Доклад на БКОНК от 13.04.2019 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1

Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

на председателя на БКОНК, относно: Тенденции и оформящи се проблеми в глобалното общество

            Природата не рядко се разглежда като отговор, даден на нашия опит[1]. Именно в опита си човек е трупал отговори за съществуващите естествени закономерности, докато постепенно е изградил своя собствен свят под формата на конструкция от отговори на зададени от него въпроси. В този си вид невидимата дигитална решетка на световната мрежа представлява скелет, около който се оформя единството на нашия свят. Днес социалната мрежа е инстанцията, която регулира нашия диалог със света, налагайки своя философия и емпирични предпоставки. Глобалната мрежа постепенно подчинява човешките действия на правила и функционалности, които започват да играят ролята на структуроопределяща матрица. Интернет е не само среда, в която става възможна реализацията на човешкия опит, но и негова коригираща функция.

            Естествено в центъра на тази среда стои изкуственият интелект. Може без преувеличение да се каже, че проучванията в тази област напредват равномерно и че най-вероятно въздействието им върху обществото ще се увеличи. Потенциалните области от това са огромни. Трудно е да се предскаже какво бихме могли да постигнем, когато човешкият интелект се усилва от средствата, които може да ни осигури изкуствения интелект. Възможно е тези технологии да доведат до заличаване на болести и на бедността. Поради огромния потенциал на изкуствения интелект е важно да се изучи как да се използват неговите предимства, като в същото време се избягват потенциалните опасности. Нещо повече, време е да се осъзнае, че технологиите с изкуствен интелект са другият хипотетично съществуващ конкурент на човека. Той е по-умен, по-точен, по-бърз, завладяващ все по-големи територии от човешката дейност и налагащ все по-високи изисквания към качеството и времето за изпълнение, променяйки по този начин критериите за оценка на нашата работа.

            Когато изкуственият интелект стане по-добър от човешкия, така че да може да подобрява самия себе си без човешка намеса, ние можем да се изправим пред експлозивно развитие, което в крайна сметка да доведе до машините, чиито интелект превъзхожда нашия така, както нашия превъзхожда интелекта на животните. Когато това се случи, трябва да се погрижим компютрите да имат цели, отговарящи на нашите. Изкушаващо е да наречем високоинтелигентните машини фантастика, но това би било грешка, при това с потенциала да се окаже една от най-лошите грешки, които сме допускали в своето развитие.

            Очевидно е, че с развитието на изкуствения интелект и създаването на все по-нови технологии качеството на средата ще се подобрява. Същевременно обаче, то ще става и основание за развитието на тези технологии. И това е обяснимо. Повишаването на качеството навсякъде и във всичко обективно става основна предпоставка за по-нататъшно динамично развитие на икономиката и обществения сектор. С неговото подобряване непрекъснато нараства производството на продукти с наличните ресурси, постига се задоволяването на повече, по-големи и по-висши потребности на членовете на обществото. Този процес е свързан с непрекъснатото нарастване на изискванията към качеството на средата, в която живеем и работим. Това, което преди се е оценявало като отлично и много добро, днес получава оценка добър, а не след продължително време, тази оценка ще стане удовлетворителна. Друго е и усещането за времето. Променило се е количеството на действията, които можем да включим във всеки момент от него. Онова, което в миналото се е правило с години, днес се извършва за няколко месеца, а след време ще става за дни. За разлика от предишните индустриални революции, сегашната се развива с експоненциална, а не линейна скорост. Това е резултатът от многоликия, дълбоко взаимосвързан свят, в който живеем, както и от факта, че новите технологии пораждат още по-нови и все по-сполучливи технологии[2].

            От друга страна, сегашната технологична революция надгражда върху основите на цифровата революция и съчетава множество технологии, които водят до безпрецедентни промени на парадигмата в икономиката, бизнеса, обществото и отделния индивид. Тя променя не само какво правим и как го правим, но и самите нас. Именно в този уникален контекст технологичната революция включва трансформацията на цели системи, водейки до промени на всички държави, организации, икономически отрасли и обществото като цяло.

            По своята същност, извършваната сега технологична революция предизвика коренни преобразования в целия арсенал на науката и преди всичко в нейния понятиен и методологически апарат. Новите принципи, новите методи на изследване влизат в противоречие не само със съществуващите принципи и методи, но налагат и определени изменения в цялата система от външно научни отношения, в субектите на научно изследователския процес – научните кадри, в организацията на изследванията и в материалната база, оказващи по този начин непосредствено въздействие върху научното изследване.

