тяхната висока мултипликатност. Това се проявява преди всичко в обстоятелството, че фундаменталният научен резултат има възможно най-широк спектър на приложение в науката и практиката. Дори когато даден резултат се отнася към някаква специална област, той може по принцип да резонира в други области. Именно възможността за многократно приложение на фундаменталното знание характеризира неговата мултивалентност и това е едно от най-важните и интересните форми на ефективността на фундаменталните изследвания. При това тук се проявява определена закономерност, според която колкото по-дълбоко и обобщено е полученото фундаментално знание, толкова по-широк е спектърът на областите, където то може да резонира и прониква, толкова по-дълъг е срокът на неговото ефективно използване в науката и техниката.

От всичко казано до тук би могло да се заключи, че на изхода на първия ешелон ние получаваме напълно определен и конкретен резултат – това е съвкупността от базисни знания, притежаващи свойството мултивалентност и способността да бъдат използвани в различни области. Този продукт постъпва в следващия втори ешелон на науката и техническия прогрес, който условно може да се нарече ешелон на проектно-конструкторските технологични разработки. На входа на втория ешелон фундаменталното знание се трансформира в приложно знание, което от своя страна става основа за реализиране на едни или други разработки. Главното в разглеждания ешелон е проектирането, създаването и изпитването на образци и опитни инсталации. Проектните работи са насочени както към създаване на принципно нови, така и към усъвършенстване на използваната техника, технология, организация, принципи, механизми и т.н. Проектирането като разновидност на научната работа обхваща проектно-конструкторската и проектно-технологическата дейност. Ако на входа на разглеждания ешелон са базовите знания, отличаващи се с голяма неопределеност относно бъдещата си реализация, на изхода на този ешелон е изминалият път на разработките, проектирането и изпитването на образец, който подлежи на внедряване, на реализация в производството, където се постига и очаквания ефект. Така знанието се утилизира, прави нова крачка по пътя към практиката, към крайната цел, в името на която е създадено.

Въпросът обаче е и в това, че във втория ешелон се осъществяват редица взаимосвързани сложни изследователски, проектантски и експериментални дейности. Тук преди всичко се определя техническата задача. На основата на наличните знания се изяснява характерът на възникналите проблеми, провеждат се и се анализират основни експерименти, с които трябва да се докаже реалността на търсените резултати. След това се изработват конструктивни решения, чрез които може теоретически да се достигне поставената цел. Освен това се извършва анализ на конструктивните решения с цел да се изяснят особеностите на подсистемите, елементите и материалите на конструкциите. Така се формира предварителен проект, а в резултат на по-нататъшния анализ и експериментирането се създава работния прототип на продукта.

В условията на Четвъртата индустриална революция решаващо значение за развитието на икономиката има комплексната автоматизация на производството, новите технологии, гарантиращи висока производителност на труда. Сега решаващите направления в науката и техническия прогрес по същество имат комплексен характер, тъй като са свързани с различни науки и отрасли на производството. Така задачата да се развиват производства е масово прилагане на високоефективни системи от машини, оборудване, прибори и технологии, осигуряващи комплексна автоматизация на произведените процеси, може да се реши при интегриране на много научни направления. Във връзка с това сега водеща роля имат не толкова едни или други науки и научни направления, колкото комплексните научни и научно-технически направления. Именно в такава светлина трябва да се разглежда интегрирането на новите технологии и тяхното взаимодействие във физическата и цифровата и биологическата сфера.

Свидетели сме на все по-нарастващо хармонизиране и интегриране на много и различни научни дисциплини и открития. Иновациите в съвсем материален вид, които са плод на взаимосвързаността между различните технологии, вече не са научна фантастика. В днешно време физическите, цифровите и биологични технологии са дълбоко свързани помежду си и се подпомагат една с друга на базата на откритията и напредъка във всяка една от тях. Генното секвениране например не може да се случи без напредък в изчислителния капацитет и анализ на данни. От друга страна, вече се смесва машинното проектиране, адитивното производство, инженеринга на материалите и синтетичната биология, въвеждайки за пръв път схеми, които представляват взаимодействие между микроорганизми, нашата собствена физическа конструкция, продуктите, които потребяваме и дори сградите, които обитаваме. По този начин се изгражда предметна среда, която подлежи на непрекъснато обновяване и усъвършенстване.

Разбира се, независимо от това за какви науки и научни направления или изследвания става въпрос във всички случаи нещата се свеждат до вземане на решения. Повечето от тях се отнасят за рутинни ситуации, но има и такива, които касаят нестандартни, вкл. и екстремални ситуации. При тях не можем да си позволим продължителен размисъл, тъй като трябва да действаме незабавно въз основа на непълна информация и неясно очертан избор. Налага се трескаво да се търси отговор на разностранни, трудно преодолими проблеми с много сериозни човешки, корпоративни, браншови и общностни измерения. Някои от решенията се оказват добри, други погрешни. От друга страна, вземането от човека на ефективни решения изисква дисциплина, както и способност за преценката на много и различни факти дори когато те привидно си противоречат. От него се изисква се възприемчивост към възможните съвети и указания, приложими към практически всяка ситуация, независимо от това, че времената и обстоятелствата се менят непрекъснато.

Акцентът върху човека не е случаен. Тук решаващо е обстоятелството, че и на съвременния етап на развитие на средствата за производство, при бурния преход към дигитализация човекът си остава главна производителна сила. Със своите продуктивни възможности, със способността си да се труди творчески единствен той е в състояние да направлява развитието и управлява създадените от човешките общности могъщи средства за производство.

Днес всеки от нас има своя Рубикон, който трябва да пресече. Нещо повече, всеки е изправен пред задачата да взема решения, които новите технологии и новите начини на възприемане на света предизвикват фундаментални промени в икономическите системи и социални структури и ако се справи, може да постигне по-добър живот за самия себе си и в крайна сметка един по-добър живот за всички нас.

София, 01.12.2020 г. Проф. д-р М. Рибов