Доклад на БКОНК от 21.04.2015 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК на заседанието си от 21.04.2015 г. се запозна с някои от актуалните задачи на университетската наука[1].Установено беше, че висшите училища в България са изправени пред нови предизвикателства, свързани със съвременните потребности и възможности на българското общество, с ефективното ни интегриране в Европейския съюз и с тенденциите за развитие на науката и висшето образование. Сред тези предизвикателства са опасността от разрушаване на опорите на националната идентичност, разпиляване на националното културно наследство и сриване на духовността, демографската криза, ниската конкурентоспособност на българските стоки и услуги, безработицата в страната, драматично намаляващите световни конвенционални енергийни ресурси, необходимостта от откриване на нови енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност, очертаващия се световен недостиг на вода и храна, намаляването на биоразнообразието и влошаване на качеството на околната среда, промените на климата, пандемиите и качеството на здравеопазването, проблемите на сигурността в национален и глобален мащаб.

            За да отговорят адекватно на тези нови реалности и предизвикателства висшите училища трябва да вземат под внимание в своята научна и учебна дейност тенденциите, които най-добре характеризират навлизащата в живота наука. И това е обяснимо като се има предвид, че науката е съвременната алхимия, която бързо променя нашите фундаментални представи за бъдещето, за самите нас. Тя е най-важния стимул за промяна даваща възможност за по-голяма, по-бърза и по-радикална промяна, отколкото всяка друга сфера. Науката е в основата на всяко нововъведение, което удължава живота, подобрява състоянието на хората и създава по-добър и по-сигурен свят. Сега тя трябва да даде отговор на редица въпроси, свързани с новото лице на конкуренцията, мрежовата икономика, размера на организациите и тяхната гъвкавост в глобалната икономика, географското разположение и новите технологии, глобалните икономически конфликти и ролята на Азия в тях, капитализма и неговата трансформация в нови форми, демократизацията на работните места, обществата и света като цяло.

Учените достигнаха пределните възможности на своята наука, създадоха нови поколения електронни устройства, които са интелигентни, бързи, мощни, умни, взаимосвързани, подобни на хората и способни да еволюират. Новаторството в резултат на развитието на науката и технологиите е обичайна тема в пределите на бъдещето. Сега трябва да погледнем отвъд границите на онова, което бихме могли да предвидим с твърде голяма вероятност. Четири тенденции най-добре характеризират навлизащата в живота наука. Това е бъдещето на компютрите, на интернет, роботите и космоса. И това е обяснимо. НАСА използва нанобиологични материали, за да създаде космически уреди с нервна система, която функционира по подобие на тази на човешките същества. „Касини“ и други сонди за изследване на далечния космос имат високо технологичен компютърен интелект, който направлява пътуванията в тайнствения космос. Интернет вече проявява умения да се самоподдържа. Също като хората, той може да диагностицира проблема си, да намери решение, за да поддържа своята работа и дори да се оптимизира. Роботи, произведени от „Хонда“; могат да работят с индустриални съоръжения, да учат, да „разсъждават“ и да се ориентират в нашия свят. Множество роботи от компанията „Електронен робот“ са свързани и общуват посредством един общ разум. Търсенето на извънземен разум организира невероятно голям ресурс в един глобален мозък за търсене на сигнали от космическото пространство. Интернет – 2 е нова версия на мрежата предлагаща пробен модул на свръхбързи връзки, приложения на виртуална реалност и всестранна мобилност. Телепортацията на фотони (частици светлина) пренесени от едно място на друго, вече е нещо обичайно. Следващата стъпка в тази посока ще бъде телепортацията на обекти.

