Доклад на БКОНК от 27.09.2017 г.

БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА

                                                                        София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1

                                                      Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Д О К Л А Д

 на председателя на БКОНК, относно конфигурациите на технологичната трансформация

            В ситуация на технологична трансформация, чиито резултати ще бъдат преобразяване на самото човечество е малко дръзко да се поставят проблеми, които очакват своето решение.[1] Дръзко по силата на обстоятелството, че тази трансформация формира нова ценностна ориентация, нов кръгозор и собствени стремежи към духовно развитие, нови, адекватни на съвременните условия изисквания и жизнени цели, които променят възможностите на човека да се справи с предизвикателствата, пред които е изправен днес.

            Преживяваме технологичен прелом, който коренно променя начина, по който живеем, работим и се отнасяме един към друг. Това неизбежно поражда нови нерутинни проблеми, изискващи принципно нови решения. Жизнена става потребността от новаторски анализи и обобщения. Жизнена, защото обновяващата се теория е нужна за целите на технологичната трансформация не по-малко от новите форми и подходи за практически действия в сегашните условия.

            Време е да осъзнаем, че се е родила една нова теория, наречена трансхуманизъм – едно все по-могъщо течение в науката, поддържано от гигантите на електронната мрежа и обслужвано от изследователски центрове, които се ползват с почти неограничено финансиране. Авторите и поддръжниците на тази теория прокламират широкото използване на новите технологии[2]. Имаме предвид биохирургията, информатиката, нанотехнологиите, регенеративната медицина, роботиката, 3D принтирането, кибернетиката, както и различните типове изкуствен интелект.

            От друга страна, трансхуманистите са за радикална промяна на статуквото на медицината. Според тях тя не би следвало да се ограничава само до терапевтичната си функция, но и да допринася за генетичното „подобряване“ на човека. Аргументът им за тази промяна е конвергенцията между новите технологии, известни с инициалите НБИК. По-конкретно става въпрос за нанотехнологиите, биотехнологиите, информатиката (big data,интернет на обектите) и когнитивистиката (изкуствен интелект и роботика). Към тях можем да прибавим и новите техники за хибридизация, както и 3D принтерите.

            Няма съмнение, че тези нововъведения колкото радикални, толкова и свръхбързо развиващи се в следващите няколко десетилетия ще променят медицината и икономиката повече, отколкото през четирите хиляди предшестващи години. Очевидно е, че те ще допринесат за физическото подобряване и интелектуално развитие на човека. Онова, което буди безпокойство и създава опоненти е възприемането на човека като преходна фаза в еволюционното развитие на интелекта. В този смисъл се постулира за употребата на науката за ускоряване на нашето преминаване от участта на човеци към тази на трансчовеци или постчовеци. Необходимо е обаче да си даваме сметка, че човешкият геном е много крехък. В него действат десетки механизми, кой от кой по-сложен, което означава, че и най-малката промяна може да има катастрофални последици. Това именно налага внимателно да се оценяват предимствата и недостатъците на опитите със зародишни клетки, които биха могли да бъдат колкото ужасяващи, толкова и необратими.

            Отчитайки напредъка, постигнат през последните години от генетиката и от новите технологии, би било абсурдно и безотговорно да се затваря вратата на изследванията, които науката най-вероятно може да осъществи за благото на човечеството в борбата срещу остаряването и неизлечимите генетични заболявания, дори за подобряване на целия човешки род. Всичко е въпрос на регулиране, недопускащо генни експерименти, които биха могли да доведат до неочаквани и катастрофални последици.

