Доклад на БКОНК от 09.12.2011 г.

По доклад на проф. д-р Манол Рибов Управителният съвет на БКОНК, на заседанието си от 09.12.2011 г., обсъди изпълнението на актуализирания стратегически план на БКОНК за развитие на висшето образование и взе решение да предостави на вниманието на висшите училища своите съображения за необходимостта от по-нататъшното усъвършенстване на учебните планове.
Подготовката на специалисти с висше образование в условия на неопределеност и бързо променящ се свят изисква да се обърне много по-голямо внимание на учебните планове. В системата на висшето училище учебният план трябва да бъде един от най-съществените фактори на саморегулация на тази система.
Не е нужно да доказваме очевидната истина, че отлично подготвеният академичен състав, превъзходната материална база, доброто информационно осигуряване и всичко останало, от което зависи конкурентоспособността на висшето образование, се обезсмисля от провеждане на обучението по учебен план, в който са намерили място неадекватни на специалността дисциплини с нарушени пропорции между фундаменталните и специалните дисциплини.
Логиката на съвременното развитие поставя нови проблеми. Силното развитие на интегративните и синтетичните тенденции води до изграждането на мощни системни формации в познавателната и практическата дейност на човека, свързани със задълбочаване на знанията в учебните планове чрез тяхното стесняване и минимизиране в учебните дисциплини. Колкото повече се разширява кръга на интегрираните знания, толкова повече се оплътнява знанието и неговия понятиен и методологически апарат. В резултат на това се формират силно синтезирани знания с голям обхват на приложимост при решаване на различни теоретични и практически задачи. Тази тенденция изисква интегриране в учебните планове на фундаменталните, специалните-общонаучни и специалните-частнонаучни дисциплини, като съотношението между тях, според образователните степени, в проценти е 50/30/20 за ОКС „Бакалавър”, 20/30/50 за ОКС „Магистър” и 10/20/70 за ОКС „Доктор”. При това, тук диспропорцията между фундаменталните, специалните-общонаучни и специалните-частнонаучни дисциплини може да се отрази сериозно върху качеството на плана.
Другото не по-малко важно изискване за усъвършенстване на учебните планове се отнася до насочването на включените в тях дисциплини към кардинални проблеми, свързани с новите технологии, иновациите, ефективността, качеството и т.н. Накратко казано, към проблеми и задачи, знанията за които повишават конкурентоспособността на подготвяните специалисти. Това изискване обаче не бива да се свежда само до създаването по тези проблеми на едни или други дисциплини или магистърски програми. Въпросът е при наличието на възможност, те да бъдат включени във всяка една от изучаваните дисциплини. По този начин се създадат условия за постигане на интегрален ефект от обучението. Разбира се, възможностите за постигането на такъв ефект следва да се търсят и в изучаването и прилагането на научни принципи, закони, понятия, теории, хипотези от една научна област в друга научна област и на тази основа да се реализира интегрален ефект.
Третото изискване е свързано с интегрирането в плана на учебната и научно-изследователската дейност. Същността на това изискване е сериозно да се измени учебния план като са включат в него дисциплини, а в учебните програми теми, посветени на креативните техники и на научните изследвания. Тук става въпрос за нови знания, без които не е възможно да се достигне до оригинални идеи, както и на методи чрез които се възпроизвеждат достигнатите научни резултати за решаване на познавателни и практически задачи. Имаме предвид методи за избор на теми и формулиране на изследователски задачи, за теоретични и експериментални изследвания, за анализ и оформяне на резултати от тези изследвания, за тяхното внедряване и ефективност.
Към всичко това ще добавим и изискването в учебните програми да намерят място научните области и задачи, върху които работят преподавателите, титуляри на учебни дисциплини, като тематично те би следвало да съответстват на обекта и предмета на дисциплината. При това, в учебната програма трябва да бъдат определени и организационните форми за научна работа на студентите по посочените изследователски задачи.
От значение е също така постигането на поставените цели за конкурентоспособността, ефективността и практическата реализация на подготвените специалисти да става с възможно най-икономични средства и ресурси. В съвременните условия висшето образование се възприема като важна икономическа дейност за обучение и създаване на знания, която поглъща огромни средства. За обществото не е безразлично какви резултати дава тази дейност при вложените средства за нейното развитие. Ето защо неговата рентабилност е възможна, когато тя се развива икономично.
Прилагането на интегралния подход в разработването на учебните планове осигурява висока адаптивност на подготвените специалисти, умения и способност те бързо да се приспособяват към изменящите се условия, да се преквалифицират, да усвояват и прилагат нови методи и методики. Широката специализация, съчетана с голяма компетентност и професионална вещина в дадена област, позволява на специалистите по-умело и бързо да използват знанията в различни области, да адаптират теоретическите и технологическите решения в нови производствени условия, да търсят възможности за приложения на съпътстващи решения.
Усъвършенстването на учебните планове е глобален, а не национално обособен процес. В него може и трябва да се обменя и използва опита на други страни. Разбира се, не са малко висшите ни училища със сериозни постижения в това отношение. Има и такива, които изостават в този процес, създавайки условия за неефективно използване на финансовия ресурс. Историята обаче не прощава на тези, които не успяват да се движат в крак с нея. Образованието е магистрала, по която всяко висше училище се придвижва напред – едни по-бързо, други по-бавно, а трети продължават да стоят на едно място.

За допълнителна информация по усъвършенстването на учебните планове можете да се обърнете към проф. д-р Борислав Борисов, ректор на УНСС, национален координатор и ръководител по програмата „Стратегии за развитие на висшето образование”.