            Съществени промени настъпват и в образователната система, вкл. и във висшето образование. Те са продиктувани от промените в практиката, за която се подготвят кадри. Променя се предметът на дейност, а от там и изискванията към кадрите, които осъществяват тази дейност. По-конкретно тук става въпрос за реализация в условията на технологичния прогрес, глобализацията и концентрация на пазарната сила в големи институционални инвеститори, което води до повишен интензитет на промени в бизнес средата. От една страна, подготовката и разпространението на информацията вече са сравнително по-евтини. От друга – нивото на конкуренция сред пазарните участници е чувствително повишено. Тези основни промени на свой ред са фактор за множество други по-конкретни въздействия. Става въпрос за по-високата степен на несигурност, възникването на нови сектори на индустрията и услугите, както и до аутсорнига на услугите с ниска добавена стойност. Към тези промени отнасяме също преструктурирането на невъзвращаемостта между отделните икономически сектори. Имаме предвид нулевата възвръщаемост на онези сектори на услугите, които са заменени от технологиите, непроменената възвръщаемост за конвенциалните услуги и повишената възвръщаемост за сектори на услугите, които са в помощ на вземането на стратегически решения.

            Същевременно трябва да се има предвид, че навлизаме в един нов свят, в който културата все повече се поглъща от търговията, свят съпътстван от зашеметяващото навлизане на новите технологии в необятните области на човешките преживявания, свят в който социалните и търговските мрежи изтъкават паяжина около човешкия живот, свеждайки всеки момент от някакво преживяване до статута на стока. Тези електронни мрежи, в които все повече хора прекарват всекидневно живота си, се управляват от няколко могъщи транснационални медийни компании, които притежават основните канали, чрез които хората общуват помежду си и които контролират много от културното съдържание, съставляващо платените преживявания в постмодерния свят. В историята не съществува прецедент за такъв всеобхватен тип контрол върху човешкото общуване. Гигантските медийни конгломерати и техните доставчици на съдържание стават „стражи“, определящи условията и сроковете, при които стотици милиони хора могат да получат достъпът един до друг в настъпващата ера. Това е нова форма на световен търговски монопол и той се упражнява върху преживяванията на голям процент от човешкото население на земята.

            Очевидно е, че преживяваме началото на една революция, в която новите технологии и новите начини на възприемане на света коренно променя условията, в които работим. Многостранността на тези условия изисква да се разгръщат и обогатяват всички същностни сили на човека, неговите интелектуални, емоционални, волеви, физически и други възможности. И което е особено важно, да се пробужда и развива творческото начало у човека, да се формират личности, способни да създават нови материални и духовни ценности. Главното и новото е, че творческата дейност трябва да се утвърждава като определяща страна в начина на съществуването на хората, а това значи ново качество на труда.

            През последните няколко десетилетия цивилизацията постигна най-големия си напредък в медицината, технологиите и стандарта на живот. И всичко това стана заради добрите идеи, които се срещат, комбинират и прекомбинират, за да се свържат и не рядко да родят някаква иновация[3]. Новите технологии дадоха възможност милиарди хора да имат достъп до добрите идеи. Това доведе до нови открития, които носят полза за всички нас. Реално погледнато нашите богатства не са дошли от поставянето на тухла върху тухла или от вземането на бакалавърски степени, нито от трупането на банкови сметки, а са придобити от натрупването на идеи. Стоките и услугите, които са станали достъпни за средностатистическия човек се увеличават с безпрецедентните 10 000 процента. По такъв начин животът на хората на много места в света се подобри. В началото бавно, после бързо, а след това – неудържимо. Материалният живот стана по-добър не само за европейците или имперските сили, но и за обикновените хора от Бруклин до Пекин[4].

            Човешкият ум е невероятно нещо. Той може да схваща великолепието на природата и сложността на основните компоненти на материята. Често си задаваме въпроса – откъде идват добрите идеи? Може би от съчетаването на качествата – интуиция, оригиналност и креативен ум. Творческите личности имат способността да виждат отвъд повърхността и да разкриват структурата под нея. Те не допускат да бъдат респектирани от „здравия разум“, т.е. от идеята, че нещата трябва да бъдат такива, каквито изглеждат. Нещо повече, имат смелостта да разглеждат идеи, които другите определят като абсурдни. И това е обяснимо, като се има предвид, че нещата не са толкова очевидни, колкото изглеждат, понякога трябва да мислим „странично“, да обмисляме проблемите от всички страни или да погледнем на идеята от различни ъгли.

