Доклад на БКОНК от 10.02.2016 г.

           

Д О К Л А Д

на председателя на БКОНК,

относно: постиженията и недостатъците на учебната и научноизследователската дейност на висшите училища 

Обсъждането на тези въпроси се налага, тъй като в обикновеното, а понякога и в теоретичното съзнание проблемът за висшето образование се поставя и решава от абстрактни, несъобразени с икономическите реалности позиции, а отговорите се извеждат от наслоени чувства или от конкретния социален статус на отделната личност. Очевидно е, че няма и не може да има неизменни модели на висшето образование. Представите за тях и нормите, чрез които те се реализират се изменят заедно с промяната в икономическата среда и развитието на обществото и на хората като негови субекти.

            В България се формират все по-неблагоприятни условия за развитие на висшето образование и причината не е в липсата на финансови средства, а преди всичко в демографската криза, големия брой заминаващи в чужбина студенти и многото висши учебни заведения, конкуриращи се за всеки кандидат студент. Това е и причината, поради която във висшите училища кандидатстват и ученици, които не могат да четат добре, не разбират и не са в състояние да анализират текст, не владеят правописа и пунктуацията, могат да правят само елементарни изчисления и не са в състояние да приложат теоретичните си знания на практика. Независимо от това висшите училища са принудени да приемат, обучават и дипломират и такива младежи, поради това, че държавната субсидия продължава да се разпределя на принципа „брой обучаван и студенти“. Това естествено поставя под въпрос обективността на университетската оценъчна система, и което е не по-малко важно, кои и по какъв начин се добират до някаква диплома[2].

            В случая става въпрос за онази категория студенти, която не припознава образованието като ценност. Те категорично не смятат, че високото образование е гаранция за професионална и личностна реализация. Точно обратното, повечето от тези студенти са с убеждението, че е по-лесно да си намериш работа с ниско образование. Според тях не знанието, а дипломата е важна. Когато те започнат работа се оказва, че нямат нужната компетентност, работодателят е недоволен, инвестира в курсове за допълнително обучение, чувства се измамен, служителят също, защото разбира, че не му е осигурена нужната подготовка.

            Разбира се, всичко това не ни дава основание да оставим нещата на самотек. Напротив трябва да приемем даденостите и да се опитаме да създадем условия, при които те да не се проявяват. Има възможност и трябва да се подобри положението в средното образование. Не бива обаче да се подвеждат под общ знаменател всички кандидат студенти. Повечето от тях са интелигенти и мотивирани млади хора. Освен това академичният състав трябва да свикне с мисълта, че младежите, които идват във висшите училища са носители на една друга култура, която все още е неосъзната от нас. Това разбира се, не означава, че тя е по-ниска от нашата. Тези младежи четат и слушат от екрана на лаптопа, таблета или смартфона. Социалната мрежа им осигурява безпрепятствено търсената информация, формирайки в тях навика за бърз и лесен достъп до необходимите им знания. По този начин те интуитивно започват да се интересуват само от знания, които биха им свършили работа сега или в бъдеще. Имам предвид знания, строго ориентирани към прагматични цели, които не изключват научните постижения и създават условия за капитализиране на човешкия потенциал и успешната му реализация на свободния пазар.

            Обобщавайки добрите академични практики през призмата на тези изисквания ще се наложи някои от действащите сега учебни планове и програми да бъдат преработени и свързани в много по-голяма степен с реалния живот. В тях е нужно да доминира нормалната пазарна логика, а не от „ирационалната“ научна мисъл. Те би следвало да престанат да бъдат поле на сблъсък между различни научни школи, като от тях отпаднат дисциплините със съмнително практическо приложение, които не добавят стойност в настоящия си вид. Не бива също така да се допуска издигането на отделни теми в ранг на учебни дисциплини, с което се стеснява полето на реализация на студентите след тяхното дипломиране.

