Доклад на БКОНК от 22.11.2018 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1

Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л АД

От Председателяна БКОНК

Относно стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и произтичащите от нея задачи за висшите училища[1]

            Ситуациите, в които хората са решавали проблеми, прилагайки нови за времето си технологии не са нито малобройни, нито маловажни. Нещо повече, в такива ситуации са осъществявани дълбоки революционни промени в икономиката на страните в света. Подобен извод би могъл да се направи и за дигиталните (цифрови) технологии, ефектът от прилагането на които се извежда като стратегически приоритет. Тяхното развитие се определя като водещ фактор и основание за изграждане на конкурентоспособна национална икономика в рамките на следващите десетилетия. Това са и съображенията ни да насочим вниманието си към икономическата стратегия на Европейския съюз „Европа 2020“, предложена от Европейската комисия като Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В този документ са определени основните цели, които Европейският съюз (ЕС) трябва да постигне до 2020 г. в областта на заетостта, научноизследователската и развойна дейност (НИРД), изменението на климата и енергетиката, образованието, борбата срещу бедността и социалното изключване[2].

            За да бъдат изпълнени тези цели и за да се постигне напредък на равнище ЕС, Европейската комисия подготви различни инициативи, свързани с цифровите технологии, за иновациите, ефективното използване на ресурсите, индустриалната политика, младежта, работните места и бедността. Тези инициативи представляват работни програми за ключовите области на стратегия „Европа 2020“. Те съдържат конкретни действия, които би следвало да се осъществят на европейско и на национално равнище. Поради разнообразието на държавите от ЕС е необходимо всяка от тях да припознае тази стратегия като своя собствена. В тази връзка при прилагането на стратегия „Европа 2020“ се обръща голямо внимание на националните програми за нейното осъществяване.

            Тук едва ли е необходимо да доказваме ролята на висшите училища за изпълнение на задачите по националната програма за стратегията на ЕС „Европа 2020“. Нещо, което е обяснимо, като се има предвид, че висшите училища са призвани да бъдат основни центрове за развитие на науката, възприемана като система за генериране на нови знания. Това именно е станало причина базираното обучение върху актуални научни проекти и активното въвличане на студенти в изследователската работа да е водещ принцип в престижните университети в света. Моделът на тези висши учебни заведения се оказа с огромни евристични възможности за развитие както на теорията, така и на практиката и може успешно да се приложи и прилага, изигравайки важна роля за изпълнението на обсъжданата програма.

            Поддържането на висок растеж в ЕС може да бъде постигнато единствено чрез инвестиции във физическия и човешкия капитал, чрез активизиране на иновационния процес и прилагането на информационните и комуникационни технологии. Разбира се, това би следвало да се случи не само в централните части на ЕС, а и върху цялата му територия. В тази връзка е особено важно да не се пренебрегват големите различия в производството, производителността и заетостта, които все още съществуват между страните и регионите от ЕС. Тези различия произлизат от структурни проблеми, свързани с ключови фактори на конкурентоспособността. Имаме предвид неадекватното разпределение на физическия и човешкия капитал. Казано по друг начин на инфраструктурата и обучаваната работна сила, липса на иновативни способности и на подкрепа за бизнес средите. За да разрешат тези проблеми, държавите и регионите от ЕС се нуждаят от помощ, която става още по-важна с разширяването на ЕС, довело до увеличаване на различията.

Европейска кохезионна политика – фондове и оперативни програми

            Съществена е необходимостта от заздравяване на регионалната конкурентоспособност в целия ЕС, което обяснява и вниманието, отделяно на кохезионната политика на ЕС. Тази политика е създадена, за да допринася за икономическото и социално развитие на регионите в ЕС, подпомагайки най-слабо развитите от тях да догонват останалите. В териториален аспект тя е насочена към: най-слабо развитите региони на ЕС; градовете, които са в сърцето на икономическите, социалните и териториални промени; селските райони, чието бъдеще зависи от техните връзки с други региони; граничните райони; районите, в които се осъществява индустриално преструктуриране и райони с географски или естествени проблеми.

            Налага се още да уточним, че кохезионната политика се реализира чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), които през периода 2014 г. - 2020 г. обхващат Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и Европейският фонд за приобщаване към глобализацията (ЕФПГ). Тези фондове функционират в съответствие с общата рамка от бюджета на ЕС за 2014 г. – 2020 г. и се инвестират за осъществяване на кохезионната политика в държавите членки, за да се постигнат целите на Съюза за растеж, работни места и борба с изменението на климата, енергийната зависимост и социалното изключване.

            За да възстанови ръста на своята икономика, ЕС трябва да осъществи бюджетна консолидация, структурни реформи и инвестиции, които да подпомогнат екологично устойчив растеж. Фондовете съдействат за разработването и прилагането на действията на ЕС, които водят до укрепване на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. Действията, подкрепяни от тях, следва да допринасят за осъществяването на Стратегията „Европа 2020“. Те са и основния източник на инвестиции от ЕС, които подпомагат държавите членки да възобновят и да повишат растежа и да възстановят икономиката.

            Европейските структурни и инвестиционни фондове се прилагат чрез стратегическото програмиране. Същественото за него е, че обхваща процеса на организация, вземане на решения и разпределяне на финансовите средства в партньорство с компетентните европейски, национални, регионални и местни органи, икономическите и социални партньори и организации, представляващи гражданското общество. Чрез стратегическото програмиране се изпълняват на многогодишна база съвместните действия на ЕС и на държавите членки за постигане целите на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

            С цел максимално да се увеличи подкрепата от европейските структурни и инвестиционни фондове и да се определят ръководни стратегически принципи за улесняване на процеса на програмиране на ниво държави членки и региони, Европейската комисия прие обща стратегическа рамка (ОСР). Този документ превръща целите, задачите и политическите ангажименти на стратегия „Европа 2020“ в реални инвестиционни приоритети. Рамката осигурява стратегическите насоки, които държавите членки следват при програмиране на фондовете с оглед на специфичните си потребности, възможности и предизвикателства. Чрез нея се съчетава действието на фондовете с цел те да работят по-ефективно. Общата стратегическа рамка определя механизмите за гарантиране на приноса на европейските структурни и инвестиционни фондове към стратегия „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и осигуряване на последователност и съгласуваност в процеса на програмиране, приоритетните области и координация на дейностите.