            Всичко това оставя дълбоки следи върху начина на живот, върху бизнес стратегиите, политиката на отделните държави, както и върху общите перспективи на света. Оттук и необходимостта да се очертаят главните тенденции, свързани с хората, планетата, икономиката и знанието, преобразуващи нашия свят, и да се види до какви резултати ще доведат тези тенденции. Но за да се предвиди бъдещето трябва да се познава миналото. Това дава възможност да се добие ясна представа за естеството и мащабите на промяната. Промяната обаче може да се натъкне на съпротива, а това означава, че трябва да се предвидят евентуалните сривове по пътя напред, а не да се използва просто екстраполиране на миналото в бъдещето.

            Дори беглият поглед в бъдещето показва, че нищо не може да се бъде по-сигурно от постоянното влошаване на качеството на околната среда, а това означава, че се очаква период на мащабни действия по нейното възстановяване. В тази връзка заслужават внимание екологичните проучвания за провеждане на национална политика, основана на знанието в сферата на опазването на природата и развитието на „зелената стратегия“ на страната ни. От значение е също така осигуряването на обективна и научнообоснована информация за екологичното състояние и тенденциите в развитието на природната среда и провеждането на проучвания, мониторинг и прогнози в областта на биоразнообразието в България.

Същевременно обаче не бива да се изключват и кардинални размествания, които биха могли да произтекат от едно ново, отчитащо ролята на риска, мислене за климатичните промени. Естествено върху мисленето оказва влияние и религията. Но независимо от настоящия й разцвет, тя в крайна сметка ще загуби позициите си в развиващия се свят. Очаква се също така революционните промени в геномиката и здравеопазването да внесат коренни изменения в динамиката на заболяванията. Това обяснява и интереса към фундаменталните и приложните изследвания, изясняващи биологичните основи на здравето, репродуктивните процеси, стареенето, на етиопатогенезата на редица социално значими заболявания и състоянията на дизадаптация човека в съвременното общество. Заслужават внимание и проучванията в областта на общата, инфекциозната и приложната микробиология, вирусологията и имунологията. И накрая не можем да не отбележим значението, което се отдава на разработването на нови методи и подходи за диагностика, лечение и профилактика с цел подобряване на здравословното състояние и качеството на живота.

            Тук се налага още да отбележим, че динамичното развитие във възникващия свят ще доведе до разтърсващи социални изменения, за което ще допринесат и по-добрите образователни възможности, както и новите перспективи, разкрити пред жените. В политически план идните десетилетия ще донесат прогрес за демокрацията в авторитарните държави и нейния регрес в свободните страни.

            Със своите особености се отличава и развитието на икономическите проблеми. Днешните икономисти причисляват издръжката на редица дейности към непреките разходи, понеже не съществува възможност те да бъдат свързани с конкретно лице или единица. Сензорните комуникации ще променят това положение, като предоставят възможности за тяхното наблюдение, отчет и измерване. Бизнесът също ще претърпи трансформация. Съвременните организации ще трябва да разширят своето виждане относно производствените разходи на дейностите си, като включат в тях стойността на придобитите знания и разпространяването им сред персонала. Обучението и разработените въз основа на него нововъведения ще определят облика на бъдещия бизнес. Това налага организациите да направят всичко, което им е по силите, за да осигурят лесен достъп на своя персонал до необходимата информация, както и да създадат условия за нейната размяна между отделните му членове. Докато в миналото основната грижа на една организация беше да контролира дейността на персонала посредством йерархически структури, днес и занапред прилаганите технологии изискват частичен отказ от централизирания контрол в полза на известна автономия. Задълбочаването на неравенството между хората изглежда неудържимо, но нещата могат да се обърнат в хода на идните десетилетия. Сегашното състояние на държавната администрация дава основание да се очаква, че тя ще се раздува все повече заради непрестанното нарастване на разходите по здравеопазването и пенсиите, но това не изключва реформи, които ще направят управленските апарати по-здрави и адекватни.

