Доклад на БКОНК от 21.02.2013 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 21.02.2013 г. обсъди необходимостта от фокусиране вниманието на ръководствата на висшите училища върху интелектуалния капитал, организационната култура и корпоративната социална отговорност (1) . В случая става въпрос за дълбочинни процеси и промени, за фундаментално преустройство на насоките, инструментариума и съдържанието на управлението не само на висшето образование, а на всички сектори на икономиката.
Информационната епоха, започнала през ХХ век стана причина много от фундаменталните постулати на традиционната конкуренция да престанат да бъдат валидни в новите условия. Завоюването на трайно конкурентно предимство единствено чрез внедряването на нови технологии и управление на финансовите активи и пасиви, вече не е достатъчно. За постигането на успех в новите условия са необходими нови възможности, свързани с използването на интелектуалния капитал или с т.нар. нематериални активи.
През 21-ви век тези активи имат много по-голямо значение за развитието на икономиките в света от иновациите и управлението на материалните активи. Налице е много осезаемо изместване на ударението на природните ресурси към висококвалифицираните кадри, необходими за развитието на нематериалните активи. Същественото за тези активи е, че те нямат естествен дом и могат да бъдат развивани навсякъде по света. А това означава, че всяка страна и организация от материалната и духовна сфера, включително и университетът потенциално може да се конкурира с тях стига да е в състояние да организира необходимия интелект.
Способността на висшите училища да мобилизират и в пълна степен да използват тези активи придобива много по-голямо значение от инвестициите и управлението на материалните активи. Това именно налага да се преустрои управлението на висшите учебни заведения като с него бъдат обхванати не само материалните, но и нематериалните активи. Ключово място в това преустройство заемат интегрираните системи за качество, разработени съгласно изискванията на международните стандарти (2). Същественото при тях е, че се състоят от базова система за качеството, над която се надграждат не само елементите на традиционните подсистеми за екологичност, здравословни условия на труд, безопасност на храните и информационна сигурност, но и елементите на подсистемите за интелектуалния капитал, организационната култура и корпоративната социална отговорност.
По принцип може да се приеме, че с подсистемата за интелектуалния капитал се надграждат елементи на човешкия, структурния и пазарния капитал. Те намират отражение в една обща или три обособени документирани процедури. Тук е уместно да се отбележи, че елементите на човешкия капитал съставляват една значителна част от интелектуалния капитал на висшето училище и оказват силно влияние върху възникването и развитието на структурния и пазарния капитал. Сам по себе си човешкия капитал обхваща съвкупност от знания, умения, практически навици, творчески способности и морални ценности на академичната общност, които са източник на доходи както за научно-преподавателския състав – собственик на човешкия капитал, така и за висшето училище, което при определени условия използва този капитал.
Разбира се, в развитието на човешкия капитал участва не само научно-преподавателския състав. За него полагат усилия както висшите училища, така и държавата. Преподавателят сам преценява необходимостта и размера на инвестициите, които трябва да направи за развитието на собствения си човешки капитал. Изходна база за вземане на решение по този въпрос е съпоставянето на очакваните ползи за личността от образованието и професионалната квалификация с разходите, които трябва да бъдат направени за тази цел. тези ползи се състоят главно в очаквания за по-висока заплата, по разнообразна и творческа работа, възможности за кариерно развитие, по-широки и по-интересни професионални контакти, по-благоприятни условия на труд, по-малък риск за здравето и работоспособността, по-голяма сигурност на работното място.
От своя страна, висшите учебни заведения са силно заинтересовани от наемането на преподаватели с висок потенциал на човешкия капитал, защото това е решаващ фактор за тяхната конкурентоспособност, за качеството на обучение и практическата реализация на подготвяните от тях специалисти. Това в еднаква степен се отнася и за развитието на научно-преподавателския състав. Съизмерването на инвестициите в човешкия капитал с очакваните изгоди за висшето училище е все още слабо разработен и много рядко разглеждан въпрос. Ясно е обаче, че висшите училища, които не инвестират в човешкия капитал нямат бъдеще. Притежаваните знания, умения и опит от преподавателите бързо остаряват и стават непригодни за динамичните промени в живота. Ето защо човешки ресурси, чиято професионална квалификация не се развива и актуализира с течение на времето намалява способността си „да произвежда" допълнителна стойност, т.е. губят характеристиките и качеството си на човешки капитал.
