Доклад на БКОНК от 16.07.2019 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

  София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1

Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

на председателя на БКОНК,

относно Реформата във висшето образование[1]

            Колкото и да са рисковани широките фундаментални обобщения едва ли някой ще оспорва твърдението, че доброто образование е в основата на проспериращата икономика. Когато образователната система не следва в унисон социално-икономическите промени в страната това очевидно ще е в ущърб не само на учащите се, но и на държавата. Изправена пред нови реалности и обществени потребности, образователната ни система и в частност висшето образование е пред прага на нова реформа. Да изчакваме повече означава да обричаме академичната мисъл на бездействие пред динамично протичащите събития. Натрупани са проблеми, които отдавна очакват своето решение. Не по-малко важни са и протичащите в света сложни демографски, икономически, социални и политически процеси. Но това, което коренно променя сегашната ситуация е четвъртата индустриална революция, довела до резки радикални промени в икономическите системи и социални структури. Успоредно с това расте и отговорността на човешкия фактор, който е призван да оползотвори предимствата на сегашната технологична революция и да реализира присъщата й закономерност.

            Като проект реформата е вече факт. В нея са включени основни изисквания, без решаването на които се обезсмисля самия разговор за реформа. Оттук нататък предстои нейното обсъждане, приемане и включване в Закона за висшето образование. Силно се надявам, че този път това ще стане. Както и в миналото критики не липсват. И това е нормално. Реформата е открита и динамична, способна за обновяване и развитие, но има базови изисквания, без които не би могла да се осъществи, която и да е реформа.

            Към тях на първо място отнасяме сключването на договорите за управление между ректорите и просветния министър, в чиито правомощия занапред влиза утвърждаването на политиката за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи и индикатори за изпълнението им. По този начин Министерството на образованието и науката възприема нов модел на комуникация с висшите училища, а те от своя страна преустройват своята политика за развитие на учебната, научноизследователска и управленска дейност. И едните и другите правят това в съответствие с новите технологии, предизвикващи фундаментални промени в начина по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. Накратко казано в начина, по който възприемаме света.

            Предстои ни обективно необходим прелом във висшето образование, който трябва стратегически да преориентира тази социална дейност към принципно нови изисквания и ценности. В утрешния свят ще се появят много нови позиции и професии, породени не само от конкретната индустриална революция, но и от нетехнологични фактори, като демографски натиск, геополитически размествания и новите социални и културни норми. Днес не сме в състояние да предвидим какви точно ще бъдат те, но сме убедени, че компетенциите на работната сила, съответстващи на изискванията на новите технологии – повече от капитала – ще представляват критичния производствен фактор. Ето защо недостигът на квалифицирана работна ръка, а не липсата на капитал е по-вероятно да бъде ограничението, което ще спъва иновациите, конкурентоспособността и растежа на икономиките. Резултатът вероятно ще се окаже един пазар на труда, който е все по-сериозно разделен на ниско квалифицирани и висококвалифицирани сегменти. Това по всяка вероятност ще доведе до по-голямо неравенство и увеличаване на социалното напрежение, ако не се подготвим за тези промени още от сега.

            Така създалата се ситуация ще ни принуди да преразгледаме дори разбирането си за „висока квалификация“ в контекста на Четвъртата индустриална революция. Традиционните дефиниции за квалифицирана работна ръка разчитат на наличието на разширено или специализирано образование и набор от определени способности в рамките на дадена професия или област на експертност. Предвид нарастващия темп на промяна в технологиите обаче, Четвъртата индустриална революция ще изисква и ще поставя много по-силен акцент върху способността на работещите да се адаптират непрекъснато и да усвояват нови умения и подходи в различни контексти. Сред основните пречки това да стане е липсата на разбиране от страна на образователните институции и на ръководствата на организациите за същността на „подривните“ промени, слабото или дори липсващо съответствие между образователните стратегии и стратегиите за работната сила с иновационните стратегии на една и съща институция или организация, ресурсните ограничения и натискът на краткосрочната рентабилност. В резултат на това проличава несъответствието между мащаба на предстоящите промени и сравнително незначителните действия, предприети от образователните институции и организациите, за да отговорят на тези предизвикателства.

