Доклад на БКОНК от 17.02.2020 г.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК

Относно дигиталните технологии в политиката на висшите учебни заведения[1]

            Прогресът на великите нации и напредъка в науката се случвал и защото големи групи от хора са се обединявали около обща кауза и са решавали да си сътрудничат, без да са наясно кога ще достигнат целта си. Техните дела са били пътувания за други вселени – далечни светове на въображението, мозайка от наука, култура и изкуство. Когато ракетата, отправила се към звездите падала, те установявали каква е била причината и пробвали отново и отново. И дори когато не са успявали са продължавали напред. Те са правили всичко това не в името на личното си благополучие, а защото имали усещането, че допринасят за нещо по-голямо от тях самите. Нещо със стойност, която ще ги надживее.

            Независимо от ползите си животът със своята дългосрочна цел никога не е бил лесен. Изискват се немалко усилия, за да може човек да води разумно своя живот. Като човешки същества ние сме природно програмирани да търсим незабавно разрешаване на проблемите си, като предпочитаме тяхното лесно решаване, често пъти с компромиси за сметка на качеството на постигнатите резултати. Разбира се, този модел би могъл да работи в краткосрочен план, но като стратегия, по която да се ръководи едно висше учебно заведение би имал катастрофални последици, особено ако е в дългосрочен план. И въпреки това, непрекъснатото намаляване на броя на кандидат-студентите и нарастването на броя на тези, които прекъсват обучението си, става причина не малко висши учебни заведения да прибягват именно до този модел на решаване на проблемите, свързани с образователната им политика.

            Напълно възможно е тази реалност да не се налага да е такава, не е изключено сегашното състояние на образователната ни система да не е това, което би следвало да бъде. Тя просто е състоянието, с което сме свикнали. Ако наистина нещата стоят така, тогава пред нас стои възможността да създадем различна реалност. Колкото по-сложен и взаимозависим става нашия свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него. В този смисъл той все по-малко прилича на миналото. И все по-малко на онова, което очакваме да бъде. Теорията на хаоса ни учи, че правата линейност, която сме свикнали да приемаме за даденост във всичко - от физиката до литературата, просто не съществува. Линейността е изкуствен начин да разглеждаме света. Реалният живот не е поредица от взаимосвързани събития, настъпващи едно след друго. Животът е поредица от срещи, в които едно събитие може да промени следващите по напълно непредвидим, дори унищожителен начин.

            Това осъзнаване изисква съвършено нов начин на разглеждане на сегашното състояние на образователната ни система. За да преосмислим тази система е нужно да заменим старата мисловна нагласа – идеята, че в някаква степен можем да прогнозираме развитието на висшето образование – с нова, основана на непрекъснатата промяна. Тя изисква да приемем аберацията като норма и да продължим напред. Истината е, че настоящето, а още по-малко бъдещето не е продължение на миналото. То е поредица от прекъсвания и само като приемем тези прекъсвания и се справим с тях имаме шанса да променим нещата. За да стане това трябва да оставим миналото да си отиде. Нещо повече, необходимо е да поставяме под съмнение и в много случаи да се отказваме от старите модели, старите парадигми, старите стратегии, старите представи и предписания за успех.

            Напълно по силите ни е да изградим конкурентоспособна система, подготвяща специалисти, които са в състояние сами да развиват своя творчески потенциал, сами да използват този потенциал най-резултатно. Защото целта на образованието е да разгръща и обогатява всички същностни сили на човека, неговите интелектуални, емоционални, волеви, физически и други възможности. Казано по друг начин, да се пробужда творческото начало у човека, да се формират личности, способни да създават нови материални и духовни ценности.

            Главното и новото в тази образователна система е, че творческата дейност се развива като висша жизнена потребност на човека. А когато става дума за творчество се обхващат в единство двете страни на този процес. От една страна, пробуждането и разгръщането на творческото начало у човека, развитието на неговия творчески потенциал, а от друга неговата способност да се реализира в една или друга дейност, да създава ценности.

