Доклад на БКОНК от 27.12.2011 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 27.12.2011 г. обсъди изпълнението на актуализирания стратегически план на БКОНК за развитие на висшето образование и взе решение да предостави на вниманието на висшите училища своите съображения за необходимостта от по-нататъшно усъвършенстване на работата на техните първични звена – програмни формирования, катедри и др. 
 Внимателният анализ на лансираните възгледи за реформата във висшето образование показва, че в оживените дискусии за решаването на този проблем, безспорни остават новите тенденции и процеси в съвременното познание, които днес са доминиращи. Става въпрос за тенденцията за интеграция на различните научни знания и тенденцията за развитие на способността за творческо мислене. Първата от тези тенденции показва, че пътят за ефективна реорганизация на учебното съдържание преминава не през непрекъснатото разширяване на обема на информацията, не през механичното прибавяне на нови учебни дисциплини, на нов учебен материал, а чрез преустройството на това съдържание в учебните планове и програми на висшите училища. По същество тази тенденция беше разгледана в Решението на Управителния съвет от 09.12.2011 г., поради което няма да я обсъждаме повторно.
 Втората тенденция, както отбелязахме, се отнася до развитието на способността за творческо мислене. Тя се обяснява с постиженията на научната и културната мисъл, които правят все по-неотложна задачата висшето образование решително да се ориентира към подготовка, която не само и не просто осигурява знания, но и формира и развива способност за творческо мислене, за самостоятелно усвояване на нови знания. Може да се каже, че конкурентоспособно образование е това, което научава студентите сами да се образоват, сами да развиват своя творчески потенциал, сами да използват този потенциал по най-резултатния начин.
 За да бъде изпълнена тази задача, е нужен безусловен отказ от стереотипа академичният състав в първичното звено да се ограничава само в осъществяване на обичайните дейности, свързани с изпълнението на предвидения по норматив хорариум за аудиторна заетост, отчитане на резултати от научни изследвания и публикации, както и участие в научни форуми. Наред с отразяването на тези дейности в индивидуалните планове и особено в учебните програми би следвало да намерят отражение конкретни ангажименти на научно-преподавателския състав за формиране и развитие на творческото мислене в студентите. Става въпрос за прилагането на цялата гама от диалогови, аналитични, интуитивни и морфологични методи на обучение, за възлагането на аудиторни и извънаудиторни творчески задачи, за осъществяване на текущ контрол за усвояване на знанията .
 При определяне на комплекса от качества, които са нужни на специалистите с висше образование, е необходимо да се вземе под внимание и тяхната способност за творческо мислене, за творческо търсене, за творческа работа. Те трябва да са в състояние да изменят действителността, а това означава да притежават умения да боравят с методите на познавателната и практическата дейност. Чрез тези методи подготвяните специалисти придобиват способността да мислят самостоятелно и да се ориентират самостоятелно, когато животът ги поставя в нова трудова и житейска ситуация.
 Очевидно е, че усвояването на посочените умения от студентите не биха могли да се постигнат в рамките на обичайните ангажименти на научно-преподавателския състав. Необходимо е преди всичко да се утвърдят творчески организационни форми за работа със студентите, чрез които те да придобият умения не само да се ориентират самостоятелно в знанията, но и сами да разкриват своите способности, сами да разгръщат потенциалните си възможности. Такава форма са творческите групи от студенти, участващи в изпълнението на научно-изследователски задачи, изнасянето на доклади на студентски научни конференции и извършването на презентации на трудови борси. В тази връзка е необходимо да се предвидят средства за отпечатване на сборници с доклади от конференциите и на сборници със CV–та на студентите, предназначени за потенциалните им работодатели, посетили трудовите борси.
 Обсъжданите творчески групи следва да бъдат създавани още през първата година на обучение и да продължават да функционират през следващите години, като разработваните от студентите теми, първоначално са свързани с изучаваните от тях фундаментални дисциплини, а в последствие със специалните общонаучни и частнонаучни дисциплини. На тази принципна основа е необходимо да се определят и ръководителите на творческите групи, които са титуляри на някои от посочените дисциплини.
 Добре би било, студентите, участващи в творческите групи, да притежават известни умения в академичните комуникации. Това впрочем се отнася и за останалите студенти. Впечатленията, които имаме от курсовите работи, есетата и магистърските тези, показват недвусмислено, че те трябва още в първи курс да опреснят познанията си по правописните норми и правила и да овладеят жанровете на писаната академична комуникация. Този въпрос има отношение и към подготвяните от тях доклади и презентации за участието им в конференциите и мероприятията, свързани с трудовите борси.
 Не по-малко внимание заслужава организирането, в рамките на „дните на кариерата”, на трудовите борси, където студентите установяват непосредствен контакт с потенциалните си работодатели. И тук трябва да се излезе от шаблона, като предназначението на тези борси не се ограничава само до осигуряване на професионална реализация на студентите, а чрез паралелно организиране на симпозиуми, изложби, видео филми и презентации на резултати от научно-изследователската работа на преподаватели и студенти, да се демонстрират възможностите на висшето училище в областта на научните изследвания. По презумпция в него работят съвместно представители на различни науки, които могат да обхванат целия цикъл – от фундаменталното решение, до разработката, а често и внедряването. Всичко това дава възможност във висшето училище, от една страна, да се провеждат на широка основа комплексни, многопрофилни, интердисциплинарни изследвания със затваряне на цикъла и, от друга страна, да се организира по-резултатно и ускорено разпространяването на знания в различни области, за което решаваща е преди всичко подготовката на специалисти по отделните професионални направления.
 Без да се подценява направеното, може да се каже, че висшите училища още не са постигнали завидни резултати в развитието на творческото мислене на студентите. Постигането на такива резултати изисква да се внасят не просто едни или други корекции, а основно да се подобри и усъвършенства подготовката на специалисти с висше образование. В тази връзка се обръща сериозно внимание на разработването на нормативен теоретичен модел за тези специалисти, съдържащ изисквания за задълбочено познаване на фундаменталните и профилиращите науки, за формиране на потребност от постоянно обогатяване и обновление на знанията, за притежание на максимално развити творчески способности, за владеене на методологията на научните изследвания, на навици и знания за самостоятелна творческа и организаторска работа.