Доклад на БКОНК от 23.05.2018 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1

Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

от председателя на БКОНК,

относно предизвикателствата пред университетската наука[1]

            Висшите училища в България днес са изправени пред нови предизвикателства, свързани с използването на постиженията на четвъртата индустриална революция за решаване на проблеми, породени от сриването на духовността, демографската криза, ниската конкурентоспособност на българските стоки и услуги, бедността, драстично намаляващите конвенционални енергийни ресурси, нуждата от нови енергийни източници, очертаващия се световен недостиг на вода и храна, намаляването на биоразнообразието, влошаването на качеството на околната среда, промените на климата, пандемиите и качеството на здравеопазването, застрашаването на сигурността в национален и глобален мащаб.

            За да отговорят адекватно на тези нови реалности и предизвикателства висшите училища трябва да вземат под внимание в своята научна и учебна дейност постиженията на четвъртата индустриална революция, които най-добре характеризират навлизащите в живота нови направления на науката. И това е обяснимо като се има предвид, че науката е съвременната алхимия, която бързо променя нашите фундаментални представи за бъдещето, за самите нас. Тя е най-важният стимул за промяна, даващ възможност за по-голяма, по-бърза и по-радикална реорганизация, отколкото всяка друга сфера. Науката е в основата на всяко нововъведение, което удължава живота, подобрява състоянието на хората и създава по-добър и по-сигурен свят. Сега тя трябва да даде отговор на редица въпроси, свързани с всепроникващата сила на цифровизацията и информационните технологии, обхващащи необятни области и пораждащи проблеми, които не могат да бъдат решени на основата на традиционните знания.

Проблемната ситуация, наречена четвърта индустриална революция

            Преживяваме една ситуация, коренно променяща начина, по който живеем и работим, ситуация, която по своя мащаб, обхват и комплектност няма аналог в досегашната ни история. Реално погледнато сме свидетели на ситуация, при която субектът не е в състояние да регулира протичащите в икономиката и обществото процеси с прилаганите принципи, методи и средства на управление. Това по-конкретно показва, че са налице противоречия, обуславящи необходимостта от промяна, което означава, че съществува обективна потребност от нови принципи на управление, съответстващи на новите технологии. Историческият опит свидетелства, че кризата в науката, настъпваща в определени периоди е като правило криза на научните принципи. Оказва се, че борбата за нови знания в науката е в края на краищата борба за нови научни принципи. Именно принципите извеждат новите идеи в авангарда на научния прогрес, като ги утвърждават и правят доминиращи.

            Противоречията, които стоят в основата на проблемната ситуация, наречена четвърта индустриална революция са органически свързани с действието на една или друга нова технология, по-конкретно с изискванията, произтичащи от тези технологии. При това противоречията, обуславящи сегашната ситуация се появяват в определена система, която има свое ядро и периферия, свои базисни и производни компоненти, свои водещи звена. Във връзка с това първостепенно значение има изискването да се анализира анатомията на системата от противоречия, да се разкрият специфичните системни отношения.

            Разбира се, заслужава внимание и характерът на потребността, която се формира в резултат на възникналото противоречие. Като правило потребността е израз на назряваща необходимост от някаква обективна промяна. Следователно става въпрос не за задачи, които са конкретизация на съзнателно поставени цели. Става дума за потребности, изведени от обективното развитие на икономиката и обществото. Разглеждана в контекста на научното познание, потребността се проявява като проблем, по-точно като научен проблем. Неговото възникване и развитие е възможно само при наличието на обект на изследване, субект на познанието и проблемна ситуация. А проблемната ситуация възниква тогава, когато са налице въпроси, на които не може да се даде отговор, ако се изхожда само от наличните знания. Реално погледнато научният проблем отразява противоречието между възможности и потребности, между нови факти и съществуващи теории, с чиято помощ не могат да се обясняват тези факти или да се разрешат определени практически задачи. По принцип поставянето, формулирането и решаването на нов научен проблем е индикатор за дълбоки изменения в научното познание, за научен прогрес. Всъщност науката е творчески процес, защото поставя и решава проблеми. Всеки напредък в научната дейност, осъществяван чрез преодоляване на противоречията между нови принципи и съществуващи теории означава в крайна сметка решаване на научни проблеми.

