Доклад на БКОНК от 07.09.2015 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК на заседанието си от 07.09.2015 г. се запозна с приоритетитена отделни сектори от икономиката, определени въз основа на анализа на промените, породени от развитието на обществото и на науката[1]. Анализът на тези промени разкрива качественото различие на това общество от предшестващото го модерно индустриално общество и изразяват промяната не само в ценностите и в културните практики, но и в механизмите на социалното структуриране. То се отличава с развити информационни и комуникационни технологии, с нови и разнообразни възможности за производство, потребление и дейности през свободното време, с нов тип структуриране, в който стилът на живот е със значима и определяща роля. Това общество обаче е изправено и пред нови и непредвидими за неговата същност заплахи.

            Проследяването на онези признаци и закономерности, които пораждат промяната ни дава възможност да предвиждаме промените, които ще настъпят в икономиката и нейните сектори. Това е особено важно за общество като нашето, което е постоянно връхлитано и обхващано от технологически и социални промени, водещи до състояние на стрес и дезориентация. Ние обаче продължаваме да не отдаваме дължимото внимание на бъдещето и понасяме всички произтичащи от това негативни последици. Оттук и изводът за необходимостта от промяна в мисленето, която отчита по какъв начин нашия избор сега оказва влияние върху бъдещето. А това по-конкретно означава да предначертаем желаното от нас бъдеще, за да не се изправим пред бъдеще, което е случайно, а не избраното от нас.

Днес науката дръзко навлиза във всички сфери на човешката дейност. Върху основата на науката и в зависимост от нея се определят стратегиите за развитие на всяка дейност, по-близките и далечни цели, пътища и средствата за тяхното осъществяване. Реално погледнато, науката е в основата на всяко нововъведение, което удължава живота, подобрява състоянието на хората и създава по-добър и по-сигурен свят. Именно тя, науката е тази, която променя нашите фундаментални представи за вселената, за бъдещето, за самите нас. В същото време, когато науката се развива по посока на бъдещето, съществува и голяма възможност тя да ни предостави средства за потисничество, цензура и ограничаване правата на човека. Ако тази система за приложение на науката в бъдеще се окаже трайна и тя се използва както за осигуряване на нови възможности, така и за експлоатация, ще бъде необходимо да бъдат създадени и съответните механизми за превенция.

Прогнозите за по близкото и далечно развитие на науката показват, че бъдещето принадлежи на биологията. За разлика от нея химията е изчерпала своите възможности. Нови химически изненади не се предвиждат, макар че ще има множество практически открития. От своя страна физиката дава малко повече надежди. При нея се установява тенденция към намаляване на възвръщаемостта и макар сериозния пробив с „Големия андронен ускорител“ да крие възможности за съживяване на научните изследвания, не можем да очакваме особено полезни от гледна точка на всекидневния бит последици, произтичащи от евентуалните нови фундаментални знания за вселената.

Не така стоят нещата с биологията. Тук можем да очакваме изобилие от открития. Биологията обаче се свързва с още две области, които не се вписват в традиционната наука, но спомагат за нейното по-пълно разбиране, както и за превръщането й в технологии. Тези области са нанонауката и информатиката, които по естествен път са включени в биологията. Клетките функционират в наносферата, а живите същества представляват в основата си системи за обработване на информация. От това, как именно ще се обединят биология, нанонаука и информатика ще зависи в голяма степен общото научно обновление от сега до 2050 г.

Другото сериозно изменение, което може да претърпи науката има не интелектуални, а географски измерения. Докато страните извън сферата на индустриално развития запад се стремят да го догонят в икономически план, много сред тях проявяват желание да сторят това и в научно отношение. Ако успеят те ще преобразуват цялата област, като въведат в нея допълнителен интелектуален потенциал. Успехът тук обаче е далеч от сигурен, доколкото, за да го постигнат, съответните страни ще трябва да заплатят социалната цена, която може да не се хареса особено на ръководителите им.