            Регулациите обаче по отношение на генетичните експерименти са нещо относително, когато става въпрос за страни като Китай и Корея, особено кoгато се има предвид, че техниките, позволяващи да се „разрязват/слепват“ секвенции на ДНК, са забележително напреднали през последните години. Достатъчно е да посочим, че биотехнологиите са вече способни да променят генетично наследството на индивидите. Не е ясно докъде ще се стигне по този път и кога ще бъде възможно да „се засилва“ по желание една или друга черта на характера, интелигентността, ръстът, физическата сила или хубостта на децата ни, да се избира полът им, цветът на косите или очите им? Все още не сме стигнали дотам, несъмнено остават да се преодолеят още много препятствия от технически и научен характер, но поне на теория вече нищо не е невъзможно. Почти навсякъде по света екипи от изследователи работят сериозно в тази насока. Също така е сигурно, че в тези области прогресът на технонауките е невъобразимо бърз, че те се развиват безшумно, без да привличат вниманието на медиите, така че почти изцяло убягват от погледа на обществеността, както и от каквато и да е регулация.

            Прогресът на тези технонауки формира технологичната инфраструктура и на новата колоборативна икономика или икономиката на сътрудничество, позната повече с наименованието споделена икономика. Става въпрос за нов тип икономически отношения, основаващи се на свободни активни и на бурното развитие на новите технологии и най-вече на широкото навлизане на смартфони и апликации за тях. В тези условия собственикът на такива активи ги предоставя за временно ползване на други лица с помощта на различни онлайн платформи и приложения за компютри и смартфони. Самите активи са изключително разнородни – като се започне от недвижимо и движимо имущество и се стигне до собственото свободно време или умения като актив, който може да предоставим за известно време на другите.

            Ако се обърнем към миналото ще видим, че даването под наем или споделената собственост на различните активи в никакъв случай не е новост в икономическите отношения. Новото е, че такива традиционни сделки, за които транзакционните разходи преди са били много големи, сега стават възможни благодарение именно на новите технологии. Достатъчно е да посочим, че преди няколко години търсенето на наемател за свободен актив не си е заслужавало заради времето, парите и усилията, които е изисквало. Сега обаче тези разходи са пренебрежително малки и правят възможни такива сделки. Разбира се, тези разходи са наистина малки, само ако човек си е свалил съответното приложение за смартфона, което лесно и бързо свързва страните по сделката.

            Към казаното ще добавим, че традиционните регулаторни рамки рядко пасват на тези нови модели на пазарни отношения. Особеното при тях е, че доходите и печалбата трудно се засичат, проверяват и доказват от данъчните власти. А и често самите страни по сделката съзнателно избягват плащането на данъци или просто не съзнават, че дължат такива.

            Вероятно за властите сега по-големият проблем е как точно да регулират новите споделено-икономически отношения от гледна точка на конкуренцията, защитата на потребителите и безопасността, вместо облагането с данъци. Тук подходите, които се възприемат са обикновено или в посока създаване на нови регулации, вкл. допълване на съществуващите, така че новите бизнес отношения да се поместят в тях, или облекчаване и опростяване на съществуващите регулации, така че споделената икономика да бъде поставена на равни начала с традиционните бизнес отношения.

            Новата икономика е дълбоко свързана с трансхуманизма. И това е обяснимо като се има предвид, че имат обща технологична инфраструктура. Разбира се, споделената икономика не използва биохирургията, но затова пък големите данни (big data), интернет на свързаните обекти, 3D принтерите и роботиката проникват и в двете сфери и правят функционирането им възможно. Без тези нови технологии нито трансхуманизмът, нито споделената икономика биха се появили на бял свят.

            По-сложен е обаче въпросът с общата философска основа на трансхуманизма и споделената икономика. И в двата случая целта е да се разширят възможностите на човека да контролира собствената си съдба. От страна на трансхуманизма става дума да се премине от шанса към избора. Казано по друг начин от генетичната лотария, която ни се стоварва отгоре, към свободно избрано и активно търсено манипулирано генетично „подобряване“.

