Доклад на БКОНК от 21.10.2019 г.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК,

относно интегрирания модел на развитие на висшето образование

            Предизвикателствата, пред които сме изправени днес ни заставят отново да преосмислим проблемите и на методиката и на методологията, и на насоките, и на съдържанието на висшето образование. Четвъртата индустриална революция е не само промяна на това, което правим, но и на това, което сме. Въздействието, което тя има върху нас е комплексно, като засяга нашата идентичност, усещането ни за неприкосновеност, представите ни за собственост, моделите ни на потребление, времето, което отделяме за работа и отдих, кариерното ни развитие и култивирането на нашите умения. Нейните технологии ни позволяват да правим нещата по-лесно, по-бързо и по-ефективно. И още нещо. Те ни предоставят и възможност за личностно развитие. Тази революция оказва влияние върху начина, по който се срещаме с хората и развиваме взаимоотношенията си, йерархиите, от които зависим и не на последно място върху здравето ни. Накратко казано тя коренно променя същностните сили на човека, характеризиращи неговата способност да произвежда блага, да създава едни или други средства на труда, да формира и развива обществени отношения и институции. Оттук и изискванията към образователната система и по-конкретно към висшето образование да подготвя специалисти, способни да опредметяват по най-добрия начин същностните си сили в новите условия на живот и работа.

            Всичко това означава промяна в целите и стратегиите на политиката за развитие на висшите училища в съответствие с настъпилата дигитална трансформация в технологиите. Това би следвало да бъде предшествано от анализа на учебните планове и програми и на приоритетните направления в научноизследователската дейност. По този начин ще бъдат отстранени евентуални пропуски в сега действащата документация за учебна и научноизследователска дейност.

            В случая представлява интерес връзката и зависимостта на дисциплините от учебния план с ключовите думи и изрази в науките, характеризиращи съответната област на висше образование и професионално направление. За здравеопазването (7) и по-конкретно за медицината (7.1.) те са диагностика, лечение и профилактика. При техническите науки (5), включващи общото инженерство (5.13) ключовите думи са техника, конструкции и технологични процеси. За социалните, стопански и правни науки (3), където е икономиката (3.8.), ключовите думи са производство, разпределение, търговия и потребление.

            Заслужава внимание и връзката и зависимостта на дисциплините от учебния план с широката, тясна и детайлна област от класификатора на областите на образование и обучение (КОО-2015). За професионалните направления медицина, технически науки и икономика тези области съдържат информацията, посочена в Таблица 1.

Таблица 1

Широка, тясна и детайлна област

на Класификацията на областите на образование и обучение (КОО-2015).

            И все пак, за да се изясни връзката между учебните дисциплини и различните науки, е необходимо да са се познава класификацията на науките от които произлизат тези учебни дисциплини. От съществуващите класификации ние ще се спрем на тази, която разделя науките на природни, социални и хуманитарни, приложни и формални.

Таблица 2

Класификация на науките

            В по-обобщен вид включените в тази класификация науки се разделят на фундаментални и приложни, като към фундаменталните науки отнасяме природните социалните, хуманитарните и формални науки. На това деление на научното познание на абстрактно и конкретно съответстват две форми на учебни дисциплини – фундаментални и приложни. В тази връзка възниква въпросът за съотношението между тези дисциплини и последователността на тяхното изучаване. От само себе си се разбира, че тук е нужен диференциран подход – едни са знанията във фундаменталните учебни дисциплини, а друг характер имат те в приложните дисциплини. Общото между едните и другите е преди всичко в това, че са организирани в научни принципи, които, образно казано се отличават с голямо широта. Именно тази широта и богатство на научните принципи прави възможно и необходимо формирането на адекватен метеорологически инструментариум. Оттук произтича едно от най-важните изисквания към този инструментариум с оглед на неговото използване в приложните дисциплини, а именно знанията, които са нужни на практиката, да бъдат трансформирани в принципи, а принципите – в съответни методологически изисквания. Това положение днес има първостепенно значение е в сферата на висшето образование.