            Свидетели сме на ситуация, с която няма как да не се съобразяваме, когато определяме вида и количеството на знанията, които преподаваме на студентите, вкл. и указанията, които им даваме за извършване на съответните действия, формиращи техните умения и навици. Това се отнася и за текстовия компонент на учебния материал и особено за основния и пояснителните текстове. При това в този материал нараства относителния дял на извън текстовия компонент или т.нар. апарат за организиране на усвояването и илюстративния материал. Накратко казано подбора, подреждането, структурирането и моделирането на учебното съдържание в не малка част от съществуващите сега учебници и учебни помагала трябва да бъде променено.

            В този смисъл знанията придобиват нова форма и съдържание и изискват нови методи на обучение, каквито са интерактивните методи, като диалогов модел на комуникация между студентите и преподавателите, между самите студенти, както и между тях и интерактивната мултимедия. Насочваме вниманието си към тези методи, тъй като при тях имаме изместване на центъра на тежестта от даване на знания в готов вид към тяхното самостоятелно овладяване чрез ново познание, нова дейност и ново общуване. Прилагането на тези методи ограничава пасивността на студентите и създава условия за превръщането им в активни субекти, а това е важна предпоставка за въвеждането в обучението на т.нар. учебно-тренировъчни фирми.

            Разгледани в контекста на практическата насоченост на учебния процес тези фирми създават максимално близки до практиката условия, без да се осъществява движение на реални пари и стоки. В учебно-тренировъчните фирми студентите придобиват професионални и технически умения в областта на икономиката, информационните и комуникационните технологии и използването на родния и чужди езици за нуждите на администрацията и деловото общуване, както и социални умения за работа в екип. Обучението в тези фирми стимулира предприемаческия дух и създаването на ключови компетенции.

            Никак не е случайно, че през последните години обучението във висшите училища все повече се свързва с дуалната система, въпреки, че тя се прилага отдавна в средните училища. По своята същност тази система представлява обучение на две места, а именно във висшето училище и в предприятието. Във висшите училища студентите придобиват теоретични знания и базови умения, а в предприятията – професионални умения и трудови навици. При това, в предприятията някои от преподавателите прилагат резултатите от научните си изследвания, подпомагайки по този начин тяхното развитие.

            Колкото и да са рисковани в случая обобщенията относно същността на разглежданите подходи на обучение, едно е безспорно, а именно, че те всички се основават на креативността. На способността на студентите да възприемат и интерпретират нещата по нов начин, да разкриват нови зависимости, да установяват връзки между привидно несвързани явления и ситуации и на тази основа да генерират решения. Те се учат да бъдат креативни чрез експериментиране, изследване на явления и процеси, изпитване верността на дадени предположения, използване на въображението си и синтезиране на възприетата информация.

            В досегашното развитие усъвършенстването на обучението във висшето училище ставаше главно чрез въвеждането в него на онези елементи на учебния процес, които се отнасяха към новото, прогресивното в образованието. В условията обаче на съвременните информационни и комуникационни технологии усъвършенстването на образованието чрез самото образование е нерационално. Оценявано през призмата на изискването за преход към качествено ново състояние на висшето образование, обучението в онзи вид, който то все още има не е в състояние да се движи напред чрез итерация на собствените си постижения. Тук са необходими научни изследвания, за да бъдат обяснени извършващите се промени в икономиката и живота на хората и на тази основа да се проектира и изгради нов модел на учебния процес.

            Разбира се, освен към развитието на обучението научните изследвания трябва да бъдат насочени и към създаването на нови знания или научно-приложни продукти. Все по-нарастващата роля на науката закономерно поражда много въпроси, чието решаване стои и пред висшите училища. И това е обяснимо като се има предвид, че създаваните от тях научни продукти притежават икономическа и социална значимост и имат различна степен на уникалност, социална значимост и завършеност. Научната дейност на висшите училища, представлява важен показател за виталността на техния научно-иновативен потенциал. Оценката обаче на резултатите от тази дейност буди известно безпокойство. Публикуваният „Рейтинг на висшите училища в България 2015“ показва, че с най-много цитирани публикации в международен план са математиците, физиците и химиците на Софийския университет. Като цяло в първата десетка с научни публикации, които имат най-голямо значение в международен план са професионалните направления от трите университета – Софийския, Медицинския и Химикотехнологическия. Много близо до тях е и Техническия университет в София.

