Доклад на БКОНК от 15.07.2018 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1

Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК

Относно научното обслужване на организациите от висшите училища[1]

(внедряване на нови технологии чрез реинженерингови проекти)

            Прогресът и творчеството са съществен атрибут на човешката история, нейна движеща сила, смисъл и мотив на всяка човешка дейност, която придвижва напред развитието. Това, което е характерно за нашия век е тоталния прогрес във всички области на социалния, икономическия и духовен живот, както и ярко изявения стремеж за творчество във всяка човешка дейност. Разбира се, би било непростимо опростенчество да се мисли, че подобна ситуация е характерна само за времето, в което живеем. Прогресът и творчеството са били присъщи и за други епохи. Това, което отличава нашето време е не само по-високото стъпало в многовековната история на човечеството. То е такова и поради обстоятелството, че от гледна точка на съдържанието, формите, вътрешните механизми и резултатите на прогреса и творчеството, които осъществява, нямат аналог в миналото.

            Преживяваме началото на една технологична революция, която коренно променя живота ни и този на бъдещите поколения. Свидетели сме на структурни размествания във всички отрасли на икономиката, засегнати от подкопаващото въздействие на новите технологии върху традиционните отрасли и преструктурирането на производството, потреблението, транспортирането и системите за доставка. Същевременно в обществените отношения тече дълбока промяна, засягаща начина, по който се трудим и общуваме, изразяваме, информираме и забавляваме. Променят се държавното управление и институциите, системите за образование, здравеопазване, транспорт и много други. Вместо да създават скрити разходи под формата на външни ефекти, новите технологични приложения, които променят поведението ни и системите на производство и потребление, носят потенциал за възстановяване и опазване на природната среда.

            Промените са наистина толкова фундаментални, че от гледна точка на историята на човечеството никога досега не е имало епоха, която да носи толкова голямо обещание за просперитет или за потенциална опасност. Но времето, в което живеем поражда и проблеми, които очакват своето решение от всички заинтересовани страни – правителствата, бизнесът, академичните среди и гражданските общества. В този смисъл от висшите училища, наред с другите заинтересовани страни, се очаква да установят какво ще ни донесат новите технологии, по какъв начин ще ни въздействат и какво можем да направим, за да впрегнем тяхната мощ за общото благо.

            По дефиниция технологията е съвкупност от знания, техники и съответни методи за производство на блага и услуги. Накратко тя представлява синтез между науката и техниката. Това, което разграничава новите технологии от традиционните е, че те всичките имат една обща основна характеристика и тя е свързана с всепроникващата сила на цифровизацията и информационните технологии. Техните физически проявления стартират от новите материали, 3Д печата и роботите, преминават през цифровизацията, споделената икономика и транспортните средства с автономно управление, за да стигнат до иновациите в биологичната сфера.

            Визираните технологии безспорно имат своите предимства спрямо традиционните технологии. Новите материали, с които „работят“ тези технологии са по-леки, по-надеждни, рециклируеми и адаптивни. Те имат интелигенти версии, които се самопочистват и саморемонтират, метали с „памет“, които се връщат към оригиналната си форма или превръщат налягането в енергия. Тези свойства правят новите материали подходящи за т.нар. „адитивно производство“ или 3Д печатът. Той се отличава от традиционното производство по това, че реалният продукт се създава не чрез отнемане на материал, а чрез печатането на слой след слой въз основа на цифров 3Д чертеж или модел. Производството започва с материал в аморфен вид, от който се създава триизмерен предмет с помощта на цифров шаблон.

            С основание може да се твърди, че 3Д печатът създава идеалните условия за приложение на роботиката. Това разбира се, не означава, че приложението на роботите е възпрепятствано в другите начини на производство. Роботите рационализират процесите и по този начин осигуряват по-ефективни и предвидими бизнес резултати. Усъвършенстването на сензорите дава възможност те да „разбират“ и да реагират все по-адекватно на средата, в която се намират и да могат да изпълняват все по-трудни и разнообразни задачи. Благодарение на напредъка в цифровизацията и на другите технологии роботите стават все по-адаптивни и гъвкави. Те могат да получават информация от разстояние и по този начин да се свързват в мрежа с други роботи.