            Напоследък новото поколение публични политики за развитие на обществото привличат все повече вниманието. Целта е да се решават проблеми, свързани със застаряването, ниската раждаемост, безработицата, бедността и качеството на живота, миграцията, престъпността, кризата в ценностите и др. Тези политики допринасят за една по-интелигентна и по-екологично устойчива социална пазарна икономика и демократично общество, в което благополучието е резултат от иновациите и по-доброто използване на ресурсите, а ключов фактор е създаването, усвояването и използването на нови знания.

            Човечеството е изправено пред огромно предизвикателство, като се започне от овладяването на климатичните процеси и конфликтите, свързани с ограничените природни ресурси, каквато е водата например, и се стигне до изхранването на постоянно нарастващото население на земята и справянето с изобилие от заплахи срещу мира. И все пак погледът ни към бъдещето остава да бъде оптимистичен или поне изпълнен с увереност, че прогресът е възможен по повечето направления, стига да се води правилна политика. Напълно вероятно е през идните години светът да се окаже по-богат, по-здрав, в по-висока степен взаимно обвързан, по-рационален и продуктивен, с повече усет към новото, по-добре образован, с по-малки различия между богати и бедни, между жени и мъже, с повече възможности за милиарди хора. Той несъмнено ще бъде повече урбанизиран. Близо 70 % от населението ще обитава многомилионни и по-малки градове. Това население ще бъде значително по-застаряло и по-африканизирано. Голяма част от промените ще настъпят с родилни болки, но бурите на съзидателното унищожение ще тласкат света към по-добро бъдеще.

            За всичко това ще допринесат новите технологии – някои от които още не можем да си представим, но други вече се оформят пред погледа ни. Производството може да бъде революцианизирано посредством въвеждането на „добавящи“ технологии, като триизмерният печат. В тази връзка особено значение ще има провеждането на фундаментални и приложни научни изследвания в направленията математически структури, математическо моделиране, математическа информатика, механично моделиране на деформируемо твърдо тяло и флуиди, механика на системи от тела и на композитни материали, биомеханика, мехатроника и физикохимична механика, информационни и комуникационни технологии, технологии за обработка и управление на знания, специализирани сензори, изпълнителни устройства и сензорни системи на нови принципи, мултифункционални, интегрирани микро-, нано- и биосистеми, мехатрони, роботизирани, енергийни системи и устройства, уникални уреди, технически системи в сигурността, отбраната и опазването на околната среда.

            Заедно с това при човека съставянето на неговия геном ще бъде толкова рутинно, колкото е изследването на кръвта в наши дни. От своя страна генетично въздействащите медикаменти ще сътворят чудеса в медицината. Те заедно с ваксините няма да се нуждаят от специални условия при съхраняване, а стволовите клетки ще дадат възможност да се образуват нови тъкани. Биологията и роботиката могат да обединят усилията си, за да се постигне съживяване на парализирани крайници. Тя ще доминира сред науките в творческо сътрудничество с нанонауката и информатиката. Благодарение на компютърния превод изучаването на чужди езици може да се превърне в толкова екзотично занимание, колкото е калиграфията днес. При това докато разделителните линии между реалния и виртуалния свят все повече се различават, образователният процес би могъл да се демократизира посредством лесен достъп чрез интернет до всички водещи университети в света.

            Индивидуалният интелект ще бъде подпомогнат от колективен, а това ще стане благодарение на постоянната връзка със социалните мрежи. Вездесъщите компютри ще допринесат за най-голямата промяна в начина на живот през идните години. Физическото местоположение ще престане да има някакво значение в един свят, където телекомуникациите са ликвидирали на практика разстоянията.

            Новото време изисква да променим моделите си на мислене така, че да станат по-последователни, за да се научим да разглеждаме цялата организация, а не само някакъв отделен неин фрагмент, нуждаещ се от подобрение. Това налага да се изясни ролята на технологията в процеса на трансформацията на икономиката и да се отговори на въпроса: как да се създаде радикална децентрализирана мрежова организация и дали федерализмът ни предоставя полезен модел, за да я накараме да функционира? Освен това е необходимо да се установи по какъв начин организацията ще осъществи промяната от елементарно разпространяване на информация по мрежата към изграждане на ново познание? Възможно ли е наистина да се изгради „инфраструктура за самообучение“? И ако е така, дали организациите няма да наподобяват повече на учебни заведения, отколкото на стопански институции?

