Доклад на БКОНК от 09.08.2016 г.
БЪЛГАРСКА КАМАРА ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА
София 1000, ул. “Хан Аспарух” № 39, ет. 1, ап. 1
Тел./Факс: +359 2 987 92 39, www.bkonk.bg, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Д О К Л А Д
на председателя на БКОНК, относно необходимостта
от разработването на антикризисни програми
от висшите училища
Демографските тенденции, пазарната трансформация в сектора, структурните промени в заетостта, нарастването на броя на незаетите и неучащи млади хора и редица още социални и икономически явления предизвиква известно несъответствие между това, което висшето образование предлага като образователен и научноизследователски продукт и очакванията на обществото[1]. В момента системата на висшето образование е притисната от дефицит на входа и неодобрение на изхода. В тези условия става все по-трудно да се управлява системата, независимо от това дали става въпрос за висше училище, ведомство или министерство. Свидетели сме на отрицателно влияещи на висшето образование процеси, последиците от които не могат да бъдат отстранени за няколко години. Единственото, което може да се направи е да се ограничи тяхното негативно влияние.
България е последна в проценти на младежите, завършили висше образование, но първа по броя на университетите. Страната ни е с най-нисък дял на завършилите висше образование. Едва 29 % от хората на възраст между 30 и 34 години имат диплом за завършено висше образование. В същото време със своите 51 висши училища България надминава останалите европейски страни, сходни на нея по население и територия. Това обаче в близко бъдеще може да се превърне в предимство, доколкото прогнозите за развитието на глобалната икономика недвусмислено показват, че през следващите няколко десетилетия най-бързо ще се развиват отраслите на образованието, услугите при поискване и здравеопазването.
От друга страна, предвидените за прием кандидат студенти през учебната 2016/2017 г. са 74 753. Завършилите обаче средното си образование младежи са 53 414. Спрямо тях местата във висшите учебни заведения са с 21 339 повече, като през учебната 2015/2016 г. те са били 11 000. Проблемът се задълбочава и заради все по-големия брой на заминаващи да учат зад граница младежи. Ако през 2014 г. те са били 9037 , то през 2016 г. те са не по-малко от 11 000.
Както се вижда, днес ние все повече се изправяме пред кардинален проблем, който засяга всички висши училища и рефлектира върху развитието на висшето образование, като решаващ фактор за прогреса на страната ни. Свидетели сме на тревожна тенденция, която показва, че през следващите години основния проблем на висшите училища ще бъде броят на привлечените младежи за участие в кандидат студентските кампании. Повечето висши училища разполагат с богата материална база и значителен преподавателски състав, който трябва да се съхрани. Това налага да се разшири географията на пазарите, на които ще се предлагат образователни услуги, но те не бива да се ограничават само в рамките на образователно квалификационните степени за висшето образование. Необходимо е да бъде обхванат и част от сегмента на следното образование, каквато практика вече има в някои наши висши училища. Засягам този въпрос, тъй като в социалното министерство по програма „Обучение и заетост на младите хора“ има заделени 115 млн. лв., които трудно ще бъдат усвоени. Разбира се, този въпрос е актуален и от гледна точка на програмата „Учение през целия живот“.
Централно място обаче в усилията за излизане от създалата се ситуация си остават бизнес организациите, независимо от това дали става въпрос за малки, средни или големи предприятия. Това естествено налага да се засилят деловите контакти не само с бизнес организациите, но и с министерствата, ведомствата, общинската администрация, агенциите, конфедерациите, палатите, камарите, браншовите съюзи и др. Навсякъде работят хора, които са потенциални потребители на образователни услуги. Едни от тях са със завършено средно образование, други са придобили бакалавърска или магистърска степен, а има и такива с ОНС „доктор“. Тяхното кариерно израстване, а и развитието на самите организации, в които работят изисква компетенции. Това е императива на времето, в което живеем. Нещо, което е обяснимо, като се има предвид, че придобитите знания остаряват в рамките на 3 до 5 години.