            Цифровизацията се разви бързо и сега цифровото присъствие на хората се разглежда като цифрово общуване, преминаващо през множество платформи и медии. Основният мост обаче между физическия и цифровия свят е т.нар. интернет на нещата. В най-простата си форма тази система може да се опише като връзка между различни неща (продукти, услуги, места и т.н.) и хората. Нейното приложение става възможно чрез свързани технологии и различни платформи. От друга страна, цифровизацията създаде радикално нови подходи, които революционизират начина, по който индивиди и институции общуват и си сътрудничат. Например блоковата верига, която често се описва като разпределена счетоводна книга, представлява защитен протокол, чрез който свързани в мрежа компютри заедно проверяват транзакцията, преди тя да бъде записана и одобрена. Технологията, която е в основата на блоковата верига, създава доверие, като дава възможност на хора, които не се познават помежду си да си сътрудничат, без да се налага да минават през неутрален централен орган, изпълняващ ролята на попечител или централен регистър.

            В по-широк мащаб цифровите платформи направиха възможно това, което днес наричаме икономика на споделянето. Тези платформи, които всеки би могъл лесно да използва от личния си смартфон събират на едно място хора, активи и данни, създавайки изцяло нови начини на потребление на стоки и услуги. Те снижават бариерите, които предприятията и отделните хора трябва да преодоляват, за да създават материални блага и по този начин променят личната и професионалната ни среда. Цифровите платформи драстично намалиха трансакционните и фракционните разходи, когато отделни лица или организации споделят използването на даден актив или предоставят услуга. Всяка трансакция сега може да бъде разделена на множество малки стъпки, които носят икономически ползи за всички участващи страни. Освен това благодарение на цифровите платформи пределните разходи за производство на всеки допълнителен продукт, стока или услуга клонят към нула.

            Тук няма да обсъждаме новите технологии във всички области на нашия живот, но не можем да подминем главозамайващите иновации в биологичната сфера. Много от нашите неразрешими здравни проблеми – от сърдечносъдови заболявания до рак – имат генетичен компонент. Ето защо, способността да се определи индивидуалната генетична структура на всеки от нас по ефективен и рентабилен начин, ще революционизира персоналното и ефективно здравеопазване. Независимо от това, че сегашното ниво на познание за връзките между генетичните маркери и болестите да е все още ниско, нарастващият обем данни ще направи възможно използването на прецизни лекарства, които дават възможност за разработване на изключително точни терапии и по-добри резултати от лечението. Супер компютърната система Watson на IBN вече помага с препоръчването на персонализирани терапии за пациенти с рак, като сравнява анамнезата и лечението, данните от образната диагностика и генетичните данни със завършената съвкупност от актуални медицински знания.

            Наблюденията показват, че новите технологии са неограничени в използването. Те се разгръщат по много различни фронтове и на много места и притежават потенциала да обхванат различни човешки дейности. Разбира се, технологията не е самата дейност, но тя би могла да се разглежда като своеобразна „форма“ на дейността, изискваща нейното структуриране на операции, както и провеждането ѝ в съответствие с едни или други методи, по един или друг начин. Като форма на човешка дейност технологията се обезсмисля извън тази дейност, нейното съществуване винаги е свързано с изпълнението на конкретна цел и конкретен вид дейност. В този смисъл съзнателно или несъзнателно човек винаги е технологизирал своята дейност.

            Заедно с това не бива да се пренебрегва обстоятелството, че технологията е тази обусловена активност на човека, която има за цел да приспособи и преобрази природната действителност и по този начин да подобри условията на живота. Тя притежава огромни възможности, които ще нарастват и ще се реализират във все по-голяма маса от икономически и духовни блага. Няма друг път за опредметяването на знанието, за рационализиране върху научна основа на процесите в материалната и духовната сфера, за ефективна организация на човешката дейност. Най-голяма е потребността да се технологизират сложни дейности, които включват голям брой последователни и сложни операции. При тях е възможно, необходимо и полезно дейностите да се преобразуват в процеси и да се структурират на операции, всяка от които да разкрие как най-добре да се осъществи съответната част от процеса.

            Разбира се, технологията не е панацея срещу допускани възможни грешки и неефективни решения в практиката. Но в контекста на другите фактори и механизми при правилен управленски подход към стоящите пред организациите проблеми тя може да подпомогне оптимизирането на човешката дейност. И това е обяснимо като се има предвид, че технологията описва и предписва рационален, научнообоснован комплекс от операции за решаване на определен клас проблеми, с които организациите се сблъскват при изпълнението на своите планови и текущи задачи.