            От друга страна, фактът, че се усвояват научни знания не означава, че между учебната дисциплина и науката, която тя отразява има пълно тъждество. Разликата между учебната дисциплина и съответната наука се състои не само в обема на знанията, не само в това ,че тя включва съвкупност от научни знания, от съответни навици и учения, необходими както за по-нататъшно обучение, така и за активно участие в обществено полезен труд. Разлика има и в логиката на изложението на знанията. Логиката на учебната дисциплина често силно се различава от логиката на съответната наука. Това е станало причина да се обособи самостоятелно направление за преобразуване на научните знания за дидактически цели, наречено онтодидактика.

            Изобщо, за да изпълняват социалната си роля учебните дисциплини трябва да бъдат съобразени с практиката. Казано по друг начин с икономическите дейности[5], извършвани в рамките на съществуване на предмета на дейност на предприятията. Оттук и вниманието, което отделяме на Националния класификатор на икономическите дейности (НКИД – 2003). В него тези дейности се делят на основни[6], спомагателни[7] и допълнителни[8]. По аналогичен начин бихме могли да диференцираме и учебните дисциплини на основни, към които отнасяме фундаменталните дисциплини и на спомагателни и допълнителни, включващи приложните дисциплини. За медицинските, технически и икономически науки това би могло да се илюстрира с по един представител за всяка от трите групи учебни дисциплини по следния начин:

Таблица 3

Основни, спомагателни и допълнителни учебни дисциплини

            За подбора на включените в учебния план дисциплини е от значение и структурирането на икономическите дейности по степен на агрегиране на сектори, раздели и класове, представено в Таблица 4.

Таблица 4

Сектори, раздели и класове на икономическите дейности

по Националната класификация на икономическите дейности (НКИД – 2003)

            Тук по понятни причини представяме в твърде обобщен вид икономическите дейности, които в класификатора са много по-детайлизирани. Така например дейностите на лечебните заведения за болнична помощ включват медицински и хирургически дейности като диагностика, лечение, опериране, анализи и спешна медицинска помощ. От друго естество са дейностите, отнасящи се до производството на машини, оборудване и домакински уреди. Тук е включено производството на двигатели (турбини, помпи, компресори), пещи (горелки, подемно-транспортни машини, хладилно и вентилационно оборудване),селскостопански машини (обработващи машини, машини със специално предназначение), въоръжение и боеприпаси и домакински уреди (електрически и неелектрически). От професионалното направление „Икономика“ ще посочим дейностите, включени във финансовото посредничество. По-конкретно става въпрос за привличане и преразпределение на финансови активи, както и на парични средства под формата на депозити, финансово посредничество, финансов лизинг, предоставяне на потребителски заеми, осигуряване на дългосрочно финансиране, предоставяне на парични заеми извън банковата система, инвестиране в ценни книжа, търговия на финансови пазари за собствена сметка от дилъри на ценни книжа, инвестиране във финансови активи, сауп сделки, опции и други посреднически операции.

            Независимо от това че включените в учебния план дисциплини отразяват конкретни науки те се намират в особено отношение с практиката, тази непосредствена действителност за човека. Това именно обяснява и вниманието, което отделяме на икономическите дейности. Но това само не е достатъчно, необходимо е да бъдат обхванати и длъжностите, чрез които се реализират тези дейности в практиката и по-конкретно тяхната характеристика. Това разбира се, налага да използваме Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) в Република България, наричана по-нататък за краткост класификацията. Длъжностите са кодирани на принципа на серийно-поредната система посредством осемзначен цифров код, който съдържа информация за класа, подкласа, групата, единичната група и съответната длъжност. За изследваните от нас професионални направления длъжностите са посочени в Таблица 5.

Таблица 5

Национална класификация на професиите и длъжностите

            Както при икономическата дейност, така и тук представяме съкратена версия на класификатора, но не можем да не отбележим, че в него фигурират 66 вида специалисти-лекари, 33 вида специалисти-машинни инженери и 21 вида специалисти-счетоводители, като във всяка една от тези групи съществуват твърде големи различия, както по отношение на трудовите функции, така и спрямо функционалните и длъжностни задължения.