            Сегашната технологична революция е не само промяна на това, което правим, но и на това, което сме. Въздействието, което тя оказва върху нас като индивиди е комплексно, като засяга нашата идентичност и много сродни аспекти. Имаме предвид усещането ни за неприкосновеност на личния живот, представите ни за собственост, моделите ни на потребление, времето отделяно за работа и отдих, похватите, с които развиваме своята кариера и култивираме уменията си. Тя все повече оказва влияние върху начина, по който се срещаме с хората и развиваме взаимоотношенията си, йерархиите, от които зависим, здравето ни, а може би и доста по-скоро , отколкото си мислим, тя може да доведе до форми на „допълване“, които да ни накарат да поставим под въпрос самия характер на човешкото съществуване.

            Такива въпроси не само съществуват, но и постоянно напомнят за себе си. Досега технологиите ни позволяваха предимно да правим нещата по-лесно, по-бързо и по-ефективно. Освен това те ни предоставиха и възможността за личностно развитие. Но вече започваме да виждаме, че заедно с добрите промени идват и много други последствия, които поставят на карта важни аспекти от живота ни.

            Виждаме как личните ни разговори лице в лице все повече се изтласкват от „общуването“ онлайн[2]. Съществуват опасения, че младежите от цяло едно поколение, напълно погълнато от социалните мрежи, вече изпитват огромни затруднения да изслушват човека отсреща, да осъществяват контакт с очи или да разчитат езика на тялото[3]. Мобилните технологии са добър пример в това отношение. Фактът, че постоянно сме „свързани“, може да ни лиши от възможността да си дадем време за размишление и провеждане на съдържателен разговор, който не е подпомогнат от технологиите и социалните мрежи. Има изследвания, които показват, че когато двама души разговарят, самото физическо присъствие на мобилния телефон между тях – или дори в обхвата на периферното им зрение – променя едновременно темата, по която си говорят и степента на свързаност помежду им[4]. Това не означава да се откажем от телефоните си, а по-скоро ги използваме по-целенасочено.

            И не само това. Други изследвания показват, че колкото повече време прекарваме потопени в „цифровия океан“, толкова по-плитки стават нашите познавателни способности, поради факта, че сме престанали да упражняваме контрол върху своето внимание. Интернет по самия си замисъл е една разсейваща система, една машина, специално предназначена да отклонява вниманието ни. Честите откъсвания на вниманието разпръскват мислите ни, отслабват паметта и ни карат да се чувстваме напрегнати и неспокойни. Колкото по-сложна е веригата на мислите, с които сме ангажирани, толкова повече ни вреди такова отвличане на вниманието[5].

            Изследванията, проведени още през 70-те години на двадесети век са показали, че изобилната информация води до оскъдно внимание. Ситуацията се е влошила още повече днес, когато човекът е свързан с всички електронни устройства 24 часа в денонощието и това го прави неспокоен и изнервен[6]. Всичко това изисква да се реорганизира учебното съдържание, да се преосмислят учебните планове и програми в съответствие с новите тенденции и програми в съвременното познание, които днес доминират. Но това е друга тема, на която отново и отново ще се връщаме, засягайки и въпросите за подходите, стратегиите и методите на обучение. Сега обаче вниманието ни е насочено към дигиталните технологии[7]. Възможностите, които предоставят тези технологии за развитието на човешкото общество и глобалната икономика изискват те да бъдат изучавани и внедрявани в практиката, а това означава, че е необходимо да намерят отражение в образователната и научноизследователската стратегия на политиката, провеждана от висшите учебни заведения.

            Вече този факт изисква да се разкрие анатомията на дигиталните технологии в икономическата дейност на организациите от различните сектори на икономиката. Става дума за това, че тези технологии създават условия на организациите да автоматизират процесите, т.е. да заменят труда с машини, да внедряват иновации, да разширяват предмета си на дейност. Те позволяват на организациите да увеличават или намаляват мащаба си за сравнително кратко време, размивайки своите граници и оспорвайки традиционните модели на икономическа дейност. От тях в много голяма степен зависи качеството на предлагания продукт и размерът на разходите на организациите за единица продукт. Това обяснява и вниманието, което се отделя на дигиталните технологии. Тяхното въздействие е толкова мащабно и многолико, че е трудно да се разграничи един конкретен ефект от друг. Благодарение на тези технологии е възможно да се подобри проектирането и изпълнението на инфраструктурата и суперструктурата на производствените обекти. Нещо повече, те дават възможност да се оптимизира и приближи максимално до изискванията на потребителите номенклатурата, асортимента и качеството на създавания продукт. Тяхното прилагане създава условия за снижаване на разходите за производството и предлагането на продукта, а от там и за постигането на конкурентоспособни цени. С това, разбира се, съвсем не се изчерпват възможностите на дигиталните технологии. С тях без да се оскъпява продукта може да се удължава работния режимна търговските обекти и да се съкрати времето за изпълнение на поръчките. От друга страна, новите технологии дават възможност да се подобри средата на производствените обекти и самото обслужване на клиентите във всички негови аспекти.