            При новите условия и изисквания, които произтичат от Четвъртата индустриален революция, важно значение придобива ускореното внедряване на новите технологии в практиката. В тази ситуация едно от основните задължения на висшите училища е наред с другите заинтересовани страни, да разработи методологическите въпроси за прилагането на тези технологии. В тази връзка е необходимо предварително да се уточнят организациите[2], икономическите дейности[3] и технологиите[4], които ще се внедряват. Това изисква те да бъдат разположени по ординатата и абсцисата на матрица.

Класификатор на предприятията, икономическите дейности и технологиите

            Акцентът, който поставяме върху организациите, не е никак случаен. В тях се осъществят икономическите дейности и се внедряват новите технологии. Това са органзации с различен предмет на дейност, включващ различни икономически дейности. Те са ситуирани в район, който научно се обслужва от едно или повече висши училища. За пример ще посочим организациите от район Лозенец,[5]в които са разположени МВБУ и факултетите по химия, физика и математика на СУ „Св. Климент Охридски“. Те са с различен предмет на дейност, но във всяко едно от тях се осъществява счетоводна, финансова и управленска дейност. В този смисъл научното им обслужване би могло да не се извършва от висше училище с професионално направление „Икономика“. Това не изключва обаче научното обслужване на тези организации да се изпълнява и от други висши училища при положение, че в тях се осъществяват икономически дейности от друго естество.

            Вземайки под внимание различни определения и академични аргументи за икономическите дейности ще отбележим, че по принцип дадена дейност се осъществява, когато ресурси и различни производствени фактори като суровини, машини и оборудване, производствени технологии, труд, информационни мрежи, продукти и т.н. се комбинират и водят до създаване на специфични стоки и услуги. Една дейност се характеризира посредством използваните суровини и материали, производствения процес и произведените стоки и услуги. В икономическата практика, обаче, голяма част от организациите извършват повече от една дейност. От тук и необходимостта да се установи основната дейност. В тази връзка се определя коя от извършваните от организацията дейности допринася най-много за резултата от производството на стоки или услуги. Обективният критерий за това е добавената стойност. Често обаче на практика не е възможно да се получи информация за този измерител, затова на преден план изниква необходимостта да се дефинират практически приложими критерии, за да се постигне най-доброто възможно приближаване до резултата, който би се осигурил с използване на показателя добавена стойност. Такива алтернативни показатели за измерване на относителната важност на различните икономически дейности, извършвани от организацията са брутно производство на стоки и услуги, стойност на продажбите на стоки и услуги, надници, заплати и заети в икономическите дейности, осъществявани от организацията. Използваният за тази цел критерий в националния класификатор е „нетен размер на приходите от продажби на продукция, стоки и услуги“. В него икономическите дейности са представени по сектори, раздели и класове, обозначени със съответни символи. За произволно избрани дейности те са представени по следния начин:

Извадка от националната класификация на икономическите дейности:

сектори, подсектори, раздели, групи и класове

            Другото предизвикателство, пред което сме изправени е да определим приложимата за съответната икономическа дейност нова технология. Тук се налага да уточним, че използваме понятието нова технология в смисъл на технология, която би осигурила възможното най-ефективно осъществяване на дадената икономическа дейност. По-конкретно имаме предвид ефективността на въздействие върху предметите на труда ,което води до тяхната трансформация, трансфер, контрол, съхраняване и т.н. На основата на операциите, включени във всеки един от тези методи на въздействие върху предметите на труда се формира базова технология, чрез която се реализират технологичните процеси. Всяка базова технология се характеризира с установена технологична схема за реализацията или изпълнението на процесите и въздействие върху предметите на труда. Тя е подчинена на един основен начин или метод за въздействие върху предметите на труда, за получаване на краен продукт, който може да се прилага в различни модификационни изпълнения.