            Към всичко това ще прибавим и засилващата се под влиянието на технологичните иновации тенденция, в която доминиращият трудов модел, представляващ поредица от договори между работника и организацията, а не трайни отношения. Това е причината все повече работодатели да използват „човешки облак“, за да вършат работата си. Професионалните дейности се разчленяват на прецизни задачи и дискретни проекти, след което биват „хвърлени“ в един виртуален облак, населяван от амбициозни работници, намиращи се в различни кътчета на земното кълбо. Това е новата икономика „на поискване“, където доставчиците на труд вече не са служители в традиционния смисъл на думата, а по-скоро независими наемници, които изпълняват специфични задачи. Не е случайно да се озовем в едно бъдеще, в което малка част от работната сила ще върши всякакви задачи, за да генерира доход – едновременно като шофьор на Uber, купувач на Instacar, домакин на Airbnb и помощник в Taskrabbit.

            Именно от бъдещето на универсалната работна сила днешните висши училища трябва да преустроят своята политика и на тази основа да разработят учебните си планове и програми, учебниците и учебните помагала, стратегиите, методите и техниките на обучение и оценки. Фундамента на този процес трябва да бъде системно-интегрираният начин на мислене и анализ, наложен от дълбоките и мащабни изменения, които настъпват в живота на науката и обществото. Изходното начало на този подход е интеграцията на естествените, технически, медицински, селскостопански и обществени науки, търсенето и установяването на такива системни характеристики, които водят до синтез на научните дисциплини. Продукт на този процес са синтетичните научни дисциплини и направления. На тази основа в съвременната наука получиха силно развитие междудисциплинните изследвания. Разбира се, проблемът за дисциплинната логическа структура и организация на науката си остава реален проблем. Тук прекаленият оптимизъм би бил проява на некомпетентен ентусиазъм. Но досадна проява на такъв ентусиазъм би било и подценяването на обстоятелството, че сега интегрираният подход овладява терена на всички науки, че това е подходът, който осигурява по-нататъшният прогрес в познанието и практическата дейност на хората. Във връзка с това първостепенно значение и за науката и за образованието, и за културата, и за материално-производствената дейност придобива задачата да се разкрият мисловните конструкции, в които и чрез които се осъществява синтезът на знанията и практическите действия.

            Въпросът обаче е и в това, че сега образователната система прилага учебно съдържание, съобразено преди всичко с традиционната дисциплинна структура на научното познание. И тъй като обемът на научната информация нараства лавинообразно, досегашното образоване започва да се задъхва в невъзможност да осигури нормално усвояване на учебния материал. Изходът е в синтеза, в интегралния подход. В случая е важно да уточним, че мисловните конструкции, в които се осъществява синтезът на знанията са понятията, категориите, теориите, цели научни области и направления. Погледнато абстрактно, всеки един от тези елементи на мисловните конструкции има своето място и реално значение, както в научното познание, така и в образователния процес. Заедно с това проблемът за интензификацията на учебното съдържание си остава проблем, дори и цялото това съдържание да бъде изградено върху основата на посочените синтетични мисловни конструкции. Трудността произтича от това, че на самите синтетични феномени също е присъщо свойството да се размножават, при това много по-бързо и с удивително разнообразни черти, което затруднява тяхното систематизиране и овладяване. Доскоро се смяташе, че решението ще се намери, ако образователната система въведе изучаването на науки с „двойно название“. Става въпрос за физико-химията, биохимията, геохимията и т.н. Оказа се обаче, че тези науки вече са въвлечени в орбитата на синтетични науки от по-висш ранг от рода например на физикохимичната биология. Такава картина се разкрива и в областта на методите на научното познание. Много методи, които днес ни се представят като интегрално изградени, утре ще бъдат части или страни на методи от по-висш ранг.