            Вземайки под внимание общата стратегическа рамка държавите членки на ЕС подготвиха споразумения за партньорство за периода 2014 г. – 2020 г. Това е документ, съставен от държавите членки с участието на партньорите в съответствие с подхода на многостепенно управление и в диалог с Европейската комисия. В него е определена стратегията на държавите членки, техните приоритети и организация за ефективното и ефикасно използване на европейските структурни и инвестиционни фондове. Споразумението за партньорство сведе елементите, определени в Общата стратегическа рамка, към задачите на националните комитети и определи ангажиментите на страните за постигане целите на ЕС и неговите политики. В него се предвидиха механизми, осигуряващи съгласуваност със Стратегията „Европа 2020“ и със специфичните задачи на отделните фондове.

            Може да се приеме, че предоставянето на подкрепа от всички европейски структурни и инвестиционни фондове се осъществява при спазване на общи принципи. Подкрепата на европейските структурни и инвестиционни фондове се реализира в тясно сътрудничество между Европейската комисия и държавите членки в съответствие с принципа на субсидираност. По силата на този принцип, в области, които не попадат в неговата изключителна компетентност, Европейският съюз действа само в случай и доколко целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, както на централно, така и на регионално и местно ниво, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнище Европейски съюз. Уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест на органите, участващи в управлението и контрола на програмите. По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на дейност на Европейския съюз не надхвърлят необходимото за постигане на целите на договореностите. Имаме предвид Договорът за Европейския съюз и Договорът за функциониране на Европейския съюз.

            Освен тези основни за европейската интеграция принципи, европейските структурни и инвестиционни фондове се осъществяват и при спазването на някои специфични принципи. Става въпрос за: принципа на съгласуваност; принципа на партньорство и многостранно управление; принципа на съответствие с правото на Европейския съюз и националното право; принципа на насърчаване на равенството между мъжете и жените и на недискриминацията; принципа на устойчиво развитите и принципа на добро финансово управление.

            Необходимостта от по-тясна връзка между кохезионната политика и икономическото управление на Европейския съюз е свързана с ефективността на разходите в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове. За да се осигури обвързаността със Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и политиките на Европейския съюз, включително икономическото, социалното и териториалното сближаване, всеки от фондовете подкрепя определените тематични цели. Възприемани като идеалния резултат за желаното състояние, за постигането на което се предприемат определени действия тези цели се отнасят за: засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите; подобряване качеството на достъпа до информационните и комуникационни технологии; повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия; подпомагане на преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори; насърчаване на адаптацията към изменението на климата, превенцията и управлението на риска; съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност; поддържане на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури; насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа на мобилността на работната сила; подпомагане на социалното приобщаване, борбата с бедността и всяка форма на дискриминация; инвестиране в образованието, обучението, вкл. професионалното обучение за придобиване на умения и учението през целия живот; повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и допринасяне за ефективна публична администрация.

            Тук трябва да отбележим, че тематичните цели се изразяват като приоритети, които са специфични за всеки от европейските структурни и инвестиционни фондове и се определят в правилата за отделните фондове.

            Европейските структурни и инвестиционни фондове могат да бъдат използвани за подкрепа на финансови инструменти по една или повече програми, с цел да допринесат за постигането на специфичните цели, определени по даден приоритет. Финансовите инструменти се използват за подкрепа на инвестиции, които се очаква да бъдат финансово жизнеспособни, но не могат да генерират достатъчно финансиране от пазарни източници. Когато с финансови инструменти се подкрепя финансирането на предприятия, включително малки и средни предприятия, тази подкрепа се насочва предимно за създаване на нови предприятия, начален капитал, капитал за засилване на общата дейност на дадена организация или за реализация на нови проекти, проникване на нови пазари или ново развитие на съществуващи организации. Такава подкрепа може да включва инвестиции, както в материални, така и в нематериални активи, работен капитал в размер на приложимите правила на ЕС за държавната помощ, с цел да се стимулира частният сектор като източник на финансиране за предприятията. Управляващите органи в отделните държави членки могат да предоставят финансов принос към финансови инструменти, създадени на равнището на Европейския съюз, управлявани пряко или косвено от Европейската комисия или финансови инструменти, създадени на национално, регионално, транснационално или трансгранично ниво. Приносът от европейските структурни и инвестиционни фондове за финансови инструменти, който е решен от съответната държава членка, се държи в отделни сметки и се използва за подкрепа на дейности на крайни получатели, които са от страните, от които се прави този принос.

            Налага се още да уточним, че съфинансирането е един от основните принципи при финансиране на проекти от европейските структурни и инвестиционни фондове. В решението на Европейската комисия за приемане на оперативна програма се определят ставката на съфинансиране и максималният размер на подкрепата от фондовете за всяка приоритетна ос. Нивата на съфинансиране са диференцирани, за да отговарят на равнището на развитие, видовете дейности и бенефициенти. Например, нивото на съфинансиране варира между 85 % за по-слабо развитите региони на държавите членки, чиито среден БВП на глава от населението за периода 2007 г. – 2009 г. е бил под 85 % от средния за Европейския съюз и 50 % за по-развитите региони. Ставката на съфинансиране от фондовете за дадена приоритетна ос може да бъде модулирана, така че да се отчете значението на приоритетната ос за изпълнението на Стратегията „Европа 2020“, степента на мобилизиране на частно финансиране, обхващането на райони със сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия като островни държави членки, планински райони, слабо населени райони. Въведена е нова категория региони – „региони в преход“, който включва региони с БВП на глава от населението между 75 % и 90 % от средния за Европейския съюз.

            Финансовата дисциплина и финансовият контрол продължават да са важен ангажимент на държавите членки, но се изисква да се осъществява и контрол на качеството. Когато са налице доказателства, че по даден приоритет има сериозен неуспех при постигането на етапните цели, свързани с финансовите показатели, поради ясно установени слабости при изпълнението, Европейската комисия е в състояние да спре плащанията към програмата или в края на програмния период да приложи финансова корекция.

Оперативни програми

            Европейските структурни и иновационни фондове се изпълняват чрез оперативни програми[3]. Те привеждат стратегическите документи в конкретни приоритети с ясни и измерими цели, постигането на които допринася за осъществяването на национални цели в рамките на Стратегия „Европа 2020“[4].

            Програмите се изготвят от държавите членки по прозрачни процедури в съответствие с тяхната институционална и правна рамка. Държавите членки и Европейската комисия си сътрудничат, за да осигурят координация и съгласуваност при програмирането за европейските структурни и инвестиционни фондове. Необходимо е оперативните програми да бъдат съгласувани с Общата стратегическа рамка и Споразумението за партньорство, да предвиждат координация между европейските структурни и инвестиционни фондове и координация с други съществуващи програми и инструменти за финансиране.