            Базовата технология се проявява по различен начин в класическите, усъвършенствани, нови, принципно нови, прогресивни и върхови (високи) технологии. По начало класическите технологии използват утвърдени технологични схеми с традиционни технологически операции и оборудване за тяхната реализация. За разлика от тях усъвършенстваните технологии запазват традиционните принципи, но са с подобрена технологична схема, която осигурява рационализиране на процесите и по-свършено технологично оборудване. Друга е технологичната схема при новите технологии. При тях се запазва принципът на обработка, но се използват нови схеми и технологични решения и нови машини. Принципно нови технологии са тези, при които се използва нов технологичен принцип. Това дава възможност да се постигне многократно повишаване на производителността на труда и подобряване на качествените параметри на продукцията. Към казаното ще добавим, че усъвършенстваните и новите технологии се изграждат на основата на утвърдени базови технологии. Принципно новите технологии най-често водят до създаването на нови базови технологии. За разлика от тях при прогресивните технологии се подобряват отделни съществени параметри на схемата или принципа, което води до повишаване на тяхната производителност, но без да се стига до промяна на самите ѝ принципи и организационни схеми. И накрая следва да отбележим, че върховите или т.нар. високи технологии са тези, които са реализирани с използване на най-новите постижения на съвременната технологична революция, с приложение на нови и принципно нови технологични методи, схеми и решения, с висока степен на автоматизация, трайно значение и качество, с които се осъществява качествено нова по-висока производителност на труда, в сравнение с останалите, вече традиционни технологии.

            Изтъкнатото разбиране за технологиите съдържа в себе си, макар и имплицитно, намек за процесния подход, за неговите иманентни характеристики, които биха могли да бъдат използвани като основа за внедряване на новите технологии в практиката. В най-общия му вид този подход представлява прилагането на система от процеси в организацията, както и тяхното идентифициране, взаимодействие и управление, за да се получи желания резултат. От казаното става ясно, че за да функционира дадена организация ефикасно, тя трябва да определи и управлява множество взаимосвързани икономически дейности. Всяка дейност или съвкупност от дейности, която използва ресурси и се управлява, така че да бъде възможно превръщането на входните елементи в изходни елементи, може да бъде разглеждана като процес. При това не рядко изходните елементи на един процес се явяват входни елементи за следващия процес. И тук въпросите не са малко, като се има предвид, че на входа на процеса са човешките, материалните, информационните и финансовите ресурси, които чрез операциите, извършвани от собственикът на процеса се преобразуват в резултат от неговото функциониране. Този резултат може да бъде маркетингова, счетоводна или финансова информация, някакъв продукт или услуга. От друга страна, процесът има доставчик, който осигурява ресурсите и клиент, който ползва резултата от функционирането на процеса. При това и доставчикът и клиентът могат да бъдат външни, когато става въпрос за взаимоотношения с организацията и вътрешни, ако касаят неговите структурни звена или отделни представители на персонала, влизащи в делови отношения помежду си.

Фиг. 1. Характеристика на процеса

            Разбира се, възприемането на икономическата дейност като процес все още не решава проблема с внедряването на новите технологии. Необходимо е предприятието да разполага с т.нар. схема на процесите. За тази цел дейностите, които се приемат за название на структурните звена на организацията се преименуват в процеси. Подредени в логическа последователност те формират цялостната дейност на организацията от идейния проект до крайния продукт. По този начин дейността на организацията е представена от един цялостен процес, съставен от подпроцеси, олицетворяващи дейностите на структурните му звена.

 Фиг. 2. Схема на процесите.

            След като се изготви схемата на процесите не е ясно кой от тях се нуждае от реинженеринг и в каква последователност трябва да стане това. Никоя организация не може да извърши едновременно реинженеринг на всичките си процеси. Обикновено, за да се направи избор на процеса, се използват критериите за функционалност (изправност), значимост и възможност за преобразуване на процеса чрез реинженеринг.

            При степенуването на процесите според тяхната дисфункционалност се оказва, че най-нуждаещи се от реинженеринг са онези от тях, които се определят като проблемни. Може да се приеме, че процесът за разработване на нови продукти е неизправен, ако през последните няколко години не е създаден нито един нов продукт. Това се отнася и за процесите, когато се налага служителите да губят време, за да въвеждат на ръка данни от една компютърна разпечатка на компютърен терминал или от един терминал на друг.

            Ако проследим тези симптоми за дисфункционалност на процеса, можем да достигнем до причините, които го пораждат. Например, възможно е симптомът да е прекалено големия обмен на информация, излишък и многократно въвеждане на данни. В тези случаи „заболяването“ е произволно декомпозиране на естествения процес. Когато служителите въвеждат на ръка данни, получени от компютър на свой колега, това е признак на т.нар. „терминална болест“. Типичната реакция на един ръководител, свикнал да се бори за повишаване на производителността, е да потърси начин за по-бързото въвеждане на данните, ако е технологично по-ориентиран, да пристъпи към прехвърляне на данните по електронен път чрез свързване на терминалите. Това решение обаче отстранява само симптома, а не заболяването.