Биологията е понастоящем във възход поради няколко причини. Най-важната от тях е свързана с постигнатия напредък в областта на ДНК тестовете, които се извършват бързо и в големи количества. Другата причина е обусловена от усъвършенстване на микроскопската апаратура, която позволява по-задълбочено разбиране на молекулярните процеси. Трета причина се предопределя от по-съвършените техники за изследване на човешкия мозък, който представлява най-интересния биологичен обект. Последната от обсъжданите причини се отнася за повсеместно разпространеното убеждение сред биолозите не просто във верността на еволюционната теория, но и в правотата на гледището, че тази увереност следва да застане в основата на биологическите изследвания.

Сега се знае, че вникването в същността на съзнанието би представлявало връх на себепознаването. Но дори то да не настъпи до средата на това хилядолетие, ще се случат ред други неща. Част от тях ще дойдат чрез генетиката. Други от изследване на вкаменелостите. А трети – от все по-доброто познаване на мозъка, дори без да е решен проблемът със съзнанието. Всички те заедно биха могли да изменят представата на човечеството за самото себе си, което може да се окаже твърде опасно от политическа гледна точка.

Фундаментални знания ще се натрупат и от други източници. Краят на космическата ера, каквото се вижда до сега не означава край на космическите проучвания. Само че те ще се провеждат от разстояние, с помощта на усъвършенствани телескопи, инсталирани или върху земната повърхност или върху изкуствени спътници на планетата. С тях ще можем да разберем сами ли сме в космоса и защо населяваме земята, а не друга планета.

Скептицизмът по отношение на възможностите на науката да отговори на тези и други въпроси винаги е бил широко разпространен, дори и сред просветените хора. Човешкото въображение винаги е отвеждало науката толкова далеч, отвъд всякакви представи. Когато се обръщаме назад към историята ние с удивление разбираме колко малко сме знаели за света, който ще дойде, за бъдещето, в което компютрите, технологиите и самолетите са всекидневие. Може ли да очакваме бъдеще на пътуване във времето и телепортация. Много възможно е всичко това да се случи поне отчасти още през следващите десет години. Прогнозите показват, че изкуственият интелект ще създаде нови електронни създания от ботове, които ще осъществяват както търсене в уеб страниците, така и дигитално контролиране на образи във виртуалните игри. Независимо от това способността да бъдат изпращани обекти в пространството и те да се озоват на друго място ще промени всичко в старите ни представи. От друга страна нанобиологията ще доведе до радикално съчетание между нанотехнологии и биология за изграждане на нови създания, някои от които ще бъдат усъвършенствана версия на самите нас.

Вече се знае, че интернет проявява умения да се самоподдържа. Също като хората може да диагностицира проблема си, да намери решение, за да поддържа своята работа, и дори да се оптимизира. Наред с това, новата версия на мрежата – интернет – 2, предлага пробен модул на свръхбързи връзки, приложения на виртуалната реалност и всестранна мобилност. Същевременно квантови компютри, представляващи мощни свръхбързи машини за творчество радикално ще повишат способността ни да разбираме нашия свят, нашето бъдеще и самите себе си.

„Касини“ и други сонди за изследване на далечния космос имат високотехнологически компютърен интелект, който направлява пътуванията в тайнствения космос. Говори се за огледални светове, което поражда въпроса за съществуването на безброй много вселени, представляващи алтернативни реалности, които са идентични копия на познатата ни вселена.

В близкото бъдеше ще пътуваме в пространството. Космическият туризъм ще се развие бързо и ще бъде широко разпространен, осигурявайки ни нови дестинации за работа и почивка. Новосътворени реалности ще предлагат нови форми за развлечения. Те ще бъдат мултимедийни и ще включват взаимодействие с публиката. Винаги работещи интернет връзки ще ни включват в свързващи мрежи, които ще забавляват, предпазват, шпионират и свързват с всички останали навсякъде по света. Роботите ще бъдат неотменна част от обществото. Още от сега те могат да работят с индустриални съоръжения, да учат, да разсъждават и да се ориентират в нашия свят, а когато са повече, да се свързват и общуват с един общ разум.

Приложението обаче на всички тези постижения на науката, както и самото общество са застрашени от нови и непредвидими за тяхната сигурност опасности. В дълбините на бъдещето ще бъдем изправени пред два типа заплахи – традиционни и неочаквани, такива, каквито са отвъд всякаква логика, създават обществен хаос и променят света ни. Традиционните рискове са нещо, което можем да очакваме, ядрено или биотерористично нападение например. Неочакваните или т.н. асиметрични рискове могат да бъдат нападение над оживени обществени места, изхвърляне на биовещества във водоемите, бомба, взривена от камикадзе или пътник, пренасящ ебола. Тези рискове променят представата ни за рискови ситуации и ще преориентират нашето мислене за живота.

