Доклад на БКОНК от 21.08.2019 г.

Д О К Л А Д

на председателя на БКОНК

Относно: Практическата реализация на реформата във висшето образование[1]

            Преживяваме началото на Четвъртата индустриална революция, чиито технологични постижения чертаят изискванията към човека и институциите, които осигуряват подготовката му за живота. Между тях системата на образованието е институцията, която формира облика на нацията. От нея зависи дали тази нация ще бъде във възход или упадък. В този смисъл, никак няма да бъде преувеличено, ако се отбележи, че това в най-голяма степен се отнася за висшето образование, факт, който е неопровержим. И това е обяснимо като се има предвид, че именно във висшите учебни заведения се подготвят бъдещите ръководители на организациите и държавата. От подготовката на тези кадри, от решенията, които те вземат на различните равнища на управление зависи в крайна сметка какви ще бъдат статистическите отчети за заетостта, производителността, икономическият растеж и т.н. Това обяснява и сериозните задачи, които стоят пред системата за висшето образование, една от които е разработването на адекватен на сегашната технологична революция модел на личността и програмиране на неговото осъществяване. Този модел би послужил като информационна основа при търсенето на пътища и средства за многостранното развитие и пълноценна реализация на личността в съвременните условия. Разбира се, тук не става въпрос за абстрактни нормативистични анализи и постановки, а за търсене на адекватен отговор на потребностите преди всичко на икономическата дейност, осъществявана под въздействието на сегашната индустриална революция.

Вече има данни, че новите технологии упражняват огромно въздействие върху начина, по който се води, организира и финансира икономическата дейност. Потокът от информация, който залива днес мениджърите, скоростта на подривните технологични развития и ускоряването на иновациите са трудни за разбиране или предвиждане явления. Те постоянно поднасят изненади. В такъв контекст именно способността на мениджъра непрекъснато да се учи, да се адаптира и да поставя под съмнение собствените си концептуални и оперативни модели за успех ще бележи следващото поколение успешни бизнес лидери, които висшите учебни заведения трябва да подготвят.

            В приетата наскоро реформа за висшето образование са създадени необходимите предпоставки за осигуряване на такава подготовка. На първо място това ще бъде подпомогнато чрез сключването на договорите за управление между ректорите и просветния министър, в чиито правомощия занапред влиза утвърждаването на политиката за развитие на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи и индикатори за изпълнението им. Очевидно е, че съдържанието на тази политика трябва да бъде адекватно на сегашните условия и, което е особено важно, тя би следвало успешно да бъде внедрена в практиката. Висшите училища разполагат с необходимите специалисти за да изпълнят тази задача. Те ползват привилегията да работят във висше учебно заведение, но и отговорността да я защитят с работата си.

Императивите на преломното време, в което живеем макар и трудно, с неизбежните в такива случаи противоречия и колизии все повече се осъзнават. Формира се комплекс от теоретически постановки, социални механизми и практически подходи, с които качествените промени могат да се извършат. При създалата се ситуация, когато новите технологии и новите начини на възприемане на света предизвикват фундаментална промяна в икономическите системи и социалните структури теоретическото познание трябва по-дълбоко да изучава закономерностите в развитието на цифровите технологии, органически да се интегрира в революционнопреобразователните процеси и да бъде надеждна основа за утвърждаване на нова по-висша практика на икономическата дейност.

            От гледна точка на фундаменталните промени, действащата правна уредба[2] и академичните постулати архитектониката на политиката за развитие на висшите учебни заведения би могла да бъде съставена от елементите визия, мисия, цел, задачи, стратегии за образователната и научно изследователска дейност със съответните субстратегии и тактическо осигуряване. За да се направят реални стъпки към разработването на обсъжданата политика е необходимо да се извърши диагностика на външната среда и системен анализ на висшето училище, анализ на смущенията, проекция на училището в бъдеще, сценарий за бъдещето на висшето училище и модел за неговото развитие.