            Когато една и съща информация се прехвърля непрекъснато между структурните звена, независимо дали това става на ръка или по електронен път, очевидно е, че имаме необосновано структуриране на процеса. Добре проектираните организационни звена трябва да си предават едно на друго резултатите от тяхното функциониране. Оживените комуникации са опит да се преодолеят неуместно поставените граници. Проблемът се решава чрез свързване на отделните фрагменти от декомпозираната дейност или процес отново в едно цяло. Другото име на това решение е кросфункционална интеграция, т.е. интеграция през границите на специализираните звена. Това позволява на организацията да приема и да разпределя данните само веднъж, а не да ги прехвърля многократно между структурите звена.

            Вторият от разглежданите критерии се отнася за значимостта на процесите и по-конкретно за значението, което има всеки един от тях за клиентите на организацията. Въз основа на него се решава кои процеси на организацията и в каква последователност да се подложат на реинженеринг. Дори процесите, които създават изходен продукт за клиента вътре в организацията, могат да имат важно значение за външните клиенти. Но организациите не могат да установят директно чрез клиентите кои процеси са важни за тях, тъй като те не ги познават. Клиентите обаче са добър източник на информация и сравняване на относителната значимост на различните процеси. Организацията може да определи какво е по-важно за неговите клиенти – цената на продукта, неговото качество, навременната доставка или други аспекти на покупно-продажбата. След това е възможно да се установи корелацията на посочените показатели с процесите и така да се определи списъкът с приоритетите на процесите, които се нуждаят от реинженеринг.

            Третият от обсъжданите критерии касае възможността за осъществяване на процеса. Неговото теоретично осмисляне засяга комплекс от фактори, които определят вероятността за успех на конкретен проект за реинженеринг. Един от тях е обхватът. Колкото по-мащабен е процесът, колкото повече звена от организацията обхваща, толкова по-широк е обсега му. При реинженеринга на по-мащабен процес е възможно да се получи по-голяма печалба, но вероятността за успех е по-малка. Големият обхват означава, че е необходимо да се съгласуват повече въпроси, да се засегнат повече организационни звена и да участват повече ръководители, всеки от които има своите съображения. Освен това високата цена снижава възможностите за осъществяване на проекта. Ако един проект за реинжерениг изисква големи капиталовложения, например за системата за обработка на информацията, той ще срещне повече препятствия, отколкото друг проект, който не предвижда такива инвестиции. Към изброените критерии ще прибавим и професионализма на екипа за реинженеринг, а също решителността на ръководителя на процеса. Това също са фактори, които трябва да се вземат под внимание при оценката на възможността за реинженеринг на конкретния процес.

            Критерият, който касае възможностите за осъществяване на проекта не може да се прилага механично. Трите критерия, които бяха разгледани, трябва да се използват разумно при избора на процеса. Това изисква да се запитаме дали даден процес ще окаже съществено въздействие върху стратегическата ориентация на организацията, дали е от значение за задоволяване на нуждите на клиентите, дали постиженията, отразени в процеса достигат най-добрите стандарти, дали процесът не е морално остарял и т.н. Колкото повече положителни отговори се получават на тези въпроси, толкова повече са аргументите в полза на реинженеринга на процеса. Различните организации могат да придават различна значимост на тези въпроси, но те трябва задължително да се поставят при търсенето на възможности за реинженеринг.