            Всяка оперативна програма обосновава избора на тематични цели на инвестиционни приоритети и на разпределението на финансови средства в съответствие със Споразумението за партньорство. За всеки приоритет се определят показатели и съответни цели, изразени количествено или качествено, в съответствие с правилата за отделните фондове и с цел оценяване на напредъка на програмата. Те включват финансови показатели, отнасящи се до разпределителните разходи, показатели за изпълнението, отнасящи се до подкрепяните дейности и показатели за резултатите, отнасящи се до съответния приоритет. В оперативната програма се включват дейности, с които се гарантира ефективно, ефикасно и координирано изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове и действия за намаляване на административната тежест.

            Като се ръководи от утвърдените принципи Европейската комисия оценява съгласуваността на оперативните програми с правилата на европейските структури и инвестиционните фондове, техния принос за осъществяване на определени тематични цели и приоритетите на ЕС за всеки един от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и съгласуваността със Споразумението за партньорство. На всяка оперативна програма се извършва предварителна оценка, която разглежда адекватността на програмната стратегия, съответстващите й цели, показателите, количествените цели и разпределението на бюджетните средства.

            Програмите на Европейския съюз представляват инструмент, насочен към осъществяване на интегрирани цели, политики и стратегии. Те съдържат изисквания за национално съфинансиране, прозрачно управление и спазване на определени процедури. Целите на европейските програми се определят от общия политически контекст и от конкретните политики на Европейския съюз. Те служат за изпълнение на стратегически решения. Една програма може да се отнася за цял сектор – например програма „Околна среда и действия по климата“, подкрепяща действия в областта на екологията.

            Като правило програмите се планират и осъществяват в рамките на седемгодишния период на одобрената многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, но в зависимост от сферата и целите, които имат някои програми се изпълняват в по-ограничен период от време в сравнение с периода на действие на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Други програми продължават своето осъществяване и през следващ финансов период, макар и понякога с видоизменено наименование и приоритети.

            Друга особеност на програмите е, че проектите, които се осъществяват и финансират от тях, са стратегически взаимосвързани, тъй като са насочени към изпълнение на общите цели на съответната програма и са съобразени с нейните приоритети. Това предполага, че се финансира не просто един списък от различни проекти, а проекти, насочени към постигане на общите цели на програмата и с отчитане на нейните приоритети.

            При класифицирането на европейските програми ще трябва да се вземе под внимание факта, че те са многобройни и обхващат различни сфери. Най-общо и твърде условно те биха могли да бъдат разпределени в няколко основни категории, а именно на: програми за действия в Европейския съюз; програми/инструменти за сътрудничество във вътрешните работи; програми/инструменти за външни действия; оперативни програми, финансирани от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и програми за европейско териториално сътрудничество. За разкриване на смисъла на всяка една от тези категории програми е необходимо преди всичко да знаем какво ги обединява и какво ги разграничава. Това налага да разгледаме, макар и накратко, всяка една от тези категории програми. Първата от тях се отнася за програмите за действие в Европейския съюз. Това, което обединявана тези програми е, че те са предназначени основно за държавите-членки на Европейския съюз, и са насочени към осъществяването на интеграционните политики и конкретните стратегии на Европейския съюз. Например, изпълнението на приоритетните цели на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е в пряка зависимост от повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия. Политика на Европейския съюз към тези предприятия е да подобрява бизнес средата с цел създаването на предприятия, способни да се конкурират в световен мащаб, като същевременно се приспособяват към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис и ефикасно използване на ресурсите. В тази връзка Европейскиата комисия предложи Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и следни предприятия (COSME) за периода 2014 г. – 2020 г. Общите цели на програмата COSME са укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията и насърчаване на култура на предприемачество и стимулиране на създаването и растежа на малките и средни предприятия. При изпълнение на програмата се акцентира на необходимостта предприятията да се приспособят към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис, устойчива на изменението на климата и с ефективно използване на енергията и ресурсите, което е в съответствие със Стратегията „Европа 2020“ и политиката на Европейския съюз за опазване на околната среда. По програмите от тази категория могат да кандидатстват и да получават финансиране организации от всички държави-членки на Европейския съюз, а в някои от програмите – и страни, участващи в европейското икономическо пространство[5], страни, кандидатки за членство в ЕС или участващи в други форми на партньорство с ЕС.

            Отделни европейски програми групират в себе си редица подпрограми в една обща рамка – това са т. нар. рамкови програми. По този начин се хармонизира управлението на множеството от програми в съответната сфера и се улеснява тяхната координация. Пример за рамкова програма е Седма ракова програма на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007 г. – 2013 г.), която съдържа многобройни подпрограми в сферата на научните изследвания и технологиите. От своя страна, рамковата програма „Хоризонт 2020“ е изцяло в подкрепа на Стратегията „Европа 2020“, в която научните изследвания и иновациите са основен инструмент за постигането на интензивен, устойчив и приобщаващ растеж.

            Програмата за сътрудничеството във вътрешните работи обхваща специални инструменти за полицейско сътрудничество, борба с престъпността, управлението на кризи, опазването на външните граници, сътрудничеството в сферата на предоставянето на убежище и др.

            Другата програма е за външните действия е насочена към сътрудничество за осъществяване на политиките на Европейския съюз в сферата на разширяването, добросъседството и отношенията с трети страни. Характерното за тази програма е, че въпросите се уреждат чрез законодателни актове, които са нейната законова основа. Това са регламенти, които съдържат обичайно разпоредби за създаване на програмата, общите и специфични цели, бюджета на програмата, регламента за участие на трети страни, областите на действие на програмата, обхвата на мерките за подкрепа, мониторинг и оценка, формите на финансовите интереси на финансово подпомагане, защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и управлението на програмата. Основният регламент по съответната европейска програма в някои случаи се допълва от годишна работна програма, в която се уточняват годишните приоритети.

            Представляват интерес и оперативните програми, финансирани от структурните и инвестиционните фондове. Те имат по-различна организационна структура. Разработването им от държавите-членки става в тясно сътрудничество с Европейската комисия и се одобряват от нея.

            Оперативните програми са основният инструмент за управление, те привеждат стратегическите документи в конкретни инвестиционни приоритети с ясни и измерими цели, чието постигане трябва да допринася за осъществяването на националните цели в рамките на политиките и стратегиите на Европейския съюз. Конкретно за периода 2014 г. – 2020 г. това е Стратегията „Европа 2020“.