            Новите бизнес модели на организациите с цифрови платформи се развиват от местни стартиращи предприятия до глобални мултинационални компании, като това често става с малко на брой служители или материални активи. От друга страна, възходът на платформените пазари позволява ефектите на технологиите да стигнат до повече хора, по-бързо от всякога. Физическите лица и организации се нуждаят само от широколентова връзка за търговия с различни продукти на онлайн платформи. Този мащаб от виртуалност носи икономически възможности за милиони хора, които не живеят в индустриални страни или дори в индустриални зони.

            Анализът показва, че в сравнение с традиционните организации платформените предприятия се увеличават по-бързо и са с по-ниски разходи. За разлика от традиционните организации платформените организации, прилагайки дигиталните технологии, успяват за няколко години да стигнат до широк сегмент от потребители и да осигурят онлайн продажби, многократно надвишаващи традиционните мащаби. Някои от тях създават нови пазарни пространства, за да продават продукта. Дори малки организации изпълняват функциите на глобални структури. И по този начин се развиват по-бързо.

            Платформените организации са само едно от проявленията на възможностите на интернет. Дигиталната свързаност, която стана възможна чрез софтуерните технологии, фундаментално променя икономическата дейност. Свидетели сме на едновременното вливане на нови технологични пробиви, които обхващат интернет на нещата, дистанционното наблюдение, използването на интернет в автоматизацията, големите данни, автономните транспортни средства, изкуствения интелект, роботизацията, блоковата верига, икономиката на споделянето и др. С непрекъснатото увеличение на изчислителната мощ и падащите цени на хардуера е икономически изпълнимо буквално всичко да се свърже с интернет. Това обяснява и въвеждането в организациите на технологията „интернет на нещата (Internet of Things IoT).Тя реферира към умни устройства, които събират информация и могат да се свързват помежду си с помощта на интернет връзка. Тези устройства се монтират в организациите и техните обекти и комплекси, в транспортните и енергийни мрежи, както и в производствените процеси. Днес по целия свят има милиарди устройства, като смартфони, таблети и компютри, които са свързани към интернет. Техният брой се очаква да се увеличи драстично през следващите няколко години, като прогнозите варират от няколко милиарда до над един трилион. Това коренно ще промени начина, по който управляваме активите и дейностите, като ще ни даде възможност да ги наблюдаваме и оптимизираме в най-подробни детайли.

            Друго широко разпространено приложение на интернет е дистанционното наблюдение. Всяка поръчка или транспортно средство, свързано с дадена организация вече може да бъде снабдена с датчик, предавател или маркер за радиочестотна идентификация (REID), който позволява да се проследява къде се намира обектът при движението му по определения за него маршрут, дали работните му характеристики са оптимални, как се използва и така нататък. Това е революционна промяна за организациите, които поради характера на дейността си боравят с дълги и комплексни вериги на доставка. В близко бъдеще подобни системи ще се прилагат и при движението и проследяването на хора. Специалистите предполагат, че през следващите няколко години всеки продукт може да бъде свързан към повсеместно налична комуникационна инфраструктура, а поставени навсякъде сензорите ще позволят на хората напълно да възприемат заобикалящата ги среда.

            Следващата технология, която заслужава внимание се отнася за използването на интернет в автоматизацията на техниката на организацията. Първоначално той е бил използван за комуникация или развлечение, но с автоматизацията на организациите започва да се прилага за контролиране на осветлението, щорите, вентилацията, климатизацията, аудио- и видео- системите, системите за сигурност и останалата техника. Допълнителна полза се извлича и от свързани роботи за изпълнението на задачи, осъществявани с нискоквалифициран труд – например почистване на офиси, търговски зали и други помещения.