            Другият не по-малко важен въпрос, на който трябва да се даде отговор е какъв тип принципи ще следва преуспяващата организация? Дали висшето ръководство трябва да даде на хората си повече власт върху собствеността и управлението на организацията? И какво е нужно, за да се изгради корпоративна култура на „голямо доверие“? Необходимо е също да се знае как след като организациите и мрежите стават все по-сложни, ще бъдат контролирани? И изобщо нужен ли е такъв контрол или организациите ще развият някакъв тип контрол отдолу нагоре в йерархичната структура? Но щом като традиционното схващане за управлението е стигнало такъв етап на развитие, тогава каква ще бъде ролята на ръководителите и йерархията в бъдещата организация? Възможно е изместването към новия модел на управление да бъде глобално явление? Или в различните части на света ще наблюдаваме различни темпове на растеж.

            Тези въпроси ни навеждат на мисълта, че понастоящем съществува фундаментално несъответствие между човешкото разбиране за света и неговите тенденции за развитие. При досега с природата ние добиваме представа за един линеен свят, но техническият създаден от хора се развива с експоненциални темпове и изисква нелинейно мислене. Очевидно е, че колкото по-сложен и взаимозависим става нашият свят, толкова по-нелинейна, прекъсваща и непредвидима е промяната в него. Следователно бъдещето все по-малко ще прилича на миналото и все по-малко на онова, което очакваме да бъде. За да преосмислим това бъдеще е нужно да заменим старата умствена нагласа с нова, основана на прекъснатата промяна. Тя изисква да приемем аберацията като норма и да си дадем сметка, че бъдещето няма да е продължение на миналото. Всъщност трябва да разглеждаме бъдещето като поредица от прекъсвания и да се научим да се справяме с тях.

            От друга страна, в сравнение с миналото настоящето положение на човечеството в глобален мащаб става твърде несигурно. На всички континенти водните запаси намаляват, ледниците се топят, кораловите рифове умират, половината от горния почвен слой в света е унищожен, задръстванията и замърсяването на въздуха задушават големите градове, военните конфликти в рамките на отделни държави и броят на бежанците нарастват, подоходното неравенство расте все повече, младежката безработица достига застрашителни размери, стачките и протестите растат, гражданските свободи са заплашени, а половината от хората в света живеят в политически нестабилни райони, организираната престъпност печели два пъти повече от военните бюджети на всички страни по света, взети заедно.

            В тези условия нито една прогноза или изследване на развитието на обществото няма да бъдат достоверни, ако не се ситуират най-малко в три сценария, отнасящи се за природни бедствия, военни конфликти или кризи от икономическо, екологично и друго естество. При това всеки един от тези сценарии би следвало да бъде скалиран за различни степени на проявление на неблагоприятното събитие, като се взема под внимание и вероятността за неговото настъпване.

            Обсъжданите въпроси са изключително актуални и стоят за решаване пред научните и образователни институции във всяка страна. Независимо дали това се харесва или не, на едно или друго правителство или ръководство на организация, ако те искат да останат да съществуват, промяната трябва да се извърши. Онези, на които тази промяна отнема твърде много време, може да изостанат или – в най-лошия случай – изобщо да не участват повече в нея. Вместо това трябва да се постигне радикална метаморфоза на нашето общество и организациите в него в процеса на самата промяна.                                                                                               


[1]Решенията на Управителния съвет на БКОНК, отнасящи се за висшето образование, се изпращат на Президентството на Република България, Министерски Съвет, Комисията по образованиетои наукатакъм Народното Събрание, Министерство на образованието и науката, Национална агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.