            Предмет на специален интерес са програмите за европейско териториално сътрудничество. Те функционират на принципа на оперативните програми. В зависимост от териториите, които обхващат, те биват програми за трансгранично сътрудничество, програми за междурегионално сътрудничество и програми за транснационално сътрудничество. Тези програми имат за цел преодоляването на общи предизвикателства и проблеми в граничните региони, укрепване на сътрудничество чрез действия, благоприятстващи интегрираното териториално развитие, повишаване ефективността на политиката на сближаване чрез обмяна на опит между регионите и др.

            Управлението на европейските програми се извършва централизирано от Европейската комисия или по-често - от специализирана агенция или децентрализирано – от специализиран орган в съответната държава-членка, който отговаря за разпространението на информация за програмата, координацията и в определени случаи за подбора на проекти за финансиране. Например програмата „Еразъм“ се управлява от Център за развитие на човешките ресурси. За разлика от нея програмата „Жан Моне“ се управлява от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизуални средства и култура на Европейската комисия в Брюксел. Тази агенция извършва подбора на проектите, осъществява мониторинг, одобрява отчетите и извършва и други дейности. Децентрализирано се управляват националните оперативни програми. Всяка държава-членка избира конкретен модел на организиране на управлението на оперативните програми.

            Картината за европейските програми не би била пълна, ако не засегнем въпроса за техния жизнен цикъл. В обобщен вид той включва етапите подготовка, програмиране, прилагане и оценка. В етапа на подготовка на предложенията за програмата се осъществяват предварителни проучвания, анализи, в някои случаи пилотни проекти в съответната сфера, за да се идентифицират целите на програмата, нейният обхват, дейностите, които ще финансира и т.н. През този етап се провеждат консултации и обсъждания със заинтересовани страни, потенциални участници и бенефициенти по програмата, неправителствени организации, институции, които биха имали отношение към програмата. През този етап Европейската комисия подготвя мотивирано предложение за съответната програма, което съдържа редица елементи – общ контекст на предлаганата програма, връзката на предлаганата програма с политиките и други програми на Европейския съюз, резултати от консултациите със заинтересованите страни, оценка на въздействието, спазването на принципите на субсидираност и пропорционалност, необходимите средства от бюджета на Европейския съюз. В предложението за съответната програма се съдържа и проект на текста на регламента за програмата, който трябва да бъде одобрен от Съвета на Европейския парламент, за да влезе в сила.

            Следващият етап се отнася за програмирането. Той се осъществява след одобряване на регламента на съответната програма. За някои от програмите е необходимо приемането на допълнителни документи – например индикативни годишни програми. През този период се организира практическото осъществяване на програмата и нейното управление, вкл. графика на обявяване на конкурсите на финансиране на проекти по съответната програма. Обикновено програмите действат в продължение на няколко години, като често периодът съвпада с периода на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз.

            Третият етап от жизненият цикъл на програмите, прилагането също се отличава със своите особености. Той включва обявяването на конкурсите за кандидатстване с проектопредложения, организиране на процеса на оценка и подбор на най-добрите предложения за проекти за финансиране по програмата и сключването на договори с организациите, чиито проекти са избрани за финансиране, извършване на плащанията по проектите, осъществяването на мониторинг на изпълнението на финансираните по програмите проекти, приемане и одобряване на отчетите по осъществяваните проекти.

            Последният етап от жизнения цикъл, оценката са осъществява в края на периода на действие на програмата. Анализират се постигнатите резултати, силните и слабите страни при осъществяване на програмата, дават се предложения за нейното усъвършенстване в бъдеще. Оценката се извършва както от експерти, така и чрез публични консултации и обсъждания с участници и бенефициенти по програмата. Оценката е решаваща за евентуалното продължаване на програмата през следващия финансов период и за вида, в който тя ще бъде продължена. На практика това е периодът, в който се затваря програмата или тя се подновява със съответните изменения след оценката.

            Оценката на програмите разкрива отново тяхната връзка с проектите. Вписването на проектите в целите и приоритетите на програмите е не само гаранция за тяхната висока оценка, но и предпоставка за финансирането на проекта по съответната програма. Нещо повече, това е стъпка към постигането на общите цели на съответната европейска програма, а оттам и на стратегическите цели и политиките на Европейския съюз.

Цифровата програма

            Оценявайки значението на новите технологии и на интернет, Европейската комисия публикува „Програма в областта на цифровите технологии в Европа“, известна като Цифровата програма за Европа, която е свързана пряко с решаване на проблемите в областта на информационните технологии и Интернет. Тя е една от седемте водещи политически инициативи в рамките на „Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Европа 2020“,имаща за цел подготовка на икономиката на ЕС за предизвикателствата на времето, в което живеем. С цел гарантиране на успешното изпълнение на Цифровата програма, Европейската комисия изисква да се изпълнят необходимите политически действия на национално ниво от всички държави членки, които следва да изготвят своите национални политики, като вземат предвид ключовите действия на равнище Европейски съюз. Очевидно, това не само ще повиши въздействието на националните политики, но също така ще доведе до синергии на ниво Европейски съюз. По този начин Европейският съюз и държавите членки ще постигнат по-ускорен напредък. Разбира се, нашата страна също провежда активна политика в областта на развитието и широкото използване на информационни и комуникационни технологии, която е очертана в националните стратегически планови и програмни документи[6].

            През програмния период 2014 г. – 2020 г. основните приоритетни области, заложени в Цифровата програма за Европа остават да действат, като предвид икономическите процеси в световен мащаб Европейската комисия поставя особен акцент на изграждането на цифров единен пазар на Европейския съюз. За постигане на тази цел комисията прие стратегия за цифровите технологии за единния пазар. Стратегията, която има многогодишен характер се фокусира върху ключови взаимосвързани действия, предприемани на равнище Европейски съюз.

            На европейско равнище приоритетите в областта на информационните и комуникационни технологии са очертани в Стратегията на Европейския съюз за растеж и заетост „Европа 2020“ и по-конкретно в една от нейните водещи инициативи – Цифрова програма за Европа. Основната цел на тази програма е да се извлекат устойчиви икономически и социални ползи от цифровия единен пазар, основан на високоскоростен и свръхвисокоскоростен интернет и оперативно съвместими приложения, като се очертае пътят за максимално оползотворяване на социалния и икономическия потенциал на информационните и комуникационни технологии главно чрез интернет – жизнено важна среда за икономическа и обществена активност, за извършване на стопанска дейност, работа, игри, общуване и себеизразяване. Успешното изпълнение на Цифровата програма за Европа ще доведе до преодоляване на бариерите пред свободното предоставяне и използване на онлайн услуги в рамките на Европейския съюз, независимо от националните граници, създаването на единно пространство за онлайн разплащания, защита на потребителите в киберпространството в рамките на цифровия единен пазар като предпоставка за навлизане на Европейския съюз в цифровата ера. Това ще стимулира иновациите и конкурентоспособността на бизнеса, респ. икономическия растеж и ще осигури на населението по-добро качество на живота. Има се предвид подобрено здравеопазване, по-безопасни и по-ефикасни транспортни решения, по-чиста околна среда, нови медийни възможности и улеснен достъп до публични услуги и културно и друго съдържание.