В учебният процес преподавателският състав като носител на човешкия капитал е своеобразен доставчик на този капитал, а обучаваните студенти са негови потребители или клиенти. В този процес знанията, уменията и практическите навици на преподавателите са трансформирани в знания, умения и трудови навици на студентите. По този начин студентите стават носители на нов човешки капитал, който се наслагва върху човешкия капитал придобит от тях в основното и средното образование. Формираният съвкупен човешки капитал се преобразува в управленски решения, вземани от подготвените специалисти с висше образование, в процеса на тяхната реализация в практиката. В случая се получава резонансен ефект, който се проявява като въздействие на преподавателския човешки капитал върху човешкия капитал на студентите, а той от своя страна се преобразува в управленски решения, чието изпълнение ускорява или забавя развитието на едно или друго явление в материалната или духовната сфера.
Изложените съображения обясняват заинтересоваността на държавата да инвестира в развитието на човешкия капитал, защото по този начин се постига по-високо качество и производителност на труда, увеличена конкурентоспособност, по-високи и устойчиви темпове на растеж и по-висок жизнен стандарт на населението. Това е така, защото в много страни, богати на природни ресурс, но с ниско качество на човешкия ресурс, цари бедност и мизерия. И обратно – редица страни, бедни на природни ресурси, но притежаващи висококачествени човешки ресурси, са икономически „оазиси" с висок жизнен стандарт. В този дух е и стратегията на Европейския съюз „Европа 2020", предвиждаща „интелигентен растеж", т.е. икономика, основаваща се не на знания и иновации, като водещи фактори. Тя изисква да се подобри качеството на образованието, да се насърчава разпространяването на иновациите и знанията в рамките на Европейския съюз, като се използват в максимална степен информационните и комуникационните технологии. Европа трябва да предприеме действия, се казва в стратегията, за образование и обучение през целия живот. Имат се предвид всички учебни дейности „от люлката до гроба", от ранното детство през целия живот и до дълбока старост, надграждащи един общ основен запас от знания и способности, които надхвърлят основните умения. Обучението през целия живот включва не само придобиване на квалификации, които са непосредствено свързани с професията, но и непрекъснато обновяване на всички способности, интереси, знания и разбирания на човека през целия му живот. Това обучение се осъществява посредством всички видове учебни дейности, вкл. Неформалното и самостоятелно учение, придобиването на свързаното и самостоятелното учение, придобиването на свързаните с професията умения на работното място и всички други форми.
Вторият компонент на интелектуалния капитал е структурния капитал. Той обхваща знанията, запазени и институционализирани в структурата, процесите и културата на висшето училище. Към него се отнасят патентите, авторските права, разработения софтуер, търговските марки, търговските тайни и цялото документирано организационно ноу-хау. Освен това структурния капитал съществува и под формата на документирани процедури, бази данни, експертни системи, организационни схеми, софтуер за вземане на решения и системи за управление на знанията. Накратко казано структурният капитал обхваща всичко нематериално, което остава във висшето училище, включително и създадените взаимоотношения с външни партньори.
Другият компонент на интелектуалният капитал е пазарният капитал, известен още като клиентски капитал. Той отразява външните връзки на висшето училище, които оказват въздействие върху неговите приходи и определят лоялността и удовлетвореността на студентите и на техните бъдещи работодатели. Тук се включват и взаимоотношенията с доставчиците на различни видове ресурси и всички други заинтересовани лица от подготовката на специалисти с висше образование. Стойността на този капитал зависи от репутацията на висшето училище, от лоялността и удовлетвореността на потребителите от образователни и научноизследователски услуги, от дългосрочни взаимоотношения с партньорите, от наличието на стратегически партньорства и др.