            В рейтинговата система са намерили място и т.нар. индекси на цитируемост на научните изследвания, направени през последните пет години. Според два от тях, а именно Scopus и Web of Knowledge, на първите три места отново са физика, математика и химия на Софийския университет, следвани от фармация и медицина на Медицинския университет в София. В тази класация последните три места по индекса „Scopus“ се отреждат на професионалните направления металургия, стоматология и теория и управление на образованието. По другия индекс „Web of Knowledge“ тези места се заемат от професионалните направления педагогика, филология и отново теория и управление на образованието.

            Разглежданата класация поставя на дневен ред въпроса за оценката на научноизследователската работа. Очевидно, тя би се подобрила, ако се обърне по-голямо внимание на резултатността от провежданите изследвания и по-конкретно на индикаторите, прилагани за нейната оценка. Имам предвид наукометричните, технометричните и финансовите показатели, отнасящи се за публикациите и цитиранията в реферативни издания, патенти, полезни модели, трансфера на знания, както и привличаните средства от националната индустрия и други международни финансови източници.

            Завършвайки обсъждането на тези въпроси не мога да не отбележа, че ако се вземат предвид и публикациите на научните институти и то предимно тези в областта на природните и математическите науки потенциалът на България е сравнително добре представен в световните мрежи. Имам предвид публикациите с участие на учени от България в реферирани от Thomson Reutersнаучни списания. Бележи ръст и увеличението на броя на реферираните национални списания в ISI Web of Science. Не може да се отмине обаче и фактът, че през последните години нямаме учен попаднал в редовната класация на ISI Web of Knowledge за най-цитирана статия. Тук е уместно да отбележим още, че базата данни - Web of Knowledge и Scopus показва, че най-голям брой статии има в областта на физическите и химическите науки.

            Другата особеност на научноизследователската дейност е нейната връзка с практиката. Проучване на Българска търговско промишлена палата (БТПП), проведено през 2015 г. показва, че сътрудничеството на висшите училища с организациите от реалния сектор се свежда предимно до обучение на персонала, наемане на стажанти и консултантски услуги. При това предпочитаните от тях източници за добиване на иновативни решения са предимно от партньорски фирми от чужбина и закупуване на лиценз за утвърдени продукти. Показателен е и фактът, че намалява броят на организациите, които разчитат на сътрудничество с висшите училища. Като извод от проучването се отбелязва, че връзката между организациите и висшите училища е нарушена и се влошава с годините. Като причина се посочва слабата активност на висшите училища и недостатъчната информираност на организациите за резултатите от тяхната научно изследователска дейност.

            Заслужава внимание и дръзкото навлизане на науката във всички сфери на човешката дейност. Свидетели сме на явление, което не може да бъде игнорирано от висшите училища, а то се отнася до радикалната преоценка на човешките дейности. Новото в това отношение е, че върху основата на ускорението, икономизацията и хармонизацията на процесите се определят стратегическите варианти за осъществяване на всяка дейност, по-близките и по-далечни цели, пътищата и средствата за тяхното постигане. Опознаването, организацията и управлението на човешката дейност от тази гледна точка води и не може да не води до многократно по-високи резултати от традиционното й възприемане само като разход на физически и нервнопсихически ресурс на индивида.

            Без да се навлиза в дискусионните аспекти на този проблем, в случая представлява интерес девизът на нашето хилядолетие „По-бързо, по-лесно, по-добре“ Faster-Easier-Better (FEB), описващ общата мотивация на хората в големите социални системи в екстремни условия. При това изразът по-бързо се свързва с ускорението на процесите, чиито резултат се постига за по-кратко време. По-лесно, от своя страна, означава, че този резултат се осигурява с минимални усилия, т.е. с по-малък разход на ресурси, а изразът по-добре – показва, че резултатът е с по-високо качество. Що се отнася до екстремните условия те показват, че хората работят в условия на постоянни икономически, природни, екологични и социални (военни конфликти, терористични заплахи) кризи.