            За да бъде действена и да работи пълноценно цифровата програма за Европа, съдържа седем приоритетни области за действие и едно хоризонтално направление, което се отнася за „международната политика“. Първата от тези области е за цифровия единен пазар. Икономическите субекти трябва да могат да предлагат на целия европейски съюз без ограничение своите продукти, услуги или идеи. От своя страна населението на Европейския съюз, където и да се намира на територията на съюза трябва да има достъп до най-доброто съдържание, сделки и услуги без да е възпрепятствано от географско блокиране. В този смисъл една от основните цели на Цифровата програма е да се изгради цифров единен пазар, който да допринесе за генериране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж за Европа. Тази програма ще актуализира правилата на Европейския съюз за единен пазар в цифровата ера с цел да се даде тласък на бизнеса, чрез създаването на единна зона за плащания онлайн и допълнителна защита на потребителите в Европейския съюз в киберпространството.

            Втората област за действие на обсъжданата програма се отнася за подобряване на оперативната съвместимост и стандартите. Има се предвид оперативната съвместимост на устройствата, приложенията, хранилищата за данни, услугите и мрежите. Цифровата програма идентифицира подобрените процедури за определяне на стандарти и увеличаването на оперативната съвместимост като ключ към успеха. Ето защо с нея се предвиждат и гаранции, че новите информационни устройства, приложения, хранилища и услуги за данни си взаимодействат безпроблемно навсякъде, както в интернет.

            Следващата област от цифровата програма е насочена към укрепване на онлайн доверието и сигурността. Вниманието в нея е насочено към подобряване на политиката за борба с киберпрестъпността, детската порнография, нарушаването на неприкосновеността на личния живот и сигурността на личните данни. Цифровата програма предлага редица практически решения, включително и координиран европейски отговор на кибератака и подобрени правила за защита на личните данни.

            Друга област от цифровата програма засяга въпроса за бързия и свръхбърз интернет достъп. Не е нужно да доказваме, че населението на Европа се нуждае от бърз и свръхбърз достъп до интернет за всички на конкурентни цени. За да се постигне това в страните от Европейския съюз се изграждат мрежи за достъп от следващо поколение. В тази връзка Европейската комисия канализира публични средства, чрез различни инструменти, за да стимулира инвестициите в инфраструктура за широколентов интернет. Новите услуги като телевизия с висока разделителна способност или видеоконферентна връзка се нуждаят от много по-бърз достъп до интернет, отколкото обикновено се предлага[7].

            Към обсъжданите области спадат и инвестициите в научните изследвания и иновациите. Страните от Европейския съюз трябва да инвестират в световно значими научни изследвания и иновации в областта на информационните и комуникационните технологии, за да се стимулира растежът и заетостта чрез иновативни публичночастни партньорства и чрез използване на наличните възможности на програмата за финансиране на научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. За да се привлекат способните хора към научните изследвани, от решаващо значение е подходящата инфраструктура и адекватното финансиране. Най-добрите изследователски идеи трябва да бъдат превърнати в продаваеми продукти и услуги. Това са и съображенията цифровата програма да бъде фокусирана върху запазването на конкурентоспособността на страните от Европейския съюз чрез повишаване на координацията и елиминиране на фрагментарността на научните изследвания и иновациите.

            Всичко това е наистина така, но то не отменя значението на следващата област от цифровата програма, отнасяща се до насърчаването на цифровата грамотност, цифровите умения и цифровото приобщаване. Въпреки, че ползването на интернет е част от всекидневието на бизнеса и гражданите, част от населението е изключено все още от цифровата грамотност в новата среда. Отчита се недостиг на работна сила с цифрови умения в целия Европейски съюз. С цел насърчаване на заетостта в сферата на информационните и комуникационни технологии и запълване на работните места, изискващи цифрови умения, Европейската комисия създаде голяма коалиция за цифрови работни места и умения. Реално погледнато това е партньорство на множество заинтересовани страни, което се стреми да улесни сътрудничеството между бизнеса и образованието, да накара публичните и частните участници да предприемат действия за привличане на млади хора за обучение в областта на информационните и комуникационни технологии и допълнително да квалифицира заетите и безработните с цифрови умения.

            Последна от обсъжданите области на цифровата програма засяга ползите от информационните и комуникационните технологии за обществото в Европейския съюз. Няма съмнение, че цифровите технологии имат огромен потенциал за използване във всекидневния живот и за справяне със социалните предизвикателства. Цифровата програма се фокусира върху възможностите на информационните и комуникационни технологии за намаляване на потреблението на енергия, за подкрепа на живота на възрастните граждани, за революционизиране на здравните услуги и за предоставяне на по-добри публични услуги. Освен това информационните и комуникационни технологии могат да постигнат напредък и по информацията на културното наследство на Европа чрез предоставяне на онлайн достъп за всички.

            Както вече беше отбелязано цифровата програма за Европа съдържа и едно хоризонтално направление, отнасящо се за международната политика на Европейския съюз. Основните елементи на тази политика са свързани с управлението на интернет достъпа до пазара и регулаторното сближаване. В подкрепа на тази теза ще отбележим, че в продължение на много години Европейският съюз допринася за укрепването и развитието на интернет в качеството си на съществен елемент на ежедневието и основен стълб на цифровия единен пазар. И това не е случайно, интернет спомага за иновациите, растежа, търговията и демокрацията. Малките и средните предприятия, които интензивно използват интернет, се разрастват почти два пъти по-бързо от другите. Оползотворяването на този икономически потенциал трябва да продължи, като се гарантира достъп на физическите лица до съдържанието, продуктите и услугите, които желаят да получат и възможността им да определят кои от личните си данни искат да споделят с други лица. Сигурните, стабилните и устойчивите мрежи формират основата на внушаващата доверие и процъфтяваща интернет икономика.