            Специално внимание заслужава процесът на разработване на отделните компоненти на политиката за висшето училище. Този процес стартира с визията и завършва с тактиката. Визията като начална стъпка на процеса очертава бъдещето на висшето училище. Тя дефинира направленията на неговото развитие в контекста на висшето образование в България и Европейския съюз. За разлика от нея мисията определя смисъла на съществуването на висшето училище и това, което го отличава от останалите висши учебни заведения. Що се отнася до главната цел, тя се възприема като желан резултат, който висшето училище се стреми да постигне през определен период. Въз основа на нея се определят целите и задачите на стратегиите и на структурните звена. на учебното заведение. Очевидно трябва да бъде даден отговор и за това какво представляват стратегиите? Те конкретизират обхвата, целите и методите за осъществяване на образователната и научно изследователска дейност на висшето училище, осигуряват координацията помежду им и намаляват риска от неизпълнение на главната цел. От друга страна субстратегиите осигуряват необходимите човешки, материални, информационни и финансови ресурси за осъществяване на стратегиите. При тях може да се говори за повишаване качеството на работната сила, обновяване на материално техническата база, усъвършенстване на информационния ресурс, подобряване на финансовата осигуреност и т.н. И накрая би следвало да уточним, че тактиката конкретизира реализацията на стратегиите по отношение на основните ѝ специфични функции на управлението на висшето училище. Тя определя дейностите в детайли и установява сроковете за тяхното изпълнение.

            Надявам се, че обсъжданата политика няма да стане обект на самоцелно теоретизиране и по този начин да бъде откъсната от социалната реалност. Схоластичното умуване не ни обогатява теоретически, нито пък прави нашата работа за развитие на висшето образоване по-ефективно. При създалата се ситуация за нас няма по-съществена социална поръчка от потребността да преустроим политиката за развитие на висшето образование в съответствие с логиката на Четвъртата индустриална революция.

            Всъщност тук става дума за друго „лице“ на политиката, а именно за възможностите, които тя предоставя на основата на технологиите на сегашната индустриална революция да осигури такова управление на образователната и изследователска дейност, което ще е в състояние да обезпечи подготовката на специалисти с широкопрофилно образование, способни да се самоусъвършенстват духовно и професионално, непрекъснато да попълват и обновяват своите знания и умения, следвайки динамично развиващата се наука.

            Характерът на съвременните икономически дейности изисква да се развива интелектът, да се изявяват неговите потенции, да се направи способен да асимилира огромно количество информация и да я преработва творчески и целево в зависимост от работата си и съобразно с личните си творчески планове. От друга страна, най-съществения компонент на Четвъртата индустриална революция са новите технологии. Затова сред комплекса от качества, които трябва да притежава съвременната личност на преден план излиза способността за технологично мислене. Става дума за умението на човека да разчленява всеки сложен процес на необходимите процедури и операции, да разбира неговата вътрешна логика и върху тази основа да се търсят ефективни решения.

Всяка подобна задача има много неизвестни и решаването ѝ изисква творческо, нерутинно мислене. Оттук и необходимостта в най-тясна връзка с технологичното мислене да се развива и съвременната организационна култура на личността, основен елемент на която е умението да се управлява социалното време и действията на хората да се интензифицират в синхрон с интензивността на икономическите дейности и живота като цяло.

            Всъщност тук става дума за един хипотетичен модел на специалист, който ще работи в условия, когато върху икономическата дейност, а и не само върху нея, ще въздействат източниците на иновативни технологични влияния от всякакъв характер. Един бегъл поглед върху тази дейност показва, че в сферата на предлагането много браншове преживяват въвеждането на технологии, които създават изцяло нови начини на обслужване и на практика разрушават съществуващите вериги на стойността. При това технологиите за съхранение и мрежово свързване на енергетиката ускоряват преминаването към по-децентрализирани източници. От друга страна, информацията в реално време и интелигентните системи предоставят уникални данни за клиентите и действителното функциониране на продуктите, а това от своя страна засилва други технологични тенденции. Към казаното ще добавим, че иновативни въздействия идват и от нововъзникнали „гъвкави“ конкуренти, които благодарение на достъпа си до глобални цифрови платформи за научни изследвания, развитие, маркетинг, продажби и дистрибуция могат да изпреварят утвърдени титуляри по-бързо и от всякога чрез подобряване на качеството, скоростта или цената, на която доставят стойност. Цифровизацията обаче също дава възможност на големите традиционни оператори да пресичат границите на своя отрасъл, като използват „лостовия механизъм“ на клиентската си база, инфраструктурата или технологията. Сериозни промени от страна на търсенето също действат иновативно на бизнеса. Въпросът е в това, че повишаването на прозрачността и ангажираността на потребителите, както и новите им модели на поведение, все изградени върху достъп до мобилни мрежи и данни, принуждават организациите да адаптират към търсенето начина, по който проектират, правят маркетинг и реализират съществуващите и нови продукти и услуги.