            Преструктурирането на процесите се предхожда от тяхното осмисляне. За да се направи това трябва да се установи с какво и как се извършва процеса и какви са резултатите от него. Тъй като задачата на екипа за реинженеринг не е да подобри, а да създаде нов процес, не е необходимо той да анализира и да документира процеса в подробности. За това е достатъчно екипът да има само общ поглед върху процеса. Неговият подробен анализ може да убеди ръководството на организацията, че трябва да се извърши реинженеринг, но това е само част от управлението на промяната. Задачата на екипа е да осмисли процеса, а не да го анализира в детайли. Опитът показва, че осмислянето на процеса е по-лесно от неговия анализ и отнема по-малко време. За да се направи това на процеса трябва да се погледне от позицията на клиента. Това налага да се изяснят реалните изисквания на клиента, неговите потребности и начин на употреба на постигнатия резултат от изследвания процес. Във връзка с това, трябва да се изясни какво всъщност иска клиентът и как може да му се помогне, за да бъде задоволено неговото желание. Да се разбере, че процесът означава да се разгледат основните нужди и проблеми на клиента, а не механизмът на процеса, който свързва доставчика с клиента. Всъщност екипът за реинженеринг трябва да вникне в потребностите на клиента много по-задълбочено, отколкото той самият има представа за тях. За да стане това, отделни членове на екипа наблюдават или участват в използването на резултата от изследвания процес от клиента. Не интервюто на клиента за начина на употреба, а непосредственото наблюдение или участие в използването на резултата може да помогне на членовете на екипа да преодолеят собствените си заблуди и пристрастия. Идеите за новия процес ще се родят, ако членовете на екипа наблюдават, а впоследствие и осмислят как клиентът използва изходните резултати от процеса.

            Следващата стъпка на екипа е да разбере какъв е резултатът от изследвания процес и защо е такъв. Това става въз основа на измерване на резултата и сравнението му с резултата от такива процеси на организацията, които са водещи в света за конкретната икономическа дейност. Раждането на идеи обаче може да се постигне и когато като еталон се използват организации, които са извън отрасъла на организацията, чиито процес се изследва. Въз основа на извършената оценка се определя какъв трябва да бъде резултатът от новия процес. Екипът трябва да опознае съществуващия процес, за да разбере какво е необходимо, за да бъде постигнат планираният резултат. Старите процеси понякога се нуждаят от толкова много промени, че постигнатите частични подобрения не оправдават извършените разходи. Освен това екипът не бива да насочва усилията си към частични подобрения, а към създаването на съвършено нов процес.

            При преструктурирането на процеса екипът изоставя познатото и търси нетрадиционното. Трудното в реинженеринга е, че за него няма алгоритъм, но са известни принципите за реорганизиране на процесите. Такъв принцип е например изискването в изпълнението на процеса да са ангажирани колкото е възможно по-малко хора. Очевидно не всички усилия за осъществяването на даден процес могат да се поемат от един-единствен човек, но тази цел съвсем не е лоша и трябва да се стремим към нея. Ако разполагаме само с един човек за осъществяването на процеса, трябва да решим кои задачи могат да се премахнат или комбинират, по какъв начин трябва да действа той, от каква помощ ще има нужда, каква технология може да го подпомогне. Това са все въпроси, които могат да родят големите идеи.

            Полезен принцип за стимулиране на мисленето на членовете на екипа за реинженеринг е откриването и отстраняването на аксиомите. Това са дълбоко залегнали убеждения, които предопределят и са почти вградени във всеки съществуващ процес. Екипът може да се опита да отхвърли тези аксиоми и да види какви ще бъдат последствията от това за процеса, подложен на преструктуриране. Например, екипът може негласно да постави под съмнение аксиомата, че сервизните звена в една организация подписват сметките на клиентите, за да види какви действия или задачи могат да отпаднат от процеса.

            Третият принцип, който екипът може да използва, за да стимулира творческото мислене, е да се възползва от ефективността на информационните технологии. Факт е, че конвенциалната структура на един икономически процес е характерна с ограниченията на технологиите, предшестващи цифровизацията, които стоят в основата на процеса. Те са дълбоко залегнали в съществуващия процес. Когато се опитаме да подобрим процеса, много често оставаме привързани към същите тези ограничения. Екипът по реинженеринг може да разкъса тези ограничения, като използва възможностите на съвременната информационна технология. За да стане това, най-напред трябва да се проверят възможностите на технологията и след това да се провери дали това ще помогне за преосмисляне на процеса.

            Защитните диги на съвременната цивилизация са новите технологии. Те са необходими, за да осигурят непрекъснато и безопасно функциониране на заобикалящия ни свят. Засега обаче тези технологии не дават пълна гаранция, тъй като повечето от хората на управленски позиции са прекалено погълнати от злободневни въпроси, за да могат да разсъждават стратегически за подкопаващото въздействие на новите технологии, за начина по който променят живота ни и този на бъдещите поколения, както и за предизвиканата от тях дълбока промяна в икономическия, социалния, културния и човешкия контекст, в който живеем[6].

15.07.2018 г.