            В опита да се интерпретира бъдещето би следвало да се има предвид, че много градските дестинации ще свържат своите комунални и други услуги, както и инфраструктурата си към интернет. Тези интелигентни дестинации ще управляват своята енергия, материални потоци, логистика и транспорт. Някои дестинации като Сингапур и Барселона, например, вече прилагат много нови услуги, задвижвани от данни, включително интелигентни решения за паркиране, събиране на отпадъци и осветлението. Интелигентните дестинации непрекъснато разширяват своята мрежа от сензорни технологии и работят по платформите си с данни, които стоят в основата на свързването на различни технологични проекти и добавянето на бъдещи услуги на базата на анализа на данни и прогнозиращо моделиране.

            Днес се създава ситуация, в която не малка част от управленските решения се вземат въз основа на технологията Big Data (големи данни). Става въпрос за съвкупност от структурирани и неструктурирани данни със значителни обеми, които се повяват с голяма скорост от разнородни и многочислени източници, имащи различни форми и нуждаещи се от анализ в движение. Към тези източници спадат смартфоните, датчиците, интелигентните системи и други свързани с интернет устройства. Именно те генерират огромен обем от данни, които се добавят към информацията, получена от традиционните източници. Тази лавина от данни би могла да стане „златна жилка“ за организациите, но те все още трудно извличат полза от постъпилата информация. Използването на потенциала на „големите данни“ ще позволи по-добро и по-бързо вземане на решения, по широк спектър от въпроси в организацията. Тази технология ще промени бизнеса не само като го направи по-ефективен, но и като представи нови възможности за създаване на продукти. Автоматизираното вземане на решения може да намали усложненията при обслужването на клиентите и да даде възможност на бизнеса да предоставя услуги в реално време.

            Друга съвременна технология, която бързо си пробива път са автономните транспортни средства. За организациите те представляват интерес от гледна точка на трансфера на хора и товарните превози, изпълняващи поръчки на помощните звена на тези организации. Понастоящем те заемат четиринадесет процента от автомобилния парк по пътищата в САЩ. Тези транспортни средства могат потенциално да бъдат по-ефективни и по-безопасни от автомобилите, зад чиито волан стои човек. Нещо повече, те биха могли да намалят задръстванията и емисиите и да преобърнат напълно съществуващите модели на транспорт и логистика. С напредъка на сензорните технологии и изкуствения интелект способностите на автономните превозни средства, вкл. товарните автомобили, дроновете, самолетите и плавателните съдове, се подобряват с бързи темпове. И не само това. Евтини и свободно предлагани в търговската мрежа дронове, сухопътни и плавателни транспортни средства вече се използват с различни приложения във всички сектори на икономиката.

            Особено внимание заслужават машините с изкуствен интелект (ИИ). Оказва се, че освен да управлява транспортни средства, изкуственият интелект може да се учи от предишни ситуации, като прави по-лесно и по-бързо стигането до конкретни заключения, въз основа на данни от минали преживявания. Разбира се, процесът на вземане на решения от изкуствения интелект е още в самото начало. Това се потвърждава от факта, че Concept Net 4, представляващ езиков изкуствен интелект, може да се сравнява само с едногодишно дете. Следващата версия, която в момента се довършва се очаква да се справи на нивото на пет до шестгодишно дете[8]. Тази скорост в развитието се потвърждава и от други факти. Ако законът на Мур продължава да се развива с досегашния темп, както това става в продължение на последните 30 години, процесорите ще достигнат същото ниво на процесорната мощ като човешкия мозък през 2025 г.

            Изкуственият интелект се справя много добре с намирането на съответствие на модели и автоматизирането на процеси, което прави технологията използваема за много функции на организациите от различните сектори на икономиката. В бъдеще може да се предвиди съществуване на среда, в която изкуственият интелект замества редица функции, изпълнявани днес от хората. Проучване на Oxford Mаrt School разглежда доколко различни работни места са уязвими към компютъризацията чрез изкуствения интелект и роботика, като резултатите са доста отрезвяващи. Използваният модел прогнозира, че до 47 % от работните места е много вероятно да бъдат компютъризирани през следващите 10 – 20 години[9].

