Доклад на БКОНК от 22.08.2012 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 22.08.2012 г. обсъди необходимостта от по-нататъшното усъвършенстване на управлението на висшето образование и взе решение да предостави на вниманието на висшите училища и на заинтересованите компетентни органи становището си по този въпрос [1].
Основният двигател на случващото се във висшите училища е субектът на учебния процес. Той е и автор, и реализатор на това, което се извършва във висшето училище – и като процес, и като резултат. Това обяснява и вниманието, което се отделя за създаването на благоприятни условия за развитие и растеж на университетските преподаватели. Новият закон и правилник а развитие на академичния състав беше създаден в отговор на назряла потребност от премахване на установилото се монополно положение в социалната мобилност, довело до ограничаване на междуличностната конкуренция за вертикален растеж на представителите на академичната общност.
Едва ли някога ще бъдат изчислени щетите, нанесени на българското висше образование от прилаганите през определени периоди двойни стандарти на действалата десетилетия наред правна уредба при ясен дисонанс между научните приноси и присъжданите научни степени и звания. Това може би е и една от причините за продължителното и стагниращо обезценяване на придобиваните научни степени и звания и създаването на условия за възпроизводство на несправедливостта, свързана със заплащането на труда на академичния състав.
С предвидените в новия закон изисквания към състава на научните журита и прилаганите показатели за оценка на кандидатите се осигуряват несравнимо по-големи възможности за обективност на присъжданите научни степени и академични длъжности. Имаме обаче основание да се притесняваме, че този закон няма да предотврати делението на академичната общност на категории и противопоставянето им една на друга . В различните времена това е ставало по различни признаци. Сега то се извършва по възрастов признак и засяга кандидатите за втора хабилитация на възраст от 30 до 40 години, възприемани за твърде млади, за да им бъде присъдена академичната длъжност „професор“.
Растежът на университетските преподаватели, макар да е обективно обусловен от академичните условия, има дълбоки личностни измерения. Преподавателят е отговорен и пред академичната общност, и пред себе си за своето развитие. Той не е само обект на въздействие, а и действащ субект. Затова създаването на все по-справедливи условия за придобиването на научни степени и академични длъжности не намалява, а обратно, увеличава отговорността както на самия преподавател, така и на академичната общност.
В световната практика има ярки примери, когато реформите във висшето образование са водели до значителен подем в ръста на икономиките. Типичен пример за това отношение е Келтския (2001–2003 г.) и балтийските (2004–2006 г.) икономически тигри. Познати са обаче и случаи, като този в Гърция, където прекомерното либерализиране на висшето образование, извършено под натиска на студентските вълнения, постепенно се пренася и в секторите на икономиката, за да доведе до сегашното й състояние.
Твърденията, че висшите училища са деполитизирани не бива да се абсолютизират. Студентите са израснали в определена семейна среда, която няма как да е деполитизирана. Те идват във висшето училище със своите политически нагласи, които могат да се затвърдят или променят. Техните преподаватели също имат своите възгледи, които ясно проличават в коментарите им за едно или друго значимо събитие. Вероятно има и среди, които не биха искали да се разделят с възможностите да влияят върху хода на събитията. Академичната ни общност обаче отдавна изживя своя политически катарзис и преодоля натрупаните през годините деформации, възвръщайки иманентната си същност. Тя има достатъчно социален и научен опит, за да може критично и творчески да осмисля процесите, протичащи в нашето общество.
Развитието на икономиката на България достигна такъв етап, в който качеството на висшето образование придобива изключително голямо значение. Въз връзка с това е обезпокоителен фактът, че Турската страна е решила да обяви мораториум за признаване на българските дипломи. Преди години, макар и по друг повод, подобна ситуация имаше и с Гърция. Проблемът с легитимността на дипломите за висше образование и изобщо за компетенциите, които те удовлетворяват, не е нов. Той възникна в началото на 90-те години със създаването на нелегитимните структури в българското висше образование. Тези именно структури подготвяха кадри, които в последствие бяха една от основните причини за проблемите, породени в различни сектори на икономиката.
На фона на очевидните факти от миналото не бива да се пренебрегват и процесите, които сега протичат на пазара на образователни продукти. Свидетели сме на ситуация, в която предлагането на образователни продукти надвишава тяхното търсене и това е добре, тъй като би следвало да доведе до подобряване на тяхното качество. При нас обаче се констатират и други явления.
Намаляването на броя на абитуриентите и по-лошото им представяне на конкурсните изпити принуди някои висши училища да търсят начини за привличане на повече кандидат студенти , като предлагат все по-облекчен режим на прием. Това донякъде стана причина в абсолвентските среди да се оформи контингент от кандидат студенти, които се интересуват не толкова от това какво ще научат, а къде биха могли най-лесно да бъдат приети за студенти.
От друга страна, естеството на реализация на образователния продукт не дава възможност той да бъде контролиран със средствата на държавния контрол на пазара на труда. Него би могъл да го контролира единствено работодателят, осъществяващ входящ контрол чрез интервюто за работа и последващ контрол в трудовия процес. Наличието обаче на дефицит на работна ръка в отделни сектори от икономиката стана причина изискванията и при този контрол да бъдат занижени. За да намерят решение на проблема, работодателите са принудени сами да организират обучението, за да отстранят отчасти пропуските, допуснати при подготовката на тези специалисти. Това обаче са епизодични случаи. Определящата тенденция е изострящата се конкуренция на пазара на труда, която принуждава висшите училища непрекъснато на усъвършенстват своята образователна, изследователска и управленска дейност. В България вече има елитни висши училища с завидно равнище на преподавателския състав и материално-техническата база. За съжаление техният опит малко се познава. А той би следвало да бъде изучаван, осмислян и използван.