            Наличието на нов проблем обаче е необходимо, но не и достатъчно условие, за да възникне проблемна ситуация. Такава ситуация се появява тогава, когато първо, се осъзнава реалността на даден научен проблем и, второ, този проблем се поставя в изследователски контекст с всички произтичащи от това изводи. С оглед на това като правило всеки научноизследователски процес е своеобразна проблемна ситуация и процес на нейното разрешаване.

            Историята на науката и практиката на научното познание показват, че когато възникне нова мащабна проблемна ситуация, възниква и необходимостта да се реконструират както наличните познавателни форми и методи, така и всички или почти всички елементи на външнонаучните отношения. Може дори да се каже, че науката изгражда едни или други формации от отношения не толкова с оглед на дисциплинарната структура на познание, колкото с оглед на характера и особеностите на конкретната проблемна ситуация. Такъв е и проблеът, породен от съвременната технологична революция, чието решаване изисква не само принципно нови научни идеи, но и създаване на нова техническа база, осъществяване на нова организация на експериментиране и др.

            Новите технологии са органически присъща черта, страна, характеристика на технологичната революция. Когато се формират тези технологии обикновено се слага началото на нова технологична революция, на нов етап в развитието на науката. Тази функция на новите технологии се обуславя от факта, че начинът на мислене за тях изпълнява ролята на интерпретатор на технологичната революция в даден период. Именно в качеството си на интерпретатор новите технологии определят аспект на изучаването на действителността и общата стратегия на научното развитие, формират системата от методи, използвани в науката.

            Понастоящем все още не е построена прецизна типология на новите технологии, независимо от това, че тя е необходима част от целия познавателен процес на тяхното изясняване, както взети като относително самостоятелна автономна реалност, така и в съпоставка с останалите технологии. За улеснение ще използваме като синоними, като тъждествени понятията „типологията“ и „класификацията“. В литературата се срещат различни интерпретации, които ни дават основание да приемаме, че класификацията е такъв вид типология, притежаващ определена цялостност и завършеност, в който се изчерпват основните видове на дадено явление.

            В смисъл на казаното, най-важното и най-належащото е да разберем, че съвременната научно-техническа революция, която е придобила облика на технологична революция, обхваща всички области на науката. Не случайно всички нови предизвикателства пред науката се отличават с това, че са предизвикани от технологичната трансформация и по-конкретно от цифровизацията и информационните технологии. Тяхното решаване стана възможно чрез цифровата мощ. Генното секвениране например не може да се случи без напредъка на изчислителния капацитет и анализа на данни. Така стоят нещата и с усъвършенстваните роботи, които не биха съществували без изкуствен интелект, който от своя страна до голяма степен зависи от изчислителната мощ. В този смисъл не бихме могли да се задоволим само с традиционната класификация на науките на природни, технически, медицински, селскостопански и обществени.

            Обсъжданият процес е израз на закономерно засилващо се взаимодействие между различни явления, но неговата същност е далеч по-дълбока, по-сложна, отколкото простото взаимодействие. Във връзка с това би било некоректно той да се разглежда като един от случаите на междудисциплинните изследвания или на комплексния подход в организацията и управлението. Очевидно е, че тук става въпрос за интегриране на различни дисциплини, водещо до мултидисциплинарност, плуридисциплинарност, междудисциплинарност или трансдисциплинарност. Това именно налага да се изведат онези детерминати, които очертават общия релеф на новите предизвикателства в науката.

Физическите измерения на промяната

            Учените достигнаха пределните възможности на своята наука, създадоха нови поколения електронни устройства, които са интелигенти, бързи, мощни, умни, взаимосвързани, подобни на хората и способни да еволюират. Новаторството в резултат на развитието на науката и технологиите е обичайна тема в пределите на бъдещето. Сега трябва да погледнем отвъд границите на онова, което бихме могли да предвидим с твърде голяма вероятност, а то е свързано в една или друга степен с физическите измерения на промяната. Новите материали, например, са с качество, което изглеждаше немислимо само преди няколко години. Същественото за тях е, че са по-леки, по-здрави, рециклируеми и адаптивни. Нещо повече, вече има приложения за интелигентни материали, които се саморемонтират или самопочистват. Създадени са метали с памет, които се връщат към оригиналната си форма, керамика и кристали, които превръщат налягането в енергия и т.н. От своя страна, НАСА използва нанобиологични материали, за да създаде космически уреди с нервна система, която функционира по подобие на тази на човешките същества.