            Всичко това обуславя принципно нови черти и характеристики на икономическата дейност, в която определено място вече заема и роботизацията. Ярък пример затова са роботите-рецепционисти в хотели от веригата Мариот роботите-сервитьори на Pizza Hut в Азия, колаборативните роботи на UniversalRobots, които приготвят пици по близо 5 милиона рецепти за 30секунди и др. Доскоро използването на роботите се ограничаваше до строго контролирани задачи в специфични индустрии. Днес обаче те все повече намират приложение във всички сектори на икономиката и в най-различни дейности. Бързият напредък в роботиката скоро ще направи сътрудничеството между хората и машините ежедневна реалност. Нещо повече – благодарение на напредъка в други технологии роботите са все по-адаптивни и гъвкави като техният конструктивен и функционален дизайн е вдъхновен от сложни биологични структури. Става въпрос за разширение на един процес, наречен биомимикрия, при който се имитират модели и стратегии, взети от природата.

            Усъвършенстването на сензорите дава възможност роботите да „разбират“ и да реагират по-адекватно на средата, в която се намират и да могат да изпълняват все по-разнообразни задачи. За разлика от миналото, когато трябваше да бъдат програмирани чрез автономен модул, роботите днес могат да получат достъп до информация от разстояние чрез облачните технологии и по този начин се свързват в мрежа с други роботи. Следващото поколение роботи най-вероятно ще олицетворява все по-силния акцент върху сътрудничеството човек-машина.

            В съвременната икономика все повече нараства ролята на радикално новите подходи, които преобразяват начина, по който индивидите и институциите общуват и си сътрудничат. Пример за такава комуникация и партньорство е блоковата верига (англ. blochain). Тя представлява технология за съхраняване на информация във „верига“ от свързани помежду си компютърни записи, наричани ботове. Блоковата верига често се описва като разпределителна счетоводна книга, представляваща защитен протокол, чрез който свързани в мрежа компютри заедно проверяват транзакцията, преди да бъде записана и одобрена. Технологията, която е в основата на блоковата верига, създава доверие, като дава възможност на хората, които не се познават помежду си да си сътрудничат, без да се налага да минат през неутрален централен орган, т.е. попечител или централен регистър. По същество блоковата верига е споделена, програмируема, криптографски защитена и поради това будеща доверие счетоводна книга или регистър, които не се контролират от нито един отделен потребител и които могат да бъдат проверени от всекиго.

            Никак не е случайно, че наред с развитието на мобилните и интернет устройства възникна и икономиката на споделянето (on demand economy), наричана още икономика на поискването (sharing economy). Този тип икономика събира на едно място хора, активи и данни, създавайки по този начин изцяло нови начини на потребление на продукта. Главното при нея е, че снижава бариерите, които физическите и юридическите лица трябва да преодоляват, за да създават материални блага и по този начин да променят личната и професионалната среда. Обобщеното разбиране на икономиката на споделянето е възможността на хората и организациите да споделят използването на активи или да споделят предоставяни услуги на ниво, което в миналото не е било толкова ефективно или може би дори не е било възможно. Това споделяне на стоки и услуги често се осъществява чрез онлайн пазари, мобилни приложения, услуги за локация или други технологични платформи. Използването им намали транзакциите и фракционните разходи в системата до равнището, което е икономически изгодно за всички участници, разпределено на много по-малки стъпки.

            Икономиката на споделянето или поискването се реализира чрез технологичните платформи наZipcar, Relay Rides, Uber, Lyft, Airbnb и др. Подобни платформени начинания бързо се множат, като предлагат нови и нови услуги – от пране и пазаруване, домакинска работа, паркиране или размяна на домове за кратък период, до споделяне на пътувания на дълги разстояния. Те имат обща черта, като намират съответствие между предлагането и търсенето по много достъпен, нискотарифен начин и предоставят различни стоки и услуги на потребителите, давайки възможност на двете страни да си взаимодействат и да получават обратно връзка, тези платформи създават доверие. По този начин се дава възможност за ефективно използване на недостатъчно оползотворени до момента активи, а именно такива, чиито собственици никога в миналото не са мислили за себе си като за доставчици. Става въпрос за предоставяне на свободно място в кола, неизползваната стая в дома и други услуги под формата на доставка[10].

            Сега икономиката навлиза в качествено нова епоха. Върху прилаганите при нея традиционни технологии и методи на работа въздействат различни източници на подривни влияния от всякакъв характер. От гледна точка на предлагането организациите преживяват въвеждането на дигиталните технологии, които създават изцяло нови начини за проектиране, производство и обслужване на клиентите и на практика разрушават съществуващите вериги на стойността. Но има и нещо друго, информацията в реално време и интелигентните системи ще предоставят уникални данни за клиентите и реалното „поведение“ на продукта, а това от своя страна ще засили други технологични тенденции.