Свидетели сме на драматично ускорение на процесите в обществото и икономиката. Стесняването на жизнения цикъл на образователния и научноизследователски продукт, като пряк резултат от действието на закона на Мур, е обхванало както материалното производство, така и сферата на общественото обслужване. Днес регламентите, директивите, стандартите и другите носители на информация, предписващи технологията, организацията и управлението на дейностите, в който и да било сектор на икономиката, остаряват по-бързо от когато и да било. За пример ще посоча БДС ENISO9001:2015 „Системи за управление на качеството“, срокът за внедряване на които е до края на 2016 г., а предписанията в него вече се разминават с настъпилите съществени промени в теорията на управлението.
Пред висшите учебни заведения стои задачата не само да овладеят динамиката на научното познание, но и да го приведат в съответствие с потребностите на практиката. Решението на тази задача следва да се търси в технологизирането на познанието за изучаваните от природните, стопанските, социалните и други науки процеси. Очевидно е, че зад всяка област и професионално направление на висшето образование стоят материални и социални процеси, които подлежат на структуриране и оптимизиране в съответствие с изискванията на науката.
При изпълнението на тази задача трябва да се предпазим от наивния оптимизъм, че като въвеждаме онлайн обучение нещата ще тръгнат бързо и добре. В случая не бива да забравяме, че модерните образователни приложения, както и новите технологии като виртуалната и разширена реалност са само методически инструмент, който подпомага възприемането на знанията. На обществената практика обаче са необходими нови знания, ново учебно съдържание, изградени върху други принципи, извеждащи научнообоснован комплекс от процедури и операции за решаване на производствени и социални проблеми. Няма да бъде пресилено ако отбележим, че това трябва да стане част от ДНК-то на всяко висше училище.
Осъзнаването на така формулираната задача от висшите училища, изисква от тях да създават със стопанските субекти и другите заинтересовани страни сдружения с нестопанска цел. По своята същност това е неперсонифицирано гражданско дружество, свързано с договор между две или повече лица за обединяване на своята дейност и постигане на обща цел, т.е. извършване на съвместна дейност. Този тип неперсонифицирани дружества се регламентира от чл. 357 – 364 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Страни по договора за създаване на дружеството са висшето училище и организациите от частния и публичния сектор.
Висшето училище, като страна по договора, предоставя на организациите от частния и публичния сектор образователни услуги и научно обслужване. Другата страна по договора – организациите от различните сектори на икономиката осигуряват кандидат студенти от административно-управленския си състав, база за стажове и практики, а при възможност и работни места за дипломираните студенти.
Изложените съображения и препоръки би следвало да намерят място в разработваните от висшите училища антикризисни програми. Предлагаме те да бъдат съставени от четири раздела и да включват дейностите: адаптиране на учебните програми към изискванията на практиката; привличане на кандидат студенти от местни структури с разсрочено заплащане на таксите за обучение; въвеждане на гъвкав учебен график с оглед създаването на подходящи условия за обучение на студентите, които работят; обучение на възрастни по програмата „Учение през целия живот“.
Днешната революция в познанието принуждава ръководителите на висшето училище да действат по радикално нови непрекъснато променящи се начини. Всеки фрагмент от философията на миналото се подлага на нов анализ и се преформулира. Нещо, което е обяснимо, като се има предвид, че ректорските ръководства се нуждаят от по-широк модел, който е съсредоточен не само върху въпросите на образованието и управлението, а показва и как трябва да се реагира на социалните, технологичните, политическите и културните сътресения, с които изобилства нашето съвремие.
Много от тях, както и въздействието върху висшето образование могат да се прогнозират и трябва да се вземат предвид, тъй като внезапното и масивно колебание в някои от тези фактори може да внесе също толкова голям хаос в дадено висше училище или сектор на образованието, колкото и икономическата промяна, настъпила след криза.
София, 09.08.2016 г. Председател на БКОНК:
(проф. д-р М. Рибов)
[1] Докладите на БКОНК се изпращат на Президентството на Република България, Министерския съвет, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Националната агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.