Доклад на БКОНК от 16.07.2012 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на Българска камара за образование, наука и култура (БКОНК) на заседанието си от 16.07.2012 г. обсъди състоянието на прилаганите системи за качество и взе решение да предостави на вниманието на висшите училища своето становище по този въпрос.
Моделът на висшето образование, от който сега се ръководим, отразява основните постижения на научната мисъл и творческите особености в развитието на образователната ни система. Положени са не малко усилия за усъвършенстване на този модел. Въпреки това, пред нас продължават да възникват нови проблеми, решението на които се търси в системите за качеството. Фактите потвърждават извода, че тези системи доказаха своите възможности в усъвършенстване на управлението, както в материалното производство, така и в духовната сфера. Това, разбира се, не означава, че не трябва да търсим несъвършенствата в приложението на системата за качеството. Безспорен е обаче фактът, че техният фундамент е обоснован и перспективен, че върху тази, а не върху друга управленска основа ще продължи по-нататък усъвършенстването на управлението на учебната и научно-изследователската дейност на висшето училище.
В по-голямата си част сега действащите във висшите училища системи за качество са проектирани съгласно международния стандарт БДС EN ISO 9001:2008. Този стандарт насърчава възприемането на процесния подход, според който, за да функционира висшето училище ефикасно, е необходимо да се управляват взаимосвързаните процеси на учебната, научно-изследователската и административната му дейност. Всяка една от тези дейности, която използва ресурси и се управлява, така че да бъде възможно превръщането на входните елементи в изходни, се възприема като процес. Ще уточним още, че входните елементи на процесите са съставени от човешки, материални, информационни и финансови ресурси. Те се преобразуват в изходен елемент, представляващ междинен или краен резултат от конкретната учебна, научно-изследователска или административна дейност. При това, често изходният елемент на един процес е входен елемент за друг процес, което обяснява връзката и зависимостта на процесите един от друг.

Прилагането на процесния подход от висшето училище означава, че то осъществява идентифициране, взаимодействие и управление на системата от процеси, постоянно наблюдава връзките помежду им, тяхното комбиниране и взаимодействие и своевременно реагира ако констатира отклонения от предписания режим на работа. Другото уточнение се отнася за идентифицирането на процесите, което означава определянето на всеки един от тях в учебната, научно-изследователската и административната дейност. И тук, още при проектирането на системата, се допуска първия пропуск. Става въпрос за пренебрегването на процесите в отделни структурни звена, най-често осъществяващи административна дейност. Това естествено води до накъсване на веригата от процеси и до ограничаване на т.нар. емерджентен ефект. Имаме предвид ефектът, породен от наличието в системата от процеси на свойството цялостност, характерно за системата като цяло, но не и за съставящите я отделни процеси. В хода на обсъждането на този въпрос стана ясно, че много често грешките и забавянето в изпълнението на важни задачи идват от пропуснатия процес на изглеждащото на пръв поглед незначително структурно звено.
Друг не по-малко съществен недостатък е липсата на документирани процедури за изискванията към качеството на входните и изходните елементи на отделните процеси към дейностите или съвкупността от дейности, използваните ресурси и технологията на превръщане на входните елементи в изходни. Това поставя под въпрос управлението на тези процеси, тъй като липсата на такива изисквания, изразени със съответните показатели за качеството, прави невъзможно планирането и контрола на тези процеси. Този въпрос очаква своето решение, защото без него остава неизпълнено изискването на споменатия вече международен стандарт за всеки процес да се прилага метода Деминг, известен като „планиране – изпълнение – проверка – действие” (PDCA).
Съгласно БДС EN ISO 9001:2008 цялостният процес на висшето училище, стартиращ с кандидатстудентската кампания и завършващ с дипломирането на студентите, трябва да бъде структуриран на подпроцеси, като за всеки един от тях се определи кой е клиентът и доставчикът и какви са изискванията към входните и изходните елементи към дейностите, ресурсите и технологиите.
Същественото тук е, че доставчиците и клиентите на висшето училище могат да бъдат както външни, представени от юридически и физически лица, така и вътрешни, формирани от състава на преподавателите и администрацията. От друга страна, клиенти на висшето училище са не само студенти и техните потенциални работодатели, но и лица със съответните длъжностни наименования от академичния и административния състав, които в едни взаимоотношения се явяват доставчици, а в други клиенти.