            Ключов елемент в работата на творческата личност е въображението. Много от проблемите са били решавани от тях благодарение на способността на учените да си представят нещата чрез мисловни експерименти[5]. Днес ние разполагаме с многократно по-добри инструменти за изследване и все пак въображението си остава нашия най-мощен инструмент. Чрез него ние можем да се придвижваме навсякъде в пространството и времето. От друга страна, нужно е да впрегнем силата на ума по много обмислен начин, за да разберем как работят нещата, което ни дава възможност да създаваме техни аналози, задоволяващи по-големи потребности с по-ниски разходи и по-голяма сигурност в опазването на природната среда. Това е поглъщащо и сложно начинание, което запленява човек за цял живот.

            Възможностите ни да общуваме със света, без да е необходимо да присъстваме физически се увеличават бързо. Създаването на реалистични цифрови заместители на самите нас е амбициозна мечта, но най-новите технологии показват, че идеята може и да не е толкова добра, колкото изглежда на пръв поглед. В миналото възходът на технологиите сочеше към бъдеще, в което ще можем да разполагаме с повече свободно време. Но в действителност колкото повече работа можем да вършим, толкова по-заети ставаме. Градовете ни вече са пълни с машини, които увеличават възможностите ни, а какво щеше да е, ако можехме да бъдем на две места едновременно? Свикнали сме с автоматизираните гласове на телефоните и системите за публично оповестяване. Сега се изследва проблемът как можем да се възпроизвеждаме визуално. Въпросът е колко убедителен може да бъде един аватар? Интерактивните преподаватели могат да се окажат полезни за масовите открити онлайн курсове и за викторини. Това може да бъде наистина вълнуващо – дигитални актьори, които ще останат завинаги млади и способни на иначе невъзможни дела. Възможно е нашите бъдещи идоли дори да не бъдат реални.

            Логиката на анализа не може да не ни отведе до констатацията, че начинът, по който се свързваме с цифровия свят, е ключов за прогреса ни в бъдещето. „Умните“ градове и жилищата в тях ще бъдат оборудвани с устройства, които ще са толкова интуитивни, че работата с тях няма да изисква никакви усилия. На времето изобретението на пишещата машина е облекчило начина, по който общуваме с машините. Почти век и половина по-късно чувствителните на допир екрани откриха нови начини за комуникации с дигиталния свят. Последните постижения на изкуствения интелект като самоуправляващи се автомобили или компютри, побеждаващи в партии на играта „го“, сочат какво предстои. Огромни средства се инвестират в тези технологии, които вече формират голяма част от живота ни. През следващите десетилетия те ще навлязат във всеки аспект на обществото, ще ни съдействат интелектуално и ще ни съветват в много области като здравеопазването, икономическите дейности, образованието и науката. Постиженията, които виждаме днес определено ще бледнеят пред онези, които ще се появят в близкото бъдеще и ние не можем да предскажем какво ще сме в състояние да постигнем, когато собствените ни умове бъдат подсилени от изкуствения интелект. Може би с инструментите на тази нова технологична революция ще успеем да направим човешкия живот по-добър.

            Списъкът на технологичните нововъведения днес е достатъчно внушителен. Светът се променя все по-бързо и хора, устройства и информация стават все по-свързани помежду си. Изчислителната мощ расте и бързо вървим към създаването на квантови компютри. Те ще революционизират изкуствения интелект с експоненционално по-високи темпове. Ще се усъвършенства криптирането. Квантовите компютри ще променят всичко, дори човешката биология. Вече съществува една техника за точно редактиране на ДНК, наречена CRISPR. В основата на тази технология за редактиране на генома е системата за защита от бактерии. Тя може точно да избере и да промени части от генетичния код. Най-добрите намерения на генната манипулация са модифицираните гени да позволят на учените да се справят с генетичните причинители на болести, чрез коригиране на мутациите. Има обаче и не толкова благородни възможности за манипулиране на ДНК. Все по-належащ ще става въпросът докъде можем да отидем с генното инженерство. Не можем да видим възможностите за лекуване на болестите на моторните неврони, ако не установим и съпровождащите ги опасности.

            Без да навлизаме в съдържанието на проблема ще отбележим, че интелектът се характеризира със способността да се адаптира към промените. Човешкият интелект е резултат от поколения естествен подбор на онези, които могат да се нагаждат към променената среда. Не бива да се страхуваме от промените, а да направим така, че да работят в наш интерес. Ето защо е необходимо да продължим отвъд теоретичните дискусии какъв трябва да бъде изкуственият интелект и да планираме какъв може да бъде. Ние имаме потенциала да отместим границите на приетото и очакваното и да мислим мащабно. Намираме се на прага на един прекрасен нов свят. Това е вълнуващо, макар и опасно място, и ние сме пионерите.