Радикалният изход от така създадената ситуация би следвало да се търси в по-нататъшното усъвършенстване на прилаганите във висшите училища системи за качество. Анализът на тези системи показва, че е необходимо съществено да се подобри учебната документация. В използваните сега квалификационни характеристики за съответното професионално направление или специалност не са посочени предвидените по НКИД – 2010 икономически дейности и определените по НКПД – 2011 професии и длъжности, за които се подготвят специалистите с висше образование. Това е базова информация, въз основа на която се разработват изискванията към трудовите дейности (задачи) и професионалните компетенции, които трябва да притежават специалистите, завършили съответното професионално направление или специалност.
Във връзка с това е необходимо да се утвърди като норма, като първостепенно изискване във висшето образование, включването на дисциплини в учебните планове да става чрез задълбочен анализ на основните, подготвителните и заключителните трудови дейности, които е длъжен да извършва специалиста.
Аналогично решение трябва да се търси и на въпроса за учебните програми. При тяхното разработване е необходимо да се използва информацията за изискванията към знанията и уменията, включени в професионалните компетенции, които трябва да притежава специалиста, дипломиран по съответното професионално направление или специалност.
Разработването на учебните планове и програми въз основа на изискванията за икономическите дейности и професионални компетенции дава възможност да бъде усъвършенстван контрола на изпитните процедури. Този контрол се организира от университетска комисия и обхваща изготвянето на конспектите за държавните и семестриални изпити и самото провеждане на тези изпити. Конспектите се проверяват за степента на съответствие на съдържащите се в тях въпроси с изискванията на трудовите дейности (задачи) и професионалните компетенции, които трябва да притежава специалиста по дадена учебна дисциплина или за целия курс на обучение. Самото провеждане на контрола се осъществява извадково чрез проверка на 3 % от писмените работи на студентите, но не по-малко от 2 оценени работи от титуляра на дисциплината или комисията, провеждаща изпита. Този контрол се осъществява веднъж на три години. При него като база за сравнение се използват изискванията за трудовите дейности и професионалните компетенции, които се предполага, че притежава специалистът, подготвен по съответната дисциплина или учебен курс. Проверката на работата се извършва от външни хабилитирани преподаватели от други висши училища (outside/foreign estimation), каквато е и практиката на университетите в Харвард, Принстън, Йеил, Комумбийския и Пенсилванския университет.
Посочването в квалификационните характеристики на ключовите професии и длъжности улеснява диалога между висшето училище, студентите и работодателите. Налага се обаче да се внесат известни подобрения в проучванията, провеждани от висшите училища за студентите и работодателите.Събираната чрез тези проучвания информация е ограничена и неточна. Не всички изследвани студенти имат нужните познания за съвременните изисквания към учебната документация, методите на преподаване и системите за оценка на знанията и уменията. Понякога те са склонни да деформират тази информация под влияние на формираното у тях негативно отношение към даден преподавател. Това именно налага отпадането на тази информация или нейното допълване с резултатите от друго проучване, включващо информация за знанията и уменията на студентите да прилагат към обекта и предмета на изучаваната от тях учебна дисциплина анализа, синтеза, индукцията, дедукцията, аналогията, хипотезирането и други методи за научни изследвания. По този начин освен мнението на студентите за учебния процес се определя и резултата от участието им в този процес (result of participation training). Използваните в случая анкетни форми са унифицирани и се прилагат за всички преподавани дисциплини във висшето училище.
Такова или приблизително такова е и състоянието на проучванията, провеждани за преподавателите. В анкетите, които им се предоставят, те трябва да оценят подготовката на своите служители, завършили висшето училище, провеждащо проучването. Здравата логика подсказва, че тази оценка ще бъде добра, тъй като засяга авторитета на техни служители и в известна степен е свързана с престижа на работодателя. Като правило тя се съпътства с препоръка за по-голяма практическа насоченост на обучението. Казаното дава достатъчно основание, за да се търсят пътища за повишаване ефективността на тези проучвания, а това означава да се промени структурата и обхвата на осигуряваната от работодателите информация. Тя би следвало да съдържа данни за развитието на стопанската и пазарната конюнктура и произтичащите от това изменения на пазара на труда. Това ще даде възможност да се установят тенденциите в търсенето на специалисти със съответните професионални компетенции. Въз основа на тази информация висшето училище ще бъде в състояние периодично да извършва актуализация на учебните си планове и програми.
Много неща трябва да се направят, за да се усъвършенства прилаганата сега система за качеството. Динамизмът във висшето образование постоянно изправя органите на управление във висшите училища пред необходимостта да осмислят нови проявления и изисквания на образователния процес, и съобразно вътрешната логика на развитие, да усъвършенстват своята дейност. Естествено, това изисква от тези органи решително пренастройване и на мислене, и на работа, както и активизиране на взаимния обмен на знания и умения.

[1]Решенията на Управителния съвет на БКОНК, отнасящи се за висшето образование, се изпращат на Президентството на Република България, Министерски Съвет, Комисията по образованиетои наукатакъм Народното Събрание, Министерство на образованието и науката, Национална агенция за оценяване и акредитация, БТА, БНР, БНТ и висшите училища в България.