            Реално погледнато цялото това многообразие от трудови функции и длъжности задължения съответстващи на различните икономически дейности ще ни даде възможност да от открием основните, спомагателни и допълнителни учебни дисциплини, за да ги отнесем в крайна сметка към фундаменталните и приложни науки. Този двустранен процес, който започна от класификацията на науката, продължава с учебните дисциплини, за да стигне до икономическите дейности и длъжностните характеристики, създава необходимите условия за усъвършенстване на учебните планове, заемащи съществено място в стратегията на висшето училище.

            Но има и още нещо. Проблемът за правилното формиране, развитие и реализация на отделния човек и за изграждането на най-целесъобразна структура на образователната система, която ще обслужва и подпомага неговото развитие, е въпрос и на науката. В хода на преустройството на политиката на висшите училища взаимодействието между тези две сфери ще прераства не просто в съвместна дейност за обсъждане и решаване на проблемите, а в един интегрално обвързан процес за целенасочено въздействие върху личността. Нужен е нов подход и същността на този подход е в синтеза на съдържанието, методите и формите на науката в обучението. Този синтез ще позволи да се изгради по-рационална структура на учебното съдържание, за да се разкрият нови неизползвани досега резерви за развитието на глобално мислене, да се прилагат по-ефективни методи на обучение.

            Интегрирането на науката в образователния процес е непосредствено свързано с развитието на способността за творческо мислене. Изумителните постижения на научната мисъл днес правят все по-належаща задачата образованието решително да се ориентира към подготовка, която не само и не просто осигурява знания, но и формира и развива способност за творческо мислене, за самостоятелно усвояване на нови знания. Може да се каже, че най-доброто образование е това, което е научило индивида сам да се образова, сам да развива своя творчески потенциал, сам да използва този потенциал най-резултатно. Решаващото в случая е подготвяните специалисти да се научат как да усвояват и изменят действителността.

            Човекът, овладял законите на духовното усвояване на действителността притежава в най-висша степен способност за творческо мислене, за творческо търсене, за творческа работа. За да се придобие такава способност не е достатъчно да се познават едни или други закономерности на природата и обществото. Нужно е да се овладеят и законите, по които се опознава светът, по които се създават научни ценности.

            Да се научи подготвяният специалист как да изменя действителността означава да придобие умение да борави с методи на познавателната и практическа дейност. По своята същност методът е мощно средство за придобиване на нови знания, за решаване на теоретически и практически задачи, за ориентиране в действителността. Чрез него човек придобива способността да мисли самостоятелно и да се ориентира самостоятелно, когато животът го постави в нова трудова и научна ситуация.

            Проблемите за подготовката на творчески мислещи личности не могат да се решат докрай, ако се подценяват творческите възможности на човека. Не бива да се игнорират наличните резерви на подготвяните сега специалисти за интелектуално и физическо развитие. А това означава, че те могат да бъдат научени не само да се ориентират самостоятелно в знанията, но и сами да разкриват своите способности, сами да разгръщат потенциалните си възможности. Това сега е най-краткият и ефективен път, за да се ускори формирането на творческата личност.

            Въпросът за развитието на творческото мислене, за пробуждането на творческото начало в индивида е тясно свързан с новите технологии, изучаването на които, а след това и внедряването им дава възможност за издигане равнището на отделните сектори и на икономиката като цяло. Новото и главното тук е, че се възбуждат, предизвикват и провокират принципно нови потребности, непознати по-рано, като по този начин се формират нови качества, нови характеристики и се елиминират едни или други отрицателни страни в личността.

            Възбуждането и формирането на нови духовни потребности е един от основните фактори за пробуждането на творческото начало в индивида. Това определя и специфичните задачи на образованието. В този смисъл и учебното заведение, и методите на обучение, и организацията на учебния процес трябва да бъдат построени така, че да възбуждат нови социални, интелектуални, научни, културни и други потребности.

            Идеята за възбуждащия ефект поставя принципно нови теоретически и практически проблеми, както в сферата на личността, така и в сферата на материалното производство и услугите. И това е естествено, защото възбуждащият ефект е ефект преди всичко в сферата на човека, а в човека е фокусиран ефектът от всички други сфери, в него именно се затваря веригата на ефектите, реализирани в производството и в останалите клетки на социалния организъм.