Днес списъкът на подобни заплахи, както и на постиженията на науката е достатъчно внушителен. Но същността на въпроса не е нито в заплахите, нито в постиженията. Защото всеки такъв факт е израз на една тенденция, на една закономерност, чиято същност има своите проблеми. Тяхното изследване ни дава възможност да определим приоритетите в различните сектори на икономиката, вкл. и в туризма. Разбира се, за изясняването на тези приоритети е необходимо да се даде отговор на редица въпроси, свързани с бъдещето на здравеопазването, работната ръка, потребителите, начина по който те се развличат, заплахите за обществото и неговата сигурност, енергоизточниците, глобалното затопляне и др. За приоритетите в туризма особено значение имат прогнозите в здравеопазването, новите форми на развлечение и глобалното заплаха за обществото.

Това, което е съществено за медицината са персоналните ДНК тестове, които ще ни дадат възможност да проследим развитието на уникалния геномен профил на отделния индивид и да се разкрият рисковете от бъдещи заболявания. Представлява интерес и развитието на нанотехнологичните и по-конкретно манипулацията на материята на атомно равнище, която въвежда ново поколение от много малки медицински уреди, материали и процедури за превенция и подсилване на здравето. Особено значение придобиват стволовите клетки, които могат да се използват за лекуване на болести, отглеждане на органи и възстановяване на човека. Заслужават внимание и геномните храни, съобразени с уникалното ДНК на индивида и с онова, което е най-добре да консумира даден човек за неговото оптимално здраве. Разбира се, не бива да се пренебрегват и медицинските уреди, които притежават интелигентни функции да активизират или дезактивизират гени, свързани с желани или нежелани поведения, болести или функции.

Важно място в развитието на медицината ще заема инженеринга за подсилване на човешките качества и възможности. Той ще позволява оперативно увеличаване на интелигентността, паметта, подобряване на външния вид и човешката дееспособност. Ще посочим също така терапиите за повишаване на здравето от генни ваксини и човешката дееспособност до невроцевтичното усъвършенстване. Заслужават внимание и постиженията в роботиката, които ще създадат мобилни системи за подсилване на човешката двигателна способност. От значение е и когнитивното заместване на дисфункционални мозъци, както и достъпа до широка мрежа от свръхмощни компютри, които да опишат следващото поколение биотехнологични лекарства, лекуващи сложни заболявания като рак, СПИН и атипична пневмония.

В предстоящото десетилетие медицината ще претърпи революционни промени. Съчетанието между фармацевтични, биотехнологични и нанотехнологични индустрии ще постави началото на най-големия глобален пазар, предлагащ продукти за продължителност на живота. Днешният ботокс ще бъде генезозаместващата терапия утре. Пластичната хирургия ще се превърне в наноинженеринг на стволовите клетки за опъната без каквито и да било бръчки кожа. Титаниевите протезиращи стави ще бъдат заменени от нови пораснали крайници. Ще се продава дори памет с добавена за всеки случай свръхнаходчивост и повишена интелигентност. Вече са разгадани тайните на стареенето, закодирани в гените на човека и се преодоляват границите между трансплантацията на органи и изследването на клоновите клетки. Така че може да се прогнозира настъпването на ерата на увеличената продължителност на живота, когато тя за развитите страни ще достигне сто години.

От гледна точка на иконимката и по-специално на туризма прогнозите за медицината очертават като приоритети здравният туризъм и туризмът за хората от третата възраст. У нас здравният (балнео, СПА и уелнес) туризъм се осъществява в многопрофилни болници и специализирани медикъл СПА центрове. Страната ни е сред първите в Европа по богатство и разнообразие на хидротермални води и биоклиматолечение. Тя има добри традиции в областта на здравеопазването и е от първите в ЕС по брой на практикуващи лекари и лекарите по дентална медицина.