            За всичко това ще допринесат новите технологии – някои от които не можем да си представим, но други вече се оформят пред погледа ни. Производството може да бъде революционизирано посредством въвеждане на „добавящи“ технологии, като триизмерния печат, известен под наименованието „адаптивен печат“. Той представлява създаване на реален предмет чрез „печатане“ на слой след слой въз основа на цифров 3Д чертеж или модел. Това е обратно на субтрактивното производство, т.е. начин, по който предметите са се създавали до този момент като от материала се отнемат слоеве, докато той добие желаната форма. При 3Д печата става точно обратното – производството започва с материал в аморфен вид, от който се създава триизмерен предмет с помощта на цифров шаблон. С постепенното преодоляване на съществуващите в момента ограничения, свързани с размера, разходите и скоростта, 3Д печатът ще стане по-широко разпространен и ще започне да включва интегрирани електронни компоненти, като печатни платки и дори човешки клетки и органи. Учените вече работят по 4Д – един процес, който ще създаде ново поколение самопроменящи се изделия, способни да реагират на промените в околната среда, като топлина и влажност. Тази технология може да се използва в текстилната или обувната промишленост, както и за медицински изделия.

            Другото проявление на физическата промяна е роботиката. Докато използването на роботи се ограничаваше до строго контролирани задачи в специфични индустрии. Днес роботите се използват във всички сектори и в най-различни дейности. Усъвършенстването на сензорите дава възможност роботите да „разбират“ и да реагират по-адекватно на средата, в която се намират и да могат да изпълняват все по-сложни и разнообразни задачи. Роботи, произведени от „Хонда“, могат да работят с индустриални съоръжения, да учат, да „разсъждават“ и да се ориентират в нашия свят. За разлика от миналото, когато трябваше да бъдат програмирани чрез автономен модул, роботите вече могат да получат достъп до информация от разстояние чрез облачната технология и по този начин да се свързват в мрежа с други роботи. Множество роботи от компанията „Електронен робот“ са свързани и общуват посредством един общ разум. Следващото поколение роботи най-вероятно ще олицетворява все по-силен акцент върху сътрудничеството човек-машина.

            В обсега на разглежданото направление попада и реализацията на идеята за автономното управление на транспортните средства. Става въпрос не само за леки автомобили, но и за камиони, дронове, самолети и плавателни съдове. С напредъка на сензорните технологии и изкуствения интелект способностите на тези транспортни средства все повече се подобряват. В това отношение особено внимание се отделя на дроновете, които постепенно ще са в състояние да регистрират и реагират на околните условия. Те ще могат да извършват задачи, като проверка на електропроводи или доставяне на медицински консумативи във военни зони. В селското стопанство прилагането на дронове, комбинирано с аналитични данни, ще позволи по-прецизно и ефективно използване например на торове и вода.

Цифровата технология

            Друго предизвикателство в науката е цифровизацията, т.е. с цифровата технология. Тя се явява един от основните мостове между физическия и цифровия свят и намира проявление в т.нар. „интернет на нещата“ (ИН). В най-простата си форма тази система може да се опише като връзка между различни „неща“ и хората, а тя стана възможна чрез свързани технологии и различни платформи. Интересното е, че сензорите и множество други средства за свързване на „нещата“ във физическия свят към виртуални мрежи процъфтяват с поразителни темпове. Все по-миниатюрни, по-евтини и по-интелигентни сензори вече се монтират в домове, дрехите и аксесоарите, в градовете, в транспортните и енергийни мрежи, както и в производствените процеси. По целия свят има милиарди устройства, като смартфони, таблети и компютри, които са свързани към интернет. Техният брой ще се увеличи драстично през следващите години, като прогнозите варират от няколко милиарда до над един трилион. Това коренно ще промени начина, по който управляваме веригите за доставка, като ни дава възможност да наблюдаваме и оптимизираме активи и дейности в най-подробни детайли. Този процес ще има трансформиращо въздействие върху всички отрасли – от производството през инфраструктурата до здравеопазването.