            Формирането на нови качества в подготвяните специалисти, чрез механизма на потребностите изисква да се утвърждава водещата роля на образователната система в интеграцията на всички подсистеми, които имат непосредствено отношение към този проблем. Във връзка с това се предявяват нови изисквания към системата на общественото обслужване. Особено отговорна е ролята на духовната сфера. Интеграцията между образованието, науката и културата ще позволи по-целенасочено да се развива културната и научната дейност с цел да се отговори на нарастващите потребности на младите хора.

            От друга страна, се видоизменя положението на човека в системата „човек-машина“. Самата машина вече придобива способност да функционира на основата на вложен в нея изкуствен интелект, да решава сама голям обем важни творчески задачи, които по-рано се решаваха от човека. Това е принципно нов етап в развитието на производството, свързан с микроелектрониката и микропроцесорите. Те са днес техническите устройства, създаващи възможност да се управляват цели производствени системи без непосредственото участие на човека, който предоставя много свои творчески възможности на умни машини и роботи, на изкуствения интелект.

            Именно изкуственият интелект е навсякъде около нас – от самоуправляващи се автомобили и безпилотни летателни апарати (дронове) до виртуални асистенти и софтуер за езиков превод. Всичко това променя нашия живот. Изкуственият интелект постигна впечатляващ напредък, задвижван от растящите с все по-бързи темпове увеличения в изчислителната мощ и наличието на огромно количество данни – като се започне от софтуера, използван за откриване на нови лекарства и се стигне до алгоритми, които прогнозират културните ни интереси. Много от тези алгоритми се учат от следите по пътеките от данни, които оставяме в цифровия свят. Това води до нови видове „машинно учение“ и автоматизирани открития, които правят възможни интелигентните роботи и компютрите да се програмират сами и да намират оптимални решения на базата на основните данни.

            Приложения като Siri на Apple ни дават поглед към мощта на една подгрупа в бързо развиващата се област на изкуствения интелект – така наречените „интелигентни асистенти“. Само преди две години интелигентните лични асистенти едва правеха своя прощъпулник. Днес гласовото разпознаване и изкуственият интелект се развиват толкова бързо, че скоро ще е съвсем обичайно да говорим на компютрите, създавайки така нареченото от някои технологични експерти „компютърно обкръжение“, в което роботизирани лични асистенти са постоянно на разположение, за да си водят бележки и да отговарят на въпроси на потребителите. Устройствата, които използваме, ще стават все по-важна част от личната ни „екосистема“: те ще ни се подчиняват, ще предвидят потребностите ни и ще ни помагат, когато е нужно, дори без да сме го поискали.

            Изкуственият интелект „отнема“ важни функции на човека, но той не го прави излишен в процеса на създаването на духовни и материални блага. Нещо повече, повишава още повече ролята на човека, предявява качествено нови изисквания към равнището и качеството на човешкия труд, създава по-добри условия за творческа дейност на човека. Нараства и ролята на такива субективни фактори като съзнателност, чувство за отговорност, правилно отношение към труда и т.н.

            Другата страна на обсъжданите проблеми е стратегията за научно изследователската дейност на висшите училища. Целта на тази стратегия е да поставя проблеми, да обяснява същността на тези проблеми, да разкрива начина за решаване на тези проблеми и на тази основа да изяснява съдържанието на политиката за развитие на висшето училище. Не е нужно да се доказва, че научната дейност като система за генериране на знания и решаване на познавателни проблеми винаги е функционирала паралелно с учебната дейност във висшите училища. Затова нравствената повеля на преподавателя във висшите учебни заведения е всеки според силите и възможностите си да дава своя принос за развитието на науката, за нейното свързване със задачите на обществената практика.

            На сегашният етап едва ли е необходимо да се предлага някакъв цялостен нравствен кодекс за преподавателите във учебни заведения. Но ако трябва накратко да формулираме едно от основните правила, бихме посочили изискването за упорита, всеотдайна и целенасочена работа за поставяне на науката в служба на живота, на прогреса, на хората. Не е трудно да се разбере, че на първо място трябва да се постави изискването за насочване силите на преподавателския състав върху реални проблеми с оглед издигане равнището на висшето образование и на науката. Не самоцелна работа, а реални приноси – това е основният нравствен критерий, атестатът за нравствена висота.