            Другият елемент на международната политика на Европейския съюз се отнася за достъпът до пазарите на големите страни като Китай, Индия, Бразилия и САЩ. Това е приоритет за много организации в Европейския съюз в областта на информационните и комуникационни технологии. Не случайно една от задачите на Цифровата програма е актуализирането на Споразумението за информационните технологии в рамките на Световната търговска организация. И това е обяснимо, като се има предвид, че споразуменията за свободна търговия са основен стълб на сътрудничеството в областта на новите технологии, тъй като във всяко едно от тях има раздел за информационните и комуникационни технологии.

            Третият елемент на обсъжданата международна политика засяга въпроси, свързани с регулаторното сближаване. То се осъществява в рамките на глобалните, регионалните и двустранните дейности на Европейския съюз и има за цел да гарантира честни и прозрачни регулаторни системи в областта на телекомуникациите, аудиовизуалните услуги и интернет.

            Цифровата програма на Европейския съюз наред със заложените седем приоритетни области за действие формулира и тринадесет ясно дефинирани цели, които маркират цифровата трансформация, която трябва да бъде постигната като част от целите на Стратегията „Европа 2020“. Индикаторите за изпълнението на тези цели са представени в рамка на сравнителен анализ[8].

            Разгледана в контекста на цифровата програма България може да се превърне в държава с икономика на знанието и развитото информационно общество, чрез повсеместно използване на информационните и комуникационни технологии от гражданите, бизнеса и обществения сектор. В тази връзка е необходима цялостна модернизация и трансформация на икономиката и обществения сектор, чрез средствата на информационните и комуникационни технологии и постигане на измерими и убедителни стойности на индикаторите за осъществяване на интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж вследствие на реализацията на програмата. Създаването на подходящи условия за развитието на информационното общество е изключително важно и включва цифров растеж, който се обуславя основно от използването на информационните и комуникационни технологии в електронното управление, електронното обучение, електронното приобщаване и електронното здравеопазване в посока увеличаване на търсенето на информационни и комуникационни технологии на база инфраструктурата за достъп и е в зависимост от разгръщането на широколентовите мрежи и насърчаване на възприемането на нововъзникващите технологии и мрежи за цифрова икономика.

            Въз основа на проведения анализ бяха актуализирани приоритетните области на действие за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж в периода 2016 г. – 2020 г., които осигуряват балансирана подкрепа на търсенето и предлагането на информационните и комуникационни технологии и извличането на устойчиви икономически и социални ползи от тяхното широко приложение. Целта на тези приоритетни области е повишаване на потенциала за растеж и създаването на подходящи условия за развитието на цифровите мрежи и услуги. Основните дейности за постигането на тази цел са развитието на облачните информационни технологии, използването на отворени данни и интернет управление, както и въвеждането и прилагането на Директива 2014 /61/ ЕС.

Обсъжданите приоритетни области включват създаване на условия за изграждане и развитие на конкурентен цифров единен пазар и повишаване качеството на живот. Една от целите тук е осигуряване на 100 % широколентово покритие на територията на цялата страна и високоскоростен и свръхвисокоскоростен достъп до интернет, така че до 2020 г. над 50 % от домакинствата и бизнеса да могат да използват интернет със скорост по-висока от 100 Mbps. Дейностите, които се предвиждат за постигането на тази цел са: освобождаване на радиочестотен спектър и предоставяне на възможност за развитие на безжични широколентови приложения (обхват 700 MHz, 800 MHz); изменение и допълнение на съответните подзаконови актове и предприемане на действия за предоставяне на радиочестотен спектър от обхвати 700 MHz, 800 MHz; предоставяне на радиочестотен спектър в обхвати 1,5 GHz (радиочестотна лента 1452-1492 MHz); 1800 MHz (радиочестотни ленти 1710-1785 и 1805-1880 MHz); 2 GHz (сдвоените ленти 1920-1980 MHz и 2110-2170 MHz); 2,6 GHz (радиочестотни ленти 2500-2690 MHz); 3,6 GHz (радиочестотна лента 3400-3600 GHz). Към разглеждания приоритет има и втора цел, която се отнася за поетапното изграждане на мрежи за широколентов достъп от следващо поколение (NGA-Next Generation Access). Основните дейности за тази цел включват: технологично обновяване и надграждане на съществуващи стари широколентови мрежи; поетапно изграждане на мрежи за широколентов достъп от ново поколение (NGA-Next Generation Access) в периода 2015 г. – 2020 г.; изграждане на свръхскоростна комуникационна свързаност за достъп от следващо поколение (NGA) до 264 общински центрове; реализиране на инвестиционни проекти в отдалечените, слабо населени и селски райони.

Друга приоритетна област е осигуряването на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп на територията на цялата страна чрез развитие и модернизиране на широколентова инфраструктурна. Тя включва три цели. Първата от тях е свързана с предоставянето на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за гражданите и бизнеса с висок икономически и обществен ефект и стимулиране използването на услугите за електронно управление с 50 % от гражданите и 80 % от предприятията. Дейностите, които се предприемат за постигането на тази цел са: свързване до 200 регистъра от ключово значение за предоставянето на комплексни електронни услуги и осигуряване на 100 % електронен документооборот между администрациите; осигуряване на удобен механизъм за електронна идентификация на физически лица в електронния свят; предоставяне на приоритетно портфолио от комплексни електронни услуги, от висок икономически и обществен интерес, достъпни чрез Единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕЛДЕАУ); осигуряване на възможност за изцяло електронна оферта за процедурите в държавната и общинска администрация до 2017 г. и поетапно въвеждане на национално решение за електронно възлагане за процедурите в държавната и общинската администрация до 2020 г.; изграждане и поддържане на база данни за свободни терени в България и оптимизиране на информационната система на БАН в подкрепа на инвеститорите и дейността на Агенцията; увеличаване на обхвата и подобряване на качеството на електронните услуги в сферата на образованието, здравеопазването, администрацията и др.; стимулиране търсенето и използването на публични електронни услуги; осигуряване на актуална и достатъчна по обхват информация за целите на политиките за опазване на околната среда, в т.ч. за публичен достъп до екологична информация. Втората и третата цел на тази приоритетна област се отнасят за електронното правосъдие и електронните митници. Предвидените за тях мерки са ориентирани към изграждането на единен портал за електронното правосъдие и създаване на възможности за работа на митниците в електронна среда.