            Едно от широко разпространените приложения на цифровата технология и по-конкретно на „интернет на нещата“ е дистанционното наблюдение. При него всеки пакет, палет или контейнер може да бъде снабден с датчици, предавател или маркер за радиочестотна идентификация (REID), които позволяват на доставчика да проследява къде се намира предметът при движението му по веригата на доставка – дали работните му характеристики са оптимални, как се използва и т.н. Разбира се, такава възможност е предоставена и на клиента, който може непрекъснато да следи докъде е стигнал колетът или документът, който очаква да получи. В случая става въпрос за революционна промяна, за организации, които поради характера на дейността си боравят с дълги и комплексни вериги на доставка. Няма съмнение, че в близко бъдеще подобни системи за следене ще се прилагат и при движението и проследяването на хора.

            Цифровата технология осъществи поврат и в начина, по който индивидите и институциите общуват и си сътрудничат. Типичен пример в това отношение е „блоковата верига“ (block chain), която често се описва като „разпределителна счетоводна книга“. По своята същност тя представлява защитен протокол, чрез който свързани в мрежа компютри заедно проверяват транзакциите, преди те да бъдат записани и одобрени. Принципите, върху които се основава блоковата верига създават доверие, като дават възможност на хора, които не се познават помежду си и затова нямат причина за взаимно доверие, да си сътрудничат, без да се налага да минават през неутрален орган, т.е. попечител или централен регистър. Реално погледнато блоковата верига е споделена, програмируема, криптографски защитена и поради това будеща доверие счетоводна книга или регистър, които не се контролират от нито един отделен потребител и които могат да бъдат проверени от всекиго.

            Няма да допуснем грешка, ако отбележим, че към момента едно от най-известните приложения на блоковата верига е „виртуалната валута“ биткойн. И това е обяснимо. Ако в момента блоковата верига се използва за записване на финансови транзакции, извършени с цифрови валути като биткойн, то в бъдеще тя ще служи за регистриране на всякакви събития – от удостоверение за раждане и смърт до нотариални актове, брачни свидетелства, образователни степени, застрахователни претенции, медицински процедури и гласове при избори. Накратко казано всяка трансакция, която може да бъде изразена с код.

            Заедно с това списъкът на предизвикателствата не би бил пълен, ако не споменем икономиката на поискване (on demand economy), известна още и като икономика на споделянето (sharing economy). Това е друго проявление на цифровата технология, реализирано чрез нейните платформи. Същественото тук е, че тези платформи събират на едно място хора, активи и данни, създавайки изцяло нови начини за потребление на стоки и услуги. Те снижават бариерите, които фирмите и отделните хора трябва да преодолеят, за да създават материални блага и по този начин да променят личната и професионалната ни среда.

            Интерес представлява цифровата платформа на модела на Uber. Подобни на нея платформени начинания бързо се множат, като предлагат нови и нови услуги – от пране и пазаруване, домакинска работа, паркиране или размяна на жилища за кратък период от време до споделено пътуване на дълги разстояния. Същественото тук е, че те имат една обща черта и тя се състои в това, че изграждат доверие между доставчика и клиента. Това се постига като намират съответствие между предлагането и търсенето по много достъпен, нискотарифен начин, давайки възможност на двете страни да си взаимодействат и да получават обратна връзка. По този начин се дава възможност за ефективно използване на недостатъчно оползотворявани до момента активи – а именно такива, чиито собственици никога в миналото не са се възприемали като техни доставчици. По-конкретно става въпрос за предоставянето от тяхна страна на свободно място в лекия им автомобил, на неизползвана стая в жилището им или времето и уменията им да предоставят услуги, като доставка, домашни ремонти или административни задачи.

            Eдин от основните въпроси, които повдига споделената икономика е какво е по-важно да притежава доставчика цифровата платформа или активите, с които борави при положение, че Uber, най-голямата в света компания за таксита, не притежава автомобили? Така стоят нещата и с Facebook, собственикът на най-популярната медия в света, която не създава съдържание. Не е по-различно и при Alibaba, най-скъпо оценяваният търговец на дребно, който не държи стоки на склад. Това се отнася и за Airbnb, най-големият в света доставчик на услуги за настаняване, който не притежава недвижими имоти[2].