            Девизът на 21-ви век FEB беше наложен от мрежовата икономика, в която както материалната, така и интелектуалната собственост са по-скоро обект на достъп, отколкото на размяна. В тази икономика собствеността на материалния капитал, някога сърцевина на промишленият начин на живот, става все по-второстепенна за икономическия процес. По-вероятно е тя да бъде разглеждана от организациите просто като оперативен разход, а не като актив и да се счита за нещо, което се взема на заем, а не се притежава. Интелектуалният капитал от друга страна, е движеща сила в новата ера и е силно желан от организациите. Понятията, идеите, образите – а не материалните неща – са истинските обекти със стойност в новата икономика. Богатството вече не се влага в материалния капитал, а в човешкото въображение и творчески възможности. При това интелектуалният капитал рядко се разменя. Вместо това той се пази добре от доставчиците и се отдава под наем или с лиценз на други партньори за ограничена употреба от тяхна страна.

            Посоченото отношение към интелектуалния капитал се обяснява с факта, че той е генераторът на новите идеи преобразили света на новото хилядолетие. Според експерти на Tomson Reutersнай-перспективните области, в които до 2025 г. се очаква да бъдат направени научни пробиви са в здравеопазването, електрониката, земеделието, енергетиката, суровините, транспорта и телепортирането. В областта на здравеопазването се предвижда на всяко новородено дете да бъде провеждано секвениране на генома и картографиране на ДНК. Така ще се установят скрити безсимптомни заболявания и предразположения към различни недъзи. При това данните ще бъдат прилагани към медицинския картон, което ще облекчава по-нататъшната диагностика.

            В резултат на извършеният научен пробив драстично ще намалеят заболяванията, характерни за хората от третата възраст, особено Алцхаймер и другите форми на деградация на мозъка и тялото. Очаква се да настъпи съществен напредък в сферата на лечението и профилактиката на заболяванията. Учените свързват това с неминуемото разпространение на практиката за редактиране на генома, което ще направи възможно лечението на наследствените заболявания.

            От друга страна, лечението на рака ще бъде таргетно, т.е. насочено изключително към тумори без увреждане на здрави клетки от организма. Така ще се снижат токсичните странични ефекти, които сами по себе си вредят на организма не по-малко от тумора.

            Друга област, в която се очакват радикални промени е цифровата технология. Тя ще намери широко приложение в целия заобикалящ ни предметен свят и особено в битовата и сложна електронна техника. Концепцията за „умните“ домове ще отстъпи място на концепцията за „интелигентните“ къщи. Изкуственият интелект ще промени качествено начина, по който обитателите на жилищата ще комуникират с обзавеждането и оборудването на дома.

            Съществени промени ще настъпят и в аграрните науки, където предстои разработването на технологии за отглеждане на хранителни култури без това да е свързано с ограниченията, произтичащи от наличните площи и климатичните условия, като по този начин ще бъде решен проблемът с продоволствените кризи и глада.

            Промени ще настъпят и в използването на традиционните източници на енергия, които ще бъдат изместени от възобновяемата енергия. Имаме предвид слънчевата и вятърната енергия, следвани от биогоривата, водните електроцентрали и енергията от приливите и отливите на моретата и океаните. Все повече ще се използват и новите източници на енергия от солената вода, изпарението, сухите горещи скали, вибрациите, причинени от вихри във водата, преобразуването на топлинната енергия на океаните, слънчевата енергия в космоса, енергията на луната и др.

            Нефтът като суровина ще остане в миналото. Вместо него ще се използват растителни продукти, които се разграждат изцяло и в този смисъл са екологични. Ще се появяват биогорива от ново поколение, произвеждани от суровини, които не се конкурират пряко с култури, използвани за храна и фураж и осигуряват съществено намаление на емисиите от парниковите газове.

            В сферата на транспорта промишлеността ще се развива с гигантски крачки. След като бъдат пуснати автомобили – таксита, които няма да имат нужда от водач, за да се движат по улиците на населените места, ще се премине към производството на индивидуални транспортни средства за придвижване по въздуха на неголеми разстояния.

