Научни трудове "Наука и общество"

Сборникът научни трудове "Наука и общество" се издава от Българска Камара за Образование, Наука и Култура (БКОНК) на български език и излиза ежегодно.

В състава на редакционна колегия влизат: 

Проф. Ин Джънг (Китай)
Пекински университет за международни изследвания

Проф. Свенд Холенсен (Дания)
Университет на Южна Дания, Сондерборг

Проф. Питър Пикет (Холандия)
Холандски университет за управленско консултиране и международен туризъм, Бреда

Проф. д-р Алесандро Гуцо (Италия)
Университет на Рим,  Европейската комисия по "Регионално развитие и туризъм"

Проф. Робърт Майтланд (Великобритания)
Университет Уестминстър, Център за изследвания в туризма

Проф. Пол Галина (Канада)

Университет на Бишоп, Квебек

чл. кор. проф. д. ик. н. Веселин Никифоров (България)
Българска Академия на Науките

Отговорен редактор:  доц. д-р Преслав Димитров


Адрес на редакцията:

София 1000, ул. "Хан Аспарух" N 39, ет. 1, ап. 1, Тел. 02/987 92 39

http://www.bkonk.bg

e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.                                                                

                                                     

 

 

                                                                                                                                           Проект 12.01.2011 г. - проф.д-р Манол Рибов

Анотация:

Сборникът "Наука и общество" е ежегодно издание на БКОНК, в което се публикуват студии, съдържащи прогнози, концепции и планове за развитието на науката, за прилаганите в нея политики, подходи, стратегии и тактики. Акцентът в тях се поставя върху повишаването на ефективността от създаването на нови знания, като ефектът се търси не само от приложението им в конкретната област, за която са предназначени, но и в други области, включително и от междинните резултати, които могат да се реализират след време или да се изразяват в ускоряване на темповете на развитие в областта, където се прилагат тези знания.

В публикуваните студии намират отражение и т.нар. "хоризонтални преливания" на нови знания за технологии, методи, форми на организация и т.н., които са същностно съдържание на плана за развитие на науката. Във връзка с това е необходимо да се предвиждат ресурси за вторично, третично и т.н. използване на нововъведенията. От значение са също така критериите, определящи кои нови знания, трансформирани в иновации, са по-ефективни, и кои по-малко ефективни, кои трябва да намерят място в плана, кои да се внедряват и т.н.

Особено внимание се отделя на студиите, отразяващи същината и насоките на развитие на теоретичната мисъл за обществото с цел то да бъде освободено от стереотипите на мислене, да се обнови анализа на социалната действителност, да се предложи нов, по-надежден инструментариум за научен анализ. Очевидно е, че това не може да стане чрез внедряване по емпиричен път или чрез елементарно разпространение на добри практики. Тук е нужна наука, за да се обяснят извършващите се промени и да се проектира и изгради нова, по-висша социална практика.

Обективна потребност на обществото е да извърши преход от емпирично към научно обусловено изграждане на нови социални форми и отношения. Новите решения трябва да бъдат продукт не на интуиция или житейска целесъобразност, а на добре организирана научно-приложна дейност. За да се придвижим реално напред в тази област е необходимо да осъзнаем императивите на съвремеността и да се откажем от досегашните подходи на изграждане и усъвършенстване на социалните структури, да разработим концепции за тяхното проектиране и да подготвим специалисти, способни да извършват тази дейност.

Превръщането на науката в могъщ и незаменим фактор за усъвършенстване на социалната практика , за нейното обновление, ще става върху основата на възбуждането на потребност от нови знания и на интерес те да се използват ефективно в практиката, като се преобразуват в законови и подзаконови актове. В тях трябва да намерят отражение трансформираните за целите на практическите действия постижения на науката. С правната уредба трябва да се регламентира решаването на съответните проблеми да става по начин, който съответства на научните изисквания и ги реализира с възможно най-голям ефект за обществото. Тук става въпрос не само за промени в законодателството, а за цялата нормативна система. Те трябва да осигуряват не само задължителното изпълнение на основните предписания, но и достатъчна свобода за действие, възможност за инициатива и творчество, включително и правото на риск.

 

Съдържание Брой 1 - Изтегляне