Според изследване, проведено от австрийска организация, специализирана в областта на маркетинга на здравния туризъм, България е атрактивна по отношение на инвазивни процедури, офталмология, ортопедия и травматология, гастроентерология и хирургия. Добри възможности за развитие на здравния туризъм предоставя и директива 2011/24/ЕС, уреждаща трансграничното здравно обслужване на гражданите на Европейския съюз.

Друг приоритет за туризма от прогнозите за развитието на медицината са хората от третата възраст, формиращи самостоятелен пазарен сегмент със значителен потенциал за туризъм. В преобладаващата си част хората от тази група са по-образовани, по-заможни и активни, с многостранни интереси, нови желания и нови идеи, които търсят по-продължителни, по-далечни и по-разнообразни по съдържание и форма ваканционни предложения. Тази група туристи съществено се различава от традиционните туристи и в някои отношения се приближава до съвременния потребител на туристически услуги.

Не по-малко значение за приоритетите в туризма имат новите форми на развлечение, свързани с дигиталните и новите медийни технологии. Това, което ги отличава от традиционните форми на развлечение е тяхната интерактивност, която се превръща във водеща характеристика на новите медии[2]. Именнотя превръща публиката от пасивна в активна и позволява на всеки потребител на медиен продукт да си взаимодейства с него и да го променя според собствените си интереси и желания. Потребителите бързо възприемат и харесват новата си активна роля при консумирането на медийни продукти и постепенно започват да се отдръпват от традиционните медии, които не им предоставят тази опция. Това обяснява и интереса към мултимедията, обединяваща в себе си медии от различен вид в режим на диалог с потребителя, осигуряваща възможност за избор, прекъсване, повторение или промяна на хода на операциите. По своята същност това е информационна среда, която обединява говор, текст, графика, звук, анимирани изображения и видео. Интегрирането на всицчки тези медии е представено по убедителен начин в официалния туристически портал на България, както и в регистъра на анимациите в България. Добре би било в тях да намерят място и анивенчър събитията и новите направления за развлечения, свързани с летящите платформи. Така всеки желаещ ще може да направи справка не само за интересуващия го обект, социализация, паркинг, път, цена и т.н., но и за развлеченията, свързани с аниме и манга комиксите, различните конзоли, компютърни игри, ДЛ дронове, мултироторни системи и аксесоари за въздушна фотография и видеозаснимания.

Интерес представлява и първия български развлекателен портал както и портала на Фейсбук. Потребителите на тази най-голяма в света безплатна онлайн-социална мрежа са осъзнали, че интернет е за всеки и „всеки“ е никой без своята социална общност. Това е уеб пространството населено от наши приятели, роднини, врагове, герои и т.н.и всеки от тях е там със своята история, емоции, проблеми, инициативи, радости и скърби. Тази сложна амалгама от социални връзки оказва огромно въздействие върху психиката на човека и оставя траен отпечатък върху емоционалното му състояние, а то, както знаем, е определящо за качеството на живота.

Фейсбук не създава нови социални процеси. Той просто създава нови процеси като ускорява съществуващите по невъобразим начин като ни позволява да видим нещата от друг ъгъл. Точно заради тази гледна точка Фейсбук промени всичко. Светът никога вече няма да е същия. Социалната мрежа е цял един живот. Тя презарежда идеалистичните представи на човека, удовлетворява неговата потребност от добронамереност, съчувствие и съпричастност.

Тази физически несъществуваща среда, създадена от информационните технологии е на път да преобрази из основи персоналните развлечения, такива, каквито ги знаем. Причината е, че интернет става все по осезаем (mmersive connective experience – ICE) като дигиталният и реалният свят все повече се сливат. Оттук и вниманието, което започва да се отделя на виртуалното пътуване. Характерното за него е, че то се осъществява в т.н. втори онлайн живот (Second Life), притежаващ потенциала да създаде и оформи един нов свят, в който материалните условия не представляват ограничение, в който реалността може да бъде преодоляна и контролируема, в който всеки може да премине в една общност, създадена от потребители и да се озове на крачка от безсмъртието, и така човек създава нов мит, тъй като самият той се явява творец, който преодолява препятствия на пътя си. Това е и причината все повече учени да отделят сериозно внимание на случващото се във втория онлайн живот, която да очертае до къде ще стигне виртуалното съществуване на хората.