            Безспорно въпросите на образованието не биха могли да се решат успешно, ако тук се процедира по правилото: „по малко от всичко“, т.е. по малко от всяка синтетична мисловна конструкция. Решаващо в случая е разкриването на онези минимизирани форми, в които се концентрира цялото многообразие на научната информация, съдържаща се в самите синтетични мисловни конструкции. Такава минимизирана форма е налице и тя намира свята практическа реализация в научните принципи. Именно в научния принцип се акумулират понятия, категории и закони. С оглед на това изучаването на основните принципи минимизира знанията и позволява бързо и по-безболезнено да се усвояват цели научни области без да се повтаря цялото съдържание на дадена наука. Изучаването на научните принципи осигурява нов подход и при овладяване на научните методи, доколкото научния принцип, приведен в действие се превръща в научен подход.

            Особено важно е да се изолират водещите принципи на равнището на отделните науки, групи от науки и всички науки. Сега все по-голямо значение придобиват общонаучните принципи и проблеми, които е прието да се наричат трансдисциплинарни. Умелото въвеждане на тези принципи и проблеми ще доведе до дълбока революция в образователното дело. Въпросът в случая не се свежда само до това, че се съкращава обемът на учебния материал. Изучаването на трансдисциплинарните принципи и проблеми позволява да се вникне в универсални връзки и закономерности на света, да се развива широкомащабно мислене и глобално виждане.

            Другото не по-малко важно изискване от образователната реформа се отнася за Националната карта на висшето образование. С нея се определя териториалната и профилната структура на висшето образоване в страната по професионални направления, т.е. тя конкретизира в кои градове и райони какви вузове и професионални направления трябва да има. Разработването и прилагането на такава карта е свързано с обвързването на висшето образоване с практиката. За да се реализира това изискване на реформата е необходимо преди всичко да се осъзнае, че образованието в оня вид, в който съществува вече е не само недостатъчно, но и непригодно, за да бъде инструмент за фундаментални промени, засягащи нашите икономически, социални и политически системи, които ще превърнат Четвъртата индустриална революция в нова възможност. Националната карта ще подпомогне както учебната, така и научноизследователската дейност на висшите училища. Тя ще способства за създаването на учебно тренировъчните фирми и изграждането на стратегически алианси и клъстери между висшите училища и организациите от съответния град или район.

            Създаването на такива организационни структури се налага по редица причини. Едната от тях е невъзможността да се усвои ефекта от новите технологии в рамките на досегашното равнище на теорията и практиката и на съществуващите форми на техния синтез в учебното съдържание на дисциплините, изучавани във висшите училища. За да стане това е необходимо да се оптимизира цялата познавателна верига, всички нейни компоненти и звена. Често цитираната максима, че няма нищо по-практично от добрата теория е вярна само в своя глобален вид. От теорията не могат да се изведат директно оптимални решения, докато не се извърши трансформирането й в технологии и програми за действие на икономическия субект. Необходимо е да се разкрие сложния обратен път на човешката мисъл, издигнала се на висините на абстракцията към конкретно-приложната теория и конкретните решения. Очевидно е, че всичко това няма как да се случи, ако висшите училища не се интегрират с организациите от съответните градове и райони. Задачата, която сега те трябва да изпълняват е да създадат такъв режим на подготовка на специалисти с висше образование, които да са в състояние да разсъждават стратегически за подривното действие на новите технологии, благодарение на достъпа им до глобалните цифрови платформи за научни изследвания, развитие, маркетинг, продажби и дистрибуция.

            Интерес представлява и предвиденото в образователната реформа сключване на споразумение между държавните висши училища и държавните или общински училища. По смисъла на тези споразумения ще бъде възможно съвместната учебна дейност по учебни предмети и/или модули на преподаване на профилирана и професионална подготовка в средната степен на образование. Върху тази основа е възможно да се задълбочи взаимодействието между висшето и средното образоване. Същественото за това взаимодействие е, че се основава на търсенето и намирането на такива системни характеристики, които водят до съвместяване на различните образователно-квалификационни степени.