            В случая е необходимо да се отчита, че цифровите платформи драстично намалиха трансакционните и фрикционните разходи, когато отделни лица или организации споделят използването на даден актив или предоставят услуга. Всяка трансакция сега може да бъде разделена на множество операции, които носят икономически ползи за всички участващи страни. Освен това благодарение на цифровите платформи пределните разходи за производство на всеки допълнителен продукт, стока или услужа клонят към нула.

Биологичната сфера

            Към обсъжданите предизвикателства в науката отнасяме и биологичната сфера, в частност генетиката. Именно в генетиката през последните години се постига значителен напредък за намаляване на разходите и по-лесно извършване на генетично секвениране, а напоследък и за активиране или изменение на гени. За информация ще посочим, че завършването на проекта за човешкия геном отне повече от десет години и разходи на стойност 2,7 милиарда долара. Днес обаче геномът може да бъде секвениран в рамките на няколко часа и на цена, по-малка от хиляда долара[3]. С напредъка в изчислителната мощност учените вече не работят на принципа „проба – грешка“, а тестват начина, по който конкретни генетични вариации създават специфични черти и заболявания. Днес е много по-лесно да се манипулира в прецизност човешкия геном на жизненоспособни ембриони и това вероятно означава, че в бъдеще ще видим появата на дизайнерски бебета, които притежават специфични черти или които са резистентни към конкретни заболявания.

            Обсъжданото направление включва и синтетичната биология, която ни предоставя възможност да създадем нови организми, като „изписваме“ тяхната ДНК. Оставяйки настрана фундаменталните етични въпроси, които тази тема повдига, подобни постижения не само ще имат дълбоко и непосредствено влияние върху медицината, но и върху селското стопанство и производството на биогорива.

            Вече е доказано, че много от нашите неразрешими здравни проблеми – от сърдечносъдови заболявания до рак – имат генетичен компонент. Ето защо способността да се определи индивидуалната генетична структура на всеки от нас по ефективен и рентабилен начин ще революционизира персонализираното и ефективно здравеопазване. Когато са подробно информирани за генетичната структура на тумора, лекарите ще могат да вземат решение какво точно лечение да предприемат. В тази връзка възниква въпросът и за възможностите на фармацевтичната индустрия.

            Независимо от това, че сегашното ниво на познание за връзките между генетичните маркери и болестите да е все още ниско, нарастващият обем данни ще направи възможно използването на нови лекарства, които дават възможност за изработването на изключително точно насочени терапии и по-добри резултати от лечението. Суперкомпютърната система Watson на IBM вече помага с препоръчването на персонализирани терапии за пациенти с рак, като сравнява анамнезата и лечението, данните от образната диагностика и генетичните данни с почти завършена съвкупност от актуални медицински знания[4].

            Новото и в известен смисъл главното в обсъжданото направление е способността да се променят биологичните характеристики, а това може да се прилага на практика за всеки тип клетка. По този начин възниква възможността за създаване на генетично модифицирани растения или животни, както и изменение на клетките на възрастни организми, включително и на човешкия. В действителност науката напредна толкова бързо, че ограниченията днес са по-малко свързани с технологията, отколкото със законите, регулациите и етиката. Списъкът с потенциални приложения на практика е неизчерпаем – от способността да се променят животни така, че да могат да се отглеждат с по-икономично хранене и да са по-подходящи за местните условия, до създаване на хранителни култури, които са устойчиви на високи температури или засушаване. По принцип и растенията и животните могат да бъдат инженерно изменени така, че да произвеждат фармацевтични продукти и други форми на лечение. Не е толкова далеч денят, когато след генетично изменение кравите ще могат заедно с млякото да създават и кръвосъсирващи елементи, които липсват на хемофилиците. Учените вече са започнали да конструират генома на свине с цел „отглеждане“ на органи, подходящи за човешка трансплантация. Става въпрос за ксенотрансплантация, която доскоро беше немислима заради риска от имунното отхвърляне от човешкото тяло и от предаване на животински болести на хората.

            Вече сме свидетели на сливането на различни технологии и тяхното взаимно обогатяване. 3Д производството, например, съчетано с генното инженерство ще позволи създаването на живи тъкани с цел възстановяване и регенерация. Процесът е известен под наименованието биопечат (bio printing) и вече се използва за генериране на кожа, костна, сърдечна и съдова тъкан. Не е далеч времето, когато отпечатаните слоеве чернодробни клетки ще се използват за създаване на готови за трансплантация органи.