            В обобщен вид влиянието на сегашната индустриална революция върху икономическата дейност се проявява като неумолим преход от обикновена цифровизация към много по-сложна форма на иновации, основана на комбинацията от множество технологии по нов начин. Това принуждава всички организации да преразгледат начина, по който правят бизнес и приема различни форми. За някои от тях завладяването на нови граници на стойността може да означава разработване на нови фирми в съседни сегменти, а за други откриване на изместващи се ниши на стойността в съществуващите сектори.

            Очевидно е, че иновативните технологии се отразяват както на търсенето, така и на предлагането. Това от своя страна принуждава ръководния персонал на организацията да подлага на съмнение стереотипите в своята работа. Затова основният императив на Четвъртата индустриална революция е необходимостта специалистите и ръководителите да се вгледат добре в собствените си действия и в организацията, в която работят, за да установят има ли капацитета да се учат и да се променят? Има ли данни от миналото за изграждане на прототипи и инвестиционни решения, вземани с бързи темпове? Културата на организацията приема ли иновациите и възможните неуспехи? По всичко личи, че събитията тепърва ще се ускоряват, че промените ще бъдат фундаментални и затова се изисква един сериозен и честен поглед към способността на организациите да работят бързо и добросъвестно.

            Всичко това обаче трябва да се възприема като една от възможните версии на твърде агрегиран фрагмент от действителността, върху който се изгражда образователната дейност на висшето училище. Няма съмнение, че той ще се отличава съществено при различните професионални направления, но моделът, който представяме ще е в сила за всяко едно от тях. Реално погледнато обсъжданият фрагмент намира отражение в съответните икономически дейности с техните длъжностни наименования и характеристики, а те от своя страна са базата, върху която се разработват учебните планове и програми за всяка специалност, включена в съответното професионално направление на висшето училище. (Вж. Табл. 1).

Таблица 1

Етапи на разработване на учебния план

Засягам тези въпроси между другото, тъй като основният проблем, който би следвало да се обсъди самостоятелно се отнася до избора на учебните дисциплини (предмети), които се включват в учебния план и до учебното съдържание на тези дисциплини. Но има и още нещо. Както е известно обемът на научната информация расте лавинообразно, в резултат на което образователната система започва да се задъхва в невъзможност да осигури нормално усвояване на учебния материал. Изходът се търси в редуциране на обема на информацията до равнището на научния принцип. С оглед на това изучаването на основните принципи минимизира знанията и позволява по-безболезнено да се усвояват цели научни области, без да се повтаря цялото съдържание на тези науки. Това обаче не означава, че учебното съдържание по дадена учебна дисциплина е намаляло, напротив информацията за нея на всеки пет години се удвоява. Въпросът е тази информация да бъде трансформирана в научни принципи, чието изучаване ще бъде възможно в рамките на предвидения за учебната дисциплина хорариум.

            Фундаменталната роля, която отреждам на научния принцип произтича от това, че той представлява концентрирана форма на знанието, в която се обединяват понятията и законите на дадена научна област. По същество принципът е основополагащо начало, което се отличава с непротиворечивост и пълнота, позволяващи да се обясни цялата съвкупност от явления в даден отрасъл на знанието, както и да се извеждат други понятия и закони в този отрасъл.

            Изправени пред нови реалности и потребности висшите училища преоценяват стратегията си за образователната дейност. Но Четвъртата индустриална революция засяга и стратегията им за научноизследователската дейност[3]. По принцип всяко научно изследване е насочено към решаването на даден проблем. То започва при определена „даденост“, т.е. при наличието на някакви знания (факти, хипотези, теории, методи), начин на организация на изследователския процес, научно равнище на субекта на научната дейност и т.н. По-нататък в най общ план изследването представлява реализация на определи операции, с чиято помощ се обработва наличното знание и емпиричния материал. Заключителният етап на този процес е формулирането на ново знание (във вид на хипотеза, теория и т.н.), на което се „приписват“ съответни структурни характеристики. Заедно с това трябва да се има предвид, че във всеки един от разглежданите процеси се извършва съзнателна или стихийна една или друга реконструкция на съществуващия начин на организация на изследванията, „внасят“ се едни или други изменения в субекта на научната дейност.