Изискванията към входните и изходните елементи, към дейностите, използваните ресурси и технологии трябва да бъдат ясно очертани по отношение на характеристиките, които могат да бъдат наблюдавани и са предмет на оценка от клиента. Става въпрос за такива характеристики като достъпност, отзивчивост, вежливост, време за обслужване и др. Това се отнася и за процесите, чрез които се доставя образователната или научно-изследователската услуга. Те също трябва да бъдат определени по отношение на характеристики, които не винаги могат да бъдат наблюдавани от клиента, но които директно влияят върху изпълнението на услугата. Имаме предвид характеристики, отнасящи се до продуктивното и репродуктивното знание, производителността, безопасността, надеждността и др. Двата вида характеристики е необходимо да бъдат оценявани от висшето училище по отношение на определени стандарти за приемливост. Те могат да бъдат количествени (измерими) или качествени (сравними) в зависимост от това как се оценява образователната или научно-изследователската услуга и дали оценяването се извършва от висшето училище или от клиента.
Третият съществен недостатък в прилагането на системите за качеството във висшите училища се състои в това, че те не са обвързани с организацията на работната заплата на академичния и административния състав. Очевидно е, че заплащането на труда трябва да става според постигнатите резултати. Оттук нататък започва обширната и деликатна сфера на личния интерес, на индивидуалното възнаграждение. Принципът е известен, отнася се за количеството и качеството на труда, за реалния личен принос за постигането на определен резултат. Въпросът обаче е и в критериите и показателите за обществено признание. Формално погледнато, такива има, но те са интуитивно оценъчни, а в много случаи и субективистични. Те не са изведени от признанието на живота. Факти за това могат да се намерят много. Формирани са интереси да се произвеждат духовни продукти, които не рядко реално не задоволяват социални потребности, а това води до нарушаване на принципа за резултатите от труда, до подбиване на чувството за социална справедливост.
Не можем да отминем и недостатъка, свързан с документиране на резултатите от труда, което се свързва пряко с неговата персонализация. При решаването на този кръг от въпроси е целесъобразно да се използва документацията, която съпровожда студентите през целия процес на обучение – от кандидатстудентската кампания до дипломирането им и съдържа данни за качеството на тяхната подготовка. Тук трябва да се наблегне на идентифициране на резултатите от труда на конкретния представител на академичния и административния състав.
Казаното не бива да се разглежда като цялостно решение на обсъжданите въпроси. За да се стигне до него, критериите за качеството на трудовите дейности трябва да намерят по-цялостно отражение в длъжностните характеристики, постограмите и динамичните картотеки. Известно е, например, че в длъжностните характеристики за не малка част от академичния и административния състав съществува разминаване между това, което се изисква и това, което обективните условия налагат да се върши. Не по-добре са решени тези въпроси в постограмите, особено що се отнася до организационните и психологическите изисквания към лицата, които могат да заемат определено длъжностно наименование. Има какво да се желае и от динамичната картотека по отношение на управленските операции и отделните дейности. Ето защо при разработването на тези документи трябва да се имат предвид критериите за качеството на труда, персонализацията на вината, системата за делегирането на права и отговорности, възприетата организационна структура на управление, системата за контрол, вертикалните и хоризонталните връзки и др.
Анализът, извършен по равнища на управление показва, че най-слабо е качеството на равнище работно място. Там се допускат главно нарушения на технологичната дисциплина, свързана с неспазване на учебната документация, работните инструкции и други вътрешни нормативни актове, с които се регламентира качеството на изпълнителските дейности. На следващото, по-високо равнище на управление, свързано с труда на ръководителите на структурните звена, се срещат нарушения не само на документираните процедури, но и на законовите и подзаконови актове.
От значение са и причинно-следствените връзки между различните равнища на управление. По-конкретно се има предвид факта, че качеството на решенията, които се вземат на дадено равнище на управление, до голяма степен се предопределят от качеството на решенията, взети на по-горните равнища на управление. Ясно е, че ръководителят на структурното звено е лишен от възможността да вземе ефективно решение в рамките на едно неправилно взето решение от ръководителя на висшето училище. Оттук и приоритета на горните равнища на управление при усъвършенстване на системата за качеството.
Задачата, която си поставихме, е да посочим основните недостатъци на прилаганите сега системи за качество във висшите училища, недостатъци, които сериозно снижават ефекта от тяхното функциониране. Съзнателно не засегнахме въпроса за интегрираните системи за качеството, изискващи едно по-високо ниво на социална активност и инициативност от страна на академичния състав, независимо от това, че тези системи са мощен стимулатор и активна движеща сила за развитието на материалното и духовното производство. Не бива обаче да се забравя, че всяка система за управление е в най-добрия случай само приближаване до оптималната от дадена гледна точка система и не отразява напълно и цялостно многообразието и противоречивостта на висшето училище, разглеждано като обект на управление. Тя не изключва, а предполага наличието на непълноти в познанието и недостатъци в практиката. В този контекст става ясно, че системата за качеството не е някаква завършена, неподлежаща на развитие система, а само начало на един продължителен процес. Как ще протича този процес, това в много голяма степен зависи от изучаването и прилагането на добрите практики в управлението, без превзетост и доктринерство, без самочувствие, че онова, което другите мислят е правилно само тогава, когато съвпада с нашето мислене.