            По примера на водещи университети в света (Харвард, Станфорд, Иейл, Принстън), висшите училища биха могли да осъществят затворен цикъл на обучение (closed education cycle), включващ подходящи форми на интегриране със средното образование. Опитът на тези университети потвърждава добре известния факт, че подготовката на конкурентоспособни специалисти с висше образование зависи в много голяма степен от нивото на подготовка на приетите в университета кандидат-студенти. Оттук и вниманието, което следва да се отделя на профилираните и професионални гимназии, осигуряващи до 80 % от студентите в някои от специалностите във висшите училища. Това изисква висшите училища да окажат методическа помощ на средните училища, осигуряващи основния контингент от кандидат-студенти. Освен това, те могат да предлагат и образователни пакети, включващи дисциплини от учебния план на висшето училище, оценките за които в средните училища при определени условя могат да бъдат признавани и във висшето училище. Спрямо тези образователни структури висшите училища следва да провеждат политики на партньорство с реализирането, както на икономическата, така и на институционалната страна на взаимоотношенията.

            В реформата е намерил място и въпросът за реда на отчитане на участието на преподавателите в акредитацията. Предлага се един преподавател на основен трудов договор да може да участва в акредитацията на само едно висше училище, а не на две, както е досега. Основният проблем в случая е не участието на тези преподаватели в акредитацията, а как ще се отрази тяхното отстраняване върху качеството на учебния процес, като се има предвид, че преподавателят, който е автор на учебната програма, учебниците и учебните помагала за тази дисциплина се създава за не по-малко от десет години. Недоразуменията в случая са породени и от това, че целта на обучението обикновено се свежда само и единствено до усвояване на учебното съдържание на изучаваната дисциплина. Не се държи сметка за това, че моделът на учебния процес днес се обвързва с много по-високи в сравнение с миналото цели и критерии. Онова, което преди ни изглеждаше като напълно достатъчно, за да функционира успешно учебния процес сега придобива значение на етапно постижение и междинен критерии.

            В съвременния модел на учебния процес целта на обучението не се ограничава само до придобиването на знания от студентите, а е свързана и с усвояването на когнитивни, адаптивни и социално-поведенчески умения за прилагането на тези знания в различни житейски и делови ситуации и тяхната трансформация във времето в трудови навици. При това е важно в какъв вид и форма ще се предоставят и ще бъдат прилагани тези знания, умения и навици. Разбира се, не бива да се забравя, че обучението освен всичко друго съдържа в себе си и импровизация, спонтанност, стил и ритъм на преподаване.

            Но с това съвсем не се изчерпват задълженията на преподавателя, тъй като в учебния процес той осъществява и функции, свързани с възпитанието и развитието на студентите. В този смисъл от него се изисква да формира за студентите нови ценностни ориентации, нови критерии за прогрес на личността, нови адекватни на съвременните условия и изисквания жизнени цели. И всичко това той може да постигне с взискателността си към студентите, с личния си пример и умелото включване в учебния материал на ситуации от различно естество.

            В началото сме на обективно необходим прелом във висшето образование, който трябва стратегически да преориентира тази исконна социална дейност към принципно нови изисквания и ценности. Реформата в образователното дело трябва да стане един от магистралните пътища за превръщане на сегашната технологична революция в мащабно дело с участието на колкото е възможно по-широк кръг заинтересовани лица. Днес е ясно, че преходът от едно към друго равнище във висшето образование не е еволюционен, а революционен процес, свързан с качествени промени във всички компоненти на образователната система. Затова с пълно основание сега се поставя задачата да си изясним какво представлява Четвъртата индустриална революция, за да се адаптира, формира и оползотвори нейния потенциал. Накратко казано, за да впрегнем нейната мощ за общото благо.

София, 16.07.2019 г.                                                Председател на БКОНК:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)