            От друга страна, вече се разработват и нови начини за вграждане и използване на устройства, които следят нивото на активност и биохимичните показатели на кръвта, изследвайки как те са свързани с нашето благополучие, психично здраве и производителност у дома и на работното място. Освен това научаваме много повече за функционирането на човешкия мозък и сме свидетели на интересни разработки в областта на невротехнологията. За това свидетелства и фактът, че през последните няколко години две от най-мощно финансираните изследователски програми в света са в областта на мозъчните изследвания.

            Няма съмнение, че с напредъка на изследванията в областта на генното инженерство съществуващите ограничения пред ефективната реализация и специфичността ще бъдат преодолени. Възниква обаче въпросът по какъв начин изменението на гените ще революционизира медицинските изследвания и медицинското лечение? И това не е случайно, тъй като именно в биологичната сфера виждаме най-големите предизвикателства за развитието както на социалните норми, така и на подходящото регулиране. Изправени сме пред нови въпроси за това какво означава да бъдеш човек, какви данни и информация за собствения ни организъм и здраве можем или трябва да споделяме с други хора и какви права и отговорности имаме, когато става въпрос за промяна насамия генетичен код на бъдещите поколения. Разбира се, вече са в ход дискусиите относно възможностите и предизвикателствата, породени от това развитие на научните изследвания. Но дори на фона на тези обсъждания, проведени на най-високо равнище, все още не сме готови да се изправим пред реалностите и последствията от най-новите генетични техники, макар че някои от тях вече се прилагат.

Главните тенденции

            Съвременните технологии оставят дълбоки следи върху начина на живот, върху бизнес стратегиите, политиката на отделните държави, както и върху общите перспективи на света. Оттук и необходимостта да се очертаят главните тенденции, свързани с хората, планетата, икономиката и знанието, преобразуващи нашия свят и да се види до какви резултати ще доведат тези тенденции. Но за да се предвиди бъдещето трябва да се познава миналото. Това дава възможност да се добие ясна представа за естеството и мащаба на промяната. Самата промяна обаче може да се натъкне на съпротива, а това означава, че трябва да се предвидят евентуални сривове по пътя напред, а не да се използва просто екстраполиране на миналото в бъдещето.

            Дори беглият поглед в бъдещето показва, че нищо не може да бъде по-сигурно от постоянното влошаване на качеството на околната среда, а това означава, че се очаква период на мащабни действия по нейното възстановяване. В тази връзка заслужават внимание екологичните проучвания за провеждане на национални политики, основани на знанието в сферата на опазването на природата и развитието на „зелената стратегия“. От значение е също така осигуряването на обективна и научнообоснована информация за екологичното състояние и тенденции в развитието на природната среда и провеждането на проучвания, мониторинг и прогнози в областта на биоразнообразието.

            Същевременно обаче не бива да се изключват и кардинални размествания, които биха могли да произтекат от едно ново, отчитащо ролята на риска мислене за климатичните промени. Естествено върху мисленето оказва влияние и религията. Но независимо от настоящия й разцвет, тя в крайна сметка ще загуби позициите си в развиващия се свят. Очаква се също така революционните промени в геномиката и здравеопазването да внесат коренни изменения в динамиката на заболяванията. Това обяснява и интереса към фундаменталните и приложните изследвания, изясняващи биологичните основи на здравето, репродуктивните процеси, стареенето, етиопатонезата на редица социално значими заболявания и състоянията на дизадаптация на човека в съвременното общество. Заслужават внимание и проучванията в областта на общата, инфекциозната и приложната микробиология, вирусологията и имунологията. Освен това не можем да не отбележим значението, което се отдава на разработването на нови методи и подходи за диагностика, лечение и профилактика с цел подобряване на здравословното състояние и качество на живота.

            Тук се налага още да отбележим, че динамичното развитие във възникващия свят ще доведе до разтърсващи социални изменения, за което ще допринесат и по-добрите образователни възможности, както и новите перспективи, разкрити пред жените. В политически план идните десетилетия ще донесат прогрес за демокрацията в авторитарните държави и нейния регрес в свободните страни.