Към приоритетните области отнасяме и увеличаването на ползите от информационните и комуникационните технологии за обществото чрез ускорено развитие на електронното управление и публичните електронни услуги, включително трансгранични електронни услуги от висок икономически и обществен интерес. Целта на тази приоритетна област е засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите в областта на информационните и комуникационните технологии. Основните мерки за постигането на таза цел са: модернизиране на съществуващата и развитие на нова информационна и комуникационна технологично базирана инфраструктура за научни изследвания, развой на дейност и иновации чрез подкрепа на ключови проекти от националната пътна карта на научната инфраструктура; модернизиране на съществуващи центрове за върхови постижения и центрове за компетентност и целенасочено създаване на такива структури, въз основа на техния потенциал за принос към базата знания и иновационния капацитет в областта на информационните и комуникационни технологии; подкрепа и развитие на информационните и комуникационни технологични клъстери и оползотворяване на потенциала им за иновации и регионална интелигентна специализация; стимулиране на сътрудничеството между предприятията и водещи национални и/или европейски академични и изследователски групи в областта на информационните и комуникационни технологии, основно в предпазарния етап (технологичен трансфер), което да доведе до създаване/развитие на иновационен капацитет и споделяне на ресурси за разработване и внедряване на иновативни процеси и продукти; насърчаване на предприемаческата активност, засилване на производствения и управленския капацитет на предприятията от информационния и комуникационния технологичен сектор и особено на малките и средните предприятия; брандинг и позициониране на сектора на информационните и комуникационни технологии на националния и световния пазари.

В приоритетните области попада и развитието на балансирана иновативна екосистема в сферата на информационните и комуникационни технологии, чрез подкрепа на научните изследвания и иновациите и растежа на сектора на информационните и комуникационни технологии. Характерното за тази приоритетна област е, че има две цели. Първата от тях е свързана с повишаване на цифровите компетентности и умения, като основна предпоставка за осигуряване на търсенето и широкото използване на информационните и комуникационни технологии, базирани приложения и услуги. Набелязаните мерки за постигането на тази цел имат отношение към: осигуряването на високоскоростна свързаност на висшите учебни заведения и училищата; постигането на електронно учебно съдържане с отворен достъп на всички нива на образователната система; модернизиране на учебните програми в областта на информационните и комуникационни технологии в съответствие с изискванията на трудовия пазар; повишаване на компетентностите на преподавателите по въпросите на информационните и комуникационни технологии; стимулиране на сътрудничеството между образователните институции и бизнеса; осигуряване на високоскоростна свързаност на висшите учебни заведения и училищата; оборудване на училищата с компютри и друга техника; осигуряване на електронно учебно съдържане с отворен достъп на всички нива на образователната система, които да предоставят възможности за широко въвеждане на е-учението, модернизиране на учебните програми в областта на информационните и комуникационни технологии в началното, средното и висшето образование, с цел изграждане на професионалисти с компетентности, отговарящи на изискванията на пазара на труда; повишаване на компетентностите на учителите и преподавателите в областта на информационните и комуникационните технологии и усъвършенстване професионалното развитие; стимулиране на сътрудничеството между средните професионални и висшите училища и бизнеса, в т.ч. съвместно разработване на учебни планове и програми и предлагане на целеви стипендии за ученици и студенти; валидиране и сертифициране на знанията, уменията и компетентностите в областта на информационните и комуникационните технологии, придобити чрез неформално и самостоятелно учение, включително, когато е приложимо, чрез образователни ресурси със свободен достъп.

            Втората цел на обсъжданата приоритетна област е широкото внедряване на информационните и комуникационни технологии във всички социално-икономически сектори. Основните мерки за постигането на тази цел са: подкрепа за внедряването на базирани на информационните и комуникационни технологии продуктови, процесни и управленски организационни иновации или такива, свързани с подобряването на енергийната ефективност в организациите от другите икономически сектори и особено в малките и средните предприятия; изграждането на портали за електронна търговия; развитие на базирани на информационните и комуникационни технологии здравни и социални услуги; стимулиране използването на информационните и комуникационните технологии в дейностите по управление на ресурсите, енергийния мениджмънт, следенето на екологични характеристики и ефекти върху изменението на климата, опазване и мониторинг на околната среда, управлението на водите, управлението на отпадъците, развитието на екологосъобразен и енергийно ефективен транспорт и подобрена мобилност, посредством изграждане на интелигентни транспортни системи и др.; подкрепа на цифровизиране на културно, научно, публицистично и друго съдържание в публични и частни библиотеки, архиви, музеи и колекции, което да бъде достъпно за творческите индустрии и използвано от тях за развитие на иновативни приложения и услуги; стимулиране предоставянето на отворени данни от публичния сектор за разработване и предоставяне на услуги с добавена стойност от страна на частния сектор, например на туристическите и творческите индустрии; стимулиране използването на иновационния потенциал на големи данни по цялата верига на стойността от НИРД до създаването и предоставянето на разнообразни продукти и услуги с добавена стойност; внедряване на базирана на информационните и комуникационните технологии продуктови, процесни, управленски и други иновации в предприятията и особено в малките и средните предприятия; изграждане на портали за електронна търговия и електронен бизнес; цифрово приобщаване на хора в неравностойно положение; осигуряване на достъпни интерактивни он-лайн услуги и цифровото приобщаване на хората и групите в неравностойно положение, възрастните и трудно мобилните хора, увеличените възможности за гъвкава, дистанционна и почасова работа.

Следващата приоритетна област е ориентирана към преодоляване на цифровото разделение, чрез повишаване на цифровата грамотност и стимулиране на широкото използване на информационните и комуникационните технологии от гражданите, бизнеса и публичния сектор, включваща и нейната цел за осигуряване на висока степен на оперативна съвместимост, мрежова и информационна сигурност. Основните мерки за постигането на тази цел са: осигуряване на трансгранична оперативна съвместимост и публичните е-услуги от висок икономически и обществен интерес, които дават възможност на предприемачи да започнат и да извършват стопанска дейност навсякъде в Европа, независимо от местонахождението им.

            Разсъждавайки по въпроса за финансирането на мерките по приоритетните области и съответстващите им цели е добре да поясним, че това ще става от държавния бюджет, новите оперативни програми, които ще действат до 2020 г. и публичночастни партньорства.

            Политиката в областта на информационните и комуникационни технологии е секторна политика с хоризонтално действие във всички социални и икономически сектори и като такава тя може да се провежда само чрез съгласуване и координирани усилия на всички държавни институции и с участието на представителните организации на бизнеса и гражданското общество. Тази политика трябва да допринесе за постигането на значителен интелигентен, устойчив и приобщаващ цифров растеж, който да гарантира максималното използване на иновационния икономически и социален капитал на информационните и комуникационни технологии. Изпълнението на обсъжданата политика е насочено основно към разработване на необходимата нормативна база, изграждане и поддържане на модерна електронно съобщителна инфраструктура за нуждите на публичната администрация и електронното правителство, гъвкаво управление, вкл. осигуряване на висока степен на оперативна съвместимост и на мрежова и информационна сигурност за предоставяне на електронни административни услуги на бизнеса и гражданите. Политическата рамка за развитие и използване на информационните и комуникационни технологии в страната ни е очертана в основните национални стратегически документи, които са съобразени със стратегическите планови документи на Европейския съюз. Имаме предвид „Европа 2020“ и по-конкретно „Цифровата програма за Европа“.