            Очевидно е, че когато става въпрос за стратегията за научноизследователската работа няма как да не се засегнат и въпросите за научния подход. В най общ вид той може да се разглежда като израз на общите и трайни тенденции в развитието на научното познание през даден период, като основа за формиране на съответната система от методи и методики, като средство за обща ориентация на научното изследване. Казано по друг начин подходът е ориентир, ръководещ и определящ стратегиите на висшето училище за образователна и научноизследователска дейност. Ако с помощта на отделните методи и методики се проучват конкретни факти, решават се специфични задачи в хода на изследователския процес, разкриват се едни или други страни на обекта, подходът ни насочва към общия фонд и дава стратегията на научното търсене, обуславя конфигурацията на теорията. Формирането на научния подход е израз на закономерно разгръщащия се процес на интеграция в съвременната наука. В научния подход се извършва висш синтез на методи, средства и прийоми, които в миналото са били автономни методологически единици. Сега обаче те съставят инструментариума на научния подход за духовно усвояване и практическо изменение на света.

            Именно научният подход – и в сферата на научно-познавателната дейност и в сферата на практическата дейност, е сърцевината на приведените в действие научни знания, с които се разрешават проблемни ситуации. Пътят за реализирането на това изискване минава през системния анализ на проблемната ситуация, през изграждането на своеобразен конфигураторен модел на желания социален, научен или технически резултат. Само чрез такъв модел може да се определи кръгът на научните дисциплини, които ще участват в изследването и ще предложат продукт, отговарящ на основните изисквания на съответната задача. Нещо повече, именно чрез такъв модел може да се идентифицира научноизследователската работа, да бъде тя ефективна, с относително малка, но достатъчна информационна натовареност.

            Научноизследователската дейност на висшето учебно заведение трябва да бъде организирана по такъв начин, че да осигурява резултати, годни да бъдат използвани за практически нужди. Това по-конкретно означава научната дейност да се организира и управлява в контекста на една релация с практиката, т.е. в контекста един праксеологичен релационизъм. Не е нужна особена прозорливост, за да се осъзнае, че праксеологичния релационизъм е един от решаващите фактори за оптимизиране на производствено-технологичната, социално-управленска и културно-мирогледна функция на науката.

            Науката в една или друга степен винаги е била социално обусловена. Но тя винаги и при всички обстоятелства си остава система за генериране и възпроизводство на научни знания, а този факт вече определя наличието в нея на вътрешни закони за развитие. Проблемът за праксеологичния релационизъм е реален не защото поставя под съмнение визирания факт, а защото извежда особената функция на научния подход в практиката.

            Сега у нас преобладава механизъм на взаимодействие между науката и практиката, при който в практиката се внедрява като правило научен резултат от някаква научна дисциплина. В случая се проявяват редица слабости на обратната връзка във веригата, научен резултат - техническа разработка – създаване и изпитване на опитен образец - серийно или масово производство. В крайна сметка практиката е принудена да се преустройва съобразно с всеки внедрен резултат, при който нерядко се влагат много излишни сили в ресурси за отстраняване на възникващите негативни последици. Друга би била картината, ако в организацията на изследването и внедряването се тръгва не от отделната дисциплина, а от практическата задача, от практиката, която се изгражда и развива по други принципи. В такъв случай ще се окаже, че за решаването на крупни практически задачи е необходимо да се осигуряват с усилията на редица науки комплексни научни резултати.

            Подходът на праксеологичния релационизъм изисква следователно да се преустрои механизмът на взаимодействието между науката и практиката. Този механизъм всъщност е механизъм на научния подход във и чрез който научните знания се трансформират, организират и прилагат за разрешаването на определени социални ситуации. Праксеологичният релационизъм е изискване с решаващ характер, за да може научният подход да изпълнява своята евристична и социално-практическа функция, за да бъде той действителен инструмент на практиката. Подценяването или пренебрегването на това изискване води до компрометирането на научния подход. Едно от условията на този подход, да отговори на посоченото изискване е той да бъде „осигурен“ със „солиден тил“. А това означава, че самата наука трябва да се развива пълноценно, да обогатява постоянно фонда на фундаменталните и приложни знания.