            Същото е и в споделената икономика, основаваща се на отношения създадени между частни лица, ново явление, което все повече залага на достъпа или употребата, които условно казано освобождават човека, отколкото на собствеността, която заробва. Това обяснява и преориентацията в избора на хората. Те предпочитат да ползват колело под наем, отколкото да го притежават като собственост. Не по различно е с лекия автомобил, който като собственост струва скъпо и носи не малко неприятности, затова е по-добре да се наеме от някого или да се прибегне до споделено ползване. По аналогичен начин стоят нещата и когато човек трябва да реши къде да пренощува. Вместо професионален хотел за него е по-удобно и по-евтино да отседне при частно лице, което в крайна сметка е в същото положение като него. В действителност нещата се свеждат до освобождаването от някаква принуда, която може да е наложена от природата или от традиционната организация на икономиката.

            Може без преувеличение да се каже, че както трансхуманизма, така и споделената икономика не само се основават на обща технологична и философска структура, но имат и широка политическа подкрепа. И в двата случая става въпрос за ултралиберализъм, подплатяващ волята на хората, които искат на всяка цена да отхвърлят тежестта на наложените на индивида традиционни ограничения.

            Общата технологична инфраструктура обаче има и други измерения. За да функционира обществото има нужда от комуникация, от източник на енергия и от форма на мобилност. Всяка една от тези три мрежи позволява на другите да изпълняват предназначението си. Очевидно е, че без комуникация е невъзможно да се управлява икономическата дейност, така както без енергия е невъзможно да се създаде информация, нито да се захрани транспортирането. Това се отнася и за логистиката, без която е невъзможно да се насочи икономическата дейност по веригата на стойността. По този начин трите оперативни системи формират физиологията на новия икономически организъм.

            Първата от тези три системи – интернет на комуникациите е подчинена на почти пълния монопол на т.нар. ГАФА – Гугъл, Eпъл, Фейсбук и Амазон. Към нея могат да се отнесат и социалните мрежи Twitter и Linkedln, както и всички приложения, вдъхващи живот на новата икономика. Имаме предвид Юбер, Еърбнб, Бла Бла Кар, Troc Maison.com, Vente–prive.com, Leboncoin.fr, Drivy.com, Paru–Vendu.fr, Уикипедия и др. Те свързват и направляват стотици милиони индивиди, групирани в общности в мрежата. В случая става въпрос за платен интернет, тъй като се заплащат маршрутите, поръчани от Юбер, книгите купувани от Амазон, или апартаментите, наемани чрез Еърбнб. Разбира се, има и услуги, които се ползват безплатно, а именно на Гугъл, Фейсбук или Туитър. В действителност обаче ползвателите на мрежите без да съзнават предоставят ценна информация за себе си, отнасяща се за техния живот, стремежи, здравословното им състояние, недостатъците, грижите, потребителските навици и др. От този информационен масив, наричан big data, споменатите вече компании предоставят срещу заплащане на заинтересованите страни информация, която те използват за усъвършенстване на продуктовата, пласментната и рекламната си стратегия.

            Не по-малко внимание заслужава втората система – интернет на енергията. Нейното използване се основава на идеята, че дадена общност на ниво жилищна сграда, предприятие или населено място би могла да се организира в мрежа по подобие на уеба*, за да произвежда сама своето електричество с помощта на зелени и възобновяеми енергии, които през следващите години да конкурират по цени и ефикасност традиционните централизирани структури като например електрическите компании. Това ще даде възможност на всяка общност не само да произвежда количеството енергия, необходимо за собствената ѝ консумация, но и да разменя с други потребители на енергия, по аналогия с първия интернет на комуникацията, произведеното в повече.

            Третата интернет система с тази на логистиката. Тя засяга въпросите на мобилността, които днес все още се решават по крайно нерационален начин. Личните леки автомобили, например, се използват средно по 6 % от времето, като през останалите 94 % престояват на паркингите. Що се отнася до тежкотоварния пътен транспорт, то при него камионите често пътуват до дестинацията по предназначение полупразни и се връщат съвсем празни, след като бъдат разтоварени. Очевидно е, че съвременната логистика има немалко недостатъци и те не са само в менажирането на транспорта, но и в складовете, контейнерите и не на последно място в опаковките. Решенията, които се предлагат за отстраняване на тези недостатъци са свързани с организирането на пътния транспорт по модела на двете интернет мрежи, за които вече стана въпрос.