            Експоненциалното развитие на сегашната индустриална революция, нейното надграждане върху цифровизацията на множество технологии стана причина за безпрецедентни промени в икономиката, бизнеса и отделния индивид. Всичко това доведе до качествени промени в стратегията за изследователската дейност и преди всичко в нейния понятиен и методически апарат. Новата тематика породи необходимостта от нови методи на изследване, които влизат в известно противоречие не само с някои от съществуващите принципи и методи, но налагат и определени изменения в системата от външнонаучни отношения, в субектите на научноизследователския процес, в организацията на изследванията и в материално-техническата база.

            Логиката на изследователската дейност не може да не ни отведе до проблемната ситуация[4]. Тя представлява основна клетка на научната дейност, където се реализира конкретно взаимодействие и единство на вътрешнонаучните и външнонаучните отношения. Същественото при нея е, че възниква тогава, когато са налице въпроси, на които не може да се даде отговор, ако се излиза само от наличните знания. Казано по друг начин в основата на научния проблем стои знанието за незнанието. Той отразява противоречие между нови факти и съществуващи теории, с чиято помощ не могат да се обяснят тези факти или да се разрешат определени практически задачи. В този си вид научният проблем представлява противоречие между знание и знание за незнанието. По принцип поставянето, формулирането и решаването на нов научен проблем е индикатор за определени изменения в научното познание. В този смисъл всеки напредък в научната дейност, осъществяван чрез преодоляване на противоречията между нови принципи и съществуващи теории означава в крайна сметка решаване на научни проблеми.

            Този процес нерядко протича с години. Самото поставяне, формулиране и още повече решаване на проблема се структурира по естествен път на етапи и намира отражение в трудовете на десетки учени. (Вж. Табл. 2).

Таблица 2

Етапи на решаване на проблемната ситуация

И точно в неговото направляване и подпомагане се заключава управлението на научноизследователската дейност на учебното заведение. Разбира се, тук не става въпрос само за административно управление на тази дейност, а и за нейното включване в стратегията за научните изследвания на висшето училище.

            Обръщам специално внимание на тези въпроси, тъй като именно решаването на проблемни ситуации, свързани с възпроизводство на достигнати научни резултати и генериране на нови знания са тези, които изменят радикално научния фонд от знания и движат икономиката напред. В този контекст стратегията за научните изследвания на висшето училище представлява двуединен процес, включващ приложни и фундаментални изследвания. С приложните изследвания висшето училище възпроизвежда достигнати научни резултати за решаване на определени приложни задачи, а с фундаменталните – се генерират принципно нови знания. Тук ние се абстрахирахме от факта, че в хода на приложните изследвания нерядко се достига до принципно нови резултати с фундаментално значение, което показва, че в научното изследване е налице единство на продуктивна и репродуктивна дейност.

            Описанието на проблемната ситуация като специфична формация от вътрешнонаучни и външнонаучни отношения би било непълно ако не се отчете обстоятелството, че именно в нея, в нейното разкриване, формулиране, разрешаване и т.н. се проявява преди всичко ролята на научния подход като субстанциален регулатор. В най- общия си вид този подход може да се разглежда като израз на общите и трайните тенденции в развитието на научното познание през даден период, като основа за формирането на съответна система от специални методи и методика като средство за общата ориентация на научното изследване.

            От друга страна, дълбоките и мащабни изменения, които настъпиха в науката и живота станаха причина да се развие системно интегрирания начин на мислене. На тази основа в съвременната наука получиха силно развитие междудисциплинните изследвания. И не само това. Все повече стават проблемите с комплексен характер, изискващи за решението им интердисциплинарен подход. Това особено ясно проличава когато се запознаем с проблемите на общините и предприятията в контекста на Националната карта на висшето образование, а да не говорим за глобалните проблеми, свързани с хората, планетата, икономиката и знанието.

            В контекста на качествените промени, настъпващи под влияние на Четвъртата индустриална революция все по-актуални за научноизследователската дейност стават проблемите, свързани с мегатенденциите (физически, цифрови, биологични), повратните точки в развитието, икономиката (растеж, заетост и естеството на човешкия труд), бизнеса (очаквания на клиентите, информационно подобрените продукти, колаборативните иновации и новите оперативни модели), националите и глобални проблеми (правителствата, държавите, регионите и градовете, международната сигурност), обществото (неравенството и средната класа, общността) и индивидът (идентичност, морал и етика, човешката връзка, управлението на публичната и частната информация)[5].