            Със своите особености се отличава и развитието на икономическите проблеми. Днешните икономисти причисляват издръжката на редица дейности към непреките разходи, понеже не съществува възможност те да бъдат свързани с конкретно лице или структурно звено. Сензорните комуникации ще променят това състояние на нещата, като предоставят възможности за тяхното наблюдение, отчет и измерване. Бизнесът също ще претърпи трансформация. Съвременните организации ще трябва да разширят своето виждане относно производствените разходи на дейностите си, като включат в тях стойността на придобитите знания и разпространяването им сред персонала. Обучението и разработените въз основа на него нововъведения ще определят облика на бъдещия бизнес. Това налага организациите да направят всичко, което им е по силите, за да осигурят лесен достъп на своя персонал до необходимата информация, както и да създадат условия за нейната размяна между отделните му членове. Докато в миналото основната грижа на една организация беше да контролира дейността на персонала посредством йерархически структури, днес и занапред прилаганите технологии изискват частичен отказ от централния контрол в полза на известна автономия. Задълбочаването на неравенството между хората изглежда неудържимо, но нещата могат да се обърнат в хода на идните десетилетия. Сегашното състояние на държавната администрация дава основание да се очаква, че тя ще се раздува все повече заради непрестанното нарастване на разходите по здравеопазването и пенсиите, но това не изключва реформи, които ще направят управленските апарати по-устойчиви и адекватни.

            Напоследък новото поколение публични политики за развитие на обществото привличат все повече вниманието. Целта е да се решават проблеми, свързани със застаряването, ниската раждаемост, безработицата, бедността, качеството на живота, миграцията, престъпността, кризата в ценностите и др. Тези политики допринасят за една по-интелигентна и по-екологично устойчива социална пазарна икономика и демократично общество, в което благополучието е резултат от иновациите и по-доброто използване на ресурсите, а ключов фактор е създаването, усвояването и използването на нови знания.

            Човечеството е изправено пред огромно предизвикателство, като се започне от овладяването на климатичните процеси и конфликтите, свързани с ограничените природни ресурси, каквато е водата например, и се стигне до изхранването на постоянно нарастващото население на земята и справянето със заплахите за мира. И все пак погледът ни към бъдещето остава да бъде оптимистичен или поне изпълнен с увереност, че прогресът е възможен по повечето направления, стига да се води правилна политика. Напълно вероятно е през идните години светът да се окаже по-богат, по-надежден, в по-висока степен взаимно обвързан, по-рационален и продуктивен, с повече усет към новото, по-добре образован и с по-малки различия между бедни и богати, между жени и мъже, с повече възможности за милиарди хора. Той несъмнено ще бъде повече урбанизиран. Близо 70 % от населението ще обитава многомилионни и по-малки градове. Това население ще бъде значително по-застаряло и по-африканизирано. Голяма част от промените ще настъпят с родилни болки, но бурите на съзидателно унищожение ще тласкат света към по-добро бъдеше.

            За всичко това ще допринесат новите технологии – някои от които още не можем да си представим, но други вече се оформят пред погледа ни. В тази връзка особено значение ще има провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания в областта на: математическите структури, математическото моделиране, математическата информатика, механичното моделиране на деформируемо твърдо тяло и флуиди, механиката на системи от тела и на композитни материали, биомеханиката, мехатрониката и физикохимична механика, информационните и комуникационни технологии, технологиите за обработка и управление на знания, специализираните сензори, изпълнителни устройства и сензорни системи на нови принципи, мултифункционалните, интегрирани микро-, нано- и биосистеми, мехатроните, роботизирани енергийни системи и устройства, уникалните уреди, техническите системи в сигурността, отбраната и опазването на околната среда.

            Новото време изисква да променим моделите си на мислене така, че да станат по-последователни, за да се научим да разглеждаме цялата организация, а не само отделни нейни фрагменти, нуждаещ се от подобрение. Това налага да се изясни ролята на технологиите в процеса на трансформацията на икономиката и да се отговори на въпроса: как да се създаде радикална децентрализирана мрежова организация и дали федерализмът ни предоставя полезен модел, за да я накараме да функционира? Освен това е необходимо да се установи по какъв начин организацията ще осъществи промяната от елементарно разпространяване на информация по мрежата към изграждане на ново познание? Възможно ли е наистина да се изгради „инфраструктура на самообучение“? И ако е така, дали организациите няма да наподобяват повече на учебни заведения ,отколкото на стопански институции?