Колкото и да е голямо значението на интелектуалния капитал и на неговите компоненти, не бива да се пренебрегва и значението на организационната култура. Нейните елементи също се надграждат над базовата система за качеството и се описват в отделна документирана процедура. В тази процедура организационната култура се представя като съвкупност от убеждения, ценности, норми и неписани правила, които се явяват основа за процесите на комуникация и взаимодействие във висшето училище. Тя играе ролята на социална спойка и генерира чувството на защита, като действа срещу процесите на диференциация, които често са неизбежно явление в живота на академичната общност.
Организационната култура е основният компонент в реализирането на организационните цели, повишаването на ефективността от учебната и научноизследователската дейност и управлението на иновациите. Нейната главна цел е осигуряването на външна адаптация и вътрешна интеграция на академичната общност при усъвършенстване на управлението на висшето училище. Основните елементи на организационната култура са убежденията, ценностите, нормите, поведението и психологическият климат. Тя се отличава с откритост, доверие, взаимно уважение, зачитане на личното достойнство и обмен на знания. Разбира се, съществуват и други елементи, които отразяват особеностите на висшето училище. Това е неговата история, легендите, митовете, ритуалите, церемониите и символите.
Организационната култура на висшето училище зависи от това кога е създадено, какви са професионалните му направления и предпочитания на неговото ректорско ръководство. Висшите училища, които действат при динамични външни условия с променящите се изисквания на работодателите към обучаваните студенти и голямата конкуренция, поставят ударението върху новаторството, адаптивността и динамизма, върху уменията да управляват социалното време и действията на академичния състав да се интензифицират в синхрон с интензивността на живота като цяло.
Интензивните процеси на глобализацията, нарасналите социални и обществени изисквания, както и безпрецедентните климатични промени, поставят нови предизвикателства пред висшите училища, които могат да бъдат преодолени единствено чрез отговорно и прозрачно управление с отчитане на икономическите, социалните и екологичните въздействия от образователната и научноизследователската дейност. Това обяснява и вниманието отделяно на корпоративната социална отговорност, елементите на която се надграждат над базовата система за качеството и се описват в документирана процедура(3). По своята същност социалната отговорност характеризира отношенията между висшето училище и обществото. Тя се интерпретира като съвкупност от нагласи, решения и действия на ръководството на висшето училище, които са ориентирани към обществото. В този смисъл социалната отговорност се възприема като социално задължение на висшето училище, а това означава, че целта на неговото управление не се свежда само до реализирането на приходи, а и до защита и повишаване на благосъстоянието на обществото. Следователно, висшите училища не би следвало да се възприемат единствено като независими образователни структури, които носят отговорност само пред своите колективни органи на управление. В действителност това са учебни институции, които отговарят чрез компетентните органи и пред широката общественост, дала съгласие за тяхното създаване.
Освен като задължение социалната отговорности се разглежда и като социална реакция, което означава съобразяване на висшите училища със социалните норми, ценности и очаквания на обществото. Това естествено са не само очаквания за подготовка на кадри и провеждане на научни изследвания. Към тях се включват още и очаквания за опазване на средата, за социални разходи, както и надеждата, че висшите училища ще участват в разрешаването на социални проблеми, с които обществото не може да се справи.
Социалната отговорност обаче се възприема и като социална активност. Това означава, че висшите училища имат нагласи, вземат решения и извършват действия, които изпреварват събитията. Например, откриват потребности и правят всичко възможно да ги удовлетворят чрез обучение и научни изследвания или чрез комуникации с обществени групи и държавни органи. Казано с други думи, социално активните висши училища и техните академични ръководства активно търсят начини за разрешаване на социални проблеми, свързани със сродни общообразователни и професионални училища, паметници на културата, опазване на околната среда и т.н.