            Без да навлизаме в подробности ще отбележим, че можем да видим тенденциите и оформящите се проблеми, които трябва да знаем как да решим сега и в бъдеще. Сред тях включваме глобалното затопляне, намирането на пространство и ресурси за все по-увеличаващото се население на Земята, бързото измиране на другите биологични видове, необходимостта от разработване на възобновяеми енергийни източници, замърсяването и деградацията на океаните, обезлесяването и епидемиите, като това са само някои от предизвикателствата.

            Разгледана в контекста на научното познание Земята започва да става твърде малка за нас. Материалните ни ресурси се изчерпват с тревожни темпове. Човечеството дари планетата си с катастрофалните дарове на климатичните промени, замърсяването, повишаващите се температури, свиването на полярните шапки и унищожаването на животинските видове. Освен това населението се увеличава плашещо бързо. Ако погледнем числата за всички тези явления, става ясно, че почти експоненциалното увеличаване на населението не може да продължи през следващото хилядолетие.

            Колкото и да са рисковани в случая предположенията, една от причините да помислим за колонизирането на друга планета е възможността от ядрена война. Учените не случайно предполагат, че причината други разумни същества да не са установили контакт с нас е в това, че когато една цивилизация стигне нашия етап на развитието си, тя става нестабилна и се самоунищожава. Днес разполагаме с технологичната сила да унищожим всяко живо същество на Земята. Няма съмнение, че можем да избегнем този потенциален Армагедон и че един от най-добрите начини да го направим е като излезем в космоса и изследваме потенциала за живот на други планети.

            Развитие обаче, което сериозно ще повлияе на бъдещето на човечеството, е възходът на изкуствения интелект. Последните постижения като самоуправляващи се автомобили, компютри, печелещи игри на „го“ и появата на цифрови лични асистенти като Сири, Гугъл Нау и Кортана са само симптоми в надпреварата на IT сектора, подхранвана от безпрецедентни инвестиции и градящи се върху все по-зряла теоретична основа. Тези постижения вероятно ще избледнеят пред онова, което ще ни донесат следващите десетилетия. Появата обаче на свръхинтелигентен изкуствен интелект може да бъде или най-доброто или най-лошото нещо, случило се някога на човечеството. Не можем да знаем дали изкуственият интелект ще ни бъде безкрайно полезен или ще бъдем игнорирани и подминати или дори съзнателно унищожени от него. Каквито и обяснения да се дават на този основателен въпрос, това което е безспорно е, че можем да създадем изкуствен интелект за доброто на света и че той може да работи в хармония с нас. Просто трябва да си дадем сметка за опасностите, да ги идентифицираме, да приложим възможно най-добрите практики и управление и да сме готови предварително за последствията.

            Живеем във време, в което усилията за творчески пробиви са узрели, което създава прогрес, който ще задмине всеки предшестващ период в човешката история. Светът се сдоби с повече творчески мислещи индивиди, които си обменят взривоопасен обем и разнообразие от все по-живи идеи – глобално, незабавно и почти безплатно[6]. След изобретяването на печатарската преса идеите пътуваха по-бързо и по-широко, защото книгите, достъпни само за стотици хора на година, станаха достъпни за масите. Последната връзка между новия свят, в който живеем и новите висоти на човешкото развитие, до които сме достигнали, е разпространението на идеи[7]. Каквато и да е опаковката на знанието – като устройство, хапче или инжекция или като набор от стъпки за действие, използван от по-слабо развитите общества, им дава възможност да прескочат години и дори десетилетия, които са довели до тяхното развитие и да извлекат ползите незабавно.

            Способността на хората за разрешаване на проблеми и да променят пътя си е помогнало да постигнат най-голямото подобрение в глобалния жизнен стандарт, което някога се е случвало. Населението на света днес е четири пъти повече отколкото е било преди 100 години, а смъртността в резултат на глад е само 2 процента от нивата, на които е била преди 100 години. Бедността, недохранването, неграмотността, детският труд и детската смъртност спадат по-бързо от всеки друг период в човешката история. И това не е случайно. В един глобализиран свят свободната преса и свободният обмен на идеи позволяват хората да бъдат информирани за проблемите и те са свободни да реализират идеите, чрез които да ги решават.

            Технологиите промениха качествено начина, по който хората живеят. Но предстои да се случат още много неща. По същия начин, по който интернет, мобилните ни телефони, медицинската образна диагностика, сателитната навигация и социалните мрежи биха били необясними за обществото само преди две-три поколения, нашето бъдеще ще бъде също така различно по начини, по които едва започваме да се досещаме[8].

София, 16.04.2019 г.                                                 Председател на БКОНК:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)