            Другият не по-малко въжен въпрос, на който трябва да се даде отговор е какъв тип принципи ще следва преуспяващата организация? Дали висшето ръководство трябва да даде на хората си повече власт върху собствеността и управлението на организацията? И какво е нужно, за да се изгради корпоративната култура на „голямото доверие“? Необходимо е също да се знае как след като организациите и мрежите стават все по-сложни ще бъдат контролирани? И изобщо нужен ли е такъв контрол или организациите щеразвият някакъв тип контрол отдолу на горе в йерархичната структура? Но щом като традиционното схващане за управлението е стигнало такъв етап на развитие, тогава каква ще бъде ролята на ръководителите и йерархията на бъдещата организация? Възможно ли е изместването към новия модел на управление да бъде глобално явление, или в различните части на света ще наблюдаваме различни темпове на растеж?

            Тези въпроси ни навеждат на мисълта, че понастоящем съществува фундаментално несъответствие между човешкото разбиране за света и неговите тенденции на развитие. При досега с природата ние добиваме представа за един линеен свят, но техническият създаден от хора се развива с експоненциални темпове и изисква нелинейно мислене. Очевидно е, че колкото по-сложен и взаимозависим става нашият свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него. Следователно бъдещето все по-малко ще прилича на миналото и все по-малко на онова, което очакваме да бъде. За да преосмислим това бъдеще е нужно да заменим старата умствена нагласа с нова, основана на непрекъснатата промяна. Тя изисква да приемем аберацията като норма и да си дадем сметка, че бъдещето няма да е продължение на миналото. Всъщност трябва да разглеждаме бъдещето като поредица от прекъсвания и да се научим да се справяме с тях.

            От друга страна, в сравнение с миналото настоящето положение на човечеството в глобален мащаб става твърде несигурно. На всички континенти водните запаси намаляват, ледниците се топят, кораловите рифове умират, половината от горния почвен слой в света е унищожен, задръстванията и замърсяването на въздуха задушават големите градове, военните конфликти в рамките на отделни държави и броят на бежанците нарастват, подоходното неравенство расте все повече, младежката безработица достига застрашителни размери, стачките и протестите растат, гражданските свободи са заплашени, а половината от хората в света живеят в политически нестабилни райони, организираната престъпност печели два пъти повече от военните бюджети на всички страни по света, взети заедно.

            В тези условия нито една прогноза или изследване на развитието на обществото няма да бъде достоверна, ако не се ситуира най-малко в три сценарии, отнасящи се за природни бедствия, военни конфликти или кризи от икономическо, екологично и друго естество. При това всеки един от тези сценарии би следвало да бъде скалиран за различни степени на проявление на неблагоприятното събитие, като се вземе под внимание и вероятността за неговото настъпване.

П о с л е с л о в

            При създалата се проблемна ситуация за висшите училища няма по-съществена социална поръчка от потребността да се преустроят в съответствие с логиката на четвъртата индустриална революция. В случая става въпрос за дълбочинни процеси и промени, за фундаментално преустройство на насоките, инструментариума и съдържанието на учебната и научноизследователска дейност. Главното в това преустройство е осмислянето на промените, които настъпват във всички сектори на икономиката за да се реагира адекватно на технологичната трансформация, осъществявана от индустриалната революция.

            От друга страна, висшите училища все още нямат разработена политика, очертаваща възможностите и предизвикателствата на Четвъртата индустриална революция – едно послание, което е изключително важно, ако искаме да овластим академичната общност и да избегнем негативните реакции срещу протичащите фундаментални промени.

            Обсъжданите въпроси са изключително актуални и стоят за решаване пред висшите училища. Независимо дали това се харесва или не на едно или друго ръководство, ако то иска да остави трайна следа в историята на Висшето учебно заведение, което ръководи, промяната трябва да се извърши. Онези, на които тази промяна отнема твърде много време може да изостанат или в най-лошия случай – изобщо да не успеят в нея. Вместо това трябва да се постигне радикална метаморфоза на висшите училища в процеса на самата промяна.

София, 23.05.2018 г.