            Широко разпространение ще получи квантовата телепортация. Разбира се, предмети и хора няма да могат да бъдат телепортирани и през следващите десет години, но квантовото предаване на данни, което е много по-бързо и по-безопасно ще стане всекидневие.

            С навлизането в двадесет и първи век да правиш нещата по-бързо, по-лесно и по-добре, означава да ги осъществяваш различно чрез иновациите, а това е свързано с намиране на нови начини за тяхното съчетаване в бъдеще. Въпросът обаче не стои така, сякаш има едно-единствено бъдеще, което така или иначе ще се случи, а единственото предизвикателство пред нас е да положим усилия да предвидим кой от възможните варианти действително ще бъде успешен. Целта по-скоро е да си представим бъдещето, което е правдоподобно – бъдеще, което може да се случи. При това има някои гранични условия, които трябва да се вземат предвид, например какво ще бъде жизненото равнище, технологиите, регулациите и т.н.

            В миналото основната цел беше да прогнозираме и да положим усилия да идентифицираме някакво определено бъдеще, а не да развием дълбок усет за нещата, които подхранват промяната или могат да бъдат използвани, за да я направляват. А после от позициите на това разбиране да се опитаме да си представим или да конструираме гледната точка за уникалните възможности, които бихме могли да създадем.

            Има много различни нива на разбиране на факторите, които разкриват възможностите за бъдещето. До информацията за тях има достъп всеки, но съществуват огромни различия в способността на специалистите от това разбиране да конструират изпълнени с въображение, убедителни нови възможности. Очевидно нещо, което е интуитивно разбираемо за едни, да е извън областта на възможното за други. Със сигурност някои хора са по-креативни и имат по-богато въображение от други. Те обръщат внимание на много по-широк спектър от постъпваща информация, отколкото другите. Вероятно всичко започва от това човек да има нагласата да преосмисли общоприетото и ако се наложи да има смелостта да оспори съществуващите представи.                                                                

                                      


[1]Решенията на Управителния съвет на БКОНК, отнасящи се за висшето образование, се изпращат на Президентството на Република България, Министерски съвет, Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Министерство на образованието и науката, Национална агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.

[2]Статистическите данни показват, че броят на завършващите средно образование, т.е. на потенциалните студенти, е намалял с близо 10 000 през последните пет години. В същото време броят на зрелостниците, които заминават да учат зад граница, се е увеличил през изминатите две години с близо 2000 души. Все по-голям става и броят на дванадесетокласниците, които получават двойки на матурите и следователно отпадат, поне за въпросната година от възможността за следване. През 2015 г. например слабите оценки на държавните зрелостни изпити по български език и литература и математика бяха малко над 8000 при 6442 през миналата година. Отделно от това не всички завършили се явяват на матура. През същата година на майска сесия например от 58 000 души на държавни изпити се явиха около 52 000 зрелостници. Ако от тази бройка извадим 8-те хиляди заминаващи в чужбина, кандидатите за висшите учебни заведения стават 36 000. При 28 000 приети първокурсници през 2014/2015 г. това означава, че близо 80 % от кандидатстващите в университети на практика са приети да следват. Това ще рече, че випускът е максимално обхванат, достъпът няма накъде повече да се разширява, тъй като университетите са постигнали почти максимални си капацитет.

Показателни са и данните за броя на първокурсниците, които за последните пет години са намалели с 3850. Ако през 2011 г. 19-годишните студенти, приети в 1-ви курс, са били 32 000 през 2014/2015 г. броят им се свива до 28 150. В същото време сме свидетели на все по-разрастваща се система от висши училища, които освен това непрекъснато увеличават план-прима си. За учебната 2015/2016 г. например са одобрени 74 000 бройки за всички студенти в университетите у нас, докато през 2013/2014 г. са били 57 000. По-високият прием е необясним, тъй като висшите училища реално не могат да запълнят капацитета си. За 2014/2015 г. неизпълнението на приема е с 12 010 студенти.