            И още едно уточнение, отнасящо се за търсенето. Сериозните промени, които настъпват при него също действат подривно на бизнеса. Имаме предвид, че повишаването на прозрачността, ангажираността на потребителите и новите им модели на поведение, изградени върху достъпа до мобилни мрежи и данни, принуждават организациите да адаптират начина, по който проектират, правят маркетинг и реализират съществуващи и нови продукти.

            От друга страна, дигиталните технологии се отличават от прилаганите сега с много по-сложната си форма на иновации, основана на комбинацията от множество технологии по нов начин. Това принуждава организациите да преразгледат начина, по който осъществяват своята икономическа дейност и приема различни форми. За някои организации завладяването на нови граници на стойността може да означава разработване на нови фирми в съседни сегменти, а за други – откриване на изместващи се ниши на стойността в дадения сектор на икономиката.

            Тук логиката на анализа ни отвежда към промените в очакванията на клиентите. Независимо от това дали са физически или юридически лица клиентите са все по-често в центъра на вниманието на дигиталната икономика, за която представлява интерес начинът, по който те биват обслужвани. При това очакванията на клиентите са преформулирани в реални преживявания от продукта при обслужването и неговото потребление. Възможността да се използват множество източници на данни – от лични до индустриални, от свързани с начина на живот до поведенчески – предлага опознаване на клиента и покупката в такива детайли, каквито доскоро бяха немислими. Реално погледнато данните и показателите осигуряват критична информация за потребностите и поведението на клиента, които стоят в основата на решенията, вземани за маркетинга и продажбите.

            Заедно с това, новите технологии трансформират начина, по който организациите възприемат и управляват своите активи, тъй като продуктите са подобрени с цифрови възможности, които повишават стойността им. Практиката показва как софтуерните актуализации и свързаността могат да се използват за подобряване на даден продукт след покупката, вместо да бъде оставен да се обезценява с течение на времето. Основният извод, който се налага тук е, че не само новите материали правят активите по-трайни, но данните и анализите също трансформират ролята на следпродажбеното обслужване. Анализи, предоставени от монтирани в продуктите сензори позволяват тяхното постоянно наблюдение и поддръжка, като по този начин експлоатацията им се увеличава до максимум.

            Заслужават внимание и колаборативните иновации, основаващи се на нови форми на сътрудничество на организациите. Това се отнася както за утвърдените, така и за по-младите, динамично развиващи се организации. Ползата от тази форма на сътрудничество е, че когато организациите споделят ресурси чрез колаборативни иновации, може да се генерира значителна стойност едновременно и за двете страни и за икономиките, в които се осъществяват подобни сътрудничества. Такива сътрудничества обаче често не са никак елементарен процес. Те изискват значителни инвестиции и от двете страни за разработване на твърда стратегия, търсене на подходящи партньори, установяване на комуникационни канали, координиране на процеси и гъвкаво реагиране на променящите се условия както вътре, така и извън партньорството. Налага се организациите да отидат далеч отвъд споразуменията за маркетинг и продажби, за да разберат как да приемат широкообхватните съвместни подходи. Прилагането на новите технологии изисква организациите да мислят за това как „Офлайн“ и „Онлайн“ светът действително влиза в досег в реалния живот.

            Всички тези разнообразни въздействия стават причина организациите да преосмислят своите оперативни модели. В тази връзка ще отбележим, че „платформата“ е един важен оперативен модел, създаден от мрежовия ефект на цифровизацията. Разработваните на тази основа стратегии, съчетани с необходимостта от по-силна ориентация към клиента, изместват фокуса на много организации от продажбата на продукти към предоставянето на услуги. Все по-голям брой потребители вече не купуват и не притежават физически предмети, а по-скоро плащат за доставянето на свързаната с тях услуга, до която получават достъп посредством цифровата платформа. Възможно е например човек да се присъедини към платформа за споделено пътуване, която предоставя услуги за мобилност, без да е необходимо да притежава самото транспортно средство. По същия начин се предоставят и стаи за нощувка и други услуги. Тази промяна е изключително мощна и дава възможност за по-прозрачни и устойчиви модели на размяна на стойността в икономиката. Но тя също така създава предизвикателства заради начина, по който дефинираме понятието „собственост“, как използваме и по какъв начин се ангажираме с на практика неограниченото съдържание и как си взаимодействаме с все по-мощните платформи, които предоставят тези услуги в крупен мащаб.