            Без да изчерпваме въпроса ще отбележим, че главното и същественото сега е освен хармонизирането на законодателството да се оползотворят и европейските структурни и инвестиционни фондове. От подкрепяните дейности и приоритетни оси по оперативните програми на тези фондове, не могат да се изведат социални технологии и програми за действие на социалния субект. Решенията във всяка една конкретна приоритетна ос могат и трябва да бъдат разработвани с професионализъм, с методите и механизмите на съответната наука. Но в условията на интеграция на съвременното знание често пъти конкретният специалист не е в състояние да види цялото и взаимовръзката в него, да намери мястото на „свой“ проблем в общия контекст от проблеми, които предстои да се решават. Оттук поизтича необходимостта на дело да се прилага комплексният подход. Често страничната за дадена област научна дисциплина може да се окаже в състояние да се намери решение на проблеми, превърнали се в гордиев възел в науката, която професионално се занимава с тях.

            Разбира се, възможна е и друга ситуация – да се върви от приложните продукти и тяхното внедряване към нови проблеми, осветляването на които става с фундаментални изследвания. Без да се подценява необходимостта да се овладее тази възможност, следва да се има предвид, че класическият път, който извървяват фундаменталните изследвания, преди да се превърнат в оръдие за конкретно изменение на действителността, очертана от формулата изследване – производство – практика, остава в сила и днес, валиден е и в съвременните условия.

            Същевременно комплексният подход изисква да се въведат необходимите организационни механизми, регулиращи отношенията между висшите училища и организациите със стопанска (ЕТ, СД, КД, ООД, АД, КДА, ДЗЗД) и нестопанска (НПО) цел. В случая става въпрос за отношения на сътрудничество, осъществявани в клъстери или стратегически алианси[9]. В този контекст възлово значение придобива тематичният регистър, съдържащ информация за районите на страната, стопанските отрасли, икономическите дейности, организациите, областите на висше образоване и европейските програми[10].

Тематичен регистър

            Тематичният регистър дава възможност на висшите училища да определят по-лесно и по-точно проектната идея. Това става като се отговаря на въпросите: КЪДЕ? Къде е възникнал проблемът, в кой район, отрасъл, икономическа дейност, организация или друг обект на научноизследователска дейност; ЗАЩО? Какъв е проблемът?; Какво искаме да постигнем, какви цели си поставяме и доколко тяхното постигане спомага за решаване на идентифицирания проблем?; КАК? С какъв набор от дейности ще постигнем набелязаните цели?; КОГА? В какъв период от време ще се изпълнява проектът?; КОЛКО? Какъв бюджет ни е необходим за реализация на проекта и за постигане на неговите цели; КОЯ? В коя област и професионално направление на висшето образование попада разработвания проект.

            Обсъжданият тематичен регистър съдържа информация, която е добра основа за разработване на учебния план и на учебните програми, а включените в него организации са местата, където студентите провеждат учебните си практики и учебни стажове. От друга страна, научноизследователската дейност е неразделна част от учебната дейност. Тя се осъществява във взаимодействие с нея, а това прави очевидна необходимостта учебният план да включва и двата вида дейности.

            Налага се да подчертаем, че планът за научноизследователската дейност определя насоката за развитие на учебната дейност. От него зависи накъде академичната общност ще съсредоточи главните си сили. Сега икономиката започва все повече да се управлява от алгоритми. Светът, управляван от изкуствения интелект не е някаква далечна възможност, а системите, които изграждаме днес вече формират бъдещето ни. Неравенството в доходите, намаляващата мобилност и загубата на работни места, породени от новите технологии са все резултати от това, което сме заложили в алгоритмите, управляващи икономиката ни. Процесът на глобализация се ускори още повече, слагайки края на алгоритмите, по които бяха изградени редица икономически и политически системи, дефинирали икономиката на вчерашния ден. Ние обаче продължаваме да сме в плен на линейното мислене, без да си даваме сметка, че светът се развива експоненциално, а това изисква нелинейно мислене.

            Време е наистина да осъзнаем, че живеем в друг свят, с други изисквания и измерения за това, което правим. Посланието на 21 в. е „Ускорение и качество за по-добър живот“. Това, което в миналото се вършеше с години в наши дни се прави за месеци, а след няколко години ще става за дни. Ако само преди две-три години са оценявали резултатите от нашия труд като много добри, сега оценката за тях е добра, а след няколко години, ако не се променим, ще стане удовлетворителна. Промяната е наложителна във всички социалноикономически области и особено в образователната система. Днешните младежи, които обучаваме в средните и висши училища са осъзнали, че могат да получат практически отговор на всеки въпрос без особени усилия в интернет. А това налага да се преосмисли цялото учебно съдържание във всички степени на обучение.

            Тръгваме по път, колкото примамлив с перспективите си и далечните цели, толкова и труден с практическите си очертания и действия. Превръщането на личността в пълноценен участник в новата технологична революция преминава през множество трудности от обществен и личен характер. Трябва да се преодолява недостатъчно развитата в отделни области материална база и известна ограниченост на средствата за решаване на някои научноизследователски задачи. Проблеми ще създава също така бариерата на консерватизмът и самодоволството. В някои случаи ще ни трови бацилът на малодушието и скептицизма.

            За да оцелеят през следващите години висшите училища би следвало да преминат през дълбока културна промяна. Академичният състав ще трябва да мисли по-бързо, да работи по-интелигентно, да мечтае по-дръзко и да контактува помежду си по много по-различен начин. И най-важното, тази културна промяна ще изисква, съвършено нов тип ръководители. Имаме предвид много по-различен от традиционния тип ръководител. Сегашните ръководители ще трябва да изграждат точна визия и чувство за ценностите на структурните звена, които ръководят. Те би следвало да общуват с преподавателите и да ги мотивират далеч по-ефективно, отколкото техните колеги в миналото. От тях ще се изисква да развиват съобразителността си в условията на новата технологична революция, която коренно променя начина, по който живеем, работим и се отнасяме един към друг.

Председател:

                                                                                                            (проф. д-р М. Рибов)