            Разработването на посочените направления и включените в тях теми е свързано с изпълнението на последователност от действия. В случая нито е възможно, нито пък е нужно да се описва методиката на този процес. Решаващото е, че разглеждания процес винаги започва с осъзнаването на даден назрял проблем. Ще се абстрахираме от възможните различия в оценката на проблема от страна на субекта и изобщо на субективния фактор. При положение, че проблемът е осъзнат като назрял кардинално значение придобива задачата да се разкрият реалните противоречия, които са в основата на този проблем и които го възпроизвеждат в хода на обективното развитие. Естествено звено в по-нататъшната работа е оценката на наличните средства, които не позволяват да се разреши проблема.

            Тук логиката на анализа ни отвежда към алгоритъм, по който с помощта на научния подход се разрешава конкретна проблемна ситуация. В на-общ вид предлаганите от този алгоритъм операции включват формирането на целта, определянето на стратегията и на подхода, разработването на адекватен на възприетия подход механизъм, прилагането на съответен стил и методи на ръководство, организиране на практическата работа за решаване на проблема.

            Едва ли е нужно в случая да се припомня, че творческия процес в науката не може да бъде подведен под строго определен алгоритъм. Заедно с това не бива да се пренебрегва обстоятелството, че своеобразието, неповторимостта, индивидуалността на творческия процес се отнася до неговото конкретно протичане в творческата лаборатория на отделния учен, нещо което не отменя наличието на общи принципи, на логика в изследователския процес. Един от общите проблеми, засягащи както образователната, така и научноизследователската дейност на висшите училища, а следователно и техните стратегии, е запазеният в известна степен диференциран подход. Съзнателно не искам да навлизам в детайли, но е добре да се помисли по тези въпроси. Сега все по-ясно се очертават контурите на конкретния механизъм, чрез който се разрушава дисциплинарната структура на научното познание и се формира новия облик на науката. Ядрото на този механизъм е изследователският проблем. Както е известно, в предните позиции на науката все повече излизат проблеми, които са комплексни и в зависимост от това изискват интердисциплинарен подход. Тук се извършват дълбоки и сложни интеграционни процеси, протичащи на равнището на отделен изследователски проблем. Те са необходими не за да се обособят нови науки, а за да се изследва с помощта на методи от различни науки даден конкретен проблем. Интердисциплинарният подход има смисъл и е оправдан само в такъв контекст. Бъдещето е на изследвания от подобен характер. Развитието на науката и нейното възпроизводство ще се извършва не чрез обогатяването на отделни науки, а чрез разрешаване на отделни комплексни проблеми. Във връзка с това все повече ще намалява ролята на дисциплинната структура, науките ще изчерпват своите възможности за собствено развитие, ще се изгражда единен и общ изследователски апарат за разрешаване на конкретни научни и практически проблеми.

            Тези и други въпроси в условията на Четвъртата индустриална революция придобиват изключително значение за висшите учебни заведения, за политиката, която те провеждат, чертаеща развитието им през следващите години. Очевидно не всяко от тях е достигнало една и съща позиция на иновативно въздействие от новите технологии, но всички те биват тласкани нагоре по кривата на трансформацията от движещите сили на тази революция. Има известни различия в зависимост от професионалните им направления, по които се провежда обучението в тях. Но в един свят, характеризиращ се с несигурност, способността за адаптация е от решаващо значение. Ако едно висше училище не е в състояние да се движи нагоре по иновативната крива, то може окончателно да отпадне от нея. Институциите, които оцеляват и се развиват ще трябва да поддържат и непрекъснато да изострят иновативността си. Висшите учебни заведения ще бъдат подложени на един непрекъснат Дарвинов натиск за оцеляване и по тази причина философията „винаги на бета“, т.е. в развитие ще стане още по-разпространена. Предлаганите идеи за политиката, които естествено могат да бъдат допълнени, представляват база за образователната и научноизследователска дейност на висшето училище. Тяхната реализация не може да не бъде трудно дело не само защото се извършва технологична революция, но и защото идеите още не означават нито готова политика за действие при определена непредвидима ситуация, нито конкретна програма за необходимите преобразования.

София, 15.08.2019 г.                                                             Председател:

                                                                                                                        (проф. д-р М. Рибов)