Отговорността на висшите училища за въздействието, което оказват на обществото изисква те да насочат вниманието си към увеличаване степента на оказвано доверие за осъществяваната от тях образователна и научноизследователска политика. Налага се също така да се подобрят процесите на самоконтрол и регулиране на дейностите, оказващи влияние на общественото мнение. Друго не по-малко важно изискване е да се повиши отговорността на висшите училища за тяхното поведение на пазара за образователни услуги. Това изискване е особено актуално като се имат предвид зачестилите случаи на нелоялна конкуренция, изразяваща се в действия или поведение на висшето училище, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика и водят до увреждане на интересите на други висши училища.
Отделен интерес представлява и изискването за подобряване прозрачността на осъществяваните социални и екологични дейности. Това означава положителен принос за обществото и управление на въздействието, което висшите училища оказват на околната среда. От значение е и изискването за интегриране на корпоративната социална отговорност в управлението на учебната и научноизследователска дейност. Би било неправилно обаче отговорността на висшите училища да се разглежда изолирано от другите икономически дейности. В този смисъл висшите учебни заведения би следвало да се съобразят със задачите, произтичащи от националната политика за корпоративната социална отговорност. Нещо повече, усилията в тази насока трябва да бъдат съобразени и с посветената на тези въпроси обновена стратегия на Европейския съюз.
Чрез корпоративната социална отговорност висшите училища интегрират в дейността си своите социални ангажименти и загрижеността си за околната среда, което се отнася и за взаимоотношенията им с партньорите, като всичко това се прави на доброволни начала. По този начин висшите училища формират в академичния състав, обучаваните студенти и техните бъдещи работодатели дългосрочно доверие, което е фундамента на съвременния образователен модел. Тяхното отговорно поведение е особено важно при предоставянето на образователни и научноизследователски услуги. Самата корпоративна социална отговорност предлага комплекс от ценности, които се явяват основа за изграждането на едно по-сплотено общество и за прехода към устойчива икономическа система.Всъщност тези ценности се нуждаят от друго теоретическо осмисляне и практическо отношение. Те трябва да бъдат интерпретирани в духа на изискването за активност на човешкия фактор, да бъдат съобразени с обстоятелството, че тази активност не може да се реализира само по официален път. Извънорганизационната спонтанна социална активност има своето място в общия процес на повишаване ролята на корпоративната социална отговорност. При правилно ръководство от страна на висшите училища възможните деструктивни прояви в нея могат да се ограничават и преодоляват и тя да се превърне в един от двигателите на прогреса на обществото.

(1)Решенията на Управителния съвет на БКОНК, отнасящи се за висшето образование, се изпращат на Президентството на Република България, Министерски Съвет, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното Събрание, Министерство на образованието, младежта и науката, Национална агенция за оценяване и акредитация и висшите училища в България.

(2)ISO 9001:2008 Системи за управление на качеството; ISO 14001:2004 Системи за управление на околната среда; OHSAS 18001:2007 Системи за управление на здравето и безопасността при работа; ISO 22000:2005 Системи за управление на безопасността на храните; HACCP (HAZARD ANALYSIS AND CRITICAL CONTROL POINTS) – Анализ на опасностите и контрол на критичните точки; IFS Food Стандарт за одит на качеството и безопасността на хранителните продукти; IFS LOGISTICS Международен стандарт за безопасно транспортиране и складиране на храни; ISO/IEC 27001:2005 Системи за управление на информационната сигурност и др.

(3)Вж. по-подробно: ISO 26 000:2010. Ръководство за социална отговорност; Стратегия за корпоративна социална отговорност 2009-2013 на МТСП от 25 ноември 2009 г.; Обновена стратегия на ЕС за корпоративна социална отговорност за периода 2011-2014; Инициатива за социално предприемачество – Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност (СОМ/2011/0682); Зелената книга на Европейската комисия за корпоративна социална отговорност; Глобален договор на ООН за устойчив растеж и гражданска отговорност; Ръководни принципи за бизнес и права на човека: правна рамка на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита (А/HRC 17/31)"