Освен виртуалният свят Second Lifeс 4.5 милиона потребители са известни и тинейджърските виртуални светове Poptropicaс 21 милиона потребители и Neopets с 45 милиона потребители. Знае се също, че има разработена автоматизирана система за създаване на аватари, използвани за въплъщаване на образите на участниците във видео конферентни дебати. Наред с това е внедрена технология, комбинираща визуални компютърни изчисления с GPS при смартфон устройствата. Прилага се също и софтуер за рендиране на 3D, който подчинява компютърно генерираните игри на физическите закони за движение и за създаване на бихевиаристична интелигентност. Освен това виртуалното търсене на информация в глобалната мрежа посредством снимки и 3D изображения вече е факт.

Реално погледнато всички тези иновации се обезмислят и престават да имат някакво значение за обществото, ако то не е защитено от нарастващите природни и социални заплахи. В сферата на икономиката тези заплахи са предизвикани най-вече от зачестилите терористични инциденти. Техният брой се е увеличил през последните 20 години, като е достигнал 8 441 бр. през 2012 г. и повече от 5 000 бр. през първата половина на 2013 г. Само през 2015 г. такива инциденти бяха регистрирани в Египет, Тунис, Йемен и Кувейт, което доведе до срив на туризма в тези страни и се отрази неблагоприятно върху националните им икономики. Това е и причината понятието сигурност да се превърне в ключова дума в постмодерното тълкуване на идеала за прогреса. Едва ли има исторически период, когато обществото и държавата да са разполагали с токова мощни и многобройни средства за гарантиране на сигурността и същевременно да са толкова обезпокоени от всеки конфликт или признак на несигурност.

В тези условия нито едно изследване или прогноза за развитието на икономиката няма да бъде достоверно, ако не се ситуира към някои от случващите се сценарии за природни бедствия, терористични инциденти, военни конфликти или кризи от екологично и друго естество. При това всеки един от тези сценарии би следвало да бъде скалиран за различните степени на проявление на неблагоприятното събитие, като се вземе под внимание и вероятността за неговото проявление.

Големите промени в историята, онези, които изменят из основа начина, по който мислим и действаме се промъкват в обществото незабелязано, докато един ден всичко, което знаем се оказва остаряло и ние осъзнаваме, че се намираме в изцяло нов свят. По подобен начин в началото на двадесет и първи век станахме свидетели на съществени промени в икономиката. Сега основите на традиционните икономически дейности започват да се разпадат. Стоковите пазари все повече отстъпва място на глобалната мрежа и постоянно са изложени на заплахи от ней-различно естество. Оформиха се нови сегменти от потребители с изисквания и предпочитания, които бързо се променят. Това налага да се преосмислят някои от базовите категории на икономическата теория. В случая става въпрос за установени твърдения и доказателства, обясняващи и предсказващи явленията в икономиката. Това категориално преосмисляне е нужно не само за развитието на икономиката в далечна перспектива, но е и буквално необходимо за всяко наше по-значимо управленско решение. И това е обяснимо, тъй като нито един повече или по-малко важен практически въпрос не може да бъде решен, ако не е осмислен и обоснован теоретически. Самата практическа дейност се превръща в една от най-важните движещи сили за развитие на туризма.

 


[1] Решенията на Управителния съвет на БКОНК, отнасящи се за висшето образование, се изпращат на Президентството на Република България, Министерски Съвет, Комисията по образованиетои наукатакъм Народното Събрание, Министерство на образованието и науката, Национална агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.

[2] Дигиталните и новите медии носят със себе си нов комуникационен модел, различен от този на средствата за масова комуникация. Ако традиционните медии разчитат на модел, при който има изпращач, съобщение, което се опосредстваше от средство за масова комуникация и дадена публика, която пасивно го приема, то при новите медии изпращач вече е всеки, средството за масова комуникация губи своя характер и не оказва такова голямо влияние върху съобщението, а публиката вече не е пасивна, тя се е превърнала в активна публика, която интерактивно комуникира и със съобщението, и с изпращача. Моделът вече не може да опише като един изпращач към много получатели, а по-скоро като много изпращачи към много получатели. Нещо повече – след появата на Уеб 2.0 платформите – границата между изпращач и получател започва да изчезва.