            В условията на прилагането на новите технологии организациите, които са в състояние да съчетават няколко измерения – цифрово, физическо и биологично – често успяват да въздействат подривно на целия сектор на икономиката и свързаните с него системи за производство, разпределение и потребление. Тези комбинирани бизнес модели илюстрират степента на подривния ефект, който възниква при използване на цифровите активи и интересни комбинации от съществуващи цифрови платформи, за да се реорганизират взаимоотношенията с физическите активи. Това постепенно ерозира отдавна установената позиция на традиционните оператори и заличава границите между секторите на икономиката. Очаква се конвергенцията между различните сектори на икономиката да бъде основната движеща сила, въздействаща върху бизнеса през следващите години[11]. Очевидно е, че когато клиентите вече са създали репутация на надеждност чрез платформата, за цифровия доставчик става лесно да предлага и други продукти и услуги.

            Направеният кратък обзор на някои от дигиталните технологии показва, че те правят първите си стъпки в различните сектори на икономиката и вече достигат точката на ускорение в своето развитие, като взаимно се надграждат и усилват. Организациите обаче все още нямат готовност, за да посрещнат тези промени. Някои от прилаганите от тях сега традиционни технологии ще бъдат изместени от дигиталните технологии, а част от съпътстващите ги работни места ще бъдат закрити. Ръководителите на тези организации си дават сметка, че когато са принудени да намаляват персонала и в същото време да осигуряват по-висока производителност – дигиталната трансформация няма алтернатива. Именно тя все повече оказва влияние върху начина, по който се води, организира и финансира бизнеса. Конкретен симптом на това явление е спадането на средната продължителност на съществуване на организациите, както и промяната в периода от време, който е нужен на новите участници да заемат доминираща позиция на пазара и да достигнат пределни прагове на приходи. Очевидно е, че новите технологии – почти винаги захранвани и активирани от дигиталните възможности – увеличават скоростта и мащаба на промяна на бизнеса. От друга страна, потокът от информация, който ни залива днес, скоростта на трансформацията и ускоряването на иновациите са трудни за възприемане и предвиждане явления. Именно те са тези, които постоянно поднасят изненади. В тези условия способността на ръководителя постоянно да се учи, да се адаптира и да поставя под съмнение собствените си концептуални и оперативни модели за успех ще бележат следващото поколение успешни бизнес лидери.

            За да оцелеят през следващите години и да функционират успешно, организациите ще трябва да преминат през дълбока културна промяна. Хората, съставляващи техния ръководен екип, а и не само те, ще трябва да мислят по-бързо, да работят по-интелигентно, да мечтаят по-дръзко и да контактуват помежду си по много по различен начин. И най-важното, тази културна промяна ще изисква съвършено нов тип лидери – лидери много по-различни от ръководителите, за които повечето от нас са работили и в каквито някои дори са се и превърнали. Сегашните лидери ще трябва да изграждат точна визия и чувство за ценностите на организацията, която ръководят. От тях се изисква да общуват с хората и да ги мотивират далеч по-ефективно, отколкото техните колеги в миналото. Ще трябва да развиват съобразителността си в условия на съвършено нова среда.

            Промяната, за която става въпрос няма да е лесна, но е възможна. С добри ръководители тази идея може да заживее. Истинските лидери мислят отвъд противопоставянето „краткосрочни срещу дългосрочни резултати“. Те знаят, че целта не лежи в следващата година или в следващите избори, а в следващото поколение. Великите лидери изграждат организацията така, че те да са успешни дори след смъртта им, а когато го правят ползите от това – както за нас, така и за икономиката са изумителни.

            Ако повярваме в свят, в който всичко това може да се случи и сме убедени, че лидерите ни са онези, които могат да ни поведат към него, значи, нашата обща отговорност е да намерим, обучим и подкрепим хората, които да се отдадат на каузата да ни поведат по път, който ще ни приближи до тази реалност.

София, 17.02.2020 г.                                                             Председател:

                                                                                                            (проф. д-р Манол Рибов)