            Анализът на тези процеси показва, че стават съществени размествания във всички отрасли на икономиката, белязани от появата на нови бизнес модели. Свидетели сме на подривното въздействие върху традиционните отрасли и преструктуриране на производството, потреблението, транспорта и системите за доставка. Същевременно в сферата на обществените отношения тече дълбока концептуална промяна относно начина, по който се трудим и общуваме, изразяваме, информираме и забавляваме. Променя се държавното управление и институциите, системите за образование, здравеопазване, транспорт и много други.

            Разглежданият проблем има много аспекти, но в дадения случай особено внимание заслужава обединяването на трите интернет мрежи в един единствен четвърти интернет на свързаните обекти, разкриващ огромни възможности във всички области на човешкия живот от здравето или предотвратяването на всякакъв вид произшествия до борбата срещу престъпността. Не случайно вече съществуват милиарди свързани обекти. Такива има в човешкото тяло, в жилищата, в офисите, автомобилите, обществените сгради и на хиляди други места с хиляди цели.

            Реално погледнато интернет на свързаните обекти осигурява когнитивната нервна система и физическите средства, необходими, за да се присъедини цялото човечество към световните взаимосвързани общи зони, обхващащи цялото общество. Със свързването на всички човешки дейности в интелигентна световна мрежа се заражда съвършено нова икономическа реалност, тази на споделената икономика. Предишната реалност, породена от първата и втората индустриална революция, разчиташе на матрицата енергия/комуникация и на логистична мрежа, изискваща огромни капитали, затова трябваше да се организира в централизирани предприятия с вертикална интеграция, за да се намалят разходите за единица продукция чрез увеличаване на производството, т.е. да се реализират т.нар. икономии от мащаби. Капиталистическата система и пазарният механизъм се оказаха най-добрите институционални инструменти за лансирането на тази парадигма. Докато новата икономическа реалност, резултат от четвъртата индустриална революция – тази на четирите интернета, които функционират въз основа на друга матрица (енергия /комуникация/логистика), е от различно естество. Тя изисква по-малко финансов капитал и повече социален капитал. Нейната интеграция е странична, а не вертикална. Тя функционира най-добре, когато се управлява от общност, която функционира в режим на сътрудничество, а не от пазарен механизъм в условия на изострена конкуренция. Ако старата система насърчаваше автономния личен интерес на капиталистическия пазар, втората насърчава задълбочено сътрудничество на свързани в мрежа общности.

            Промените настъпили със сегашната индустриална революция са толкова фундаментални и глобални, че от гледна точка на историята на човечеството никога досега не е имало епоха, която да носи толкова много надежди за просперитет и тревогата от потенциална опасност. Това, което буди обаче безпокойство е, че твърде често хора на управленски позиции остават в плен на традиционното, линейно мислене или са прекалено погълнати от злободневни въпроси, за да могат да разсъждават стратегически за смисъла на подривните въздействия и иновациите, които оформят нашето бъдеще.

            Няма съмнение, че овладяването на тази революция не е по силите на отделни хора, нито пък на отделни географски области, отрасъл на индустрията или културна общност. Фундаменталният и глобален характер на тези промени ни дава основание да мислим, че индустриалната революция едновременно ще влияе и ще бъде повлияна от държави, обществени сфери и хора. Затова е особено важно да се отдели внимание и вложи енергия в сътрудничество с участие на колкото е възможно по-широк кръг заинтересовани лица. Тези взаимодействия са нужни, за да се създадат положителни, споделени и изпълнени с надежда послания, които да дадат възможност на отделни хора и общности от всички части на света да участват и да се възползват от протичащите трансформации.

София, 27.09.2017 г.                                                                                    Председател на БКОНК:

                                                                                                                                                                    (проф. д-р М. Рибов)