            В тази връзка е необходимо да се усъвършенства планирането на науката чрез системата на социалните поръчки. И това не е случайно, защото именно социалната поръчка е възлов проблем в случая? Вече не е достатъчно да се разкриват и отчитат само т. нар. обективни потребности, колкото и те да са важни. За да се планира правилно, за да се преодоляват успешно проявите на субективизма, за да се концентрира науката там, където е належащо и перспективно, нужно е целта, която се поставя, да съответства на научните изводи и заключения, да бъде съобразена с реалните възможности и достигната степен в развитието на фундаменталните и приложни изследвания.

            При това проблемът не е вече само в това да се формулират такива поръчки и да се планира на тяхната основа. Социалната поръчка трябва да бъде своеобразен „възел“; където се пресичат изследователски усилия и научните резултати от различни научни области. С оглед на това планът за наука следва да определя задачи и изпълнители на социални пръчки от такъв ранг.

            Днес състоянието на практиката е такова, че тя може да бъде регулирана не само от знания, развивани от отделните науки. Векове наред науката е формирала свои знаци, свой език, своя азбука. Ако се направи една дисекция на тази система ще се разкрият различни нива на такива символи, каквито са понятията, категориите, законите, принципите, от които са се изграждали различни науки. На следващото ниво обаче самите тези науки също представляват своеобразни символи, по които се формират нов тип структури на научното знание. Това дава основание да се преосмислят редица постановки относно закономерностите на научния прогрес и по-конкретно на процесите, свързани с диференциацията и интеграцията на научните знания. Смята се, че днес доминиращ процес е все по-тясното интегриране на различни научни знания, в резултат на което се формират по-широки по обхват и съдържание научни области. В такъв контекст се описват особеностите на диференциацията, която се разглежда като процес на обособяване на нови науки върху основата на интеграцията на научните знания. По-специално трябва да се отчитат и анализират с необходимото внимание онези процеси, които нарушават статуквото на много науки и предизвикват изменения в сегашната конструкция на науката.

            Изходна позиция в случая би могла да бъде постановката за минимизацията на информацията във всяка развиваща се система от знания. Имам предвид не само науката, но и научните области, научните направления, изследователската проблемна ситуация и т.н. Ходът на научното познание непрекъснато дава предимство на научни области, които са с по-висока степен на специализация и в този смисъл с по-малка информационна натовареност. Последователното съобразяване с тази тенденция ни дава основание да смятаме, че в сложния свят на науката може да оцелее и да има бъдеще само система, която постоянно намалява своята информационна натовареност. Ако разгледаме процесите на диференциацията и интеграцията на научното познание в диахронен аспект, този извод се налага категорично. Развитието на научното познание е непрекъснат процес на разпадане на формирали се научни структури. Колкото по-зряло, по-развито става научното познание, толкова повече се отива към системи с относително малка информационна натовареност. В този смисъл изграждането на бъдещата единна наука преминава не през формирането на все по-общи, по-широки научни области, докато се стигне до общата наука на бъдещето, а през разпадането на това, което сега разделя науката. Типичен пример в това отношение е Четвъртата индустриална революция, която се отличава със сливането на новите технологии и тяхното взаимодействие във физическата, цифровата и биологичната сфера като една от формите на проявление на механизма, чрез който се разрушава дисциплинарната структура на научното познание.

            Освен със скоростта на обхвата си тази революция е уникална и заради все по-нарастващото хармонизиране и интегриране на голям брой различни дисциплини и открития. Компаниите, които са в състояние да съчетават няколко измерения - цифрово, физическо и биологично – често успяват да въздействат иновативно на целия отрасъл и свързаните с него системи на производство, разпределение и потребление. В почти всички отрасли цифровите технологии създават нови, иновативни начини на комбиниране на продукти и услуги, като в този процес се стопяват традиционните граници между отделните сектори на икономиката. Това са трудни за предвиждане явления, които постоянно поднасят изненади. В такъв контекст именно способността на мениджъра непрекъснато да се учи, да се адаптира и да поставя под съмнение собствените си концептуални и оперативни модели за успех ще бележи следващото поколение успешни бизнес лидери, които висшите учебни заведения трябва да подготвят.

София, 21.10.2019                                                             Председател:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)